НАЙ-ВИСОКОТО МЯСТО. ЗАКОН НА ИКОНОМИЯТА В ПРИРОДАТА
5 часа сутринта
Отче наш
Направете едно разграничение между книгите „Война и мир“ и „Клетниците“. Каква е разликата между тях? Кои са идеите на Виктор Хюго; кои са основните идеи на „Война и мир“ и на „Клетниците“?
Запитали едно дете: „Защо Господ направи птиците с два крака?“ – „За да ходят по-бързо.“ – „Защо Господ направил човека с ръце?“ – „За да работи“, казало детето. Баща му го попитал: „Защо Господ направил кучето с уста?“ Детето казало: „За да лае.“
За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следните числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В този ред как са поставени числата? Кое число е най-голямо? 9. Значи в 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория дето едното е по-голямо от двете, от 3, от 4 и т.н.
Да кажем, че в кошницата имаме един килограм ябълки. Колко грама съдържат, да кажем, десет ябълки? Тогава казваме, че тези десет ябълки съставляват част от единицата; всички тези девет части съставляват част от единицата. Един килограм може да се раздели. Допуснете, че имате една ябълка и я разделите на десет части. Каква ще бъде разликата между първото и второто деление? В първия случай частите си остават цели, а във втория случай едната ябълка е разделена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто деление? При първото деление, всеки ще има по една ябълка в джоба си. Да кажем, че сте 10 души. Имате един килограм от 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета част от ябълката. Какво ще правите със семките на ябълката? При първото деление ще имате семките на една цяла ябълка. във всека една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семките. В сладките дини, любеници се съдържат по-малко семки. Вкусните дини образуват малко семки, а безвкусните съдържат много семки. Та, сладчината на дините е отишла в семките. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива в семките; а когато има малко семки, тогава сладчината остава в тъканта на динята.
Един богат баща, да кажем, има един син и една дъщеря, а друг беден баща има десет синове и десет дъщери. Четете Стария Завет. Има хора, че имали по деветдесет сина и по сто сина. Кой баща ще бъде по-богат? Когато синовете се увеличават, бащата осиромашава, а когато синовете се намаляват, бащата забогатява. Този закон е верен. Да кажем, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. В какво органическо положение ще се намерят двете майки? Вярно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждат с по-низша култура, майката губи от своята енергия, а когато децата са от по-висша култура, тогава майката печели в своята енергия. Този закон е верен и по отношение на човешките мисли и чувства. Когато чувствата са от нисш характер, човек губи от своята сила, а когато стане от висш характер, той печели в своята сила.
Фиг. 1
Всички форми, които съществуват сега в природата, си имат своите разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма в разни положения, вие ще се поставите в затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човешки образ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете, че това е терен някакъв си, долу кладенец. При първия случай, ще имате един вид разсъждения, а при втория случай, други разсъждения.
Фиг. 2
Какво си предполагате, че представляват рисунка 1 и 2? Какви идеи се крият в тези две фигури? Представете си, че долната рисунка е един кошер с пчели. Българските кошери са такива. Първата фигура представлява кошер, богат с мед. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всеки човек избира лекия път. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте как мечката изважда мед? Обикновените работи в живота, някои правят човека смешен. Коя е най-обикновената работа сега в света? Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна от яденето няма. И затова няма същество, което да се отказва от тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накараш, няма изключение в природата, той ще каже: „Тази работа ще я свърша!“ И затова, щом някой път си мързелив, ще си кажеш: „Свърших си работата лесно, както яденето.“ Нека яденето да ти служи като морал. Някоя работа ти е много мъчна. Ти кажи: „Тя ми е много лесна, като яденето.“
Кой е онзи вътрешен стимул, който прави тази работа, яденето, така лесно? В яденето има един основен закон че всеки който яде, все придобива нещо, има печалба. Няма изключение. Следователно, това в което всякога се придобива нещо, е лесно. А има други случаи, когато работиш, работиш и нищо не придобиваш.
Аз ви казах, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: „Коя е най-мъчната задача?“ Някой ще каже: „Да седиш гладен.“ Това е по закона на контрастите. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщност представлява за човека и най-голямата мъчнотия; при него седи и най-голямото зло.
Разбира се процесът на яденето не е така прост, както мислите. Той е един от най-сложните. Вие досега сте се спирали върху яденето като прост процес. Но той е един от най-сложните процеси, каквито аз зная. Преди да почне човек да яде, преди да се разреши въпросът за яденето, ръководителите на човечеството са мислили, мислили, докато се разреши този въпрос. Защото светът не е могъл да съществува без ядене. И като са разрешили въпроса за яденето, тогава са почнали творчество създаването на света. Разрешили са икономическия въпрос. Икономията е свързана с яденето. Процесът на яденето е свързан с обмяната на веществата.
