МЕКОТА, ПРИМИРИТЕЛНА ПОСТЪПКА. КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА
5 ч. с. Приятно, ведро време. Изгрев.
Нарядът.
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на царството.
Ще прочета 14 гл. от Евангелието на Йоана от 15 ст. до края.
В начало бе Словото.
За кратко време да имаме едно размишление. /10 мин/.
Три неща има, които човек трябва да спазва. Всеки си има едно свободно спазване. Някои неща човек ги пази, понеже трябва да ги пази. А Някои неща трябва да се пазят, понеже са потребни. Ти пазиш една стара дреха, не я обличаш, седи в гардероба, пазиш я; понеже останала от твоя любезен дядо, или от баща ти, или майка ти. От тази дреха нямаш никаква полза, но я пазиш като светиня. Има друго едно положение, имаш хляб, и го пазиш, да не би да се развали. Във втория случай имате едно съприкосновение с една настояща реалност. Тази старата дреха представлява миналото. Някога си е била една отлична дреха. И може би е една дреха, в която прадядо ви се е венчал; може би една дреха, в която твоя баща, твоята майка се е венчавала. И всичките примери, които се дават, те нямат общо приложение. Много пъти човек трябва да бъде много вещ, за да знае, в какво направление се прилага един пример. Запример има такива навици у хората, често някой разправя несъответствие на нещата.
Един американски проповедник разправя в събранието, че един от братята, член в църквата е умрял; богат човек е бил, а умрял. На цялото събрание разправя, и след туй казва: Братя, станете да изпеем „слава на Господа". Разправя, че един брат е умрял, и изведнъж да изпеем „слава на Господа", двояко може да се разбере. Да славим Господа, че се отървахме от него. А ни най-малко той няма тази мисъл. После, по някой път ние предаваме едни причини, така разправяме за някой, че като разправяш, разправяш за неговия живот, и изсмееш се. Ние не се спираме, на какво се дължи смеха. Смехът се дължи на един силен контраст. Запример ако видите един човек, който е излезнал, та си е облякъл палтото наопаки, и мисли, че палтото му е право, на мястото. В тебе веднага се зароди желание да се смееш. Един контраст силен е това. Е добре, ако ние постоянно се смеем, тогава мислите ли, че постоянният смях е едно естествено положение? Той е един силен контраст! И ако тези контрасти постоянно седят, питам тогава, къде е развитието на човека? Навсякъде виждаш ти все смешни работи. Да кажем срещнеш един човек, той си мига, повече отколкото трябва. смееш се. Друг има, той постоянно си върти устата, и се бърше. смееш се. Срещнеш друг, който има мустаци, постоянно ги навива, ту лявата, ту дясната страна, тъй завива си мустаците. Срещнеш стар човек, който постоянно си хваща брадата, тегли я надолу. Туй е за източните народи, за брадата и мустаците, така е, вярно е това. А в Англия и Америка ако идеш, всяка сутрин, всеки ще вземе бръснача и малко сапун, и мустаците ще си вървят. Може да питате: Защо американците постоянно се бръснат? Всяка сутрин професорът и студентът, те ще се обръснат хубаво. И бръснати ще излезат. А тук на изток считат, че мустаците и брадата трябва да останат. Казват, че момците трябва да носят мустаци, а благородство е старият да носи брада. Докато мине 45, 50 години и той пусне брада. Е, това са обичаи. Да кажем, благородство е мъжът да носи мустаци и брада, ами жената като няма, какво ще носи? Сега се явява въпрос: Защо жената няма мустаци и брада? Защото ако имаше мустаци и брада, щеше да мяза на мъжа. А в Природата еднообразието се отблъсква. Следователно, тя ще бъде една противоположност на мъжа, без мустаци и брада. И малките момченца като се раждат, най-първо нямат мустаци и брада. Отпосле идат мустаците и брадата. Други са побудителните причини. Много пъти човек се ражда, и никой няма навици. Но в живота си, от после се явяват ред навици, за които после му взема дълго време, за да ги изправи.
Та казвам, когато по някой път ние говорим за духовния живот, подразбираме една велика наука. За да знае човек, как да се съобразява с онова, което му е дадено. Той е пратен на Земята, за да извърши една работа за себе си; една работа за ближните си, и една работа за Бога да извърши. Това са три неща, за които той сам ще носи своята отговорност.
