МЪРТВАТА ТОЧКА
5 часа сутринта
Светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
Размишление.
Какво се нарича мъртва точка? Във всяко бойно поле има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле е тази, дето никой човек не може да се убие. Следователно, рекох, във всяко поле има безопасни точки. В мъртвата точка не се позволява никакво убийство. Тогава, аз наричам мъртвата точка Божия точка, дето човек не може да се убие. Божия точка или безопасна точка, значи място, дето животът не може да се вземе.
Мъртви точки има и в търговията. После, във всеки град има мъртва точка. Но, ако вие направите едно сравнение между мъртвата точка на бойното поле и тази на търговеца, ще забележите една голяма разлика. Мъртвата точка на бойното поле произвежда на войника приятно впечатление, когато мъртвата точка на търговеца произвежда неприятно впечатление. Защото при тази точка никой не влиза в дюкяна му, от никъде не иде никакъв капитал – не става никакъв оборот. За такъв търговец казват: „Той се е спрял на една мъртва точка, не му върви.“
Такава мъртва точка има и в религията, и в науката. Та рекох, когато вие изпаднете в една такава безопасна точка или Божествена точка, знанието седи в това, да можете да определите къде се намира тази мъртва точка, ако е на бойното поле или ако е в науката, или в религията, или в търговията. И второ, да знаете какви резултати имат тия точки и какво предназначение имат те към вас.
Когато ти си попаднал в мъртвата точка на бойното поле, Бог ти казва: „Войната не е за тебе! Ти няма да убиваш!“ Затова си запазен тук в тази точка и тебе няма да убият. Когато си в мъртвата точка на търговията, Бог ти казва: „Напусни тази точка, тази работа не е за тебе!“ Когато си в мъртвата точка на религията, Бог ти казва същото. И когато си попаднал в мъртвата точка на науката, Бог ти казва: „Напусни тази наука, тя не е за тебе!“
Да определя сега: има хора се занимават с някоя специалност, да кажем, някой иска да стане инженер, но той няма способност за това. Той учи, учи, но нищо не може да научи. Няма дарба за това учение. И като стане той архитект или инженер, той се намира в една мъртва точка, не върви тази работа. Никой не го вика, не му върви тази специалност. Сега какво искат да му кажат? – Напусни тази работа, тя не е за тебе!
Опасността седи в това, че като попадне някой в тази мъртва точка на науката, у човека се заражда песимизъм. Попаднеш ли в тази мъртва точка на бойното поле, ти ще се зарадваш, че си в безопасност. В мъртвата точка на бойното поле ти ще се зарадваш и ще благодариш на Бога, че при тази мъртва точка ти си останал жив. Но когато попаднеш в мъртвата точка на търговията, сърцето ти ще се свие. Виждаш по другите дюкяни клиенти влизат – излизат, тук, там, а при тебе, които влизат, умират. При тази мъртва точка в този дюкян или при този търговец никой не влиза. Тогава неговото сърце се свива от болка, той не се радва. Значи, ти си попаднал в мъртвата точка на търговията. И още показва, че ти не си разбрал, какво иска да ти каже тази мъртва точка, в която си попаднал. Следователно, тук има двама души, попаднали в една точка, но не мислят еднакво. Единият се радва, а на другия работите не вървят, той скърби. Ти трябва да разбереш, че тази мъртва точка, в която си попаднал, ти казва: „Ти си слаб човек за тази работа, търговията, ще се изкусиш, ще почнеш да лъжеш хората, ще се огрешиш. Тази работа не е за тебе, ти трябва да излезнеш от това място. Търговията не е за тебе! Напусни я!“ Какво трябва да правиш? Ще напуснеш търговията. Нищо повече! Имаш някое верую, ще го напуснеш. Имаш някоя теория, ще я напуснеш. Каквото и да е, няма да се спреш там. Това показва мъртвата точка в този случай. И в растителното царство има мъртва точка, дето нищо не расте, нищо не става.
Сега тия мъртви точки имат свое предназначение. Върху тях вие ще мислите. Те са за човека едно благословение. Те му показват правия път. Аз ги наричам още „правите точки“. Това са постове и ако знаете да четете, ще знаете по каква посока трябва да вървите. Но там никога не трябва да се спирате. И при една мъртва точка на бойното поле, при едно сражение, дето хиляди хора умират, а само един човек, който седи там, на тази точка, не го убиват. И докато трае сражението, тази точка остава извън огъня на сражението. Та рекох, мъртвата точка, това е Божият показател, който показва пътя на разумните души. И у всинца ви както тук, тъй и по целия свят, у всички хора има желание да се подигнат, да имат знание, да могат да пишат, да учат. Всеки човек има желание да се прояви. Но животът на всеки един човек е определен. И тъй, в една мъртва точка човек не може да се прояви.
