НАЙ-ДОБРИЯТ МЕТОД В ПРИРОДАТА ЗА ЧОВЕКА
Учителят, поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината.3“
Едно кратко размишление.
Прочетоха се резюметата на пета и шеста лекции от миналата година.
Ще пишете върху темите: „Ползата от съня“ (XIV). „Разликата между съзнанието и самосъзнанието“ (XV), „Разлика между подсъзнанието и свръхсъзнанието“ (XVI). Три теми ще имате.
Сега често се говори за време и пространство. Какво е предназначението на времето в живота? То просто хроникира, отбелязва всички ония прояви, които стават. Запример известна работа, в съзнанието която е станала, колко време е отнела, колко време е продължила. И природата си има свой часовник. Да кажем, някоя работа продължила шест минути или шейсет минути.
Пространството е една книга, в която се хроникират всички тия резултати, които стават в нашето съзнание. То е книга в природата, в която се пише целият живот.
Фиг. 1
Да допуснем, че вашето съзнание се явява като една малка точка, в пространството като точка См. Сега вие мислите или умът ви е съсредоточен вътре. Какво нещо е време? Действията се хроникират.
Сега не считайте времето и пространството извън вашия живот. Когато вие мислите само за резултатите, да кажем, вие очаквате някой ваш приятел да дойде, вие чакате ден, два, три, постоянно се безпокоите и в туй положение вие сте цяло време – вашият ум е зает само с мисълта, кога ще дойде вашият приятел. Безпокоите се. Обяснете ми защо се безпокоите. Дали ще дойде, или не. Очаквате вашия приятел с безпокойство, има един трепет. Виждате, че има още време, но казвате: „Може да е закъснял.“ Туряте часовника, мислите, че е закъснял. Защо се безпокоите? Защото нямате равновесие. Нищо повече. Безпокойствието в природата показва нямане на равновесие вътре в ума, сърцето и волята на човека. Вие не сте схванали онзи велик закон, че нещата в природата са точно определени. Тя е разумна и е отмерила всичките действия, и е определила дали вашият приятел ще дойде, или не.
Добре, сега да допуснем другото. Вашият приятел е обещал, че ще дойде на гости, но не идва. Може ли вие да обясните защо той не е дошъл? Може, кармически. Ще кажете, че някога в миналото вие сте му дали обещание или в този живот, или в някой друг живот, не сте изпълнили вашето обещание и туй негово обещание съответства на вашето. Следователно и той обещал, както и вие, има връзка, и той не идва. Щом не дойде вашият приятел, вие трябва да намерите една погрешка в себе си, нищо повече. Не е дошъл вашият приятел, вие ще кажете: той е непостоянен, той не седи на думата си и т.н. Но тия неща ги е казал и той спрямо вас и вие не сте нищо друго, освен един отглас на неговите мисли.
Питам сега: ако аз в гората повторя една мисъл, произнеса я звучно, дам ѝ живот и тази мисъл се върне към мене, от нейното ехо какво придобивам аз? Ако кажа: „Горо ле, горо зелена, водо ле, водо студена“, какво придобивам сега? Принасям ли нещо, ако кажа този стих? Какво създавам и какво принасям вътре в живота? И тогава що е ехо в природата? Що е отзвук в природата?
Може да се спреш и да кажеш: „Ти си много добър човек.“ Има ли смисъл? Ти някому говориш, не го виждаш. Ти му казваш: „Ти си много добър човек.“ И той ти казва: „Ти си много добър човек.“ Ти го хвалиш и той те хвали. Ако кажеш: „Ти си добър“, ехото дойде при тебе, имат ли един и същ смисъл? Геометрически как сядат, имат ли една и съща поза?
Представете си, че вие сте обърнати на изток и произнесете нещо, ехото в каква посока ще се върне? Обратно към запад. Значи отговорът на вашето ехо ще бъде в точно противоположна посока. Сега, какъв е смисълът на ехото? Мислили ли сте върху това? Ако вие произнесете една дума и тя ви даде ехо, тази дума кармически от миналото ли е, имате ли някакво възпоменание към нея? Ами че как се ражда това ехо?
Добре, аз ще ви задам същия въпрос. Ако във вас се заражда желание да имате едно огледало да се огледате и получите едно отражение на себе си, кои са подбудителните причини? То е пак ехо, отражение. Ехо наричаме отражението на словесната реч, звука, а „отражение“ в тесен смисъл – отражението на вашия образ в огледалото. В туй о гледало в минатото кармически имате ли задължение? Ама как е свързано? Как е възможно туй, което нямаше никакво задължение, да съществува без причина? Значи без причина стават нещата. Ама подбудителната причина коя е, да искате да се огледате? („Да имаме понятие за своя образ, за да знаем себе си.“) Понятие? Защо? Тогава значи, ако с едно виждане в огледалото може да познаете себе си, онзи въпрос – познай себе си – е разрешен вече.
