Словото

МАЛЪК СТРЪК

МАЛЪК СТРЪК

Всеки стрък, който излиза из земята, ще види лъчите на слънцето.

Може да попитате: „Сега защо седим на този дъжд?“ То е първото предметно обучение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; а когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, жито израства. А когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде едно Божествено благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръни ще израснат и всичките нещастия ще вървят едно подир друго тъй, както сянката тича подир колелото. Не се самоизмамвайте, животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто. Доброто е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър в сърцето си. Ако един човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него, ако той не може да оценява своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как ще учи другите хора? Ако за себе си не можете да постигнете чистота, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудват света. Господ е дал на всички хора ум. Защо някои хора са разумни, а други неразумни? Защото едни са обработили ума си, а другите не са го обработили.

Онзи, на когото Господ е дал ум, а не го е турил на работа, той върви по широкия хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен.

Ние сме дошли на земята. Защо? Да се учим. Тази земя е свещена. Това трябва да се разбира. Човечеството с порочния си живот я опетни. Хората, като не разбират какво нещо е земята, казват: „Земята е нечиста, грешна.“ Значи те приписват греха на земята. А тази грешната земя, на която се вършат всички престъпления, всичките грехове, постоянно вади из недрата си по нещо: жито, ябълки, круши, картошки и др. Всички благословения, които тя приема отгоре, праща на нас. При това мнозина казват: „Тази грешната земя!“ – и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? Не. Човек не трябва да плюе. Какво означава плюнката? Плюнката означава всичко онова лошо, което се е събрало във вашия ум, във вашето сърце. Тя е един отровен сок, който ти изхвърляш навън. Човешките плюнки са особено отровни, когато човек е раздразнен, гневен. Тъй че не всякога плюнките ви са сладки.

Защо се качихте горе на Мусала? Защо там ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? Това беше езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако извършат волята Ми, Аз ще излея всичките Си благословения върху тях. Ако тия хора вървят с тебе и се качат нагоре, чисти трябва да бъдат. С тия техни хилави желания, с тия техни хилави мисли, с този вътрешен егоизъм, колкото и малко да е останало, не могат да Ми служат.“ Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които извършват волята Божия, вие сте хилави, не можете да служите на Бога. Вие може да станете и демони, и крилати ангели. Това са възможности за вас. Тия възможности Бог е вложил в пътя на вашето развитие. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение на целия свят. Красиво е да изпълним малкото благо, което Бог е вложил в нашите души. Красиво е да вършим това, което Бог иска, и да бъдем благи и добри. Ще кажете: „Ами как ви е говорил Господ?“ Не е важно как ми е говорил Господ, но трябва да знаете, че и в прям, и в преносен, и в идеален смисъл, тия са думите, които Господ казва.

Аз виждам, между вас се заражда една благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато тази ревност излиза от една не-посята нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, тоест много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мен недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички така сме свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Защото човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако един праведник не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички други страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни, защото у Бога има всякога и други възможности. В дадения случай ти, който си извикан; ти, който трябва да бъдеш носител на Божественото благо – отвори сърцето и душата си да мине Божията благост през тебе и да отиде на всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество. Ти може да мислиш, че си малко същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Какво означава това? Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, достатъчно е. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ще отворя ума си, да дойде Божието благо.“ Това е волята Божия. Бог иска Неговото благо да дойде върху нас тъй, както идват слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой дойде и закове с гвоздеи отвън кепенците на вашата къща, че ще можете да възприемете слънчевите лъчи? Не. Ако някой закове отвън вашите кепенци, аз ще мога да ги отворя, но ако са отвътре заковани, там е лошото. Някои постоянно ми казвате: „Хората не са добри.“ Каква философия има в това, че хората не са добри? Това аз тълкувам така: хората от хиляди години са затворили своите души, в тях има набрана излишна енергия и като не знаят как да употребят разумно тази енергия, тя създава пакости както за самите тях, така и за окръжаващите ги. Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея тъй, както се ползваме от тия клекове, които горим. Тези клекове ще кажат: „Тия хора се качиха горе на Мусала, ние им помагахме, давахме толкова жертви заради тях, животът ни отиде, да видим сега какво ще извършат.“ Един ден тия клекове какво ще говорят на Господа заради вас? Те ще бъдат свидетели, разбирате ли? Тези клекове, това езеро, тия камъни днес са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, и те ще дойдат и всички ще заговорят. Разбирате ли закона? Те са живи същества. Вие мислите, че има скрити престъпления. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. Тия камъни ще станат, ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Не, жива е тя. Всичко, което виждате наоколо си, това са спящи, но живи същества, които гледат на вас. Един ден, когато проговорят, ще ви кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието, първия урок на смирението.“ Върху всички тия камъни от милиони години насам е играл Божественият чук, но те не са научили още своя урок.

