НАСИЛИЯТА ПОД СЛЪНЦЕТО
Размишление – 15 минути
Четвърта глава от „Книга на Еклисиаста“, 13. стих: „По- добро е бедно и мъдро дете, нежели стар цар и безумен, който не приема вече съвет. По-добре е нов верующ, отколкото стария, който обезумява“…
„Махар Бену Аба“
„Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето. И ето сълзите на насилваните, и нямаше за тях утешител.“ Второто положение е резултат. „И ето сълзите на насилваните“, значи туй всички знаете. Всички имат сълзи. Всеки ден сълзите ви текат от очите. „И нямаше за тях утешител. И силата беше в ръката на тези, които ги насилваха и нямаше за тях утешител“ (1. стих). Та вие не знаете защо плачете. Плачете, защото ви насилват. Казвате – насилие има. Умре сина ти – плачеш. Удариш си крака – плачеш. Не стане нещо – плачеш. Плачът всякога показва, че има някое нарушение. Счупи се нещо, и като се счупи едно клонче, и то плаче. Като се отреже една пръчка, и тя плаче. Когато малките деца тръгнат на училище, на пътя им дадеш подаръци. Най-първо им дадат едно моливче и перце, едно шише мастило и една малка тетрадка. И тия деца почнат да се упражняват да пишат. Най-първо онова, което пишат, няма никакъв смисъл. Пише там някакви си чертици малки. И с години, когато постоянства, тия чертици почват да се оформят и добиват известен характер.
Допуснете сега едно съвременно, модерно изяснение. Че вие имате една разумна плоча, която или пее, или декламира някое стихотворение на някой велик поет. И вие турите плочата, и завъртите, и слушате музиката. И през деня, колкото пъти искате, може да се завърти плочата. И като я турите, тя се подчинява. Казваш: “Ще ми говориш сега!“ Завъртиш я, и тя каже: „Слушам.“ Пита тя: „Какво искаш, да пея или да говоря? Каквото искаш, аз ще направя.“ Но представете си, че дойде при вас този поет, който е съчинил тази форма, туй стихотворение или този музикант. Можете ли вие да го накарате той да пее, колкото пъти вие искате, както плочата? Ни най-малко. Законът там е друг. На плочата можете да заповядвате, тя е под вашата воля, но когато дойде онзи, който е написал или направил това, и почне да говори, как ще му заповядвате да повтори това колкото пъти искате? Как ще примирите това противоречие? По някой път дойде Бог, и вие искате да му заповядвате да пее колкото пъти вие искате. Някой път вие заповядвате на Божествените плочи колкото искате. И като дойде Господ, искате и на него да заповядвате. На плочите можете да заповядвате, но щом дойде Господ, той казва: „Щом искаш да заповядваш, тури си плочите.“ Ти казваш: „Искам да ми издекламираш туй стихотворение.“
„Тури си плочите“ – той казва. Аз искам нещо ново, старото не го декламирам. Старото го декламират само плочите. А новото, когато искам аз, тогава го декламирам сам. И ничия воля не може да ми заповядва. Сега искам да изведа, че вие искате в живота да става нещо според вашата воля – тогава плочите.
Ама като туриш една плоча, казваш: „Аз това съм слушал „Цвете мило, цвете красно“. В България 50 години все „Цвете мило, цвете красно“. Все е цвете мило и красно. Но какво е допринесло цветето, като се декламира толкова много „Цвете мило, цвете красно“? Дойде някой при вас и казва: „Аз много ви обичам.“ Но ръцете му са празни, торбата е празна и казва: „Много ви обичам.“ Дойде друг, и той каже: „Аз ви обичам.“ Но торбата му е пълна в ръцете и тури нещо.