Най-първо в какво седи яденето? Когато външният живот се влива в нашия живот, започва процесът на яденето. Той е непреривен процес. Човек като яде, нали се увеличава теглото на тялото му. Вие, като сте гладен може да се претеглите. Някой казва, че е много гладен. Ще го претеглим и после, след като се наяде, пак ще го претеглим. И тогава, можем точно да определим, с колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мерки. Ще имаме факти. Ще намериме един човек много гладен, ще го претеглим. Тогава ще претеглим втори, трети, четвърти, пети. Някой казва: „Аз съм много гладен.“ Ще го претеглим. И като се наяде, пак ще го претеглим. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На един слон му трябват 5 крини ориз, за да се наяде добре. Второ, на един човек му трябва един килограм. Трето на една лисица и трябва една кокошка. Четвърто на едно гълъбче му трябва 20 житени зърна, за да се наяде за един обед. Пето на една мравка и трябва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обед на слона от 5 крини ориз, колко време ще вземе за човека, да се продоволствува от такова количество ориз? За половин година можете ли да го изядете?
От това можем да извадим известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слон, трябва и 5 крини ориз. Тези 5 крини ориз колко килограма правят? Ако са крината по 12 килограма, те правят 60 килограма. 60 килограма ориз по 25 лева, колко правят? Правят 1500 лв. В един килограм влизат от 16 18 000 зърна.
Противоречията в света могат да се обясняват, защото в природата има икономически похвати. И ако някой път не позволява нещата, [тя] си има своите съображения. Някой човек иска слон, но природата не го дава. Тя казва: „За тебе не е слона, понеже всякой ден по 1500 лв. трябва да харчиш.“ В България, ако имаш слон, можеш ли ежедневно да харчиш толкова пари? Например ти искаш да бъдеш красив. Но красотата е голям слон. Вие искате да бъдете гениални, умни и това е един от най-големите слонове. Ако имате такава сила, толкова голяма като слона; ако имате такъв силен ум, голям като слона, тогава в какво ще го впрягате? Нали сега има гениални хора? Какво е дал Виктор Хюго? Какво е дал Кант? Все са се мъчили тия гениални хора да създадат нещо.
Вие се спирате на повърхността на нещата. във вътрешния живот не влизате, в дълбочините. Защото ако тръгнете в някое планинско място и искате най-хубавите извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. В най-високите места ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал. И планината е една отвлечена идея за някоя мравка.
Вие говорите за човека, обичате го, но искате да пипате неговите уста, ръцете му и пр. Това не е човекът. Тялото не е човекът. Тялото е израз на обективната страна на човека. Тялото не показва, какъв е човекът по същина.
Та рекох, Бог, това е най-високото място. Вече имате една ясна представа за това. Философите казват за Бога: „Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмеримото.“ Обаче, какво разбират под думата „абсолютно“? Никой досега не се е качил на този връх, на Абсолютното. Кой е свидетел, кой е видел, че Христос се е качил на този най-висок връх на планината. Той казва: „Отивам при Отца си!“ Но когато дойде синът при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седнал на по-голям стол. Следователно, Бащата седи на по-високо клонът не може да седи по-високо от дървото. Ние трябва да разсъждаваме за цялото. Христос е проявление. Той е един голям клон. Клонът не може да бъде по-висок от дървото. Дървото съдържа всякога нещо, което седи по-високо от всички клони с няколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. В безконечното разбираме движение, което няма край, това, което в своето движение е непреривно. Докато конецът държи, хвърчилото трябва да хвърка. Но щом се скъса конецът, хвърчилото не хвърчи. Българинът иска да каже, че едно същество, което е без конец, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъв конец не го държи. То е свободно. Бог е свободен, не е ограничен. След това идат другите определения Безначален. Идеите на Абсолютното се покриват с идеите на Безконечното у българина.
Сега, коя е основната идея на тая лекция? Че природата си има и своя икономия. Всеки един от вас е дошъл в природата на икономически основания. И всеки един, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на някого: „Това не е за тебе.“ Ти казваш: „Моята идея не се реализира.“ Казваш още: „Умирам с отворени очи.“ Може ли човек да умре с отворени очи? Щом му са отворени очите, той не е умрял. Той е престорено умрял, щом му са отворени очите. Кога касата остава незатворена? Какъв ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметките му не са завършени. Значи сметките му са още отворени. Значи този, който умира и очите му са отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи.
