Словото

ЛЕНОСТ И ПРИЛЕЖАНИЕ

ЛЕНОСТ И ПРИЛЕЖАНИЕ

Ще се спра само върху две думи: леност и прилежание.

Леността и удоволствието са брат и сестра. Те всякога вървят заедно, както прилежанието и деятелността. Каквато е връзката между първите две, между леност и удоволствие, такава е връзката и между последните две прилежание и деятелност. Ленивият човек обича да се удоволства, а прилежният да работи, той е работлив човек. Деятелността и работоспособността, това са две аналогични състояния на душата. Леността изключва истинската култура от себе си. Ленивият не е културен човек. Той може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Леността е присъща на еволюцията. Както казах, еволюция съществува само за слабия човек. Ленивият човек търси удобства, той не обича да променя местото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 20 слуги на разположение, да е обиколен със звънци, и щом бутне някой от звънците с пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начин. И затова ще видите ленивият човек потънал в мечти от приказките на 1001 нощ.

Казвам: леността е състояние, което съществува и във физическия, и в умствения, и в духовния свят на хората. Всички противоречия, които съществуват в света, се дължат на ленивите състояния на човека, които понякога обхващат душата му изцяло и я възпират в нейните благородни стремежи. Всеки човек, който пита, защо работите стават по един, а не по друг начин, това показва, че той е ленив човек, който търси лесния път.

Една българска пословица казва: „Накарайте ленивия на работа и той ще ви научи на ум“. Всички лениви хора са умни. Леността се отличава с едно негативно качество отлагане. Ако е въпрос да се плаща за нещо, ленивият човек отлага; ако е за извършване на някоя работа отлага; ако е за молитва отлага; ако е за учене отлага; ако е за умиране пак отлага. На каквато работа и да накарате ленивия човек, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко време да помисля. Ленивият човек не бърза, той няма никакъв идеал. В него няма нещо определено. Той се стреми към вътрешно спокойствие и избягва тревогите. Ленивият човек обича да се оглежда в огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види че кожата на ръцете му е малко огрубила, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа ръцете! Ленивият човек обича да има меки ръце.

Аз не говоря за тази леност, или за този мързел, който произтича от обстановката на нещата, но за обикновения мързел, който е свойствен на всеки човек. При първия случай, например, ако човек е богат, може да бъде мързелив. Богатският син често не учи, мързелив е, защото знае, че баща му е богат. Леността в някои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човек тръгне в истинския път на живота, той трябва да се пази от това състояние. Леността е едно тихо течение в природата, но попадне ли човек в него, натъква се на ред противоречия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Леността не води към щастието.

Казвам: само прилежанието е в състояние да запази добродетелите на човека. За да се развива човек, той требва да бъде прилежен! Може да се каже, че прилежанието е спасително средство против вътрешната леност у човека. Ще кажете: може ли всеки човек да бъде прилежен? Прилежанието е качество на всяка душа, което тя е наследила от духа. Казва се за духа, че е неуморен в своята деятелност. Духът постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човека към работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежният ученик всякога ще си научи уроците; прилежният работник всякога ще си свърши работата за деня; прилежният богомолец ще си направи молитвата навреме. Изобщо, прилежният човек винаги завършва работата, която е започнал.

Друго отличително качество на прилежния човек е това, че той започва с малки, а не с големи работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великите, при грандиозните работи, винаги се намесват ред подбудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило леността, а сиромашията – прилежанието. Прилежният човек разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи. Ленивият човек пък седи в бездействие и не знае, защо не му се работи.

Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда леността и кога прилежанието“? Изобщо, когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот в него се заражда леността. В този случай, ние определяме леността като последствие, като резултат от загубването на нещо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човек намери своя път, т. е. когато намери посоката на своя вътрешен живот. Прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек е прилежен в каква и да е работа, това показва, че той е на истинския път на живота. Докато човек е ленив, това показва, че той е извън истинския път на живота: той няма цел, няма смисъл в живота, живее неправилно, затова идеите и желанията му също така са неправилни.