Питам, кое положение е по-хубаво? И двете са хубави, само при два различни случая. Ако си богат, първото положение е по- хубаво. Казва: „Много те обичам.“ Ако си сиромах, второто положение е по-хубаво. Ако си сиромах, никой да не ти говори за любов, но като дойде, трябва да му е пълна торбата и да извади и ти даде. Тогава условието е тъй: щом говорите, че вие обичате някого, предполагам, че вие говорите на богати хора и очаквате да ви дадат нещо. А щом не говорите за любовта, а торбите ви са пълни, предполагам, че торбите ви са пълни и вие веднага давате. Тогава има едни хора сиромаси на любовта, те само декламират, казват: „Много ви обичам.“
Казвам, ето една Божествена плоча. Дойде другият, който носи хляб. Това е реалното в света. Сега вие, които не сте научени така да мислите, казвате: „Това за кого ли се отнася?“ Това е само за плочите. В дадения случай може да играете ролята на плочите. И в дадения случай можете да играете ролята на самата реалност. А реалността всякога е нова. Тя не повтаря нещата. И дето има повторение в живота, това са плочи. Дето няма никакви плочи, това е реалността. Нищо повече. Щом ти говориш за миналото, че някой те обидил, че някой ти направил това или онова, това са плочи. Там няма никаква реалност. Казва: „Едно време ми направи една голяма пакост или едно добро.“ Това не е реално. Реалното никога не се повтаря. То само веднъж става. И Божественото в живота седи в това. И блаженство е в живота. Сега някои казват – и плочите донасят известна утеха. Но плочите могат да се счупят, а реалното никога не се чупи. И истинският живот седи в туй, което никога не се повтаря. Щом повториш едно нещо, ти не си в пътя на реалното, ти си в пътя, който индусите наричат майя. Хубави неща са, но ти повтаряш: „Аз те обичам, аз те обичам, аз те обичам.“ И стане банално. Е, какво искаш да те обичат. Казваш: „Ама аз те обичам.“ Казвам, едно време ти ме обичаше, аз бях богат, сега бих искал да се обърне въпросът – ти да бъдеш богат, пък аз да те обичам, и ти да дадеш. Туй бих желал. И когато дойде да си говорите сега, че аз ви обичам, единият трябва да бъде богат, а другият трябва да бъде сиромах. Сиромахът трябва да каже: „Аз те обичам.“ А богатият трябва да си отвори кесията и да каже: „За обичта аз плащам.“
Туй е сега едно външно обяснение. Защо по някой път вие казвате, че вие не прогресирате? Защо се спират хората в духовния живот? Защото живеят живота на плочите. Аз гледам по някой път, като сте курдисали вашите плочи и току върти се плочата. Казвате: „Как, не е ли хубаво? Ама ние в нашето общество как живеем? Братски живеем.“ Човек, който ми говори за един минал живот как живеят в тяхното братство, за мене това не е реално. Това е майя. Говори ми за един живот, който не си живял. Говори ми за една любов, която никога не си опитал още. Невежият за мене някой път има по-голяма цена, отколкото ученият. Защото невежият има една задача неразрешена. Казва той, има една формула, казва: „Не я разбирам.“ Носи той формулата и казва: „Не разбирам.“ А някой ми носи една резрешена задача и 20 пъти са ми показвали тази решена задача. Предпочитам неразрешената формула пред разрешената задача. На мене малките деца са ми казвали как става събирането. Едно дете ми каже, друго дете ми каже: „Ама чакай да ти разправя “ И аз слушам. Туй, казва учителят, е събиране. И всичките деца казват: „Сега разбра ли?“ И всичките ми казват: „Разбра ли?“
Питам сега, след 20 деца като ми разправят, ми предадат как се събира и изважда, аз вече зная. Както първото дете ме е научило, и двайсетте деца ще ме научат същото нещо. По някой път всички ние мязаме на малките деца, които преподаваме на своите ближни това, което те са свършили. Ама трябва да живеем добре. Ама ние трябва да знаем едно – на любовта трябва да служим. Хайде де. Какво трябва да се говори сега? Разбирам, в сегашния музикален свят всичките музиканти са се отегчили от класическата музика. И гледам, някой като слуша, някой като свири едно парче, казва: „Слушал съм го 20 пъти, банално стана вече това парче!“
Та казвам сега, сълзите, които идват на вашите очи. Вие всеки ден плачете. Казвате: „Тъжно ми е.“ Е, че кой ви мъчи тогава? Кои са вашите мъчители? Най-първо вие казвате, оплаквате се така. Казвате: „Мен ми е много мъчно.“ И плачеш. Е, как ще ти помогна? Имаш една болка, за която ти ми разправяш, или имаш един мъчител, трябва да ми разправиш кой е той. Има закони, ще го дадем под съд. Има си закони. Трябва да знаете кои са тези, които ви насилват. Ама ще кажете: „Ама баща ми ме би.“ Ами баща ви от кои е? Мъчител ли е баща ви, или един благодетел? Ако малкото дете, което е ходило в чуждата градина и крало ябълките, и дойде вкъщи, и баща му взема тояжката и го нашари, и то почне да плаче, вие казвате: „Много жесток баща, нашари детето.“ Кой е мъчителят ви? Вие не сте го намерили още.
