Словото

МАЛКИТЕ МЪЧНОТИИ

МАЛКИТЕ МЪЧНОТИИ

VI година (1926-1927), Дванадесета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 12.ХII.1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Четоха се темите „Най-красивата критика“.

Има постъпили някои работи, на които трябва да се направи критика – най-красива. От какво произтича думата критика?

Отговор: „Критика“ значи воювам.

Откъде идва коренът? Българите имат корена крея – едва се държи; после – крия, после – къртя – нещо, което не е на мястото си.

Отговор: После – „кръст“.

В критиката има и създаване. Критикът същевременно събаря и гради. Ако изнася само лошата страна, той не е критик. Критикът има нещо като хирурга – не само да разделиш, но после да присадиш. Да направиш отлична операция, да лекуваш: едновременно да изрежеш гнилото, но да остане здравото. Например сега се прави операция с нож. Но всеки един от вас може да си направи операция без нож – една подутина от стомаха може да я извадиш и да накараш да се подуе ръката ти. Да ѝ посочиш мястото. Да кажем, усещате едно трескаво състояние. Това е известна излишна материя: може да концентрирате вашия ум в известна посока и да я съберете всичката в един малък цирей – на най-безопасното място, с най-малки разходи. Според медицината къде е това място?

Отговор: Само на главата са опасни.

Тогава дълбоко ще пожелаеш да излезе болката някъде. Човек, който не е готов да пожертва една част от тялото си, той ще страда навсякъде. Все трябва една болка да се изрази някъде. Ако не може чрез жлезите, чрез порите, най-после тя ще си избере сама място и щом си избере, вие няма да бъдете свободен. Нали често на очите излизат тези малки пъпчици, ечемиче го казват хората. Излизат после на клепача – за предпочитане е там, отколкото да излезе в окото. Навсякъде може да излязат циреите, само в мозъка да не става това – там са най-опасни. В стомаха може да се лекуват. Най-лесно се лекуват в стомаха.

Сега за критиката. Каква е задачата на критиката? Защо трябва да се критикува някой? Този приятел, който изнесе реферата, ще може по-добре да го критикувате.

Уточнение: Беше представена за критика скица на един реферат от един брат.

Някои от вас да изнесете един малък реферат с критика.

Реплики: Братът, който предлага скица на тезата си, най-добре е той да прочете реферат и тогава да се критикува. На пръв поглед изглежда малко изкуствено съпоставянето на евангелистите с тези народи. После, в Рим се намират още петдесет евангелия, сега се явява въпрос защо са избрали само четири.

Христос толкова е говорил, много работи е казал, но много малко са написани. Па и другите евангелия са едно преповторение, с малка разлика. Сега може да си изнесете съображенията защо са приели само четири евангелия, а другите са отхвърлили.

Отговор: На един от вселенските събори тогава направили проверка на тези евангелия, които се намирали в Александрийската библиотека, и са намерили някои от тях като едни и същи с четирите, другите са противоречали на четирите – така са останали само четири.

Когато турският главнокомандващ Омар е превземал Александрия, какво е казал? – „Ако книгите в Александрийската библиотека са както в Корана – изгорете ги, защото си имаме Корана. Ако не са, то пак ги изгорете, защото противоречат на Корана.“

Реплика: Йоан действително казва, че много е говорил Христос. Книгите на Новия Завет едва около 80-а година са били събрани.

Фиг. 1

Защо от тези две чаши (Фиг. 1) едната е по-голяма, другата – по-малка? В някои случаи вие бихте избрали малката чаша, в други – голямата. Ако искам за вас вино да налея, ще изберете голямата, ако искам вино за другите от вас, ще изберете малката чаша. Когато някой вас иска да ви почерпи, непременно трябва да е с големичка чаша. И в критиката зависи – има два вида критици. Едни критици приличат на сланата – като падне отгоре, ще те опари за година. Има такива, които приличат на росата – като падне отгоре ти, усещаш се доволен. Има разлика.

