МЕКИ И ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА
VI година (1926-1927), Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 6.11.1927 г., неделя
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
Наредете се на един кръг.
Уточнение: Приятелите почват да разместват столовете и да ги обръщат един върху друг.
Знаете ли какво показва това, когато обърнете столовете с краката нагоре? – Туй значи, че в света обръщате нещата надолу с главата. Динамически сили се образуват тъй, както обръщате, и тогава те ще развалят всичката работа.
Психическо упражнение: всички са наредени в кръг един до друг. Ръцете са допрени с дланите на съседите – лявата длан е нагоре, дясната е надолу. Дясната ръка издигаме нагоре, десния крак издаваме напред – клякане, издигане – бавно, съсредоточено. Волята да прониква съзнанието. Връща се кракът, ръцете правят контакт. Повтаря се същото и с левия крак. При клякането ръката остава горе.
Уточнение: Всички образуват два кръга, понеже не се хващаме на един.
Едновременно изнасяме няколко пъти ръцете всички, докато постигнем да става това едновременно. След като се достигне това, почва упражнението – първо с десния крак, после с левия. След това изнасяме двете ръце напред. Няколко пъти ги изнасяме всички, за да се достигне това хармонично и едновременно. Дланите са под прав ъгъл, с ръката – като че подпирате нещо.
В органическия свят има един закон на противодействие. В света съществува едно силно противодействие. С него е започнал светът и с него ще свърши. Имате площ, да кажем, имате известни семенца посети. Тази почва е твърда. По кой начин сполучиха тези, нежните семенца, да израснат над тази, коравата почва? Вярно е, че тя пуща влага. Но всяко стъбълце е център, динамичен център на електричество. Влагата служи само като добър проводник на електричеството. А чрез електричеството туй, нежното стъбълце, си разтваря път.
По същия закон: кое е мекото в живота? – Водата. Мекотата разбира тази течност. Някой път се чувствате нервен, сух – това показва, че имате малко влага. Тази влага трябва да дойде от океана. Теченията – въздушните – това е вашата мисъл. Трябва вашата мисъл да заработи. Това е раздвижване, буря. Тази буря ще донесе влага, ще дойде този, мекият елемент, ще проникне в почвата, след туй ще дойдат електричеството и магнетизмът, ще почнат да работят и вашите меки стъбълца ще излезнат из тази, гъстата материя. Тогава ще дойдете до идеалното състояние, при което можете да растете. Ако главата ви е заровена като тези стъбълца в земята, какво може да измислите? Луковата глава какво може да измисли? – Клоните е измислила. Дошла е 10-15 см и си казва тази лукова глава: „До центъра на Земята не може да се достигне“ – и изменя решението си. Движението не е само в една посока. Най-първо ще привлечете влагата. Това е мекота. Аз не говоря за мекотата на кашата, на тинята – тази мекота, в която човек се удавя. Как може да наречете вие водата – мека ли е? Тинята е отрицателна страна на мекотата. В тази кал вътре нищо не може да расте. Във водата все таки може да живеят рибите, но в една такава мекота на калта – там почти всичко гние. Отрицателна страна е това. Когато някой каже, че не обича мекотата, разбира тази кал. Защото на калта не е свойствено да бъде мека.
Мекотата е свойствена само на човешката душа. Това е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Мекотата – това е във физическия свят. Когато говорим за Астралния свят, когато говорим за нежност на чувствата, подразбира се същото: тя съдържа мекота и тази пластичност. Само тези, меките неща, може да се обичат. Можете ли вие да обичате един студен камък или едно парче лед, да го прегърнете и да го милвате? – Не можете. Сега този е първият начин. Някой път нямате разположение да учите, нямате никакъв импулс да работите. Защото всяко растение, за да почне работа, трябва да има мекота, влага трябва да има. Но тази влага ако е мека – това показва малко топлинка вътре. Мекотата винаги подразбира влага и скрита топлина. А скритата топлина е вече носител на условия за самия живот. Не трябва целият човек да се превърне на мекота – в дадения случай известна постъпка трябва да бъде мека. Когато ние изгубим мекотата, тогава се образуват психичните набраздявания: чувства разни като недоволство, вкиснете се. Вкисването от какво произтича? Химиците как го определят? Водата ферментира ли? – Ферментират само твърдите вещества, органическите. Следователно ферментирането е признак, че у нас има повече твърди вещества, отколкото ни трябват. Следователно вие ще ги извадите. Ще оставите толкова, колкото ви е потребно.
