МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

(Учителят запита) Какво бихте искали?

(Отговори Паша: Бихме Ви молили да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни. Как да създадем отношения на искреност. Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата.)

Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Човек най-първо е едно същество индивидуално, което живее само за себе си. Това е в едно отношение, после той живее за дома и обществото; живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са все стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее най-първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учителят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства.

Ако дойдем до обществото, тогава идват моралните чувства. Но вие, за да се разбирате, трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание една към друга – без друго. Например, някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате никога. Всеки трябва да почиташ като себе си, и на всеки ще дадеш своето място и няма да се месиш в неговата аура, няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес“, не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме“ – то те разбира.

После, вие трябва да се стремите, не да се изолирате, но кръгът на вашата деятелност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате, защото иначе, вие взимате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи, ни на небето имате приятели, ни на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега, вие казвате: „Да живеем за Бога.“ Е, какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е любов.“ Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам – нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на.“ Седнеш, тъй слънцето те напекло – 1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчетание, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото.

Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виждаш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. Запример, написвате: „Аз ви любя.“ Любовта в написаното „аз ви любя“, там ли е? – Не е. В какво е? В тази връзка „Аз ви любя“, по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой пред 2000 години го е написал, може да не [е] заради тебе. Туй изречение „аз ви любя“, преди 2000 години е написано и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаете, може да си бил ти този, на когото е било написано това изречение. То на тебе е написано, а сега го срещаш, казваш: „Гори ми сърцето.“ Преди 2000 години е било това, а сега казваш: „Колко сладко ми тупти сърцето.“ Познаваш го. Този, който ви е писал, той ще ви се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той тъй се крие, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита… Всякога когато наближаваш да Го видиш, Той се крие. Виждаш Го и после пак Го изгубваш. Намериш се в трудно положение и казваш: „Сега ще Го намеря.“ Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не Го забелязваш дори, скрива се. Ти казваш: „Толкова глупав съм бил!“ В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще Го видя.“ Той ти помогне и пак се скрива, ти пак не можеш да Го видиш. В този момент, когато ти помогне, Той си дигне ръката и се скрива. В момента, когато ти помага не Го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това.

Запример, ето къде е във вас слабата страна. Вие, когато се запознаете с някой човек, най-първо искате да намерите неговите грешки. Това е крива философия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намерите нещо добро у него, една правилна черта, ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един – два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да седи 5-10-15 години, един живот… Ще намерите такава връзка. Ако вие 10-те не намерите една такава връзка, вие не можете да намерите едно звено. Второ допуснете, че вие искате с някоя ваша сестра между вас да се създаде тази връзка и казвате: „Искам тази сестра да я обикна.“ Искате Господ да ви покаже. Ето какво става. Един ден тя си върви по някой кей или по брега на една река, някой я бутне и тя се дави. Ако вие се хвърлите и я избавите, между вас се образува една връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото, ако във време на мъчнотии не си помагате, где седи любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помагате и тогава връзка не може да се образува. Но ще използувате малките случаи, които образуват вътрешните връзки. Но ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връзка. После, някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте проучили законите. Има хора, с които вие прямо нямате връзка, не може да ги обичате. Ще ги обичате по един околен път, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 – 5 души, та тогава да обикнеш тях. Ето как ще го обясня.

Фиг. 1

Допуснете, че вие обикнете лицето Р, но вие сте лицето „а“ и вие съставлявате най-вътрешния кръг. Следователно, най-първо вие трябва да имате връзките на другите кръгове. Тук, на следующите кръгове, има няколко лица – лицата В, С, D. Вие трябва да минете през тях и тогава да дойдете до Р. (– „Защо в кръг, а не в права линия?“) – Това се все радиуси – АВ, AC, AD, АР. (– „В различни системи ли са те?“) – Да, влиянията са различни, в една система са, по отношения са различни. Този кръг, най-външният – „Р“, е отдалечен най-рано, следователно най-далечен е, най-стар е, а кръгът „А“ е най-младия, той най-после е отделен от общия център. Следователно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до туй положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем, вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, а за да схванете философията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите как те са учили. Направо не можете да отидете. Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение. Закон е това. Значи най-голямо развитие имат тези, които са най-далечни, а тези, най-близките, имат най-голямата интензивност, те имат най-голямата възможност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете, тия дарби, които имате. Всякога хората, които се обичат имат взаимни стремежи, те са едно съдружие, взаимни интереси имат. Запример, има обич между корените и клонищата. Защо? Едните, корените имат интерес от клонищата, и те едни без други не могат. Следователно, между един корен в почвата долу и един клон във въздуха горе има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното, от клонете можеш да изкараш един корен и от корените можеш да изкараш един клон. Ако се отреже един клон и се постави във почвата, като се полива, започва да пуша клоне [корени]. Значи, ако отрежеш един клон от закум и го потопиш във водата, след време ще пусне корени. Значи клонищата съдържат корените в себе си и корените съдържат клонищата в себе си.

Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в зародиш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Да разбирате законът какъв е. Да не мислите, че духовният човек се е освободил, закон е това, не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне, като корен ще се спусне. Не мислете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа да работи и ще я възпитавате, ще ù кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз ще го направиш, ще работиш, без моето позволение нищо няма да направиш.“ Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна.“ – Не може. – „А какво да пия?“ Даваш ù вода. – „Е, тя била хубава, водата.“ После дойде, каже ти: „Месце искам.“ Казваш ù: „Не може.“ – „А какво?“ – „Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам.“ – „Че какво е туй хлебец и круши?“ – „Вкуси!“ – „А, хубаво, може, то било хубаво!“ Иска ти друго, ти ще ù донесеш по-хубави неща. Значи, тя вижда, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбира, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива.

Сегашното състояние на хората какво е? После, плътта тя не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще ù кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката.“ Че някой път тя чрез ушите слуша. Казва: „А, хубаво нещо е.“ После, като направиш една изкусна картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я направил“, но тя мисли, че и тя може да я направи. Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват.

(– „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят?“) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция.

(– „Това не ли връщане назад?“) – Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът. Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом малко Той се отдалечи в работа, хората веднага почват да се дърпат за косите или както казвате вие: „изгубили идеала си“. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш, тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин.“

Фиг. 2

(– „Какво трябва да направим, за да се сплотим?“) – Аз ще ви приведа сега един пример. Даже двама души, които най-много се мразят, може да се направи да се обичат.

Представете си, че тук точка „С“ е върха на една голяма височина, на който е поставена една дъска. Представете си, че теб те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хосканица сте. И двамата не се обичате – погледнете надолу – пропаст, погледнете се един друг, ще се обичате ли? – Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. Сестро, какво поведение имаш? И тогава знаете ли как ще започне вашата еволюция? – По следующия начин: Плоскостта се върти и вие си разменяте местата.

Фиг. 3

Единият от вас е в точка „п“, другият в точка „m“; после „п“ отива на мястото на „m“ и обратно. След това „n“ се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „m“ и става „mn“. Същото става и с „m“. Отново „n“ се връща при „m“ – „nm“. СЪЩОТО И с другата страна.

Фиг. 4

И най-после ще се съберете при точка С, и ще се обичате. Сега математически разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъгълника ABC. АС представлява чувствата; ВС представлява мисълта; АВ представлява волята; АС представлява любовта; ВС – Божествената любов; АВ – Божествената воля.

Фиг. 5

Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновременно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се допират една до друга със своите периферии.

Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесаракта, а куба представлява една страна на тесаракта. Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (– „Каква е тази пропаст?“)