Представете си следните прости случаи в живота. Някой човек казва: аз не искам да уча. Или: аз не искам да стана философ, не искам да бъда учен, поет, музикант или какъв и да е знатен човек. И този човек, за да убеди и себе си, и другите, че е прав, ще започне да ви цитира стихове от Писанието, дето се казва, че знанието, придобивките на човека са тягост на духа, Човек трябва да живее спокойно, тихо, да знае, защо е живял. Кои са подбудителните причини, които карат този човек да мисли и да постъпва така в живота си? – Леността. Само ленивият човек възстава против страданията. Всички хора, които се възмущават от страданията, са лениви хора. Като им се заговори за страдания, сърцето им трепва. Ленивите хора имат неправилно философско спокойствие. За да избегнат страданията, те запазват вътрешно спокойствие.

Сега аз няма да се впущам надълбоко, да ви обяснявам произхода на леността, но казвам: леността всякога произвежда известна разслабеност, отпуснатост на организма. Някои смесват леността с почивката. Не, почивката е едно нещо, а леността–друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човек променя положението си, придобива загубените енергии, обновява организма си и след това се усеща бодър и готов за работа. При леността, състоянието на човека е почти едно и също през целия ден. Казвам: най-опасната болест за младия човек е леността. Няма по-опасна болест за младите от леността. Аз говоря за онзи млад човек, който е прегърнал известна идея в живота си. Ленив ли е човек, той нищо не може да реализира от своята идея. Дойде ли леността у човека, тя ще го спре в неговото развитие. Тя не потиква човека напред. Каквото благородно начинание да се зароди у човека, дойде ли леността, ще го чуете да казва: няма защо да бързам сега, ще дойде време и за това. Ленивият човек все отлага. За да изтъкнат резултатите от положителните и отрицателните качества на човека, хората на миналото, са написали ред басни и пословици с нравоучителни заключения. Например, в баснята „Щурец и мравки“, те представляват щуреца като символ на леността, а мравката – символ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецът не е ленив, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. В тия нравоучения днес трябва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, деятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. В моите очи, щурецът, със своите песни, е предвестник на една нова култура. Той е културен. Между щуреца и заека има известно сходство: задните крака на щуреца са дълги, и той обича да скача. Същото нещо се забелязва и у заека.

Казвам: от чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добре, човек трябва да има разположението на щуреца. Щурецът винаги има разположение. В това отношение щурецът мяза на виден учен човек, който добре разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човек, но като щурец. В ограничения кръг на своя живот той го разбира и използува добре. Мравите пък символизират култура, която е изгубила вече своето направление в живота. Те показват за отклонението на културата от правия ѝ път. Като се проследи живота на мравите, може да се намерят причините в органическия свят за спиране развоя на една култура. И ако търсите отрицателните, лошите чърти на дадена култура, ще ги намерите в живота на мравите. Между тях има ред и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокост. Те са същества на краен материализъм, но не и на идеализъм. Когато младият човек казва, че требва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитe.

Съвременните хора, като се ръководят от принципа, да работят на младини, за да почиват на старини, са създали леността. Под почивка те разбират това успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни системи. Турците, запример, си представляват рая, като блаженство: пред тях седи цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка, и от време на време си пушат и взимат от пилафа. Това състояние се продължава цяла вечност. То е вечният живот на щастие и блаженство. И много от съвременните хора си представляват живота по този начин и казват: да има пред мене планина от пилаф и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, без никаква мъчнотия да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо в света да не мисля – в това седи смисъла на живота. Тия хора търсят лесния живот, без мъчнотии и страдания, Питам: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днес младите се възпитават по един начин, старите – по друг начин, но в края на краищата, и едните, и другите, като се натъкват на мъчнотии и противоречия в живота си, казват: защо е създаден така светът? Казвам: мислите ли, че Бог, Който е създал света и мислил с векове, как и по какъв най-добър начин да го създаде, ще внесе всички тези противоречия, мъчнотии и страдания, от които вие да се спъвате? Мислите ли, че Бог, Който е създал цялата вселена, не е прегледал, не е взел във внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички същества? Мислите ли, че Той не е предвидил всички условия за и против общото развитие на живота? – Всичко това е предвидено още преди създаването и проявяването на живота, и. ако днес изпъкват повидимому ред противоречия в живота, те не са Божие дело, но те са сенки, които съществуват в съзнанието на недоразвитите още същества. Тия сенки се дължат на други същества, които са влезли в съзнанието на хората и са затъмнили тяхната първоначална светлина. Животът, сам по себе си, тъй както е бил първоначално в съзнанието на Бога, е идеален, възвишен и съвършен. И ако човек вложи в живота си онази абсолютна вяра, че всичко, което Бог е направил, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисъл, който Бог е вложил в целокупния живот. Тогава, човек ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противоречия; той ще разбере още, защо идват страданията и мъчнотиите в живота. За да се достигнат практически тия резултати, и да се спаси човек, той трябва да схване всички ония най-фини прийоми, чрез които леността го обхваща, за да спре неговото развитие. Леността е сила, която съзнателно се домогва до човека, за да му противодействува в живота. Когато силите в човека се уравнят, в него се явява леност, бездействие. Представете си, например, че двама юнаци, с равни сили, излизат да се борят един срещу друг. Те ще се борят известно време, но никой от тях няма да спечели борбата, вследствие на което тя ще се прекрати. При това положение не може да има вечна борба. Смисълът на живота не е във вечната борба, но във вечното движение. В този случай, на помощ иде прилежанието, То е онзи импулс на човешкия дух, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способност у човека към дейност и го държи в постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство.

