МАЖОРНИ И МИНОРНИ ГАМИ
„Добрата молитва“
„Аз ще се подмладя“
(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)
Ние страдаме от неразбиране на Божия закон. Ние мислим, че знаем нещо. Страдание и радост имаме, и не знаем защо имаме страдание и радост. Радостите показват, че случайно сте попаднали в Божията хармония. Страданията показват, че сме влезли в един път, несъгласен с Божия закон.
Някой път нашето страдание е благо за други същества. Една овца е благо за вълка, но вълкът не е благо за овцата. Тревата е едно благо за овцата, но овцата не е благо за тревата. Някои от вас питат защо е така.
Фиг. 1
Имате АВ. Това е онзи принцип инертен в света, който трябва да се преодолее, от който произтичат страданията. АВ – в този кръг е животът на човека. Целият кръг показва съвременния човек. Квадратът показва пътищата, по които той се развива.
Вие сега имате идеята за съвършения човек, но не знаете как се постига съвършенството. После, трябва да разбирате закона, този център, от който се образува туй, което наричаме начало на любовта. Любовта в света е нищо, но тя създава нещата. От нея излизат всичките неща.
Вие имате често любов, която се сменя. Това не е любов. Това е поляризиране на любовта. Любовта, за да ни стане понятна, трябва да има сенки. Тя е невидима, няма образ. За да дойде образът, трябва да дойдат страданията. Или както е в природата – трябва да имаме изгрев на слънцето и трябва да имаме залез на слънцето. Някой ще пита не може ли без туй. Ако може, кажете ми, кажете ми – по кой начин. Казвате: „Не може ли без зло и добро?“ Кажете по кой начин. „Не може ли без залез?“ Не може. „Не може ли без изгрев?“ Не може. „Как?“ Тъй както сме създадени, не може.
Едно противоречие има – докато сте млади, мислите едно. После вие мислите, че остарявате. Вие се заблуждавате, че остарявате, защото в света само Бог е стар. Стар проявен, значи всемъдър. Ние сега сме взели тази идея на Бога и казваме: „Остаряхме, като Бога станахме.“ Нищо не станахте. Като остаряхте, прегърбихте се – нищо не може да носите, нищо не може да търпите. Казвате, че сме стари, остаряхме. Ако не си поумнял, ти не си остарял, ти си оглупял. Не туряйте на глупостта старост. Старост не значи глупост.
Казвате: „Остаряхме.“ Най-първо, вие не говорите правилно, така не се говори.
Учили сте музика. Какво означават дур и мол. Дур е мажорна гама, мол е минорна гама. Какво означава една мажорна гама? Те са преводи. физически имат приложение. Мажорните гами са весели, а минорните са малко тъжни. Аз, когато учих музика, намерих друго положение.
Двамата професори по източната музика започват гамата отдолу нагоре. Когато пишат, пишат отгоре надолу.
Това значи „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“. Едни започват отгоре надолу, а другите започват хоризонтално. Къде в природата имаме мажорна гама? Трябва да се изучава природата, отде се правят тия преводи. И там имаме тия гами, дур и мол. Дур е мозъчната система, мол е симпатичната нервна система. Дишаш въздуха – това е дур; издишаш – това е мол. Ядеш – това е дур; почиваш си – това е мол. Разположен, здрав си – това е дур; болен си – това е мол.
Вие имате криво понятие за болестта. Болестта е естествено състояние на човека. „Бол“ на турски значи изобилие. „Ес“ на турски значи „тъй“. „Бол“ е значи богатство тогава. Болестта му дава богатство, а вие считате, че отнема. Често има наслоявания. Като дойде болестта, и махне тия мазнини, които не са органически. Често стават натрупвания в тялото – лицето става дебело, не е органическо туй лице, подпухване става. Като дойде болестта, смъкне това. Тя казва: „Така не се пее. Ти не си знаел как да пееш.“ Значи построил си си лицето немузикално.
Вие, като ядете, не пеете. За в бъдеще, като седнете да ядете, ще пеете първо. Вие сега седнете и бързате. Като седнете да ядете, изпейте една песен, малка песен за една минута. Какво ще ви коства! Кажете: „Колко сладко е яденето.“
(Учителят пее)
Колко сладко е яденето,
колко сладко е яденето.