Твърдите вещества в нас се означават с костите. Меките се обозначават с мускулите. А течните – с кръвта. Динамичните сили чрез нервната система се уподобяват. Всички, завършили гимназия и университет, трябва да имат едно положително знание. Вие трябва да знаете да се разговаряте с вашите клетки, с вашите мускули. Един мускул е едно общество от много интелигентни същества. Пръстът – организиран е той от клетки, те са едно общество, и ако направите някой път нещо недобро, тези клетки се бунтуват. И какво става – усещате болка. Не мислете, че можете да правите, каквото си искате. Вие може да правите, каквото искате, но и клетките си имат свой морал – не както нашия. Но щом престъпите техния морал, веднага ще усетите едно неразположение, което е дисхармония с Небето, след това – едно органическо неразположение. Те казват: „Нашият господар не мисли за нашето добро, следователно и ние не можем да мислим за неговото добро.“ Ако цял ден работите и не защитавате ръцете, това е една крайност. Казва някой, че трябва да бъдат ръцете меки – тогава ще работите малко, ще почивате малко, ще се молите по малко, ще ядете по малко. Всички тези малки неща като се съберат… Ако този кръг (Фиг. 1) го разделя на 1000-2000 частици, те са малки, но всички, събрани наедно, съставят едно цяло.
Фиг. 1
Взаимообразността на нашите клетки образува едно цяло в организма: кореспонденти си имат те, вестници, предават си новините. После, научни експедиции правят. Математици имат, събират се на лекции. После, имат си лаборатории, правят химически анализи, реторти си имат. Вие ще бъдете учудени, ако влезете в клетките, в техните химически лаборатории. Като седне онзи „професор клетка“ да работи, той е професор отличен, с четири дипломи, и той държи изпити в Невидимия свят – и дошъл сега, станал слуга на един „учен невежа“, който не разбира. Те го учат. Като казвам прост – в нас ние не сме се диференцирали, само външно познаваме света, но вътрешното устройство на света… Ние познаваме живота отчасти. Че какво сте научили от живота? Вие живота на растенията, на насекомите, на рибите, на млекопитаещите, на разните общества на човечеството познавате ли? Всичко туй може ли да изпъкне в нашето съзнание, да познаем какво е състоянието на това същество? Съзнание има – то страда. Туй е само негативната страна, но животът не седи там. Корените на едно растение – това е адът. Стъблото и клонищата – това е раят. Който живее в клоните, той е в рая. Тъй че раят и адът са свързани взаимно, имат допирна точка. Адът е безплоден, но тези клетки – от тях зависи.
Някои от вас може да изгубят своята памет. Защо? – Защото те са дали на други едни клетки надмощие – отзад, тук, на задната част на черепа. Там има известни общества, които могат да погълнат цялата енергия, да отвлекат онези умствени енергии, потребни за паметта, и човек става разсеян. Ако умът погълне всички енергии, човек става твърд в своите чувства, груб. Така нищо не се постига. Следователно ще разпределите всички енергии вътре в мозъка си – като един господар: в своите бели дробове, в стомаха… На стомаха да не гледаш като на торба, която ще се унищожи – не, туй са разумни души. Ще се помолиш и те ще те слушат. Ще говориш на клетките на стомаха, на дробовете, на сърцето, и най-после ще дойдеш до мозъка – с него ще свършиш. И след като свършиш, туй ще бъде един прием, суетня – тогава ще започнеш своята работа отвън. Вие сега седите и казвате: „Колко съм аз нещастен!“ – Е, в какво седи твоето нещастие? – „Аз – казва – не мога да завърша изпитите си.“ – Е, голямо нещастие! Време има, ще ги завършите. Колко време ще ти отнеме? Ако концентрираш ума си, за един ден ще вземеш изпита, ако си разсеян – за една година. Ако още се разсееш, и за 10 години пак не можеш да си вземеш изпита.
