МАЛКИ И ГОЛЕМИ ПРИДОБИВКИ
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Размишление.
Прочете се резюмето на темата: „Качествата, по които човек се отличава от животните“.
Ще имате една тема, например: „Придобивки на познанието“.
Четете книги, учени сте. Значи всички имате известни придобивки не само от този живот, но от много съществувания. Какво се ползва човек от своите придобивки?
Да допуснем сега, че вие сте работили при някой господар и за заплата той ви тури в шепата огън. Какво ще придобиете? Нали философия трябва да имате. В този случай онзи, който ви вземе огъня от ръката, ще ви направи едно добро. Значи има известни блага, които, като се дадат на човека, принасят нещастие, а като се вземат от ръката, както в дадения случай, е едно благо.
Сега ние идваме до един принцип: малкото благо в света е от човека, голямото благо е от дявола, а дето няма никакво благо, то е от Бога. Тъй ще разбирате по човешки. Малкото благо е от човека, голямото благо е от дявола, а дето няма благо, е от Бога. Как ще разберете този конфликт?
Общият, целокупният живот, това е едно благо, понеже в този живот Бог се проявява. Ние живеем същия живот, който Бог живее. В момента, в който започнеш да мислиш, че това е едно благо, в тебе ще се роди кривата идея да отрежеш това благо за себе си. Щом се роди тази идея в тебе, дали ти ще го реализираш, или не, дали хората ще знаят, или не, то е безразлично, но ти ставаш нещастен.
Допуснете следното. Вие вземате голямо пространство земя. Трябва сам да я пазите. Седите на полето ден-два, но огладнеете. Нали трябва да го напуснете. Това постоянно се случва с нас. Какъв е изходният път за онези, които разбират живота? Ние трябва да имаме правилно разбиране за Божествения свят, за да устроим бъдещия живот, който Бог ни е дал, да знаем как да го пазим.
В сегашния живот ние носим последствията на този живот. Не можем да се избавим от тях, учим опитност, по негативен път вървим. Всички тия неща идат върху нас, учим се.
Ние не можем да избегнем нещастията. Пътят на слизане после ще бъде път на възлизане. Няма избавление. Избавление има, човек да се повърне оттам, дето е излязъл, но не по същия път.
Сега е лесно да кажете: „Да живеем по Бога.“ То е лесно за казване, но трябва да се намери един метод, начин за живеене. Не че сега хората не живеят, ние всинца живеем. Но кой е онзи, който има съвършен мир в душата си, да е доволен от онова, което има? Не да се спре, но да ходи да раздава, да прави всичките хора щастливи. Не че няма такива хора, но малцина са на земята.
Сега, туй трябва да бъде положението за постижение на един ученик.
Аз, като ви говоря за любовта, виждам, че вие ме схващате криво. Любовта ограничава човека и го прави нещастен. Като казвам, че трябва да се любим, разбирам, че най-първо, трябва да дойде любовта и да ни направи нещастни. Мъртвите не са нещастни. Щом дойде любовта, ти ставаш нещастен, за да дойде животът. То е начало на живота. Вие мислите, че когато дойде любовта, ще ви направи щастливи. Вие сте на крива посока. Любовта не носи щастие. Тя не носи и блаженство в себе си. Тя носи целокупност, нещо по-велико. Не че тя прави хората нещастни, не ги прави нещастни.
Богатите хора се карат, а сиромасите се карат, когато имат идеите на богатите. Двама слуги идат да работят някъде. Ще се скарат. Дайте на две деца да ядат. Турете ги на трапезата, ще се скарат. Едното ще погледне в паницата на другото и ще има спор за яденето. Спорът може да произлиза от чисто материални работи, внушени в света, после, за някакви придобивки, а най-после, един спор може да произтича за умствения уровен на човека.
Някой казва: „Аз седя умствено по-високо от него.“ То е все същото, когато някой каже: „Аз съм по-богат.“ Признавам, че си по-богат. Едно магаре може да е натоварено повече. Едно може да носи сто килограма, друго може да носи петдесет. Какво съществено качество отличава едното магаре от другото? Казва, че едното имало по-голямо тяло, а другото по-малко. Ако вие съберете две шишета и турите хубава вода от по няколко килограма, по какво се отличават? По количеството, че едното събира повече, другото по-малко. Друго е различието.
Че трябва да се прави различие, то е тъй. Ние не сме за онази философия, която твърди, че хората трябва да бъдат равни.
Казвам ви, равенство в света не може да има и никога не е имало. Такъв закон, както хората го разбират, не съществува в природата. Неравенство, това е животът. За да любиш някого, или трябва да му дадеш, или трябва той да ти даде. Трябва да има обмяна.
