МАЛКАТА МИСИЯ
Година VI (1926-1927), Петнадесета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 2.I.1927 г, неделя
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Напишете точка, линия, квадрат и куб.
Фиг. 1
В сегашната геометрия туй изразява положението на физическия свят, там, където сме ние, докъдето нашето съзнание е достигнало, още несъвършено. Точката изразява един живот извънфизически. Точката е първото съприкосновение на един живот извънфизически – съприкосновение на Духа с материята. Следователно това е първото движение на Духа, когато той слиза, инволюира. Разумното прави правата линия. Е, какви ще бъдат понятията на едно такова същество? Съществуват души, които имат понятие само за едно измерение. Значи отношенията им са прости. Само едно отношение имат – имат само едно същество в ума си. Две същества образуват правата линия. Само две същества могат да образуват права линия. Следователно, когато в ума си имаш само една идея, към която се стремиш, това е правата линия. И ако искаш някой път да се освободиш, правата линия е закон да се освободиш от чрезмерните тревоги. Значи ще се върнеш към правата линия – ще имаш само една идея в ума.
Например искаш да бъдеш учен човек, без да ти влиза в ума, че ще си знаменит, че това, че онова. Ти искаш да бъдеш само учен човек, но щом туриш още няколко души учени хора в ума си, ще се получи един силен контраст, ще се образува квадратът. Квадратът е един живот на две измерения, той е едно жидко вещество. Вода е той. Следователно в този квадрат никакъв морал няма. Хора, които имат две измерения, нямат никакъв морал, па нямат и никакви страдания. Ти можеш да го кълцаш – каквото и да го правиш, като го туриш – той няма страдания. Например във водата рибите страдат, но водата страда ли? Най-голямото страдание засега съществува във водата: с милиони риби се гълтат, изчезват. Следователно, ако във вашите идеи вие живеете в едно водно състояние, когато имате повече влага, отколкото ви трябва, вие ставате студенокръвен. Когато станеш със студено сърце, ти живееш във водата; и когато казваш: „Аз не мога да любя“, ти си риба. В Духовния свят ти си някой голям сом или кефал. Тогава какво трябва да направи човек? Едно преходно състояние от квадрата, от водата – това е въздухообразното състояние. Рибата трябва да стане птица само за да се произведе топлина в организма.
Въпрос: Може ли човек съвсем да не обича?
Ще схващате нещата научно. Когато някой каже, че не може да обича – в света необичане не съществува, това е една илюзия. Обичта съществува. „Аз не мога да любя“ – това е лъжа, това значи, че не са ти дадени условия – ти си едно семе в хамбара. Трябва да те турят в земята, за да можеш да любиш, да обичаш някого, но в себе си имаш условия да обичаш. Като ти турят малко пръст отгоре, ще обикнеш всички. И затуй, страданията в живота щом дойдат, това е едно растително състояние. Растенията се показват. Когато страдате, човекът не страда – страда растението, защото с главата надолу вие сте заровен в живота и следователно имате едно диаметрално противоположно движение на вашето естество: главата ви не е там, където трябва да бъде. Следователно, щом страдате, вие преживявате вашето инволюционно движение и тогава страданието казва: „Този квадрат ще го превърнеш, ще образуваш куба, и тогава ще намериш математически начин, по който да изправиш главата си.“ Тогава страданията ще изчезнат. Всеки един човек, който страда, в дадения случай той е с главата надолу заровен, растение е той, и туй растение трябва да стане едно живо разумно същество. Туй, което съществува в растителното царство, то съществува и в психеята, в душата. Научно обяснено, страданието значи това: моето естествено движение, силите в мен, са обърнати – значи трябва да изменя центъра на движението, посоката на силите. А всеки човек, който иска да измени центъра на своето движение, той трябва да бъде много смел.