Ще се молите тогава на Господа и ще започнете яденето. Вие казвате: „Туй са детински работи, кой ще пее.“ Че животът на животните е безразборен. Те нито пеят, нищо няма.
Сега аз ще ви повдигна малко завесата на музиката. Не искам да ви говоря. Те са поводи. Сегашната музика трябва да я разбирате много добре. Тъй както е много сложна, за да разберете тази музика, тия гами съществуват.
За пример имате „А“ дур. „Сол“ мажор е с един диез. Имате „фа“ мол. Дур е на мозъка, мол е на сърцето. Дур е електрическа гама, гама на светлината. Мол е на магнетизма. Минорните гами са магнетични, дават широта. Ако имаш известна радост, ти не може да я задържиш. Само минорните гами дават материал, от който гамите на дур образуват плетиво, облича се човек.
Аз ще ви дам пример. Да изсвиря една минорна гама – музикално може да я изсвиря, както искам. Ти си тъжен, може да те развеселя. Може да те натъжа с музиката си, ако си весел. Има закони. Да кажем, имате цяла нота. В дур, това е радост, енергия събрана. Но за да се обработи, ще турите един знак, ще употребите мозъчната енергия. Музиката показва по колко части от електричеството в дадения случай може да употребите и колко от магнетизма, за да се свърши някаква работа.
После, когато говорите, някои от вашите думи са дур, а някои са мол.
Трябва да разбирате естествените гами без диез и без бемол. Малко сложни са вашите състояния, които се образуват с бемоли и диези. И вашият ум трябва да работи. Той е сложна работа.
Ние казваме: „Много просто – да идем в оня свят.“ Какво ще правиш в оня свят? Оня свят е на светлина, на любов, на мъдрост, на знание. Ти трябва да разбираш законите на топлината. Законът на топлината е човешкият магнетизъм, от който иде здравето на човека. Ти не може да бъдеш здрав, ако не разбираш минорните гами. Ти не може да бъдеш здрав, ако не разбираш и мажорните гами. Мажорните гами влагат капитала. Те са методи. Минорните гами обработват този капитал. В минорните гами сърцето взема участие, а умът отпосле иде. В мажорните гами умът взема първо участие.
Вие сте жена. От минорното състояние ще идете в мажорното. Сега, едно минорно състояние имате – инволюция. Онези духове, които са слизали, мажорното състояние, те са слезли от Невидимия свят да носят Божиите блага във вселената. Като са слезли, са се превърнали в минорни. Като си изхарчили всичкия капитал, заражда се желание да се върнат назад.
Да обясня процеса. Имате артериалното движение на кръвта, то е дур. Венозното движение е мол. От дур, като излезе кръвта навън, дава храна на всичките клетки и после тя се превръща на мол. Връщането в дробовете, в Божествения център, да се пречисти – става пак дур.
Дур и мол са два процеса, в които става превръщане. Трябва да разбираш процеса на дур и трябва да разбираш процеса на мола. Или трябва да разбираш мажорното и минорното движение, или трябва да разбираш възходящото и низходящото движение. Дур е възходяща гама – излиза от центъра. Мол е, което се връща в центъра. В сегашната музика са нови, няма ги.
Когато турим музиката за основа, имаме предвид процесите, които съществуват в природата. Те са музикални процеси.
Дишането е музикален процес, което започва с дур. Едно дете е в пасивно състояние, не диша в утробата на майка си. Девет месеца тя го учи на музика, само да слуша. Тя казва: „Няма да пееш, само ще ме слушаш. Няма да ядеш.“ В утробата устата на детето са на пъпа.
Като излезе навън, устата почва да действа. Устата е процес на човешкия ум.
Сега ще кажете, че имате някои възгледи. Вашите възгледи, които имате, оставете, не се смущавайте. Не мислете, че онова, което носите, е детинско, глупаво. Не мислете, че детинският живот е глупав. Не мислете, че и възрастният, какъвто е, е глупав. Детинските песни са основа на възрастния живот, и възрастният живот е основа на стария. Старият живот става основа за възкресението.
Що е възкресението? Човек трябва да умре, това е мол. Човек трябва да се роди, това е дур. Ние сега имаме думата „умрял“. Но думата „умрял“ какво значи? „Родил се“, значи дошъл в света; „умрял“, значи заминал за другия свят. Тази дума „умрял“ не е музикална дума. „Умрял“ значи „не знае да пее“. Който не знае да пее, той умира. Който е изгубил радостта, не разбира гамите на дур или мажорните гами.