Вие имате един баща и го обичате. Понеже този ви баща е богат, има, затова го обичате. И казвате, че това е морално. Щом баща ви изгуби своето богатство, поостарее, ти казваш: „Този баща да си върви в онзи свят, да не остава тук. Той всеки ден само ни наблюдава. Ние имаме нови схващания. Той е като един стражар, да го уволним.“ Ако обаче бащата е богат, разполага, синовете седят с почитание и очакват дотогава, докато той даде. Нали знаете онзи разказ от Михалаки Георгиев за онзи баща, който раздал имането на синовете си. Ако не сте го чели, може да го прочетете.
Неразбирането не е само във философията. Мислят, че знанието може да се предаде на хората. Обаче въпросът е там, че знанието не се предава, любовта не се предава, мъдростта не се предава. Всичките добродетели, това не са нещо, което може да се предаде. Те не може и да се придобият. Някои, дето казват, че може да се придобият, то са залъгалки.
Любовта е свободна. Тя отива при някой голям грешник, слиза в ада, хваща този грешник, носи го. Мине покрай някой светия, мине-замине, не го поглежда. Той не може да каже: „Спри се.“ Тя минава, забавлява се с този страждущ. Вие ще кажете, че онези хора с любовта имат много меки сърца. Възможно е, но защо обичат някого? Защо майката обича детето? От плача. Вдигне врява. От немай-къде майката обича детето. Та в света всички ония хора, които трябва да ги обичаме, те се налагат, искат.
Тогава как ще разберете сегашното положение на любовта? Любовта не трябва да се иска. Онзи, който иска да учи закона за любовта, да не мисли. Мисли заради нея, но не я искай, не я търси. Не казвай, че ти не се нуждаеш. Нуждаеш се от нея. Ние се нуждаем от любовта, но начините, по които ние постъпваме, не са правилни.
Фиг. 1
С тия кръгове ще ви изясня една велика идея: откъде идат съвременните нещастия в света. Тия десет кръга са към центъра на земята. Има и десет кръга към небето, но те са само за изяснение. Когато у тебе се заражда известна мисъл, да мислиш за небето, има ситни мрежи, през които преминава човешката мисъл. Колкото мислиш за небето, толкоз тия плоскости, през които преминава твоята мисъл, стават по-гъсти. Когато стигнеш до Божествения път, тази мрежа е толкоз гъста, че едва може твоята мисъл да мине. Чистота се изисква. Такъв е законът. И обратният закон е верен. Който слиза към земята надолу, тия сита стават по-широки и по-широки, и като слезеш в центъра на земята, цели планини може да се проврат през дупките.
Сега нещастието на духовните хора някой път се дължи на това, че те живеят един благочестив живот, и без да знаят, се стремят към центъра на земята. Щом искаш хората да те обичат и щом те обичат хората, те ще ти изпратят своите нечистотии чрез тебе. Мишката казва на котката: „Ти ще ме изядеш, но и хубавото, и лошото ще го туриш в себе си.“ Такъв е договорът, който котката е направила с мишката. И мишката става причина за смъртта на котката. Много котки, като ядат мишки, боледуват.
Щом ти привличаш влиянието на тия хора, ти слизаш към центъра на земята и започваш да се товариш. Ти имаш ситата на небето и наместо да се изцежда лошото у тебе, ти се запушиш. Задържаш тази енергия и така се натоварваш, натоварваш. Казвам, ти си обърнал своето небе. Обърни ситните сита нагоре, а пък редките надолу.
Казвате: „Как ще прекарам живота си? Как ще преживея? Какво ще бъде моето бъдеще?“ То е въпрос, който Бог го разрешава. То не се разрешава, като отиваш към земята. Като отиваш към земята, аз да ти кажа как ще живееш. Ще живееш на парченца, от тебе нищо няма да остане. Пък ако този въпрос се разреши от небето, ти ще растеш. Ще станеш цял свят, като земята или като някоя слънчева система. Бог ще те благослови през пространството. Как ще живея, то е въпрос на Бога. Ти ще кажеш: „То е задача, която Бог разрешава заради мене.“ Аз се радвам, когато тази задача Бог я разреши. Ангелите ще я донесат, аз ще се зарадвам как ще живея.
Сега, аз се радвам, че задачата не е разрешена. Не мисли, че ако имаш богатство, ще разрешиш задачата. Казваш: „Ще бъда ли учен човек?“ Този въпрос не е за земята, той е за небето. „Ама ще бъда ли добър човек?“ Този въпрос не е за земята, но за небето. Всички тия ваши проблеми искате да ги разрешите на земята, да се осигурите, да станете учени хора. Ще придобиете обратен процес.
Този закон е верен. Направете един опит. Бащата може да е светия, и майката може да е гениална, но детето, което ще се роди, няма да мяза на тях. По образ и подобие може да е на тях, но туй дете ще прояви известни качества, които ще го различават. То ще бъде упорито, своенравно, няма да се подчинява на баща си. Каквото правил синът на бащата, туй дете ще прави на тебе.
