МУЗИКАЛЕН ПЪТ
„Добрата молитва“
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
„До–ми“ – това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.
Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца. „Анзохер“ – това е терца.
Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.
Да кажем, че вие сте цигулар и свирите на струна. Но какво е „сол“? При сол имате синия цвят. Започвате с цигулката синьо цвете, значи най-първо, за да свириш, трябва да започнеш вярата. Ти не може да свириш на „сол“ струна, ако нямаш вяра. Отгоре ще започнеш. Кой е верният тон? Вярата е верният тон, основен тон в този случай. Дойдеш до крайните предели на цигулката, имате „ми“. „Ми“ е жълтият цвят.
Следователно ще започнеш с вярата и ще свършиш с разумното. И тогава между струните „сол“ и „ми“ имате „ре“ и „ла“. „Ла“ е тъмносиният цвят в цигулката, „ре“ е оранжевият цвят – индивидуализиране. Ти, като свириш, искаш да се индивидуализираш, искаш да дадеш смелост на публиката. Ще вземеш най-първо „сол“, после ще вземеш „ре“, след това ще започнеш мелодията и ще започнеш да преплиташ цветовете. Отиваш при един голям аристократ, у когото естетическите чувства са развити. Ти ще му кажеш музикално „заповядайте“ и той ще ти отговори музикално. Иначе той ще ти каже, че няма време.
Най-първо трябва да се научите да говорите музикално. Аз съм слушал много немузикално да говорят. И религиозните хора пеят много неправилно. Някой съди света и казва: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Това не е никаква музика. Религиозният човек не е пратен за съдия най-първо. Тя е най-долната длъжност на земята – да съдиш. Всеки един стражар прави това. Той внася закона камшик. Ти казваш някому нещо – в такива случаи ти си стражар. Извадиш си езика, режеш. Ти си стражар. В такъв случай какво постижение може да имаш. Никакво постижение не може да имаш. Ти не си ученик, който се учиш, не разбираш смисъла на любовта.
Музиката, това е истинският път за постижение, на каквато и да е мисъл, на каквото и да е желание, на каквато и да е постъпка. Ти без музика не може да постигнеш нищо. Това да го знаете като обикновен закон. Всичките нещастия идват от това, че нямаш истински методи. Не че нямаш условия, имаш музикалност, но нямаш онзи метод, онзи начин, чрез който може да постигнеш известна мисъл, известно желание или постъпка. Постиженията са разумни работи. Те не са механически. Вие искате някой път постижения механически. Например да спечелите на лотария. Или в училището имате някой професор, който да гледа към вас благосклонно. Но за да гледа този професор благосклонно към вас, вие трябва да имате нещо. Вие не можете да оценявате някой скъпоценен камък, ако той не съдържа в себе си известни качества. Ако вие не можете да обърнете известно внимание, скъпоценният камък и в калта да е, си остава скъпоценен. А пък вие може да имате чисто стъкло, което никак не се е каляло, но все си е стъкло. Скъпоценният камък и в калта си има своя цена, а пък простият камък, простият метал и в своята чистота пак няма цена.
Следователно винаги природата туря добрите хора между две злини. Всеки един добър човек е турен между две злини. Той всякога се намира в една терца. Това, което ще постигнеш, то е точката, от която трябва да излезеш навън, или точката, към която трябва да се върнеш. Значи трябва да имате една точка, от която трябва да излезеш и да имаш едно постижение и след това да се върнеш на мястото си, дето си излязъл. Това е терца. Значи в непрекъснатото движение, в непрекъснато постижение.
Някой ще каже: „Какъв е нашият живот? Ние какво знаем да правим?“ Аз не искам да се спирам върху това. Ако мислите, че много знаете да пеете, ще се спънете. И ако мислите, че не може да пеете, пак ще се спънете. Защото, ако мислите, че знаете да пеете, след като пеете, ще питате: „Как ви се струва? Пях ли хубаво?“ Ако ти, великият певец, не можеш да оцениш, как ще те оценят онези другите, които не могат да пеят като тебе. Ти казваш: „Пях хубаво.“ Но това никак не е музикално. Някой път може да кажеш: „Имам талант, но не искам да се изложа.“ Като не пееш, минаваш за един капацитет, че разбираш, но щом изпееш нещо, веднага те нападнат. Тогава, който мълчи, го е страх от чуждото мнение, а пък, който се проявява, той иска да си дадат мнението заради него.