И тъй, казват: „Природата, като дошла и се огледала, създала сегашния свят, за да се види.“ Казвате сегашният свят е едно отражение на реалния свят. А кой е реалният свят? („Божественият.“) Тъй. Де се намира той? Та може да си послужим с тази линия. Ако реалният свят е Аn отражението къде ще бъде? Вm нали. Добре, ако реалният свят е в Вm, отражението ще бъде Аn. Добре, резултатите ще бъдат ли едни и същи? Не.
Какво беше заглавието на лекцията? „Най-добрият метод на природата за човека“. Добре. Следователно туй съзнание, См, на човека в природата, е точно определено. То не може да се яви когато и да е. На него е определен денят, определена е годината, определен е месецът, определена е седмицата, определен е часът, определена е минутата, определена е секундата и терцата. Туй съзнание трябва да се яви точно в дадения момент на мястото си.
Много пъти нещастията в живота се раждат от това, че едно съзнание е направило едно малко отклонение в своето проявление. Колкото съзнанието е по-съвършено, толкоз повече то спазва законите на природата и следователно животът на човек с такова съзнание е по-хармоничен в неговото въплъщение. Зависи от точността. Ако той спази времето, което е дадено, яви се точно на времето, всичките му работи ще следват по същия закон. И тогава аз мога всекиго да изпитам, всеки може да познае дали неговото съзнание се е появило точно на своето време, или не. Как? Много лесно. Такава лесна работа е.
Първия опит аз ви давам: сверяваме си часовниците точно, като ученици. Казвам ви: „Вие ще бъдете на Витоша точно в четири часа [без] трийсет и две минути, пет секунди и четири терци.“ Аз гледам сега за терците нямаме показано в часовника. Туряме нула за тях – 0. За минутите и секундите имаме. Четири часа, трийсет и две минути, пет секунди и нула терци. Да кажем, закъснеете само пет секунди и трийсет и две минути, идвате точно в четири часа. Аз зная колко погрешки ще направите. Имате едно голямо отклонение, следователно на вас не може да се разчита. Не само не може да се разчита, но и вие сами на себе си не може да разчитате. Тогава, ако запример вие направите такова отклонение, трийсет и две минути дойдете, а закъснеете само пет секунди, тогава спънките в живота ви ще бъдат по-малко. Закъснял си с трийсет и две минути – те ще бъдат по-големи. Изпуснете и четири часа, дойдете в пет или в шест, вече тогава вие ще се извинявате, няма да кажете истината. В света вашият въпрос е разрешен. Ако изпуснете цял час, вие ще бъдете един човек само на нещастия, само камъни ще трошите и нищо няма да вършите. Ако изпуснете трийсет и две минути, вие ще мязате на човек, който е ял, пил и не е довършил всичките неща. Ако изпуснете пет секунди, то е човек, който е приготвил почвата си, но не е успял нищо да посади и тъй ще си замине от този свят. Добре.
В проявяването на туй съзнание вие може да изправите всички тези погрешки, защото съзнанието се преражда всеки седем години. Следователно, ако вие при първото си проявяване на вашето съзнание пропуснали сте времето, после – във второто прераждане в този живот, може да поправите погрешката си. След седем години съзнанието се пробужда у вас, преражда се. Към четиринайсетата година [пак се преражда]. Към двайсет и първата година пак има прераждане. Към двайсет и осем години пак има друго прераждане, към трийсет и пет години има друго прераждане на съзнанието ви.
И тъй, може в този период вие да изправите, ако искате, вашите погрешки. Непременно трябва да бъдете точни. Най-първото нещо – за един окултен ученик се изисква той да бъде точен на онова, което обещае в себе си и на другите. То е правило. Ще обещаеш в четири часа – в четири, в четири и половина – в четири и половина часа, ни минута по-рано, ни минута по-късно. Ще фиксирате вашата мисъл да бъдете точни в четири и половина часа, нищо повече. И няма да правите никакво извинение: „Да. може у елов но.“ Каквото и да стане, трябва да се стремите да изпълните обещанията. Силата на волята в това седи. Няма да кажете: „Няма нищо, че с една минута съм закъснял.“ Една минута решава целия въпрос. Ако в обещанието не спазите една минута, може да изгубите всичко. Една минута ако идете по-рано, пак може да стане някаква катастрофа.
