ЛЮБОВТА
Най-голяма е Любовта. „Бог е Любов. (I Кор. 13:13)
Ще говоря тази сутрин върху един стих, който турям за основа на великата Божествена наука в света, а именно върху стиха: „Бог е любов“.
Ще кажете вие: „Това го знаем“! Да, отчасти, но не в неговата пълнота. Аз ще ви задам една математическа задача, едно математическо съотношение. Ще започнем с неизвестните:
х : у = хi : уi и
w : m = e : a.
Последната пропорция – това са елементите на висшата духовна математика, на живата математика. Иксът, това е една величина от видимия, от реалния, от материалния свят. И този „х“ може да се определи много лесно. Как? – Ще работите.
Ще ви дам друга една задача, а тя е следната: от два срещуположни града излизат две ядра войници, срещат се и се поздравляват. Едните запитват другите: „Колко сте вие на брой?“ Вторите отговарят: „Ако един от вас дойде при нас, ще станем два пъти повече от вас“; а първите им казват: „Ако един от вас дойде при нас, ще станем, колкото сте вие“. Онзи, който знае математическите правила, веднага ще намери, на колко е равен „х“ и на колко „у“. А след като разрешите, на какво е равен „х“, т. е. видимият, материалният свят, тогава ще минете към духовния свят – хi : уi. Това са отвлечени истини.
„Бог е любов“. Аз вземам любовта като принцип. Вън от любовта ние не познаваме Бога, той е само в любовта. Понеже любовта е достъпна за всички същества, няма органическо същество, няма жива материя в света, която по един или друг начин да не е тясно свързана с любовта и да не се влияе от нея. Следователно, ние познаваме Бога в любовта, и този Бог на любовта не е вън, не е само във вселената, а е и вътре в нас. В Писанието една от заповедите казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Разбирате смисъла на тази заповед.
Ще разгледам любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума и като принцип – в духа, а това е Целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало; това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно, това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало.
Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно вкъщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък, веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Също това става и с момъка. Значи, настъпва началото на тяхното безпокойствие. Аз казвам: „Идва началото на тяхната любов на стремеж“. Какъв е краят? – Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на живота? – Не е.
Сега настъпва второто проявление на любовта, проявлението и като чувство, и тя действа на душата. Това е по-висока степен на развитие. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно, всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на любовта. Докато не стане това, не може да изпиташ второто проявление. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. Чрез чувството става поляризирането. Стремежът – това са корените във физическия свят, а чувството – това са клонищата. Стремежът върви към центъра на земята, а чувството – към Бога.
Любовта като сила се проявява само в светиите, в Христа, в хора, които са готови да защищават една Божествена кауза. Не може да имаш любовта, ако в тебе няма ум. Ето защо, всички онези, които са възприели истината и искат да защищават любовта, имат силата на Христа, силата на светиите и запечатват любовта си с жертви.
Любовта като принцип встъпва едвам сега в света. Тя обгръща всичко. До любовта като сила има и омраза, и привличане, и отблъсване, и гладене, и дращене. В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света, за нея няма зло, а всичко е добро, възвишено. Всеки от вас, който иска да разбере смисъла на живота, не трябва да бяга от него, а трябва да премине през всичките му стадии, а именно през корените, през клонете, през цвета, който е силата на любовта, и да опита плода му, който е принципът на любовта. Като минеш последователно през корените, клонищата и цвета на любовта, ще дойдеш най-после в принципа – до плода на любовта, и той ще ти даде смисъла. И там е безсмъртието – свят, в който няма смърт, а има възкресение. За тази любов се казва в Писанието, че тя е връзката на съвършенството.
И тъй, вие не може да разберете любовта, докато не разберете своето сърце, докато не разберете елементите и силите, които се крият в него. Вие не може да разберете любовта, докато не разберете чувствата, елементите и способностите на вашия ум. Вие не може да разберете любовта, докато не разберете стремежите и силите на вашия дух. Изучаването на любовта е една велика наука, с която новото небе и новата земя ще се занимават. Любовта е първият велик принцип на Бога, чрез който Той се проявява.