Има същества, разумни същества на Небето, които знаят на нашата Земя растенията – всички видове, знаят колко животни има, колко хора, колко камъни. Всичко на Земята, тъй, като ги попиташ – подробно знаят всичко онова, което е важно. Той е учен човек – като отвори всички тези листа… Вие сега, като се отвори вашият ум, от повърхността на Земята какво знаете? Колко вида риби има, не знаете. Колко пластове има в Земята, не знаете. Колко течения има вътре в Природата, не знаете. Не че не знаете, но тъй – предполагате си. Но тъй, да знаеш едно течение, да знаеш колко вида течения има… Това са течения, в които трябва да потопиш ума си. Когато влезете в една окултна наука, за да развиете вашия ум, ще ви дадат известни методи, за да се повдигнете. Няколко хиляди течения има в един милиметър – тъй ти ще се повдигнеш с една хилядна от милиметъра и веднага ще ти проблесне нещо, ще стане твоята памет силна. Или искате да развиете поезията, или музиката, или каквото и да е изкуство – има си известни течения за това. Ще бутнете известен бутон, ще се повдигнете и вашите клетки ще получат тази енергия.
Ние сега чакаме Господ да погледне благосклонно на нас. Това е вярно – Той е погледнал тъй благосклонно, че светът е вече нареден. Човек е един космос, създаден от живи интелигентни души, които са дошли да работят за него, и на туй общество той трябва да гледа със свещен трепет. Не да кажеш: „Един ден аз ще се схумя, от мен нищо няма да остане“ – това е глупаво схващане. Туй е един свят от разумни души и на тези души няма да кажеш тъй, та да ги обезсърчиш: „От вас нищо няма да остане.“ Господарят казва, че от тях нищо няма да излезе! Че къде е писано? Онова погрешно мислене вие ще си го турите в старата торба. Това е механическо схващане. Мислите, че дарбите ще дойдат отвън. Дарбите, силите у човека са в тези клетки. Ако почнеш да им говориш на техния език, всяка една дарба ще се прояви. Изисква се само време. Всички науки в света се дължат на тези клетки. С тези клетки са свързани разумни същества от Невидимия свят у нас. Тези клетки са разумни центрове. От Невидимия свят, когато искат например да говорят на нашия разсъдък, трябва да съсредоточат известна енергия в известна част на нашия организъм… например в сърцето, когато искат да говорят за Любовта – в лявата страна на сърцето. Отзад има друго сърце, под лъжичката – друго, и отпред, на челото отгоре – е най-хубавото сърце на човека.
Тези работи ги пазете за вас. Вие можете да направите малък опит. Най-първо ще считате, че всичко у вас е разумно. Ако мислите, че у вас всичко е неразумно, няма защо да правите опит. Защото на този молив, колкото и да му казваш: „Вдигни се оттука“, той няма да се вдигне. Но ако туй вещество го прекарате през живите клетки – едно живо вещество – те ще се вдигнат. Ако човек не обръща внимание на този истински възглед, той ще се превърне на едно сухо дърво, ще се превърне на едно твърдо вещество, ще изгуби своята пластичност, движението, въздуха, своята топлина –и най-после ще остане една мъртва кост. Това е философията, която можете да приложите, която трябва да ви ползва в живота. Каква е вашата опитност, кои предмети вие сте учили по-хубаво – нали онези, които обичате? Следователно знанието, което ви е потребно, туй знание е свързано с известни разумни души. То има отношение към разумните същества. Искате да бъдете поет, да допуснем. Не е лошо – това е една благородна идея. За кого – за душите ще пишете. За себе си няма какво да пишете. Но за да напиша за това, искам да се проявя за тези души вън. Следователно тези души трябва аз да ги повдигна в ума си и да напиша най-хубавото за тях. Но ако аз пиша, за да ме прославят – това е кривото. Славата не седи в хората, славата ще дойде от друго място. Славата на един юнак в кого седи – в самия него или отвън? – В самия него. Ако аз мога да вдигна цялата Земя на ръката си, къде ще седи славата ми? Представете си, вдигнете Земята на ръката си и кажете на тези хора: „Вие ще ме слушате ли?“ И подхвърляте Земята като топка. Туй ще се отрази на тези хора – океанът ще се разбълника: „Ще ме слушате ли?“ – „Ще слушаме.“ Погладя Земята – и всичко стане в ред и порядък.
