Когато откритата през 1930 г. планета е наречена Плутон, светът навлиза в поредната нова криза. Този период е най-тъмният на XX век; всъщност на цялата пост-индустриалната ера. САЩ са в хватката на жестока депресия – положението е толкова страшно, че хората скачат от прозорци и покриви, защото са загубили всичките си пари. В Европа ерата на диктатурата е в пълния си разцвет: Хитлер, Мусолини и Франко, заедно с тъмните си армии създават терор. Гангстерството в Америка, и в Европа е във възход, тъй че босовете на мафията имат свой собствен принос в тероризма. На научната арена първите си стъпки прави атомната бомба, изработена от плутоний. Светът е между чука и наковалнята на две световни войни; сковали са го страх и мрак. А от дълбините на земния свят изниква още един плутонов елемент – психологията и психоанализата са хита на деня, вестоносци са им Фройд (плутонова сексуалност), Адлер (плутоновият „импулс сила“) и Юнг (плутонова трансформация).
Плутон е планета, на която бързо ѝ е приписано господство над Скорпион, тъй като и планетата, и знакът имат афинитет към подземния свят. И когато през 1930 г. започват астрологичните интерпретации на Плутон, те са синтез от митология, световни събития и значението на астрологичния знак Скорпион, които първоначално формулират символизма на планетата.
Времето е доказало, че тези тълкувания са точни, защото видяхме тъмния свят на Плутон да се проявява доста ясно през нашия век. Страхът, с който гореспоменатите гангстерство, тероризъм, диктатура, ядрени опити и икономическа депресия подкрепен по време на откриването на Плутон, сега се е преевърнал в постоянен cтpax и е достатъчно да пуснете новините по телевизията, за да видите, че историите от този тип преобладават в тях. Нов вид враг се е явил и под образа на атомната енергия – враг, който може да унищожи света за броени минути, ако попадне в лоши ръце.
Ето така Плутон, когото гърците са наричали Хадес, навлиза отново в нашия свят. Също като брат си Посейдон, Хадес получава власт над област от света, която е по незначителна от управляваната от брат му Зевс. Хадес е цар на земите на мрака и страха – светът на мъртвите.
Плутон, също като брат си Зевс, е бил погълнат от баща им Кронос. Когато се освободил от сянката на Кронос, станал властител на подземния свят. Винаги е живял далеч от светлината на деня и метафорично можем да приемем, че това е оказало своя ефект върху характера му. Планетата Плутон, която е малка и незначителна, се намира на далечната граница на Слънчевата система, отвъд гигантите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Слънцето почти не осветява Плутон.
Астролозите понякога се объркват от символизма на Плутон, поради това че планетата се явява и като мъжка, и като женска. Женската половинка на Хадес е Персефона и много жени, които имат силен Плутон, са чувствали силен резонанс с Персефона и историята ѝ. Тя е била отвлечена още съвсем млада от Хадес и макар че в крайна сметка започнала да се наслаждава на живота си като царица на подземния свят, тя също винаги е живяла в сянка – в сянката на майка си Деметра, чиито собственически чувства са били много силни, а после редом до Хадес.
Хадес се изкачва до горния свят, за да отвлече булката си Персефона. Щом веднъж той хванал Персефона и я направил своя царица, тя очевидно не му е създавала проблеми, но може би той се е нуждаел от нея, за да бъде истински цар на тъмните си земи. В до-патриархалното общество винаги е имало богиня на подземния свят, а също и на горния. Психологически погледнато, женските инстинкти се „оправят“ много по-добре в подземните региони на подсъзнанието, отколкото мъжките аспекти. По този начин привличането на Персефона към подземния свят отчасти е възстановило първоначалното женско водачество. И макар Зевс и Хера да са имали много свади и сблъсъци на Олимп, не се споменава за такива спорове между Хадес и Персефона. Те са управлявали заедно, с изключение на онази част от годината, когато Персефона се завръщала при майка си, Деметра.
Някои интерпретации на Плутон са извлечени от асоциациите със Скорпион, но трябва да разгледаме и Марс, бившият управител на този знак, а също и фактът, че в традиционната астрология Плутон е смятан за по-висша октава на Марс. Определено има сходства между тези две планети – например и двете в някои езотерични системи са свързани с чакрите на силовите центрове, първата и втората, където преобладават инстинктите и оцеляването. Но има и някои жизненоважни разлики.