Аз не искам да ви говоря по този въпрос само на теория, но ще ви докажа, че любовта има съотношение към сърцето като стремеж, към душата като чувство, към ума като сила и към духа като принцип. Следователно, всеки от вас може да знае, каква е неговата любов. Как? – По биенето, по пулсирането на вашето сърце. Пулсът на сърцето – това е тактът на любовта. Кръвообращението е също във връзка с любовта. В деня, когато човек престане да люби, и сърцето престава да тупа. Когато някой мразят, това е негативната страна на любовта. Тогава се явява сърцебиене. Сърцето понякога бие повече, а понякога по-малко. Хората наричат това състояние „сърцебиене“, а аз казвам, че законът на любовта в такива хора не действа правилно. Как ще се поправите?- Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата и в принципите на любовта, регулирайте ги, и ще изпитате такава радост, каквато само светиите и праведните са изпитвали. Сърцебиенето ви ще изчезне. Тази наука е необходима за вас.
Аз ще бъда много принципален, и отвлечен, и реален, по въпроса, който разглеждам.
Например, понякога почувствате любовта като стремеж и си казвате: „Хайде да се целунем“. Тогава събират се двама, радват се един на друг като гугутки и . . . цап! – Целуват се. А след това казвате: „Ох, какво направихме“! Аз не казвам, че целувките са лошо нещо, но във всяка целувка трябва да има съдържание на любов. Всяка целувка, в която няма любов, е престъпление, а всяко престъпление носи след себе си нещастие или за сърцето или за душата.
Аз не съм от онези, които казват, че е грешно да се целуват хората; може да се целувате, но как?- Ще се спрете, ще застанете пред Бога и ще запитате: „Господи, мога ли да изкажа Твоята любов?“ Ако Господ ви проговори и каже: „Изкажи любовта Ми“, тогава може да се целунете. Но, ако отидеш в името на Господа, туриш подписа Му и не дадеш никаква любов, това е престъпление, за което Господ ще те държи отговорен. Това е то кармата, кармичното престъпление с любовта от хората, които си играят с лъжливата любов.
Христос е изявление на тази велика любов. Следователно, когато говоря за Христа, считам го не като един отвлечен принцип, а като реално въплъщение на любовта. Любовта не е нещо отвлечено, а е нещо реално, тя има форма, съдържание и смисъл. Който познава любовта, ще познае и света. Ние познаваме света чрез любовта. дето има любов, има и живот, има движение, в нея всичко започва да живее. А дето няма любов, не може да има живот. И когато е казано, че Бог е любов, с това се определя, че, ако има любов, ще има проявление на Бога.
Някой ти казва: „Аз те обичам“. С какво, със стремежа ли, с чувството, със силата или с принципа на любовта? Те са различни положения. Не трябва да лъжем. Той ще ти отговори: „Обичам те със стремежа на любовта, или с чувството на любовта или със силата на любовта“. Когато у тебе дойде силата на любовта, в ума и в мислите ти ще настане ясност. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички пожертвувания. Ако при тебе дойде човек, у когото има стремежа на любовта, той ще те направи активен. Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, погледнеш я – гледа към земята, надолу. Тя иска да се прояви и казва: „Аз искам да сляза в материята, да науча живота“.
Казваме: „Не трябва да грешим.“ – Нищо, така само ще разберем елементите на любовта. В стремежа прегрешенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. В любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които проявления са на физическия свят, и като сила и като принцип, които проявления принадлежат на Божествения свят. Това са две велики проявления на любовта.
Вие сте учили физиология. Кой е правилният пулс на сърцето? Това няма да ви дам наготово, правете си свои наблюдения и забележете при всички ваши разположения, колко пъти сърцето удря в минута. Ще започнете с една велика наука. Следете, при ритъма на отклонението, между колко удара варира сърцето; при един отлив и прилив на сърцето, какъв ъгъл ще се образува. Този ъгъл ще бъде приблизително равен на 60° – законът на човешката еволюция. Когато имате приятно разположени на душата, пак четете броя на пулсиранията на сърцето.
