К. ТУЛЕШКОВ – ИДЕАЛЪТ НА УЧЕНИКА
7 ч. с.
Природата обича само ония, които имат висок идеал. Смъртта е нещастието на хората без идеал, а възкресението е излизането с висок идеал из дълбоките изби на материалния свят. (Високия Идеал)
Душата на всеки едного съдържа Божественото в потенция. Проявяването на тази Божественост, чрез подчиняване на вътрешната и външна природа, е целта на живота. Постигнете го чрез работа, чрез молитва, чрез психическо подчинение, чрез философия само чрез един, чрез няколко, или чрез всички тия методи, и бъдете свободни! S. V.
Без идеал, животът, поне в този вид, в който ние го познаваме, като проявяващ се в известни форми, е невъзможен. Защо? Защото всяка форма, независимо от какво естество е тя, представлява от себе си постигната цел – идеал, към който се е стремило едно по-малко, или повече будно съзнание.
Без идеал еволюция е невъзможна. Идеалът е основният потик за проява на живота, затова живот без идеал е невъзможен. Ако си представим един максимален песимизъм, който да изключва всяка вяра във възможностите за постигане на нещо, ние ще имаме резултат, равносилен на смърт.
Еволюцията представлява само стремеж на будно съзнание към реализиране на постоянно сменяващи се идеали – цели. Това са факти. Тъй мислят всички.
Явно е, съществата – хора, или си създават идеали, или те им биват налагани от природата (защото тя има средства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засяга мислите и чувствата му, или като действува чрез инстинкта). В този именно пункт се отличава ученикът от неученика, в тесен смисъл казано.
В широк смисъл взето, всички същества са ученици на един учител – скритият безкрайно разумен живот.
Идеалите на не ученика са наложени от външните условия, които въздействуват на неговите инстинкти и чувства. Тези идеали непрестанно се менят, а често си противоречат, поради което обстоятелство животът на този човек прави впечатление на неориентиран, хаотичен.
Идеалът на ученика е един и вечен. Той сам по себе си никога не уголемява величината си; остава винаги зад границите на личното домогване. Той расте по сила не вън, а вътре. Гонен непрестанно вън, във външните обекти, той се реализира равномерно във всичките си посоки, но вътре. Всяка създадена форма се стреми да го реализира поне от части, но Въпреки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа в себе си. Той е тъй обширен, че може да се съзре през всичко съществуващо, зад всичко съществуващо, но не и във всичко съществуващо. Той може да се съзре и зад цялата природа. Идеалът на ученика е идеал на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми в някое отделно свое творение, или чрез всичките купно, да долови и предаде неговия образ. Образите се менят. Следователно, и природата като човек – ученик, само съзерцава върховния идеал, а той остава все извън границите на нейните постижения.
Тъй изнесен този Идеал е едва ли не недействителен, затова обикновено е пренебрегнат. Няма по-действителен идеал от него.
Този идеал е поставен от началото на битието и ще свети над небосклоните на всички същества и на цялата природа до скончанието на вековете. Ще се въплъщава в разни форми, били те физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тези, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнат с времето, а той ще надживее и времето и вечността дори.
Към него се стреми всичко живо, абсолютно Всичко, защото към него Води единствения път, по който тече великия живот.
Ученикът тъй схваща идеала, тъй живее с него.
Само при едно такова положение можем да кажем, че учени-кът и идеалът са едно, но не по същина, а В непреривния процес на реализиране на идеала В ученика през вечността.
Как ще бъдат разрешени ония въпроси, които се слагат за разрешение пред стъпките на ученика и които имат капитално значение В неговия път? Тия въпроси са много, ще взема два-три.
-1. Дейност или бездействие. Дейността, движението, смяната ма постигнатото с непостигнатото, по-съвършено обуславят еволюцията. Несполучливите опити в живота каляват воля, характер и мисъл и създават условия за по-сполучлив опит. Но дейността създава плодове, които обвързват дееца. От това се раждат всички страдания. Как ще се примирят тия две положения? Само вещия, прозиращият през всичко, но невъплътеният в нищо идеал може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дейността с оглед на резултатите и ще я превърне в дейност – непреривно вечно реализиране на вечността във всеки настоящ миг.
Под такава светлина практическите въпроси и задачи стават пак практически, но от един по-вътрешен характер.
За ученика съществата изобщо и хората в частност са едно нещо, а именно частично реализиран и непрекъснато реализиращ се вечен идеал. Как би се чувствувал ученика в обществото? Как би се поставил там? – Много ясно става от горе– казаното.
Тъй разрешава ученикът всички въпроси. А за него собствено съществува само един въпрос: „дали всеки миг той реализира в себе си поне една безкрайно малка част от вечния идеал?“
Идеалът на ученика е вечен.
Той никога се не мени по същина.
Преследван вън, той непрестанно се реализира вътре.
Той непрестанно се въплъщава в мислови и физически форми, непрестанно заражда и кърми велики идеи. Но всичките те, появили се по силата на творческата му воля, изчезват във всепоглъщащата паст на времето, а той ще надживее времето и вечността дори.
Към него се стреми всичко живо, защото към него Води единственият път, по който тече великия живот.