Сега вие, които сте оживели, защо доведох на Мусала? Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не че е мъчен езикът Му, но не го разбирате. Той ви казва: „Вие трябва да се обичате.“ Казвате: „Как трябва да се обичаме, Господи?“ Е, питам ви, как трябва да се обичате?

(„Да си прощаваме всички грешки и обиди.“)

Това е наполовина право. Може ли да простите някому, ако той не се разкае? Аз искам да ви изнеса истината – тълкувам думите ви. Ако едно умряло магаре го пече слънцето, какво ще стане с него? Ще се разложи и ще започне да вони. Тогава, ако някой човек е мъртъв, и ние се молим за този човек, какво ще стане с него? Той ще започне да вони, да се разлага. Мъртвия или трябва да го заровим, или да го занесем някъде далече да се схуми и всичката му материя да се разнесе из пространството. След време Господ ще събере тази материя и ще направи един нов човек от нея. Сега, щом започнете да миришете, трябва да знаете, че сте мъртви. По някой път и човек мирише. Какво трябва да правим с този мъртъв човек? Как трябва да проявим любовта си към него? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зобчица, храница и после малко водица. Ако има някоя рана, ще го превържем. Щом магарето оздравее, ще зареве – ревът на магарето е белег, че то е здраво, че може вече да работи. Ти го питаш: „Какво има?“ То казва: „Сега може вече да туриш товара на гърба ми.“

Разумно трябва да постъпваме. Всеки от вас има нужди, които разумно трябва да постигне.

Та ние се качихме на Мусала. Това с хубаво, то не е само един външен подвиг. Външния подвиг направихме хубаво. Неколцина от нас се върнаха назад. Това показва, че във всички няма още тази пълна готовност. Тези, които се върнаха назад, ако не знаем как да ги изкачим горе, ще ни спънат. Да обясня своята мисъл. Ако ти, който се качваш на Мусала, имаш сто добродетели в себе си, но същевременно имаш един голям недъг или си извършил едно голямо престъпление – туй престъпление ще парализира твоята деятелност към добро, твоя стремеж към Бога. Следователно това престъпление или този лош навик трябва да го превърнеш в добродетел, та всичко в тебе да е само добродетели. Аз съм казвал, че човек все трябва да има един недъг. То е така, но кога? Така е, докато си в закона на развитието, но дойде ли да служим на Бога, трябва да бъдем съвършени, без никакъв порок. Когато говоря за служене на Бога, разбирам този свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство: чисти и святи в своите мисли, желания и действия. Само при такова съвършенство на духа и чистота на душата ще разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент.

Та питам ви: как ще носите сега новото учение в този свят? Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако отидете в света с недъзите си, ако имате същите желания, каквито имат и хората на света, какво благословение ще дойде? Ако аз ида да проповядвам словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, с нова шапка, с нови обуща, изобщо – по най-модерен начин, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене? Мислите ли, че аз ще проповядвам правилно Царството Божие? Кажете, коя е онази домакиня, която, като работи вкъщи – меси, маже, чисти, или отива на нивата си, се облича с булските си дрехи? Всяка разумна домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Когато отидем да работим, няма да облечем хубавите си нови дрехи, а ще отидем е вехтите си дрехи. Хубавите си дрехи оставяме само за специален случай. Кога? Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите си дрехи, без никакво петно по тях.