Вие казвате за някого – той е много скромен, не иска да излезе в живота. Не, той не е скромен, а страхливец. Природата обича противниците. Значи лошите условия непременно трябва да ги имаш в живота си. А безразличието е една поляна, по която ходиш, но тя всичко става. А пък лошите условия са нагъната площ, по която трябва да слезеш и да се качваш. Някой път може да паднеш и да се убиеш – и като слизаш, и като се качваш, може да паднеш. Пък и в безразличието може да паднеш. Да кажеш: „Как ще се изходи това?“
Всякога трябва да преведете една мисъл в терца. Като намериш изходния път на нещо, тогава става терца. Три ноти са те. Последната нота завършва терцата. То е център на терцата и разрешава. Всичките мъчнотии трябва да ги преведе в терца, защото природата работи в терца. Може да работиш и с кварти и с квинти, но това са по-сложни музикални методи. Някой започва със секунда. В природата основното е терцата. Всичките мислители, стари маги, мъдреци са развивали терцата. Когато имаш един мъчен въпрос, ти го разрешаваш по терцата. Представете си, че ти си в музикално училище. Допуснете, че у вас са силно развити личните чувства, моралните чувства са по-горе. А личните чувства и вашата индивидуалност е по-долу. Вие имате тогава наклон и ще искате да се проявите. Къде ще бъде тогава основният тон? Личните чувства ще ви създадат голяма неприятност, те ще ви турят в стълкновение с окръжаващите.
Искаш да снемеш свой противник. Личното чувство, това е набрана енергия, която трябва да туриш в работа, дето трябва. Това е бомба. Тази бомба трябва да я изпразниш по един много разумен начин и да я впрегнеш на работа. Вие сами си създавате нещастия, като искате да сломите това, което имате. Няма какво да го сломявате. Това е една енергия, турена на работа. Не я барайте. Хем пари ще ти коства, хем ще ти прави пакост. Твоята индивидуалност е голямо препятствие. Вие трябва да имате постижения. Тогава турете терцата.
Музиката е един метод, чрез който може да постигнеш нещата. Значи това, което правиш, мислиш и чувстваш, може да го постигнеш с музиката. Значи ти имаш голяма музикална самоувереност. Ако имаш тази музикална самоувереност, нещата са постижими. Чувстваш в себе си, че нещо трепти, цялата музика е в тебе. Мислиш, че ще постигнеш. Но нямаш трепет вътре в себе си, тогава нямаш музикалност. Това трептение или треперене ще се изрази в челото между веждите. Това е терцата, която разрешава мъчнотиите. Това е свещеният трепет. Свещеният трепет е нещо музикално. Това не е обикновено трептение. Това е едно музикално трептение, трептение, което е музикално. До 16 трептения, това са обикновени трептения, но след 16 трептения в секунда имаш вече музикални тонове.
Представете си, че ви задам едно упражнение. Аз мога да свиря и да вземам цели ноти, без да вземам половинки. Ако вие слушате музиката, същинският неин цвят, всичките тонове бъдат цели, значи ще бъдат от 4 четвъртини. Това е една мярка. Може една нота, може да я пеете като една четвъртина. Вашите тонове, които са ви обични, вие ги продължавате, а пък онези тонове, от които искате да се отървете, ги съкратявате. Който тон е по-обичен, искате да седи при вас по-дълго време, а пък щом искате някого да изпратите по-скоро, пейте марш, по-скоро да мине. Защо? Понеже местността не е приятна, нещата не са хубави, красиви, няма нищо за виждане, и тогава ние се стремим да изминем тази област по-бързо. А пък онзи разумният човек ще спре при някой дисонанс, за да види причините на дисонанса и ще побутне някъде дисонанса.
Та ако вие отделяте музиканта от живота като една професия, то е едно нещо. Но ако я туряте като средство за постижение на вашите мисли, чувства и постъпки, тогаз е вече музика. Всеки трябва да бъде музикант. От това гледище трябва да се интересувате от музиката. Мене тази музика ме интересува. М другата е хубава. Тя е специална техническа работа. Там има упражнения на ръката. Ти трябва да свириш на хората това, което те обичат. Ти трябва да свириш това, което човек обича, както един готвач трябва да знае какво меню обича клиентът. Пържоли ли обича, или някой сладкиш.