Някой казва: „Аз не мога да изменя живота си.“ – Можеш. Нима на човека е съдено да бъде само риба или само птица – някоя гарга, или някое млекопитаещо, да си маха само опашката? Или човек да бъде някоя маймуна в гората, да се катери по дърветата, или да ходи модно, с цилиндър, с фрак, с черни ръкавици, модно тъй облечен? И като дойде, веднага извади картичката си от джоба: професор, доктор, I’n di-di… Това е едно състояние на хората – да се показват; това го има и у цветята, има го у растенията, има го у животните. Едно цвете какви краски си туря: „От какво произхождение съм аз!“ Някои от птиците, даже млекопитаещите, как хубаво са се окичили – казват: „Не сме от простите, ние сме от високо произхождение, не ме гледай, че ходя на четири крака, ние имаме знание.“ Обаче щом дойдем до човека – човекът е кубът. В едно измерение са растенията, в две – животните, в три – човекът. Следователно правата линия показва растенията. Растенията – това са граница на животинския живот. Животните не могат да съществуват без растенията. Растенията съставят основата на животинското царство и на рибите – и там има тревопасни риби. Онези, които изучават зоология, казват, че няма. Има риби, които се хранят само с растения. И там се делят на два класа: тревопасни и месоядни.
Растителното царство съставя основа за животинското царство, а растителното и животинското царство съставят основа за човека. Линиите са граници на квадрата, а квадратите са страни на куба. При построяване на тялото му всички животни имат представители вътре. Има клетки, които приличат на мечки – тъй, точно мечи вид имат. Всички животни ги има в клетките, и на тези клетки им трябват такива вещества и по необходимост трябва да им ги доставиш – за да се поддържа животът на мечите клетки, по необходимост те те заставят да ядеш месо: или заек, или гъска, или овца. Когато влезем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи – и няма да причинявате вреда на овцата, а направо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала. Овцата има специален начин за приемане на храната. Има известни месни храни, които са лечебни, но костват много. Имате например някой човек, който е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния го завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. Туй са методи, които са употребявали в миналото. И българите даже ги употребяват: когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата – и човекът оздравява. Обаче ние, като дойдем до разумния свят, тези методи на жестокост можем да ги избегнем съобразно законите на Живата Природа. Ще дойдем до един друг свят, до друго едно измерение – на четвъртото измерение. Каква ще бъде фигурата на четвъртото измерение? – Тесеракта – ограничен с осем куба.
Фиг. 2
Във второто измерение в съзнанието ще съществува дължина и ширина. Ако в тази плоскост (Фиг. 2) прекараме постепенно един конус, какво ще се образува? Най-напред – една точка, после – концентрични кръгове, които се разширяват. Какво понятие ще си образува за този конус едно същество, на което съзнанието се движи в тази плоскост? – Че това са все кръгове. То няма да разбере, че между тези кръгове има някаква вътрешна връзка, то ще ги счита като отделни, самостоятелни кръгове. Туй е външната страна на физическия свят. Когато говорим за куба, това е чисто физическата страна на Духовния свят – един по-възвишен свят, в който сега влиза човешкото съзнание. Той си има вътрешна страна. Например доброто. Как ще определите вие доброто, идеята за доброто? Да обичаш някого – на физически език значи да го стоплиш. Любовта означава предаване на топлина: и всякога, когато обичаш някого, ти чувстваш увеличаване на топлината. Щом се приближиш към един човек, към когото чувствата ти са разположени, ако измериш, става едно разширение, увеличение на топлината, ще има едно минимално разширение. Любовта внася разширение. В добротата има друго – задоволяване на един известен вътрешен глад, тя задоволява. Туй, което те задоволява – това е доброта. А под думата истина винаги подразбираме: ограничен си, нямаш простор, нямаш подтик, умът ти не работи. Дойде едно същество по закона на Истината, даде ти подтик, усетиш се свободен, усетиш простор, казваш: „Мога да се уча.“ Питам: откъде започна топлината, тази топлина откъде започва? – Тя започва от главата. В човека истинското сърце не е вляво. Човек има две сърца. Истинското сърце на човека е под лъжичката. И за там казваш някога: „Мръдна ми нещо“, а туй сърце е свързано с другото. Истинското сърце – то е под лъжичката отдолу. И туй сърце е свързано със задната част на мозъка; после – с разумността на човека; свързано е и с неговите морални чувства.