Питам ви тогава, защо ние, хората, които сме излезли от Бога, сме толкоз упорити и своенравни? Отгде го научихме? Ще кажете: „Дяволът.“ Че дяволът откъде го знае, отгде го изсмука дяволът? Ами че по наследство. Че отде дойде наследството? Това не е философия, това не е обяснение, да се занимаваме с такива залъгалки.
Що е наследство? Наследството оставено ли е отнякъде? Дядо ти, баба ти ли го оставиха? Защо? На заем. Дядото има четири внуци, вземе, че остави наследството на един от внуците, за другите пет пари не оставя. Защо прави дядото това? По простата причина, че дядото иска да се прероди чрез този и намира, че той е най-достоен. Другите ще го изядат. Дядото казва: „Като дойда, ти ще ме познаеш, и моето си е мое.“ И ти казваш: „Дядо ме осинови.“ Дядо ти те остави слуга, да пазиш имането му. И той, като дойде, ще си вземе богатството.
Вие според вашите схващания ще кажете: „Дали туй е вярно?“ То е друг въпрос. Задавали ли сте си въпроса, туй, в което вярвате, вярно ли е? Кажете ми колко от вашите вярвания, колко от вашите мисли и вашите опитности са верни? На една опитност, девет процента да са верни, опит да сте направили. Това не е за обезсърчение. Онзи, който не разбира, може да се обезсърчава.
В света има една философия, тя е следната. Никога не мисли, че някои неща са по-важни, а други по-маловажни. Никога не мисли, че един човек е по-красив, друг по-грозен. То е само относително. В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният, човек е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния. Защото грозният е толкоз необходим, колкото и красивият. Един за друг са необходими. Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния.
Сега, не разбирате закона, казвате: „Защо аз да бъда грозен? Аз искам да бъда красив.“ Ще бъдеш. Има възможност да бъдете красиви, но има възможност да бъдете и грозни. Каквато възможност има да бъдете красиви, такава възможност има да бъдете грозни. Неизбежни са тия неща. Колкото възможности имате да бъдете светия, толкоз възможност имате да бъдете най-големият грешник. Сега това не е една необходимост, туй неизбежно човек го е създал. Човек може да създаде светостта в себе си.
Да кажем, вие имате здание. Затворите вашите прозорци и започнете да се молите: „Господи, изпрати ни слънчева светлина.“ Целия ден се молите. Питам, слънчевата светлина ще дойде ли? Вашата молитва се е реализирала. Вие като сте се молили, всички хора са отворил прозорците, понеже вие, като сте работили заради тях, сте забравили прозореца затворен. Следователно всички се ползват от светлината. Единственият човек, който не е получил светлина, сте вие.
Тогава какво трябва да вършиш? Трябва да започнеш да се молиш в своята нощ, теб да освободи, ти да отвориш прозорците. Светлината трябва да влезе. Тя ще бъде отговор на твоята молитва.
По някой път светлината може да влезе и без молитва. Схващате ли извода? Едно приложение може ли да извадите, един извод за себе си. Във вас ще дойде смущението, ще кажете: „Толкоз време се молим на Бога, нищо ли не сме придобили?“ Да ви дам друго изяснение. Да допуснем, че имате един джобур, една каца, в която постоянно вливате вода и изливате. Най-после, дойде господарят и казва: „С тази каца не може по този начин, да се влива и разлива.“ Какво ще се направи? Направете една чешма, турете кацата корито, постоянно да тече.
Питам, каква е разликата между първия начин и втория? И първият начин е хубав, но се губи много време. Трябва да наливаш тази вода и пак трябва да изваждаш. При втория начин на напълване на този джобур може да направите един кран. Ще завъртиш, ще точиш. Колкото се изпразва, толкоз се налива. Кое е по-хубаво, да тече ли водата, или да я наливаш отвън?
Под това уподобление ето аз какво разбирам, да изясня по-добре джобура. Когато запомниш опитността на другите хора, чел си, напълнил си джобура. А като кажеш на хората това, което си чел, изпразни се джобурът. След туй пак четеш една книга, пак ще напълниш джобура. После пак го изпразниш. Най-после, намериш книгата, четеш, вече ти си доволен от себе си. Вторият начин е това, което наричаме Божествен свят. Знанието иде отвътре като опитност, този джобур постоянно се пълни.
Та сега ще знаете, че има хора, които са добри като джобура. Тяхната доброта може да е сто килограма вода. Като я извадиш, всичката му добрина се свършва. Като се напълни, наново е добър. Такава е неговата доброта. И знанието му може да е сто килограма. Като го извадиш, свършва се знанието.
Туй постоянно се проверява в нашия живот. Вие по някой път казвате: „Защо ми дойде туй изпитание в живота?“ За да познаеш колко килограма вода има в твоя джобур. При една малка опитност ти веднага изгубваш смисъла на живота. Тук има една жена, даже се кара на Христа. Казва: „И Ти си ме забравил!“ Това са нейни разбирания. Тя още не Го видяла, и Му се кара, пък да е при нея, не зная какво ще прави.