За някоя песен ти кажеш, че е класическа песен. Какво подразбирате под думата класическа песен? Трябва да викаме тези класици, за да обяснят какво са разбирали те, като са писали своите произведения. Например Бетовен, Бах и другите какво са разбирали, като са свирили своите класически произведения. Ако ние се спрем сега в сегашната музика, ние не я разбираме. Сега свирят много, но всъщност какво се крие в музиката, не знаят. Ти може да свириш от Бетовен първа симфония, втора, трета и т.н. Коя е симфонията, която представя Бетовен в терца? Той е започнал в известна терца. Имате 9 симфонии от него. Терцата е три пъти повторена от него. Същата терца той я повтаря по три различни начина, във всяка симфония той разрешава един кардинален въпрос. И онзи истинският музикант, който разбира музиката, като свири първата симфония на Бетовен, той трябва да намери, трябва да познае коя е наистина първата симфония и отде е започнал Бетовен. Дали симфониите са така наредени, както са номерирани сега, или трябва да се измени този ред. Като ги свириш, ще видиш дали са поставени на място, или не. Но да не се спираме върху тези технически работи.
Какво нещо е музиката? Музиката е единственият метод, чрез който се постигат нещата. След като си мислил хубаво, след като си чувствал хубаво, след като си постъпвал хубаво, всички тези неща, върху които си мислил, чувствал и постъпвал, са постижими само ако може да ги туриш в тази музикалност, в пътя на музикалността. Това хората го наричат „Вечното добро“. Не може човек да бъде добър без музика. То е изключено. (Учителят изговаря грубо следните думи.) „Моля, какво искате!“ По този начин на разговаряне няма никаква музикалност, това е едно животинско състояние. И лъвът ви казва: „А-а!“
Някой път хората чудят се защо са тия страдания и нещастия. Казвате: „Това не е право, онова не е право.“ Не им идва наум, че те са нарушили едно, а именно – не са спазили музикалността, музикалния път. Без музика ти не може да постигнеш това, което искаш.
Казвам сега, имате средствата вътре в себе си. Една кола не върви – понамажете я малко. Та в света трябва да търсите разрешение. Когато се говори на хората, че трябва да бъдат търпеливи, ти не може да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Дайте ми сега една терца. Тогава ще направим преход. Думата „анзохер“ ще преведем „мисли право“. Ние не искаме сега да разрешим всички мъчнотии, ние ще разрешим само една мъчнотия. В дадения случай имаме сега една мъчнотия да я прескочим. Някой път ще кажеш: „Има и други мъчнотии.“ Не. Мене ме занимава сега само тази мъчнотия и като я прескоча, тогава – и другите мъчнотии – същият процес е. Ти напиши сега малкото парче и като напишеш него, ще напишеш и другото. Ти не се безпокой за големите работи. И като разрешиш мъчнотиите, поспри се и после пак се опитай да прескочиш другите мъчнотии. Секундата не разрешава нещата. При секундата ти вечно се движиш. В терцата ти вече имаш един триъгълник. Имате тогава в кабалата „хокма“, „бина“. Това е вечното начало, непостижимото и после разумността. Значи от това вечното начало, от непостижимото излиза нещо, което ние, разумните хора, трябва да възприемем. Това е мъдростта. Законите, които са турени, тия закони ние трябва да възприемем по един разумен начин. Щом ги възприемем, нещата са постижими. От разумното към условията, и после към постъпките.