Моралните чувства на човека са от скорошен произход, от 5000-6000 години. Адам нямаше такива, нито Ева – иначе нямаше да сгрешат. В този смисъл как разбираме ние думите „морал нямаха“? Ако ви накарам да нарисувате Адам, как ще го нарисувате? – В него чувствителността алегорически или символически е представена с това, че Бог е прекарал пред него всички животни. Имал е буден ум Адам, познавал е своята чувствителност, но по отношение на външния свят е бил невеж – той не е разбирал какво отношение са имали тези предмети спрямо него. Той е бил като едно дете. А след съгрешаването – тогава се ражда у човека самосъзнанието. И го изпъждат, напуска рая – това е раждане на самосъзнанието. Човек трябва още веднъж да се роди, за да се изправи. И този закон съществува. Най-първо нали се излюпи червеят? Адам най-първо стана червей. И Писанието казва: „Яков е червей Божий.“ Той ходи насам-нататък, прави пакост. Второто положение: от опитността, която ще добие, ще направи пашкул – неговата мисъл от 8000 години приготвя веществото, за да си направи пашкул: ще влезе вътре, ще стане пеперуда, няма да е вредителен. И когато казвам, че трябва да изменим нашето естество, значи вече има условия за това: ще направиш пашкул, ще влезеш вътре и ще кротуваш; и като влезеш вътре – нито помен от този свят – ще забравиш колко листа си изял, вземане-даване. И новата философия е такава: след като си сформираш крилцата, краката и се нашариш хубаво, ще направиш едно малко отверстие и ще хвръкнеш.
И туй може да стане у човека. Ако четете за живота на Буда, на Христа, на апостол Павел – мога да ви посоча ред хора, в които космичното съзнание се е родило. Те изведнъж усещат един изблик, те са без страх, напущат майка и баща, от нищо не ги е страх. Да го режеш на такива парченца – не чувства. И казват за тези светии: „Режат го и нито ох казва.“ На един човек, който има космично съзнание, ти не можеш да му причиниш болка. Да му ударят 8000 удара и да седи прав – че какъв гръб има той? Ако той като вас би страдал, все да лее сълзи, той би се стопил. И най-после турят му един кръст. Не е бил Той от слабите. Че Христос е бил силен – и Той го носи кръста и го хвърли: „Детински работи са тези. Ако ще Ме ковете, ковете Ме!“ Нищо. И при това някои не виждат смелостта Му. И като Го заковаваха на кръста, Той не седна да плаче там, а се обърна към един от учениците да говори… Говори тихо и спокойно от кръста. И знаете ли какви гвоздеи бяха – и на краката забити, в тази част закован да седиш и оттам да се разправяш. Не свързаха краката Му с въжета. Само един човек, на когото съзнанието е космическо, седи Той, в Него има воля, над страданието отгоре е, не могат да го засегнат. Следователно претърпява една борба морална, вътрешна, вижда, че един седи, и казва: „Илѝ! Илѝ! Ламà савахтанѝ!?“ Докато в човека не се роди Божественото… Трябва да дойде туй съзнание. Човек става смел и може да се освободи от това робство, което сега съществува. И ще дойде туй ново просветление и човекът ще гледа на живота и на науката от друго гледище. И всички велики хора са имали туй космическо съзнание, или са били близо до него. Вие ще се стремите към туй състояние. Най-първо трябва да издържате страданията. Ако искате да издържате страданията, ще турите в себе си повече вода. Защото тези хора, търпеливите, имат повече вода, а онези, холериците, те са сприхави – по-големи страдания изпитват. В тях има повече въздух, повече гориво, повече горение – значи вода им трябва. В нервните повече електричество има.
Три неща са необходими на човека: нормална топлина на мозъка – главата никога не трябва да бъде гореща, трябва да бъде топла. Стане ли гореща, това е едно болезнено състояние. После, всякога, като пипнеш организма, трябва да усетиш една влага, една малка мазнина, която е много приятна – тя е като едно предохранително средство против зарази и против болести. Когато тя изчезне и кожата стане груба, суха, трябва да се стремите да възстановите влагата. За онези, които никога не се мият, лошо е, но и за онези, които много се мият, пак е лошо – такива сапуни има, които съдържат много сода. Вода може да употребявате. Кое средство намирате като най-хубаво за изчистване на кожата?
Отговор: Трици, царевично брашно, топла вода. Според д-р Мадаус се препоръчва миене със сапун от теменуга.