И тъй, запомнете следното: когато нивата е посята, дъждът е благословение. Сега питате защо времето е такова, защо вали дъжд? Защото в нас има големи недъзи, ние сме големи егоисти. Или по-право казано, човек е добър, но само за себе си. Ние сме по-добри, отколкото трябва да бъдем, но само за себе си. Сега ще ви кажа една важна мисъл: да бъдем добри. Към кого?

Да бъдем добри вече и за Господа. За доброто има три категории: човек може да бъде добър за себе си, човек може да бъде добър и за ближните си, а аз считам най-идеалното състояние – човек да бъде добър и към Бога. Ние научихме изкуството да бъдем добри към себе си, да бъдем добри към ближните си също научихме, но сега трябва да научим изкуството да бъдем добри и за Господа. Туй е най-хубавото, което се изисква от нас. Сега вие питате: „Какво трябва да правим?“ Да бъдем добри не за себе си, но за Господа. Ние за себе си сме добри, за ближните си сме добри. Отсега нататък трябва да бъдем добри за Господа.

Вижте онази майка, която отглежда своето дете, не е ли добра за него? Добра е. Вижте онази малка пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготовлява мед за себе си и за своите ближни. Не е ли тя добра за тях? Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия Божи закон – да бъде добра за Бога. Вземеш ли ѝ малко медец, тя веднага те жилне. Тя не дава нищо за Бога. За себе си всичко е уредила отлично, къщата си също е уредила хубаво. Тя самата е чиста, трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра за Господа. И ние сме като пчелите. За къщите си сме много добри хора, за ближните си също, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние Му показваме жилото си, казваме: „Тъй, да ме познаеш кой съм.“ Значи отсега вече ще учите закона, да бъдете добри за Господа. То е най-великото нещо! Когато го научите, целият ви живот ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и вие ще извадите една поука от всичко това. Ако тия камъни ви заговорят, какво ще стане? Косите ви ще настръхнат от ужас и цялата тази красива местност няма да ви побере. Ще се разбягате всички. Знаете ли какви страшни работи ще чуете и ще видите? Цял ад ще бъде за вас това нещо. Ако рекат сега тия планини да ви разправят своята история, цяла София не би ви побрала. В това място може да видите за пример двама гиганта, хора на миналото, как се убиват със своите ножове. Ако видите всичко това, какво хубаво ще научите? Вие само бихте се ужасили. И хиляди години се изискват за тия герои, паднали на това бойно поле, за да се издигнат. Всичко това тук са кости на мъртви герои, на богове, които са живели в миналото. И сега слънцето трябва с милиони години да пече, дъждове много да валят, за да се измият греховете им и да научат закона, че трябва да служат на Бога. Те са служили на себе си, служили са и на ближните си, но не са работили за Бога.

Сега някои казват: „Нали сме излезли от Бога?“ Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. Тогава, какво трябва да правим? Нали науката казва така? Да, има човешка наука, но науката, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука на светиите, има наука на ангелите, но има наука и на Бога. Вие казвате: „Аз зная много.“ Радвам се, но това ваше знание е човешко. Ти науката на светиите научил ли си? Науката на ангелите научил ли си? Тя е за далечното бъдеще. Ами науката за Бога научил ли си? Сега е време за една по-висока наука. Аз не започвам с ангелската наука, не започвам с науката на светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от разумните методи. Аз започвам с най-мъчното на всичките науки – с това се различава моята наука, Всичките хора започват с най-малките числа. „Я, Иванчо, кажи колко правят едно и едно?“ „Едно и едно е две,“ „Две и две?“ „Четири,“ „Три и три?“ „Шест.“ „Три по три?“ „Девет.“ Това е лесният път, лесната наука, Ние сме вървяли по лесния път от толкова хиляди години и затова не можем да успеем. Който върви по лесния път, много трудно добива резултати. За да започне човек с малките величини, трябва да има ума на Бога, Само Бог е в състояние да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си, като ви приведа един пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една прашинка, това дете ще престане ли да плаче? Не. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е разгневено, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. Като започнем с тази Божествена наука, ще видим, че в нея числата говорят. Като кажа: числото едно, и го извикам по име, то ще излезе, ще ви говори, ще ви държи една отлична лекция. Кажа ли: числото две – извикам ли го по име, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Числото три – също и т.н. Тогава едно и едно правят две – събирам ги. Едно и две пак събирам. Всички числа могат да ви говорят. Като ви проговорят, от тях ще разберете какъв е смисълът на тази Божествена наука, която държи целия козмос в хармония. А величието на Бога се състои в това, че ние пред Него сме бебета, малки величини и Той се занимава с нас, действа върху нас със Своето изобилие.