Често губите радостта. Трябва да разбирате. Не вземате вярно тоновете. Като станеш сутринта, някоя дума мине в ума ти. Има думи, които веднага ще действат в гамата на дур. Обаче ти отхвърлиш. След всеки дур следва мол. След изгрев иде залез.
Нашият залез е изгрев на други хора. Който се ражда, той трябва да изгрее в този свят. Който залязва, трябва да се роди. Този процес на раждането се нарича закон на вечното възобновяване. Казвате: „Трябва да възкръснем.“ Що е възкресението? Изгрев в живота. Що е здравето? Изгрев. Що е болестта? Залез.
Вие сега казвате: „Как ще пея?“ Пейте. Всичките кашлици показват, че не пеете. Затова ви карат изкуствено да пеете. После, някой се е разгневил. Гневът е дур – мажорна гама, искаш да направиш нещо. Като се разгневиш, трябва да знаеш колко да повдигнеш гласа. Капелмайсторът има мярка. Ако този гняв е повече, отколкото трябва, ти ще платиш за излишната енергия. Ще те повикат от другия свят и ще кажат: „Такъв капелмайстор не може да свири.“ Казват ти: „Музикално ли се гневиш, или без музика? Кой ти е дал правото да предаваш музикално тия заблуждения?“ Първо форте, после ще намалиш. Някой като се кара, в началото е форте, а после утихне – пиано.
Гневът е благо. Писанието казва, Бог се е разгневил. Той е мажорната гама дур. Иска да даде живот на хората. Те мислят, че Господ иска да ги наказва, да ги гони, да ги мрази. То е заблуждение на черната ложа. Гневът Божи е едно благо, което спасява хората.
Ние често за любовта говорим и понеже все за любовта говорим, колко я разбирате? Всяка сестра иска да залюби някой брат. Хубаво, по-хубаво от това нещо няма. Тя, като го залюби, иска да го отдели от майка му, от баща му, от Бога – той да ѝ стане слуга и да прави каквото тя заповядва. Това не е любов. Някой брат иска да отдели някоя сестра от баща ѝ, майка ѝ, от Бога, пък каквото той иска, тя да прави. Това не е любов. В момента, в който тя усети, че тя става слугиня, любовта ще изчезне.
Един човек може да те обича. Божественият закон е, докато мисли, че ти му даваш свободно, не престъпваш Божия закон. Или един човек дотогава може да те обича, докато ти вярва, че ти го любиш. В момента, в който помисли, че не го любиш, любовта престава.
Затуй казвам, най-първо, трябва да имате любов към Бога. Не сте Го виждали. Някой казва: „Как ще Го любиш, като не Го виждаш?“ Как да не виждаш! Чудни са тия хора. Бог се проявява в светлината, Бог се проявява във въздуха, Бог се проявява във водата, Бог се проявява навсякъде. Казват, че Го няма никъде. Онези, които са писали, които са проповядвали, не са разбрали Божия закон и са дали едно заблуждение.
Казвам, преди всичко любовта не се дели. Помнете едно нещо – единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Като залюбиш един човек, няма да търсиш неговите погрешки. Ще ги оставиш настрани. Щом го любиш, Бог ще поправи погрешките. Вие като го залюбите, вие искате да поправите погрешките и загазвате. Като учиш музика, ще слушаш своя професор. Ако искаш ти да го учиш, не може.
Аз ви проповядвам подмладяването. Не може да се подмладите, ако не разбирате мажорните гами.
Най-първо, трябва да бъдете искрени. Дойде някой брат, кажете: „Доста съм сприхав, не съм се научил да пея. Ще видите, че не вземам вярно гамите. Мажорните гами не съм ги научил. Ще ме извините, да не ме съдите.“ Вие сега ще се представите такива, каквито не сте.
Гледам младите как представят любовта. Младата мома ще се представи в най-хубавата форма, ще се забрави. Ще се усмихне: „За пеене, за любов мен търси.“ Той, горкият, казва: „Ти си мое божество, ти ще ме спасиш.“ Като започнат живота, виждат, че нито той е божество, нито тя е божество – и двамата не знаят да пеят.
Ако нашата любов не може да носи погрешките на хората, тя не е любов. Знанието, което не ни приближава до Бога, то не е знание. Любов, която не ни приближава при Бога, не е любов. Свобода, която не ни приближава при Бога, не е свобода.