Идеята ми е през тази година да направите една вътрешна връзка. Всеки един от вас да мисли върху един важен въпрос – че той има известна малка мисия в този свят. Колкото и да е малка, и най-малката си мисия, щом я извършите, това е достатъчно. И всички онези възвишени мисли и желания, които се повдигат, не ги пречупвайте. Оставете ги. Не се противопоставяйте. Никога не казвайте: „Това не е за мен.“ Давайте простор на всички добри желания и мисли. Ние сами се спъваме, като казваме: „Аз това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Ние си реагираме все в обратния път. Например, ако вие четете книги за живота на някои велики хора и желаете да минете през техния път, ще мязате на Дон Кихот. В света, ако речете да живеете като апостол Павел, да тръгнете и да проповядвате като него, вие не можете да имате тези резултати – други са условията сега. Следователно от апостол Павел ще вземете характерната черта – той е смел, настойчив в идеите, които е поддържал. При това е разумен и съобразителен. Като отива в Атина, на Ареопага, какво казва? – „Мъже атиняни, аз, като се разхождах из вашия град, по многото храмове видях, че сте религиозни хора. Намерих един храм, посветен на незнайния Бог. Този Бог, Когото не знаете, аз ви проповядвам.“ Хваща ги той и започва своята реч. Ето един умен човек, това значи да се приспособи разумно човек. В този случай апостол Павел може да ви бъде един пример.
Петър в какво може да ви бъде пример? Аз го харесвам – той, като направи погрешка, има доблестта да плаче и да се разкае. Той е готов, изважда ножа, но после обръща гръб и бяга. Той казва: „Щом не можеш да победиш, бягай.“ После отива при Учителя си да види какво може да се направи. Иска да направи нещо. После, като гледа, казва: „Нашата работа е свършена, тук нищо не може да се направи.“ Като вижда онези римляни с броните, треперят му гащите. Идва онази слугиня и той се уплашва. Обаче, когато пропя петелът, в него проработи съзнанието: „Петре, къде отидоха думите ти? Какво ти каза Учителя?“ – „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш.“ Излезе вън и плака. До този момент той имаше упование в себе си. Казва на Учителя си: „Трябва да знаеш, че аз съм камък – всички тези може да избягат, но на мен може да разчиташ, аз…“ А след туй идва плакането – в него разкаянието дойде, и оттам насетне апостол Петър само веднъж го виждаме – когато Павел го изобличи. Доблестна черта има, каза: „Прав е този човек. Този Павел много хубаво ми говори, аз благодаря, че сега един разумен човек ми говори.“ Значи съзнанието е важно. Хубава черта е това. Смели и разумни да сме като Павел и смирени като Петър. Трябва да се изправят погрешките.
Сега – за апостол Йоан, какво можем да вземем от него. Една хубава черта има в Йоан – че като го хванаха, той остави дрехите си и гол избяга. Всичко съблече и каза: „Що да оставам аз да се отричам – и дрехи, и всичко оставям“ – и си замина, и после не се върна да види. Той разбира, че в живота трябва да се отрече човек от всичко. В реда на нещата е да се отрече човек от всичко. И казват някои: „Онзи ученик остави дрехата си и избяга.“ От Йоан трябва да извадим чертата, закона на самопожертването – да се откаже човек от всички материални удобства, удоволствия, да се постави в света тъй, че от каквото и да е положение да е доволен. Където и да си, дали те приемат, или не – навсякъде да си доволен. Това е Йоан. А Петър е туй – като направиш една погрешка, да седнеш да поплачеш малко. И после, доста буден ум има – като чуеш петела, петелът да те накара да плачеш. Вие пред един петел можете ли да плачете? Защо Христос обичаше Йоан? Кои бяха отличителните черти, заради които го обичаше? За да обичаш някого, трябва да има някоя отличителна черта. При какви условия се ражда Любовта?
Отговор: Когато сибил малък, слабичък.