Въпрос: От какво зависи да критикуват като сланата или като росата злонамерено ли е, или така му идва?

Приятно му е. Онзи, който ще критикува, трябва да бъде много праведен човек. Той трябва да има много правилен череп. На когото главата е сбутана – такава критика да я нямаме. Критикът трябва да е чист, правилен, с всички достойнства. Трябва да разбира нещата: какво ще критикува или поезията, когато не разбира от поезия; или музиката, когато не разбира от музика; или философията, когато не разбира от философия? Трябва да разбирам предмета, върху който ще се произнасям – и да го разбирам така основно, че да дам насока.

Фиг. 2

Например представете си Фигура 2 – какво бихте разрешили сега в тази фигура?

Отговор: Тръба, нищо няма.

Зависи в дадения случай как са съпоставени нещата. Представете си знака ∞. Какъв извод може да направите? За да се образуват тези двете линии и този кръг, това тяло в покой ли е? Как се образуват кръговете в пространството? Нали чрез движение. Кои са причините, че от този кръг са излезли тези двете линии? Какво може да предположите? Път ли е? Разбира се, така е, когато се приложи живата геометрия. Представете си, че понякога очите може да бъдат по-големи, по-раздалечени или по-близко до носа. Кои са причините, когато очите стават по-големи?

Отговор: Голяма алчност – големи очи.

Донякъде с това се обяснява откъде се е зародила алчността. Защо алчността да образува големи очи? – Понеже в предметите, които човек е искал да обсеби, той се е взирал, възприемал е повече светлина и следователно светлината му е въздействала да разтвори очите си. Тогава как ще определите как се зараждат връзките между хората? Някои хора имат симпатия. На какво се дължи симпатията? Как започва? Кога се заражда?

Отговор: Наизвестно разбиране на душите.

Не. Към някой човек ти си разположен.

Отговор: Ако са химични елементи, лесно е – има сродство.

Сродство – да! После, вземете също червения цвят – после той се намалява, минава в розов, розовият в какво ще мине? – В портокален.

Отговор: Зависи от числото на трептенията.

Кои са причините, че рибите са станали студенокръвни? Нали казваме, че само при топлината човек може да се развива? Как разрешават съвременните естественици въпроса – това е друга работа, но рибите са се намерили при най-неблагоприятни условия, където горивото е било скъпо, и за да добият топливо, им е струвало грамадни усилия. Те са решили с най-малката топлина и осветление да живеят, най-икономично. Следователно те са се лишили от топлината. С най-малката топлина живеят. Намират ли се условия за топлина във водата? В едно отношение рибите са развили известна култура и за в бъдеще хората трябва да се ползват от рибите. Човек по отношение на материалния живот трябва да бъде като рибата. Че отлично: те са идейни, къщи не строят и железници, никаква фабрикация, никакви дрехи – където си закъснеят, там си спят на водата отгоре. Един идеален живот имат рибите. Отлично живеят, чистота идеална – като вървят, порите им са изчистени. Говорим за онези, които живеят в океана. Рибите, които живеят в реките – техният живот е малко по-друг. Когато рибите са излезли от водата, техният живот се е видоизменил – изменили са се в птици. Коя е добрата страна у рибите? Една отличителна черта у рибите?

Отговор: Мълчанието.

Между рибите има ли радост, съмнение, безверие, има ли туй между тях? Трябва да се проучват рибите – култура имат те. Онези, които живеят в дълбочините, си имат такива малки електрически лампички: те ги носят на носа си, за да намерят своята храна. Дали те ги турят тези лампички, или някой друг им ги туря? Това е една фаза. Аз искам да изучавате рибите не отделно от човека. Културата на рибите – тя е култура на човешкия дух. Когато е минавал през културата на рибите, човек е правил тези лампички в морето вътре. Човешкият дух е работил. Слизането и качването на човека – разните животни, които сега съществуват – това е път, през който човешката душа е минала. Това са само фази. Човек е живял, неговата душа е живяла и между птиците. Той е създал птиците, без да е птица; създал е рибите, без да е риба; създал е животните, без да е животно; създал е човека, без да е човек. Там имате MEN Менелай – същество, което мисли. Елена какво значи? – Славната, светлата, великолепната. Херкулес значи голям. Това са все думи санскритски. Ин – взели са го от китайците, у гърците е станало Йония. Ин значи великото в Природата.