Природата не обича нито по-рано, нито по-късно. Нещата, които стават по-рано, са недоносчета, недозрели, а нещата, които стават по-късно от определеното време, са гнилота в живота. Тъй е сега.
Аз забелязвам във всинца ви, в учениците, един голям недостатък: вие не сте точни на вашите дадени идеи. На обещанията си не сте точни и във вас има голямо своенравие. Но природата троши главите, краката, ръцете на всички, които са своенравни. Ако вие не внимавате, ще строши и вашите. В нея церемонии няма.
Сега, в живота който и да е дошъл, той трябва да спазва абсолютно този ред в природата. Безпощадна е тя, разбирате. И всякога ще имате едно побуждение. Ако вие дадете известно обещание, най-малко ще имате три побуждения, да ви предупредят да станете. Ще каже: „Хайде, стани и тръгни.“ Едно силно побуждение. Ти кажеш: „Чакай, не съм закъснял.“ След две-три минути дойде второ побуждение: „Стани и тръгни!“ Кажеш: „Ама още не съм доспал. Слънцето не е изгряло.“ Дойде трето побуждение. „Чакай, обущата ми не са закърпени.“ Щом дадеш обещание, нито обуща, нито шапка ще гледаш – имаш, нямаш, ще изпълниш обещанието. Ако нямаш обуща, бос ще идеш; ако нямаш палто, без палто ще идеш. „Как без палто!“ Ами ти с палтото ли се роди? Ще кажеш: „Как без шапка!“ Вие с шапка ли се родихте? Без палто се родихте, без шапка, без обуща се родихте.
За предпочитане е да идеш и да бъдеш честен на своето обещание. Ти изгубваш великата съдба на живота – една съдба, която ще бъде важна не само за един живот. Може едно обещание да решава съдбата за хиляди животи. Може такива съчетания да има, да е толкоз важна [работата], че тогава, когато казва: „Стани!“, ние трябва да станем. За да дойде един от тези велики напреднали духове и да ти казва „стани“, значи работата е много важна.
Следователно ще внимавате дълбоко на ония ваши побуждения, да знаете да не прегрешавате вътре в себе си.
Всичките престъпления в живота произтичат от неточността в живота. Може да направите известен опит. Идете на гости на един ваш приятел и кажете на себе си: „Аз ще стоя у приятеля си до четири часа.“ Ти идеш в два часа и кажеш, че ще стоиш до четири часа. Не спазиш ли туй правило, ако ти останеш по-късно от четири часа, непременно всичко ще се развали. Кажеш до четири часа, до четири часа да стоиш. Дойде побуждението – стани. Сега, каквото и да ти предлага, ти ще кажеш: „Имам важна работа, трябва да си вървя“, нищо повече. Следователно първото нещо – от вас се изисква абсолютна точност в изпълнението на своите обещания. Ученикът трябва да бъде съвършено точен. Греховете ви в света, това е неточност. Всичките престъпления тогава се вършат. Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. Всякога кражби, убийства стават само в тъмнина. А в тъмнината точност не може да има. Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. А денем, при ясен ден, при светлина, ти напълно може да определиш пътя си и постъпките си. После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? Значи всички ония възвишени и благородни работи може да се извършат само в светлина. А точността е само проявление на светлината. Когато казвам, че трябва да бъдете точни, подразбирам да използвате светлината в нейното проявление.
Когато аз говоря за светлината, ще дам нова мисъл, която не е минавала през ума ви. Знаете ли каква е? Всеки един лъч, това е проектирано желание на едно възвишено същество. Следователно лъчът, който иде от слънцето, преминава в нас, произвежда едно действие на приятност. То е лъч, който иде от съзнанието на велико същество. Туй същество, което проектира този лъч във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение. Вие възприемете лъча и се обърнете към земята. Идете в кръчмата, седнете, пиете вино. Под думата „вино“ знаете ли аз какво подразбирам? Кражбата подразбира един непорядъчен живот, а виното подразбира безпорядъчни желания и мисли. Значи, когато туй същество проектира една възвишена мисъл, то е един слънчев лъч. Тия вибрирания на светлината, които постоянно идат към земята, към хората, към всички живи същества, са проектирани мисли, пожелания, чувства на велики същества. Светлината е проекция на мислите на великите същества. Те имат желание да повдигнат всичките хора, които са почти мъртви на земята.