Често Господ държи Земята в ръката Си и казва: „Ще слушате ли?“ – Подхвърли ви. Вие не трябва да се противите. Право е казал Христос: „Не противи се злому.“ Това е негативен път. Вие, и без да ви се каже, си го употребявате. Но казвам: действайте по закона, не се противете! Вие вървите в новия път – не хабете силите си да се борите с ниското си естество, да го обуздаете. Вие го оставете то да си расте. Израсне някой трън вън от градината ви – минете там, погледате го. Какво има в това, че той е израснал отвън – живот има вътре в него. Не мислете, че тези тръни в живота не са потребни. Тогава питам ви: вие сте млад, защо дойдоха всички тези противоположности в света – ужасни противоположности? Една противоположност – това е една възможност – каквато и да е тя. И следователно колкото повече противоположности имате, толкова повече възможности имате – и обратно. Тогава кое е по-хубаво? Защото всички тези велики хора в света са хора на големите противоположности. Следователно ние от тях черпим. Че Христос беше човек на големите противоположности. Всички пророци – историята на всички тези велики хора показва, че все са били хора на големи противоположности. Не че целият им живот е бил само страдания… Ще схващате това тъй – щом дойде една голяма противоположност, ще кажете: „Тази противоположност е една възможност.“ Възможното значи един път, един начин, един метод, в който ще добиете нещо ново, макар да не го знаете. Тази противоположност вие я смекчавате – ако не се тури тъй, вие ще се отвлечете в едно противоположно течение.
Да ви приведа един пример. Представете си, завършвате гимназия, абитуриент сте, но по математика малко куцате, по геометрия, по химия – и ухитрявате се вие: под ръкава си, под ръката си написвате най-важните формули. Напишете ги, но не може да предвидите: случи се, че онзи, който ви изпитва, вашият учител, е прозорлив и находчив – заинтересува се от вашата ръка, иска да я види и веднага казва: „Стига!“ – скъса ви. Казвате: „Стана едно нещастие, аз бях много глупав.“ Какво се изисква сега, как ще поправите вашата погрешка? Аз ви навеждам на един факт. Как ще поправите тази погрешка? – Ще идеш при професора тъй, прямо – като му разправиш, той веднага… Ето един начин този учител да види, че в теб има доблест. Няма да се извиняваш, няма да се осъждаш, но ще изнесеш всички факти. Той веднага ще признае добродетелта ти. Ще стане едно сближение. И може би след години, като те срещне, ще се усмихне и ще каже: „Ние се познаваме, откога? Откогато видях ръката ти.“ Питам сега: не е ли по-красиво да надникне той, да види ръката ти, или да го излъжеш? Кое е по-хубаво? А ти казваш: „Аз бях пръв ученик“ – пръв, но под ръката.
Провидението се отличава с това: то всякога обича, където имаме слабости, там ще надникне. Ще види и нищо не казва. Ще види, че има нещо написано, и ще каже: „Тъй ли? Че каква е тази формула?“ И той, професорът, ще си ги препише тези задачи и ще почне да размишлява за твоята психология – защо именно тези задачи, а не други. В друг ръкав той ще намери други задачи и ще се чуди защо един едни задачи не е могъл да научи, а друг – други. Кои са причините? Вземете такава една задача: дадат ви едно уравнение с три неизвестни. Георги Марков, ти си математик, тази работа с три неизвестни как се започва? Първото неизвестно как се разкрива?
Отговор: Три уравнения трябва да имаме, за да се реши. Тогава едното неизвестно се изключва, остават две уравнения с две неизвестни – има много начини, но най-малко три уравнения трябват.
