МАЛКИЯТ ЗАКОН
И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди и научи така человеците, най-малък ще се нарече в Царството Небесно, а който стори и научи, той ще велик да се нарече в Царството Небесно. ( Матея 5:19)
В света има малки и големи заповеди, малки и големи закони. Христос казва: „Който наруши една от най-малките заповеди или закони, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който изпълни закона, най-велик ще се нарече." Имайте предвид, че тези закони, за които говори Христос, не се създават – те вечно съществуват и всяка една култура, всяко мирово проявление се дължи на тях. Съвременните философи казват, че схващанията на хората за нещата са били относителни според техните понятия. Това отчасти е вярно, но ако нашите разбирания са слаби, това не показва, че в света не съществуват абсолютни закони, които регулират отношенията на хората. Правото във всички векове е право, доброто във всички векове е добро, любовта във всички векове е любов и т.н. Ние може да имаме различни разбирания за доброто, за правото, за любовта, но те ще бъдат по отношение на нас, а не по отношение на великата вселена, която съдържа всичко в себе си. Ние може да мислим, че всички страдания се явяват като резултат на нарушение на малки и големи закони, обаче аз няма да обяснявам подробно причините и последствията при нарушение на един закон, защото това е обширен въпрос. Аз ще се спра само върху две положения – върху малките и големите положения на великия закон.
В една от Своите беседи Христос казва, че невярното в малкото е невярно и в многото и вярното в малкото е вярно и в многото. Някой казва: „Този закон е малък, защо да го изпълнявам? Аз ще изпълня големите закони." Не, човек, който не е готов да изпълни малките закони, той не ще бъде в състояние да изпълни и големите. Често изпълняването на един закон може да стане по един чисто материален, външен, физически начин – заставят те насила да го изпълниш. Държавата има свои закони, с които заставя своите поданици да изпълняват задълженията си. Българите се отличават с голяма смелост и често се противят при изпълнението на държавните закони, но като им обърнеш другата страна, като им покажеш тоягата – те веднага отстъпват. Разказват един анекдот за българите от старо време, още от турско време. Те имали обичай да се събират в село около някое бунище и да се разговарят тихо и приятелски. Във време на разговора те си вземат някоя пръчка и както си говорят, дялкат я на едро, на едро, защото в разговора си са смели и герои. Някой от тях се обажда: „Знаете ли, братя, че в село е дошъл юшурджията (бирникът) и събира данъка?" „Е, че какво от това – се обаждат други и дялкат пръчката едро-едро, – няма да му платим." „Да, но тези, които му се противили, той ги биел, лошо се отнасял с тях." „Е, тогава и ние ще се погрижим, ще съберем оттук-оттам пари и ще си платим данъка" – но започват да дялкат ситничко пръчката.
Така постъпваме и ние – докато сме здрави, говорим и режем пръчката на едро, на едро, но заболеем ли, започваме да дяламе пръчката ситно. Това е механическото изпълнение на този закон, когато пред силата на страха от стражари, пред страха от бой, ние го изпълняваме. Такова е изпълнението на законите днес навсякъде в обществото, в културата, в духовния живот на хората. Тъй че днес законите се изпълняват не по собствено желание, не от съзнание на своя дълг, а насила. И затова всеки, който нарушава законите, се наказва с лишаване от наследство, изключване от обществото или от някое дружество, или от духовния живот. Ще кажете: „Ами нали всеки си има свои схващания, разбирания?" Да, всеки човек отделно или всяко семейство, или всяко общество може да си има свои схващания, но това не изменя онзи велик закон, върху който почива нашето растене. Докато сме в съгласие с този закон, за който говори Христос, у нас ще има растеж, подем в нашите мисли и чувства, замах или разширение на нашата воля и тогава лесно ще може да се спогаждаме. Това ще бъде дотогава, докато сме във връзка с малките и големите закони.
