Словото

Махатма Ганди

Кратки биографични бележки взети от Уикипедия

Мохандас Карамчанд Ганди (на гуджаратски:, મોહનદાસ કરમચંદ ગાંધી ), познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още "Баща на нацията".Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха (на хинди: सत्याग्रह, „държене на истината“), ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.”

Санскритското име Махатма („велика душа“) произлиза от индийската философия. С това име Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г. Самият Ганди признава в книгата си „Моят път към Истината“, че е недостоен за тази титла.

Ранни години

Мохандас Карамчанд Ганди се ражда през 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, като най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно – на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Ганди докладва, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерци и били вегетарианци.

Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните офицери в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности – индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.

Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания, семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки, че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. Освен със следването, Ганди изучава и индуизма, исляма и християнството, като индуистката религия става все по-важна за него. Най-вече джайнизмът, с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието, оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита и книгата на Лев Толстой „В кое е моята вяра“ и окончателно се убеждава, че на насилието

не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Той е въодушевен и от проповедта от планината на Исус, която отговаря на неговото мото, на лошото да се отвръща с добро.

Брак и семейство

Още през 1883 г., когато е на тринайсет години, Ганди е оженен от родителите си за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Първият им син, Харилал, се ражда през 1888 г. Те имат още трима сина: Манилай (1892) г., Рамдас (1897 г.) и Девадас (1900 г.). След като през 1906 г. Ганди приема целибата, той прекъсва сексуалните връзки с жена си. Кастурбай въпреки това живее и работи с него и занапред, като поема неговата политическа борба, когато Ганди е в затвора. Ганди и Кастурбай са женени в продължение на 62 години.

Ганди в Южна Африка

През периода от 1888 до 1891 г. Ганди живее в Лондон, където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 г. получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка.

По време на англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 г. Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 г.

Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. Ганди бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва  една онагледяваща история:

На седмия или осмия ден от моето пристигане аз напуснах Дърбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. … Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той видя, че съм „цветнокож“ — това го обезпокои. Той веднага излезе и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: „Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение“. „Но аз имам билет за първа класа“, отвърнах аз. „Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното.“ „В Дърбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук.“ „Не, не можете“, каза служителят, „Трябва да излезнете оттук, или ще извикам полиция, за да Ви изхвърлят.“ „Да, направете го“, отвърнах. „Отказвам доброволно да стана.“ Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли. Отказах да пътувам в багажното отделение и влака отпътува.

 

Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес и повежда на 13 ноември 1913 г. протестен марш към Трансваал, в следствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.

Завръщане в Индия

През 1896 г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук. Отправя и критика към "данък "Три фунта", който обвързва индийските договорни работници към техния работодател. Пътува през родината си и се среща с политическите водачи на Индия. Важен приятел и съмишленик той намира в лицето на Gokhale, член на INC. След като в края на годината е помолен да се върне в Южна Африка, той веднага отпътува заедно със семейството си.

Борба за независимост на Индия

След двадесетгодишен престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“(“Велика душа”).

През 1920 г. Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес, който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г. Ганди инициира кампания за гражданско неподчинение и организира Поход на солта (Salt Satyagraha), като протест срещу британския монопол на солта. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост. През 1942 г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в Пуна. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

На 3 юни 1947 г. британския министър-председател Клемънт Атли провъзгласява независимостта на Индия и разделянето ѝ на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. В последствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва (чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 г.), за известно време се преустановяват напомнящите на гражданска война кръвопролития, които се водят между индуси и мюсюлмани.

Независимостта на Индия и смъртта на Ганди

Когато избухва Втората Световна война, през 1939г. Ганди официално се обявява срещу войната. Докато в Южна Африка той се застъпва за подкрепата на британците през Първата Световна война, сега той призовава към бойкот. Индийците не трябва да подкрепят британците в тази война. "Quit India" – Оставете Индия – това гласи девиза през 1942г. В тази акция индийците отказват подкрепата си по време на войната, ако не се признае независимостта им. Ганди отново е задържан по време на тази кампания. Изолиран  е от другите Satyagrahis и е затворен в затвора Aga-Kahn-Palast. По време на престоя му там, умира Кастурбай.

Тъй като през 1942 г. почти са стигнали до завладяването на Индия, британците се нуждаят от подкрепата на индийците и са готови на отстъпки. Независимостта на Индия все още не се обмисля сериозно от британският премиер-министър Чърчил. Ганди е освободен от затвора през 1944г. Едва след войната и под новото британско лейбъристко правителство, през 1947г. Индия постига независимостта си, въпреки, че това е под формата на две разделени държави: мюсулмански Пакистан и индуистка Индия. Въпреки, че с всички сили Ганди се застъпва за това, той не успява да убеди нито мюсулмани и индуси, нито британци, в признаването на причините за основаването на една обща държава. В новите държави започват религиозни пътешествия на отделни групи. Не могат да бъдат избегнати и насилствени противоречия. Ганди се опитва да възстанови мира. През 1947-48г. той е в Калкута и в други градове и се опитва да изглади споровете. Мирът изглежда невъзможен. Той отново взема решение да пости до смърт. Здравето на Ганди е сериозно застрашено. И двете религиозни групи не са можели да понесат отговорността за смъртта на Ганди и сключват мир за кратко време. По този начин той предизвиква омразата на фанатични привърженици на двете религии.