Сега аз ви давам тия напътвания, понеже в живота си вие ще срещнете такива мъртви точки. Запример, вие не може да учите, нямате вдъхновение да учите, не четете, не работите. Друг пък казва: „Аз завърших еволюцията си.“ Или казва: „Аз няма да работя, не мога да работя.“ Такъв човек се намира в една мъртва точка на своя живот. Ти ще излезнеш из тази мъртва точка. В мъртвата точка няма и наука, там не се учи. Оттам ще излезнеш. В мъртвата точка на религията, няма и да се молите. И да се молиш, от Невидимия свят няма да те слушат. Тогава ще знаете, щом дойдеш до тази мъртва точка, ти имаш една велика истина в себе си, че ти си на един крив път. Божиите точки пък показват, че ти си на правия път. Те показват правия път. А щом се намираш на мъртвата точка на живота, показва, че ти не се намираш на правия път. И Невидимият свят или Бог, Който те е учил, те е турил в тази точка, да те спаси, за да можеш да свършиш добре живота си. Показва ти, че не си на прав път. Другояче, ако беше попаднал на друга точка, щеше да останеш с някоя повреда на организъма си – щеше да се осакатиш най-малко.
Запример вземете науката зоология, какво приложение може да и се даде като се изучават формите на животните? Или ако се вземе бактериологията, от какво е произлязла, от коя наука е част? – От зоологията, взето специфична част или отдел от вредните животни, бактерии и микроби. Как може да се изучава вътрешния живот или вътрешния характер на микробите? Изучават се отровните извержения, които остават в организма на човека. Бактериолозите имат думата за тази болест у човека и с тази си наука принасят голяма полза на хората. Ако вземете ботаниката, има специфични растения, от които, ако вземете от сока им, в старо време биха определили вашия живот. Следователно, част от ботаниката влиза и в съвременната медицина. И там се употребяват. соковете на разни растения като лекарство. Сега ние вървим още по един път на негативната наука. Тя е хубава, да се предпази човек от злините, които съществуват в света. Запример сега, ако дойде един лекар, той ще ви даде един цяр, за да спре преди всичко размножаването на тия микроби у вас. А ще дойде един ден, когато този лекар ще ви даде, за да ви помогне, да ви излекува, малко елексир на живота. За сега този елексир го няма и хората сега се задоволяват само с това да отмахнат временно злото от организъма. После това зло пак ще се яви.
Сега, всеки един от вас трябва да си създаде едно ясно понятие за себе си. (Учителят при черната дъска.) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12. Представете си сега, че това са живи същества и се определя някакъв ред вътре. Трите може ли да играе ролята на двете, тъй както са наредени в дадения случай, в тази система? – Не може. С колко трите е по-голямо от двете? Трите, взето като число отделно, е по-голямо от двете. Но поставено в тази система, както го написах на дъската, двете е по-голямо от трите, три е по-голямо от четири и т.н. и накрая 2-те е най-малко от всичките други цифри. В началото това число две е най-голямо, а накрая то е най-малкото. Как тогава казвате: „Аз, първият, големият, който съм играл такава роля в света, че да ме остават на заден план сега. Не знаят ли, че аз съм едно грамадно число?“ При туй движение на числото, както е написано цялото число, ти си поставен накрая и си най-малката величина. Но ако на това число се поставят запетайки: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, то цялото число се изменя. И всяко число си носи своята стойност. Но това е вече индивидуализиране на числата. Тъй всяко число означава стойността, която е скрита в него.
Та рекох, ако едно число не може да се измени, то се намира в една мъртва точка. Ако ти не можеш да вземеш всичките положения на едно число, да можеш да взимаш навсякъде място, ти се намираш в една мъртва точка. „Ама аз няма да ставам мост на всички.“ – Ще станеш мост и по твоя гръб ще минават и по техния гръб ще минаваш. Сега, нали често бащата носи детето си на гърба. Какво има от това? Нищо. Той няма през целия си живот да го носи. Растенията не стават ли мостове на хората? Тогава по тази теория и вие, като сте били растения, и вие сте били мостове на хората. Обаче, в сегашното състояние, казвате, мост не можете да станете. Казваш: „Аз мост няма да стана.“ Но във вашите идеи и в умствено отношение, или в морално отношение мост ще станеш. Ако не си достигнал до някоя мъртва точка, мост няма да станеш, но ако си достигнал, ще станеш мост.
Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като един човек, мъж или жена, тогава в всяка една единица се крият много качества. Ако турим един виден философ, капацитет или някой юнак, тогава в тази единица са скрити множество сили. Ако турим 2 и приемем, това с двама души, хора, един мъж и една жена, 1 и 1 колко правят? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиват числата, се намира в едно мъртво състояние. Ако поставите единицата в успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излязла от своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумността на единицата е надделяла на препятствията, които се намират у нея. Надделяла е на трудностите на мъртвата точка. Да кажем, това е един търговец, капиталът му е бил в застой, не намира изходен път, но тъй се случва, той излиза из тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нещо: той трябва да напусне мъртвата точка. След туй и числото 2 се намира в мъртво положение. Мъжът и жената, като се оженат и нямат деца, и те се намират в мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се съберат 1+2+3+4=10. В 4-т има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче двете единици умножени, не съдържат числата до 10, а остават само 4.
Следователно 2х2=4 показва в даден случай посоката, към която човек трябва да се движи или посоката, към която числото 2 трябва да се движи. Тогава ние определяме: 2 е посоката на единицата; 3 е посоката на двете, 4 – на трите и т.н. Това са все посоки, излезли от тази мъртва точка. И да изучаваш живите сили на тия точки, то значи, твоят живот да бъде прогресивен. И сега хората са дошли до едно суеверие, те изучават числата като мъртви точки. Някои казват: Четвъртък е за мене мъртва точка, в този ден не ми върви нищо. За другиго петък е мъртва точка. За българите вторник и петък са мъртви точки. Българинът тогава не захваща работа или не отива на работа. У евреите събота е мъртва точка и като такава мъртва точка, те казват: „Тя е само за Бога. Бог е казал: Шест дни ще работите, а седмия ден ще почивате.“ Тоест: един ден ще оставите за Мене, аз ще ви покажа в коя посока да вървите. В всеки 7 дена има една мъртва точка и почивката е мъртва точка или аз я наричам Божия точка. Бог ще ти покаже посоката, в която да вървиш. Аз рекох, мъртвата точка показва посоката или как трябва ти да вървиш.
В всяка мъртва точка има скрита една Божия Истина. И всеки един от вас, който е разумен, като разбира, може да помага на себе си и може да помага и на другите. И всичкото падане на хората и в старо и в ново време е ставало винаги в тази мъртва точка. И трябва да се обяснява много, за да се разберат мъртвите точки. Щом определиш на един човек, де се намира или в коя мъртва точка се намира той, ти вече можеш да му кажеш какво ще му се случи в живота и можеш да му покажеш правия път. Всичко това е обосновано, един прост пример има: ако един френолог те пипа с ръцете си по главата и намери, че главата ти отгоре е широка, въображението е силно развито или чувството за красивото е добре разработено, ще ти каже: „Ти, като забогатееш в живота си, ще обичаш добре да бъдеш облечен, да имаш много къщи, да живеете хубаво.“ Където туй чувство го няма, той казва: „Ти ще бъдеш развлечен, окъсан, ще имаш много петна по дрехите си, ще носиш скъсани обуща, философ ще бъдеш.“ Защото, който се облича хубаво, той не може да бъде философ. Това е един вътрешен стремеж. Който ходи хубаво облечен, има стремеж да се покаже. А който не обръща внимание на дрехите си, той не иска да се покаже.
После, у някои е развито чувството на стяженолюбие. Туй чувство има няколко степени. Някой път е развито в материално отношение, стремеж към богатство; някой път е развито в умствено отношение, иска да придобие всички познания, да прочете тази книга, онази. Има такива философи, събрал той цяла библиотека, знае всичко, кое къде се намира. И минава за един много учен човек. Но у него туй чувство така е развито, като една страст.
Сега туй учение, което сега ви изнасям за мъртвите точки, друг път не сте го слушали. И дълго време трябва да се работи в тази насока, за да се разбере приложението му. В приложението се изисква стабилност вътре, за да прогресира човек в живота си. Изисква се голяма устойчивост. Да допуснем вие поставите заека на пост с пушка да пази. Вие му кажете: „Поста няма да напускаш, само като дойде друг да те смени.“ Той ви каже: „Слушам, ваше благородие!“ Той се разхожда, караули. Но като чуе най-малкия шум, той офейка, казва: „Страшна е тази работа! Не е за мене.“ От гледището на заека, не е заради него, но и от гледището на този, който го е поставил на този пост и той не е бил на мястото си, не е трябвало да постави заека на това място. Та често вие поставяте някои ваши способности да извършат някоя работа, когато те не са в сила да я извършат. Сега запример, вие не знаете, коя е силата в вас, с която вие трябва да работите. Коя е мощната сила у вас, не знаете. Някои хора може да отличите много добре с някоя способност. Но у човека има известни сили, които трябва да бъдат ръководни пунктове за самия него. Такива ръководни пунктове философите са ги дефинирали и класифицирали различно. Например, те казват: „Умът трябва да ръководи чувствата, или моралните сили трябва да ръководят чувствата, или неговата воля трябва да го ръководи.“ Но волята може да има само тогава сила, когато при всички изпити, при които може да бъде поставен, остане на поста си.
