Словото

Логосът

Всичко, което съществува в Природата е проява на Словото. Всички неща в света са създадени само за Словото. Всички неща в света имат смисъл само в Словото.(1) Словото е единствената реалност, с която сме свързани. От Словото, т.е. от Разумното Начало, е излязъл Животът.(2)

Три са Великите Космични Принципи, които творят и управляват Битието, а именно:

Любовта, която ражда живота. Мъдростта, която ражда светлината и знанието. Истината, която ражда свободата и твори силата. Любовта има отношение към душевността и човешкото сърце, Мъдростта – към мисълта и човешкия ум, Истината – към физическите прояви и човешката воля. Това е Триединният Бог: Бащата е Любовта, Синът е Мъдростта, изявена чрез Божественото Слово и Истината е Светият Дух, който изтича от Бога и реализира Неговата Воля в цялата Вселена.(3)

Всички духовни учения отразяват на първо място Върховното Абсолютно Същество под различна форма, от Когото произтича всичко и в Когото се движи всичко. На второ място е подчертана идеята за Логоса, за творческото Божествено Слово, което твори, създава и организира света и ръководи развитието на душите. На трето място е учението за Природата, за сетивния свят, в който слизат душите да учат, да събират опитност и да се развиват.(4)

Логосът е термин на старогръцката философия означаващ едновременно “слово” (или “изречение”, “изказване”, “реч”) и “смисъл” (или “понятие, “съждение”, “основание”).  Във философския език терминът е въведен от Хераклит. По-късно се използва от натурфилософи, софисти, Платон, Аристотел, стоици и неоплатоници. В Иудейските и Християнските учения понятието “Логос” е преосмислено като слово на личния и “живия” Бог, който назовава с това слово нещата и ги извиква от небитието.(5)

Климент Александрийски цитира Хераклит в произведението си “Стромата”: “Огънят, който управлява Всемира, посредством Логоса, се превръща чрез въздуха във вода, която става основно ядро за възникването на света. Тази вода Хераклит нарича море, от което възникват Земята и Небето и всичко онова, което се намира около тях”.(6) За Хераклит Логосът изразява структурата на природния процес като мяра в Космоса, т.е отношението на Първоначалното и начина на Неговото реализиране в многообразието. Ако Огънят е символ на непрекъснатостта на този процес, то Логосът представлява прекъснатостта му, изразена в явленията. Логосът управлява всичко с помощта на всичко. Самото учение на Хераклит е написано под диктовката на Божествения Дух  – там са дадени езикът и смисълът на този Логос. Присъствието на Божественото у човека – това е “снемането” на Абсолютното в относителното, т.е. “обективното вписване” на човека в света на Логоса.(7)

Понятието “Логос” е отражение на обективността в Космоса, схваната като непредотвратимост, която не е подвластна на волята на човека. Това понятие изразява закономерността, схваната като целесъобразност и необходимост. Не “желязната необходимост”, която лишава индивида от собствени разумни цели, а  ръководния му принцип, съгласуван с естествените изисквания на Природата и справедливостта. Логосът е законът на човешките действия и живот без  Логос е сън. Достигането на Логоса – това означава достигане на определени норми, ориентири и критерии на практическото поведение, които не противоречат на вътрешния глас на Природата и Космоса изобщо. Знанието за Логоса дава представа за това, че всичко е единно.(7)

Еврейският философ Филон Александрийски често използва термина Логос, отъждествявайки го с Божия план и Божията съзидателна сила. За да характеризира Логоса, той използва много думи, включително Защитник (гр. Утешител) и Син Божи. Назовава го или втори Бог, или Идеалния Човек, като говори, както за Неговото единство с Бога, така и за разграничаването Му от Него. (8)