За нас, които сме дошли до Мусала, още като тръгвахме от София, Господ каза на всичките Си служители така: „На тия малки деца ще приготвите пътя, ще пречистите всичко наоколо им и горе ще ги приемете като гости добре дошли.“ И затова там имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, в която Бог работи с малките величини, ядене и пиене няма. В човешката наука -обратното – навсякъде има ядене и пиене. Ние сме добри само когато ядем и пием. Когато няма ядене и пиене, не сме добри. Някой трепери. Питат го: „Защо трепериш?“ Защото няма какво да яде и пие. Когато яде и пие, той е доволен.

Вие казвате, че трябва да си прощавате. Да, хубаво е човек да прощава. То е първото нещо. Велико е човек да прощава. И Бог се отличава с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. Друго важно нещо за нас е да обичате тъй, както Бог обича, а не както хората обичат. Това запомнете. Да обичаш, както хората обичат – това развращава. Това трябва да знаете. Вие трябва да обичате тъй, както Бог обича. Защо? Ако влезете в Божествения свят и искате да обичате тъй, както хората обичат, няма да имате никакъв резултат. Като влезете в Божествения свят, ще обичате тъй, както Бог обича. Ще обичаш, ще прощаваш, ще работиш – за кого? Само за Господа. Ако тази мисъл за Бога седи всякога в ума ви – каквото вършите, само за Бога да го вършите, това е велико благословение за вас. Ти ще вършиш всичко заради този велик Господ, Който е направил света. Тази мисъл да седи постоянно в ума ви. Ако дойде в тебе мисълта, че си грешен, ще кажеш: „Хубаво е, така е – аз зная, че съм грешен, но аз зная, че има нещо друго в света, нещо хубаво, а то е, че Бог ме обича. Щом Господ ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа тъй, както трябва.“ Ако някой ме попита: „Защо обичаш Господа, защо Му служиш?“ Защото Бог ме обича. На любовта винаги се отговаря със служене, с работа. Не Го ли обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи, това да знаете! Не работиш ли, ти си извън любовта. Ние работим за онзи, когото любим. Бог ще работи отгоре, а ние ще работим отдолу.

И тъй, това е Мусала – високия връх, който гледате. Доброто, което Бог е вложил във вас, ще гледате да го развивате, като работите единствено заради Господа. Ако вие започнете да изучавате тази велика Божествена наука, ще напреднете в своето развитие, ще научите много работи, които са необходими за вас и ще свършите тъй, както е определено за всекиго едного още от началото на неговото битие. Ако пък започнете с науката на светиите, с науката на ангелите, как ще свършите?

(Учителят откъсна една тревица и я посочи.)

Като тази тревица ще израстете нагоре. Всяко цвете има двояк смисъл. Когато аз се накича с едно цвете, това означава, че живея по науката на светиите и на ангелите.