Обаче от момента, когато нарушим съзнателно или несъзнателно един от тези закони, ние започваме да се безпокоим. Ние не може да разберем причината на това безпокойствие – криво ни е, недоволни сме и търсим причината у другите хора. Това безпокойствие може да произлезе например от следното: ти си духовен или културен човек и минаваш някога покрай някой овчар, който си пасе овците, и си казваш: „Какво хубаво ядене може да се приготви от едно от тези агънца" – и си купиш някое от тях и го заколиш. Не мине много време и у тебе се заражда една необяснима тъга. Аз взимам агнето като емблема на нашите изкривени постъпки, а не въставам с това против месоядството. Ние се мислим много културни хора, а въпреки това цял свят страда. Днес всички се запитват кои са причините на страданията. Едни мислят, че виновници за страданията на човечеството са богатите хора; други мислят, че виновници са управляващите и т.н., а всъщност причината за нашите страдания са милионите агнета, които сме изяли. Щом изядеш едно от тези агнета, всички в семейството ти – жена, деца и ти сам, ще имаш много неприятности и ще бъдеш най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, като сме изяли толкова много агнета?" Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение?" Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне – той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз вземам думата „пожелание" в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, които раждат лоши мисли, а лошите мисли настройват зле нашия мозък, сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. Лекарите в такива случаи започват да се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т.н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на нашите действия.
Някой ще възрази: „Може ли човек без пожелания?" Не казвам, че не трябва човек да пожелава, но в пожеланията да научи великия закон, по който да постъпва, тоест да види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество – и тогава да пожелава; защото не е важно да създаваме някои неща само временно. Вие създавате едно дете, но не минават и две-три години, и то умира. Плачете и се чудите защо умря вашето дете? Причината за това нещо са вашите пожелания, нарушенията на най-малкия закон, с което сте станали най-малки в Царството Божие. Под думата „малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния. В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва: „Как и да е, ще се прекара този живот." Нима може да се нарече „живот" този на свинята, която се храни редовно от своя господар и която си мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма?
Питам: какъв е сегашният наш живот по отношение на бъдещия ни? У нас трябва да се зароди силно желание да се подигнем като мислещи същества и да изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за да може да се наречем велики в Царството Божие. Всички съвременни писатели казват, че за да стане човек велик, трябва да има силна воля. Човек не може да бъде със силна воля, докато не изпълни най-малкия закон във всичката му пълнота – без да го наруши.
Често ние изпадаме в положението на онзи американец, който бил поставен надзирател на треновете, които минавали и заминавали. Той живеел на една кула покрай един голям мост и работата му се състояла в отварянето и затварянето на моста, за да може свободно треновете да се движат без опасност на катастрофи. Един ден той отваря моста и не го затваря, затова много тренове се събрали и чакали път. Той казал: „Днес аз съм господар на положението и когато кажа да минат треновете, тогава ще тръгнат." Как са постъпили с този [американец]? Изпратили хора да го свалят от моста и вместо него поставили друг, който да затвори моста. Така правим и ние – отворим моста и не го затваряме, като казваме, че ние сме господари на положението и от нас зависи всичко. След време обаче Господ изпраща делегация, която ще ни свали от това място. Тогава ние сме най-малките в Царството Божие. Кой е най-малък? Този, който не изпълнява волята Божия ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух.
Слушали ли сте двама млади как се разговарят, когато са в градината сред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си добри думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко това, което обещават, Божието Царство би се приложило във всичката си пълнота. Какво става, след като се оженят тези млади хора? Обръщат другата страница на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават най-малките закони и животът им се разваля. Коя е причината за тези наши нещастия? Тя се заключава в това, че не изпълняваме всички наши обещания, дадени в градината. Не, извадете всички ваши поменици, в които стоят написани вашите обещания. Жената, като се ожени, казва: „Излъгала съм се аз, никога не мислих, че той бил такъв дявол, какъвто излезе." Мъжът от своя страна казва: „Е, каква добра беше тя по-рано – цял серафим, а днес ми се представя по-страшна от най-лошия пъклен дух." Питам: как е възможно женитбата да прави хората от ангели на дяволи и ако това е така, по-добре никой да не се жени. Аз говоря принципално и не взимам предвид вашия личен живот. Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели – той е еднакъв за всички.
Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав – в момента, когато постъпва право; люби само в момента, когато проявява любовта и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истинолюбив. Докато мислим съобразно всички тези закони, мислите у тебе ще вървят гладко, пластично. В такъв случай, ако си художник, писател или домакиня, всичките ти работи ще вървят правилно, с широк замах. В момента, когато измениш на твоите мисли, ще слезеш от едно по-високо в едно по-ниско поле. Тези полета аз си ги представям, че се намират в един безграничен кръг и колкото повече слизате надолу, толкова повече този кръг се стеснява, като приема форма на конус. Някои казват, че тези полета са всичко седем, а аз намирам, че те са на брой седем [милиона] по седем милиона. Вие слизате все по-надолу и по-надолу в този конус и си казвате: „Да слезем до долу, за да видим какво има там." Ще дойдеш до най-долното поле на този конус и там ще спреш, ще се преобърнеш на едно микроскопическо животно и ще кажеш: „Господи, защо станах толкова малък?" Защото си един от великите философи и си дошъл дотук долу да научиш малките закони в живота.
