МАЛКИТЕ РАБОТИ
„Добрата молитва“
„Аз ще се подмладя“
(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)
„Добър ден“
Защо някой път най-великите хора пропадат, а най-слабите се издигат? Сега всички имате идеята, че великото в света управлява. Но в живота това ли виждаме?
Туй, което знаем, и туй, което не знаем, и двете упражняват влияние. Туй, което знаем, упражнява толкоз влияние, колкото туй, което не знаем.
Имаме и такива процеси, които ни се виждат нищожни. Три пъти трябва да се яде на ден. Каква полза има от яденето? Направи един опит два-три дена да не ядеш, и виж тогава твоята мисъл, твоите чувства и твоята сила каква е. Не може и без ядене. Или вземете дишането. Опитай се половин минута да не дишаш, и да видиш какво ще стане.
После, много пъти се спъвате и казвате, не си струва човек да живее добре. Защо не си струва човек да живее добре? Понеже придобивките на доброто идат медлено, а придобивките на злото идат бързо. Туй е всичкото.
Ние се заблуждаваме. Не мислете, че хубавото ядене е доброто ядене. Сладко е, вкусно е, но е една примамка отвън. След като ядеш, след половин час става нарушение в твоя стомах, яденето не е добро. Не се заблуждавайте отвън.
Момите в България често правят седенки и лятно време от пъздер и от съчки правят огън. Конопът бухне, загасне, не е нещо постоянно.
Вие искате някоя велика идея, която да ви въодушевява. В Божествения свят и малките, и големите идеи еднаква сила имат. То е перспектива. Нещата, които са близо, се виждат големи. Нещата, които са далече, се виждат, че са малки.
Във вас има два процеса. Като станете сутрин, нещо ви казва: „Що ми трябва да ходя на събрание, не мога ли един ден да прескоча? Какво съм придобил досега?“ Вие ще кажете: „Като съм ял толкова години, какво съм придобил?“ Много си придобил. Всичко, каквото имаш, е благодарение на яденето. Всичките твои мисли, твоите чувства, туй, което сега го имаш, се дължи на яденето, на пиенето и яденето.
После, ние искаме да бъдем добри, без да разбираме закона на любовта. Тепърва трябва да учите. Тази дума „любов“ е малко обезсолена – на български обезсолена, и в другите народи е обезсолена. Щом е обезсолена, трябва да се осоли малко. Под думата „сол“ вие разбирате нещо, което е соленичко, запаля, жажда ще имате. За да пият, ядат соленичко.
Соленето е закон на равновесие. Туй, което обича да хапе, и туй, което обича да рита, е солено. Защита е. Ако един вълк не може да хапе, той гладен ще остане. Ако един кон не знае да рита, всеки ще го язди. Ритането е на място. Казвате: „Не струва да рита.“ Не ритай напразно. Като риташ, на света да риташ.
Какво значи ритане? Съвременният език е позлатен, няма съдържание. Някои думи имат две значения, три значения. Не го знаеш какво иска да каже.
Вземете два хубави тона: „ми“ и „ла.“ Като ги турите на български, значи „ми“ – измила нещо, и „ла“ – кучето лае. В музиката „ла“ има съдържание. Българинът туря нещо, което лае – свързано е е един глагол.
Двата тона като ги турите заедно, става „мила“, значи мила на сърцето. Зависи от интонацията как го изказвате. „Мила“ малко деликатно като го произнесете, какво показва? Това е беднотия на езика.
В английски, ако вземете буквата „А“ – има много произношения. Това е беднотия на езика. „А“ се произнася като „а“, като „и“, като „е“. В английския език турили са три-четири букви – нямат значение. Седят проформа – не се произнасят, трябва да ги пишеш.
Често ние в нашия език и в живота ни имаме такива букви наредени, които не влизат в работа. Ще ги пишеш. Ако не ги пишеш, за невежа минаваш. Професорът може да припадне, ако не напишеш една дума, както трябва. И във френския език се пишат ред букви, които нямат никакво съдържание.
Казвам, малките работи – туй, което не знаеш – е важно. Незнайното е важно. Туй, което ти не знаеш, другите го знаят. Хиляди неща, които ние не знаем, другите ги знаят. Следователно другите, които знаят нещата, те ни управляват. Ние винаги се подчиняваме за неща, които не знаем.
Някой път някой не знае какво нещо е доброто. Има едно добро – да се ръкуваш добре. Как ще се ръкуваш? Не само да се ръкуваш, но пет качества има. В ръкуването трябва да внесеш един Божествен елемент, в ръкуването трябва да внесеш благородство, в ръкуването трябва да внесеш справедливост, в ръкуването трябва да внесеш красота и в ръкуването трябва да внесеш обхода. Това е ръкуване.
Ти се ръкуваш, и нищо не внасяш. Казваш: „Той не знае да се ръкува.“ Хванеш за ръката, не ти харесва.
Лошо ли ще бъде, ако се ръкуваме, че внасяме всичките Божествени качества?
Някой път погледнеш някой човек, и не го гледаш, както трябва. Ако не знаеш как да гледаш човека, ще образуваш копие, с което ще прободеш.
