ЛЮБОВ И ПОЧИТАНИЕ
„Ще се развеселя“
След един хубав обед, втори обед не се дава, но малка закуска. Когато отива на Някой извор, човек трябва да има една хубава стомна, която да не бъде пукната. Пукнатата стомна е, когато човек не знае как да разсъждава и да използува Божиите блага. Каквото се сипе в този човек, като пукната стомна, всичко отива – не го бива. Следователно сега има две възрасти в живота. Едната е на зелените, на младите, които са в зората на живота, а другата е на старите, които са в залеза на живота. Едните се считат за щастливи, а другите – нещастни, то е все от неразбирането. Защото Слънцето, което залязва, привидно за едни залязва, за други изгрява. Защото старите, като остаряват, дават възможност на младите да се подмладяват, а младите, като се подмладяват, дават възможност на другите да остаряват. Тъй щото човек трябва да се подмладява. Защото, ако старият не се подмладява и младият не остарява, те не могат да се разберат правилно. Не разбирайте стар човек този, който е изгубил силата си. Стар човек е този, който е използувал силите си на младините си и за него животът се основава на внушението. Старостта пълни живота с отрицателни мисли и отрицателни чувства. Отрицателните мисли и отрицателните чувства са винаги динамични, в тях липсва потенциална сила, която може да гради. Те изгарят, без да допринесат нещо.
Та рекох, всеки човек, който казва, че когато боледувал изгубвал всичко, той е стар човек. Като се огледа на огледалото, той съжалява, че е пожълтел и казва: „Къде отиде капиталът ми?“ Туй нищо не значи. Гледаш го след няколко месеца пак се поправил. Тъй щото силата на човека стои в неговото съзнание, в неговия ум. Той може постоянно да се подмладява. За да се подмлади човек трябва постоянно да дружи с млади хора. Има една вечна младост в света, с която човек трябва да знае как да се свърже. Значи има две неща в света. Едното е вечна младост, а другото вечна старост. Аз наричам младите хора – хора на любовта, а старите хора – хора на знанието, на мъдростта. Та рекох, младите трябва да имат уважението и почитание към старите, а старите трябва да имат любов към младите. Ако старият не обича, той не може да се подмлади. Ако пък младият не почита, той не може да поумнее, той не може да се подмлади. Следователно за да се подмладят старите трябва да обичат, а младите да почитат. Тъй щото, ако питате защо трябва да обичате – за да се подмладите. Защо трябва да почитате? – За да придобиете знание. Защото подтика на живота е любов към всичките постижения, а знанието – това са възможностите, с които може да се постигнат желанията.
Сега вие сте дошли на земята и имате много постижения, но при тези разбирания, всеки се намира в едно безизходно положение. За пример у вас може да се яви мисълта: Като се свърши този живот всичко се свършва, няма друг живот. Питам: от где знаете, че няма друг живот? Ако Слънцето се скрие на запад, това показва ли, че то е изчезнало? Било е време, когато хората са мислили, че с залязването си, Слънцето изчезва, но като изгрее на изток те виждат, че пак се явява. Също така, когато Някой човек умре, хората мислят, че той се изгубва, а в същност той съществува. Като погледнеш на изток той пак изпъква от некъде. Онези, които са заминали за онзи свят, и отново са се завърнали на земята, те не си казват имената, те не казват, че са идвали, те мълчат. Че как онзи човек, който не е идвал на земята, е могъл да научи да яде по човешки? Значи той и друг път е ял. Вий имате понятие за добро и за зло. Ако човек никога не е идвал на земята от где ще знае кое е добро и кое е зло. Значи той е идвал много пъти на земята. Детето още като се роди, още като е в безсъзнание започва да плаче, с което иска да каже на майка си: „Туй не е хубаво,“ не одобрява постъпката ѝ. Като е доволно то се радва, смее се, с което иска да каже: „Туй е умно!“ Тъй щото плача на детето е протест, че не постъпват с детето както трябва. Майка му, като го къпе, то изведнъж писне, започва да плаче. Защо? Понеже някога е било риба, живело е във водата мисли, че сега майка му иска да го тури във водата и казва: „Аз едва се освободих от това зло, а ти искаш отново да ме върнеш.“ Майка му казва: „Не искам да те туря във водата, но искам да те освободя от нещастието.“ Като разбере работата, детето престава да плаче и започва да пляска с ръце във водата.
