1. „Аум” трябва да бъде с ауфтакт, защото имаме наличие на стъпката „ямб” в първите 3 такта. Ямбичното съотношение между четвъртината „сол” и половината „до” отговаря и на текста: „А” е лек момент, „ум” е тежък. В ладово съотношение тонът „сол” е 5-та степен, а тонът „до” – 1-ва степен. Като носител на устойчивост, естествено е 1-ва степен („до”) да бъде на силно (1-во) време, а 5-та спепен („сол”) да бъде ауфтакт.
Предпоследният такт трябва да се раздели на половина и четвъртина, защото се пее върху две гласни („А-у-мен”). Последният такт трябва да има корона, защото последното движение на ръката става също в 3 времена, както в 4-ти, 5-ти и 6-ти такт („Ом-Ом-А-у-мен”). Ако няма корона, завършващото движение ще бъде за 2 времена, т.е. непропорционално на предишните, и с това ще се наруши симетрията в последните 4 такта.
2. В „Изгрява Слънцето” проблемите са относно нотирането и движенията във 2-рия дял, започващ от „Сила жива”. Този дял се състои от 2 малки музикални изречения. При 1-во изречение (от „Сила жива”) последния тон „сол” на 6-ти такт, като завършващ музикалната мисъл, е удължен в половина и така тактът става в рамер 3/4. Следователно, аналогично, с по-голям размер (вече 4/4) трябва да се завърши и 2-рото изречение, започващо от „Зун-ме-зун”. Както сестра Мария Тодорова, така и брат Димитър Грива го дават да започне на силно време в размер 3/4 (Прилагам аранжимента на брат Димитър Грива).
Това е по-рационално, защото се избягва въвеждането на 1-ва и 2-ра волта и съответства на започването на новите движения от „Зун-ме-зун”.
Серията движения, които започват от „Сила жива” в 2/4 размер, завършват в такт с 3/4 размер. Именно в този последен такт от 1-во изречение трябва да се извърши още едно движение на 3-то време с ръцете нагоре, защото на това 3-то време завършва музикалното изречение и следователно на него трябва да завърши 1-вата серия движения в посока нагоре. От това най-горно положение ръцете започват новата серия движения върху „Зун-ме-зун” (2-ро музикално изречение) с движение напред, както е по оригинала на Паневритмията от 1938 г.
Неправилно е на 3-то време от последния такт на изречението „Сила жива” да се свалят ръцете долу, защото това движение надолу не е от 1-ва серия движения и подвежда играещия да започне 2-рата серия движения погрешно с прибиране на ръцете към тялото на „Зун-ме-зун”.
3. В музиката на „Скачане” определено се чувства метрична пулсация в четен 2/4 или 4/4 размер. Размерът 4/4 позволява фразата да се разпредели в 2 такта, с което по-прегледно се изразява музикалната структура. При този размер точкуваната четвъртина, която със своето удължено време е по-тежък момент във фразата, идва на силно (1-во) време, което съответства на вътрешната симетрия между 1-ви и 2-ри такт.
4. В „Евера” повторението е правилно да става от 17-ти такт, защото от там започва ново музикално изречение, а в словесния текст – нов стих: „Въздух – благодат, Птички хвъркат весело…”
След „благодат” има запетая и следователно думата „Птички” не е ново изречение, а продължение на изречението, което започва от думата „Въздух”. Във всяка музика рефрен (припев) или повторение на част от текста започва от началото на строфа (стих), а не от дума, намираща се в средата или някъде другаде в изречението. Същото важи и за 2-рия куплет: „Влива ни живот, Дава радост…”
Изречението започва от „Влива”, а не от „Дава”. Това, че думите „Птички” и „Дава” започват с главна буква може да подведе към неправилното им възприемане като начални думи на изречения, но структурата на стиха показва, че те не са начални. Понеже думите на Паневритмията са дадени след като музиката е била записана, необходимо е да се коригира поставения знак за повторение – т.е. той да се сложи на 17-ти такт, за да има единство между музика и текст. Прилагам оригиналния текст на Евера, където ясно се вижда мястото на запетаята.
5. Тоналностите на „Красота-Подвижност” и на „Колко сме доволни” би трябвало да са както в оригинала от 1938 г. Всички музиканти по времето на Учителя са свирили по изданието от 1938 г. Нямаме сведения да се е практикувало изданието от 1941 г. Аз лично съм свирил с брат Галилей Величков, Пеню Ганев, Симеон Симеонов, Данко Симеонов, сестра Ирина Кисьова, Верка Куртева, Мария Златева, Филип Стоицев и никой от тях никога дори не е поставял въпроса за свирене по изданието от 1941 г. Това издание е адаптация на инструменталния оригинал за вокално изпълнение. В него има променени тонове (за да се избегнат големи скокове между тоновете), което води до промяна на мелодичната линия на оригинала. По-добре ще е, ако вокалната адаптация запазва оригиналните интервали, като само се променя октавата (всички тонове се свалят октава по-ниско). Този принцип е проведен в изданието „Песните на Паневритмията”. Така се избягва и несъответствието между инструменталното и вокално изпълнение, което вече все по-често се практикува.