Христа Го прободоха, защото не знаеха да гледат. Ако евреите знаеха какви бели ще им дойдат след две хиляди години, щяха да кажат: „Да си върви!“
Често ние сме евреи. Пожертваш една идея, която е дошла в живота ти. Цял живот ще те благославя. Отказваш се от една идея, която за хиляди години ще те благославя. Казваш: „Аз, ако я приема, ще стана за посмешище.“ Ти, като я отхвърлиш, ще станеш посмешище на хората.
Ти станеш сутрин и искаш да се молиш. Как трябва да се молиш? Тепърва има да се учим да се молим. Какво печели Господ от нашата молитва? Какво печеля аз, като дойде един просяк и подаде ръка да му дам нещо? Аз таман се занимавам с някоя велика идея, и той дошъл. Най-първо, просякът не е умен, той трябва да чака аз да довърша работата. Той турил своята работа на преден план и хлопа на вратата. Казва: „Аз съм гладувал един ден.“ Един ден гладувал – няма нищо. Малко хигиена за неговия стомах. Не е първият, който е гладувал. Да опита и той глада, за да оцени яденето.
Човек трябва да яде сладко. Не трябва да бързате да ядете. Не искам да се спирам върху процесите на яденето.
Кое в живота е най-важно? Казваш: „Туй е важно, онова е важно.“ Кое е най-важното? Най-важното кое е за гладния? Да се наяде. Да се наядем, но в този процес трябва да знаеш как да се наядеш. Може да седнеш и бързо да ядеш, след туй заболи те коремът. Не си сдъвкал добре храната. Работата, която трябваше да свършат зъбите, оставил си я на стомаха. Стомахът казва: „Тази работа не е за мен.“ – „Аз бързам!“ В какво бързаш? Търговецът бърза, че търговия има; ученикът бърза, че учение има; професорът бърза, понеже има длъжност, преподава. Ако професорът преподава, и не знае как? Не е само да кажеш една лекция.
Аз може да ви кажа, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от земята. Какво ви интересува, че слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо? Имате едно цяло и една половина. Ако слънцето се намали, и ние ще се намалим. Ако слънцето се уголеми, и ние ще се уголемим.
В света съществува един процес. Ако унижиш бащата, и ти се унижаваш; ако подигаш бащата, и ти се подигаш. Ако се унижава майка ти, и ти се унижаваш; ако се подига майка ти, и ти се подигаш. Ако се подига брат ти, и ти се подигаш; ако се унижава брат ти, и ти се унижаваш.
Следователно хората, като не разбират, мислят: „Баща ми е остарял.“ Не говори така. Ако баща ти е остарял, и ти ще остарееш. Ако майка ти е остаряла, и ги ще остарееш. Ако майка ти е изветряла, и ти ще изветрееш. Каквото мислиш за другите, ще ти дойде до главата. Мислиш: „Този е глупак.“ И ти ще оглупееш. „Онзи е глупав.“ И ти ще станеш глупав.
За бъдеще се изисква една съвсем нова философия. Като седнеш при яденето, ще мислиш че е Божие благословение. Като че за пръв път ядеш – ще ядеш е всичката благодарност. Като ядеш, ще благодариш – на Господа е тази храна. Унижаваш яденето – унижаваш себе си. Повдигаш яденето – подигаш себе си. Христос казва: „Който Ме яде, има живот.“ То е яденето в мислите, в чувствата, в твоята душа, което възприемаш.
Казвам, сега моралът е позлатен (на повърхността). Показва как се молят някои. Какво съдържание има такава молитва? Ако ви покажа хубаво шише, празно, може да е от злато, но златото за ядене не става. То е спомагателно средство. Обаче едно златно шише и един самун хляб, те се различават. Едно златно шише струва сто-двеста хиляди лева. Един самун хляб струва пет-десет лева. Хлябът в нас е хиляди пъти по-голям от златото. Златото обича да го обичаш. Не го ли обичаш, нищо не дава. В тебе не остава. Като дойде в тебе, мяза на разпусната мома. От твоя джоб – в който го вземат отива. Казва: „Мене ми е все едно.“ Някой път, като те обикне златото, то остава в джоба ти. Като те обикне, ти не може да го изкараш из джоба. Като го изпъдиш, пак влиза в джоба.
Докато парите излизат из нашия джоб, ние сме на кривия път. Туй, което отива от нас и не се връща, показва, че ние сме на кривия път. Онази тиня, която слезе и наводни някъде, каква полза принася? Грънчарят, като пече тази тиня, изважда нещо.
Казвам, сега малките работи имайте предвид. Вие виждате реалността в какво седи. Туй малкото, слабото в света знаете какво може да направи.
Вземете малките росни капчици на водата, знаете – всичките злини произтичат от тия росните капки. Ако някоя росна капка е накапала някъде по тебе и ти я тръснеш, тя за в бъдеще ще ти причини голямо зло. Трябва да я целунеш, да кажеш: „Миличка!“ Като капне, пак да я целунеш. Ако е на новата дреха, ти ще я тръснеш. За това тръскане тя ще те накаже. Буквално няма да го вземете. Безбройните милиарди капчици, като се съединят, образуват течения, наводнения, какво ли не. Завличат хората, къщите. Нали сте виждали големи порои. И цял потоп ще стане.