Ако работи добре за себе си, ще има едно здраво тяло; ако работи за ближните си, ще има доброто мнение на ближните си. И ако е работил за Бога, ще има и разположението на Бога! Значи ти си живял добре за себе си, може да си живял и добре за ближните си. Но ако ти не си живял добре за Бога, тогава твоята работа не е досвършена. Тогава ние не знаем, кои работи са наши, кои са на ближните, и кои са на Бога. Не са определени в нашето съзнание. Даже и идеята за Бога в нас е много смътна. Говори се за Бога, много се е говорило, и даже в Свещените книги се е забранявало да се говори много за Господа. Колкото по-малко се говори, по-добре. Защото Навсякъде вземаме Божието Име, туря се дето трябва и дето не трябва. Много рядко трябва да се казва Името Божие. Но да се носи като нещо свещено в ума и в сърцето си!
Тогава, да ви представя една идея, донякъде много хубава. Представете си едно Същество, от началото на създанието на света седи, и хората дефилират пред Него. Като войници дефилира света хиляди години. Туй Същество вижда, тия хора минават, дефилират. Сега каква е разликата между този, Който наблюдава всички, които дефилират пред Него, и тези, които са дефилирали? Туй Същество знае, колко са дефилирали пред Него. А ти, който дефилираш, не знаеш, колко същества са дефилирали. А туй Същество знае, колко души има, които са минали. То е схванало порядките на хората, хода им е запомнило туй Същество и техните лица, изражението на техните лица, и всичко туй го държи в съзнанието си. Та казвам, така представете си едно същество, което от хиляди години седи и наблюдава хората. И ги държи в своето съзнание. А вие, един човек, който временно само за 20, 30 години се пробужда съзнанието, и после като един цвят изчезне. И каква е разликата между тебе и Бога? Пред туй Същество дефилират и всичките слънца и планети. И Той ги наблюдава. От милиони години седи и наблюдава. Седи и коригира всичките погрешки. И в туй дефилиране, туй Същество като види някой дефект, или в дрехите или в хода, даде разпореждане, да се изправи тази погрешка. Дефилирането трябва да бъде правилно. И представете си, че вие като живеете денем, и вие дефилирате пред Господа. И сега с вашите мисли, с вашите желания, с вашите постъпки, като седите във вашата стая и вие правите нещо, което може да е или добро, или може да е лошо. Каквото и да правим, ние казваме, че Някои неща са хубави, Някои са лоши. Представете си по някой път, аз употребявам едно изяснение, е в какво седят човешките престъпления? Аз тургам най-леката форма на едно престъпление, на една погрешка. Представям си така, че при един богат човек, той има едно кило жито и едно кило просо. От вънка, някой си, друго същество в болезнено състояние, го наричат крадец или апаш, влиза вътре, и намира тия двете торби с житото и с просото. И от практическо съображение, той взема, че изсипва просото в житото, и взема торбата. Но от вънка го хващат, да го съдят, че той взел житото и просото. Сега, в какво седи престъплението? Две неща има. Първо той оставил една торба празна от вънка в къщи; а другото престъпление седи в това, че е смесил житото и просото в едно. Сега този богатият човек дава заявление до съдията, че някой си влезнал в къщата му, и задигнал житото и просото, като ги смесил в едно. Питам, от ваше гледище, какво наказание трябва да даде съдията на този, който е престъпил този обществен закон? Аз считам, че съдията е умен човек. И той като го гледа, казва: Ти ли си задигнал торбата? Да, аз. Ами защо ги смеси едното и другото? Е, за по-лесно, да не носа две торби. И тогава съдията дава нареждане, да вземе той и да отдели просото и житото, и да върне торбите на богатия, тъй както са били първоначално.
Следователно, в какво седят вашите престъпления? Че сте смесили житото и просото. И тогава, Господ като ви сади, ще каже: Турете житото в едната торба и просото в другата торба. И ги дайте на богатия. И ще се свърши въпроса! И казвам сега, седи Господ и те гледа, че ти си задигнал двете торби с просото и житото. Той те наблюдава и мълчи, нищо не казва. Той наблюдава, ти вдигаш едната торба просото изсипваш го в житото вътре. И Той ти дава едно наказание, както си ги разбъркал, да отделиш житото и просото на една страна и на друга страна. Ето какво сравнение аз правя! Тия двете торби – просото и житото, житото това е доброто, а просото, това е злото. Един богат човек има две торби, жито и просо, и ти отиваш и ги смесваш. Господ ти каже, да отделиш просото и житото. Просото е дребно, и дълго време ще ти вземе, докато го отделиш. Вие не знаете колко зърна просо се съдържа в едно кило. За житото аз съм правил изчисления. Едно кило жито съдържа 16 хиляди зрънца. А от вас искам, вие да изчислите колко зърна има в едно кило? Да ви дам едно правило. Не ви трябва да броите цяло кило.
