К. КУЗМАНОВ – ОКУЛТНИ НАУКИ
Под окултни науки разбираме следните: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия.
Източници за изучване окултните науки са: западноевропейската окултна литература, беседите на Учителя и нашият личен опит.
Не можем да установим ред и план задължителен за всички, по който да става изучаването на окултните науки, едно, защото ни липсват нужните за това обширни познания, и второ, защото тия науки засягат и области, стоящи по-високо от ума, с помощта на който бихме построили подобен план.
Понеже всички окултни науки изучават един и същ живот, само че от разни страни, то, колкото повече се задълбочава човек в коя и да е от тях, чувствува нужда от допълнение и помощ на всички останали. Човек може да започне с коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучаването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човек тръгва от онова, което е най-близко до самия него, и постепенно отива към по-далечното. В областта на окултните науки се забелязва същото. И при тях, обикновено, човек започва с най-близкото, т. е. с физическото тяло, resp. с физигномията, френологията и хирософията.
Не трябва да забравяте, че окултното знание не се състои само в четене на книги и запомняне на правила (заблуждение, в което мнозина изпадат при изучаването особено на физиогномията, френологията и хирософията), а в схващане живата връзка между фактите в живота. А това зависи не само от ума и паметта, но от целокупното ни духовно развитие.
Алхимията, до колкото може да представлява днес интерес за нас – в първата си част (трансформиране на металите) предполага обширни познания по химия, а във втората си част (духовната) – доколкото искаме да я свържем с нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да следваме сляпо предписанията на алхимиците в онази символична форма, под която са останали, това няма да ни доведе до никакви резултати.
Кабалата в своята догматична част представлява една метафизика твърде особена по своята терминология, но по същина много близка до другите окултни дисциплини. В практическата си част, кабалата представлява нещо мъчно осъществимо, защото тя предпоставя известно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днес, тя не е нищо друго, освен физиологически разкопки и аритметични изчисления, за които мъчно може да се каже каква езотерична стойност имат. В практичната си част кабалата се приближава най-вече до магията, а на места двете дори се сливат. Да се практикува кабалата, resp. магията, ще рече съзнателно да се направляват и използуват природните сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е преди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива.
Астрологията твърди, че планетите са живи, разумни същества. Това, което днес, наричаме планети, са само техните физически тела. Подобно на човека, и те имат по-тънки и по-обемисти тела, чрез които си влияят взаимно. Влиянието на всяка планета е особено. Сборът от планетните, влияния, в мига на раждането, определя съдбата на човека, или, по-право, човек се ражда при такива планетни условия, които точно съответствуват на съдбата, която той сам в миналото си е предопределил. Според астрологията, в живота на човека има неща неизбежни (добри и лоши), има неща само възможни, а има неща, при които има свобода на избор.
Притежава ли човек познания по астрология или не, е до известна степен безразлично, защото, и в единия и в другия случай, само смирението и безкористието могат да дадат правилна насока на неговата съдба.
Между новото учение и основните твърдения на окултните науки противоречие не може да има.
Учителят не ни занимава сега с твърде специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни от по-наложителните и по-важни задачи. Той не иска от нас хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а преди всичко – хора с чисти сърца, светли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само като постигнем това, той ще може безопасно да ни повери окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.
10 ч. с.