Когато хората станаха грешни, дойдоха малките капчици, събрани в едно, да накажат хората за греховете им, че не почитат малките капчици. Те казват: „Вашето благо ние го създадохме. Ако ние не работехме в тревите, в житното зърно… Ние работим, вие нищо не плащате.“ Признателност трябва.
Като дойде някой, казва, че някоя сестра прегърнала брата. Тази сестра, която прегръща брата, нищо не е направила. Ако не прегръща росните капки, които са невидими, тя не е научила закона. Това е користолюбие и търговия. Майката прегръща детето – това е търговия. Мисли, туй дете ще я спаси. Тя го направила кумир на себе си. Тя е създала един камък, издълбала го и коленичи и казва: „О, Ваале!“ Тя мисли, че туй дете ще я спаси. „Ти не знаеш – в туй дете е изпратен някой велик дух, да живее.“ Ако в туй тяло дойде един велик дух, ще остане ли? „Ще изпратя Духа Си.“ Ако Божият Дух не дойде да живее в нас, тогава? Ние ако не Му служим, както Той изисква, Той не седи дълго време.
Сега на земята се спъват и казват: „Той не ме обича.“ Тази росна капка, която е капнала, тя е единствената капчица, която те обича, от памтивека. Тя дойде на дрехата ти, ти я тръснеш. Аз гледам хората – тръскат дрехите си. Не казвайте: „Отърси се!“ Вали те дъжд, не търси дрехата си. Нека се попият капките вътре, не ги изпъждай. Видимо дошла една мисъл, много дребна някъде, не знаеш на кое място. Дошла мисълта в мозъка, не знаеш на кое място. Виждаш – тя се движи. Ти още не си я поканил, тя ходи, разхожда се в тебе. Ти не си поканил хубавата мисъл тъй, като гостенка да я поканиш, да ѝ дадеш апартамент, една стаица, легло. Тя хлопа, ти гледаш и казваш: „Кога дойде, кога ще си ходиш?“
Един българин казва: „Чудни са съвременните хора!“ Той представяше евангелистите и православните попове. Казва: „Попът като дойде, поканим го, нагостим го. Проповедник като дойде, поканим го, нагостим го.“ Ние като идем при проповедника, проповедникът казва: „Кога дойдохте, кога ще си ходите?“ Като дойде попът, казваме: „Заповядайте, дядо попе.“ Ще го нагостим. Той, без да ни нагости, казва: „Кога дойде?“ – „Сега.“ – „Кога ще си ходиш?“ Все са заняти.“
Всеки човек, който не обича, е все занят. Всеки човек, който не обича, време няма. Той е все занят. Онзи, който обича, времето се продължава.
Попитали дявола, откъде той черпи своето богатство, как е забогатял. На едного само веднъж се е изпуснал да каже на ухото, на един негов избран ученик. Казва: „Ще ти кажа, но никому да не казваш. Когато някой реши да направи нещо, аз му внушавам: „Нямам.“ Някой дойде, казва: „Дай ми пари назаем.“ Казвам: „Нямам.“ Аз вземам парите, аз вземам хляба, всичко, което има, аз вземам, аз събирам. Тъй, казва, да не правиш.
Вие като дойдете, казвате: „Туй нямам, онова нямам.“ Всеки казва: „Той не е добър.“ Не си давайте мнението. Не по буквата на нещата. Не си давайте мнението.
Вие имате характер, придобит от вашите деди. Казвате: „Нямам това.“ Един професор казва на един свещеник: „Не знаеш да пееш църковните песни.“ – „Аз не ги пея, понеже сте ги разкривили. Не искам да ги пея криво. Тъй не се пее, както вие пеете. Някои работи много ги продължавате, много ги извъртате. И-то като го турите, увъртате го. И-то е добро, много добро, но вие добре не постъпвате.“ – „Че как трябва да се пее?“
Там е, казвам, как трябва да се пее? Каквато философия да ви казвам, аз трябва да ви попея. Аз зная един свещеник – идете да го слушате. Кой е? Идете него да слушате, мене друг път ще слушате. Идете да слушате еди-кой си свещеник, да видите как се пее. Какво ще ида да го слушам, и той пее като мене? Не, този е особен поп, идете него да слушате.
Българите, като идат в църква, не обичат да стоят мирно. Все си приказват, краката си вдигат, разговарят се кокошката колко снесла, патиците колко снесли, как насадили кокошката, воловете как са, нивите изорани ли са. Този свещеник като запее, всички мълчат – ни за яйца, ни за волове, ни за говеда говорят, мълчат. Друг свещеник ще кряска, ще ги хока. Той като запее, всичко се заковава. Не че се заковава, но го слуша. Той запее, погледне ги, казва: „Всички ще ме слушате, аз пея.“ Вие тъй ще правите. В тази църква аз виждах и жени, и мъже да пеят хубаво. Като излязат от църквата, тананикат като попа. Целия ден прави нещо и пее, мъчи се да пее, каквото попът е пял. Пере и пее, както попът е пял.