Там е хубавата страна, когато нещо се изучава. Има хубава страна в рибите. Понякога е хубаво, когато си много разгорещен, да се върнеш пак в морето, да поживееш с рибите, за да се възстанови полека равновесието, да изчезне топлината. А щом изстинеш, ще се качиш при птиците, ще вземеш положението на една птица: между орлите, между птиците ще поживееш.

Човек може някой път да прави своите наблюдения и така да изменя своите състояния. Хубаво е някой път да мислите за някой кон, за вола, за змията, за паяка. Не се бойте: всички животни, когато човек отправи ума си към тях, те като форми са свързани с по-висши същества. Сега тук, на Земята, конете и млекопитаещите са същества, от които за в бъдеще ще излезнат гениални същества. Вие не може да се смеете на един вол, защото той е в зачатъчно състояние. При други условия този кон, когото си възседнал сега, може да има отлична философия, по-велика от тази на Кант. Един ваш вол, който го впрягаш, за в бъдеще може да бъде един поет, по-велик от Омир. Една птица сега из двора ходи, но може да излезе нещо велико от нея – поетеса такава. Коя е сега най-великата поетеса в чужбина? Чели ли сте за някоя велика поетеса? Именно в новата култура човек трябва да има широки възгледи. Той, като държи старото, в новото ще се приспособява.

Аз искам да правите опити върху себе си, за да имате и други опитности. Забележете: всички естественици, които се занимават с буболечиците, започват да приличат на тях. Или занимава се някой с рибите – започва да прилича на тях. Ако той специално избере някое животно, започва да прилича на него. И вземете българските овчари, които пасат говедата – те започват да приличат на тях. Хубаво е понякога за 10, 15, 20 минути да се спреш върху говедата. За толкова време има храна за теб, но ако се спреш по-дълго време? Например една котка може да те интересува със своето мъркане, но щом усвоиш всичките тези движения, започва еднообразие. Но има у котката известни черти, които човек трябва да възприеме. Котката има една похвална черта: щом пипа нещо отвън, ще се спре, ще си изближе краката, ще си направи тоалета. После, вземете у птиците: ще вземат, ще си прекарат всички перца, ще направят дрешката си. Чак след това петелът ще изкукурига. Казва: „Оправи си работите, след това пей.“ Котката казва: „Като отиваш на гости, изчисти краката си, за да бъдеш добре приет, и после помъркай“ – тя преде така, като че вретено се върти. Като влезе, мърка. Казвам: „Ще предеш хубаво.“

Сега това са заключения, но има нещо красиво в котката. После, тя има много самостоятелни черти – ти ще я нахраниш, но ако преминеш правилата, на които тя се е подчинявала, показва ноктите си: „Господине, аз съм влязла в дома ти, но ако ме лишиш от свободата, аз имам и нокти.“ Кучето не е такова. После – те много помнят. Има едно коте на Изгрева – много бяга. Един ден влиза в стаята: оставила някоя сестра баница – задига я; влиза и на другия ден – задига кашкавал. Казвам: „Хубаво, ти или аз – все едно.“ Сега котето седи до вратата, казвам му: „Няма баница, няма и кашкавал.“ Седи то и не бяга. Казва: „Отвори вратата, да видя дали няма нещо в стаята“ – то много помни. Целия ден седи и пази, казва: „Баница няма ли? Кашкавал няма ли?“ Друг път не се спира. Щом аз вляза, то седи при вратата, помни баницата: „Отлична беше баницата.“ Помни. Как се възпитава котката? По-напред я викам, говоря ѝ сладко, медено – не идва, но щом вкуси от баницата, от кашкавала, чудо се произведе в нея. Ние можем да философстваме, но ако една баница и малко кашкавал могат да преобразят навика на една котка – не е малко.