Човек има желания, които може да са непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е от вас, комуто никой не е обръщал внимание, аз му давам един скъпоценен камък, по-голям от едно камилско яйце един с такава големина? Да допуснем, че имате един скъпоценен като камилско яйце. Доброкачествен, скъпоценен камък. Той ще струва 30-40 000 английски лири. С този скъпоценен камък, вие можете ли да седите на изгрева си? Всека вечер ще имате посещение. Всички ще ви обикнат. Всички ще се запознаят с вас. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видят. А второто желание ще бъде да го откраднат. И една вечер може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисъл да имаш един голям камък, за да изчезне камъкът и да изчезнеш и ти заедно с него? Та, природата е разумна, когато тя даде някоя велика идея в човека, тя изисква тази идея да остане и да можеш да се ползуваш от нея. Щом не можеш да се ползуваш, ще я изгубиш и ще станеш нещастен; и ако не можеш да я пазиш, тя няма да ти се даде.
Сега мнозина от вас са нещастни. Казваш: „Господи, много работи съм искал и не си ми ги дал!“ Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имаш ли гръбнак да храниш слона? От всички идеи коя идея бих избрал: лисица, гълъб, мишка, слон и човек? (– Човек.) След като имате едно гълъбче и му дадете обед, каква полза ще ви принесе гълъбът? Как биха използували гълъба? Както знаете разноските му не са големи. Около стотина зърна на ден. Онези от вас, които разсъждават, всякога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? От какво зависи приятността от една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостта е по-голяма. Реализирането на известна идея е най-голямата радост. А изгубването на една идея е скръб. Всякога в човека има радост и скръб, загуба или печалба. Само че, по някой път загубата е фиктивна, а по някой път наистина има загуба.
За живота вие трябва да имате ясна представа. Какво е реалният живот? Това, което си изгубил и това, което си спечелил, да можеш да ги оценяваш в дадения случай. Не знаете ли, че малките работи могат да ви спасят? Например да проучите лукът какви свойства има? Той може да ви помогне за нещо. Например на един богат човек кракът го заболява и вие го излекувате с печен лук. Ще го опечеш малко, ще вземеш прясно масло, ще вземеш една люспа от лука, ще я намажеш с прясното масло и ще превържеш болния няколко пъти и той ще оздравее. И така ще излекувате този милионерин. Лукът ти казва: „Не ми се смей! В мен има нещо. Ти трябва да се запознаеш с мен.“ Някой казва на някого: „Ти си една лукова глава.“ Запознай се с луковата глава, с целебните свойства на лука и на чесъна.
Та малките работи могат да ви помогнат и да подобрят вашето положение. Та малките неща не ги пренебрегвайте. Ти казваш: „Трябва да се живее. Трябва да свърша университет.“ И като свършиш, какво ще направиш? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите парите, защо не се радвате? В свършването на университета, каква е идеята? Свършваш ли го или го завършваш? Можеш да кажеш: „Аз получих своето възпитание в университета и отивам малко на работа. Не го напущам, но пак ще се върна.“ Излезнеш от дома и после пак ще се върнеш. Университетът е като дом.
Вие ще си турите правилни идеи, всеки един от вас. Някой път сте обременени, ти казваш: „Аз, като свърша университета, какво ще работя?“ Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: „Ще продам млякото и с взетите пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продам, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!“ Но той е изсипал млякото изгубил млякото, но образът на царската дъщеря е в неговия ум. Това го наричат „фикс идея“. Той тогава е щастлив! Не е ли хубаво тогава човек да има една фикс идея?
Та, основната идея е: природата си има един икономичен закон на всички онези същества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: „Тебе не ти трябва това и това! Друга работа избери, за която твоите сили и способности са добри. Не избирай големи работи, с големи разноски, които ще ти причинят големи страдания.“ Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. От това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човек може да има при сегашните условия? Едно здраво тяло, добро сърдце, умът да е добър слуга. Умът е, който дава потик на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умът забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умът някоя забава, но след 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умът след това мисли какво да донесе. Умът подкрепя огънят на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нещо. Така че, целия ден умът и сърдцето се разцелуват. Умът работи, а сърдцето мие на общо основание.
И така първото правило е: Ще учите икономия. В природата има абсолютна икономия. Сметки се държат. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всякога разточителството донася големи страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слон, ако не сте легат, кажи си: „Трябва ми едно гълъбче!“ Ако това гълъбче може да ти бъде куриер, да ти носи писма от едно място на друго, плаща си това. Това ти донася известна радост. Гълъбът донесе на Ноя маслинено клонче и с това му донесе известна радост, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълъбче ще ти донесе известни условия.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината! В Истината е скрит Животът!
11 школна лекция на Младежки Окултен клас, 2.XI.1928 г. петък, Изгрев