Вие Господа не сте видели, пък сте недоволни от всички блага, които ви е дал. Тогава как ще бъдете доволни? Той всичко ви е дал, пък вие не сте доволни. В какво има да се съмнявате? Съмнението може да дойде, добре дошло. Че някой може да ви говори за някого добро, много красиво. Друг казва: „Лош човек е той.“
Аз зная лошия човек, разбирам тази философия. Казвам, лош човек е, а в себе си казвам: „Много голяма сянка е.“ Като ми говори за този, лошия, човек, аз виждам пътя на добрия, светия човек. Чрез лошия човек виждам някой ангел, Бога. Говорят за някой светия, виждам обратния процес. Виждам, един ангел нагоре върви, и виждам дявола, седнал долу. Пак виждам Бога. Какво има в това? Редът на нещата е такъв.
Никога не питам защо Господ създаде дявола, защо Господ създаде ангели. Това не питам. Защо хората са лоши, това не питам. Защо хората са добри, това не питам, защото няма разрешение в дадения случай. Защо някой те обича или защо някой те мрази, това са неща извън познанието. Аз го наричам, то е едно съвпадение в света. Ако някой те обича, той ще те обича заради нещо, той не обича още твоята душа. Или лицето ти е красиво, или си богат, или знание имаш, или си здрав, но имаш нещо, за което те обичат. Щом имаш туй, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш, няма да те обичат, любовта ще изчезне. Така е животът на земята.
Затуй сега не трябва да се занимавате с тия въпроси. Някои от вас искате да ги изясните. Вие сте навлезли в една област, дето трябва да бъдете много внимателни.
Старостта в живота иде, когато приходите на човека се намалеят, настава финансова криза. Много от дюкяните затвориш. Дюкяни имаш, но няма кой да ги вземе. Стока имаш на пазара, но няма кой да я вземе. Дъщеря имаш, но няма за кого да се ожени. Син имаш, но няма за кого да се ожени. Хванеш се за главата.
Не жени сина си, защото не е твоя работа. Не жени дъщеря си, защото не е твоя работа. Жененето е чисто човешки акт, но ако вие разбирате жененето, че Бог го направи, тогава не вършете работи, които се отнасят до Бога. Да жениш хората, разбирам, но не се меси в онова първоначално съчетание, което Бог е направил. Не се завземай да направиш хората щастливи. Нито знаеш защо не може. Ти сам си нещастен. Тя, самата мома, е нещастна. Ще се ожени за някого, и ще го направи щастлив? Не, тя ще го направи точно като себе си.
То не е упрек, но то е закон на земята. Ако запример мислите, че знанието, което ви давам, ще ви направи щастливи, не е така. Знанието, което ви давам, ще ви направи нещастни, туй да го знаете. Нещастни защо? Понеже вие търсите в знанието щастието. Не, то е едно условие. Ако може туй условие да използвате, тогава ще дойде мъдростта. Как ще разрешите въпроса?
Тогава уподобявам знанието така. Представете си, че на вас трябва огън. Ти съграждаш огнище, нареждаш дърва. Камина има, всичко има, но запалка няма. Седиш наоколо. Трябва да запалиш огъня. Вън е студено. Трябва да сготвиш нещо. Всичко имаш, но запалка нямаш. Трябва да дойде мъдростта – то е любовта. Тази любов трябва да изгори дърветата, тя на тебе ще [услужи], но дърветата ще унищожи.
Тогава, по-добре е да изгорят дърветата, а ти да бъдеш жив, отколкото дърветата да останат, а ти да умреш. За предпочитане е така. Все-таки любовта ще превърне тия дървета, тя ще им каже: „Вие сте остарели. Вие сте една стара култура, имате такива форми, които за бъдеще не може да живеят. Аз съм ви приготвила нови [тела].“ Като ги изгори любовта, тя ще ги вземе за себе си. Любовта изважда живота от дървата и тя си държи думата.
Любовта има право да гори. И ти имаш право да кладеш огън, без да го палиш.
Сега, вие сте огнището за дървета, само запалка нямате. Ето едно противоречие. Ще кажете: „Как? Духа Божи нямаме ли Го?“ Имате Го, тъй както онзи, който наклал това огнище. Живот няма ли? Има живот, но отношение между тебе и дървата няма. Искате туй дърво да се запали.
Сега, при тези условия, при които ние се намираме, казваме: „Този човек е такъв и такъв.“ Но как ще се разреши вътрешното противоречие? Ти не може да го разрешиш по обикновен начин. Днес ако го разрешиш, утре остава неразрешено. Както е въпросът с яденето. Яденето не е разрешение. Дишането не е разрешение. При най-малкото запушване на порите ще се задушиш. Въпросът за богатството не е разрешен. Въпросът за знанието не е разрешен. Много въпроси не са разрешени. Ние казваме, Господ ще ги разреши. Съгласен съм, но Бог ги е разрешил, но при нашето огнище трябва тази малката искрица да се запали и да имаме свой огън.