Някой път вие се намирате в затруднение и страдание. Страдате, защото не давате ход на вашата музикалност. Природата казва: „Изпей нещо, кажи нещо.“ А пък ти не искаш да пееш. Ти като почнеш да пееш. природата ти казва: „Така го кажи.“ Ще кажеш така: „Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре.“ Това е терца. Ако твоята мисъл няма любов, няма да имаш постижения. Любовта е онази сила, която ще ти предаде импулс и най-после ще дойде добрата постъпка, завършекът, разумното. Като те погледне противникът – не че той е противник, но той ти казва: „Внимавай, защото иначе ще направиш една пакост.“ И той ти казва: „Вземи правилно нещата.“
Имаш един учител, строг учител по музика. Когато пеят учениците му, той си махаше ръцете около ушите и после казваше: „Пейте право.“ Та с големи страдания, които претърпяват хората, природата иска да ги тури в това музикално състояние. Щом ти съзнаваш, че вървиш в крив път, не вземаш верно тоновете, не вземаш правилно трептенията. Ако беше взел правилно трептенията, тогава те те познават, и ти ги познаваш. Тогава тебе ти е приятно да пееш и по този начин тая меланхолия, която имате, ще изчезне. Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи. Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини. Едното зло е положително, а другото е безразлично. Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш. Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате – трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде – по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.
Как ще изпеете думата „анзохер“? В терцата този тон, който е среден, той е нисък, не се слуша, а вие имате началото и края. „До“ и „ми“. „Ре“ е среден тон. Той не се слуша. „До“ е червеният цвят – животът. Значи в нас е взела участие жената. А пък завършваме с разумното. Индивидуализирали сме се. „Ре“, а след това иде „ми“, разумността. Извадил съм известна поука. После, да кажем, вземате друга една терца. Може да се вземе терца, като се почне от „ре“ или от „ми“. Но ако вземете терцата, като почнете от „до“, ще имате едно постижение. Ако вземете от „ре“, ще бъде друго постижение. А от „ми“ ако почвате, ще имате терцата „ми – сол“.
Ще се спрете при всяка една мъчнотия, за да я поправите музикално. В природата има музика. Вие нарушавате музикалните правила. При всяко едно непостижение – каквото и да е, или ако имаш органическа мъчнотия, например боледуваш – то в това има нещо немузикално. Имаш някоя неприятна мисъл, нарушил си музикалните правила в природата. Или имате неразположение на духа, имаш немузикално състояние. Немузикалните състояния ще ги поправиш. Допуснете следното. Срещаш някое лице, и то внесе неразположение в тебе. Смути духа ти. Употреби терцата. Замени този тон с друг. Този тон причинява известен дисонанс. Замени го с друг тон. В дадения случай само този тон ли е? Има 7 тона. При седемте тона бие можете да започнете с който и да е от тях. Ти казваш: „Аз без този тон не мога.“ С един тон не се разрешава въпросът. Има 7 тона. Ако с целите тонове не можеш да почнеш, започни с полутоновете. Ако една терца е основана на „до диез“, тогава с какво ще свършим? С „ми диез“.
В природата музиката е нещо необходимо. Аз не мога да бъда музикант. Това не е заради мене. Обаче в природата музиката е един от необходимите методи за постижение на каквото и да е. Музикално трябва да мислиш. Любовта изобщо е музикална. Всичките хора в любовта са музикални. Не може да обичаш иначе. Ще започнеш с любовта. Тя е център. Всичките хора не може да мислят правилно, но в любовта всичките хора чувстват правилно. В нас всяка мисъл или постъпка трябва да се коригира от основния тон. Любовта е основен тон, отдето трябва да започнеш. Ако ти този тон не знаеш, то всякога ще се намериш в мъгла. Някой казва: „Аз обичам еди-кой си, любя го.“ Щом кажеш „Аз го обичам“, ти вече имаш основен тон, от който можеш да различаваш всички важни въпроси в целия си живот. Ти като кажеш „обичам“, но трябва да разбираш един временен процес, че обичаш някого. Тук влиза не само той, но в любовта ти имаш всичките постижения в живота. Ти щом имаш този основен тон, ти може да разработваш нещата. Тогава и твоята мисъл и воля могат да работят. Трябва да предлагаш любовта.
В твоето съзнание музиката трябва да съществува като една сила, без която нищо не можеш да направиш. Ти ще се съветваш с нея как трябва да постъпваш. Тогава има известни въпроси в света, които ще ги разрешиш със своя ум. Има известни въпроси, които ще ги разрешиш чрез закона на любовта. А има известни въпроси, които ще ги разрешиш по закона на истината. Това са трите свята. Любовта, мъдростта и истината – това са основните принципи, които трябва да работиш, но трябва да започнеш от любовта като основен тон. Тогава ще видиш, че трябва да мислиш правилно и да постъпваш правилно.
