МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕННИЯ. ОБИКНОВЕНИ И НАУЧНИ
6.05 часа сутринта
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината и скрит животът.
Размишление.
Прочетоха се темите: „Произход на противоречието и съгласието“. По какво се отличава господарят и слугата? Има ли някоя съществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои са съществените черти, които отличават господаря от слугата и слугата от господаря? Вземете това за тема. (Тема № 7)
По какво се отличава един научен метод от един обикновен метод? Кои методи се наричат научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснем сега, че някой от вас иска да научи хиромантията или науката за ръката. Науката на хиромантиците се осланя на 2-3 ръце, по които те четат. Те могат да имат допълнителни, спомагателни средства както лицето, краката, главата, всички те са спомагателни средства, за да се уясни ръката. Тогава, как ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на ръката, нейната големина, широчина, вид. Да допуснем, наблюдавате ръката на един човек, дланта му е голяма, какво заключение ще извадите? Или, ако ръката е голяма или малка, какво заключение ще извадите?
Фиг. 1
Сега тия три №1, №2, №3 могат да произведат във вас две състояния. Едното състояние ще бъде положително. В него ще има радост, доволство. във второто състояние ще има малко скръб, недоволство. Това сега тук са съдове, но т ще ви причинят това. Представете си, че този господин ви носи тези три съда, шишета, с много ценен гроздов сок. Кое от тия шишета е за предпочитане? – Сладка, първокласна шира голямото. Първият, който иде, е с голямото шише, вие ще бъдете много доволен. Вторият иде с по-малко шишенце и най-последен иде един с най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голямата радост, после по-малка е радостта и най-после радостта е най-малка, имате недоволство. Да кажем, вие отивате да ви сипят шира в голямото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволен, казва: „Нямаше ли по-малко шише, а с това, голямото идеш?“ Той е скърбен. След туй иде втори, с по-малкото шише. Скръбта е по-малка. Най-после иде последният, да иска от твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казваш: „Задигнаха всичко!“ Това са прости наблюдения.
Ако дойде ученият човек, по какво ще се отличават неговите наблюдения. Как ще превърнете простия метод в научен. Научният метод води към причини и последствия. Ще кажете: „Защо дойдоха тия хора при вас? Коя е причината?“ Вие търсите науката, вие не търсите човека, нито че шишето му било малко или голямо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъв път, не се спряха, а дойдоха. Защо? Необходимо им е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашите вътрешни чувствувания, радост или неразположение. Казвате, кои са причините. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, без да търсим техните причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажем: „Този човек е лош или добър, този е учен или неучен“, това е просто наблюдение. А когато кажем: „Този човек е лош“, и защо е лош, кои са причините, че е лош. Така като вникнем по-дълбоко в човешкото естество, тогава имаме един научен метод. Ако този метод се спре и не отива по-нататък, тогава имаме вече догматизъм. Туй вече науката го е доказала. Да допуснем, че науката е доказала, че този човек е добър. В какво отношение е доказала, че е добър. Добрината не е нещо постоянно. Схващате ли сега научната страна?
Казваме, че собата гори. Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
Обаче, иде другата философия, тя зад доброто поставя друго нещо. Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър. Значи, зад тази добрина търсим първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано? Как ще докажеш, че собата гори? Двама философи седят, единият казва: „Собата гори.“ Другият казва: „Не, не гори.“ Той може да му докаже: „Тури си пръста.“ Другият си тури пръста и го оттегли. „Защо го оттегляш?“ – „Е, пари собата.“ Значи, в горението има парене. Той казва: „Във всяко горене има светлина и червенина, има нагорещяване. А тук още няма червенина.“ Той отваря вратата на собата и казва: „Отвътре е червена, а отвънка не е червена.“ Вътре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци.
Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нещата, а просто само ги констатирате. А ученият философ, той търси вътрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всяко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсим същинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичките ваши постъпки, в туй отношение, да се самовъзпитава човек, той може просто да констатира в себе си известни неща, а може да проследи техния развой. Някой казва: „Някои неща в мене са лоши.“ Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: „Има някои добри работи в мене.“ И пак не търси причините. А защо в даден случай съм лош или добър, не казва, нито търси. От това гледище, в дадения случай, човек може да бъде добър и може да бъде лош.
Онзи, който иде при вас с първото шише, и каже: „Дайте м[у] шира.“ Ти казваш: „Добър човек е този.“ Че как знаеш това? Докажи го. – „Напълни ми шишето.“ Шишето, това е един факт, научен факт. „Не платихте ли нещо?“ – „Не.“ Добър човек е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? – „Търговец е той, даде ми едно кило, скъпичко го продаде.“ Не казва вече, че е добър. Значи, щом вземеш пари за ширата, ти преставаш да бъдеш добър. Това го считаме в реда на нещата.