Във всички култури без оглед на това какви са поверията и догмите, Словото символизира проявяващия се разсъдък – в речта, в Природата и в непрестанното сътворяване на света. За индианците гуарани в Парагвай Бог е създал основата на речта, преди още да материализира огъня, животворящите мъгли, водата и най-накрая първата суша. В африканското племе догон се разграничава два вида Слово – сухо и влажно. Сухото слово е свързано с Първичния Дух отпреди сътворението на света и то представлява нечленоразделна, несамоосъзнала се реч. Тя съществува, както у хората, така и навсякъде другаде, но човек не я познава: това е Божията Мисъл с цялото й потенциално значение. Влажното Слово се е зародило подобно на самия живот и то, както влагата и светлината, не е нищо друго освен израз на различните прояви на един основен символ – този на видимия свят.(9)

Според племето бамбара мистичното познание като цяло се изразява чрез символиката на първите двадесет и две числа. Едно е първоначалното число на Господаря на Словото и на самото Слово. Същото число включва понятията: Глава, Право на Първородния, Съзнание. На друго равнище и в друг контекст тази идея проличава и у Якоб Бьоме. Според него Словото, Божията реч е движението или живота на Божеството и всички езици, сили, цветове и добродетели се съдържат в Словото или речта.(9)

Централен мотив в християнския езотеризъм е Христос – Слънчевият Дух, Проявеният Бог, Космичното Слово, което става плът, за да се всели между хората. Под езотеризъм се разбира вътрешната страна на Словото, където нещата са дадени така, както ги съзерцават великите Посветени. Едни от тях схващат творческите прояви на това Космичното Слово в образи, в картини и ни ги предават по този начин. Други чуват същото Слово в музика и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти. Екзотеризмът  представлява външната страна на Словото, предадена в завоалирани образи и символи. Онзи, който може да чете, зад всички символи ще открие Единната Реалност – проявяващото се Слово.

Същността на западната езотерична традиция е учението за това Въплатено Слово, което е проникнало цялата Природа. Когато хората разбрали това, Природата се превърнала в една жива книга за тях, за да им разкрие Мъдростта на това Слово. Тази западна езотерична традиция, от своя страна, води началото си от Египет, от учението на Хермес Трисмегист за Въплатеното Слово. Неговата знаменита мисъл: “Това, което е горе е подобно на това, което е долу и това, което е долу е подобно на това, което е горе” (10) ни говори, че Словото, което е проявената мисъл на Бога, е отразено в цялата Природа и е проявено във всички външни форми на живота. Затова всичко, което е долу в Природата и живота, е подобно на това, което е първоначално в мисълта на Бога. За Хермес всичко видимо е символ, белег на невидимо действаща Реалност. Това Слово е проявено, както в човека и във всички органически форми, така и в цялата Природа. Затова формата става буква, символ на Словото.(4)

Словото е проявено в цялата Природа, а тя представлява един жив организъм, със своя азбука, по която Посветените могат да четат живота и съдбата на света. Принципите на тази Божествена наука са т. нар. седем херметични принципа или Принципите на Природата, които са пътищата за проявление на Словото. Те стоят в основата на всички процеси и явления – от създаването на целия космос, до създаването на най-малката форма на Земята.

Използвана литература:

1. Учителят, Вехтото премина, НБ, София, 1931г., с. 235

2. Учителят, Условия за растене, НБ, София, 1949г., с. 107

3. Несторова В., Светът без сенки, Бяло Братство, 2002г., с. 74          

4. Пашов В., Историческият път на Бялото Братство през вековете т.1, Варна, 2000г., 11-21с.

5. “Месемврия – българо-руски сборник в чест на С. Аверинцев”, Славика, 1999г., с.343 

6. Радев Р. (съставител), Антична философия – антология, Идея, 1994г., с.107

7. Радев Р., Антична философия, Идея, 1994г., 86-88с.

8. Библейски речник, Нов човек, 1994г., с.518

9. Речник на символите – т.2, Петриков, София, 1996г., с. 376

10. Кибалион (Херметическа философия), Аратрон, 2000г., с.20

Категории