Истинската свобода има три неща. Любовта изтича от Бога и е неделима. Мъдростта изтича от Бога, и тя е неделима. Свободата изтича от Бога, и тя е неделима. Три неща в света има, които са неделими.
Следователно, щом искаш да ограничиш свободата на един човек, ти искаш да го делиш. Щом искаш да ограничиш неговото знание, той само вярва в нещо, не му казвай, че неговата вяра е слаба. Тя не е вярата като на един светия, но в дадения случай тази вяра съответства на неговите мисли. Вярата постепенно расте в човека. Вие искате по един начин, като змията, да се освободите от своята кожа. Змията всяка година си хвърля кожата и пак змия остава. Вие може десет пъти да се разкайвате, и все същите хора оставате. Разкаянието не допринася.
Единственото нещо, което изменя живота, то е любовта. Ти ще любиш в себе си, както разбираш. Всеки един от вас, като направи погрешка, ти го знаеш. Няма какво да се изповядваш. Няма да се оправдаваш с любовта. Без любовта не се оправдавай. Като дойде любовта, тогава се оправдай. Онзи, който те слуша, той да те разбере. Що ще разправяш на един Божественото, който не те разбира?
Ако искаш да учиш пеене, ще отидеш при най-добрия певец. Да се пее, не е лесна работа. То е съчетание на светлината на човешкия ум. Без светлина не може пеене. Пеене без топлина не може. И двете системи трябва да вземат участие – и мозъчната система, и симпатичната нервна система. Тогава се заражда оня звук в гърлото, който е приятен. Трябва да получиш тия токове.
Най-първо, трябва да обичаш които са създали мозъка, и онези, които са създали симпатичната нервна система. Щом ги обичаш, идат две течения. Тогава тия две системи започват да работят.
Сега, всичките имате тия системи. Американски и английски системи има. Казвате: „Всичко мога да направя.“ Който има неделимата любов, който има неделимата мъдрост, който има неделимата свобода, той може всичко да направи.
Кои неща са свещени? Единствените неща, които са свещени, са любовта, [мъдростта и истината]. Любовта е свещена, понеже е неделима, мъдростта е свещена, понеже е неделима, и истината е свещена, понеже е неделима. Три неща има свещени.
Така като дойдем, само едно мнение трябва да имаме. Не може да ми кажете: „Как да разбираме?“ Който разбира, може да ми каже. Онзи, който ще пее, ще слушам. Онзи, който ще ми каже дур, аз съм мол. Професорът е дур – мажорна гама. Аз му пея минорните гами. Аз ще му изпея. Вие казвате: „Той ли ще ме учи!“ Все трябва да ви учи някой. Мислите ли, че без да ви учи някой, може да се научите?
Чудни сме ние. Девет месеца майка ти те е учила в утробата. Когато баща ти се е любил с майка ти, може би десетина години си бил в ума му и той те е разпитвал. Ако се раждаш по бащина линия, десет години те е възпитавал. Ти си казвал: „Татко, туй ще направя, само да дойда. Ще те слушам.“ Като дойдеш на земята, казваш на баща си: „Какво си ми дал?“ Не си разбрал пеенето на баща си. Не разбираш пеенето на баща си и майка си, не си разбрал тяхната музика.
Казвам, сегашният свят е немузикален. Онези хора, които не разбират живота, не е музика това. Има музика, но каква музика. Има плочи, но каква музика е. Много хора сега се учат.
Тази война ще донесе най-големите благословения. Старият порядък си заминава, старите разбирания си отиват и нови неща идат. Тази старост от вас трябва да си замине. Всички трябва да се подмладите. „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.“
Следователно новият порядък, който вече е на вратата, влиза в света. Някои буби са излюпени вече.
Това са мерки. (Учителят показва линиите на чертежа.) АВ е мярка на бащата, АС е мярка на майката, ВС е мярка на сина или на дъщерята. Имате триъгълника ABC, обърнат с върха нагоре, и другия триъгълник, ABD, обърнат с върха надолу. Той е мол. АВ е бащата. AD е майката, BD е синът или дъщерята. Имате една и съща основа. Имате и перпендикуляра – ОС и OD, само че ОС е възходящ, в мажорна гама, a OD е минорна гама. Те са корените на растението. Минорните гами, които слизат, са корените.