И думите, които употребяваш, – никога не употребявай една дума, която няма никакъв смисъл. Без мисъл думите имат обратно действие. Щом изкажеш една дума без съдържание, тя ще се върне пак към тебе. Искаш да пееш една песен, погледни думите имат ли смисъл и как са наредени. Има известни песни, които в даден случай не трябва да ги пеем. Например ти имаш повече индивидуалност развита, отколкото трябва, и затова не трябва да пееш песен, в която преобладава „ре“. Ти ще пееш такива песни, в които има онези тонове, които ти липсват. Тебе ти трябва например мекота. „Сол“ е тон, свързан със самоувереност. Щом пееш песен, в която е турен тонът „сол“, тогава ще дойде в тебе самоувереност. И тогава ще се радваш, че си се освободил от този вечен страх. Някой път имаш страх, но не музикален, без да знаеш защо. А пък някой път трепериш, но музикално трепериш.
Онова, което знаете, дръжте го за себе си. То е едно богатство. Сегашното си богатство не го носете на гърба си, понеже ще се уморите. Някой път, като изпълните нещо, вие се обезсърчавате. Казвате: „Какво са писали музикантите?“ Някой път пеете някоя музикална песен от Бетовен. Де седи дейността на тази песен? Вие трябва да знаете кога е писал Бетовен тази песен – вечерно време ли е писал, сутрин ли, или на обед. И как са били съчетани планетите, какви са били аспектите. Всяка една песен се ражда при известни условия. Някои песни са по-щастливи, някои не. Има хороскоп на щастието.
Великото седи в онова съчетание на мислите с неговото сърце и човешката воля, с онези мисли на природата. Когато Бетовен е писал, не е бил само той ангажиран, само неговият ум, но е имало други музиканти в невидимия свят, и те са взели участие. Зад всяко едно музикално парче седят те. Вие ги извиквате. Щом пеете, вие извиквате друг един свят. Ако пеете добре, те ви подкрепят. А пък иначе те се махат. Като строгия чупите ръцете около ушите. Като не може да пеете добре, ще повикате друг, който може да пее добре, и ако и той не може да пее добре…
Ще ви кажа сега, пея най-хубавото пеене. Когато човек не знае да пее, най-хубавото пеене е плачът. Той като започне да плаче, падат сълзите – и те са ноти. Ако имате книга, сълзите ще образуват цяло едно музикално произведение. Парчето после може да го вземете да го изпеете. Ще дойдете в друго състояние. Плачът е тониране. Трябва да си поплачеш малко, за да се научиш да пееш или как да мислиш, или как да постъпваш. Но след като се тонираш хубаво с плача, не нагласявай цигулката. Ако се тонираш с плача, спрете там. Не плачи повече и се зарадвай. Аз като наблюдавам някого, след като е плакал, плакал и като е намерил разрешение, бърше си очите. Усмихва се и казва: „Намерих, погрешката ми там беше, там беше.“
Певецът или виртуозът не гледат нотите. Той може да гледа цялата публика, гледа или свири. Запомнил е нотите. Та сега вие, като слушате, ще дойдете пак до старото: „Как да се живее добре?“ Като бъдеш музикален. Питаш: „Как да постигнем нещата?“ Изпееш веднъж, не върви. Изпееш втори път, не върви. Деветдесет и девет пъти като изпееш, ще тръгне напред. Ще пееш много пъти, докато останеш доволен. Да е доволна и природата, за да изразиш това, което тя е създала. Това не е нашият живот, който изразяваме, но изразяваме Божествения живот, да дадем израз на Божествения живот. А пък ти искаш да проявиш своя живот. Остави го. Той после ще действа. То е на второ място. Първо ти ще проявиш Божествения живот. Имаш едно парче, ще го свириш. Едно парче от Бетовен ти ще го свириш и Бетовен ще дойде, ще ти каже: „Много ми е приятно, че изсвири много добре моето парче.“ Ако изсвириш нещо твое, то не е твое. Ти си слушал отнякъде нещо, комбинирал си го и пееш. Имай желание да изразиш това, което е вложено в тебе. Ти казваш: „Той постигна нещо.“ Какво ще постигнеш. Преди тебе хиляди хора са градили здания. Ти трябва да съградиш нещо по-хубаво. И другият като дойде, да съгради още по-хубаво. След това ти ще съградиш още по-хубаво. Едно надпреварване да има в постиженията. Да се постигнат вечните замисли на живота, това е най-великото, да се научим да живеем.