Например, някоя мома, има стремеж към някой момък. Нека пресметне, колко туптения прави сърцето и в една минута, като го срещне. По тупането на сърцето си тя ще може да определи, дали той ще устои в любовта и или ще я излъже, ще определи неговите бъдещи отношения и т . н. След като се разделят момата и момъкът и отпаднат духом, нека пак пресметнат броя на туптенията на сърцето. Като се усъмните в някого, пак изчислявайте, колко туптения прави сърцето ви. Забелязвайте си тези числа. Започнете да работите с висшата математика. Защо, като се срещнат момък и мома, които имат стремеж един към друг, сърцето им трепва? – Много естествено, трябва да трепне. Ако сърцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата и? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че Божественият живот идва, и Господ пита: „Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш?“ По същия начин Господ пита и момата и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя си мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли. Пък трепването е важно, а другите неща са второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална, работете с тези числа.
Дохождате след това във втората стадия на любовта. Имате приятел, когото обичате с най-чисти, безкористни чувства. Забелязвате нещо интенсивно във вас, следете биенето на сърцето. Намерете тези съотношения. Това ще бъде „у“ (игрекът) от пропорцията. Изчислете, какво е биенето на вашето сърце, когато вашият приятел или брат е близо до вас или далеч от вас. Има една разлика.
Настъпва третата стадия на любовта, т. е. любовта като сила. Например, четете живота на някой светия, или се срещате с човек, който е готов да се жертва за някоя идея, за човечеството, и затова се отделя от майка, баща, напуща къща, веднага сърцето ви трепва. Прочетете броя на трепванията на сърцето и пак ще разберете. Като ме слушате да ви говоря това, ще ми възразите: „Е, сега с такива ли работи ще се занимаваме, има по-важни въпроси от тези“. – Не, по-важни неща няма. Ако умеете да регулирате вашето сърце тъй, както Бог отначало го е създал, то ще регулира вашия ум, а умът ще ви даде условия на духа да се прояви. Всичко това е свързано едно с друго. Изпуснете ли най-малкото, ще изпуснете и най-голямото. Между малките и големите величини има съотношение. Това, което в Божествения свят е единица, във физическия е множество, а това, което във физическия свят е единица, в Божествения свят е множество. Много естествено е това. В Божествения свят, например, изтича една много голяма река като единица, и, като слиза на физическия свят, Всеки си отбива една малка вадичка от нея и образува една рекичка; тези малки рекички, като отиват към Божествения свят, се събират и образуват една голяма река.
И тъй, всяка дисхармония в сърцето ви е дисхармония в любовта ви, и то: или в стремежа, или в чувствата, или в силата на вашата любов. Ако дисхармонията е в стремежа ви, ще търсите причината в сърцето си; ако дисхармонията е в чувствата ви, ще търсите причината в душата си; ако дисхармонията е в силата ви, ще търсите причината в ума си. Следователно, дисхармонията на вашето сърце, на вашия живот, ще търсите в тези три области – в сърцето си, в душата си и в ума си. Имайте пред вид, че любов без ум не може да се прояви, тя не е за глупавите хора. Глупавите хора никога не са чувствали любов. Всички същества, които са лишени от любов, са лишени и от интелигентност, а всяко същество, което има любов, е интелигентно. В същества, у които няма любов, тя се проявява като механически закон – движение, растене отвън навътре. А у онези, които имат любов, растенето става отвътре навън. Следователно, у учени хора, в които няма любов, които имат знания и събират сведения, цитират от различни места, у тях движението е отвън. Хора, у които има любов, растат отвътре навън, възприемат тази храна и я обработват. Ние, като гледаме на хора с много знания, но без любов, казваме: „Този човек няма голяма любов към брата си“.
Най-важно от всичко е да имаме един приятел, когото да обичаме. Кой е този приятел? – Той е Христос. Срещнете някой учител, обиквате го. Кой е този учител? – Христос. В неговия ум ще намерите смисъла на живота. Някоя мома има стремеж към някой момък. Отде произтича този стремеж? – Христос е в този стремеж, и той не лъже никога. Онзи, който не лъже никога, наричам Христос, а онзи, който лъже и в стремежите си, и в чувствата, и в силата, той е антихрист. Онзи, у когото стремежът в сърцето е правилен, чувствата в душата правилни и силата в ума е правилна, той е Христос. В любовта не се допуща абсолютно никаква лъжа. И онзи, който би се опитал да оскверни тази любов, той носи проклятието, приема кармически нещастие, а с това се започва и падането от любовта.