Човек представлява две дървета – едното дърво, на което корените са в мозъка, а другото дърво [на което корените са в слънчевия възел]. Корените са в мозъчната система, а другото е в слънчевия възел. Тия дървета се преплитат.
Вие за Бога имате една идея и казвате: „Бог е любов.“ Не Го чувствате като любов, нямате любов. За Господа говориш, караш се, караш се с хората. Като говориш за любовта – да имаш любов към всичко. Като идеш при хората и видиш техните прегрешения, прегрешенията са външна кал. Като дойдат при мене, чистят се.
Някой се е научил да краде вода. Някой излял шишето и отишъл да го напълни с вода. Откраднал едно шише вода. Крадеца го турят в затвора. Дойде при мене, аз живея при едно езеро. Какво ще краде човекът? Казвам: „Пий колкото искаш. Изпразни шишето, напълни го колкото пъти искаш.“ То е неразбиране на живота.
Вие търсите погрешките. Казвате: „Той не ме погледна, както трябва.“ Това е човешки порядък. Той не те е погледнал – както той желае. Той е дошъл вкъщи, и ти не си го нахранил. Ти не го посрещаш, както трябва. Ти, като го погледнеш, си кажеш: „Кой знае какъв нехранимайко е.“ Той почувства това. Посрещнеш го хубаво, като че е един човек, когото Господ го праща.
Господ изпратил Сатана при Йова да се запознае. Казва Господ: „Ти обърнал ли си внимание на тоя раб Йов?“ Сатана казва: „Дай ми го да го опитам дали знае да пее, знае ли гамата на дур и мол добре. Ти си му дал овце, говеда, коне, синове, дъщери – той Те обича. Вземи тия работи, да видим какво съществено е разбрал.“ Йов е праведен.
Когато Господ му даде изпитанията, той иска да се съди защо Господ му даде всичко това. Казва: „Аз изпълних Твоята воля.“ Не се е научил Йов да пее. В него имаше една потаена гордост, че има голямо знание и като него друг няма. Нямаше по-богат човек от него. Той седеше и казваше: „Като мене няма.“ Това е скрита гордост. Той принасяше жертви. Като гледа, вижда синове, дъщери. Казва: „Като моите дъщери и синове няма.“
Като му взе Господ говедата, като му взе дъщерите, синовете, най-после бутна и на физическото му тяло,
Йов прокле деня, в който се е родил. Казва: „Да е проклет онзи, който казал, че се е родило мъжко дете!“ След като мина известна дисциплина, Йов се научи да пее. Казва: „Едно време аз мислех погрешно, но сега разбирам какъв е животът. Няма да го повторя това вече.“
И ние като Йова по някой път седим и мислим, че сме нещо. Че сме нещо, нещо сме, но говедата може да изчезнат, конете може да изчезнат, овцете може да изчезнат, камилите може да изчезнат, синовете и дъщерите може да изчезнат и може да дойде една болест на тялото. Тогава ще кажете: „Аз станах инвалид.“
Толстой три пъти е боледувал и при всяко боледуване е имал просветление. Четири-пет пъти като боледуваш, ще придобиеш нещо. Вие се радвайте – нова светлина ще дойде. Всякога човек, като издържи болестта, става по-здрав. Деца, които са боледували в ранната възраст, са по-устойчиви. Човек, който боледува, турците казват, става пишкин издръжлив.
Имаме музикален център за здравето – една кост има зад ушите. Като заболеете, казвайте: „Аз мога да се подмладя.“ Ако искате да се подмладите, поразтрийте тази кост зад ушите нагоре-надолу.
Туй няма да го разправяте на другите. Вие трябва да имате един резултат, другояче ще мислите, че е лъжа. Ще опитате. Да не кажете: „Учителят не трябва да ни заблуждава.“ Като опитате, ще видите, че движението е необходимо. Едно малко търкане трябва да има. (Учителят се търка зад ушите.) Когато заболеете, разтрийте се зад ушите.
Бог е Бог на младите, а не на старите. Стар е само Той. Ако вие сте стари, Господ не е с вас. Млади всички искаме да бъдем – с любов млади, със знание млади, със свобода млади. За старостта и въпрос не правете. Смешно е да говорите, че някой е остарял, като е станал на четирийсет и пет, петдесет, шейсет години. Станал човек на шейсет и четири години, и мислите, че е вече стар. Шейсет и четири колко прави? Шест плюс четири – равно десет. Значи на десет години е. Седемдесет и две години – седем плюс две е девет, значи на девет години е. Осемдесет и пет годишен е някой, осем и пет – тринайсет, значи на тринайсет години е. Като станете на сто и двайсет години – едно плюс две прави три, значи на три години е.