Сега какво правим? След като ние не можем да запалим своя огън, идем до съседа и казваме: „Имате ли огън? Не може ли да ни дадете малко на заем?“ Казват: „Имаме, но ние на заем не може да дадем. Ти може да донесеш на нашето огнище своя тенджера и да си свариш.“ Ти може с години да ходиш така, и то е хубаво. Кое е по-хубаво, да имаш свое огнище или да ходиш на чужди огнища? Без него е съвсем лошо. Някой ще каже своята опитност. Хубаво, ние ще сварим на неговото огнище. Този огън е негов, той ще каже: „Не може да си свариш. Ще освободиш огнището, ние си имаме работа.“ И даже не трябва да чакаш да ти кажат да напуснеш огнището, ти трябва преждевременно да напуснеш огнището.
Това са нови постановки на познанието на бъдещия живот. Това са нови схващания, които трябва да имаме. Защото ние търсим неща, които най-после, като не можем да намерим, се отчайваме. Онзи, който намери, привидно казва: „Нас нищо не ни трябва.“ Онзи, който се отчайва, отрича един Божествен закон. И онзи, който се отчайва, е на крива посока. Ти, като го намериш, ще идеш да работиш за Бога. Ще разшириш кръга на деятелността си в себе си. Ще имаш една радост, понеже кръгът на твоето познание се разширява. Ще имаш допир с много, ще влезеш в общение с повече разумни същества.
Ако всеки един от вас тази вечер имаше един свободен билет, не от трета класа, но от първа, wagon-lit с всичките удобства, да обиколи целия културен свят, лошо ли ще бъде? И в първа класа в парахода, с всичките удобства, да разгледа и да се върне, лошо ли е?
Сега туй е за земята. Но представете си, че имате тази привилегия, да използвате извън земята, то са вече фантазии. За земята го разбирам, може да се реализира, всеки ще повярва. Но да излезете извън земята, то е фантазия, то са невъзможни работи. Невъзможни са, понеже са възможни само за малцина. Само учителите и мъдреците имат тази привилегия, да ходят извън земята. Пък обикновените хора, праведниците и светиите, те нямат тази привилегия, да излизат из Слънчевата система. Не че в тях няма желание, но те не са достигнали. Те работят и един ден ще достигнат.
По този начин ако вие мислите, ето каква ще бъде придобивката. Вие няма да бъдете в лишение. И мъчнотиите, които се зараждат, ще се справите с тях разумно. Тогава няма да омаловажавате толкоз работите. В една азбука, с която се пишат писма, всичките букви са еднакво важни и свещени. Числата от едно до десет са еднакво свещени.
Сега аз бих ви говорил. Върху тази теория почива друг един закон. Великите сили, които действат, те действат с една елементарна енергия, толкоз малка, че даже една такава енергия, за която се говори, едва ли може да повдигне, да премести прашинка. Тя е един малък тласък, който се дава. Но понеже цялата наша земя е направена от милиарди такива малки земи, живи телца, които се движат, и за всяко едно тяло има известно разстояние.
В центъра на нашата земя има известна монада. Най-първо, върху тази монада се предаде известна малка енергия от Невидимия свят. Тази енергия се предава по права линия по всички монади, телца, и постепенно се усилва, и щом като достигне крайния предел, веднага тази енергия се повръща към центъра. Най-първо, тази енергия върви в права линия, после се връща в плоскост, после, всички тия телца се усилват и енергията минава в куб. Тази енергия се движи в три измерения.
Туй движение на телцата е обърнало земята да се движи около своята ос. След като земята е започнала да се движи много бързо, тази енергия е била вече излишна и излишната енергия е тласнала земята да се движи около Слънцето. А самото Слънце, и то има същото движение. Целият процес в космоса са тия енергии, които се усилват.
Не мислете, че у вас може да дойде една Божествена енергия, един тласък, и вие да останете, както сте. Като дойде тази малката енергия, няма да се мине един час, и вие ще започнете да се въртите, всичко във вас ще оживее. Законът е именно там, че спасението на хората седи в малкото, което всеки може да го има. Ако е за големите работи, то е достойно за малцина.
Мнозина измежду вас боледуват. Това са известни задачи. Болестта аз наричам една задача. Сиромашията е една задача. Злото е една задача. Доброто е една задача. Науката е една задача.