Та рекох, някои от вас ще се научите, като наблюдавате нещата, да знаете същинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръстите в науката? Например, какво е предназначението на първия пръст? С кой пръст започна природата, като създаваше човешката ръка? Кой пръст създаде по-напред? Онези от вас, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантиците още не разглеждат този въпрос. Кога и при какви условия е писано това. Причините, защо и за какво, кое е дало повод на това, всичко това се знае. Първият пръст се е появил със съзнанието на човека. С пробуждането на човека, че той е човек, отделен от всички други същества. В момента, когато човек е почувствувал, че той е отделно същество, в него се е зародила една идея, че той е едно същество отделно, затова вдига първия си пръст. Не вдига малкия си пръст, нито втория, а първия пръст. Първият пръст, това е пробуждане на неговото съзнание като отделно съзнателно същество, което има известни права и задължения. Първият пръст казва: „Аз съм отговорен за всички последствия, на онова, което аз правя. Това значи: аз говоря и после ще отговарям. Но туй е едно твърдение, не е доказано още.
Тогава второто положение, кои са били причините да се яви палецът? Палецът се е явил, когато човек е пожелал да бъде свободен. Палецът означава стремеж към свобода. И тогава ние твърдим, според новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новите положения, според аналите, които съществуват в природата, от формите на палеца зависи и свободата, която ти търсиш.
Фиг. 2
Когато палецът мяза на някой боздуган, какво казват хиромантиците за тия боздуганообразни палци? Те са престъпници, у тях има желание да убиват, да изневерят. Той е къс, тогава несформируван. Това е пак едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславят изменението на тази енергия. Мозъчната енергия е изменила тази първа енергия и вследствие на това палецът става боздуганообразен. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първият пръст, е пръст на свободата, палец на свободата. И колкото вашият палец е по-добре сформируван и вашето понятие, вашият стремеж за свободата, ще бъде по-добър и по-устойчив. Значи, зад всяка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецът показва съзнателната разумна форма.
В всеки един пръст имате два елемента, а в палеца имате три елемента. В палеца имате мисъл, чувство и приложение. във всеки един пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Питат те някои, например: „Кое е онова село?“ Или: „Къде се намира Дървеница?“ Ти посочиш с първия си пръст (показателя), но не се мърдаш. В този пръст има само мисъл и чувство, няма приложение. Ако действува палецът, ти ще кажеш: „Ела с мене.“ Той тръгне и ти го водиш. Палецът има трети елемент. Палецът има приложението. Всеки човек, който казва тъй (посочва с показателя), той е дошъл до мисъл и чувствувание, но приложението го няма. Някой посочва [с] първия си пръст, казва: „Аз искам да бъда учен човек.“ Рекох, учен човек с първия пръст. А ако тръгнеш към науката, тогава рекох: ти си учен човек, с палеца работиш. Имаш три елемента в себе си. И когато вие казвате, че човек иска да изпъкне, имате този пръст, показателя. А когато не иска да изпъкне човек, не показва с пръста си, а тръгне с тебе, заведе те до селото и после пак се върне назад, туй ние наричаме в моралния свят приложение. И тъй, аз наричам обикновения, физически живот с два елемента, а духовния с три елемента. Там има мисъл, има чувство, има и приложение. Когато ти кажеш на себе си: „Аз искам да бъда учен човек, искам да бъда добър човек“ и показваш с пръста си нагоре, учен не ставаш. Питат те: „Там ли е воденицата?“ „Там е.“ А другият тръгне с тебе, заведе те.
Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръст, показателя и големия палец? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: „Тази работа е разбъркана.“ Да и аз виждам, че е разбъркана. Разбъркана е, защото в първия случай имаме обикновени наблюдения и след туй ще пристъпим към научните наблюдения. Ще […] тия шишета и този палец с тия три елемента и ще се повърнем към причините и последствията. Към онази разумната сила, която е работила в света, ще видим какви са нейните вътрешни планове, нейните побуждения и отношения към нас, каква е целта и. Туй е научната страна, да разгадаем всичко това или да дойдем до онези интимни побуждения на природата спрямо нас. В тази смисъл казваме, че науката е, която просвещава човека. Наука е това, което ни показва какви са отношенията на първичната причина към нас. Нас всякога ни радва това най-много. Когато казваме: „Той ни обича.“ Това е обикновено наблюдение. А като кажеш, че той към тебе има специална любов, особена, че е готов да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаеш, че е готов да се жертвува заради тебе. И ти знаеш защо е готов да направи всичко това. Когато ти знаеш същинската причина на нещата, в тебе има една вътрешна стабилност. А обикновено наблюдение е, когато кажеш, че този човек е особено разположен към тебе, без да знаеш причината. Казваш: „Добър човек е той, добре е разположен към мене.“ Обаче това са все обикновени наблюдения.