Дълго време ще ви вземе. Но вземете три грама просо, или 5 грама просо, и прочетете колко зрънца има в 5 грама. Или може да вземете един грам просо, и вижте колко зърна има вътре, и после ще ги умножите на хиляда, и ще намерите колко хиляди зърна има в едно кило. Казвам трябва да имаме една ясна представа за това, което вършим. Но ние всякога мислим, като че никой не ни вижда. И че всичко можем да правим. Че най-първо ние се виждаме сами. Ти правиш нещо, и виждаш което правиш. И като направиш нещо, ти знаеш, че туй, което правиш не е право, а при това го правиш.
Мене ми разправяше една попска дъщеря, че тя била обична на баща си, и майка си. Казва тя на майка си: Направи две гърнета с петмез, с тиквички варени. И тази любимата дъщеря, като влиза, отваря гърнето и днес 2, 3, утре 2, 3, всичките тиквички ги изяла, и в гърнето останал само редкия петмез. И един ден бащата казал: Нека нашата Марийка да донесе от петмеза с тиквичките. Тя отива при гърнетата, седи там, гледа, няма тиквички, не останали. Минава се половин час, отива майката да види, какво? Бащата иска тиквички. Но тя не ги намира, и не е намислила, какво да каже, какво да направи? Пита бащата: Защо нашата Марийка не идва? Тя казва: Няма никакви тиквички. Бащата бил умен казва на жена си: Няма нищо, още една голяма тиква има, срежете я по същия начин, и турете я пак вътре в петмеза. И казвам, често в нашия живот тиквичките са изчезнали. Някой не може да направи добро, защото тиквичките са отишли. Изядени са тиквите. И като дойде някой гост, няма с какво да се нагости. Казвам, ако са изядени тиквите, някоя друга тиква има, нова; Турете новата в петмеза, и работите ще се оправят.
Та ние се връщаме в Евангелието. Ние искаме един живот, тъй както Христос е живял, както светиите са живели. Нямаме една ясна представа, как са живели светиите. Ние имаме изучен една много малка част от техния живот. Интимно как са живели светиите, какви борби са имали, какви страдания са минали, какви падения и ставания! Животът на светиите, не е така както виждаме. Ние светиите ги виждаме в техните хубави дрехи, облечени в светъл ден, изчистени. Но имат си и друга страна светиите. И някой път по какво се отличават? Библията аз харесвам в едно отношение, че нещата там са написани конкретно. Този народ еврейският е много конкретен. Всяко нещо е описано тъй както е. И виж еврейския цар Давид е описан тъй характера му, и доброто и злото. Тъй е конкретно описан, по английски го описва. Няма нищо да е скрито. Не се показва само хубавата страна. Ама живота на Соломон така го описват, хич не са мислили, след време какво ще кажат за еврейския народ. Че имал 300 жени и, че имал 900 наложници. Тези хора не им помръднало окото. Описват един цар, който имал 300 жени. Че едва сега хората могат да се справят с една жена, ами с триста жени, как ще се справите с тях. И 900 наложници? Как ще се справи, кажете ми? То ще бъде такава интрига между тях, такова съревнование! Такова бушуване! Че ти светия да си, пак ще станеш един от големите грешници. И казват, този
Соломон, на който Бог даде най-голямата Мъдросте, той не можа да издържи. Тия жени го смъкнаха. Питам на другата страна, един мъж, който има 300 жени и 900 наложници? 300 жени по две деца? 600 деца! И 900 по две деца? 1800 деца! Представете си практически, че това е цяла една казарма от деца! Да ги събереш тия деца на един баща? Толкова души да има да ги облича! Пък никак не е практично. И за туй Природата е направила хиляди опити. Че туй положение е вярно, че туй, което Соломон е имал в себе си, не мислете, че той го е измислил. Та даже Соломон в сравнение с един друг цар в миналото е един светия. В миналото са имали царе, които са имали по хиляди жени. А Соломон е съкратил до минимум. И той минава за един от най-трезвите царе в тази епоха, в сравнение с другите. А преди него е имало царе, които са имали много повече жени. И той казва: Може, може, но толкова? И той даде една епоха, която определяше многоженството. И от там на сетне всичките царе са почнали да намаляват, намаляват, до като дойдем до сегашното време. И казвам сега, ако вие вземете съвремените учени хора, те казват че „треската", има една риба, наречена „треска", тя хвърля по 9 милиона зародиши, яйца, 9 милиона деца ражда, снася тия яйца, от които само един милион се излюпват и от тия един милион, едва две достигат на своето развитие. Такова харчене вътре, една риба да снесе 9 милиона яйца? Вие даже не може да си го представите! Какво изтощаване! Каква работа трябва да се върши в размножаването!