На 30 януари 1948 г. Ганди е убит от фанатичен индуист. Последните му слова са отправени към Бога.

Творчество и учения на Махатма Ганди

"Хората ме описват като светец, който се опитва да бъде политик, но истината е съвсем друга."

Ганди описва своята цел като стремеж, първо да подготви своите хора за свободата, а след това да им помогне да я постигнат, с мирогледа да освободи народа си не само от британското, но и от модерното и западно влияние като цяло. Ганди съзира остър контраст между древните индийски религии, базирани на философията на ахимса (ненасилие), и западната култура по това време, в която той вижда вкоренен патологичен стремеж към насилие. Стимулиран от хиндуистката философия и "Есе за гражданско неподчинение" на Хенри Дейвид Туро, и изключителното вдъхновение от Мартин Лутър Кинг, плюс безброй други активисти, Ганди постига драматични резултати чрез ненасилствено гражданско неподчинение. Той нарича този процес Сатяграха, буквално "духовната сила", силата на любовта и разбирането срещу омразата и невежеството. Сатяграха не е оръжие на слабите, той учи, че за нея се изискват морална и физическа сила, дисциплина, и продължителни духовни тренировки, за да се достигне ненасилствения манталитет, когато се изправиш лице в лице с грубата сила и агресията. За Ганди е нужен повече кураж да поемеш куршум, отколкото да изстреляш такъв; да умреш, вместо да убиеш. Контра-насилието влошава нещата, само ненасилието лекува и възвръща мира. Последователен мислител и искрен духовен революционер, Ганди не пропуска да начертае пряката връзка между ненасилието и вегетарианството. Той гледа на всички живи същества като въплъщения на Бог, като част от духовния свят, и разбира се наравно заслужаващи респект и благоговение. Не можем да ядем плът, участвайки в излишно отнемане на живот и да казваме, без болката на противоречието, че ние сме духовни същества или използваме ненасилие в нашия външен вид и действия.

Ганди посвещава живота си на откриване на истината, или Satya. Той се опитва да постигне това с изучаване на собствените си грешки и провеждането на експерименти върху себе си. Той озаглавява своята автобиография “Моят път към истината” или “Автобиография”. Ганди е плодовит писател. За няколко десетилетия той редактира вестници, включително Harijan на гуджарати, хинди и английски език. През 1896 г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук.

Ганди написва много книги. Пълната колекция се състои от 100 тома, повече от 50000 страници.

Цитати:

  1. Аз бих станал християнин, ако християните живееха по християнски!
  2. Вярата ми в ненасилието ме задължава на решителност. Няма място за страх или

слабост.

  1. Да пренебрегнеш едно единствено живо същество означава да пренебрегнеш божиите сили и да навредиш не само на това същество, а на целия свят.
  2. Дори и най-незначителната неистина разваля хората, така, като капка отрова разваля цяло езеро.
  3. Любовта е най-мощната сила, която е присъща на света, и най-скромната, която човек може да си представи
  4. Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.
  5. Мразя привилегиите и монополите. Отричам всичко, което не може да се сподели с масата на народа.
  6. Насилието е оръжието на слабите; Ненасилието — на силните.
  7. Непоколебимостта се състои в това, ние сами да си наложим нещо целейки това, да предразположим другите, да приемат нашата гледна точка по своя воля.
  8. Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид, освен като хляб.
  9. Отричам насилието, защото доброто, което изглежда то може да причини, не е трайно; трайно е лошото, което то причинява.
  10. По-лесно е да различиш морето от контитентите, отколкото пропастта между индивидите или народите.
  11. Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.
  12. Силата на мнозинството е наслада за плахите!
  13. Слабият не може да прости. Опрощението е качество на силния!
  14. Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.
  15. Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.
  16. Храбрите духом добиват слава, когато се борят сами!
  17. Бъди промяната, която искаш да видиш в света!
  18. Око за око и светът ще ослепее.
  19. Няма път към мира – мирът е пътят.

 

За Ганди:

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.- Алберт Айнщайн.

Начинът на мислене на Ганди може да отведе директно до политическите структури на бъдещето, в които една нация може би е по-добре защитена, когато не притежава атомни оръжия, отколкото ако притежава такива, структури, в които тя по-ефективно преследва собствените си интереси, когато се съобразява с интересите на другите нации, отколкото когато ги игнорира. Това е своеобразният пример, който Ганди ни оставя, който показва, че най-постоянният личен ангажимент, заедно с пълното отричане на насилието, могат да доведат до най-големият политически успех. Всички сме му задължени за този пример.- Вернер Хайзенберг.

Литература на български:

  • Ганди, Махатма (2002). „Размисли за всеки ден“. Мириам Паблишинг
  • Ганди, Махатма (2003). „Моят път към Истината: Автобиография“. София: Захарий Стоянов

Категории