Вземете за втория път: това е доста хубав предмет – проблясъкът към Любовта. Туй, което ние завързваме. Кои са подбудителните причини, за да обича човек някого? Размишление трябва. От ваше гледище кои са били причините? – Те не са били тогавашни само причини – има връзки и от миналото. Тази истина не е тъй проста. После, Йоан беше най-младият от тях. После, това, което е било преобладаваща черта на Йоан, не е бил неговият ум – това е било неговото сърце. В Йоан има друга една хубава черта: той е имал любов към Учителя си и е бил готов да извърши всичко заради Него. Неговото Евангелие е проникнато с идеи и той е писал неща, които другите не са писали. Другите евангелисти са писали притчи, поговорки, които се отнасят до външния, физическия живот, а Йоан е писал по-дълбоко – туй, което засяга мистиката, душата, сърцето, ума. Вземете думите: „Освети ги чрез Твоята истина“ или „Аз и Отец едно сме“, или онзи разговор между учениците – забелязва се една чистота, задушевност, абсолютно се вижда, че по никой начин не е искал да изкористи Учителя си. Затуй той е живял доста дълго време и си е заминал от естествена смърт, или не е умрял, но е заминал като Илия – с колесница. Йоан е бил посветен, а посветен човек масло не го гори.
Реплика: Според едно предание Йоан е бил хвърлен в горещо масло и нищо не му е станало.
Павел е бил обезглавен, всички апостоли са си отишли мъченически. Сега за вас, ако искате да бъдете ученици на Новото учение, трябва да бъдете вътрешно смели, после, да имате смирение, чистота, Любов – туй са морални сили у човека. Светът е едно училище, в което всички се учат. Светът сам по себе си ще се промени, няма какво ние да го променяме. Хората ще се променят сами по себе си. Страданията, които ви идват – това е положението на растенията. Ще изучавате законите, ще се обърнете към Бога. Щом дойдат страдания, обърни се към Бога – ще престанат страданията ти. Туй значи да се обърнеш към Бога, да обърнеш лицето си към Бога. Или, казано на съвременен научен език, това значи да действаш едновременно с три велики сили: Любовта, която внася топлина, дава всички материали, с които можеш да работиш; Мъдростта – методите и силите, с които умът може да работи; Истината – простор и широта, външните условия, с които може да извършиш всичко онова, което желаеш. Човек, който има тези три принципа, той всякога може да сполучи. Може да има ограничения, страдания може да има, но той всякога ще победи. Всякога всеки един от вас трябва да се държи за тях: Любовта поддържа равномерна топлина; Мъдростта поддържа равномерна светлина или светлина без сенки – меката светлина, която внася един вечен импулс; и Истината, която всякога ще дава мир, широчина и свобода – ти си готов да направиш добрина на когото и да е, без разлика.
Сега сте млади, гледайте да не ви лъже дяволът, че като остареете, ще намерите Бога. Сега дяволът иска да му дадете всичкото си богатство, а после, като нямате нищо, ще каже: „Аз от празни хора не се нуждая.“ Защо трябва да работим на дявола? От млади хора се нуждае Господ – да внесат силите си в Неговото царство. Ние на дявола му благодарим за всички лекции, които ни е предал – всичко сме научили. Ако е за любов, той ни е дал всички разочарования – те са все от него. Знаете ли каква е тактиката на дявола? Ще ви приведа един пример, да го държите жив в ума си. Има една голяма компания в Америка, в Чикаго – те продават с милиони килограми месо, и в Европа изпращат. Навъдили им се много плъхове, такива големи, че могат да се борят и с кучета, и изяждат месото на компанията. Какво да ги правят? Най-после направили един много голям джобур и от периферията спускат до центъра дъска, турена на пружина, и оттам окачат един бел с пастърма. Който се допре до тази дъска, като дойде до края и се изправи да хапне пастърма – пружината и – вътре в джобура. Като влязат вътре, един други се изяждат плъховете.
Та ние сме благодарни за този джобур. Колцина от вас са изпадали!? Ще идеш по този път за пастърмата и ще влезеш вътре. От тази философия на джобура не се нуждаем: не искаме нито пастърмата, нито джобура. Ако има някое друго знание да дойде, готови сме да го слушаме, но джобурът не ни трябва.
Смели ще бъдете всички: светът ще ви опита. Като дойде разколебаването, веднага ще дойде принципът да работите, да имате една опитност, да израснете вътре във вас. Като направиш една постъпка – сам от себе си да си доволен. Да кажеш: „Много съм доволен, че тъй постъпих.“ Не хората да са доволни от нас. Но първото нещо е: аз трябва да бъда доволен от себе си, че съм постъпил право.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!