И тъй, като разрешите Тези числа, ще намерите, на колко е равен „x“ и „y“. Игрек („y“) запитва „x“: „Колко сте вие?“ „X“ отговаря: „Ако един от вас дойде при нас, ние ще бъдем два пъти колкото вас; но, ако един от нас дойде при вас, ще станем толкова, колкото сте и вие“. Значи „x“ = 7, „y“ = 5. Това ще бъде така, ако задачата се отнася до числото 10; но, ако от У към „x“ отиват не един, а 10, тогава „x“ ще бъде равен на 70, а „y“ = 50. Като разрешите това първо уравнение, ще пристъпите към Божественото уравнение, дето ще търсите, Божествените „x“ и „y“ на какво са равни. Онези от вас, които не са запознати с математиката, ще намерите някой математик да ви запознае с въображаемите, имагинерните числа.
Ще кажете: „Е, с тези ли иксове ще се занимаваме сега“? – Ами че всеки от вас е един голям икс! Ще ви докажа това нещо. Я ми кажете, знаете ли часа, в който сте дошли, знаете ли, откъде сте дошли и къде отивате? – Не знаете, не помните, кога сте родени. За Христа говорите, но не го знаете. Исторически го познавате, но като любов, като принцип, не го познавате. Опитали ли сте любовта като сила, като принцип? Имали ли сте опитността на светия? Опитали ли сте преживяванията на човек, който е готов да жертва всичко за приятеля си? Някой от вас имат тази опитност. За стремежа на любовта – там всинца сте герои, признавам ви правото. Като се говори за стремежа на любовта, нея я познават около 500 милиона души; като се дойде до чувствата, тази любов я познават около един милион души, а като се дойде до силата на любовта, едва ли ще се намерят в света десет хиляди души, които да я познават. И тъй: 500 милиона, един милион и десет хиляди. От Тези числа можете да съставите три уравнения.
„Бог е любов“. Трябва да започнем правилно с любовта. Не търсете Бога в небето, но тъй, както дeтeтo търси майка си, и както цветята – земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След като слезете 5, 10, 15, 20 метра надолу, у вас ще се яви желание да се поляризирате, и да се качите нагоре. Тези две противоположни посоки създават желание за растене нагоре и надолу. По този закон ние примиряваме материалистите с идеалистите. Тогава в света идват материалистите, или, както ги наричат, безбожните хора, у които има стремеж. Първите се спущат дълбоко в материята, те никога не са видели слънцето. Тези хора са корените, а идеалистите – това са клонете. Но, ако нямаме материалисти, никога не щяхме да имаме идеалисти. Идеалистите казват на материалистите: „Работете долу днес, но един ден вие ще се качите горе, ще познаете, че има Бог, а ние ще разберем, че има място, дето няма любов“. Не е все едно да те бодат с игла или да те гладят с ръка.
Казват: „Еди-кой-си момък целунал някоя мома.“ Кое е по-добре: да я ухапе, да я набие, или да я целуне? Когато целунеш някого, то значи: по-добре е да те целуна, отколкото да те ухапя или одраща, както постъпвах едно време, когато бях вълк. Следователно, целувката е едно избавление, да не причиняват хората рани. „Едно време съм правил ужасни престъпления, а сега ще те целуна, за да видиш, че нямам нокти, нямам зъби, каквито имах тогава“. Момата казва: „Колко е хубав моят възлюблен!“ Защо е хубав? – Защото любовта е влязла в тоя вълк и го е укротила. Излезе ли си любовта от сърцето му, той става пак вълк. Че то е така, се вижда от това, когато я напусне. Започва да говори лошо за нея, търси начин да и отплати, иска да я набие, става цял звяр. А момата купува витриол129, хвърля го в лицето му, прави го нещастен през целия му живот. И казват след това: „Колко е благороден човек!“ – Да, благороден е, докато има любов в сърцето му, а като излезе тя от него, никакво благородство няма, той е цял демон. Това са хората, лишени от любов. Няма защо да им се сърдим, те изпитват такива страдания и мъчения, с каквито ние не сме запознати. Всички грешници, престъпници изпитват големи мъчения. Вие още не сте изпитвали любов, не я познавате във всичките и проявления. Вашата любов е достигнала дотам, да не дращите с ноктите и да не хапете със зъбите си. Любовта трябва да се прояви у вас и като чувство, т. е. не само да не хапе и дращи, но и да дава нещо от себе си. Майката е изпитвала тази любов. Тя казва: „Едно време аз удушвах от любов, но сега, хайде, мама, хайде, хапни си“. – И туря рожбата си от едната гърда на другата. Какво нещо е кърменето? То е цяла наука. Аз препоръчвам на майките и на бащите да изучват кърменето. Наблюдавайте, какъв е този закон на кърменето. Гледайте вашето дете, дали ще ви ощипе, дали плаче, дали ще ви хапе, и от това ще познаете, от каква еволюция е то.