Допуснете сега, че съставяте едно уравнение, да кажем, такова: имате такава една валчеста ябълка, а дървото е неизвестно. Искаме да знаем какво е дървото: високо ли е, или късо. От плода искаме да узнаем. Как ще направите туй уравнение сега? Плода го имаме. После имаме второто уравнение – имаме крушата, от продълговатите, големите. Да намерим какво е дървото на крушата. Третото – намерим един човешки череп – от него веднага трябва да намерим какъв е човекът, да възстановим неговото лице, очи, уста, нос, строен ли е бил. Всичко това – само от неговата глава. Има си методи, начини. Защото, ако погледнете в задната част на черепа, може да видите дали неговите очи са били черни, или сини: ако задната част на главата му е била дебела, неговите очи са били сини; ако задната част е тънка в известни области, неговите очи са били черни – от горещите типове е бил. А щом има черни очи, има черни коси, има и черна брада. После, искате да знаете бил ли е той умен, или не. Ще видите предната част: дебела ли е костта и в кои области. Ако цялата предна част на черепа е тънка и като запалите една свещ, вътре се вижда светлината – този човек е бил интелектуален. Ако костта е дебела – неговият умствен живот е бил слаб. Следователно ще кажем, че този човек не е живял в една интелектуална среда, не е бил професор. Ако в него тези центрове на физиката, химията или музиката са силно развити, ще възстановите дали е бил музикант, поет или учен. Всичко това може да се определи. Изисква се много голямо и тънко наблюдение. Ако човек посвети 20-30 години за изучаване на човешкия череп, ще се домогне до чудесата да чете по него. Например в астрологията къде се отбелязват теченията на Марс?
Отговор: Около ушите.
После, те създават квадратна форма на лицето обикновено. Същевременно – и на черепа. Какъв е цветът на марсианците? – Значи червеният цвят. Тези хора, които имат червения цвят на физическото поле, нямат червен цвят в Астралния свят. Ако на физическото поле имат червен цвят, в астралния имат черен. Те са хора безчувствени. Един човек, който може да те убие, какво чувство може да има – той е жесток човек. Има черен цвят. И ако той стане цвят на целия организъм, човек се огрубява. Да ви говоря на материалистически език – човек е създаден от седем материи: червена, портокалена, зелена, жълта, ясносиня, тъмносиня, виолетова. И всякога, когато се изгуби пропорцията от тези материи – може да преведете туй – това са и сили. Законът е все същият. Щом у човека преобладава повече червената материя, явява се туй, възбуденото течение – марсовото, но не е този Марс там, горе. Марс в този случай е само един символ в Слънчевата система. Два полюса си има той: един Марс има, който се вижда, и друг, който не се вижда. Този, който не се вижда, е по-опасен. Туй, което не се вижда, е опасно, но туй, което се вижда, е по-добро.
Но ние се отвлякохме. Да се върнем към темата. Най-първо ще мислите за себе си. Ти си едно общество от разумни души – нищо повече. Като станеш сутрин, ще накараш всички тези души да мислят. Или ти ще влезеш в хармония с тях, или те – с теб: едно от двете трябва да стане. Да се моли човек, значи всички те да имат този стремеж. Хармония трябва да има в целия човешки организъм. Молитвата – това е едно велико състояние, за да дойде човек в разумна връзка с всички разумни същества, които са завършили своята еволюция. Това е молитва! Да седиш при нозете на Бога, да слушаш онова поучение: как е създал света, че ще ти говори чрез Духът Си, да те учи – какво по-хубаво от това? Той ще ти даде знание за другите светове, за Слънчевата система, за Невидимия свят. Ще ти даде знание, което по друг начин с хиляди години не можеш да научиш. Сега тук вие искате сами да идете при Господа, при висшите души. Не може, колективно ще идете. Какво каза Христос на онази жена, като я намери при кладенеца: „Иди повикай мъжа си!“ Казва Му: „Нямам мъж.“ – „Петима мъже си имала, а и този, който имаш сега, и той не ти е законен.“ „Иди повикай мъжа си!“ Кое е в теб разумното? Казва: „Нямам, Господи, няма го мъжа ми.“ Няма го. Иди повикай мъжа – значи иди повикай разумното в себе си.