Та в тази наука, всички окултни науки имат за цел, да направят нашите отношения към природата правилни, да няма никакво съмнение. Защото в едно обикновено наблюдение има съмнение, а в научните наблюдения са изключени тия вътрешни съмнения. Едно научно наблюдение е един факт, който като се обобщи, се свързва с цялото и се изваждат тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и към нас. Сега което говорих, всеки един от вас се интересува за своя палец. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нещо специфично за палеца, няма защо да се посочва първия пръст.
Фиг. 3
Всеки един човек има един начин за показване. Има известно подигане на ъглите. Да допуснем това е във вашия хороскоп написано от 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градус една постъпка или при 30-я градус, последствията ще бъдат ли същите? Няма да бъдат. Туй, което сеете в пролетта, има едни резултати, туй, което сеете в есента, има други резултати. Плодовете, които се сеят или зреят в май или юли, имат една сладчина, които се сеят или зреят в август или септември, имат друга сладчина. Който иска да бъде радостен, жизнерадостен, да яде череши, които зреят през пролетта ранозрейки. А, който иска да бъде философ, мъдър, да яде грозде, късните плодове.
Обикновените хора казват: „Този плод зрее през май и повече не мислят.“ Или кажат: „Тези плодове зреят в септември или октомври и нищо повече не казват.“ Прости наблюдения са това. Те нататък не се спират. А ученият човек казва: „Този плод зрее в май“, и знае причините, защо зрее тогава. Ако вие запитате някого: „Защо черешите зреят тъй рано и защо трънките зреят по-късно, кои са причините за това?“ Обикновеният човек ще каже: „Ти на корена ряпа няма да сееш.“ Пък и защо да не сееш? Пък защо просо да не сееш, а ряпа? И защо ряпа? Не разравяй, не сей ряпа, защото ряпата мирише. Като не си в състояние да разрешиш един философски въпрос, не смущавай ума си с работи, които не можеш да разрешиш. Нали казват: „Не разравяй, да не мирише“, живей като обикновените хора, това значи. Онзи, който е турил ряпата, не е българин. Българинът го е взел от друго място. Но онзи, който е турил ряпата, е бил учен човек и е скрил качества в ряпата.
Фиг. 4
Ряпата има известни качества, в даден случай, тя разрешава всички физически мъчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човек, който има известна физическа болка или мъчнотия, да държи ряпата при себе си. Тури я под главата си. Имаш материални мъчнотии, режи ряпа и яж. Сега това е пак едно обикновено наблюдение, защо? Щом попиташ: „Защо трябва да ям ряпа“, ти превръщаш обикновеното наблюдение в научно. Аз рекох, яж ряпа и ще се оправят работите! Ти казваш: „Как ще се оправят работите?“ Ще се оправят. „Е, може ли ряпата да оправи работите?“ Може разбира се. Щом тази ряпа влезне в стомаха ти, тя ще оправи работите. Ако ти имаш болка в стомаха си и ядеш ряпа и тя те излекува, веднага ти ще имаш друго мнение за нея. Ще кажеш: „Аз ядох ряпа и оздравях, макар и да мирише, но тя оздравява.“
Питам ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тук тъй близо? Това е първият пръст. Тя не може да разбира. Когато човек не разбира работите, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работите. Тогава питам от чисто астрологическо гледище, резултатите на постъпки, направени в първия и в 30-я градус, не могат да бъдат едни и същи.
И тъй, ако вземем кръга, 360-те градуса показват 360 условия. В човека има 360 елементарни условия. И всяко едно условие може да видоизмени живота. Кръгът представлява едно колело, което се върти. И щом влезнеш в тия условия, ти трябва или да използуваш тия условия или те ще използуват тебе. Едно от двете ще стане. Е, какви мисли се зараждат във вас? (– Който има голямото шише може да се вземе като човек, който и много дава и много взема. Човек с голяма ръка.) Малката ръка е когато човек е дошъл до крайния предел на физическото даване. Пък иска да направи добро, той се упражнява, упражнява ръката си, упражнява и ума си. Значи малката ръка показва известна интелигентност. Малката ръка, не добре сформирувана, показва по-голяма бедност на ума. Умът се задоволява с малко. Човек, който спада към един чисто умствен тип, той се задоволява с малко хляб. Дайте на две деца хляб, за да ги познаете, какво е състоянието им. Детето, което се задоволява с малко хляб, е умствен тип, а което взема много хляб, то е физически тип. Умственият тип малко взема и малко дава, а физическият тип много взема и много дава. То казва: „Колкото на мене, толкова и на тебе.“ Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и в умствено отношение някои философи разрешават мъчнотиите много лесно. Казват: „Тебе не ти трябва много.“ Но то е от чисто духовно гледище. Обаче, ако един човек има желанията на един слон, тялото на един слон и после има формата на една овца и този философ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трябва да яде и слона. Всеки ще каже, че тук няма никаква философия. Това е отношение на тяхната форма и на техните желания.