Казвам, ние трябва да бъдем една хубаво написана книга, че който ни вземе да ни чете, да прочете нещо хубаво. Ако нас ни отворят да ни четат, ползата седи в това, да четат, каквото Господ е писал. Аз съм една книга, написана от Господа, този да ме чете, онзи да ме чете. Всеки да чете онова, което Господ е писал и да го приложи. Туй, което е благо, полезно е за мене и за него.
Искам да се освободите от дрязгите на сегашния век. Бутнеш в джоба, пари нямаш, притесниш се. Туриш ръката си, гледаш, изскочила. Гледаш се в огледалото, не ти се харесва нещо. Погледнеш дрехата – туй няма, онова няма, обущата скъсани. Ти казваш: „Докога този живот?“ Нали сте били в къща, дето майката обича децата. Там, дето майката обича децата, децата са хубаво облечени. Дето има любов, в джоба беднотия няма. Всичко може да възприемеш.
Аз съм наблюдавал – там, дето има най-малката любов, Господ благославя. Там, дето отсъства Божията любов, благословението го няма, там е пустота. Законът е все същият. Земята, когато се отказва от любовта, да дава живот, да бъде щедра, остава пуста, песъчлива. Онази, в която се зароди желанието да изпълнява волята Божия, да се жертва, Бог я благославя.
Казвам, да имате в себе си онова вътрешно общение, да слушате гласа на Бога. Да чувствате, че Бог е доволен от вас.
Аз ще ви кажа какво е доволство. Когато небето е ясно и слънцето ме грее, това показва, че слънцето ме обича. То се поставя да ме грее, то е любов. Забелязал съм – стане промяна в мене, ако се изменят чувствата ми към Бога, и в пространството става промяна, явяват се облаци, мъгла, замъгляват слънцето, лишат ме от светлината.
Ние с нашите неразположения, с нашите неправилни мисли, с нашите постъпки образуваме цели облаци, които запушват Божественото слънце. Тогава необходимата енергия, която е за нас, те я поглъщат.
Сега, може да се яви във вас мисълта, дали това е така. Опитайте. Аз ви говоря това, което съм опитал, с което съм направил най-малките промени, които стават. Щом се измени сърцето, и небето се прояснява. Това става в един малък периметър, дето съм аз.
Вие седите и казвате: „Като идем в оня свят.“ Оставете се от това, като идете в оня свят. Вие сте в оня свят. Вие се учите. От туй учение, което придобивате, ще зависи как ще ви приемат в другия свят. Като свършите училището тук, ще идете в другия свят. Във външния живот туй, което сте научили, ще бъдете полезни работници.
Сега, какво ще учите в оня свят. Вие не сте приготвени. „Отивам да ви приготвя място“, казва Христос.
Вие трябва да се приготвите. Ще идеш в оня свят и какво ще вършиш? В оня свят три дни те държат гостенин, както бедуините. Те казват: „Три дни ще бъдеш гостенин.“ После те питат: „Ще седиш ли още?“ – „Ще седя.“ Тогава ще ти дадат работа – някой кон да гледаш, някоя крава, на работа си вече. Казват: „Какво може да вършиш?“ Вие мислите, че като идете в оня свят, ще се освободите от всичките тревоги на земята. То е погрешно схващане.
Смисълът на живота седи в онези прекрасните работи, които свършваме – доброто, което направим; любовта, която показваме; знанието, което показваме; свободата, която показваме. Колко хиляди работи има!
Знаеш езикът колко трябва да се облагороди.
За в бъдеще художниците трябва да дойдат да рисуват човешкия език. Езикът не е много красив, формата не е много красива. Трябва да се работи върху езика, да стане красив. Да стане малко гърлото хубаво. Някой говори дебело, някой говори тънко. Едно куче, което лае, мечката, онзи лъв, който реве – трябва да се измени. Всичките хора както мислят, както чувстват, и езикът става такъв.
Ние сега очакваме да идем в духовния свят. Представете си, че вие се молите на Бога. Христос чука. Ще кажеш: „Почакай, защо се моля на Господа?“ Напуснеш молитвата. Твоята молива никъде няма да иде. Ти си намерил изкуствено слънце и на него се молиш. Като изгрее това слънце, престани да се молиш на другото, иди да го посрещнеш. Може да ви кажа, че през слънчевите лъчи Бог ни гледа. Като гледа, Той вижда, ние седим и съзерцаваме в един свят никъде незнаен.
Някой път мязаме на младата мома. Като видяла момъка, съзерцава го, турила го в ума си. Как го съзерцава? Често някоя мома дойде и казва: „Той е много добър.“ Аз зная какъв му е характерът. Казвам: „Радвам се, че си намерила много добър момък.“ Мине се една-две години, казва: „Излъгала съм се, не е такъв.“ Че как така? Доброто, то е извън. Той е добър – добър, че не се проявява. Виновата е тя, не е той.