Марс първоначално е бил военен бог; той изразява енергия на съзнателно, физическо ниво. Плутон също е войнствен дух, но е въплътен в подземния свят или подсъзнанието и следователно „излиза на бял свят“ спорадично и изненадващо, в моменти, когато едва ли сме способни да го контролираме. Това, в общи линии, е ключът към Плутон.
Той отрича контрола. Има си собствен живот и когато човек е въвлечен в плутонов процес, може само да чака, докато всичко премине и здравият разум отново дойде на власт; Нищо чудно, че Плутон е получил господството над индивидуалното подсъзнание и психотерапията като цяло. Такива състояния на „ненормално“ поведеше са типични и за Уран и Нептун, другите две планети които са по-висши октави.
Външната граница на Уран намеква за първичния хаос, от който първоначално се е появил, той донякъде съответства на царството на въздуха, т.е. по-висша октава на Меркурий.
Дивите страсти и дълбоката медитация на Нептун са родени от дълбините на океана – емоционален хаос или трансцендентален екстаз в най-силния им вид.
При Плутон най-често избухват подземните вихри на години потискани чувства и тъй като Плутон е по-висша октава на Марс, плутоновите чувства обикновено включват ярост и насилие, които са оставени „на тъмно“ твърде дълга. Но защо толкова гняв? Бил ли е Хадес яростен бог? В митологията му не се споменава за ярост, но ни е казано, че Зевс си е присвоил земята и небесата за управление, а на него му е оставил царството на мъртвите – нещо, което може да предизвика ревност и, може би, раздразнение.
Така че и двете страни на Плутон представляват подтисничество и власт – типичните детски преживявания на плутонианците, които евентуално трябва да упълномощят себе си, за да си „върнат“ изгубените сили. По тази причина раненият Плутон може да ускори собствения си лечебен процес. При все това обаче има мнозина плутонианци, които така и не успяват да задействат този процес по достатъчно здравословен начин, за да се справят. Плутонианците, които все още се ядосват поради обидите или потисничеството, продължават да живеят в мрак или в сянката на това преживяване или личност.
Обикновено те търсят мъст за тези, които са ги обидили, или, по-лошо, превръщат се в такива. Плутон, излекуван, може да се превърне в Персефона, която трансформира неприятното си преживяване в мъдрост и си дава сила чрез мистериите на живота, смъртта и духовния свят. Персефона се движи между два свята – на живите и мъртвите, светлината и мрака, съзнанието и подсъзнанието – за да внесе баланс и ред в съществуването си. Плутон, неизлекуван, може да си остане в капана на Хадес, сумрачния подземен свят, да ревнува брат си Зевс и да се ядосва на баща си Кронос, като, насилва всички Персефони, които успява да отмъкне, и общува само с мъртвите, безжизнени форми, явяващи се пред него.
Тъй като Плутон има власт над света на мъртвите души, човек не може да избяга от символизма, който той ни представя в астрологията. Мнозина астролози, например Джеф Грийн, свързват позицията му с пътуването на душата[1]. Лиз Грийн свързва Плутон с подземното, инстинктивно водачество на мойрите, служителките на Съдбата, чийто закон бил краен и абсолютен и не можел да бъде нарушаван, дори от самия Зевс[2]. Щом душата е обречена на владенията на Хадес, тя си остава, там.
Очевидно Плутон се занимава с темите за живота и смъртта и мнозина треперят при мисълта за транзит на Плутон, сякаш неизбежната смърт е близко. Смърт от определен вид винаги виси над нас, но влиянието на Плутон не се отнася само (или дори главно) до физическата смърт. Обикновено по време на транзит на тази планета има някакъв тип психологическа смърт или загуба. Човек може да се чувства сякаш е всмукан в тъмна дупка. Когато настъпят такива периоди, най-добре е просто да останете сами и да ги чакате да преминат. Нищо не може да ни извади от тази дупка, докато не сме готови да излезем от нея.