И тъй, прилежанието се отличава с това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малката спънка. Следователно, за да не може леността да се загнезди в ума, в сърцето или в волята на човека, като болезнено вътрешно състояние на душата, той не трябва да се спира пред никакви мъчнотии в живота си, защото всяка мъчнотия, колкото малка и да е тя, представлява един етап, през който човек трябва да мине. Тя представлява преграда, на която има поне едно отверстие, през което може да се излезе. Мъчнотиите в живота са нещо подобно на формулите в математиката, знаеш формулите, ще можеш да решаваш и задачите. По същия начин, ако се справите с една ваша мъчнотия, вие ще можете да решите и задачата на вашия живот. Мъчнотиите са елементи на дадени задачи.

Сега аз искам добре да ме разбирате, добре да ме слушате. Понякога ленивият човек си мисли, че е божество, за което всички трябва да работят. Той се счита като център на вселената и казва: аз не трябва да се движа от местото си, защото помръдна ли се, всичкият ред и порядък в света ще се наруши. В това отношение този човек е философ, счита, че само той има право да учи хората, как да работят и да живеят, а щом дойде въпрос до него, той казва: аз свърших своята работа в света, свърших и с въпроса за учене и за молитва, свърших и с въпроса за Любовта. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя неподвижно, като точка във вселената, около която всички други да се движа и да работят. Който иска да му кажа, какво трябва да прави, да дойде при мене. Такъв човек може да ви учи, какво нещо е прилежанието, без да го прилага сам той. Той търси охолния живот и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философ. С никого не се кара; повидимому е благ и спокоен, усмихва се наляво – надясно, и ако някой му противоречи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне в джоба си, ще извади от там една или няколко звонкови монети и ще му каже: ако искаш да станеш прилежен човек, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубиш живота си, защото ще се наруши реда и порядъка в цялата вселена. Щом се изпълни желанието му, той казва: ето един будала човек, който не разбира смисъла на живота!

Ленивият човек постоянно дава съвети на другите. На едного казва: иди да копаеш на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да ореш на нивата! А той само седи и се подсмива на слабостите на хората. Някои наричат леността „вътрешна аристокрация“ на човека. Ленивия човек се движи с голямо достойнство и величие, дава си вид, че всичко разбира. От кога води началото си леността?–Още от първия човек, който, като останал без работа, искал да надхитри природата, да ѝ се наложи. Но разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа? И като видяла, че тази работа няма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човека, тя започнала всеки ден да туря на гърба му по една малка прашинка. Ленивият човек, като не обичал да се чисти, оставял праха на гърба си. Така той очаквал друг някой да го очисти, докато най-после на гърба му се събрал толкова много прах, че той забелязал, как животът му се изменя и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинките по гърба му, това е той сам. Туй натрупване на прашинките се изразява в общо затлъстяване на организма. Този човек затлъстява толкова много, че всичко красиво в него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: как тъй, аз, спокойният човек да дойда до това положение? Има нещо безсмислено в живота! Започва да се оглежда оттук–оттам и казва: какво е станало с мене, че се измених толкова много?

Следователно, много от сегашните безпокойствия и страдания в света се дължат единствено на бездействието. За всеки даден момент човек може да бъде ленив в добродетелта, ленив в знанието, ленив в истината, ленив в мъдростта. Леността съществуваше и в Соломона, като качество на човешкото. След като Соломон доби всичкото знание на света, леността първа тури своето краче в него, и той каза: „Суета на суетите, всичко е суета! Многото знание е тежест за духа.“ След това Соломон се предал на ядене и пиене. Той търсил причините на леността в себе си, но не могъл да ги намери. Най-после напуснал всичко и свършил с падение.