Трябва да внесем нещо реално в нашия живот. Внесете нещо съществено в ума си – не само отвлечени неща, но реално нещо. Изучавайте другите, изучавайте човешките типове. Хубаво е човек да се срещне с добри поети, писатели, художници. Четете техните биографии. Избягвайте онези песимисти. Има хора, които гледат само онази, намръщената страна – те са хора на настроението. Пазете се от тях. Ако си зле настроен, не влизай в дома на приятеля си. Когато си добре разположен – да! После, когато идвате в клас, вашите разположения ги оставете отвън. Казва някой: „Аз съм неразположен.“ Че какво има, какво е станало в света? Ще турим една книга отвън: който е неразположен, да се разпише, да каже защо е неразположен, и веднага ние ще изпратим една комисия, за да се махне неговото неразположение. Трябва да платим за неговото неразположение. Трябва да знаем причината защо е неразположен. Щом е неразположен, какво ще учи той вътре? Знаете ли на какво ще прилича един човек с неразположение? – На онзи певец в една православна църква, който цяла нощ пил с другарите си и като започнала службата, заспал и започнал да вика: „Наздраве!“ И свещеникът му казва: „Това в никакъв канон го няма – криво четеш.“

Съзнанието ви, като критици, трябва да бъде будно. Влезеш някъде, в клас отиваш – ще призовеш своето съзнание, за да станеш господар. Защо аз съм недоволен? Светът си е свят. Слънцето грее. Земята следва своята орбита. Хората се раждат, има толкова щастливи хора, ангелите се радват отгоре – какво има аз да съм недоволен? Няма никаква причина. Това са само фиктивни работи. Смешна работа – както в онази българска поговорка, където дъщерята, мома, сънувала, че се е оженила, че ѝ се е родило дете и че е умряло детето – и почнала да плаче. Като разправила на майката сутринта, и двете почнали да плачат. Идва бащата: „Какво е станало?“ – „Детето на дъщерята умряло.“ – „Че кога се е оженила? Такива глупави хора не съм виждал. Ако не намеря по-глупави хора от вас, няма да се върна.“ Тръгнал да скита. Минава през едно село: един си ушил нови гащи, потури, но не знае как да ги обуе. Дал ги на жената да ги държи, а той се качил на покрива, за да скочи в тях. „Стой – казал бащата, – какво ще правиш? Аз ще те науча как да ги обуеш, но ще ми дадеш ли гащите си?“ – „Ще ти ги дам, само ме научи.“ – Взел гащите и тръгнал. В друго село вижда едно теле: завряло си главата в една делва, заклещило се, не може да я извади. Решили селяните да му отсекат главата, че да го извадят от делвата. – „Аз ще ви покажа как да излезе главата, но ще ми дадете ли телето?“ Счупил делвата, взел телето. В друго село гледа: всички сватбари плачат. Булката била около два метра висока, че главата ѝ била половин метър по-висока от вратата: дошла до вратата, иска така да мине – не може да я вкарат. Пък законът бил такъв: ако не влезе, най-голямо нещастие ще се случи. „Аз – казал – ще ви кажа как, но ще ми дадете ли наниза на булката?“ Той се качил на гърба ѝ, тя се навела и влязла.

Сега, в живота няма да плачеш за онова дете, което ти си видял насън, че е умряло. Че когато някое теле си е турило главата в делвата, няма да я режеш. Онази булка, която е висока, ще се наведе малко. Морални правила са тези неща в народа: имаме страдания, малки страдания в света, но тези страдания са по силите ни, ние можем да се справим с тях.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Категории