Та казвам, ако ние го сравним Соломона, с тия две хиляди деца, то е нищо. Но тази „треска" хич не му мисли, кой ще й гледа децата. Трябва да ги гледа Господ. Че ако ние безразборно раждаме мисли, желания и постъпки, и ги пращаме по пространството; Всяка мисъл излиза от тебе и ти я изпращаш вънка от себе си в пространството; и всяко едно желание, което излиза от тебе, че го пращаш вънка в пространството; и всяка една постъпка, ти я раждаш, и я пращаш вънка от себе си? Много малко мисли остават наши. Тогава ние с това безразборно мислене, създаваме от себе си един нещастен живот. Погрешката не е в раждането на децата, в отглеждането на тия деца. Какво ще ги правиш? Запример родиш ти едно дете на омраза. 20 години ти на себе си не можеш да дойдеш. Това дете те измъчва. Ти си намразил някого. Този, когото си намразил, ти си се развел. Той е или мъж или жена. Следователно, ти в дадения случай, тия са Бедни хора, родили са една омраза. Сега, единият е мъж, другият е жена. Ти като го видиш, ти го мразиш. Защо имено мъжът намразва жена си? И защо някоя жена намрази мъжа си? Това са чисто материални работи. Има най-първо материални работи, които смразват хората; има и един духовен живот, и най-после има и мислящ живот. Да кажем една жена не мисли добре за мъжа си, подозира го, или има неразположение спремо него, или не постъпва добре. Този човек обича да яде хубав хляб, омесен добре. А тя е небрежна, не меси добре. Той обича да яде хляб, но хлябът не е приготвен добре. И яденето пресолила го е, сложила е и пипер; аз съм гледал някой като яде, та мъжът се поти от това ядене! Този мъж като яде, постоянно се бърше, изпотява се лицето му от пипера. И най-после този мъж почне да мисли за друга другарка. Казва: С тази жена не може да се живее добре. Ако тя можеше да готви добре, човекът щеше да живее с нея.
Та по някой път аз слушам, Някои от вас искат да идат при Господа, и да живеете с Него. Та вие и сега сте при Господа. Как живеете с Него сега? Господ седи надалече, Той само ви наблюдава, какво мислите. Сега онова, което ще ви кажа, ще го вземете върху себе си. Според мене, аз не съм, за да се разправят погрешките. Аз не съм толкова за това. Хората това го знаят. Една направена погрешка, тя отива в миналото. За мен е по-важно човек да предотврати една погрешка! То е по-хубаво. Някой счупи стомната. Въпрос не е, защо направи тази погрешка? Аз я виждам, счупена е стомната. Аз го зная: счупих стомната. Ама какво станало? Каквото и да философствуваш, стомната остава счупена. Но може би като тази същата стомна няма да намеря; ще купя някоя друга по-проста; но по-добре е да ме предупреди някой, да не счупя стомната.