При Веслей, един английски реформатор, отива един негов ученик и казва: „Учителю, намерих една добра сестра. Да се оженя ли за нея?“ Той му казва: „Тя е много добра и с Христа може да живее, но не и с тебе. Христос знае как да се обхожда с тази сестра. Ти не знаеш как да се обхождаш.“
Тепърва хората има да се учим. Не е лесна работа да се обхождаш с хората. Да се обхождаш с един търговец, да се обхождаш с един учител, те са изключителни случаи, ти си заинтересован. Да имаш отношение към всичко в природата, то е труден въпрос. Ти се молиш, чудиш се как Господ да не обръща внимание на тебе. Често Господ ти хлопа да направиш нещо, ти се потриваш. Каквото ти правиш, Той го прави. Той ще хлопа, хлопа, ти казваш: „Чакай!“ Ти идеш, и ти хлопаш, и Той ти казва: „Чакай!“
Привеждал съм този пример между един богаташ и един поет. Един ден поетът отива при богаташа да го търси, имал нужда пари да поиска от него. Хлопа на вратата му. Той казва на слугата си: „Кажете му, че ме няма.“ Той чува това. Слугата казва: „Няма го господаря.“ Той се върнал. След няколко време дошъл богаташът. Имал нужда от поета, отива да го търси. Поетът излиза и му казва: „Няма го тука.“ – „Как да го няма, нали те виждам?“ – „Аз на твоя слуга повярвах, че те няма, ти на мене не вярваш ли, че ме няма? Тук съм, но за тебе ме няма.“
Освободете се от старите идеи. По какво се отличават младите от старите? Децата лесно поправят погрешките. Старите мъчно ги поправят. Детето е подвижно – като падне, стане; покажат му един орех, скочи. На стария показват орех, но той седи. Не трябва да се изгубва тази пластичност на човека. Вие седите и казвате: „Остарях!“ В какво си остарял? Под старост разбирате ли да си поумнял? Казвате: „Станах възрастен.“ Какво разбирате под думата „възрастен“? „Готвим се за другия свят.“ Разбирате ли какво нещо е другият свят? „Сега ще умрем.“ Разбирате ли какво нещо е умирането?
Няма по-хубаво нещо от умирането, ако знаеш какво е. Няма постижение, ако не знаеш как да умираш. Няма по-леко нещо, когато човек е дошъл да се откаже от всичкото богатство. Няма по-страшно нещо да му вземат богатството.
Някой път човек, когато умира, хърка. Той не иска да излезе. Влезли са същества, искат да вземат нещо, влязат сто, двеста, триста, четиристотин, петстотин, искат да вземат. Най-после, дойдат, ограбят го.
Смъртта не е нищо друго, освен Господ те е оставил на произвола на множеството. Казва: „Оберете го!“ Като дойдат, оберат го. То е смъртта. Този задигне, онзи задигне. Ти викаш, викаш.
Ние мязаме на онези малки деца – запушват малък бент, турят, воденичка правят. Водата се издига, издига, докато дойде до едно място, бентът не може да издържи. Колкото и да дигаме този бент от тиня, не може да издържи.
Да не си туряме нови правила. Правило е – когато дойде росната капка, целуни я, погали я. Ти тръскаш, и благословението в салона остава. Всяка хубава мисъл – отдавайте ѝ почитание. Тя е свещена мисъл. Най-дребното чувство – дайте му почитание. Най-малката постъпка – отдавайте ѝ почитание. Хубаво нещо има. Някое листо – взел го някой. Гледам, някое дете вземе листа, носи го в джоба си. Туй дете носи този лист, той е от Божествената книга. Турило го в джоба. Казвам, туй дете човек ще стане. Друго дете вземе, накъса го. Няма да стане човек. Онова дете, което взема листа и го туря в джоба, умно дете е. Някое погледа го, погледа го – тежко ли е, или леко. Като усети, че е леко, хвърли го настрана.
Вие – не че сте лоши. Вие сте отлагали. Даровити сте, но сте отлагали. Де е вашата душа, вашият ум, вашето сърце? Те са като цигулката. Вие имате много хубава цигулка, лък, но сте затворили цигулката и лъка, не свирите. Само ги показвате на този и онзи. На този ваш приятел разправяте историята на цигулката – откъде е взета, кой я е направил, но вие не свирите. Казвам: „Я ми кажи някое хубаво парче.“ Да се научите да свирите!
Сега, ако рече някой да пее, вие не сте свободни. Ако стане някоя сестра да пее, ще кажете: „Някоя по-млада да пее.“ Старата сестра като стара да не става и младата мома като [млада] да не става да пее. Каква трябва да бъде? Тя трябва да има любов за пеенето. То е извън младия и стария, нищо не значи. Те са наименования. В дадения случай изворът е извор, той трябва да тече. Пеенето е един Божествен поток. Този извор тече. Не спирай водата, нека да тече. Той е един извор, който има потенциал в себе си и кинетика. Не искай да изтечеш изведнъж, да се покажеш, че много знаеш.
Колко даровити музиканти не съм срещал! Аз не ходя да изследвам всичко това, но забелязвам, че те нямат постоянство, нямат любов към музиката. Музика не съм учил много, но имам любов към музиката. Обича ме музиката и ми се е разкрила. Като дойдат музикални гении, слушал съм ги. Някое дете пее, слушам. Не е било в живота някоя мома да пее, аз да не се спра да я слушам. Най-малко половин минута ще послушам, каквато и да е важна работата.