Процесът на развитието е обратен, тоест за повдигането ти от това поле, в което си паднал, ще стане така, че няма да минеш вече по същия път. Ти сега ще започнеш издигането си, като минеш през тясната врата на друг конус, който се допира с върха си до първия конус. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в друг свят. Едва си влязъл в този нов свят, и ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем тъй, както си искаме, защо да не се проявяваме самостойно и независимо от всички закони?" Ти ще го попиташ: „Ти слизал ли си в конуса?" „Не." „Слез да видиш как се живее там, аз слизах един път в живота си и втори път за нищо няма да сляза." Мнозина ще слезете през тясната врата на конуса и като се намерите там, ще си спомните моите думи. Всеки, който е минал един път през тясната врата на конуса, той е станал велик в Царството Божие, а всеки, който се е спрял в първия конус, е най-малък в Царството Божие. Този, който се е спрял в първия конус, се намира в положението на една мравка, която е попаднала в конуса на мравояда – мравоядът я хваща постепенно ту за едното, ту за другото краче, докато свърши с нея.
И тъй, „който наруши една от най-малките заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в Царството Божие, а който стори и научи – най-велик ще се нарече в Царството Божие." Говоря ви върху този стих, защото всяка една дума си има своите стремежи. За всички ви казвам, че сте нито добри, нито лоши, защото по много пъти през деня постъпвате и добро, и лошо, по много пъти през деня вашите желания се менят. Ставате сутринта и си казвате: „От днес вече ще живея добър живот", но като се върнеш вечерта дома си и си дадеш сметка за всичко, казваш си: „Не излезе така, както мислих, защото при днешния живот при хората, които те обикалят, не може да се живее честно." Търговецът казва, че днес не може да се живее [без] лъжа; земеделецът казва, че не е възможно при орането и разработването на земята да не унищожиш живота на много червеи и насекоми. Партизанинът казва, че при днешните условия на живот не може да се върти честно политиката, така говори и духовникът. Всички говорят, че не са времена за добър и чист живот. А кога ще дойде това време? Когато дойде новата култура.
Живееш ли в своите мисли, ти си в своето минало. Следователно, живеем ли в своя минал живот и искаме това и онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първия конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Това дете е било едно време някой философ, някой браминин, някой учен, който днес се нуждае от вашата помощ – иска да го прекарате през тясното отвърстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом?" Господ го е пратил да премине през този конус. Днешните майки се възхищават от своите деца и ги намират много интелигентни, но като пораснат, тогава ги разбират какви са, защото отпосле се проявяват.
За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: в една гора живял един отшелник цели двайсет години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът замислял различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после решава да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затваря там, прекръства стомната и го оставя затворен в нея. Като се изминали десет години, той си казва: „Чакай да си измия стомната и да си служа с нея." Отива на чешмата, излива водата и си налива нова вода. Като излива водата, забелязва в извора едно хубаво детенце. Отшелникът взима вкъщи това детенце и го отглежда грижливо. Расло това детенце и станало много интелигентно, то поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на баща си: „Аз ще ти дам да управляваш голямо царство, ще те науча на особен начин на живеене – ще те направя зет на царя." Бащата се съгласил на тези обещания и затова неговият син го завел в едно царство, в което успял да го сгоди. Не се минало много време, синът открадва всичките скъпоценности на царя и отива при него да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издава заповед да се улови зетят и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при баща си и му казва, че и срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и затова трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето да го бесят, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни нагоре в пространството и виж какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?" „Да, виждам три магарета." „Друго не виждаш ли?" „Виждам, че са натоварени." „Какво носят?" „Те са натоварени с цървули." Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах досега, за да те кача на въжето."