И тъй, правилният, естественият път в живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко в човека, той върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. Прилежният човек е радостен и весел. Като се връща вечер от работа, той е тих и спокоен, доволен, че е свършил работата, която му предстояла през деня. Той има свой актив и пасив. Красиво е, когато човек успее да постигне такова състояние в себе си! Каже ли някой човек, че скърби за своите непостигнати желания, това показва, че той е бил ленив. Само ленивият човек мисли, че желанията му не могат да се постигнат. Недоволството е състояние, присъщо на леността. Недоволството и леността вървят заедно. Или, казано с други думи: леността е майка на недоволството. Който е ленив, непременно ще има вътрешно недоволство в себе си.

Та казвам: ако искате психологически да разберете качествата на леността и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия живот, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методите и законите, които съществуват в живота; то ще ви покаже още и с кои хора ще можете да работите. Леността пък ще ви отклонява от правия път. Много деца до известна възраст са активни, прилежни, но после тръгват по пътя на леността, и така изгубват смисъла на живота. Ще знаете следното правило: злото се явява като резултат на леността. Или, леността е майка на злото. Доброто е резултат на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вътрешно, психологическо разграничение между злото и доброто.

Някои питат: от какво е родено злото? – От леността. Леността е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефект, понеже в него стават чести избухвания. В злото действува българският остен. Волът оре на нивата, движи се, защото остенът го побутва. Конят тича, служи на господаря си, защото камшикът се упражнява върху него. Нито волът, нито конят работят по своя добра воля. Остенът и камшикът са причина за тяхната деятелност.

Следователно, ако човек има в себе си стимул, подобен на остен или камшик, който го заставя да работи и върви напред, това не е правилна деятелност. По този начин и ленивият може да работи. Когато иска да извърши някоя работа, ленивият ще накара някого да го застави насила да работи. Силите в ленивия човек са пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господ не е създал живота за мъчение. Няма защо да се мъча.“ Излезе вън, понапече се малко на слънце, пак влезе вътре, легне да си почива. Ленивият човек търси удоволствията в живота. Някой казва: аз не искам да уча.

– Аз зная, кои са причините за това нещо. – Аз не искам да се моля. – И за това зная причините. Кой те заставя на сила да се молиш? Ако те заставят на сила да се молиш, това не е молитва. Ако те заставят на сила да правиш добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човека. Човек винаги трябва да държи прилежанието в себе си. Дойде ли до някоя спънка в живота си, той трябва абсолютно да отхвърли леността от себе си. Не върви ли нещо в живота ви, откажете се напълно от леността и започнете с прилежанието. Само чрез него ще разрешите въпросите: защо съществува злото в света, защо съществуват и противоречията. Дойде ли леността при вас, откажете се от нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на леността, но изслушайте я, тя има цяла история. Ако бъдете внимателни с нея, тя ще ви каже истината, отде води произхода си, как се е загнездила в човека и т. н. Не мислете, че е лесно да се освободите от леността. Тя е жива сила, която разполага с такива тънки похвати, че ако не знаете, как да постъпите с нея, тя ще се метне на гърба ви и цял живот ще я носите. Тя ще се промъкне и в най-добрия ви приятел, когото обичате, за да ви заблуди и изкара от правия път на живота.

Ще ви приведа един пример, да видите, с какви тънки похвати работи леността. Представете си, че при вас дохожда най-добрия ви приятел, когото не сте виждали цели 20 години. В това време вие требва да направите своята молитва, и приятелят ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видим, че тогава. От толкова време не сме се виждали!“ Подадете ли се на неговите думи и съвети, вие изпадате в закона на леността. Ако вашият приятел върви по закона на прилежанието, той трябва да се моли заедно с вас.