Следователно, ако вие станете сутрин, ако първия лъч, който дойде във вас, ако вие се постараете да схванете каква е мисълта, която иде от този лъч, знаете ли каква мисъл ще дойде във вашия ум! Вие ще кажете: това са колебания на светлината. Светлината има колебания, но светлината носи живота в себе си. Но този живот може да го възприеме само онзи, в когото съзнанието е пробудено. Защо не във всяка почва може да растат растенията? Ако вие в един пепелищник посеете една семка, тя ще поникне ли? Ами ако я посеете в една варница? Хубаво, ако вашето вещество е варница, или ако вашето вещество мяза на един пепелищник, може ли да израсне нещо добро? Хубаво, аз употребявам думата „варница“, тя на какво е емблема, може ли да разрешите? Аз няма да обяснявам, но на класа ще ви дам тема за следущия път, да видим, може ли да разгадаете. „Варница и пепелищник на какво са емблема“ (XVII) ще ви бъде за тема.
Сега значи съзнанието на всеки едного от вас в дадения момент трябва да бъде будно.
Аз ви привеждам един окултен закон – по никой друг начин вие не може да съградите вашия живот. Пристъпваме към един от важните закони. Ако вие знаете проявлението на вашето съзнание, какво е отклонението на пет секунди, трийсет и две минути и четири часа, вие ще знаете как да поправите вашите погрешки. Защото от туй отклонение се пораждат всичките бели в живота. А ако не знаете туй отклонение, няма да може да поправите вашите погрешки.
Знаете ли произхода на мързела? Мързелът на какво се дължи? Мързелът как е произлязъл в света? Мързелът, това е син или дъщеря на ония хора, които обичат да се удоволстват непорядъчно, които обичат да ядат и да пият, да прекарат живота си охолно, нищо повече. Като кажеш, че имаш мързел, ти носиш големи пороци. Мързелът е само резултат на хиляди грехове, сторени в миналото.
Значи, ако има См някакъв мързел в съзнанието, мързел може да има в сърцето, в мислите. Обещал си да мислиш, имаш тема зададена, кажеш: „Днес не съм разположен. Утре, като стана в четири часа, ще я напиша.“ Ти седнеш, кажеш: „Не може днес да я напиша, вдъхновение нямам.“ Не, ще седнеш, ще кажеш: „Ще напиша темата, каквото и да стане.“ И ти ще напишеш темата. Само глупавият отлага, той е мързелив. Някой поет казва: „Днес нямам вдъхновение.“ Днес няма, пък утре ще има! Само глупавият отлага. Да се напише една тема, изискват се най-малко две предложения. Тема зададена – да направиш едно добро. И седнеш ти, почваш да опитваш. Ти казваш: да направиш едно добро, значи да стимулираш сърцето си, ума си, да имаш силни мишци, силни крака. После, да си ял печена кокошка, половин кило винце да си изпит, да си се отспал хубаво. Няма какво да разправяш, тия са празни работи. Добро дело – имаш беден другар, той не е добре. Ще вземеш самуна, ще идеш, ще занесеш самуна, ще се свърши работата. Няма да питаш дали краката са здрави. Точно в четири часа ще вземеш хляба, ще го занесеш. Темата е отлично написана, свършена е много добре. А другото – мързелът, отлагането – то е позорно и нищо не се свършва.
Следователно ще наблюдавате вашето съзнание. Ако вие не наблюдавате себе си, то е първият закон, вие не постигате нищо. Вие имате добри желания, които искате да постигнете, но всичко зависи от вашето съзнание. Сега ще ви приведа един пример. Вие искате да постъпите в училище. Свършили сте вече четири отделения, станали сте на петнайсет години. Във вас се зароди желание да постъпите в прогимназия. Пресрочил си една година. Срещаш известни личности, дойде побуждението. Постъпите тази година. Вие имате условия, които са най-добри, защото тази година вие имате учител, който ще ви даде подтик. Вие казвате: „Идущата година.“ Идущата година дойде друг учител, по кармата той не хармонира с вас, ще ви дойдат неприятности, той ще ви изхвърли. Каквито мъчнотии имате, вие трябва да идете. Ако сте верен на закона, те ще ви съдействат – тия мъчнотии постепенно ще се премахнат. Във втория случай, макар да нямате мъчнотии, ще влезете без мъчнотии, но ще излезете с по-големи мъчнотии. В първия случай с мъчнотии ще влезете, но ще излезете без мъчнотии.
Следователно, ако вие започнете каквото и да е дело в света с мъчнотии, бъдете верни на вашето съзнание, не отлагайте. Точно, никакво отлагане! Всинца страдат само от отлагане. Започни една работа, но я свърши. Някой започне една работа, явят се мъчнотии, не я довърши. Друг почне една работа добре, върви му, говори за окултизъм, това-онова, но в края на краищата ще остави всичко и ще се свърши. Започнеш ли една работа, каквото и да се случи, ти трябва да я свършиш.