Така и у вас – дойде ви някоя мисъл и тя ви се вижда идеална, започвате да работите за нейното осъществяване, но осъществите ли я – закачват ви на въжето. Ето защо у нас трябва да се пораждат желания да изпълняваме Божествените закони, защото те носят благото на всички около нас и на самите нас. Животът е така създаден, че всяко добро, което направим, всяка наша мисъл или действие, е конкретно свързано с всички хора, растения – с цялото органическо царство, с Бога, с всички полета. Някога се свързваме с клоните на това велико Дърво на живота, а някога – с корените му. Няма да се спирам да обяснявам какво значение имат корените, какво клоните и какво цветовете на дървото. Една българска поговорка казва: „Корените на знанието са горчиви, а плодовете му – сладки."
Ако направите едно добро, ще получите Божието благословение. Мойсей казва, че доброто, което сте направили, ще ви служи до двайсет и пет хиляди години. Следователно за реализирането на добрите неща се изисква един дълъг период от години. Същото нещо е и за реализирането на лоша мисъл. Обаче ние днес се съюзяваме за реализирането на една лоша мисъл и тя дохожда много скоро. Това показва колко сме силни в злото.
Много светии, много идеалисти хора, като знаят, че техните добри мисли и желания не ще останат нереализирани, казват: „Ние сме готови да умрем, да се жертваме за народа си, та макар и след двайсет хиляди години да видим осъществени нашите идеали." Ако един безбожник, неверник се жертва за доброто на човечеството, той в очите на Бога стои много високо, защото без да Го познава, е направил едно добро. Има много хора, които вярват в Бога, четат „Символа на вярата", разбират Христовите истини, но когато им дойде някоя добра мисъл, не са в състояние да я изпълнят. Затова и аз ще кажа, според както казваше Христос едно време: за в бъдеще безбожниците и неверниците ще бъдат в Царството Божие, а сегашните верующи ще бъдат изпъдени от Царството Божие навън. Съвременните християни приличат на онзи слуга, когото господарят накарва на работа – да отиде на нивата да оре. Слугата казва: „Господарю, почакай, аз ще ти покажа по-лесен начин за изораване на нивата." Минава седмица, две, но нивата още не е изорана. Християните мислят, че с молитвите си и с вярата си в Бога ще прекарат по-лесен живот, пък макар и да не работят толкова много. Съвременните хора са смешни в своите изисквания от живота. Те стоят по кафенетата, купили са лотарийни билети и чакат да излезе тиражът и да видят дали печелят. Четат вестниците и виждат, че този път не печелят, но това не ги отчайва. Те със спокойствие дочакват второто теглене, та дано този път спечелят. Не, този слуга Господ го е пратил на земята да работи и по този начин да печели, а той иска по лек начин – без труд, да печели. Този слуга казва: „Аз ще увелича таланта, който Бог ми е дал, ще го туря в лотария." Ще го увеличиш, но един ден ще ти донесат червен лист, че си фалирал.
Вие ще кажете: „Така се стекоха обстоятелствата и затова той изгуби." Това е защото той в миналия си и в сегашния си живот не е мислил добри неща. Бог определя специална комисия, която разглежда нашите сметки и дела. Ти може да се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не си работил нищо, ако и сега не работиш – не поливаш своята градина, не помагаш на хора и животни, то като отидеш на онзи свят, никой няма да те погледне. Всеки, който те види, ще рече: „Чакай да видя вложил ли си нещо в мене, за да ти помогна." Няма нищо вложено. „Дай ми от излишъка си." Да, но в природата няма излишък. Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който бил годен за една много красива госпожица, но заболял много сериозно и трябвало да умре от тази болест. В това си отчаяно положение той се молил Богу да продължи живота му поне с един час, за да може да се види с възлюбената си. Господ изпраща един от ангелите при някой човек, който би могъл да пожертва един час от своя живот, за да се продължи с толкова животът на младия годеник. Ангелът си припомнил, че една стара бабичка често се молела Богу да й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнал той със своите несгоди. Отива при нея и й предлага да я вземе на онзи свят, а да даде един час време от своя живот за един млад момък. Тя му отговорила: „Да, аз едно време исках да умра, но сега вече измених това си намерение." Ангелът си спомня тогава друг случай, гдето един богаташ, след като изпитал всичко в живота, намерил, че няма смисъл повече да се живее и молил Бога да го вземе. Отива ангелът при него и му казва същото, каквото и на бабата – богаташът отказал да даде един час време от своя живот. И след този си неуспех, ангелът отива при младия момък и му казва: „От толкова хиляди хора на земята не можах да намеря нито един, който да пожертва един час време от своя живот." Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая. Трябва да знаете, че адът с всичките му ужаси и страхотии, както и раят с всичките му хубости – ние сами ги създаваме.