Казвам: ако учиш науката на светиите и на ангелите, ще учиш закона на растенето, закона на самопожертването, закона на безкористието. Аз откъснах тази трева и тя се радва. Защо? Защото е предметно обучение за вас. Тази трева един ден ще бъде свидетел пред Бога, там ще ви срещне и ще каже: „Аз съм свидетел.“ За какво? Че ви е говорено за Бога, за тази велика Божия наука. Тази трева говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си, ще направите едно пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, до едно ще изправите. Всеки ще отвори книгата на живота си и ще направи преглед на всички свои добри и лоши постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако не съзнаете някои ваши прегрешения или ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание не можете да ги изправите, ние ще ги поправим. Някой път и учителят поправя. Не е въпросът кой поправя. Ако ученикът поправя – добре е; и ако учителят поправя, пак е добре. Ако ученикът не довиди да поправи погрешката са, нищо от това – учителят ще я поправи. Следователно все някой трябва да поправи. Важното е грешката да се поправи. Някой казва: „Ама аз имам недостатък.“ Много хубаво. Приеми, че този твой недостатък, тази грешка е допусната от Бога. Тогава защо се докачате, защо се обиждате?

Сега, като се върнете в София – мястото на мъдростта, какво ще занесете със себе си?

(„Ще си поправим погрешките.“ „Ще обичаме братята си, както Бог ни обича.“ „Ще работим за Божията нива.“ „Ще направим една малка вадичка, да прекараме Божието благословение в София.“)

Всичко туй, което казвате, е турено вече в проект. В Божествената наука е така: всичко, каквото казвате – става. Вие като кажете нещо, ангелите започват. Каквото кажете, се реализира. Вадата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята.

(„Вие, Учителю, трябва да отворите кепенците ни.“)

Тази сутрин аз отворих не само кепенците ви, но и покривите на къщите ви не оставих. Ако някой е погледнал, няма да види нищо отгоре ви. Не само това, но смъкнах и всички ваши дебели дувари. И ако се погледнете, ще видите, че нямате нито покриви, нито кепенци, нито дувари. Това е светлината, това е свободата.

Искам сега да запазите тази свобода, да не си туряте главата в ярема, да не казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия! Майка ми за това ли ме е родила?“

Сега, ще помните Мусала. Ще помните, че много грехове има българският народ. Тук, и в целия Балкански полуостров, има души, които са затворени от векове и чакат своето избавление. Те са, които ви правят пакости. Някой път двама души се скарат, набият се помежду си. Защо? За свобода се бият. И като се набият, казват: „Ти позна ли ме сега?“ Някой път тия духове дойдат при вас, искат ви помощ, но вие, като не знаете как да им помогнете, набиете се, скарате се помежду си. Сега, където идете, ще започне да отваряте кепенците, покривите и дуварите.

Слушайте, аз ще дам сега на всички ви един спомен – по една тревица. Ще напишете на тази тревица нещо като символ. Колкото да е малка или голяма, не гледайте на това, голяма или малка – безразлично е. Тя ще бъде за вас емблема. Като погледнете тази трева, ще кажете, че трябва да учите закона на ангелите – закона на растенето. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота – това е служене на Бога.“

(Учителят раздава тревички на всички. „На близките си да дадем ли от тревите?“)

Може да им дадете, но ще вземете обет от тях – служене на Бога. Вие трябва да разберете закона: служене на Бога. Това е важното, на него се опрете. Нямате ли тази идея (служене на Бога), аз мога да ви събера цял кош треви, но тази трева сама по себе си ще е без значение. Това ще запомните. Служене на Бога във великата Божествена наука. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Благословението идва всякога, когато посеете нещо. Когато откъснете един лист, той да представлява за вас образ на идеята: Божието слово – служене на Бога. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде една свещена книга без съдържание на великото слово. Но ако книгата е написана с Божествените слова, тя ще бъде ценна. Тъй щото тази трева ще ви говори свещените слова на Бога навсякъде. За в бъдеще, като седнете на тревата, все тази идея ще имате предвид. Тревата ще ви говори върху закона „служене на Бога“. Щом разберете този закон, като седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!“ Този, който има тревата, покривът и кепенците му трябва да са отворени. Който се заеме да изучава тази велика Божествена наука, покривът и кепенците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята само да му бъде основа.

И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тия слова, които и на вас казах.

Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука, или в Божествената наука, под думата „свършване“ се разбира започване на нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга работа. След като свършим дадената работа, ние няма да спим, а ще идем на ложето и ще почнем да копаем. Като свършим копането, има друга работа и т.н. Един ден ще идем на лозето да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Отиваме да работим за Него. Велика работа е тя. Казвате: „Да се освободим от света.“ Няма какво да се освобождаваме. Щом служим на Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че, да поддържаме мисълта, че трябва да се освободим от света – значи да считаме, че сме роби.

Та основната идея, основната мисъл в тази беседа е служенето на Бога. Ще започнем с най-мъчната наука – Божествената наука, която ще ни научи всичко онова, за което душата ни копнее, всичко онова, към което духът ни се стреми.

Сега знаете ли защо сe турят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове?

(„Над големите реки“)

Защо? Защото през големите мостове ще минават тежки товари. И колкото един мост е по-здрав, ние знаем какво нещо би могло да мине през него. И колкото един мост е по-слаб, пак знаем какво би могло да мине през него. Колкото един човек е по-здрав, по-си-лен – има по-хубава наука, ние знаем, какъв е този човек, знаем де го е турил Господ. Вие казвате: „Аз мост няма да стана.“ Не, ако можеш да станеш един мост от Бога към хората, да минат през гърба ти ангелите, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото, на ангелите. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим.

Да изтълкувам значението на думата „мост“. Мост подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Всеки ден ще държите тази велика мисъл в ума си, че ние служим на Бога. Ще си повтаряте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко едно, даже и най-малко, действие и да знаете, че служите на Бога. Да не казвате: „Не се служи на Бога тъй лесно, човек трябва да има знания.“ Когато един човек отива да служи на Бога, той трябва да отива без знания. Ако отивам в пустинята, трябва да си нося вода, на ако отивам при някой хубав извор или при някоя хубава градина с плодове, трябва ли да нося своята храна и вода? Науката – това е храна за хората. Като казвам, че щом отиваме при Бога, не ни трябва наука, аз разбирам друго нещо. Под наука аз разбирам живата наука. Затова като казваме, че не ни трябват знания, разбирам, че не ни трябват човешки знания, а ни трябват Божествени знания, знания на живата природа. Казвате: „Аз не искам хляб.“ Разбирам, че не искаме обикновения хляб, който хората приготовляват. То значи: отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от него ще се храня. „Не искам наука“ – разбирам, че не искам светската наука, човешката наука, но искам Божествената наука, във виделината на която ще се развивам. Тъй като мислите, ще разбирате великото и Божественото в света.

Аз не ви казвам да бъдете добри, но ви казвам, че всеки от вас трябва да бъде такъв, какъвто Господ го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, изпъждаш го вън. Светската наука тъй разрешава въпросите. В Божествения свят е обратното. Когато не обичаш някого, най-много ще го нахраниш; а когато обичаш някого, най-малко ще му дадеш. В небето и никак да не те хранят, то е най-хубавото, то е привилегия – и то за малцина. Ако на земята не те нахранят, ще се оплакваш, ще разправяш навсякъде: „Оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме.“ Ако в небето не те нахранят, ще се радваш, но това се случва много рядко, в хилядите години един път. Това е особена привилегия. Как ще научите тази велика Божествена наука? Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко, и той дава от себе си. Той казва: „Аз трябва да дам. Нека на всички други се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят, аз ще се радвам, че те са получили това Божествено благословение.“ На наш език преведено, това нещо значи, че трябва да си отстъпваме. В какво трябва да си отстъпваме?

Писанието казва: „Молете се един за друг.“ За онези, които обичаме, ние се молим: „Господи, прати им Своето благо.“ И за онези, които не обичаме, също се молим да ги сполети това или онова, все им пращаме своите благословения. Тъй щото, и за които обичаме, и за които не обичаме, все се молим. Има хора, които са по средата. Тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените, за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от сърце, цялата ви душа да присъства. Абсолютна искреност трябва да има в човека. Тъй трябва да се молите. Вие казвате: „Усилие, борба се изисква от нас, докато се достигне това нещо.“ Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие и кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена, при всички условия.“ И когато изчезнат от живота ти всички препятствия, когато ги преодолееш, тогава ще бъдеш готов да служиш на Бога.