Та рекох, често и ние в живота си страдаме и мислим, че се връщаме в някои наши минали опитности и понеже сме ги опитали веднъж , не искаме повторно да се връщаме към тях. В природата нещата никога не се повтарят. Туй, което веднъж си прекарал, вторий път по същия път не можеш да минеш. И тъй дръжте в ума си идеята за вечна младост, понеже искате да бъдете вечно млади. Защото ако човек не е млад, с младите не може да дружи и ако не е стар, със старите не може да дружи. За да дружиш с младите, млад трябва да бъдеш; за да дружиш със старите, стар трябва да бъдеш. Нали виждате, когато малкото дете отива при дядо си как става сериозно, то взима вид на стар мъдрец. И казва: „Дядо, разкажи ми една приказка.“ То взема вид на Някой човек критик, като Някой писател и дядо му се радва и започва да разказва и след това казва: „Като дойдеш утре аз ще ти разкажа още една приказка много по-хубава.“ Сега не е ли хубаво да има човек един дядо, който да му разправя една приказка? Не е ли хубаво да има едно малко дете, което да слуша тия приказки? Защото, ако нямаше това дете, дядото нямаше на кого да разправя приказки. Та дядото е необходим на детето и детето на дядото. Знанието на дядото се използува от младите.
Та сега според едно течение казват, че сегашните стари не са за времето си, не са с века си, назад са останали. Това е привидно така. И слънцето, като се движи, движи се в известно направление. Слънцето, като отива към земята, остарява. Като дойде месец декемврий, Слънцето достига до голяма старост. Тогава дните постепенно се намаляват. След това почва пак да се подмладява. Като достигнат до известна точка, дните започват пак да се увеличават и като станат най-големи, дохожда най-голямото подмладяване.
Та рекох, понякога и вие изменяте орбитата на вашия път в живота. И вие като Слънцето се движите ту в едно, ту в друго направление. Но не трябва да се страхувате от увеличаването и намаляването на дните. За пример вие имате 365 дни в годината. Ако отидете на полюса, ще имате един ден и една нощ. Преди три години дойде при мене един съботянин, който искаше да ме убеди да вярвам в съботата, в седмия ден. Питам го: Ако отидеш на северния полюс, кой ден ще празнуваш? Там има само един ден. Значи който иска да бъде съботянин, трябва да отиде на полюса. А тъй само един съботен ден. Тук колко съботи имате? – 52 съботи. На полюса има само една събота. Който отиде там, ще види, че там нищо не се ражда, че там има само сняг. Да се говори за събота, това е буквално разбиране на нещата.
По някой път ние се заблуждаваме в живота като мислим, че човек само трябва да яде и да пие и да върши каквото иска. Така мислят и младият и старият. Младият е изпратен на земята да придобие знание, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък е банкер, който е спечелил много, та всичкото си богатство трябва да остави в завещание на младия. Та, когато се говори за щедрост и самоотричане, разбираме стария, който се е отрекъл от своята младост. Не, че той остарява, но за да придобие знанието си, той се е отрекъл от своята младост. Пък и младият, за да придобие знание и той трябва да се отрече. Отричането не е лошо нещо. Всички все трябва да платите нещо, за да се самоотречете. Ако пияницата се е отрекъл от виното, загубил ли е нещо? Ако богатият се откаже от крадените пари, загубил ли е нещо? Ако човек се отрича от насилието, от болестите, от безверието, загубил ли е нещо? Че какво е допринесло безверието в света? Ако човек се откаже от безверието, изгубил ли е нещо? Има неща, от които ние трябва да се откажем.
Всякога човек, за да се откаже от нещо, трябва да има нещо друго, което да запълни тая празнина. Аз съм гледал много млади момци, които имат лоши навици, обичат да пият, да гуляят, не обичат да работят, но като намерят някоя млада мома, която обичат, те казват: „Отказвам се от пиянството, от пушенето на тютюн.“ Така че стават правоверни. Той става работлив, с никого не се кара, ходи и се връща на нивата редовно. Докато любовта занимава нашите умове и сърца, всичко можем да постигнем. Който ден човек изгуби любовта си, неговият свят се обезсмисля, той няма вече за какво да работи.