И тъй, ние пристъпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския път на живота. Затова всички хора искат да бъдат учени. Науката хвърля светлина към причините и последствията. Тя изяснява защо и за какво стават нещата. И то не само защо стават нещата, но каква е тяхната вътрешна връзка и какво можем ние да направим. Да кажем един ден учените хора ще обяснят защо Земята е така поставена към Слънцето, кои са причините за това. Защото само при такава специфична далечина от Слънцето, на нашата Земя могат да се развият специфични качества у хората. Защото хората на Юпитер не могат да имат тия качества, както хората тук на Земята. Далечината определя качествата на хората. Затуй казват някои хора: „Да сме далече от някои хора.“ Защо? Или: „Да сме по-близо до някои хора.“ Защо? При близостта се развиват едни качества, а като сме далече, се развиват други качества и разположения. И едното е вярно и другото е вярно.
Значи, когато природата иска да създаде известни типове с известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно определено защо и за какво. Тази далечина е точно определена според енергията на тия организми, според тия същества, които трябва да дойдат на Земята и за всичко онова, което те трябва да развиват у себе си. И на Юпитер има същества, има други типове хора, с други качества, които там се образуват. Ако идеш на Юпитер, там хората се интересуват от съвсем други работи и неща. Разликата има между тях. Туй, което нас много ни интересува, за тях даже не съставлява предмет. Такова е
различието. И след туй иде другото обобщение. Един ден всички същества от разните планети на слънчевата система, ще дойдат в Слънцето, ще донесат всички други качества и ще образуват нещо ново, един нов тип. Следователно, Слънцето е един общ център, дето всички типове се обобщават. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: „Докажете го.“ Може, но за да се докажат нещата се изисква време, изисква се и разбиране.
Сега да не ви взимам повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали? Знаете ли каква е практическата работа за сега? Сега ще оставим теорията, за да има време за практиката.
Ще има сега една закуска тархана.
7.14 [часа сутринта]
Ще ви дам едно правило, то е следующето: всички научни изследвания, всичко, което вие учите, се свежда към известни правила.
Фиг. 5
Всека една наука си има своите правила. Сега в живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали под тази фигура? (ABC) Тая линия В имат ли отношение към А? Имат разбира се. Вие някой път се спирате върху някой научен въпрос и казвате: „Каква е целта на моя живот и защо съм се родил?“ Тогава, тия клонища, които се явяват на това дърво, имат ли смисъл? В това са клонища, а С това са корените на това дърво. Туй сега е в научна форма. Това са сечения. Следователно, дървото се грижи за всеки един клон, за всичките клонища, понеже те са проявления на целокупния живот.
Когато си при най-лошите условия, ти си се обезсърдчил, ще кажеш: „Аз съм клон от дървото на живота.“ Спри се там. Следователно общият живот на природата какво казва? Щом си клон, ти няма да губиш вярата си, защото там е връзката с живота. Понеже този живот е свързан с общия живот. Когато кажем, че нашият живот е частица от общия живот, ние разбираме, че животът е една вътрешна връзка. Или в научна форма казано: животът на цялото е живота на частите. И животът на частите е живот на цялото. Или рекох, другата формула: Животът на цялото се изразява в живота на частите. И животът на частите се влива в живота на цялото. Която от двете формули ви повече приляга, нея вземете. И двете са научни формули.
Тази мисъл изисква известно време, за да се разбере. Щом се даде една формула, вие не се безпокойте от неща, които не разбирате. Вас да ви е приятно, че ви давам едно житно зърно. Рекох, посейте го! Но за вас се изискват години да го наблюдавате. Или ви давам една костилка от череша. Или я носете в джоба си, или я посейте. Всека идея, която ви се дава, е едно семе. Посейте я. Тя има своя научен смисъл. А като я държите като един отделен факт, тя ще стане ненужна за вас. Ще я имате само като един отделен факт. Тази костилка не трябва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега!
Божията Любов носи щастие. Божията Мъдрост носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото щастие.
(Закуска тарахана. 7 часа и 30 минути свършихме закуската.)
Божията Любов носи пълния живот!
17 школна лекция на I-ви Младежки, Окултен клас, 21.XII.1928 г, петък, Изгрев.