Музикално това е вярно. В музиката има дълги и къси вълни. Има духовни гами, има и естествени гами. Тези минорните гами са естествени гами, те са на физическия свят. Мажорните гами са на духовния свят. В Божествения свят има три вида гами – гами на любовта, гами на Божията мъдрост и на Божията [истина].
Аз искам всички да пеете, а не само да имате едно понятие. Теоретически може да учите, но което може да приложите в живота, то ще ви ползва. (Учителят взе цигулката.)
Ще ви пея една българска минорна гама.
(Учителят свири една българска песен)
Тук боли го коремът, но не знае как да разреши, парици няма. Иска да се сгоди, момата го не иска. Жена му се кара. Какво ще се прави?
(Учителят пее и свири)
Какво да се прави,
какво да се прави.
(Учителят свири българска песен весела.)
Тази е мажорна гама. Българина това го е спасявало (мажорното свирене и пеене). Понеже българинът е песимист, Сатурнов тип, като поиграе, минавало му е.
Сега, искате духовно. Кое е духовно? Духовните гами не са минорните гами.
Учителят свири тъжно.
При духовните гами човек трябва да се научи да мисли хубаво.
(Учителят пее)
Да знаеш как да любиш,
това ще каже да вярваш в Бога.
Да знаеш как да мислиш,
това значи да изпълняваш волята Божия.
Да си свободен,
това значи да служиш само на Господа.
Казвате: „Заблудих се.“ Това е само предпоставка. Радвайте се, като страдате. Мислете, че Господ е там. Ако има Един в света, Който страда, това е Бог. Всичките хора, на които дал благословението Си, не Го разбират, Той седи тих и спокоен и чака най-после да разберем.
Искам сега по пеенето да си не търсите погрешките. Ако е за погрешки, аз зная повече от вас погрешките, но никога не търся погрешките на хората. Те са нещо външно. Доброто трябва да се търси. Във всинца ви има потаени добрини и богатства. Вие още не сте мислили за вашите добрини, които са скрити във вас. Вие още не сте любили, както трябва.
При мене са идвали мнозина и са казвали: „Аз еди-кого залюбих.“ Това беше в Русе, иде един млад духовен момък и казва: „Залюбих една сестра.“ Братът казва: „Искам да се оженя сега.“ – „По евангелски, казвам, може да не е определено.“ – „Ако не е определено, аз не вярвам в Бога. Ако е волята Божия, но без нея аз не мога.“ Не се минаха две години и той казва: „Изстина ми от сърцето, не я искам.“ – „Ти по-рано казваше, че без нея не можеш, а сега защо я отхвърляш?“ Това не е любов.
С любовта вие се раждате и ще умрете. Тя трябва да ви придружава. И при вашия изгрев, и при вашия залез, тя никога не напуща човека. Естествено нещо е това, което никога не напуща човека. То е любов. Туй, което никога не напуща човека, то е любов. Всички може да те напуснат, но любовта остава една и съща.
Това е Бог, Който всякога и при всичките условия остава Единен. Ако искаме да извършим голяма работа в света, само с Него може да я извършим. Каквото поискаме в Неговото Име, всичко може да направим. Без Неговото Име нищо не може да направим. Всички трябва да имате тая идея.
Сега всички трябва да пеете. Сега старите сестри казват: „Младите да пеят.“ Младите казват: „Старите закъсаха.“ Ако старите закъсат, и младите ще закъсат. Едно време и старите бяха млади.
Всички във вашата любов сте закъсали.
Казвам, вие, по този начин както любите, ще закъсате. Това е временна любов, ще остареете. Гледаш, остарява лицето ти – любовта ти не е правилна. Любовта подмладява. Туй, което не подмладява, не е любов. Ние остаряваме, защото има нещо криво. Ще изправиш кривото. Почерняло лицето ти. Това не е любов. Любовта носи светлина и топлина в себе си. Казва някой: „Остарях и мисля, че любов има, мъдрост има.“ Готви се за оня свят, да го посрещат ангели. Ангелите не искат инвалиди. Там като идеш, те искат деца, да им преподават знание. Ще пеете, ще учите музика в оня свят.