Та да се предотвратяваме от погрешките е по-хубаво! Е по- добре! Отколкото да се изправят. И една древна поговорка казва: Една предотвратена погрешка струва повече от сто поправени погрешки. Сто поправени погрешки едва ще имат ценността на една предотвратена погрешка! Сега ние казваме: Да поправим погрешките. Казват, че трябва да грешим и да поправяме погрешките. Не. Не трябва да грешим! Да кажем, че човек е гладен. Тогава сготви му нещо. И не се заблуждавайте от вкуса на яденето. Има един начин в човека, има едно вътрешно обоняние. У човека има една вътрешна интуиция, която показва, дали храната, която ядеш е добра или не. Аз никога не съм се лъгал. Има нещо, като се приближаваш при една храна, която не е прясна, тя издава един особен дъх. Това не е това обоняние, което вие знаете. Или като вкусиш храната, иде едно противоречие в езика ти. Слушайте, то е същото, дали една мисъл е права или не, и то си има начин, по който ние можем да знаем, дали мисълта ни може да бъде права или не. Всичките прави мисли са светли; всичките нечисти мисли са тъмни. Всичките желания прави, са топли, а всичките желания нечисти, са студени. Всичките добри постъпки са меки, а всичките лоши постъпки са остри. Щом е нещо остро, постъпката е лоша, не е добра. А щом е мека постъпката, тя е добра. Щом едно желание е топло, аз вземам, то е добро. Щом е студено, то е лошо. Щом една мисъл е светла, тя е добра. Щом една мисъл е тъмна, тя е лоша тази мисъл по отношение на мене. Сега аз говоря, мисълта сама по себе си, може да не е лоша тази мисъл. Запример грешно ли е, ако аз крада парите? Къде седи грехът? В парите ли седи греха, че златото е нечисто? Не, златото е чисто. Ти 10 пъти можеш да го крадеш, то не може да се опетни. 10 пъти и да крадеш златото все злато си остава. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти като си бутнал златото, ти си го бутнал с нечисти ръце; и намацал си дрехата на златото. И златото те дава под съд, че си го бутнал с нечисти ръце. И тогава онзи съдия, който ще те сади, ако някой ми открадне, начене сто лева, съдията ще го осъди така: Да отиде да измие тези пари при най-хубавия извор, при най-чистата вода, и да остави парите на мястото. Няма да има никакъв затвор. Да ги измие парите и да ги върне назад. Че си казал някому някоя дума; не трябваше да казваш някоя лоша дума. Думата само по себе си лоша ли е? Не са лоши думите. Пак по същия начин ще ви съдят. Тази дума трябва да я хванеш, и да я очистиш. Защото думата си има една вътрешна картинка, вътрешен смисъл. Всяка една дума изразява една идея. Ти казваш: „обичам“ и „не обичам“. „Аз не ви обичам“. Де седи престъпността? Аз не ви обичам? Ти казваш на този човек: Аз не ви обичам. Значи, няма Любов и може да ви обичам, и нямаш Любов, де е злото? Ти искаш да те обичат. Да те омия с вода. А нямам никаква вода. Стомната ми е празна. Де е лошото, че стомната ми е празна, няма вода? Ама защо не си я напълнил? Защото като тебе дойде един човек и му измих краката. И сега на 2 километра трябва да ида, да донеса вода. Ама ти трябваше да отидеш. Е, трябваше, ще ида сега. Ама аз много бързам. И аз бързам. Но в бързината не може да се свърши тази работа. Вие всички все бързате.
Сега невъзможно е за нас, да живеем тъй както в миналото. И ние постоянно все си мислим; питат Някои: Какво ли съм бил в миналото? Аз сега от моето гледище, искам да зная, в настоящият момент какво съм? Е представете си, че в миналото е минал един голям порой, и онази мътната вода, която е минала през ония пластове, и се пречистила. И сега е станала хубава. Ти питаш: Каква е била тази вода? Мътна. Е, как е станала чиста? Долу в земята се е филтрирала. И сега е станала чиста. Та благодарение, че този наш живот се е филтрирал в миналото. Та и кал е имало в миналото. И сега още имаме доста кал. През нови филтрове ще минем, да се филтрира мисълта ни. Колко пъти ние носим известни състояния, които са тягостни. Колко пъти ние носим известни желания, които са тягостни, известни постъпки, които са тягостни? Запример ти седиш, и в какво седи погрешката? Ти казваш така, вземете думата, казвате: Махни се от тука? Къде седи лошото? Махни се от пред лицето ми! Считаме, че това е една обида. В какво седи обидата? Да кажем, този човек ми заприщва Слънцето отпреде ми, и аз му казвам: Махни се. Обидата седи, че аз смесвам двете торби в едно. Какво ми коствува на мене, да ида от ляво или в дясно от него на 10, 20 метра. И за него ще е хубаво и за мене ще е хубаво. Сега аз ги вземам тия двете торби и ги смесвам, просото