Хубавото пеене, който и да пее, млад или стар, някое птиче ли пее, спри се! Някое говедо мучи – слушам. В звука има нещо. Някое куче лае музикално, спра се. Навсякъде, във всичките проявления музиката съм я слушал.
Казвате: „Той не знае да пее.“ Така съм упражнил своето ухо. Казвате: „Губил си времето.“ Не съм си губил времето.
Казвам, спирайте се за всяко добро. Прави някой добро – спрете се да го видите. Цъфнал някой цвят – музика има. Един плод зрее – музика има. Слънцето изгрява – музика има. Някой път небето е нажалено, навсякъде съществува музика.
Всичко онова, в което Бог се проявява, обръщайте внимание. Възпитава се човек. Вие седите и казвате: „Остави за бъдеще, като се преродим на земята.“ Ти сега си се преродил, нищо не си научил. Каква е възможността за бъдеще, че ще се родиш по-добре? Ако за бъдеще се родиш по-зле?
Днешният ден е най-добрият ден. Бъдещият ден ще бъде по-добър, третият – още по-добър, във възходяща степен като нотите.
Трептенията на нотите се увеличават, колкото се отива нагоре. Доброто върви по същия начин. Започнеш един основен тон, една идея, втори, трети, четвърти, пети, постепенно в идеята ще се превърне. „До“, „ре“ ще пееш. После ще прескачаш по един тон: „до“, „ми“ ще пееш, „ре“, „фа“; „ми“, „сол“. После ще започнеш през два, два потенциала ще имаш, ще образуваш кварта. Според мене трябва да разбирате закона на терцата. Тя е е един потенциал. Тази нота, която е между двете ноти, мълчи. Тя е най-важна – най-мощната сила дава. Между „до“ и „ми“ най-мощно е „ре“. Ако двама души приятели имат приятел, който мълчи, той е основата. Без него те нищо не могат да свършат.
Терцата значи, че двама души не могат да се обичат. Ако вашата обич се дължи на секундата, тя е без потенциал. Най-силното приятелство един потенциал трябва да има. На „до“ и „ми“ „ре“ е потенциалът. Приятелят е вътрешна съединителна нишка между две живи същества, това е „ре“.
Казвам, ако вие не може да оценявате онези, които ви подкрепят отвътре… Вие показвате внимание на онези хора, които са показали своето добро. Онези неща, които не са проявени, те са мощните в света. Непроявеният капитал е мощен, проявеният е проявил силата си.
Сегашните хора, които водят войната, те са проявени. Какво ще се добие от войната? Непроявените мислят по кой начин да се свърши войната, как трябва да се живее за в бъдеще. Съзнават, че направиха една погрешка. Сега търсят начин, как да се поправи.
Често и ние трябва да търсим един начин, как да поправим една погрешка. Направил си една погрешка, поправи я. Да допуснем, че си обидил един човек. Кажете ми една малка обида, която може да нанесеш. Аз ще ви кажа: „Не яж.“ Не яж в дадения случай. Защото си болен, не яж. Едно добро е. Но един здрав човек е работил на нивата и ти казваш: „Не яж!“ Че как тъй? Ти знаеш, че казваш обида. Този човек е работил – не яж! Готово ядене има за него. Тогава ти си го обидил. Той казва: „Обиди ме. Каза ми да не ям. Че аз съм работил! Откъде ще взема сила?“ Ще кажете: „Братко, извинете ме. Аз погрешка имам. Яж! Има хубаво ядене за тебе.“ Ето как се поправя погрешката.
Не са големи погрешките в света, малки са. Малките погрешки много лесно може да ги поправим. Ще кажете: „Яж! Господ е приготвил хубаво ядене.“ Станете да услужите. Образува се вътрешна връзка.
Сега вие имате такива идеи като Ева. Тя ходила из рая да изучава. Много учена била по ботаника, ходила да изучава всичките растения. Един ден гледа дървото на познанието добро и зло и казва: „Господ за туй дърво беше говорил на Адама. Види се, има някакво добро.“ Дяволът вижда, взема повод, вижда слабостта. Казва: „Много си учена, много интелигентна. Познания имаш. Знаете какво се крие в туй дърво.“ Казва: „Който яде от този плод, на божество става. Всичко може – цял свят и вселени да създава.“
Тя е погрешна идея. В света само Един има, Който създава. Той е Бог. Тогава, ако ние искаме да създадем един свят, трябва да станем едно с Бога. Вън от Бога, като божество, да създадем една вселена, то е заблуждение. Ние сами се заблуждаваме. Христос казва: „Излязох от Отца. Дойдох в света, за да извърша волята на Бога. Оставям света и се връщам при Отца, да Му кажа какво съм свършил.“ Излизаме от Бога, дойдохме в света да извършим волята Му. Пак ще се върнем при Бога, за да разправяме какво сме свършили.