Всичко в света са задачи, които трябва да разрешите. Вие, като разрешите една задача правилно, ти ще почувстваш в себе си една радост. Като не разрешиш правилно, ще почувстваш една скръб. Сега ние сме дошли до известни познания. Ще вложите от своя капитал. Вие знаете ли колко капитал трябва да имате? Ако един Рокфелер, който има милиарди, още работи, не е доволен, вие със своя малък капитал, с вашата малка опитност, ще бъдете ли доволни? То е смешно. Вие нито сте светии, нито сте ученици. Казвате: „Аз съм доволен.“ От какво си доволен? Ти още нищо не си научил. „Аз зная малко да пея.“ Я изпей една песен. И децата пеят. Това не е пеене още. Най-добрите певци, които пеят хубаво, влагат нещо. Ти какво влагаш?
Аз харесвам някои певци, като пеят, влагат нещо. Но някои певци не влагат нищо. Има едно пеене, което аз наричам мъртво пеене. Такива песни уморяват човека, приспиват го. Казват: „Толкоз хубаво, че ме приспа.“ Не, не, казвам, пеене, което приспива, то е хипнотизъм. Пението трябва да съживи човека. Казва: „Унесе ме.“ Какво го унесе? Любовна песен пее. Изпъкнат образи, той забрави песента. Това пеене ли е? Не, така не се мисли.
Сега, ако ти обичаш някого, си готов да умреш за него. А след две години си готов да се разправяш с него. Питам, каква е тази идея. Животът не е играчка, не може такива лъжи в света. Ако туй е Божествено, то трябва да бъде Божествено при всичките времена, пък ако е човешко, то е човешко през всичките времена. Ако е дяволско, то е дяволско през всичките времена. Туй, което е [дяволско] по време и място, не се сърдете на дявола. Дяволът е един търговец. И човекът, и той е търговец. Излъгал те дяволът, взел нещо, какво има да се сърдиш? Пък ако си майстор, ти може да вземеш.
Нали сте чели за онзи светия, в чиято стомна влязъл дяволът и размъщал водата. Няколко пъти му казал да не влиза в стомната му, да не размъща водата му, да върви другаде, толкоз хора има. Най-после, искал да даде на дявола един урок, запушил стомната и казал: „Я води ме сега из целия свят.“ И като обиколил целия свят, казал на дявола: „Още веднъж ще идеш ли във водата, да ми я размъщаш?“ Дяволът казал: „Пусни ме веднъж, вече в стомната не идвам.“ Накарай дявола на работа, и той вече при тебе няма да иде. Той ще идва, но няма да те мъчи по този начин.
Сега ние ще се върнем към положителното. То са емблеми. Дяволът от наше гледище, това са същества, които са излезли от нашия път. Дяволът, това са същества, на които разбиранията са други. Разбиранията на един учен човек в една област, на друг учен човек, на един владика, на един свещеник, проповедник, на всички хора разбиранията са различни. Всеки в даден случай мисли, че неговото разбиране е най-право.
Защото ученият човек, като види някоя планета, някоя звезда, има разбиране, говорят му. Друг ги гледа, но нищо не разбира. Но за да му говорят, трябва да има начин. Запример някой срещне някого, махне с ръка, отговаря му. Ти махнеш с ръка, никой не ти отговаря. Някой покаже пръстите си един подир друг, показва цялата си ръка, лакътя си и тъй нататък. Аз съм виждал как се разговарят някои с движения, цели телеграми си предават, разбират се.
Та целият свят, в който ние живеем, той е разумен, има свои причини и последствия. Ако ние не се разбираме, не е грях. Ако ги разбираме, е едно благо. Ако не ги разбираме, причиняват някой път нещастия, понеже се усещаме изолирани от света. Не че сме изолирани, но като знаеш езика на някой човек, знаеш да се разговаряш с него. Аз говоря, че трябва да бъдем в правата смисъл здрави и разумни хора.
Та като се движите към центъра на земята, туй значи да бъдете снизходителни. Прощавайте на хората, турете широките сита, през големите дупки пущайте прегрешенията. Като отиваш към центъра на земята, за големите погрешки гури широки сита, а пък като отиваш при ангелите, нагоре към Бога, тури всичките ситни сита. Туй значи да имате широко сърце. Със ситно сито приятел не се завързва. Щом съжаляваш хората, че този страда, онзи страда, работи за тях каквото можеш. Всички като направят толкоз, и светът ще се оправи.
Сега ние ще плачем. Светът от хиляди години все плаче. Майки са плакали, бащи са плакали, сестри са плакали, братя са плакали, но светът оправи ли се? Какво не са писали вестниците, какви не програми са се чертаели, какви не философски книги са се писали, учители са идвали, но грешката е в греха. Онзи свят, в който ние живеем, той е съвършен, няма какво да се усъвършенства. А нашият свят е сянка, [той] е като една сянка на този велик свят. Нашият свят е грозота за Божествения свят.