Стиха, който ви прочетох, Христос е отправил към тези от слушателите Си, у които имало развито съзнание. Христос им казва: „Вие, които от хиляди години се измъчвате, трябва да съзнаете, че тези ви страдания се дължат на това, че сте нарушили една от най-малките заповеди." Някои питат: „Защо Господ към мене е толкова щедър и снизходителен?" Защото си изпълнил най-малкия закон. Някои казват: „Как добре и колко правилни неща говори господин Дънов." Не е важно как говоря аз, но е вадено да приложите това, което слушате, защото в приложението на това учение е вашата радост, а в неприложението му е вашата скръб. Когато вие сте радостни или скръбни, то и околните, които ви обикалят, ще бъдат със същото разположение. Когато имате някоя рана, то най-много ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия. Тъй че тези същества, които са извън нашите полета, като по-отдалечени само ще съжаляват, че ние сме нарушили един закон и затова страдаме; поради тази причина те ще ни посочат начини, по които да избягваме за в бъдеще тези страдания.
Обществото трябва да приложи тези два велики закона – политиката, културата, всички верующи трябва да ги приложат, защото те са общи за всички и от приложението им зависи спасението на цялото човечество. Онзи, който може да изпълни малкия закон, ще може да изпълни и големия; онзи, който не може да изпълни малкия закон, не ще може да изпълни и големия. Това е правило. Ако вие не можете да обикнете една малка буболечка, една малка мушица – вие не може да обикнете и един човек. Ако някой ти каже, че те обича, а преди малко е откъснал главата на една мушица, той не говори право – не те обича. Мухата, която е пострадала от тебе или от кого и да е другиго, знае колко можеш да обичаш. Жена или мъж, които късат главите на мухите, които режат главите на агнетата – не могат да обичат, не могат да любят, не могат да имат и добра воля.
Аз не вярвам в неверието на хората, не вярвам в глупостта им, не вярвам в беззаконието на хората. Да вярвам в неверието на хората, то значи да вярвам в един велик закон, който не съществува. Неверието на хората е едно човешко изобретение, то е създадено от нашия ум. Всички търсят Царството Божие, всички искат да го възстановят, затова, който иска да стане член на това Царство, трябва да му служи. Младите момък и мома искат да възстановят Царството Божие, гукат си като гълъби, но само докато се оженят; после започват постарому и животът им не върви добре. У гълъбите не е така: аз съм ги наблюдавал как добре започват и как добре свършват. Гугутката снесе яйцата си, после ги мъти, излюпват се след това от тях малките им и нямат никакви разправии. У хората започва добре, а свършва зле. Родят им се деца, радват им се, но като пораснат децата – родителите плачат. Родителите плачат и си казват: „Това излезе от нашите деца, на които толкова много се надявахме и на които толкова много се радвахме." У никои птици малките не причиняват толкова страдания на родителите си, както децата у хората.
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни – всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат.
Често съм се спирал да слушам как пеят гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: много хубаво пеете, но ако хората биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото има сега. Гугутките ми отговарят: „Да, но и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката, която е култура на лъжите." Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя. Е, добре, слънцето светне силно, но на хората очите са гурелясали и болни, та им се отразява зле – виновно ли е за това нещо слънцето? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се е завъртяла преждевременно и слънцето я е огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която аз ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да се спре, за да не виждате тази светлина. Върти ли се колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има една постоянна борба между светлината и тъмнината, между реалното и сенките в живота. Много от вас ще запитате: „Може ли да изпълним Христовите закони?" Да, можете да ги изпълните.
Ако някой ми изгори къщата, която струва двеста хиляди лева, а аз не отмъстя за това зло, за в бъдеще ще бъда един добър човек. Ако съм един виден държавник и ме свалят от мястото, което заемам, макар и несправедливо, а аз не отмъстя за това нещо, то за в бъдеще ще съм един добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото му сторено зло, той е и ще бъде един добър човек. Ние тук на земята може да направим някого такъв, какъвто искаме. Например може да направим едного министър, другиго – държавник, трети – проповедник, четвърти – учител и т.н. В това отношение приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, една китка босилек и го изпратила да ръси – направила го по свое желание поп. Нашите длъжности, които заемаме тук, на земята, са нищо друго освен произведение на подобни длъжности от един друг свят, който е над нас.