Независимо дали човек гледа на завръщането на Персефона в подземния свят като на годишен цикъл, представящ сезоните, или като човешки цикъл на загубите и придобивките, с които се сблъскваме в живота, или като пътешествие на душата към подземния свят (живота „отвъд“) и обратно към следващото тяло (прераждане), легендата е една от най-често преиграваните драми, които се отнасят до живота и смъртта.
Шумерският мит за Ерешкигал и Инана.
Може би най-въздействащи сред плутоновите митове са онези, които идват от древна Месопотамия, а не от Гърция. Става въпрос за слизането на богинята Ищар в подземния свят. Ищар обаче е вавилонско име и същата история се разказва за шумерската ѝ „сестра“, Инана, което превръща легендата в една от най-старите.
Ищар скърбяла след смъртта на любимия си, Тамуз. Тя тръгнала на път към подземния свят, за да се опита да го върне. Успешно преминала всяка от портите към земите на мъртвите. Но на всяка следваща порта тъмните пазители, които стояли на стража, изисквали нещо от нея. Тя дала короната си, после и бижутата. Накрая дала и дрехите си. И така богинята на любовта била чисто гола, когато стигнала до трона на подземната кралица.
Тази подземна кралица – женско превъплъщение на Плутон – била известна под името Ерешкигал в шумерската версия на историята. Тя очевидно е твърде сходна с Горгона Медуза от гръцките легенди. Медуза имала коса от живи змии, а Ерешкигал, по-първоначалната, коса от пиявици. Приемът, който оказала на Ищар, бил далеч от любезния: богинята на любовта била окачена на месарска кука все едно била умряла, скелет, гниещ на дъното на ада.
Но боговете не могат да съществуват в свят, лишен от богиня на любовта. Те пратили куриери в подземния свят да настояват Ерешкигал да освободи богинята. Така че Ищар се върнала в земите на живите. Сега обаче била нещо повече от богиня на любовта. Станала царица на Небесата.
Митът за слизането на Ищар е базиран на действителни астрономически събития. При Венера и нейното изчезването като Зорница и повторната ѝ поява като Вечерница. Но психологическият резонанс на легендата е дори от по-голямо значение. Забележете, че Ищар започва пътуването си, тъй като е обладана от силно чувство за загуба – любимият ѝ Тамуз е мъртъв. Когато се сблъскваме с плутоново преживяване, независимо дали е породено от положението на Плутон в рождената карта, или поради негов транзит, по принцип изпитваме такова чувство на загуба. Понякога откриваме, че нещо много ценно ни е отнето. Това не винаги е резултат от действителна среща с физическата смърт, както е било при Ищар (макар че би могло и да бъде). Но често ще изпитаме „смъртта“ на някаква връзка, загуба на работа, необходимост да продадем обичния си дом и да се преместим на непознато място. Има безкрайно много варианти. Но, по един или друг начин, налага се да отдадем нещо, без което мислим, че не можем да живеем. Нищо чудно тогава, че плутоновите преживявания са така ужасни. Нищо чудно, че се чувстваме сякаш буквално сме лице в лице с господаря или господарката на смъртта. Защото сме лишени от подкрепа, сигурността ни се е стопила като сняг на слънце.
Но това е само началото. Каквито и да са първоначалните загуби, усещането ни праща по спирала надолу, дълбоко в подсъзнанието, където се налага да се срещнем със собствените си демони. И докато слизаме, като че ли губим все повече и повече от онези неща, които ни карат да се чувстваме сигурни и в безопасност. Също като Ищар, събличат ни дреха по дреха. Тези „дрехи“ може да са материални придобивки, но по-често са идеи, внимателно „полирани“ тези за живота. Всичко, което приемаме за даденост, започва да изглежда безсмислено. Вече нямаме усещане за основа, независимо морална, емоционална или духовна. Накрая се сблъскваме с крайния мрак!