Сега ние казваме: „Да оправим света.“ Сега ние искаме да оправим света. Роди се едно дете, искаш да го възпиташ. Ето първата погрешка. Искаш да го направиш учен. Ти не можеш да го направиш учен. Ти го остави на вътрешната свобода, тури го в правия път, и ония заложби, които има, ще се развият. Туй дете, което излязло от тебе, познава всичките ти слабости. Щом усети, че ти искаш да му се наложиш, веднага се заражда обратната енергия, иска да ти противодейства. Дъщерята ще каже на майката: „Мене ми се струва, че баща ми е много добър човек, но неговите възгледи не са така добри.“ Значи дъщерята критикува, тя е недоволна от бащата. Бащата в този момент не може да влияе на дъщерята, всичко е свършено. Какво ще стане тогава?
Само времето, само големите страдания и изпитания в живота, които дъщерята ще има, само като стане баба на осемдесет години, набръчка се лицето ѝ, тя ще каже: „Прав е баща ми. Аз сега виждам защо той е мислил така.“ Но в дадения момент каквото и да кажеш на дъщерята, тя не слуша. Тя трябва да премине през тази опитност, за да разбере. Ако тя не иска, ти не може да я отклониш. Не че е невъзможно, но ако тя не иска, не може да я отклониш.
Затуй на някои ваши стремежи, за някои ваши мисли много щедро давате, много сте пристрастни. Най-първо, човек не трябва да бъде пристрастен. Стар метод е то. Измъчвате се, постите. Защо? За да придобиете някоя дарба. Не, приятелю, с поста нищо не се придобива. Ако постиш, искаш да намалиш тежестта на тялото, за да олекнеш, понеже много мазнини са се събрали, разбирам това. Но ако някой мисли, че с поста се добива и друго, не се лъжете.
Ти придобиваш още търпение. В света търпението е необходимо качество. После с поста придобиваш доверие, че с малко може да мине човек. Следователно е поста ти може да победиш лошите условия, при които си роден. Искаш да ядеш много, с малко ще се задоволиш, докато дойдат ония благоприятните условия. Ето как постът ще ти помогне.
После ще дойде знанието в тебе, а знанието ще ти помогне как да употребиш условията. И след като имаш тия придобивки, най-после, трябва да дойде мъдростта, да внесе тази запалка, любовта, да запали огъня. Оттам насетне ще започнеш вече да готвиш, хляб да печеш. Като дойдат децата и твоите приятели, и всички ще бъдат весели. Ако огънят не се запали, всички ще дойдат и ще кажат: „Сготви ли?“ „Огън няма.“ Всички ще направят една гримаса, че как да не си сготвил. „Хляб опече ли?“ „Огън няма.“
Там, дето няма огън в огнището вкъщи, там винаги има разногласие. Това е то, философията. Ако ти накладеш огъня без пещ, хляб може ли да опечеш? Хубаво, в София дървата са скъпи, четиристотин лева струва един кубически метър. Ти разполагаш ли с половин кубически метър дърва за един самун хляб? Икономия трябва.
Сега пренесете тази аналогия, икономия трябва да се прави. Аз говоря за икономията на ума, аз говоря за икономията на сърцето, за икономията на организма. Защото природата не обича разточителност. Тя не е скържава, но и разточителните се наказват, и скържавите се наказват. Онези, които разумно приемат, има обмяна, спрямо тях тя е любовно и разумно настроена.
Та аз искам да не бъдете нито разточителни, нито скържави, но разумно да използвате.
От лекциите, които имате, ще извадите ценното. Да има една нова придобивка. Тай както аз виждам, виждам, че нещата не се реализират, и зная напълно защо. Преди пет-шест години в Търново като бях, виках един познат, от младите ученици. Заведох го в лозето при два ореха и му казвам: „Защо тия клонища са обърнати надолу в земята, а не вървят нагоре?“ Казва: „Породата е такава.“ Казвам: „Не, под този орех има канара, която сега се сформира, че пречи на корените да отидат надолу. Вследствие на това този орех се намира в неблагоприятни условия и той, както един човек, който пада, че иска да си тури ръцете, за да се подкрепи на тях, и този орех си туря клонищата надолу, за да може да преодолее лошите условия.“
Да кажем, вие сте се навели надолу. Какво показва това? Условията, при които живеете, са лоши. Изпъчиш се нагоре, вървиш – условията са добри. Свободно е сърцето, свободна е мисълта – добри са условията. Стегнато е сърцето – лоши са условията. Стегнат е умът ти – лоши са условията. Ще вземете тази канара и ще я разкъртите
Сега ние казваме, Господ ще направи всичко. То е една формула, от която главите ни от осем хиляди години побеляват. Той е направил, но ние какво ще направим в този век. Сега аз не искам вие да схващате въпроса лично. Той е един принципален въпрос. Ако вие искате да придобиете повече, учете.
Имаме четири неща: любов, светлина, мир и радост. Централното, основното, туй, от което трябва да започнете, то е мирът. Ако вие нямате мир, вие нямате основа. Оттам вдясно ще имате светлина и любов, а вляво ще имате радостта. Но мирът е основата, от която трябва да започнете. И единство. За да прогресирате, трябва да имате мир. Единство трябва да има в организма, в мислите, в чувствата. Навсякъде трябва да има мир.