Когато казваме, че отиваме на Мусала, всички казват: „Луди, глупави хора ли сте, или ще полудявате? Чакайте да изгрее слънцето. Не виждате ли, че дъжд, сняг вали? Ще изпопадате, ще измрете от студ.“ Ние другояче разбираме тази работа. В хубаво време всеки може да се качи, но в лошо време всеки не може. И действително нас не ни е притупало да се качим на Мусала, но за едно предметно обучение ние направихме тази екскурзия и аз искам вие да я задържите в ума си като една паметна екскурзия. Тя да не остане за вас един мъртъв паметник: „Тук почива еди-кой си славен юнак, който се е сражавал в двайсет и пет сражения.“ Такива надписи аз не искам. Не, паметниците на нашите герои са живи. Като отидем при някой от нашите герои, казваме: „Излезте, покажете вашето геройство.“ Всички трябва да бъдете живи паметници.

Аз искам сега всички вие да оживеете. Не да оживеете, а най-първо да станете. След това още веднъж ще ви изведа на Мусала и тогава ще оживеете. Стига само да станете, после ще оживеете и най-после ще възкръснете. Ставането е възрастване. Като отидете в София, ще ви питат: „Какво научихте от Мусала?“ Ще кажете: „Да станем.“ Друго положение – когато ви питат: „Вие от кои сте?“, ще кажете, че сте от онези, които са станали.

И тъй, знаете ли какво показва тази мъгла наоколо ви? Когато Мойсей беше на планината, имаше гръмотевици, облаци, та каквото ставаше горе на планината, не се виждаше. Така беше по-хубаво. И сега Господ казва: „Външният свят още не е готов да види Моето лице, да види какво става тука.“ Затова е тази мъгла пред вас. Има още много време да работи Божественото рало върху вас, докато дойде Божествената светлина. А за света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане. Някои питат: „За какви покриви се говори?“ Когато всички покриви се махнат, когато всички кепенци се отворят, тогава Господ ще дой-де и вие всички ще бъдете свободни. Покривите, това са букаите, оковите на хората. Какво лошо има в това, ако всички букаи паднат? Какво има от това, ако конят иде в гората, свободен от всякакви окови, от всякакви юзди? Казвате: „Тогава къде ще търсим коня?“ В гората. Като видя този кон в гората, ще го потупам, ще му кажа: „Много се радвам, че твоите букаи паднаха.“ Той пасе, попогледне ме, вдигне си главата нагоре и ми говори. Ние можем да си приказваме с коня. Защо си вдига конят главата? Защо пасе? Конят казва: „Ти ангелската наука, науката на светиите научи ли?“ И волът казва същото. Сега е тази наука стана ли ви ясно защо конят, волът пасат трева? Казват някому: „Ти дъвчеш като някой вол.“ Дъвкането трябва да се учи. То е емблема, символ на живота. Като видиш един кон, с почитание ще идеш при него, ще се спреш, ще го погладиш, ще се обърнеш към Бога, ще направиш една молитва и тъй ще си отминеш. Там някъде някой вол пасе. Пак ще се спреш.

Вие питате: „Какво ще стане с нас?“ Какво ще стане. Ще дойде великото в живота. Ще заговори Господ в душите ви, но вие трябва да бъдете весели и радостни. Само така ще можете да разберете Божественото. Само така ще разберете Бога, Неговата свята воля, и ще можете да слушате с отворени уши живото Му слово. Само тогава ще бъдем братя и сестри. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива, но говоря за братство и сестринство, което от нищо не може да изтрие. То е братство и сестринство. Приятелство, което от нищо не може да се изтрие – то е приятелство.

Божието благословение да бъде над вас.

Сега да прочетем „Добрата молитва“ тъй, както никога не сме я чели.

Добрата молитва“

Божията любов да бъде с всички ви. Да ходите с тази любов през тази година. Вие целувате ръката ми. Защо? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкуваме с дясната ръка? Това значи, че двама разумни хора, като се съберат на едно място, всичко могат да направят.