Ерешкигал, царицата на мъртвите, с пиявици вместо коса, е лицето, което виждаме в огледалото. Името на Персефона означава „онази, от която трябва да се боят“. И в сърцевината на плутоновото преживяване се сблъскваме с най-лошите си страхове. Като че ли не сме нищо друго освен сурови емоции или просто набор органи и кокали, напъхани в торба от кожа. Стигнали сме каменистото дъно; висим на касапската кука в най-дълбоката част от ада. Но това е моментът, когато на власт идва другата страна на Плутон. Някакво все още тихо гласче, като куриер на боговете в нас, започва да ни шепне думи на покой, на надежда. Нещо се променя в нас, нещо, което в началото може би не сме способни да определим. Започваме да се издигаме. Богинята на любовта се кани да се превърне в Кралица на Небесата. Преродени сме.
Психолозите и астролозите едновременно привличат вниманието ни към тази драма на спускането, а Лиз Грийн съвсем правилно свързва слизането на Ищар с планетата Плутон[3]. Последователката на Юнг Силвия Бринтън Перера[4] го нарича „начин за посвещение за жени“. Действително има нещо показателно във факта, че по принцип женски архетип извършва този класически сход – Инана, Ищар, Кора-Персе фона. Слизането в подземния свят представлява признание на „змийската мъдрост“, която вече определихме като изконно женска мъдрост – в крайна сметка Медуза е имала змии косите, а Скорпион, знакът, традиционно свързван със змията, е управляван от Плутон.
Тоест, процесът на посвещение чрез болка, мъка, мрак и емоционално възкресение е в същината си женствен процес. Мъжете не се справят особено добре точно с това пътуване. Орфей е слязъл в подземния свят да търси любимата си Евридика, но не успял да я върне към светлината. Тезей е извършил пътуване под земята, но останал там в капан, замръзнал в едно каменно кресло. Той бил освободен от Херкулес, един от мъжете, преминали успешно през Хадес – но само защото си оставал като цяло недокоснат от преживяното.
Единствено Дионис слязъл в подземния свят, толкова успешно, че успял да върне майка си Семела обратно в света на живите – но Дионис бил отгледан от жени и като жена. Омир казва за него: „мъж, но сякаш е жена“. Хермес също можел спокойно да влиза и излиза от владенията на Хадес, но на него също му се приписват андрогинни качества. Плутоновото спускане, макар понякога да го извършват мъже, е типично женска пътека. За мъжете пътят на посвещението и схода е по-точно показан чрез жертвата на Хирон и освобождението на Прометей. Мъжете усещат планетата Плутон доста по-различно от жените, макар да не може да се отрече, че и мъжете могат да се чувстват променени от транзит на Плутон по същия начин като жените.
Римският бог Плутон бил свързван с богатството, тъй като древните измервали земното богатство с наличието на минерали (т.е. злато и сребро). Тогава не са съществували хартиени парични знаци. И тъй като минералите идват изпод земята, те били част от царството на Плутон. Физическото или материално богатство понякога може да е резултат от издигнат Плутон, но по-важното съкровище е онова, което се намира в подземния свят на нашето съзнание и колкото по-добре, сме запознати с онова, което лежи там, толкова по-богати ставаме духовно. При все това не може да се отрече, че хората плутонов тип могат да постигнат и изключително материално богатство. Самата дума „плутократ“, която означава човек, управляващ чрез парите си, произтича от името на Плутон.
Повечето Корпоративни и промишлени магнати, а и политици (в Америка по принцип богатите се бъркат в политиката) имат силен или доминантен Плутон в картите си. Но за транзит на Плутон е също толкова вероятно да унищожи семейното богатство, както и да ви обогати. Когато животът на някой не е балансиран и има тотално и абсолютно съсредоточаване върху придобиването на материално богатство без развитие на духовното съкровище вътре, Плутон може да има унищожителен ефект за прилива на щастие.
По време на Голямата депресия (1929-1930, годината на откриването на Плутон) хората се самоубиваха, защото не можеха да понесат да живеят без парите си. Такава зависимост и пристрастяване към материалното са влияли върху света ни досега и са довели до лошо състояние на койянисгатси, термин на индианците хопи, който значи „живот без баланс“. Силният Плутон по принцип формира влиятелен, замислен тип човек, по-често интроверт. Такъв индивид най-вероятно ще се фокусира върху нещата, които представляват символи на силата в културата ни – секс, пари и власт. Политиците и финансовите фигури като цяло имат силни позиции на Плутон в рождените си карти – Плутон на Ричард Никсън е в Медиум цели, в опозиция на Марс; а Плутон на Джон Де Лорън е на Имум цели и в опозиция на Слънцето. Такива хора може да изглеждат на останалите безмилостни, защото притежават вулканичните качества на истинския плутонианец – сила, която изригва на белия свят с цялата мощ на земетресение или атомна бомба.