Сега не вземайте буквално: „Ние живеем и се движим в Господа.“ Ние живеем и се движим в любовта. Искаме само да се ползваме от нея, да бъдем големи хора. Да се ползваш, да бъдеш и най-малък, и най-голям едновременно.
Две неща да знаеш в любовта – да бъдеш най-малък и най-голям. Едновременно да не са. Когато си най-малък, най-малък да станеш; когато си най-голям, най-голям да станеш. Ще опиташ благата, че в най-малкото всичко ще правиш. Никой няма да те вижда. Като станеш най-голям, всички ще те виждат и всички ще те ползват. Еднакво действа любовта в най-малките и в най-големите.
Сега как бихте произнесли новата любов, как бихте я кръстили? Много лесна работа.
Представете, десет години сме седели на един стол като господар, заповядвали сме на хората. Като обикнете някого, казвате: „Заповядайте на този стол. Аз ще отида да работя.“ То е любовта. Щом си готов да вземеш мястото на един човек, ти го обичаш. Щом не си готов да станеш от своя стол, ти не го обичаш. Отгде да го зная?
И в множеството е Бог, и в единството е Бог. Единство значи много в едното – многото в едното и едното в многото. В многото хора Бог се проявява Единен. В най-малките работи Той се проявява. Някой път безбройните начини на любовта се проявяват в едно.
Нас ни трябват примери. Вие казвате: „Мястото не го напущам.“ Мястото не го напущаш, но ако се пусне една голяма бомба на седем-осем метра, ще напуснете мястото. Не зная колко души от вас биха останали.
Аз съм привеждал един пример за един пътник, който обичал да си поспива. В града Ню Йорк, в един хотел спи. Събуждат го и му казват да става – хотелът гори. „Оставете ме, нека гори хотелът!“ Иска да си отспи. По едно време гледат, качил се на покрива, вика да го снемат. Запалил се хотелът, всичките входове запушени, не може да слезе. Какво става? Турят големи платнища и отгоре се хвърля. Ако скочи в платнищата – добре; ако не скочи в платнищата – всичко отиде. Казвам: „Стани!“ – „Нека да се отспя.“ Горе от покрива ти ще свършиш по-лошо, ще скачаш с парашут. Ако се отвори парашутът, ще свършиш добре; ако не се отвори, ще свършиш зле.
Сега, не желая да бъдете на покрива. Още като те събудят, стани, да не ходиш на покрива. Опасна работа е. Гледам идеята, казвате: „Да бъде малко по-рано!“
И аз казвам, да бях дошъл малко по-рано. Сега съм закъснял. И вие сте закъснели, и аз закъснях да дойда. Какво трябва да правим? Малкото време, което ни остава, какво трябва да правим? Ако не знаем да ценим малкото време, не знаем да ценим и голямото време.
Не трябва да идем в другия свят неподготвени. Всички желаете да свършим работата на Господа, тъй както я разбираме. Като се върнем, да се върнем, когато сме свършили работата. Казва: „Да замина за другия свят.“ Замини за другия свят, когато свършиш работата! Сега светът се нуждае да свършим една работа. Невидимият свят не се нуждае от нас. Невидимият свят се нуждае от добри работници на земята, да свършим добре работата.
Какво трябва да проповядваме? Лесно е да се проповядва. Да се проповядва е много лесна работа. Ако джобът ти е пълен с пари, каква мъчнотия има да раздаваш тия пари? Да кажем, пълен е със звонкови турски лири – джобът е пълен с двеста-триста. Като изваждаш по една, даваш. Казваш: „Колко да ти дам?“ Една, една – на всичките, отдето си минал, по една си дал. Казват: „Щедър човек, все по една златна монета.“ Щедър е, никой няма да каже нито една лоша дума.
Ние мислим, че сме излезли от Бога, искаме да се върнем. Намирам, че е много умно да се не връщаме, докато не свършим работата. Като свършим работата, ще се върнем.
Някой път преждевременно искат да ни изпратят в другия свят. Някой път искат да ни задържат в този свят, да останем повече, отколкото трябва. Ако откъснем един плод, преди да е узрял, правим една погрешка. Ако го оставим да презрее, правим друга погрешка.
Да откъснем плода точно когато е узрял. То е най-хубавото.
Та казвам, сега се спрете върху идеята – всичко онова, което е потребно, задръжте го. Онова, което не е потребно, оставете го настрана.
Да ме разберете добре. Туриш раница от четирийсет кила. Тебе ти трябва най-много десет килограма. И то е много даже. Трийсет килограма снеми от гърба си, не ти трябват. Има кой да носи, ти или той, все същото. Ако е за мене по-леко, за друг – по-тежко. Еднаква мярка.
Мисли за другите, както за себе си, нищо повече. Никога не претоваряй нито ума, нито сърцето, нито душата си. Никога не туряй повече товар. Не оставяй и раницата си съвсем празна. И то е погрешно. Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и после – не роптай.
Казваш: „Таман днес е облачно, ветровито времето.“ Виж хубавото във вятъра, виж хубавото в облаците. Във всичко в света, което съществува, виж хубавото.