Сега да се върнем към основния закон: „Бог е любов“. Вложете в себе си мисълта: Бог е любов в Неговото първично проявление. Няма друго проявление на Бога освен любовта. Разберете ли тоя първи принцип, ще разберете всички последващи принципи; не разберете ли първия принцип, нищо друго не може да разберете.
Следователно, на всинца ви препоръчвам да се върнете към първия принцип, да разберете Бога като Любов. Схванете ли първия принцип, ще схванете и втория – принципът на Мъдростта, или на вярата. Любовта е принцип на сърцето и душата, а вярата – на ума и на духа. Това е поляризиране. Вярата произтича от любовта. Тя е втори принцип; теософите го наричат „будхи“130, еманация на втория Логос131, създаване условия за живот. Само умът (интелигентността) може да създаде истински условия за правилния, възрастващия живот. Само умният, интелигентният човек може дa се развива правилно. Глупавият не може.
Някой ще кажат: „Знанието възгордява“. Не, знание без любов възгордява, а знанието с любов облагородява, знание без първия принцип възгордява, т. с. става болезнено. Англичаните казват: „Горделива плът, болезнена плът“, т. е. такава, която не може да се лекува. То се отнася за човек, който много знае, но у когото няма любов.
И тъй, този Господ, когото туряме за основа на сърцето, на душата, на ума и духа, това е Бог на любовта. Той е основата на любовта. Като обиколи любовта през всички Тези места, образува се един голям кръг. Следователно, пренасяйте любовта си от сърцето в душата, от душата в ума, от ума в духа и се съединете с Бога. Това са четири велики света. Сърцето – това е астралният свят; душата – това е християнският рай – теософите го наричат „девакана“132; а любовта като сила – това е менталният свят. Като влезете в умствения свят, там ще срещнете същества, които се занимават специално с любовта като сила. Любовта като принцип – това е светът на духа, т. е. Божественият свят. Като влезете в този свят, ще се качите при Бога, и само, като се качите там, ще може по един опитен начин да разберете защо става всичко това. Само там ще може да разрешите всички мъчнотии, и ще разберете дълбоките причини на всичко, което сега става. По един опитен начин ще разрешите всичко.
Сега не се блещете да видите нещо, отвънка нищо няма да видите, а просто отправете ума, мисълта си към душата си. Ще ви дам един метод за работене. Имаш един брат, един приятел, запитай се: „Готов ли съм за този свой брат да дам половината от своето богатство, мога ли да го оставя да разполага с всичко, което имам?“ Правете най-напред маневри в себе си, да се проверявате, и след 5 или 10 години дайте едно сражение. Някой от вас могат още първата година да дадат едно сражение, а някой след 10 години, и тогава ще опитате любовта като чувство. При Тези проявления на любовта ще разберете всичко, което Бог дава, ще разберете неща, които не е позволено да се казват!).