Но при все приземеността и очевидната им безмилостност такива хора са мотивирани най-вече от подсъзнание защото то е царството на Плутон. Тяхната явна нужда да изразяват чрез културните символи на сила е нужда, която се базира на онзи свят от комплекси и несигурност, който свързваме с Плутон. Това разбира се, означава, че такива личнсти имат дълбока, силна и пълна връзка с подсъзнанието. Твърде често в трагедия за човека се превръща неуспехът да осъзна, че жаждата му за власт се корени в собственото му подсъзнание. Като загърбва психологическите си дълбини и вместо това проектира плутоновата си сила във външния свят, може да организира собственото си падение – Никсън и Лорън са чудесни примери за това. Засягащите Плутон те могат да бъдат уредени само ако ги посрещнем „у дома“, в царството, откъдето произхождат – подсъзнанието.
Карл Юнг, с Плутон в съвпад с наталната му Луна, е насочил плутоновата си сила точно към източника ѝ и по този начин е отворил врата към дълбоките нива на човешката психика, които са били непозната територия за хората до началото на XX век. В това е истинският потенциал на плутоновата личност – да отвори скритите си източници на знак и мъдрост. Така че онези, които притежават силен Плутон, могат да го включат в позитивна дейност като станат терапевти, учени или изследователи, независимо в коя област. Ако се вгледаме назад към годините точно преди откриването на Плутон, можем да видим, че Плутон е действал в полето на литературата, също както и в тези на психологията и икономиката. „Одисей“ на Джеймс Джойс се появява през 1922 г., а цялата световна литература няма по-плутонова личност героинята на Джойс – Моли Блум.
Планетата Плутон често е обвинявана, че притежава твърде сексуална природа. Това не е съвсем вярно от митлогична гледна точка – извън отвличането на Персефона, сексуалните нужди на Хадес изобщо не се споменават. Най-вероятно Хадес и Персефона са се наслаждавали на здрава сексуална връзка. Други богове, най-вече Зевс, често са избирали девици и богини за сексуални срещи. Когато Плутон е в знак или в неблагоприятен аспект с планета, свързвана със секса, той определено води до вманиачаване и страст. Например Плутон в неблагоприятен аспект с Венера или Марс ще повиши похотливостта на дадения човек. Аспектите на Плутон с Юпитер водят до плодотворни съзидателни мотиви, а на Плутон с Луната може да доведат до тип връзка Деметра/Персефона/Хадес.
Транзитите на Плутон са бавни и продължителни. Те представляват значителни периоди на душевен растеж и/или преобразуващи преживявания в живота на човека. Обикновено тези трансформиращи преживявания се изразяват първо в символичен процес на смърт (слизане в подземния свят), чувства на загуба, мъка, болка, отделение или някакъв тип мъка (преживяване на действително посещение в царството на Хадес). Това може да се случи като навлезем в подсъзнанието чрез духовно преживяване, терапия, мечти и сънища, регресия или психично явление. В крайна сметка тези изживявания водят до яснота и ускорение на еволюцията, така че човек може отново да излезе на белия свят като се чувства наистина прероден. Когато успешно излезем от такъв процес, се издигаме по еволюционната скала; напредваме не само хоризонтално през времето и пространството, но и вертикално. За онези, които нямат силно влияещ Плутон върху значителна част от преживяванията им в живота, този процес е дълъг и бавен и може да отнеме цял живот. Но онези плутонианци, които се решат да направят живота си значим по отношение на еволюционния цикъл, ще преминат през подобен процес много пъти. Такъв живот става „извън нормалния“; тези хора не общуват с основния поток в света много добре, но притежават по-богат запас вътрешни преживявания от останалите, по-земни смъртни.
(Материалът е от „Митична астрология“ на Гутман и Джонсън)