Онази дисхармония, която ти усещаш, тя се дължи на хората. Туй, което виждаш в природата, то е отражение на хората. Когато хората са в дисхармонично състояние, атмосферата е натегната. Когато са в хармонично състояние, природата е весела. Природата отразява нашия живот.
Идете на едно място, дето хората са добри в църквата. От хиляди години има църкви, където хората се лекуват. Благодарение на онази сила, която излиза от онези, които се молиха, напити са стените. Тази енергия лечебно действа. В някои църкви няма тази лечебна сила. Хората не са се молили така, малко лечебна сила има.
Всяко тяло, в което живее духът, който се е молил, е мощно.
Сега имате нужда от спокойствие. Вие казвате: „Дали днес ще има бомбардировка?“ Дойде някой, има да му плащаме. Той е извадил изпълнителен лист. Казвам сладко на човека: „Отложи!“ Казвам, всичко в света може да се отложи. То не е така, казват, закон е. Когато сме в закона на безлюбието, законът е строг. Няма по-строг закон. Когато сме в любовта, няма по-меко нещо от закона. В любовта законът е толкова мек, че на всичко става. В безлюбието законът е строг, няма отстъпчивост. Едното и другото е право. В безлюбието законът е строг, в любовта законът е мек. Защото любовта сама по себе си е закон. Затуй трябва да живеем в любовта, в най-малкият закон, чрез който всичко може да стане. Само с това човек става безсретен. Без любов, онзи живот, който търсим, няма да дойде.
„Аз съм пътят, истината и животът.“ Три неща има. В тази любов Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Или казва: „Аз съм онази Божествена любов, която показва пътя, истината и живота на хората, “
Сега не трябва да се откажете. За пример вие искате да напуснете сегашния живот. Ти като слуга ще хванеш любовта и от нея ще излезеш като слуга. Не да напуснеш живота и да кажеш: „Аз вече не слугувам.“ Ти досега си слугувал на хората без любов и какво ли не си турил на гърба на господаря, че той е такъв.“
Сега, като се обърне тази любов, постоянно да му се реваншираш. Да каже: „Много бил добър човек. Аз не съм го разбирал. Виждам какви хубави качества имал. Не зная какво става с моя слуга. Беше упорит, своенравен. Сега започнах да го обичам.“ Едно време хукаше, сега говори мекичко. Меко говори господарят – любовта е дошла.
Добре работи слугата, защото любовта е дошла.
Ако в джоба имаш по двайсет лева, после имаш по петдесет, по сто, по петстотин, по хиляда лева, и на едни даваш по двайсет, на други – по петдесет, на други – по сто, като се съберат, ще има да критикуват. То е човешки порядък. Божественото е еднакво. Имаме същия порядък.
Бог ни е дал – и на праведни, и на грешници – еднакъв въздух да дишаме, светлина да приемаме, както Той я приема. Разликата седи как аз я приемам и как я употребявам.
Вътрешният порядък се различава – външно имаме еднакви условия. От Божия страна всичко е добро, само от наша страна, ние не възприемаме нещата тъй, както трябва.
Я изпейте „Аз ще се подмладя“.
Еднократното раждане е подмладяване, двукратното е остаряване. Аз ще се подмладя, както майка ми се е подмладила. Както баща ми се е подмладил, аз ще се подмладя. Когато баща ми остарее, и аз остарявам, когато майка ми остарее, и аз остарявам. Ние разбираме – подмладяването един вечен процес. Вечното подмладяване е в Божествения процес. Майка ти млада трябва да бъде, не стара. Едно дете да роди – да не бъдеш изтърсак. Първото дете трябва да си ти, което е родила.
Най-първо, Бог създаде Адама. Адам искаше второто, Адам взема участие. В Талмуда има един мит, че Адам недоволен в рая бил, че е самичък. Тази идея се обърнала. Като мислил, че той има другарка като себе си, тя се качила на гърба му. Започнал да усеща, че има тежест на гърба си. Понеже тя била обърната с гърба към него, той гледал на една страна, тя – на противната. Той я носил, не може да я види. Наведе се, пак не може да я види. Тя гледала пред себе си, и той гледал пред себе си. Господ я отрязал. Адам казва: „А, ти си, дето беше на гърба ми!“ Анекдот е това. Защото двама души, които не се обичат, обръщат гърбовете си; двама, които се обичат, се гледат лице в лице. Ева, която не разбрала, казва: „Нямаше ли някой да ме носи по-добре?“ Като го видяла, харесала го.
Казвам, когато ние се видим лице с лице, да се разпознаем. Обърнати са два противоположни свята. Щом се влезе в Божествения свят, ние сме лице с лице, виждаме се. В Божествения свят хората се опознават.
Казвам, любовта е в Божествения свят. В човешкия свят са промените, които стават. Те показват, че са гръб с гръб. Гръб с гръб се познават в човешкия свят, лице в лице не се познават.
В Божествения свят лице с лице се опознават.
Сега, понеже гърба го опознахте, сега остава лицето да се опознае.
Сега остава хората лице в лице да се опознаят.
„Отче наш“
Прочетете стотната страница от Рилските беседи.
(Прочете се.)
9 лекция, държана от Учителя на 1 декември, 1943 г., София – Изгрев.
