К. ВЛ. КУЗМАНОВ – ОКУЛТНОТО УЧЕНИЧЕСТВО В НАШЕТО ВРЕМЕ
Думата ученик се употребява обикновено в трояк смисъл. Ученик е детето или младежът, който посещава някое училище.
Ученик е всеки човек, в тоя смисъл, че всеки, както казва общ опознатата поговорка, се учи, докато е жив.
И най-сетне, ученик може да бъде човек на някоя окултна школа, или Учител (в окултния смисъл на тази дума).
Първите два вида ученичество са нещо твърде естествено и попътно за днешния обикновен мислител. Третият вид обаче, се явява като нещо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсем ново, макар че окултни Учители и ученици е имало през всичките времена. Това противоречиво, наглед, явление си има исторически причини и се обяснява обширно в окултната литература.
Окултното ученичество изобщо е един голям въпрос, който при сегашното състояние на нашите схващания едва ли може да разгледаме в неговата пълнота. Защото тук се кръстосват стотици въпроси, научни и философски, малки и големи – като се започне с близките, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши с мъничките въпросчета от личния живот на всяко по отделно. – Хората, които ние от обикновено гледище считаме за гении, водители на човечеството в историята, стоящи на недосегаема висота – са били само напреднали окултни ученици. И обратното – и в миналото, и днес може би – много напреднали окултни ученици и Учители, живеят незабелязано, като най-обикновени хора, и вършат винаги творческа работа за духовния напредък на човечеството. От друга страна, от окултната история знаем, че е имало случаи, когато напреднали ученици, до степента на адепти, в края на своята еволюция, за една малка погрешка, са бивали деградирани и повръщани с векове назад.
Горното показва едно – че окултното учение е нещо твърде сериозно и се държи в пределите на векове и сфери, които излизат далеч от границите на нашето обикновено схващане за времето, пространството и развитието на човек въобще.
От това широко окултно гледище, да можеш в даден живот да разбереш окултен ученик ли си, на кого и в коя степен от своето развитие се намираш, за да направиш нещо малко наглед, но най-необходимото и най-разумното при днешните условия – и това крие в себе си голяма красота и величие.
Ние всички знаем и от книгите, и от своя личен опит, че в окултното ученичество действително има нещо необикновено, нещо особено, което най-вече се отнася до нашия вътрешен подем и растеж.
В мистичните и окултни школи на изтока, необикновеното в окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване от хората, задълбочаване в себе си, пост, молитва, търсене Учителя през планини и пустини, церемонии при приемане ученика – това са все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западните изследователи, проучвайки външните форми на източните религии и школи (до вътрешната им същина и смисъл те рядко стигат) – ги намират за твърде странни и невъзможни за човека на запада, поне при съвременните условия, при които той е поставен. И под влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнение, което често е настроено критически към подобни на нашите разбирания.
А окултни школи са възможни не само под тоя им вид, както ги знаем в древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по други начини. Защото основните закони на живота по същество са едни, но по форма могат да се видоизменят, според расовите, национални, битови и природни особености и условия – стига да има мъдри и опитни ръководители.
Живо потвърждение на това е нашата окултна школа. Като се изхожда от дълбокото познаване законите на природата и човешката душа – в нея ни се посочват най-подходящите за нашите условия форми на приложение. За това и характерното за външните отношения у нас не са церемониите и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почит един на друг – нещо по-естествено за нас.
Природата и животът са щедри, но и строги и справедливи спрямо ония, които нарушават или спазват техните закони. Изключение за никого не се прави. И нашият успех, като окултни ученици, се обуславя от това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони.
Понеже сме облечени още в плът и кръв и живеем до голяма степен предимно на физическото поле, както и другите хора, ние имаме да се справяме в нашия живот с всички икономически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачават и занимават цялото мислещо човечество.
Върху тях Учителят се е изказвал твърде обширно в своите беседи и лекции, и всеки, който се интересува, може да се отнесе направо до тях.
Ще поменем на кратко само няколко от тия въпроси.
Икономическият въпрос засяга пряко или косвено всички, затова и почти всички имат определено становище по него. Едни са материалисти, други идеалисти, трети застъпват някакви средни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У нас личният икономически въпрос се обуславя от вярата (не религиозно вярване, а дълбоката вяра, тъй както я разбира новото учение). Учителят казва: „Погледнете птиците небесни. . или „Бог е дал от всичко за всеки преизобилно…“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре от глад. ..“ и т. н. А кой би могъл да ни научи да вярваме, освен ние самите?
По отношение на колективния икономически въпрос, у нас постепенно се създават условия за едно ново и оригинално разрешение, което не се среща, може би, у никое от съществуващите до сега теории, с изключение до някъде на така наречената синархия.
Изобщо, от чисто окултно гледище е еднакво трудно да се преодолеят известни материални несгоди, както и разумно да се справи човек с известно натрупано материално богатство.
Но и в единия, и в другия случай, материалните условия нямат решаващо значение за нашия растеж като ученици.