Молитвата е свещен акт, който всеки човек трябва да извърши. Как ще направи той своята молитва, това зависи от неговото развитие. Какво прави човек първо, когато се събуди? Докато е спал, очите му са били затворени, но щом се събуди, най-напред той отваря очите си, после вдига ръцете си и става. И тогава аз казвам: пробуждането на човешката душа се съпровожда с отваряне на очите. Отварянето на очите пък в този случай не е нищо друго, освен молитва. Значи, молитвата е отваряне на очите. Кой отваря очите си рано сутрин–Прилежният човек. Той е буден, има будност на съзнанието. Да се молиш, значи да отвориш очите си, да погледнеш на всичко красиво в света, което Бог е направил и да тръгнеш напред, да свършиш малката работа, определена за деня. Онези хора, които само седят на едно място и молитви четат, тяхната молитва е молитвата на ленивия, на мързеливия човек. Тия хора в края на краищата ще свършат лошо. Те четат молитви една след друга и, като не получат отговор, казват: защо Господ не отговори на моята молитва? Аз имах нужда от 10–15,000 лева, от 10–15 слуги. Защо Господ не задоволи моите нужди? Този човек си представя най-хубави неща и се чуди, как тъй, Господ се осмелява да не отговори на молитвата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господ трябва да му слугува. Този човек има голямо мнение за себе си.

Та казвам: всички отрицателни черти в нашия живот се раждат все от леността. Щом се явят тия отрицателни черти, животът става несносен, изгубва смисъла си, а с това и съзнанието на хората потъмнява, и те вече не могат да разбират нещата. Това е състояние на затваряне очите на човека. Обаче, кога трябва човек да затвори очите си? – Само когато спи.

Сега, като говоря за леността и прилежанието, аз ги разглеждам в тяхната вътрешна същина, а не тъй, както се разбират в живота. Запример, аз не взимам почивката, като състояние на леност, но като състояние, в което мисълта взима участие. Когато човек почива, трябва да знае причините, защо трябва да почива; когато човек иска да се моли, трябва да знае причините, защо да се моли; когато човек иска да мисли, да работи, или да учи, трябва да знае причините, защо иска тия неща.

Някой казва: животът няма смисъл. Питам: как е възможно, Бог, Който е създал света и го е осмислил, да няма никакъв смисъл? Ти как дойде до това заключение? Това е философията на ленивия човек, от която трябва да се пазите. Ако искате да придобиете новия живот, трябва да се пазите, требва да се откажете от философията на леността. Който иска да живее с новите разбирания, трябва да бъде благоугоден на Бога. Как може човек да бъде благоугоден на Бога? Ще ви попитам: кои ученици са любими на учителя си? – Способните ученици. Прилежният ученик е способен. Способният ученик е даровит. Даровитият ученик е любимец на учителя си и на Бога. С прилежния ученик Бог всякога се занимава, а на ленивия ученик– прах остава. Какво разбирате под думите „на ленивия ученик Бог прах оставя“? Вървите ли по закона на леността, Бог ще остави върху вас прах. Това значи: колкото пъти природата мине покрай ленивия човек, който седи в бездействие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Бог поглежда към този човек и казва: „Това мое дете един ден ще пожъне последствията на своята леност, но ще научи урока си“.

Често, като се говори на хората за духовни работи, те не се интересуват за тях. Вие требва да знаете причините, защо не ви интересуват тия въпроси. Две причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засяга въпросите по същество. Преди всичко, и материалният, и духовният свят имат своите добри страни. И в двата свята има нещо реално, което не се изменя. Тази реалност, именно, представлява вътрешната връзка между всички прояви на живота. В това отношение вие ще видите, че прилежният човек се солидаризира с деятелността на съществата от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият човек, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. Животът на личността, обаче, не представлява идейния живот. Чрез леността у човека може да се развие вътрешното криво разбиране на нещата, което да го отклони от правия път на онази естествена деятелност, потребна за душата.

И тъй, ще държите в ума си идеята за прилежанието и леността. Младите трябва да се пазят от леността. Старите, които имат опитност от нея, все са научили нещо, и сега трябва да се подмладяват. Дойде ли в съзнанието им идеята, че са се подмладили, трябва вече съзнателно да се пазят от леността. Тя води към старост, към осакатяване на човека. Младостта е външен израз на прилежанието; старостта е външен израз на леността. Всички велики добродетели живеят в закона на прилежанието; всички слабости и пороци живеят в закона на леността. Младият трябва да върви в закона на прилежанието и да използува и най-малките блага, които Бог му е дал за разрешение на задачите, определени в живота му. Влезе ли леността в сърцето на младия, тя ще каже: ти трябва да пазиш сърцето си от Любовта, да не изгори; не трябва да обичаш всички хора, не си ги родил ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любов. Дойде ли такова чувство в сърцето ви, то ще ви осакати. Когато ленивият човек казва, че не може да обича всички хора, аз го уподобявам на човек, който туря пред очите си преграда с тясно отверстие и от време на време поглежда през него, като казва: не мога да обичам целия свят! – Разбира се, че не можеш. През това тясно отверстие ти виждаш само един човек и него можеш да обичаш. Той казва: тогава покажи ми начин, как да обичам всички хора! Веднага хвърлям преградата от очите му, и той вижда всичко наоколо си. Леността туря такива прегради пред очите на хората и ги води в задънени улици. Те гледат, гледат наоколо си и казват: как може да мине кола оттук?

