М. ТОДОРОВА – НИЕ, УЧЕНИЕТО И ЖИВОТЪТ
Както ви е известно, темата, върху която сме се събрали да обменим мисли през този събор е : „Ние, Учението и животът.“
преди да започнем да правим каквито и да е разисквания, трябва да установим, какво се разбира под всяка дума от поста-веното заглавие.
Учителят преди малко изказа мисълта, че този събор представлява седмата минута, в която трябва да определим посоката на нашите мисли, т. е., когато мислим, да сме в връзка с Първата причина.
Ако схванем темата правилно, разискванията ни ще бъдат смислени и заключенията, до които дойдем, ще имат резултат.
Под „ние“ не се разбират хората, които са оковани в веригите на робството, които са играчка на природните стихии и в които шумът на неразумните сили е толкова голям, че не са в състояние да чуят собствения си глас.
Под „ние“ се разбират човеците на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и над всичко слушат само тихия и възвишен глас на Божественото в себе си. За Него те са готови всичко да пожертвуват: да преминат през дълбоки долини и да изкачат високи планински върхове. Тези хора трябва да си подадат ръка. За какво? – За да учат, за учението.
Кое учение? – Не учението, което носи светска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората към трупане на богатство и всякакви земни блага. Не учението, което разделя хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бедни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противоречия, нанася им хиляди страдания и ги води към смърт, но учението на светлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своите блага, на което еднакво са способни да се учат учени и прости, силни и слаби, бедни и богати. Онова учение, което примирява всички противоречия и под светлината на което хората с радост си подават ръка и влизат в живота.
Кой живот? – Не този стария, изпълнен с ревност, завист, съмнения и подозрения живот, който хората досега са живяли. Не този живот, който е охлузил човешките сърца и ги е покрил с рани, но новият живот на Любовта и братството, изпълнен с вътрешна светлина, вътрешна чистота, вътрешна радост – безкористният живот, който подтиква хората към самопожертвование, към взаимно уважение, към добра и деликатна обхода. С една дума, живот, който изхожда от Бога.
Така като разберем тези думи, ще можем да разискваме върху тях, без да се натъкнем на противоречия; ще можем да чертаем планове, да се въодушевяваме от идеи. И нашите начинания, каквито и да са те, малки или големи, ще се увенчаят с успех.
Разберем ли тези думи по стария начин, тъй както досега човечеството ги е разбирало, ще пожънем неговите печални резултати, на които сме свидетели днес, делото, за което Учителят ни е призовал да работим, ще пропадне.
Обаче, разберем ли ги по новия начин, както Учителят ни учи, ще успеем в всичко и ще образуваме един силен организъм, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй светла, както са слънчевите системи в безграничното пространство на небесния мир.
***
Д. Гарвалов: Чете доста обширен реферат, в който изтъкна някой лични и общи дефекти, които е необходимо да се коригират, като очерта и реалния идеален образ на всеки ученик.
Л. Лулчев: За да говорим за нас – трябва да знаем положително това, което в действителност сме. Школата не започва от сега. И тя и ние сме съществували.
Разнородните, дори противоречиви възгледи в нашето братство са само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която съществува и ни обединява въпреки всичко. Растенето и разширението на братството сочи от само себе си реалните съотношения на силите, които са вложени в него. Дефинирането на капиталните въпроси за Бога, Кармата и пр. са велики цели на човешката мисъл. Разнообразието тук е онова, което дава красотата, когато в него може да се съзре вътрешното единство.
Въздействието на нашето братство върху обществото е много по-голямо, отколкото се предполага, само че не върви по обикновените пътища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповедници.
Механическото влизане и излизане на някой брат от братството не разрешава въпроса за неговото собствено действително положение или за съдбата на видимо физическо братство. Христос 6е приживе изоставен от учениците си, а след смъртта му милиони вървят след Него. Тъй че въпрос е, дали само физическата личност на Учителя е която ни свързва и групира сега.
Нещата, които сега стават са временни фази и състояния и те си имат свое обяснение – но не могат да се смятат като изходен пункт, който разрешава въпросите.
Сестрите са правили и правят жертви за далото, такива с каквито ние, братята, едва ли може да се похвалим и заради които ние трябва да извиним някои техни ексцентричности.
Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живее. Това, което прилагаме в даден момент, то е нашето окултно знание. Ние сме под мъдро ръководство и всичко си има свой смисъл, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбим един друг, много неразсъдности ще престанат да съществуват.