Сега схващате ли мисълта? Често, когато разсъждавате, могат да се повдигнат малки съмнения, недоразумения – какво мислят учените хора. Те си имат специални изучавания: външната страна на клетките на човешкия организъм изучават. Но костите, какво са костите? Важни са онези клетки, които ги създават; и когато тези клетки ги напуснат, костите се разлагат. За мускулите важни са онези клетки, които ги създадоха. Като си отидат те, разлагат се мускулите. Онези клетки, които живеят с мускулите, те си отиват с човека заедно. И когато втори път той се върне, те скоро пак създават неговите мускули. Той си има всички архитекти – все учени хора. Човек, каквото поиска, всичко го има в себе си. Той е като един цар: казва да дойдат учените, химиците, най-учените астрономи – за небето да му говорят, за онзи свят на учените философи. Е, той е цар и те ще му дадат съвет. Като вземе предвид туй, което те му казват, и той ще даде своето съгласие, своето вето. Ще каже: „Съгласен съм“ – и тръгва по правия път. Тогава, щом има такова съгласие, ще почувства радост, ще стане весел. Когато има съгласие у човека вътре между неговата душа и тези души, никой не може да му отнеме радостта. Да се съберат всички дяволи на ада – не могат. Това е тъй невъзможно, както да искаш да размътят някой океан. Една локва може да се размъти, но океан – не. На онзи, който тъй мисли, никаква философия не може да му размъти ума. Но на онзи, който не мисли тъй, всеки може да размъти ума му.
Вие сте млади. Аз ви показвам един велик закон, върху който е положен животът – инак ще си блъскате главата и пак ще дойдете до туй заключение. С мъчението нищо не се постига, с труденето нищо не се постига – постига се нещо, ако човек е разумен. Но нито мъчението, нито трудът, нито работата могат да постигнат нещо – пред тях трябва да има едно разумно, Божествено разбиране. И тогава турете тази енергия и да си не иждивявате времето напразно. Сега ще ви попитам като онзи гръцки свещеник: „Разбрахте ли ме?“ По някой път ние сме на мястото на този поп. Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: „Благословени, знаете ли какво ще ви кажа?“ Помислете малко, това е един ребус. Помислете върху думите на този свещеник за следващия път. Дайте ми една малка психологическа разгадка – тъй, да ги разясните. Това е неизвестно: знаете, че той им е говорил, имал е да им каже нещо. Защо той избягва да им го каже? На този ребус няколко души дайте едно разяснение. Да видим какво заключение ще извадите. Сега някой от вас тъй ще си каже.
Уточнение: Учителя си хваща дланите на кръст.
Някой поклати пръстите си, някой допира върха на пръстите си, вдига показалеца си – всевъзможни движения има. Мислите ли, че те са безсмислени? Когато човек си тури пръста зад ушите и пусне ръката си, какво иска да каже? – „Когато трябваше да слушам, не слушах, но сега видиш ли?“ Зад ухото се намира този център на издръжливостта. Казва човекът: „Закъсахме, но има надежда“ – той търси помощ да изправи погрешката си. Всеки прави движения: той не мисли, но първоначално всички тези движения са разумни. Цяла наука е имало в древността за това. Тя е изгубена. Всички тези движения: играенето на окото, почесването – чрез тях хората са гадаели. Цяла наука е имало. Сега е изчезнала.