Върху въпроса за държавата днес се пише и говори твърде много от разни страни. Ние можем да приложим нашето учение, без да влезем в външен конфликт с държавата, и без същевременно да имаме нужда от нейната помощ. Нашето учение се отличава от всички съществуващи идеалистични учения по своя вътрешен характер. Нашата първа задача, като ученици, е да изправим нашите лични недостатъци. А това се постига не чрез търсене причините отвън, а чрез интензивна вътрешна работа. Правилният вътрешен духовен живот никога няма да почувствува нужда да се изрази навън чрез протести, демонстрации и резолюции – неща, от които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвън, а активни отвътре. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за нас.
У нас често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяват някой – кои са „учени“ и кои „прости“.
Учителят много пъти се е изказвал за съвременната наука, и наглед често доста противоречиво. Веднъж той казва: „Днешната наука е увод в окултната. Колкото повече знаете от нея, толкова по-добре“. Друг път обратно, той иронизира учените и казва, че с днешната наука в Царството Божие не се влиза. Какво показва това? – Че колкото по-добре познаваме днешната официална наука, толкова по-добре ще се ориентираме в обществото и външния свят. Но вън от тая ориентировка, от чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А нам учени не ни трябват. Ние вече ги имаме.
Учителят ни преподава едно по-висше и същевременно по-практично знание. Той изхожда от познанието на един невидим за сега за нас, но реален и разумен свят, който регулира целия ни живот, и в контакт с който можем да влезем не с средствата на днешната наука, а само с вътрешните методи, които се преподават в окултната школа, и които са достъпни еднакво за всички.
И „учени“, и „прости“ ние сме преди всичко, както и Учителят казва, души, които еволюират, и при днешните условия еднакво имаме нужда едни от други.
Когато става дума за морал, по липса на нови и подходящи думи, Учителят употребява старите религиозни и етични термини – Бог, душа, добро, зло, грях и затова нашето учение не представлява наглед като че ли нещо ново за повърхностния изследовател. Ако се вникне, обаче, по-внимателно зад тия прости и обикновени думи, тъй както ги употребява Учителят, ще се види, че в тях се крие съдържанието на един нов и дълбоко-религиозен морал – особено по отношение на традиционния християнски морал на външно и фалшиво благочестие.
Една от характерните черти на новия морал е искреността и прямотата. Примери имаме много.
Окултизмът, особено заученият от книгите, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Те са понякога доста поучителни. Но в края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия закон на Правдата.
Нашият морал се подлага често на критика от така нареченото обществено мнение. Ние всички познаваме днешното общество, неговите разбирания и неговите добри и лоши страни. В обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трябва да ни служат за пример. Но малцина са в обществото ония, които са си поставили за задача да реализират безкористно някоя от малките „незнайни“ добродетели и с нея да вършат добро само пред лицето на Оня, Който присъства в всички моменти на всички места и с малките неща и добрини крепи цялата вселена.
А стремеж към това у нас има, и той е не по-малко важен и не по-малко ценен, от която и да било друга обществена работа.И затова погрешното обществено мнение не трябва да ни смущава.
Върху поменатите по-горе бегло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твърде много и от учени, и от философи, и от моралисти. Но от чисто окултно гледище, и от това, което е казал до сега Учителят, едно е ясно – че за невидимия свят тия въпроси са разрешени или най-малко не съществуват под тоя им вид, както съществуват за нас хората. Па и тяхното правилно разрешение ще се постигне не чрез дълги разисквания и умувания, а чрез едно разумно приближаване към невидимия свят, който е около нас и вътре в нас. А методите за това ни са вече посочени.
Ние всички сме се движили и в други обществени и идейни среди, и както знаете, всички постоянно сме констатирали и констатираме едно: че у нас, ако и всичко да е просто и обикновено наглед, и дори с недостатъци понякога, има и нещо особено, нещо хубаво, което никъде другаде не се среща. Какво е то – мъчно може да се определи – но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечим един от друг и попаднем в чужда среда, тогава започваме да го схващаме и ценим по-добре. Един брат, който е пътувал и в Австрия, и в Германия, и в франция – разправяше, че е посетил много от съществуващите за сега окултни общества в западна Европа и видял много красиви и хубави работи навсякъде – но все пак никъде не почувствувал и не изпитал това, което може да се почувствува и изпита между нас.
Горното показва едно – че ние имаме условия за духовно развитие – на каквито малцина се радват. И кой може да ни попречи да ги използуваме, освен самите ние?
Днес на всекиго от нас, и на всички заедно, се дава възможност да изпълним една малка наглед, но величава мисия. При това разложение и хаос в духовния живот на днешните хора, които търсят и чакат нещо, без сами за знаят от къде, всеки от нас, от първия до последния може да направи много.
Тук скоро един писател чете от името на теософското общество в Военния клуб три лекции – „Мистика и безверие“, „Блян ли е свръхчовекът“ и „Копнежът на народите“. Слушатели имаше много. Там се казаха работи нови, но за другите, не и за нас. Въпросите за мистиката, вярата, свръхчовека ние отдавна ги знаем, но сме престанали да ги теоретизираме, защото за нас те се превръщат вече в жива действителност, в живо дело.
15:00-17:00 ч. сл. обяд