(Учителят пее)
Когато аз видях първия лъч
на моето слънце,
което изгря на земята,
моето сърце трепна
и аз почнах да живея.
То ми се усмихна
и весело ме погледна.
За тебе аз днес изгрях, ми каза то.
Аз съм пратено за тебе, да ти посветя.
Защо да не пеете?
Лошите навици вас са ви схванали за гърлото, са ви схванали сърцето. Искам тия навици с ножиците всеки ден да ги режете. Не всички изведнъж, но по малко. Аз, ако имах една сестра, ще кажа (Учителят пее)
О, моя любезна сестро,
с теб не зная
как не може да се разберем.
Нещо в мене има
против тебе,
което аз не харесвам.
Много пъти съм се гневила на теб
за твоя лош живот.
Така правех едно време,
когато не разбирах.
Но сега,
когато научих да пея
минорните и мажорните гами,
аз вече другояче постъпвам.
О, моя любезна сестричко,
аз вече те обичам.
Обичам те,
тъй както никой друг път
не съм те обичала.
О, моя любезна сестричко,
колко си красива и мила
на моята душичка.
Аз те обичам,
моя мила сестричке.
Музиката е единственото изкуство, което може да разпръсне тъгите и скърбите.
В природата всичко е музика. Има неща – ако ги чуете, ще се отворят ушите.
Сега, гледам в ума ви и мислите: „Да беше на млади години.“ Каквито сте на млади години, такива сте и на стари години.
Един стар дядо дошъл при един бряг. Казва: „На млади години такива трапове скачах.“ Засилил се и паднал в трапа. Мислил, че някой го слуша, и казва: „На млади години го прескачах. Като остарее човек, в трапа влиза.“ Поглежда, че никой няма, и казва: „Каквото беше на млади години, такова е и на стари години.“
Няма старост в света. То е хипноз. Хипноз, който започва в деня, в който ял от плода на забраненото дърво. В деня, в който ядеш, ще остарееш.
Всяка работа, която не съответства на нашата мисъл, една мисъл, която не съответства на ума, едно желание, което не съответства на сърцето, то състарява. Всяка мисъл трябва да бъде едно благо, всяко желание трябва да бъде едно благо, всяка една постъпка да бъде едно благо. Да се радваме, че сме направили едно нещо.
Някой се засмял. Казваш: „Защо се смееш?“ Нека се смее. Ти се скриеш, не се показваш, че си весел.
Те са прийоми на един стар живот. Ще бъдете естествени. Скрито има на земята, но нашият живот за онези същества от другия свят е отворен.
Нашите мисли имат плодове, нашите желания имат плодове и нашите постъпки, кой как действа, има плод. Всяко дърво се познава по плода. Какво ще се криеш? Бъди естествен, да се радваш, че имаш един естествен плод.
Най-първо, ще се научите да пеете.
Никога не се навеждайте да разрешите един въпрос. Изправете се хубаво. Ще отправиш ума си към Бога, към любовта, която озарява всичко. Ще отправиш ума си към любовта, която има еднакво отношение към всичките хора, любовта, която никога не изоставя човека.
Човек мисли по някой път, че са го изоставили. Неговите мисли образуват тъмнина, че не може да го види. Той трябва да махне лошите мисли и лошите желания, за да вижда пак.
Вие да имате вяра в любовта.
Бог е любов. Единственият, Който никога няма да ви остави, Който мисли вашето добро, е Той. Сега, заради Него аз искам да ви пея.
(Учителят пее)
Отче наш, Който си на небето,
да се свети Името Твое,
да дойде Царството Твое,
да бъде волята Твоя,
както на небето, така и на земята
Като произнесеш Името на Бога, да ти светне.
(Учителят пее)
Отче наш, Който си на небесата,
Ти си долу на земята и в сърцата.
Ти проникваш със Своята мисъл
и Твоята любов е внесла в мене живот.
Аз ще Те обичам, Господи Боже мой,
с всичката си душа,
с всичкия си ум,
с всичкия си дух
и с всичката си сила.
Да бъде Името Твое благословено
през всичките векове.
