Месечината е близо до нас. Тя влияе върху въображението на човека, върху студената мисъл. Ти си въображаваш нещо – може да е вярно, може да не е вярно. Месечината никога не може да ти предаде топлина. Каква е Месечината? Месечината е студена и тя предава студенина. Тя може да ти даде въображение колкото искаш, но топлина никаква.
После, знаете ли каква е онази материя на Месечината?
Има две теории: Някои считат Месечината за майка на Земята, а други – че Месечината е дъщеря на Земята, че се разсърдила на майка си и затова не дошла и станала Месечина.
В другата версия окултистите твърдят, че Месечината е майка на Земята; няма да ви разправям надълго.
Има един мит, според който в далечното минало Месечината и Земята били кандидатки да се женят за Слънцето. Земята спряла Месечината, казва:
– Ти мислиш ли да се жениш за Слънцето?
Месечината започнала да мисли. Докато Месечината мислила, да се жени или не, Земята се оженила. Месечината останала на понеделник. Понеже Слънцето обърнало внимание на Земята и майката останала на сухо. И затова оттам насетне, като се разочаровала, всичката влага, която имала, всичките чувства изчезнали, обезсмислил се животът ѝ. Затова казват, че живот няма на Месечината, изчезнал животът.
Понеже Земята взела любовника на майка си, майката я изгонила. Сърди ѝ се постоянно. Тя по някой път, като се пълни, поглежда към дъщеря си дали прогресира, като се оженила и като я погледне с лицето, казва:
– Не искам да те гледам!
Намалява се, намалява се, изчезва, после дотъжнее ѝ, пак си покаже лицето и като майка казва:
– Чакай да видя това дете!
Пак стане пълна, пак се изпразни и само току се пълни и празни.
Това е един мит, но, който е учен човек, ще разбере, каква велика тайна се крие.
Тази идея е турена от индусите, индуска идея. Като направил света, като направил човека, оплаквал се човекът, казва: „Другар нямам, не мога сам да живея в рая.“ Едно индуско божество, оплаквало се на Господа. Господ изпратил всичкия здрав материал. Замислил се много дълбоко какво да прави с него. Трябва другар да направи.
- Взел нещо от Месечината, за да направи жената. Образа на Месечината взел;
- Взел нещо от лъкатушенето на Земята;
- Взел нещо от растенията, от тръстиката, да бъде изправена, стройна;
- После взел от безгрижността на слънчевите лъчи да ходи, да се разхожда;
- Взел качествата от облаците, те плачат, ходят навсякъде. Често плачат облаците; Като плачат, излива се дъждът, като плачат, Земята даруват със своя плач;
- За да не бъде много своенравна, взел от качеството на заека, малко да е страхлива;
- За да не бъде много страхлива, да бъде щастлива, да се пъчи, взел нещо от пуяка;
- Най-после, да я направи малко непоколебима за бъдеще, взел нещо от елмаза – да я направи да бъде твърда;
- Да я направи малко мека, взел от пуха на шийката на врабчето;
- За да бъде смела малко, жестока, да не се предава, взел от качествата на тигъра;
- За да се пази от хората, взел нещо от огъня да гори, да пали сърцето на някого;
- За деликатност взел нещо от елена;
- Взел нещо и от свраката;
- За да гугука, взел нещо от гургулицата.
Всичките тия 14 качества Бог ги събрал и направил жената. Дал я на човека. Зарадвал се, казва:
– Е, хубаво!
След 8 деня казва:
– Господи, вземи това същество. Като дойде, направи ме нещастен. Не ме оставя, цял ден ме разиграва.
И Господ я взел. След 8 деня пак иде човекът при Господа, казва:
– Господи, разбрах, правеше ми много главоболия, но пак ми липсва, колко любезна беше, милваше се, забавляваше ме. Дай ми я пак.
Пак му я дал. След 3 дни казва:
– Господи, убедих се, че с нея не мога да живея. Вземи си я.
Разгневил се Господ и казва:
– Да се махнеш, иди уреди живота си. Нали ти казах, че с нея не може да живееш, но и без нея не може да живееш.
Замислил се човекът, казва:
– Нещастен с жената съм, и без нея съм нещастен.
Аз сега турям: С Любовта, с жената си щастлив. Когато я няма, да я обичаш, пак си щастлив. Като дойде пак с Любов, пак си щастлив. Тогава с Любовта, и с нея, и без нея си щастлив – може да бъдеш.
Тази жена, това е животът. Какъвто и да е животът, и за най-лошия живот, и за най-добрия живот – да го посрещнем с Любов. Бог ще ни благослови.