Рекох, сега вий сте дошли на планината, за да се научите на нещо да видите каква история имат тези канари. Те са свидетели на такива епохи, на каквито на човек на ум не е идвало. Те са свидетели на епоха, когато Слънцето е изгрявало. от запад; те са свидетели на епоха, когато слънцето е изгрявало. от север; те са свидетели, когато слънцето е изгрявало. от юг; те са свидетели на епоха, когато оста на земята е била перпендикулярна; те са свидетели на епоха, когато оста на земята е била хоризонтална. Знаете ли тогава какъв е бил климатът. Сега аз няма да се спирам върху тези далечни геологични работи. Та, който не знае, ще каже: „Как може да бъде това?“ Това е работа на Слънчевата система, на Слънцето. Било е време, когато и вий не сте имали такава форма, както сегашната. Какви сте били тогава вий, мълчите, имате право да мълчите. За миналото човек не трябва да говори.
Един руски барабанчик, в последната руска война, видял на едно място много кокошки [и] ги заклал, а след това напълнил с тях барабана, като ги предварително изчистил и приготвил за ядене. Командирът му казал: „Бий барабана!“ – Не бие тъпанът, развалил се е нещо. Защо се е развалил, защото кокошките са вътре. Сега рекох и на вас: Не туряйте кокошки в барабана си. Щом си турил няколко кокошки в ума си, той вече не мисли. Никакви кокошки, никакви празни мисли не трябва да туряте в ума си, в главата си, в мозъка си. В мозъка си ще турите най-хубавите мисли.
Та рекох, сегашната епоха, в която живеем, ние имаме най-големите блага. Кое е най-голямото благо в света? – Да вярва в невъзможни работи. Някой казва: „Аз вярвам във възможни работи.“ Давам ти хиляда лева и ти вярваш в това. Не, това не е вяра. Щом ти давам, ти вярваш, това не е вяра, това е знание. Някой казва: „Ако ми дадеш пари в заем, ще повярвам.“ Не, тогава няма защо да вярваш. Може да се вярва само в това, което за в бъдеще ще стане. Има неща, които за в бъдеще ще станат. И те са сто и едно на сто верни. вярно е за пример, че земята ще се видоизмени, ще се обърне в райска градина и от всичко това [което] виждате, нищо няма да остане. И тогава, ако дойдете на земята, ще видите, че няма да има болни, дъждове, наводнения, каквото сега в Севлиево стана. няма да има пари, няма да има наводнения, както в Америка – реката Мисисипи. Днес хиляди катастрофи стават всеки ден. 35 милиона хора умират в годината, а близо 40 милиона хора се раждат. Казваме сега, че искаме да се увеличи броят на хората. Увеличението е един естествен път, но то трябва да става разумно. Ако желанията на човека се увеличават, увеличават се и страданията. Ако пък желанията се намаляват идват пак страдания, но обратни на първите. Всеки човек трябва да реализира в годината поне едно свое желание, по една своя мисъл и по една своя постъпка. И ако човек живее 60 години, трябва да има поне 50 мисли реализирани, 50 чувства и 50 постъпки. Значи 150. Малко ли е числото 150. Представете си сега, че всяко едно постижение струва 10 000 000, какво богатство ще имате тогава. Колко милиарда ще струва всичко това? Нека математиците изчислят това.
Рекох, всички хора искат да бъдат богати, но богатство не е само това, което хората разбират и изискват. Съвремената наука е открила, че всички хора, които искат да имат книги, ниви, къщи, имоти, те ще имат съответно развит център. Ако този център не е добре развит в човека, той си остава беден. Ако центърът е силно развит, той става богат. Но целият мозък не е определен за богатство само. Сегашната наука е определила, че онези хора, които обичат много да философствуват, да търсят причини и последствия на нещата, те имат отпред на челото си по два рога, два развити центъра. Онези, които не обичат да философствуват, немат развити тия центрове. Онези хора, които обичат да се обличат добре, имат развит център на челото си на долната част. А онези моми и момци, които не обичат да се обличат, те пуснат пояса си, разпасан пояс. Значи за да се облича, човек трябва да има съответен център развит. Някои хора са много религиозни, вследствие на което главата им горе е много издадена. Онези хора, които не са религиозни, това място представя една долина. А ония, които са много религиозни, центърът им е развит и представлява връх, като Мусала. А ония, в които тоя център е неразвит е като долина.