Ще се върнем назад. Първото нещо: за 20 дена наред, като станете сутрин, ще си помислите, че вие сте едно същество, направено от разумни души. И ще си зададете въпроса какво трябва да се прави. Първа задача: извикайте всички тези души във вас, които образуват вашия организъм. У вас ще се зароди съмнението: „Дали те ще ни чуят?“ – Това не е въпрос. Чуването е един въпрос външен. Психологически вашето съзнание ще се повдигне на една степен по-високо. То ще подготви почвата за едно по-правилно разбиране на вътрешния ви духовен живот. След време това все ще окаже известно влияние. Да ви приведа един факт. Най-първо Бог казва: „Да направим човека.“ Значи съветва се Той. И всички тези разумни Същества решават от какво да го направят: един човек да направят от кал. И следователно тази пръст, тази пепел е трябвало да се събере и да се направи една каша, едно тесто – и да се направи човека. Това е физическата страна на човека. И след това – вторият процес е вдъхването. Духна в него Бог и той става жива душа. Туй, което се вдъхва в него, то е другата част от неговото естество. Най-първо Бог е мислил за човека горе. После от множество частици го направи – тези частици пак са събрани – и тури дихание вътре – и човек става жива душа. Най-първо ще помислите какво Господ е помислил за нас, като ни е създавал. След това – как ни е направил; и след туй – за диханието, което е внесъл. Като дойде радостта у човека, мирът и радостта – това е Божественото дихание. Добиеш ли радост, значи Бог вече вдъхва в тебе. Някои хора са мъртви, нямат никаква радост – ходят, учат, четат, но нямат никаква радост. Но като дойде Божественото дихание, тази радост – всичко вече има смисъл. Бог! Има едно същество, една душа, която може да обича… След туй започва друго заблуждение. Пак ще се върнем към света на заблужденията, на формите. Много пъти човек трябва да претърпи големи противоположности – докато дойде у човека Божественото.
Псалмопевецът казва: „Божият образ между хиляди образи като Го видя, отличава се между всички.“ И гласа Му като чуеш, навсякъде се отличава Неговият глас. Божият глас е най-мекият глас. По мекота, по израз – Той като проговори, всичко става. Когато Господ слезе някой път и проговори на ада, знаете ли какво става? – Той като проговори, образува се страшен студ и всички духове, които мислят да правят зло, почват да треперят, тракат зъбите им, забравят да правят зло и почват всички да се молят, на колене да се молят. Ако вие не разбирате Божия закон, като дойде туй, мекото начало във вас, ако не разбирате закона, ще се образува такъв голям студ, ще скачате тъй от земята, ще усещате един силен контраст. В студа горението е вътре –вътрешно горение има. Вътрешно горение, без да изгаря. Туй, което е най-малко, най-нежно в душата, което произвежда радост – това е туй, Божественото начало. То е най-хубавият глас – и който го е чул веднъж, никога не го забравя. Даже когато сте някъде и някой ви проговори с тази мекота – никога не я забравяте. През целия си живот вече ние помним тези думи. Затуй ще се стремите и вие да бъдете меки и добри.
Добродетелта в света е плод на тази Божествена мекота. Истината и Доброто са външни страни на живота. Външният живот – това е разнообразието в света. Мъдростта и Любовта – това са неща за Небето горе, скритото вътре. А Истината и Добродетелта – това е нещо, което сега можем да реализираме. Когато говорим за Добродетелта, разбираме да можем да реализираме Доброто в света, а това има предвид туй общество – то да има мир. Тази душа е придружена със своите дружки. Те толкова я обичат, че са слезнали с милиони: придружават я, прислужват ѝ. Любов е това! И после, като замине тя нагоре, отидат си с нея. Те толкова я обичат, че са се унижили, служат ѝ и нищо не искат от нея – искат само тя да върви по Божествения път. Или, на ваш език казано, да го преведа: когато вие кажете: „Да има някой да ме обича!“ – Тези души, които слизат на Земята, готови са да се пожертват за тая душа, но тя да ги обича. Те са готови всички жертви да дадат, само тя да ги обича. Те изискват нейната обич – това е едно Божествено начало. Доколкото съществува тази любов между тези души в клетките и тази душа, която е слезнала – от това зависи гениалността на човека. Човек ще бъде господарят. Затуй трябва да се образува тази вътрешна хармония между тези души, за да може да се проявят дарбите и силите. Другояче каквито и педагогически правила да следвате, ще имате само частични резултати. На онези, които сте дошли до малко по-дълбоко разбиране на живота, аз не ви казвам неща неприложими, а методи, които изискват 5-10 минути на ден. Неразположени сте някога – помислете за клетките си, и веднага ще се разсее тъгата ви. Затуй ви го давам. Това е един алхимически метод за превръщане на противоположните за вашето растене сили.
Класът може да има следващия път една закуска – само от варени топли картофи. Школата ще бъде едно предметно учение за картофките, за варените картошки. Ще насядате, ще похапнете, ще се разговаряте. Топли, топли ще бъдат!
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