Казвам, трябва да имате една нова идея. Не да ви смущава мисълта, че трябва да бъдеш свят, и т.н. Това са крайни постижения. Ти не знаеш какво нещо е да бъдеш свят. Светостта не е нещо, което можеш да постигнеш. Тя е от непостижимите неща. Непостижимо е. Ти непреривно ще вървиш по този път. Следователно непреривно трябва да имаш постижения, в този път трябва да вървиш. Мисъл непреривна трябва да имаш. Тя трябва да се влива в тебе. И във всеки момент ще бъде нова и нова. Живота не можеш да го постигнеш – и той е от непостижимите неща. Но в даден случай е непостижим. Това, което си разбрал, то е постижение сега. Това, което си разбрал, то е предвкусване на онзи великия живот, който носи скритите блага и радости, които търсиш. Трябва да бъдете всички музикални. И после – да не си набръчквате веждите, да не си кривите устата. Един певец като пее, той трябва да вземе музикална поза. Един певец как трябва да започне – музикално или излезе като ученик? Когато знаеш, като ученика пак музикално трябва да си кажеш урока. Най-малките неща в живота имат отлично съдържание в себе си и ако ние живеем живота по този начин, то животът ще бъде едно приятно постижение.
Вие седите сега и казвате: „Какво постижение може да имаме в света?“ Ако простият, който не е свършил никакво образование, постигне живота и ако този учения, който свършил четири факултета, изгуби живота, тогава кой е постигнал? Простият. Вие повидимому мислите, че е прост. Той не е прост. Външността не показва още.
Красотата е една терца. Човек, за да бъде красив, непременно трябва да има три неща: чело, нос и уста. Те са красиви неща. Това е терца. Щом челото, устата и носът са добре поставени, ние знаем как трябва да съпоставим очите и ушите и какво трябва да бъде отношението на ръцете и краката спрямо челото, устата и носа. Три са основните неща: чело, нос и уста. После идват спомагателните неща: очите, ушите, ръцете и краката. Ще помилваш челото, после носа, после устата. Медената уста ще ти пробие навсякъде път. А пък челото ще ти даде свещен трепет. Ще си туриш ръката на челото и ще почувстваш свещен трепет. После ще си туриш ръката на носа и ще благодариш на Бога. Зад тялото седи Божествената мисъл, зад носа – любовта, а зад човешките уста – истината. Туриш си ръката на челото и кажеш: „Как да постигна нещата?“ Ако слушаш устата, всичко можеш да постигнеш. И ако ти мислиш, както ти искаш, ти няма да постигнеш нищо. Може да постигне само един човек, който е музикален. Някой ще каже: „Аз не съм музикален.“ Не. Всички вие, на които ви говоря, сте музикални, само че един е развит в едно отношение, друг е развит в друго отношение, но всинца сте музикални в степени.
Та най-първо бих желал вие да говорите музикално. Как се говори музикално? В операта се говори музикално. Там бащата, майката, синът, дъщерята говорят музикално. Разговарят се музикално един с друг, с пеене, но гледам, че има много още да се учи. Това, което е постигнато, е доста хубав опит. Опит е това. Ти на операта ще играеш музикално, ще играеш, музикално трябва да говориш. Казвате, че вятърът шум вдига, но онзи музикант го превръща в музика, слуша музика. Ти слушаш шум, шумолене на реката, но музикантът слуша музика в това. Той слуша музиката на реката. Някой път може да направим един малък опит. Има някои камъчета в някоя река, която произвеждат известен дисонанс. Като преместиш камъчетата в реката, ще се образуват други звукове – музикални. Щом туриш камъка, теченията на водите се изменят.
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл – значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
Какво правило мога да ви дам на вас? Терцата. Челото, носът и устата. Някой казва: „По кой начин да се кръстим?“ Кръстенето не е терца. То е много труден метод.
С една мисъл да заключа. Без музика нищо не се постига, а с музика всичко се постига.
„Отче наш“
Дванадесета лекция на Младежкия окултен клас 9 декември 1932 г., петък, 5 часа София – Изгрев
