Хората още не са дошли до Божествената логика – тяхната логика е безлогичност горе на небето. Когато те говорят най-логично, небесните жители се хващат за корема от смях.(1)
Това, което говоря, ви се струва разхвърлено, защото не виждате връзката, която съществува между отделните мисли. Извън човешката логика, извън обикновените мисли, съществува един друг свят – това трябва всички да знаете. Нещата имат една обвивка, която е нужна, но тя не е същественото. Логика е само онова, което съдържа Истината в себе си. Божественото Слово съдържа в себе си онази логика, която изключва всички бели и черни лъжи. В тази логика всички неща така са наредени, че нито едно от тях не е надценено, нито подценено. А в лъжата има само подценяване и надценяване.(2) Тъй като логическата връзка между нещата не всякога подразбира Истината, то тя има отношение само към ума, но не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. А духът предава други качества на мисълта. Той внася Истината в нея.(3)
Вместо логика, в Божествения Свят съществува особена наука, известна под името “разумно поставяне на нещата”. Значи всяко нещо трябва да се постави на определено място. Докато живее на земята човек се нуждае от логика, както слепият се нуждае от изпъкнали букви, за да може да чете и мисли. Щом прогледне слепият трябва да постави всяко нещо на своето място.(4) Затова аз наричам логиката на съвременните хора – логика на слепите. Когато каже някой: “Да разсъждаваме логически” – това слепота. Когато си сляп, ще се аргументираш със сетивата си, ще пипаш и като намериш съотношението на обекта, който изследваш, ще си съставиш известна представа за него. Хубав е този начин, но има и друг начин – това не е единственият път.(5)
Има три вида логика: логика на формите, на съдържанието и на смисъла. Логиката на формите е механичен процес. Например твърдението: човек е двукрако същество; кокошката е двукрако същество; следователно кокошката е човек. Логиката на съдържанието се изразява с твърдението на религиозните: “Кръвта Христова спасява; човек се е умил в тази кръв, следователно той е спасен” Действително кръвта, в която човек се е умил, принадлежи ли на Христа? Това е логична мисъл, вярна по форма и съдържание, но не и по смисъл. Религиозният трябва да изучава духовният език, за да достигне до логиката на смисъла. Кръвта е червена, а в духовно отношение червеният цвят е носител на живота. Значи Христовият живот спасява хората, а не Неговата кръв. Кръвта е само символ. Когато човек живеее по законите на Любовта, т.е. по Христовото учение, ще може да се спаси. Това е дълбокият смисъл на Христовата кръв.(6)
Когато говоря някои от слушателите намират, че речта ми е несвързана. Моята реч изглежда несвързана, защото аз си служа едновременно с две величини – с плюс и минус. Вие си служите с една от тях – някога с плюс, някога с минус.(7) Това, което според вас не е свързано, вие го свържете. Давам ви камъни от това здание, а вие свързвайте тези камъни, както трябва и съграждайте с тях. Аз ще гледам доколко можете да градите.(8)
Съвременната логика твърди, че ако една от предпоставките на логическото заключение не е вярна, то цялото заключение не е вярно. Аз пък казвам: Предпоствката може да е вярна, може и самото заключение да е вярно, но мисълта да не вярна. Има много заключения, които са верни на земята, но не са верни за самата Истина. Човешката логика не е логика на небето.(9) Но тази логика е необходима за вас. Когато ви говори някой мъдрец, вие ще слушате и ще разсъждавате логически. Говоренето му ще ви ползва дотолкова, доколкото вие можете да мислите, да разсъждавате логически.(10)
Използвана литература:
1. Учителят, Сила и живот, Vс, София, 1922г., с.312
2. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.114
3. Учителят, Ще управлява всички народи, НБ, София, 1948г., с.174
4. Учителят, Да ви даде, НБ, София, 1938г., с.3
5. Учителят, Сила и живот, НБ, Vс., София, 1922г., с.309
6. Учителят, Все що е писано, НБ, София, 1942г., с.132
7. Учителят, Новият човек, НБ, София, 1947г., с.71
8. Учителят, Сила и живот, НБ, V111с, 1.Заведоха Исуса, 1926г., с.5
9. Учителят, Сила и живот, V11с., 30. И обхождаше Исус всичката Галилея, Русе, 1925г., с.19
10. Л. Кръстева, Учителят за себе си, София, 1997г., с. 70