и житото на едно място. Кое е по-хубаво, той ли да се махне, или аз да се махна? Казва: Махни се! Сега казвам: Отстрани се! Това е по-меко, отстрани се от тук; или да кажем: бъдете тъй добър, да ми направите една услуга, и да не ми засенчате Слънцето! Как може да се каже още по-меко? Бъдете тъй любезен, да ми дадете малко отвор, че малко от светлината да дойде до мен! Сега, кои са съображенията, че аз казвам, махни се? Един ангел може ли да ти каже на тебе така? Щом аз кажа на един човек така: Махни се от преде ми! Аз съм вече на едно ниско стъпало на развитие. Аз не съм човек подигнат. Та един ангел, ако седи при тебе никога няма да ти каже: Махни се! Ако той дойде, той ще се подигне от тебе нагоре, и ти тогава може ли да го затуляш? Няма да има нужда да ти казва: Махни се! Но понеже ти не си един ангел, не можеш да се подигнеш над него. И затова казва ти някой: Махни се! Казва: Дотегна ми да живея с този човек. Един ангел, той е свободен. И може да иде където си иска. Сега един човек го затварят в затвора. Ако той знае закона да се смалява и стане като едно малко бръмбърче. И веригите ще паднат, и той през най-малката дупчица ще излезе навънка. Вторият ден пак го затварят, пак го турат вътре, той пак стане малко бръмбърче, пак излезе. Питам, този човек, който може да стане бръмбър, могат ли да го държат в затвора? Сега ще преведете, ще кажете: Нашият Учител каза, човек трябва да стане бръмбър. Под думата, „бръмбър“, заради мене е една формула, математическа, и окултна формула, която показва един начин, за да се освободи човек от известна гъста материя. И така както ние говорим в духовния смисъл, трябват нови начини, за да говорим правилно сега. За да можем да живеем добре. Най- първо изучавайте се. Ние всички искаме, спрямо нас да бъдат хората много учтиви. Но и аз трябва да бъда спрямо другите хора много учтив. И те разбират хората. И не само да бъда учтив. Как да бъда учтив? Че то е хубаво, но иска се нещо повече от учтивост. На този човек трябва да предвидиш и съответни условия. Да кажем, вие както сте сега поставени, тук сега при такива условия, не може да се живее добре. Този салон трябваше да бъде най-малко 10 пъти така по-широк. За да може окултно да живеете добре. И между вас трябваше да има по един метър разстояние. От човек до човек да има по един метър разстояние. А пък сега вашата аура като излиза навънка? Някой път има нещо, ти усещаш, като че някой те тегли, нещо тегли от тебе. Пък то нищо не тегли от тебе. Но го бута. И твоето духовно тяло като излиза от вънка. Има такива трептения, казваш: Не мога да го търпя! Но туй е физическата страна. Но трябва да дойдем до една права мисъл. Вие си представлявате, че седите в едно събрание, и вас ви е неприятно. И представете си, че вашите мисли и вашите желания, и вашите постъпки едновремено, туй същество, което ви наблюдава, вие го безпокоите. Е, представете си, туй същество е толкова голямо, и някой път вие правите погрешки, запример вие изтръгвате едно Цвете, и го дърпате. Че вие туй Цвете като го изтъргвате, вие бодете това същество. И Господа ти Го бодеш, като дърпаш едно Цвете от земята, и Господ чувствува болката на това Цвете. Че ти си откъснал едно Цвете, или казал си някоя обидна дума някому, че ти си обидил някого, и Господ е там. И Той слуша. Ти си обидил и Него! И Той казва: Знаеш ли, че аз тебе те мразя? Господ казва, защото е до него. Той казва: И мене ме мрази! Аз съм, Който съм направил този човек, и мене ме мрази! Кажете ми сега, какво трябва да се прави тогава? Ти като си разклатил въздуха, разклатил си го така, както не трябваше да го разклатиш. И сега Господ казва: Оправи по обратния път. И втория път пак ще те слуша като говориш. Казваш: Как да поправя злото? Много лесно се поправя злото. Ти казваш: Много те мразя! Значи, аз ще направя такава въртележка във въздуха, че като дойде до ушите ти „мразя те", тогава казвам: Много те обичам! Пак направя въртележка /Учителят върти ръцете си от пред/, много те обичам! И свърши се работата. Но какво ми коствува мен? Вие седите и мислите, че е много мъчно да се примират хората. Направете едно завъртане, прехвърляне с езика си, и кажете: Обичам ви! И след като кажеш: Много те мразя, после кажи: Много те обичам! Знаеш ли как ми е запалено сърцето! Всичко мога да направя за тебе! /Учителят пак прави въртележка с пръстите си, ръцете си отпред/. До сега те мразих, но сега тъй те обичам! Че какво ти коствува да кажеш това? То е въздух, който трябва да излезе от тебе. Кажи така, и ще ти светне тогава!
