Меркурий

Меркурий символизира Кадуцей или това е жезълът на Меркурий. Този жезъл се състои от две змии, обвити около него, което посочва загадката на живота: “откъде идваме, защо сме тук и къде ще отидем?” Кадуцеят посочва пътя на инволюцията, спираловидно водещ надолу и представляващ изображение на спускането на искрата на Божественото в материята, а така също спиралата на еволюцията, представляваща пътя, по който ние пак ще се върнем горе. Най-краткият път – посвещението – се символизира от самия жезъл, т.е. правият път нагоре.
Бог Хермес, гръцкият Меркурий, бил символично обединен с египетския Тот и така гръцкоговорящите египтяни от ранните векове на християнството започнали да служат на Бог Хермес-Тот, който като Хермес бил Бог на Съзнанието, а като Тот – Бог на магията. Но не трябва да се набляга прекалено на тази връзка Хермес-Тот, защото последният никога не е бил свързван с планетата Меркурий, а е бил смятан за Бог на Луната. Връзката между Меркурий и Луната не е лишена от митично значение. Меркурий представя рационалния интелект, а Луната – инстинктивната памет. Индусите вярват, че когато те се обединят се създава единство между съзнанието (Меркурий) и паметта (Луната) – а паметта, според тях е само друг аспект на ума. Т.е. когато тези две планети са в съвпад, резултатът е великолепен ум, защото човекът има голяма способност да помни (Луната) всичко, което е научил (Меркурий).
Символ на рационалната мисъл, Меркурий е тясно свързан с усещането ни за духовна посока (Слънцето). Умът трябва да служи на целеустремеността. А след като Меркурий никога не се отдалечава на повече от 28 градуса от Слънцето, единственият възможен аспект с него е съвпад. Интелектът на човека може да бъде донякъде отклонен от основната му цел, ако Меркурий е на максимално разстояние от Слънцето, а в случаи на точни съвпади той може и да символизира факта, че умът и волята са обединени. Тази връзка между ум и воля е представена митично чрез Меркурий и Юпитер, както и между Меркурий и Слънцето. Юпитер, символ на социалната цел или връзките с по-голямото цяло, служи като фокус на съзнанието – митична роля, която споделя със Слънцето. Така че Меркурий трябва да бъде слуга на Юпитер, т.е. интелектът трябва да бъде направляван към по-висши цели.
Меркурий показва знанието, което човек е придобил от Божествената Мъдрост. От добрите и лошите му аспекти разбираме до каква степен родения правилно храни ума си с естествена и чиста храна или до какава степен е нарушил Божествения порядък вътре в себе си и в Природата главно със своя ум. Тази планета е показалец на човешкия, нисшия, природния, практичен и материален ум, посредством който човек е свързан с всичко в Природата, за да я изучава и придобива богатства от нея. От добрите съчетания, които планетата получава от другите светила ще разберем до каква степен и в какво отношение обикновения човешки ум ще има добри успехи и постижения в областта на всички природни науки и до каква степен правилно ще разбира и изучава материалния свят изобщо. “Лошите” аспекти ще ни покажат до каква степен и в какво отношение, човек ще има неправилни схващания за материалния свят, а също така и пречките, които човешкия ум ще среща в своята дейност и прояви. Меркурий е показалец и на правилните и неправилни движения, които човек прави с тялото си: “Ако искате да знаете как човек мисли, колко и какви са неговите мисли въобще, наблюдавайте го как ходи, как се движи и как работи, защото Меркурий е главен управител на крайниците в човешкото тяло” – Учителят. В умствения свят Меркурий ни учи да се приспособяваме към идеите; в духовния свят придава подвижност на желанията и ловкост в техните видоизменения; във физическия свят има движение в пълния смисъл на думата – покровителства всички промени.
Меркурий представлява интелектуалния принцип, който схваща съотношенията между нещата. В природата представя принципа на виждането и познанието.     Както се спомена, управлява конкретния, обективния ум, който се проявява чрез ред центрове и способности, локализирани в долната и средна част на челото над веждите. Тези способности носят общо название – литературни и наблюдателни способности, към които спадат следните центрове: индивидуалност, форма, големина, тегло, цвят, число, ред, системност, изчисляване, тон, време, мярка и др. Управлява също и центъра на речта, който се намира зад окото. Всички идеи за сравнение се дължат на него.
Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете. Предразполага към професии свързани с интелектуалната дейност, литература и наука. Смята се за планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема влиянието на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е “посланник на Боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан – ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушни знаци Везни и Водолей придава идеалистичност и художественост, а в Близнаци – проницателност. В Скорпион прави човека заядлив.
Болестите му са тези на мозъка, нервната система, говора (заекване), на гърлото и пр. Енергията, която Меркурий възприема от Слънцето е жива, подвижна, интелектуална. Тя отговаря на жълтия цвят и на тона “ми”. Родените под влиянието на тези енергии са активни, пъргави, делови, променливи, предприемчиви, склонни към многобройни връзки и отношения. Това са хора жадни за знание и винаги добре осведомени, изобретателни и остроумни.  
Като “посланник на Боговете”, посредник между тях и другите планети, самият Меркурий е неутрален в своите прояви и при влиянито си зависи повече от аспектите с другите планети, отколкото Луната, която управлява инстинктивния ум. В действителност Меркурий е централната точка, чрез която качеството на разсъждението намира проявата си при човека, за да действа като спирачка върху низшата природа на човека и така да подпомага издигането му нагоре. Има много хора, които имат дълбоки чувства и големи знания, но те не умеят да ги изразят ако Меркурий няма аспекти в хороскопа им. Затова по-добре е родения да има дори "лош" аспект, отколкото никакъв, защото в последния случай няма да може да се изяви пред другите. Когато Меркурий върви пред Слънцето това предполага интуиция, а обратно – търсене на истината чрез размишление. Ако е ретрограден, то роденият разсъждава по-трудно.
Движението и пътуването съставят голяма част от архетипа на Меркурий. Фактът, че Меркурий е най-близката до Слънцето планета, поради което извършва въртенето си по-бързо (88 дни), също е допринесъл за това. Древните рядко го виждали на небето и когато това се случело, било за съвсем кратък миг – факт, който допринесъл за представата за това божество като скрито или несигурно. Гърците са познавали двойнствеността на ума и техният Бог Хермес е бил Бог не само на комуникациите, но и на крадците.