Онези, които са изпълнили най-малкия закон, стават велики в света. Ако художникът е изпълнил малкия закон, той ще започне да рисува велики картини. Всички ние може да станем велики художници. Ще ме запитате: „Как е възможно това?" Ако един ден представим на света своето лице, вече усъвършенствано и завършено, не ще ли представлява то най-великото произведение на художника? А не забравяйте, че върху това лице вие работите векове. Днес в целия свят има изложби на картини – на нашите лица, но нито една още не е приета от Бога. Откак светът съществува, само две картини са приети в Стария Завет – тази на Еноха и на Илия, затова те живи са заминали горе на небето. Досега в България на колко души са приети картините горе? Рисуваме, рисуваме цял живот и ни кажат най-после, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попът, опее тази картина. Опяването не е нищо друго освен: означава, че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. Комисията, която разглежда картините, вижда, че очите, ушите, устата, носът, зъбите не са на мястото си; от друга страна мозъкът, сърцето, чувствата, мислите не са на мястото си. Вие, които ме слушате, мислите ли, че вашите мисли и чувства са на мястото си? Аз виждам хиляди хора, на които мислите и чувствата не са на мястото им. Не ви обвинявам за това нещо – не сте вие виновни, но ви обръщам внимание да поработите с този велик закон.
Трябва да си зададем за цел да изпълняваме всеки ден и най-малките пожелания, които ти дойдат, без никаква погрешка или съблазън. Ако ме поканят да стана министър в България, но същевременно трябва да отида да нагледам някоя бедна вдовица, по-скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази бедна жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал или концерт, но в това време идва при вас един беден човек, но вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако ние всеки ден се проявяваме положителни, честни, искрени и любящи, да не нарушаваме мира в себе си; да разберем, че може да живеем сами в себе си – светът би се оправил.
Сега ние се намираме в положението на онези зловредни бацили, които, като влязат в нашия организъм, намират материал да живеят и там се загнездват. Изчезне ли материалът, свършва се и техният живот. Затова Христос казва: „Който изпълни най-малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие." В какво се състои тази малка заповед? Онази работа, която ти е определило Провидението, не трябва да я отлагаш, защото за всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което, като го пропуснеш веднъж – няма вече връщане назад. Младините, които сте минали, вече няма да ги имате; този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто, и злото, което сега сте минали, оставя отпечатък във вашия живот, и втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения на първия. Някои казват: „Ама нали земята минава все по един и същ път около слънцето – значи има повторения в живота." Да, но никога земята не минава през едно и също място – пътят, през който е минала в предишната година, е друг от този, през който минава сега. Опитностите на земята са различни. Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно загубен.
Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?" Псалмопевецът казва: „Само Господ е в сила да поправи и заличи нашите грехове." Само Господ може да слезе в тези места, гдето сме направили престъпления и да ги заличи със Своята четка. Докато слезе Господ в тези места да заличи нашия грях, ние ще трябва да плачем, да проливаме сълзи. Нашите сълзи са необходими, за да може да напълним с тях цяла бутилка. Когато се напълни бутилката, Господ ще я вземе в чантата Си и ще слезе в това опасно място на прегрешения, на престъпления, като от време на време ще разквасва устата Си със събраните наши сълзи. Само така ще може да се измени нашият живот. Това е една алегория, но ако вникнете дълбоко в нея, ще разберете, че това е най-великото в характера на Бога. Казвате: „Защо Господ толкова много мълчи и не отговаря на нашите страдания?" Господ мълчи, защото не се е напълнила още бутилката и като се напълни, Той ще дойде да оправи живота ви, ще запита коя година е извършено престъплението, по кое време и т.н. Като измие греховете ти, ще каже: „Сега си свободен, не греши повече." И Христос плака, докато напълни една бутилка. Той се нае да оправи света, да вземе на Себе Си греховете житейски, но като видя, че тази работа е много тежка, плака и само така успя в тази работа. Като се напълни бутилката Му, Христос рече: „Свърши се вече, бутилката е пълна – дойде спасението на човечеството." Безразлично е дали си голям, или малък в света, всеки трябва да мине през сълзите, за да измие греховете си, както и тези на близките си.