Аз ви моля, не се стремете да изказвате любовта си. Бъдете естествени! Някой казва на другиго: „Аз много те обичам“. Този твой другар те моли за една услуга, но не се минават и десетте минути, откак ти си изявил своята любов, и вече отказваш да услужиш. В такъв случай по-добре не казвай, че обичаш. Кажеш ли, че обичаш някого, ти ангажирваш Бога, но не дадеш ли възможност Той да се прояви, ти си навличаш карма, вършиш престъпление. По-добре, мълчи! Като вляза в една къща, не казвам, че обичам хората в нея, а седна на последното място, и ако има някой болен, не казвам, че ще го излекувам, а го питам, какво го боли, откога го боли, взема пълно участие в болестта му, и той оздравява. Започват домашните му да говорят: „Ами знаете ли, кой го излекува? Знаете ли, как го излекува и т. н.?“ На всичко това аз мълча, аз се радвам, че моят Бог се е проявил. Вие направите някому добро, помогнете му, а после казвате: „Да не бях аз, той беше изгубен, благодарение на мене той се пoдкpепи и т. н.“ Знаете ли, на какво мязате? В Америка има една секта (ChristianScientists)133, която поддържа, че в света материята не съществува и че болестите са фиктивни. При един от членовете на тая секта дохожда един господин с един счупен крак да му се помогне на болката. Той му казва: „Ти трябва да знаеш, че материя не съществува, и да си внушиш мисълта, че кракът ти не е счупен, и няма да имаш никакви болки.“ Болният се е върнал в къщи, мъчил се е дълго време да си внушава мисълта, че кракът му не е счупен, че няма болки, и най-после успял – излекувал се. Американецът го среща и му казва: „Сега да ми заплатиш за лекуването, благодарение на мене вече не страдаш“. Пациентът отговаря: „Представи си, че ти е заплатено 10,000 долара“. – Каквото е лекуването, таково е и плащането. Тя е същата наука. Той поддържа, че няма болести, няма страдания – същата ще бъде и отплатата. Когато боравим с реалния свят, ще боравим с факти: факт с факт. А когато говорим за отвлечени неща, там отвлечено на отвлечено ще отговаря. Не може да разберем Божествения свят, докато не разберем реалния.
И тъй : Бог е любов, а любовта е връзка на съвършенство.
На какво се дължат всички раздори, които стават сега в света? Ще ви приведа един окултен разказ, който вие сами ще разтълкувате и приложите в живота, като знаете, че нямам ни най-малко намерение да засегна някого, но ви давам начин, как да тъчете, как да работите.
Когато Господ направил света, явява се водата при него и го запитва: „Какво е моето предназначение?“ – Ще слезеш долу да поливаш цветята, дърветата, за да цъфтят и зреят, ще поиш земята и всичко, което е по нея“. Слиза тя на земята и започва да извършва службата си. Слънцето, като я видело, влюбва се в нея и захваща да я тегли нагоре, кара я да се изпарява. Като се качила горе в пространството, взели да се карат за нея. От тази препирня, водата се смразила и във вид на сняг отново пада на земята. Водата се зарадвала за тази хубава, бяла премяна, обаче един вол излязъл от своя яхър, и, като вижда земята покрита със сняг, запитва се: „Какво е това бяло, но студено?“ Погледал, позамислил се, и оставил изверженията си върху снега. Водата се наскърбила, задето волът нацапал премяната й. Другият ѝ любовник, който се скарал за нея със слънцето, когато тя била горе, в пространството, казва на слънцето: „Сега може да си я вземеш, мен не ми трябва сега тя“. Водата се оплакала на слънцето, задето пострадала тъй жестоко. Слънцето пекнало силно, стопило снега, и водата се просмукала от земята, откъдето наново като чисти, студени извори ще излезе пак на повърхността на земята. Извержението на вола се обърнало на тор, върху който израсли най-хубавите плодни дървета. Мислете върху този разказ. Бялото ще се стопи, а извержението ще стане тор, върху който ще израснат хубави плодни дървета. Следователно, Тези две противоречия в света ще се примирят. Слънцето, като стане любовник, ще напече и ще донесе радост. Любовта като напече, всички недоразумения ще изчезнат, и злото и доброто ще се примирят; от студената вода ще излязат чисти, кристални извори, които ще утоляват жаждата на уморените пътници, а от изцапаната дреха ще израснат хубави плодове.