Пейте! Правете погрешки, но пейте. В оня свят като идете, ще пеете. Ангелите, като дойдоха на земята, пееха. На райската врата ще пеете. Каква песен ще пеете? Апостол Петър държи ключовете и като идете, ще каже: „Я попейте.“ Коя песен ще изпеете? На разочарованата любов и неразбрания живот, на ония тежките страдания и мисли?
Всичко е за благо в света. Ние не разбираме, че каквото се случва в света, Бог ще го превърне в добро, в любов, и всички неща – в скъпоценни камъни. „Ще залича греховете ви и няма да ги помена.“
Тогава ще пеем и ще благодарим за всичко.
Време е да пеем не за другите. Мъчно е човек да благодари. Кипне изведнъж, казва: „Как така!“ Като му дадат доброто, пак е недоволен. Дадат му малкото благо, пак е недоволен. Дадат му голямото благо, пак е недоволен. И на малките работи да е доволен.
Като вземеш една песен от два тона, да бъдеш доволен. Ако [вземеш] „до“ правилно значи, че растеш и забогатяваш. Тогава, вместо „до“, вземете дума, която да започва от „до.“
Сега, искам да бъдете свободни. Аз ви искам такива, каквито сте.
Ще ви приведа един пример. Един от великите художници на Англия излиза в Лондон и търси едно бедно дете да нарисува една картина. Ходи четири-пет дни, цяла седмица и един ден среща едно окъсано дете. Казва му: „Да дойдеш при мене такъв, какъвто си.“ Казва: „Ти си хубаво облечен, аз как ще дойда?“ Ходило да иска дреха, да се облече, за да се представи. Като отива при художника, той му казва: „Мене такива деца не ми трябват, облечени. Върви си.“
Такива, каквито сте! Не туряйте изкуствени дрехи. Изкуствените дрехи не са по-хубави. С погрешките ние сме по-добри, отколкото с позлатените добрини. Позлатеното добро не го искам. Не че не е хубаво и то. Един позлатен духовен живот, и него не искам. Една позлатена мисъл, едно позлатено чувство – ще се изтрие златото и ще остане отдолу медта. Мисълта златна трябва да е, чувството златно трябва да е и постъпката да е златна.
Като видим един брат такъв, какъвто е, да се радваме. Вие казвате: „Той не постъпва добре.“ Много добре постъпва. „Покрясва.“ Няма нищо. Доста енергия има. Може ли водопад да не кряска? Може ли бурята, която иде, да не кряска? Ако бурята има право да кряска, защо човек да не кряска? Ако водопадът кряска, защо човек да не кряска? Когато не си на водопада, не кряскай. Водата на водопада кряска. Но когато водата не е на водопада, не кряска. Ние кряскаме и на равно място. Там е погрешката.
Радвайте се на добродетелите на другите. Радвайте се, когато видите и техните погрешки. Два пъти се радвайте – когато видите техните добрини и когато видите техните погрешки. Не ги съдете. Радвайте се за погрешките им и два пъти се радвайте за добрините. Радвайте се, когато не може да пеят, но когато пеят, два пъти се радвайте. Това като правило го имайте.
Сега, за втория път някой да приготви една песен – или мажорна, или минорна. Да я изпее. Да видим как ще пеете. Ще пеете по една минута. Няма да продължи пет минути. Една минута е достатъчно. Които са свободни кандидати за новото, нека пеят. Нали като ученици в училището сте вдигали двата пръста. Това значи в името на любовта и мъдростта. Единия пръст е на Юпитер, другият – на Сатурн. Този средният пръст е на справедливостта, а показалецът – на благородството. Ученикът казва, като вдига ръка: „Учителю, в името на благородството и моята справедливост, ще отговоря.“
Казвам, идния път в името на вашите погрешки и вашите добрини ще отговорите. Няма да се смеете. Като пее някой, да ви е приятно. Да пеете една минута, най-много до три минути. Повече никой няма право да пее. Да имаме време за повече певци. Едно развлечение е.
Аз искам да ви смъкна всичките стари дрехи.
Някой казва: „Кажи ми погрешките.“ Няма какво да ти казвам погрешките. Погрешката в тебе е, че си много страхлив.
Престанете да се страхувате. Имайте страх от Бога. Само един страх да остане – страх от Бога. От другия страх трябва да се освободите. Другият страх е спънка.
Страхът от Бога е благословение. Страхът от хората е голяма спънка.
„Отче наш“
6 лекция, държана от Учителя на 10 ноември, 1943 г., София – Изгрев.