Та рекох, вие в живота си всеки ден може да се намерите в такава една мъртва точка. Индиферентен си, неразположен духом, но ти ще се благодариш, че си дошъл до тази точка, тя е спасителна точка, която определя твоята посока за този ден, за живота ти. Ти може да не си разположен, казваш: „Не остава вече нищо зарад мен.“ На бойното поле не остава място за тебе, но на друго място остава. По този начин ще работите при мъртвите точки. И вие ще знаете следующата посока, в която трябва да идете.
Има такъв един закон: след всяко едно тягостно състояние, след всяко едно обезсърдчение, след всяка една несполука, ще се случи нещо добро за тебе. Всички тия неуспехи, това е мъртвата точка в живота ти. И ако ти слушаш Провидението или това, Разумното в света, то след тази несполука, ще ти се случи нещо добро. И туй добро ще съответствува на страданията, които си имал. Каквото е било страданието на човека, такава ще бъде и радостта. В света има една равносметка на силите. Каквато е скръбта, такова е и възнаграждението. Сега вие казвате: „Защо е така?“ Вземете простия пример, да допуснем майка, която има обич към детето си. Като се е родило това дете, тя е викала цялата махала на угощение, радвала се е. Но след 4-5 години това дете умира. Тогава скръбта ще бъде толкова голяма, колкото е била радостта в началото. Колкото хора са дошли на рождението му, толкова може да идат и на погребението му. Някой път може да варират тия числа с една малка разлика. Ако имате една статистика, ще видите, че колкото души са ви посрещнали, толкова души и ще ви изпратят.
Та рекох, ние ще вървим по този път, докато дойдем до онази област, дето хората няма да умират. Когато излезнем из областта на мъртвите точки. Сега те са спасителните точки, показват, че трябва да вземем друга посока на движението. Та, като излезнете из тази област, тогава целият ви живот ще се измени. Пък сега, ако питате защо са поставени тия мъртви точки? – Рекох, те са спасителните положения за човека. Щом дойдете до едно голямо изпитание, вие сте на една мъртва точка. Внимавайте върху посоката, какво ново може да направите. Ако направите нещо ново, съществуванието ви ще се измени, в туй състояние вие не можете да живеете, вие трябва да го измените. Ако останете още в същото положение, във вас ще настане едно втръсване. Запример, човек обича някои храни, но когато някоя храна му се е втръснала, вие не можете да го накарате вече да яде тази храна. Той казва: „Туй го не искам по никой начин!“ Това са мъртви точки на храната.
И в съвременното щастие на човека пак има такива мъртви точки. И в религиозния живот, и в учения живот или в науката, навсякъде има такива мъртви точки, аз ги наричам, както ви казах, „спасителни точки“. И когато дойдат изпитанията на тия точки, човек трябва да се обръща към Бога, да му покаже правия път, да излезе из този пункт на живота си. Когато евреите дойдоха до този момент, до тази мъртва точка, те се обърнаха към Бога и Бог им изпрати Мойсей, да им помогне. Те казваха: „Този живот е непоносим вече за нас.“ И Мойсей им каза: „Ако не излезнете из тази точка, вие ще умрете.“ И в едно бойно поле тази точка ще се измести. Щом се започне едно ново сражение, мъртвата точка и тя се изменя, не остава същата. И този човек трябва да напусне мястото си, ако той остане на същото място, ще го убият, защото мъртвата точка се е изменила. Следователно, при второто сражение да те няма на първото място. При третото сражение, ти пак ще се изместиш, ще видиш къде се намира сега мъртвата точка.
Мене ми разправяше един войник, при едно сражение били 10 души на едно място, заповядано му било да държи войниците на това място. Той казва: „Целия ден ни обстрелваха, гранати падат, но нито един от нас не умря.“ На втория ден, той казва: На друго място трябва да идем. Но някои от войниците казаха: Не, тук е хубаво и останаха там, на първото място. Не се минаха 10-15 минути, пада една граната и всички ги убива.“ Затуй рекох, при мъртвата точка няма да седиш дълго време. В дадения случай тя ти казва да излезнеш от туй положение, да напуснеш тази мъртва точка. И ако седи човек дълго време в туй положение, това е лошо зарад него самия. Една лоша мисъл е една мъртва точка за тебе. Щом я измениш или напуснеш, то е едно велико благо заради тебе. Показва, че ще дойде едно добро за тебе!
Светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит животът!
6.05 часа сутринта
3 школна лекция на I-ви Окултен Специален клас, 7.IX.1928 г., петък, Изгрев, София