Следователно, от гледището на любовта, всички страдания, които сега преживяваме, ще се превърнат в една велика, стройна наука за човешкото сърце, душа, ум и дух. Заемете се да разрешите тази задача: w : m = е : а. Това са четирите проявления на любовта. В любовта w : m = е : а. С това ще турите основа на новата наука на живота, на възпитанието.
Ще започнете, както цигуларят, не само да нагласяте своята цигулка, но и да знаете да свирите, защото любовта е най-великата ария, симфония на света, и който може да свири и пее върху това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог. И сега в бъдеще ще се учим да пеем и свирим в любовта. Когато сме наскърбени, няма да казваме, „колко сме нещастни“, а ще казваме, че сме в минорно настроение. Когато сме радостни, ще казваме, че сме мажорно настроени. Минорната гама – това е стремеж надолу, мажорната – стремеж нагоре, а хроматическата гама – това са процеси, които отиват отгоре надолу и отдолу нагоре.
Сега, като излезете от тук, искам да останете с идеята – да разберете любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип.
Биенето на сърцето има влияние косвено върху дишането, а дишането има косвена връзка с кръвообращението и пречистването на кръвта. Ето защо всички съвременни болести се пораждат от неправилното разбиране на любовта, от неправилното дишане, окисляване в организма. Следователно, всички тела у човека се заразяват отдолу нагоре, затова трябва да работим в тези четири области, за да пречистим душата си. В християнството се казва, че трябва да се покаем. Покаянието е стремеж да пречистим сърцето, значи, то се отнася до стремежа на любовта. След това идва раждане и новораждане, то се отнася до чувствата на любовта, до душата, посвещението – до ума, и най-после идва възкресението, то се отнася до силата на духа, cиpеч до любовта като принцип.
И тъй, в любовта има два процеса: в сърцето и в душата, в ума и в духа. Като мислите през Тези процеси, ще минете през всички степени на вашето развитие. Работете едновременно в сърцето, в душата, в ума и в духа си. Между ума и духа има едно прекръстосване, защото умът е мъжът на сърцето, а душата е невестата на духа.
Когато казваме, че Бог е създал човека по свой образ, това значи, че го е създал по образа на своята любов, защото трябва да знаете, че любовта е първият образ на Бога. Тъй че, думите „по образ“ значат „по любов“. Един красив образ – то е неговата любов. Познавате ли любовта, познавате и божието лице. Не познавате ли любовта, Бог за вас е безличен. „По подобие“, това значи „по ум“. Когато се каже, че човек е направен по образ и подобие Божие, подразбира се, че е направен по Любовта и Мъдростта на Бога. Следователно, ако искаме да приличаме на Бога, трябва да имаме неговата Любов и Мъдрост.
Вторият процес е слизането на човека, съгрешаването. В този човек сърцето е от пръст, то е променчиво. След това Бог му вдъхнал дихание на живот, то е вторият процес – слизането на душата и духа във физическия свят.
Това, което ви давам, е за да работите върху него, а не за философия. Между него има много неизказано, много неизвестни. Това е една велика Божествена наука, а туй, що ви говорих, е само кратко предисловие, въведение във великата наука на любовта. Проучете това въведение, спрете се върху четирите отдела: на сърцето, на душата, на ума и на духа. Това са четири области на този велик свят, който Бог е създал. Ние сме призовани да опитаме този Бог и да го проповядваме на света. Има само един Господ, той е Господ на любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Никаква друга философия, никаква друга религия не съществува. Любовта като принцип е във всичко и над всичко. И тъй, ако ме пита някой, какъв съм, отговарям: Аз принадлежа на любовта като принцип, познавам Бога само като един образ, служа на Бога, а неговото изявление е Христос. Любовта – това е материализираният Христос, а материализираният свят е материализираната любов на Бога. Целият физически свят е едно изявление на Бога, материализиране на Бога. И следователно, като познаем физическия свят, ще познаем Бога. Не си създавайте илюзии да искате да напуснете този свят и да отидете в по-добър. Като го напуснеш, къде ще отидеш? Не роптай против този свят, а виж Божественото в своя брат. Ще кажеш: „Защо Бог е създал този грешник, този блудник?