Идеята е като Божествено семе, което трябва да се сее във вашите души точно навреме. Посеете ли тази свещена идея в себе си, вие ще бъдете точни, да я пазите. Вие тази идея ще я пазите дотогава, докогато тя израсне, докато стане самостоятелна, силна – дотогава ще я пазите. Ще я оградите хубаво. Няма да се отклонявате, да се отстранявате от нея. Една идея, две, три, четири – всички идеи ще ги посаждате точно навреме. Точни ще бъдете. Защото ще ви дам една задача на вас в класа.
Трябва да ви дам една задача, да опитам кой какво отклонение има. Ще ви кажа да дойдете в класа точно в седем и половина. Аз ще дойда пет минути преди вас, няма да ме знаете. И вие ще трябва да дойдете точно в седем и половина в класа. Знаете ли какво е точност? Да дойдете според часовника на вашето съзнание. Аз ще дойда преди вас, ще седна тук и ще започна да хроникирам, да отбелязвам кой кога ще дойде. Вие всинца няма да дойдете изведнъж, ще има дистанция между вас.
Значи вие всинца трябва да бъдете пунктом тук в седем и половина. Нали сте чели романа, онзи Филиас как е станал точен. Защо англичаните успяват в живота си? Това се дължи на тяхната точност. Англичанинът като каже, той е точно на времето. Той ще каже в четири – в четири. Той ще бъде точно навреме, нито минута по-рано, ни минута по-късно.
Първото нещо – вие ще турите точността. Туй правило искам да го запомните: точност, разбирате! После, ще ви дам второто правило. С туй правило ние ще направим едно упражнение. Точност. Добре, времето е точност. Тази картина ще я продължим друг път. Върху тази тема всички ще мислите. Върху нея ще се съгради бъдещият ви живот – каквото излезе от вас според точността на вашето съзнание, как се е проявявало.
Природата има определено време за всички наши постъпки. За всичките ни постъпки е определено време. Лошите постъпки се намират между тях. За лошото в природата няма определено време. Всяка постъпка, която не е извършена навреме, то е престъпление. Всяко престъпление, това е отклонение от точността, отклонение от нейната точност. Що е престъпление? Едно дело, неизвършено на своето време, е престъпление.
И във всичко туй ще си турите за правило – когато вие срещнете една мъчнотия, трябва да я преодолеете. Решите ли вие да бъдете точни, веднага ще дойде леността и ще каже: „Почакай малко, има още време.“ Тя е като съветник. Туй е дете, родено от хиляди грехове, то ще ви каже: „Ние тази работа знаем. Почакай, има още малко време.“ Мързела ще го изгоните или няма да го слушате, ще затворите вратата за него.
Аз вземам мързела в много широк смисъл. Мързел има физически, сърдечен; има умствен, има причинен мързел. Най-опасното нещо е причинният мързел.
Но първото правило – спрете се върху точността. Турете тази идея, която е в този велик закон, точността. Ще видите каква реформа ще настане в живота ви. Бъдете точни.
Упражнение. Протегнете дясната ръка напред. Ще вложите принципа на точността във всичките си пръсти поотделно – в палеца, показалеца и т.н., напред и назад, по десет секунди за всеки пръст.
Това е едно приятно правило – правило за точността, върху което приятно може да се мисли, приятно да се действа, приятно да се разреши, понеже няма никаква спънка. Единствената спънка, то сте вие, абсолютно друга спънка няма.
Следователно ще кажете тъй: „Аз няма да спъвам себе си, нищо повече. Ще бъда точен.“ Защото, ако туй правило за точността вие не може да го разрешите, ние не може да пристъпим към изучаването на ония велики природни сили. Защото всяка една природна сила, която изучаваме или правим опит, изисква точност. Когато работим със силите на природата, изисква се точност и много голямо внимание, да не се пропусне нито една минута. Без тази точност може да се пропуснат много големи работи.
Първото нещо – ученикът трябва да бъде точен. Изисква се голямо внимание, да не пропусне ония правила, ония разпореждания, които природата е турила в действие. Навсякъде тя еднакво постъпва.
Туй правило, точността, е потребно за бъдеще. В него ще градите целия ваш живот. Вашето щастие и нещастие ще почива върху него
Едно кратко размишление.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
23-та лекция от Учителя, държана на 4 април 1923 г., София.