Ще ми кажете: „Защо ни безпокоиш с тези твои мисли, защо не ни кажеш някои утешителни думи?" Нима този, на когото краката са сухи, той не усеща никаква болка? За известни случаи той може да не усеща никаква болка, но ако го нападне някой неприятел и започне да го гони, какво ще бъде неговото положение? Той не ще може да се спаси, няма да може да избяга, и неговата болка ще бъде по-силна, отколкото всеки друг път. Ако аз се загрижа за този човек и започна да разтривам неговите крака, за да оздравеят, ще съжалява ли той за болката, която му причиних с разтриването? Напротив, той ще каже: „Слава Богу, че оздравях, за да мога да бягам с всички други наред при случаи на опасност." Това е една истинска философия. Такъв е животът на цялото общество, защото животът на едно общество е такъв, какъвто е животът на отделните индивиди. Какъвто е животът на отделните индивиди, такъв е и животът на цялото общество. Между един народ и неговите членове има известно съотношение, но и всяко същество си има свои индивидуални чувства, мисли и желания. Народ като личност не живее. Като казвам „български народ" – разбирам българите. Според техните мисли и чувствания ще се определи тяхното политическо, духовно, културно и умствено отношение. Според техните мисли от миналия живот се определя тяхното настояще, а според сегашните им мисли и желания се определя бъдещият им живот.
Тези два Божествени закона са поставени у човека така: великият закон е поставен в ума, а малкият – в сърцето. Следователно, когато искате да изпълните малките работи в света, трябва да ги изпълнявате със сърцето си. С други думи – без любов към този закон не може да изпълните малките работи.
Минавам покрай някоя вадичка и гледам, че някоя мравка се дави, но понеже съм зает с някоя философска мисъл, минавам покрай нея и не й обръщам внимание. Не, трябва да се спра, за да й помогна. Трябва да се спираме пред най-малките и да им помогнем. След като им дадем помощта си, да не искаме от тях цял живот да ни се отплащат, защото ние в този случай не сме били нищо друго за тях освен едно Провидение. Имаме ли най-малкото желание да помагаме, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, това за в бъдеще ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят?" Вярно е, че много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която у мене се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Според постъпката ми в този момент Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава за разрешение, ти ще се спреш да помислиш как да я разрешиш.
Някой дойде при тебе и ти каже, че е много отчаян – иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази ти постъпка ще има лоши последствия. Когато сгрешиш по този начин, спри се в духа си и потърси друг начин, по-добър, за поправяне на погрешката си. Ако всички българи обмисляха така всяка своя постъпка, всяко свое действие, то щяхте ли днес да ядете хляб с купони, захар да купувате с купони, щяхте ли да воювате? Българските държавници не се грижат за давещата се мравка, а за големите граници на България, но те не знаят, че съдбата на България се определя от съдбата на тази мравка. Нашите държавници се интересуват от България дотолкова, доколкото са засегнати техните кесии. Това не са родолюбци освен предатели, изчадия на човечеството.
Аз ви говоря върху тези два закона, защото, ако се приложат те и ако точно се изпълняват, те ще спасят и поправят човечеството. Сега българите, като отварят разни училища, не мислят за мравките, за подобрението на техния живот, а мислят за печалба и казват: „Ние да имаме пари – ще намерим добри учители, добри работници." Покажете ни едно общество, което да е работило с пари и да е много успяло. Не искам да кажа, че всички дружества трябва да спрат своята дейност, но трябва да я изменят. Бих желал цял живот да посветя за един човек и да излезе от него нещо, отколкото да работя за много хора в едно дружество и нищо да не излезе от тях. Всеки, който започва една работа, трябва да работи присърце, а не да ходят по десет пъти в къщата му да го викат да направи едно или друго.