Аз разбирам мира като една вътрешна психическа сила, или красивият развой на човешките способности. Когато се развие една способност, извиква втора, трета. Всички тогава предизвикват тази енергия, която ще обиколи целия мозък, човек расте и правилно се развива. Та като слизате към центъра на земята, ситата ви ще бъдат широки, към погрешките на хората ще бъдете снизходителни. Щом отивате нагоре, тогава ще бъдете взискателни спрямо себе си. Вие сега, и като отивате нагоре, и когато слизате надолу, спрямо вашите погрешки сте снизходителни. Не, когато отивате нагоре, и спрямо вашите постижения ще турите ситните сита. Да не си правите никаква илюзия. И нагоре като отивате, трябва да знаете докъде сте стигнали и какво ви остава още за постижение.
То е хубаво, да дойдете с тази идея в ума си. Хубаво е човек да има кой да го обича, Господ да му говори, ангелите да му говорят. Сега ще кажем, Бог не говори. Говори, но Бог не ни е направил еднакви. Тогава може да мислите по следните въпроси. По какво се отличава човек, на когото Бог говори? По какво се отличава човек, на когото ангелите говорят? По какво се отличава човек, на когото светиите говорят? То са задачи. Когато понапреднете още повече във вашата вътрешна душевна опитност, ще придобиете тази необходима мъдрост, която ви е потребна, ще дойде и това състояние.
Изпяхме „В начало бе Словото“.
Всички искате да си ходите, но представете си, че тази вечер няма да си ходите. Първото заблуждение, ние всякога бързаме да се върнем вкъщи. Какво ще разрешите вкъщи? Нищо няма да разрешите. Представете си, че няма да идем вкъщи тогава. Не определяйте времето. Някои се безпокоят в дадения случай. Защото, ако е за време, за пет минути може да свършим работа за десет минути. Но в дългото време има нещо красиво, което може да се добие.
На коя планета е деветият час сряда вечер? Сряда е ден на знанието, а деветият час е закон на равновесие. Значи всичко вече се завършва.
Сега всички вие бързате да идете вкъщи и там е всичката опасност.
Сега ще направите сметка. Толкоз време сте учили. Девет часа е. От Невидимия свят искат една равносметка. Тогава? В знанието вие трябва да бъдете гимнастици. Тъй трябва да бъдете пластични, както онези акробати, които играят на въже, подвижни като тях. И най-малкото отклонение е предвидено, трябва да го уравновесите с вашата върлина.
Сега вие вървите и казвате какво учите в окултната школа. Аз уподобявам, вие вървите по въжето без върлина. Отгоре да минеш на едно въже, на височина от десет метра, без да ви трепне окото, то е окултизъм. Какво учите? По въже да минем, изисква се едно вътрешно спокойствие, не обикновено спокойствие.
Вие чакате, безпокоите се вкъщи. Действително вие сте вкъщи слуги, не сте във вашите къщи. Вие сте на гурбет, всички сте при господар. Да се върнете във вас, кесията трябва да бъде пълна в джоба. Щом се върне слугата при господаря с празни ръце, работата не върви. Щом се върне слугата от лозето с пълна кошница грозде при господаря си, тогава отношенията са други. Помнете този закон, трябва да се прилага.
Мислили ли сте вие, от вашия гурбетлък като се върнете в небето, какво ще занесете? Или ще кажете като блудния син: „Татко, съгреших пред небето и земята. Приеми ме като един от слугите си.“
Има едно предание, че този блудният син занесъл една скъсана торба от своя гурбетлък и тази скъсана торба е била много ценна.
Ние, като се върнем в истинския живот, все трябва да занесем нещо. То е едно положение. Друго се крие в думите. Блудният син казва: „Аз, когато бях при тебе като син, на мене слугуваха. Аз при тебе ядох, пих, изтезавах слугите.“ Това беше първото положение. „Но аз, като ходих на гурбетлък, и се научих да слугувам. Идвам сега да слугувам. Този занаят аз го зная. Ще покажа, да видят как се слугува.“ Баща му затуй коли телето. На този, който може да даде урок на слугуване, бащата казва: „Турете му един пръстен.“ Вие казвате, че той закла телето, понеже носи кръвта на баща си. Не, не. Той нещо ново носи. Казва: „Татко, аз се научих да слугувам. Аз още веднъж може да живея в дома ти като слуга. Опитай ме. Аз не искам да бъда вече син, други да ми слугуват, но аз като слуга ще бъда.“
Син ти, като ходи на гурбетлък и като се връща, носи нещо ново. Вие, като се върнете в небето, ако се научите и слугувате, по-хубаво от туй нещо няма.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Тринадесета лекция, 18 януари 1928 г., София