“ Не, вникни, спри се, някой вол е изхвърлил изверженията си върху него, но що от това? Слънцето, като пекне, ще го изкачи пак нагоре. Не се смущавайте, нека грешат хората. Този свят е отлично, хармонично създаден; аз всякога се радвам, като го гледам. Като гледам това извержение, казвам си: Много хубаво е то, върху него ще израснат най-хубавите плодни дървета. А от този нацапан сняг какви хубави студени извори ще се образуват, когато го пекне слънцето! Ще примирим и едното, и другото състояние. Ако си бял и студен не се обезсърчавай; ако си един вол и правиш понякога пакости, пак не се обезсърчавай. Това са символи, които означават една велика истина. Ако не можеш да разбереш доброто в най-малкото му проявление, как ще го разбереш в най-великото? Ако не можеш да прецениш една капка вода, как ще прецениш повече? Преценете Бога като любов и не му се сърдете. Всеки ден дръжте се нагоре и го питайте: „Излъга ме възлюбленият като стремеж, изцапа ме“. Той ще ви отговори: „Ти си в стремежа на любовта, качи се една стъпка по-горе“. Качиш се една стъпка по-горе и казваш: „И тук ме излъгаха, и брат ми не е такъв, какъвто го мислех“. Да, и тук ще намериш едно противоречие. Тогава изкачи се горе в ума си. Като се качиш в принципа на любовта, там ще намериш причината на всички неща, които стават, и всичко ще разбереш.
Питате: „Как да се примирим, примири ни ти“. Аз не съм дошъл да ви примирявам. Скарате се, викате мене. Като извършихте греха, питахте ли ме? Не е наука да примиряваш. Аз проповядвам една велика наука на любовта. Някой изхвърлил изверженията си върху другиго. Добре е направил. Някой е студен. Добре е и това. Това е един процес. Аз проповядвам любовта във велик смисъл, любов активна, любов на целувки, но със съдържание, любов на чувства, но интенсивна, благородна, любов на сила, но да има в тази сила светлина. Където и да влезем, да има любов! Когато видя, че някоя душа страда, аз не плача за нея, не се сърдя на вола, че я нацапал, но и казвам: Сестричко, изпари се, качи се по-горе, или стопи се, влез в земята, слезни по-долу, не се смущавай.
Това е великата наука на любовта, която ще разреши всичко. Това, което виждате сега в света, противоречията в домовете и обществата, това е един временен процес, който се дължи на неразбиране на любовта. Върху това трябва да се спрем.
Сега искам от вас да мислите, да се стремите да имате горещи сърца, да бъдете герои, да не ви е страх от любов. Всички да сте пълни с чувства, а да не сте като баби. Всички да размишлявате, искам да бъдете философи, а не да предъвквате, кой какво казал, кой учен как мисли по този или онзи въпрос и т.н. Бих желал всички да имате сърца, души, умове, които да действат. Като се срещнем тогава, ще има между нас пълна обмена. Това е новото учение. Всичко старо да се забрави. Не се противете, не спорете. Нямаме време сега за спорене. Ще кажете: „Еди-кой си вол оставил там нещо от своите извержения“. Това го зная. Кажете си: „Всеки от нас има велика мисия в света, трябва да бъдем герои, да бъдем по образ и подобие на Бога, и тогава всички наши братя, заминали пpeди милиони и милиарди години, ще се съединят с нас“. Тези братя са:
1. Серафимите – Братя на Любовта;
2. Херувимите – Братя на хармонията;
3. Престолите – Братя на волята;
4. Господствата – Братя на радостта, интелигентността;
5. Силите – Братя на движението и растенето;
6. Властите – Братя на външните форми, изкуството;
7. Началствата – Братя на времето, състоянието и такта;
8. Архангелите – Братя на топлината и огъня;
9. Ангелите – носители на живота и растителността, те приготовляват живота.
10. Последният – десетият чин – ще заемат напредналите човешки души.
Да се съединим с Тези братя, всички заедно да засвирим, и Христос тогава ще каже, ще чуем неговия глас: „Елате вие деца, благословени от Отца моего, и наследете новото царство, новото небе и новата земя на любовта, които съм приготвил за вас“.
Това е учението на любовта.
Беседа от Учителя, държана в София на 27 февруари, 1921 г.