Значи в природата планинските места, които имат много енергия, ги пращат в долината да се сменят. Тогава казвате, че който е бедняк, той е долина, там житото се ражда. След време долините ще се вдигнат и ще станат планини, а планините, ще се снишат и ще станат долини. Онези, които не разбират Божиите неща, дават криво тълкувание. Те казват: „Този човек е безверник.“ Че ако един човек живее добре, в какво се заключава неговото безверие? Този човек не вярва в нищо, но не те обира, не прави пакости. Друг пък вярва в Бога, обаче краде, прави ти зло. Рекох, в какво седи вярата? Вярата седи в това, човек да не лъже, да не обира, да не прави зло. Вярата е нещо реално. Сиромахът каже нещо и не може да го направи. Богатият, силният каже нещо и го направи. Защо? Защото има сила. Следователно реално е това, което може да направим в даден момент. Онова, което не можем да направим, не е реално. Затова силен човек е само онзи, който в даден момент може да реализира своята мисъл, своето чувство. Каквото каже, той може да го направи, в това седи неговата сила. Затова човекът никога не трябва да отлага своите добри мисли. Всека добра мисъл, която може човек да реализира, му придава някакво разположение и тялото му се подобрява. Всяко добро чувство, което се реализира, подобрява неговото сърце. Следователно хубавите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка; хубавите чувства поддържат правилното кръвообращение и дишане; а хубавите постъпки поддържат нормалното състояние на организма и той може да яде сладко и да спи сладко. Следователно ако човек постъпва добре, стомашната му система ще бъде в нормално състояние. Следователно трябва да мислим добре, за да бъде мозъкът ни в нормално състояние; трябва да дишаме добре, за да бъдат дробовете ни в нормално състояние; трябва да постъпваме добре, за да бъде стомашната ни система в изправно състояние.
Двама български милионери се разговарят. Единият казва: „Не мога повече да ям.“ Другият отговаря: „Яж не бой се от нищо!“ – „Не мога, стомахът ме боли. Ако ям скъпо ще платя.“ – „Е, това е друго нещо. Щом стомахът не иска, ще го слушаш.“ Ти искаш да ядеш, туряш хляб, корени, вода, храна, но разстройството на стомаха не ти позволява. Който е опитал разстройството на стомаха, той знае, че това състояние е ужасно. Като страда от стомаха си човек се принуждава да се храни с овесена чорбица по няколко лъжици на ден. При това положение няма какво да се прави. Според мене на такъв човек аз бих казал така: искаш ли да поправиш стомаха си, промени живота си. Тури светли мисли в ума си, светли чувства в сърцето си и право постъпвай, никого не обиждай. Живееш ли така, всякога ще ядеш сладко. Ти трябва да мислиш за бедните. Щом не можеш да ядеш добре, щом стомахът ти е разстроен, намери един беден, дай му да яде и кажи: „Господи, благослови и мене така, както този бедния. Помогни ми да ям и аз като него.“ На втория ден пак занеси ядене на Някой беден или го извикай дома си и се помоли на Господа да ти помогне да ядеш като него. Постъпи така поне десет дни подред и ще почувствуваш поне една малка промяна в себе си.
Сега ние сме дошли на земята да извършим най-хубавите неща, да извършим Волята Божия. Всички трябва да живеем добре. Това е общ закон за всички същества. Всички трябва да имат добри отношения едни към други. Така трябва да живеят за в бъдеще и държавите и обществата и народите и семействата – всички могат да живеят така. Днес хората не живеят помежду си добре от неразбирание, понеже няма единство между тях. Един вярва в един Господ, друг в друг Господ. Един вярва в една държава, друг в друга държава. Нямам нищо против това. Обаче всички хора са излезли от един източник. Един е Бащата на всички хора. Един е Бог, който е направил Земята, Слънцето, цялата Вселена. Аз наричам вселена всички ония блага, които Бог включва в себе си. Всичко онова, което дава живот от себе си на всички живи същества. Всички го чувствуват. Той е вътре в тях. И когато човек не се подчинява на великите закони, той чувствува най-голямото страдание. Така само идат болестите, страданията, нещастията. Който реши да изпълнява Волята Божия, той ще бъде здрав, силен, богат, всичко ще бъде. Любовта към Бога не седи в чувствата, които хората имат, нито във вярата, която те изповядват. Ето как аз разбирам любовта към Бога.