(„Молим всички да имаме беседата.“)

То е направено вече. Щом поискате, всичко става.

(„На кого да се даде?“)

Тази беседа ще се даде на всички, които ще служат на Божията наука. Речено, казано, свършено.

Тревицата, която ви дадох, не се загубва. Тя ще ви говори винаги: „Служене на Бога.“ Щом я потърсите от сърце, ще я намерите. Ще бъдете бодри, весели, радостни. Ще бъдете смирени като децата.

Сега видяхте, че като се качихме на Мусала, там такава беседа не можеше да ви се държи. Краката ви бяха изстинали, но затова, като слязохте отгоре, вече имате тази беседа. Хубавото във вас е това, че имате смелост да вървите и в лошо време. Това показва, че и в духовно отношение ще можете да преодолявате всякакви спънки и препятствия. Този ви подвиг ме радва. В Божия закон кой каквото дава – придобива. Стига сърцето ви и умът ви да се отворят, всичко, каквото решите, ще стане. Решихме да се качим горе на Мусала, каквото и да беше времето – можахме да се качим. Като наближавахме горе, гръмотевиците се оттеглиха. Те казват: „Този, който се качва горе, трябва да бъде чист като снега.“ Затова вали сняг. Който е горе сега, там има слънце. Ние трябва да се качим горе, да видим слънцето.

Всякога, когато човек върши волята Божия, той е пръв. Когато не върши волята Божия, той е последен -нищо повече. Всякога човек може да бъде пръв. Мнозина, които се качват на Мусала, се побояха да не им изстинат краката и се върнаха. Други, които се бояха да останат тук още известно време, за да се не простудят, пожелаха да се върнат в Чамкория – и се върнаха. Питаха ме: „Да останем ли, или да се върнем в Чамкория, защото краката ни изстинаха?“ Понеже аз държа на закона на свободата, казвам им: „Щом не искате да останете, идете си.“ Аз можех да им кажа: „Останете всички тук, утре ще има беседа“, но не им казах това и те си отидоха. Аз постъпих по закона на свободата.

В Бога няма обратни решения. Каквото Бог веднъж е обещал – става. Той е единственото Същество, на което думите нямат обратни решения. Бог никога не изменя Своите обещания. Той не знае какво нещо е „не може“. Ако Бог задържа Своята милост, то е защото чака момента, когато всички ще могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска всички да дойдат до положение, да разберат защо е създаден светът. Досега вие не знаехте защо са тия треви. Не е грешно, че не сте знаели това нещо. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но колко други остават. Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат тревата. Кой философ би ви казал това?

(„Колко е хубаво всякога да бъдете с нас и така да ни говорите.“)

Никога не е било време да съм бил извън вас. Не е било време, когато да не съм бил с вас.

(Времето се поправи малко.)

Забележете, щом вие се зарадвахте, и времето се поправи. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно.

Често казвате, че никой не ви обича. Има едно Същество, което ви обича. То е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Като дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. Важният въпрос за вас е да възприемете напълно всичко това, което чухте. В света са важни следните неща: светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават такива.

Какво означават мокрите крака? Мокрите крака са онези неблагоприятни условия на живота. Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Желаеш да постигнеш нещо в живота си, яви ти се едно, второ, трето препятствие – това са все мокри крака. Речеш да направиш къща – пари нямаш. Когато дойдем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще имаме повече светлина в тях, отколкото е нужно. Често вие се обезсърчавате, казвате: „Остаряхме вече.“ Какво означава старият човек? Когато човек изгуби вярата си, остарява; когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога -остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, то е една хубава черта. Вие сте радостни днес. Трябва да се радвате. Защо? Радостта е едно такова извеждане навън.

И тъй, тия от вас, които се качиха на Мусала, хубаво направиха; които не ходиха на Мусала, и те хубаво направиха. Всички все долу ще слезем.

(„Колко е хубаво да останем тук!“)

Тук – значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога.

Беседа от Учителя, държана на Мусала (при Бистришките езера), 13 юли 1925 г.

Категории