– Този път не е за кола. Пътят за кола е на друго място. – Тогава нека дойдат хора да прокарат нов път. Казвам: та върви по пътя, който Бог отдавна е начертал и не чакай хората да прокарват нов път.

Днес млади и стари, учени и прости критикуват Бога, философствуват, намират, че светът не е създаден, както трябва; по друг начин трябвало да се създаде. Казвам: хора, които философствуват по този начин, вървят по закона на леността. Това е анормално състояние на съвременната култура. При това състояние хората слизат от стъпалото на културата и отиват в цивилизацията – една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човечеството. И какво дойде след всичко това? – Хората започнаха да се избиват. Какво спечелиха от това нещо? – Навред разрушения. Такива са последствията на леността. Това не е еволюция, но израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешки. Да еволюираш, значи да вървиш към прилежанието. Еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката деятелност.

Някои питат: каква е задачата на съвременното човечество? Казвам: задачата на човечеството е да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот. Всичката философия може да се изрази с думите: да живеем, както Бог живее; да се проявяваме, както Бог се проявява; да работим, както Бог работи! Да бъдем като Бога и едно с Бога! Този е смисълът на новия живот. Постигнеш ли това, всички същества ти стават близки, както на Бога са близки; всички спорове се разрешават моментално. По този начин вие ще чуете тихия глас на Бога, който ви казва: „Прилежание!“ То води към правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и леността, те добиват смисъл за вас, защото в смисъла им се крие истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината. Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е – с неговите истински черти. Като описвам леността и прилежанието, ще ги опиша със същинските им качества, без никакво преувеличение и намаление. Тогава само думите придобиват още съдържание и смисъл.

Ще ви дам правило, как да се пазите от леността. Като минете покрай нея, турете на гърба ѝ една прашинка и си заминете. Като ѝ турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подир вас. Тази прашинка е благословение за нея, което тя след време ще разбере. Казвате: как да разберем и приложим това правило? Буквално ли трябва да се разбира?–Онези хора, на които съзнанието е будно, те ще ме разберат. Който не разбира същността на живота, не трябва да се самоосъжда. Който се самоосъжда, той не разбира Истината. Онзи човек, който не се самоосъжда, но търси причината на своите грешки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрешки, всички неуспехи в живота се дължат на леността. Тежките условия на вашия живот се дължат на леността.

Някой казва: тежка е моята съдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза с това дебело въже? – Леността. Казвате: въжето вече е оплетено, вързан съм с него, но какво да правя сега? – За да се избавите от вашата тежка съдба, влезте в закона на прилежанието, и веднага ще разрешите мъчнотиите на вашия живот. В момента, когато започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на вашия живот. Свържете ли се със закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постъпите като онзи неврастеник, комуто лекарят препоръчал по-бързо ходене. Той послушал съветите на лекаря и веднага започнал да върви бързо. Обаче, като изминал няколко крачки, спрял се и си казал: „Да не бързам толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силите си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щом помислил така, той взел друга посока в живота си.

Та казвам: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете от бързото движение. В прилежния човек съмнение, неверие не съществуват. Той е човек на положителната вяра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че времето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че имал някакви спънки, наследени от майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напред и работи. Леността очаква на наследство и се оправдава с лоши наследени черти, а прилежанието носи дарбите и ги разработва. Някой пита прилежанието: какво носиш? – Дарби и трудолюбие. После пита леността: ти какво носиш? – Слабости и охолен живот.

И тъй, доста ви говорих за леността и прилежанието. Тия въпроси са материя, приятна за разискване, но дотук ще спра, за да не забравите другите неща. Дойдох вече до едната трета от въпроса, но ако продължа по-нататък, ще преядете. За да имате импулс към работа, трябва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието.

Започнете новия, Божествения ден на прилежанието! Днешният ден да бъде последен ден на леността и пръв ден на прилежанието. Нека светлината на този ден бъде свидетел на прилежанието!

1 лекция от Учителя, държана 24 август, 1928 г. Изгрев.

Категории