Вие сега очаквате, да дойде Христос да ви примири. Вие се ровите дълбоко. Че как става това? Развъртете малко въздуха. Ти криво си разбрал, и той криво те отсадил. А ти си един съдия, накарай, той да отдели просото от житото! „Обичам те!", това е житото; „Не те обичам“, това е просото. Върнете житото в торбата и просото в торбата, втората. И какво ми коствува на този богати, да му кажа: Ще бъдете ли тъй добър да ми дадете 4, 5 зрънца от вашето жито, да ги посея аз на нивата си. А след 4, 5 години ще имаш цял един хамбар пълен! Та казвам, най-лесните работи, вие сте ги направили най-мъчни. Ти казваш: Аз не мога да кажа, че го обичам. Ама съдията казва: Прочети присадата.
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон. И аз ще умоля Отца си, и ще ви даде друг Утешител, който ще ви научи на всичкото". Та казвам, сега започнете с тия лесните работи! Кое е по-хубаво да крескам, или да пеем хубаво? Да пеем е по-хубаво. Туй е всичкото. Ако бяхме певци щяхме да разбираме добре хубавото. Че аз на някой човек може да му кажа една обидна дума, но тъй да я кажа, че той да се не обиди. Тъй музикално да му изпея една песен, че тъй да му падне като мехлем на сърцето. Че аз съм наблюдавал, като минавам някъде, тия работи съм ги забелязал за да ги кажа сега на вас. Гледам един момък и една мома, много красива седят, и момата казва: Аз не те обичам! А той и казва: Ти много ме обичаш, но искаш да ме лъжеш. Тя му казва, че не го обича, пък той мисли, че тя го изпитва. Казва, а не, ти и 10 пъти да ми кажеш, че не ме обичаш, и 20 пъти да ми го кажеш, аз не ти вярвам. Защо? Но тя тъй му го казва, че като го погледне, и тъй се позасмее, усмихне се. И нему му потрепери сърцето! И 10 пъти да го кажеш, той знае, че не е така! Мома, която се смее, тя не мрази! Той хубаво е научил това отдавна. И ако ти си сериозен като някой светец, седи един тъй сериозен с потънали очи и казва из дълбоко: Аз много те обичам. Не. Турете едно светло лице в очите ви, в погледа ви, във всяко едно движение да се проявява доброто! Та с всяко зло ние раждаме злото. Е, добре. Ние не знаем как да се отнасяме. Държим лицето си така навъсено, и го застаряваш преждевременно. Ти покварваш и лицето си и очите си, и всичко покваряш. И най-после Господ казва: Поправете туй лице! Гледам някоя жена, таман мъж й излезе, и току тя му намести яката отподире. И аз някой път съм излезнал, и яката се е подигнала нагоре така, и току дойде някой и нагласи яката от подире. Казвам, не е лошо. Човекът ми казва, че подигната е яката ми. Ние казваме сега, че тия работи не са важни. Важни са. Една хубава мисъл, която носиш, едно хубаво чувство, отлично! Не ти трябва повече от това. Една хубава мисъл, красива. Най-красивата мисъл, едно красиво чувство, най-хубавото, красивото. Една красива постъпка, най- хубавата! Носи ги тия! Че ще бъдеш облечен. Модно ще бъдеш облечен с най-хубавата мисъл облечен! С най- хубавото чувство облечен! С една красива постъпка, която можеш да имаш! И всички хора ще те обичат.
И казват Някои, че красотата ще спаси света! И казвам: Красивите мисли, красивите чувства, красивите постъпки, всички хора ще спаси!
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека! /три пъти/.
6. 30 ч. с.
Всички на поляната направихме евритмическите упражнения!!!
17-то Неделно Утринно Слово, държано на 28. 03. 1937 г.