Силният човек трябва да остане в тила, а слабите трябва да излязат на фронта, напред. Силните трябва да ги пазят отзад. Така е казано и в писанието: „Господ ще ви бъде задна стража.“ Той постоянно ще ви помага. Той ще бъде отподире ви и ще бъде всякога в услуга на слабите. Днес е точно обратно. Силните вървят напред, а слабите назад. Та, всеки човек със своите хубави мисли, чувства и постъпки трябва да остане в тила. И като дойде до Някой слаб, страдащ, той трябва да помага.
Ако в ума на Някой влезе мисълта, че ще умре, как трябва да му помогнем. Преди всичко вий трябва да знаете какво означава думата „умиране“. Аз тълкувам думата „умиране“ така: умира. Значи – в света. Значи, който умира, той отива в друг свят. Ако един човек от България отива в Франция, какво лошо има от това? Или, ако Някой човек от Франция отива в Англия, какво лошо има в това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре Някой, вие мислите, че той изчезва некъде. Като умира, човек напуща този свят на страданията и отива в друг свят. Има един друг свят много по-красив от земния свят. Ако вий бихте проникнали за малко в този свят, не бихте пожелали да се върнете в този свят. Този свят съзнателно е скрит от вас, за да може да живеете на земята и да се учите. Най-голямата трудност е да живее човек на земята, но същевременно, този живот носи най-големите придобивки. Животът на земята е живот, който крие в себе си големи съкровища, условия за големи придобивки. Всичко това се крие в материята на земята. От земята трябва да добием онази ровка материя, която трябва да се обработва. Така обработена тази материя ще занесем в другия свят да има там с какво да работим. Защото там няма от тази ровка материя. И като се върнем отново на земята, ще продадем всичко, каквото сме обработили. На ваш език говоря. Какво лошо има в търговеца, който продава стоката си? Хората имат нужда от стоката на търговеца. Какво лошо има в това, когато Някой търговец продава хляба си? Какво лошо има в това, когато земледелецът продава житото си? Какво лошо има в това, когато овощарят продава плодовете си или млекарят – млякото си? няма нищо лошо в това. Това е една обмена между хората, която служи да се опознаят.
Та рекох, всички хора на земята са дошли да се опознаят. Когато учителят учи около 40-50 ученика в отделенията или класовете, той се запознава с тия ученици. Ако не ги учеше, той нямаше да се запознае с тях. Обаче учител, който е учил своите ученици 4-5 години наред, той вече ги е опознал. Онези, които следват първоначалните училища или прогимназии или са свършили университет, те имат вече спомен за своите учители. Следователно всичко в света служи като условие да се опознаят хората. И децата, които се събират на едно място да играят и те се запознават едни други. Сега и вие сте събрани тук, за да се запознаете един друг. Знаете ли колко е мъчно да се опознаят хората и да станат братя помежду си? Вие говорите – братство, сестринство, но сиренето е с пари, хлябът е с пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство няма. Не е ли сиренето с пари, братство има. Братството изключва всякаква продажба. При братството единият дава и другият дава. При братството и сестринството нито братът може да продава на сестрата, нито сестрата – на брата. Искате ли да бъдете братя помежду си, ще се отвикнете от: да продавате. Които не са братя и сестри, между тях има продажба. Казано е в Писанието: „Давайте и ще ви се даде.“ Брат, който дава щедро на сестра си, никога няма да осиромашее. И сестра, която дава щедро на брата си, никога няма да осиромашее. Щом брат и сестра в света се обичат, зло не може да съществува. Злото съществува по единствената причина, че няма братство и сестринство в света. Затова новото мерило в света има за цял да направи всички хора братя и сестри помежду си. Какво е новото учение? То има пред вид да направи всички хора братя и сестри помежду си, да работят всички един за друг. Само при това положение може да имате веруюто на Любовта, която ще внесе съгласие между всички хора. Това е целта на далечното бъдеще, когато хората ще живеят един за друг. Ще дойде време, когато това ще се реализира. Вие, които сте тук и всички ония, които са пръснати по цялата земя, ще видят един ден онова, което ще стане, тъй както всички виждате изгряващото слънце. Така един ден всички хора ще видят новата епоха – епохата на Изгряващото Слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да любят Бога и да станат чада Божии.
„Бог е Любов“
Отче наш
Беседа, държана от Учителя на 23 юли 1939 г., 9.30 ч., неделя, Салона за беседи на Рила – Седемте езера