Човек, който проповядва едно учение, трябва да разбира неговите закони и да ги прилага. Казвате: „Да възпитаме нашата младеж." Ами как ще я възпитате, как ще обуздаете нейните постъпки? Аз не вярвам в никакво възпитание – нито в своето, нито в това на другите, а вярвам, че всички хора имат условия да станат добри или лоши. Аз вярвам, че всички хора определят своя живот според момента, в който действат, защото след този момент идат всички други условия. Това е възпитание. След този момент ти ще възприемеш храна, наука, които ще бъдат според плоскостта, по която се движиш. Земеделецът изучава условията за своите поседи, всеки изучава условията за своята работа. Като казвам, че не вярвам в никакво възпитание, не взимайте това в крив смисъл. Аз не вярвам в това криво възпитание, което хората дават на своите деца – в това външно възпитание; но вярвам във възпитанието, което дават двата велики закона в света. Не вярвам и в съвременната глупава наука, но вярвам в друга – Божествена наука; не вярвам в глупавата мъдрост, в истината тук на земята, която хората са облекли привидно в истина, а всъщност това е една велика лъжа. Истината е вътре у вас.
Всяко благородно желание, което се породи у вас, колкото и малко да е, то ще определи вашето щастие за в бъдеще. Това желание ще обърне от този ден крана на вашия живот и оттогава и земята, и небето ще работят за вас. Колелото на живота, като се движи към една или друга посока, ще произведе съответно действие. Готови ли сте да бъдете верни на онези ваши малки желания, които от хиляди години сте вложили в себе си; готови ли сте да спасите мравката, която се дави – вие ще започнете отляво към дясно; иначе ще започнете отдясно към ляво и [отгоре надолу], към конуса. Тогава, ако си християнин и слизаш през тези седем [милиона] гюлета по седем милиона, и те питам: где си сега – ще отговориш, че си в нисшите полета на астралния свят. Ако си окултист, ще кажеш, че си на нисшите полета на манаса и т.н. Като стигнеш най-долу, ще кажеш: „Стигнах най-после до дъното на този конус." Ами сега какво мислиш да правиш? „В моята философия се казва, че като стигна до дъното, ще направя един подем нагоре." Криво си разбрал тази философия. „Е, ами какво да правя сега?" Ще минеш през тясното отвърстие на друг конус и оттам ще се издигнеш нагоре. Тези два конуса вървят точно в противоположни посоки. Сега вече ще вървиш по енергията на втория конус. Като минеш през този втори конус, ще преминеш през всичките седем милиона по седем милиона полета, ще ги изучиш и ще кажеш: „Имам вече една голяма философия, разбирам нещата издълбоко и виждам, че това не са седем полета, а светове, светове – същества без граница и без брой." Всичкото пространство, в което живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури.
Слънчевата светлина се движи със 180 000 [мили] в секунда, за да измине само диаметъра на [орбитата на] земята, който е голям 310 000 [000] километра. Тъй че цялото това пространство е пълно със същества. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. Всички тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души.
Някой път ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша – вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някой друг, който в даден момент не е изпълнил някой свой дълг, не е изпълнил този велик Божий закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? Защото другаде някъде по света, без да знаете за това нещо дори, някой човек е изпълнил своя дълг, както трябва. И тъй, всеки ден като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света – какво става в Ню Йорк, в Китай и от всичко, което се върши, забелязвам две неща: че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам към живота, гледам там какви неща стават; връщам се към миналото и гледам кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Днешните събития са създадени, замислени отпреди много години.
Следя и виждам, че преди две хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока и нему днес се дължат всички произшествия в живота. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници мислят като този жрец и така действат. Ще кажете: „Кой е този жрец, за да го обесим?" Не, не го търсете да го бесите, но завъртете крана в обратна посока на тази, в която сега действа. Ако това не сторите вие, аз ще завъртя крана на това колело на живота и след две хиляди години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е изпратил в България да завъртя колелото на живота в обратен смисъл и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще видят, че може да изпълнят и този малък закон – ще се въдвори между тях една отлична, възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта. Това не е за гордост. Колелото още не е завъртяно, искат се много усилия, за да се завърти. Всички вие ще вземете участие във въртенето на голямото колело, ще хванете по едно от малките колелца и ще въртите не както сега – отдясно към ляво, а отляво към дясно. Христовото учение е, което учи как да завъртвате колелото на малките закони. Ще ме питате: „Какъв спомен ще ви оставя?" Ще ви завъртя колелото отляво към дясно – тогава всички ангели, всички добри хора ще заработят.
Турете в ума си мисълта, че може да изпълните и най-малкия Божествен закон. Идете си спокойни вкъщи, че колелото се завъртва и след две хиляди години ще проверите резултата на казаното.
Беседа, държана на 22 юни 1919 година.