Първо, изкушението е онзи, който насади дърветата, той е изкусителят. А кой накара детето да иде в градината и да краде? Онзи, който накара детето да краде ябълките, той накара баща му да го бие. А той е скрит. Той е в детето и в бащата. Детето мисли, че баща му го бие и бащата мисли, че детето е ходило да краде. Онзи, който е ходил да краде и който бие, и двамата са един и същ. В единия случай краде, а в другия случай бие. Е, как ще го разберете туй? В гостилницата онзи, който ти дава храната, и онзи, който ти взема парите, не е ли един и същ? Най-първо идеш, посрещат те добре, казва: „Заповядайте, седнете на трапезата.“ Услужва ти, турга ти паницата. Казваш: „Колко е добър този човек.“ И отваря ти се душата. След като се наядеш, казва: „Господине, плащай.“ Е, ти си мислиш колко е добър, а казва „плащай“. Ти нямаш пари. Казва: „Как така? Като нямаш пари, защо ядеш?“ Има закон тук и едно правило. Вие идете без закон. Пише така: „Всеки, който няма пари, няма право да яде.“ Ти защо не изпълни закона тук? Като нямаш пари, защо ядеш? И извади дървото, и почне да бие. И те наложи добре. Ти излезеш навънка и казваш: „Лош човек излезе.“
Сега къде е погрешката? Те са нови начини на разсъждение. Ако вие не разбирате, вие ще си умрете такива, каквито сте дошли. Ще си умрете с вашите грамофонни плочи. Ще си умрете като големи мъдреци на плочите. И от тия плочи нито една буква не знаете повече. И ако вие декламирате, ще имате това, което плочите казват. Сега употребяват плочите, за да учат папагалите да пеят. И те пеят цели оперни парчета. И хубаво ги пеят. Тъй щото вече конкурират се. Един папагал може да ти пее една соната от Бетовен или от Моцарт. И даже вече вие пред тези папагали сте един прост човек. Ще кажете: „Как тъй?“ факт. Един папагал пее едно парче. И друг папагал също така пее, и трети, събрали се двайсет, трийсет, сто папагали, и всички пеят парчета. Но благодарение на тия грамофонни плочи, те като се въртят, въртят, и тия папагали слушаха, слушаха какво плочите пеят, и тия глупави плочи научиха папагалите да пеят. Въртят се плочите, въртят се, докато папагалът научи това.
Та казвам, в живота има един живот, ние го наричаме механически живот, дето Господ някой път тури своите плочи.Туй, от което вие сте недоволни, вие сте един папагал в училището и Бог е турил своите плочи да се въртят, да слушате, докато един ден ще дойде да провери, че вие сте научили хубаво парчето. И тогава ще ви тури друга плоча. Тъй щото сега имате една плоча, друга, трета.
Сега, когато Соломон видя това, казва: „Затова аз рекох блазе на умрелите, които са вече умрели, нежели на живите, които са още живи (2. стих). – И казва още: – А по-добър от двамата е, който не е бил още (3. стих). – И казва: – Блазе на онези, които никак не са се родили още.“
Сега да обясним малко по-конкретно, защото то е доста философски. Но той казва: „Блазе на онзи, който е влязъл в гостилницата и е излязъл, и е влязъл.“ Но онзи, който е влязъл в гостилницата и не е ял, и е излязъл? А по-блазе на онзи, който никак не е влязъл в гостилницата.
Но питам сега, каква разлика има между онзи, който е влязъл в гостилницата и се е наял, и онзи, който е влязъл и не се е наял и е излязъл, и онзи, който никак не е влязъл. Хубавото е, че поне, който е влязъл вътре и като е прочел закона: тук, който е без пари, господарят му показва пътя навънка да излезе. Значи ще излезеш навънка. Хора без пари тук не могат да останат. А този, който никак не е влязъл в гостилницата, поне тази грубост не я е изпитал никак. Той е свободен човек. И той си ходи свободно навънка. Той не е опитал благото на гостилничаря, но не е опитал и неговата грубост.
Та сега трябва да знаете, че на земята вие сте от много умните. Вие мислите, че като влезете в живота… Но животът е една гостилница и там е писано: с пари ще ядеш, без пари – от вратата вън. Когато някой път ви се случи някое голямо нещастие, че не можете да ядете, това показва, че сте от сиромасите. И показват ти пътя навънка. И питате: „Защо така?“ Защото пари нямате. Напълнете джоба си, че като влезете, да си имате. Ама вие на мене ще ми кажете. Вие си имате една стара теория. На гостилничаря казвате: „Вие познавате ли баща ми?“„Не познавам.“ „Ама той е знатен, той е виден!“ „Даже името му не съм чул тук.“ А в тази гостилница е днес с пари, утре без пари.
Но туй „утре“ никак не идва. Сега тази школа потребна е за разбиране.
Ако искате да разберете, да влезете в живота, трябва да разбирате основните закони, с които животът се регулира. За да бъдете един щастлив човек, вие трябва да разбирате закона на щастието. Аз гледам сега, Кришнамурти има една книга, в която той се мъчи да убеди хората, понеже неговата задача е да направи хората щастливи. Казва: „Елате, аз ще ви заведа при моя възлюблен.“ Но не вървят хората. Той ще ги заведе, но те не вървят. Къде ще ги заведе? Кришнамурти където и да ги заведе, на земята щастие не може да има. Да ги заведе, значи да имат неговото разбиране. А много мъчно се предава вътрешното разбиране. Метафизически толкова забутана е тази идея, че самата идея остава смътна. „Елате, казва, е мене.“
Питам тогава, Кришнамурти кой заведе при неговия възлюбен? Вие ще кажете: „Ние не се нуждаем от разясненията.“ Прави сте, но да се разбере една идея – той поддържа закона на безличното. А вие ще разберете, той казва, човек не трябва да води един личен живот, безлично трябва да живее. Под думата „безлично“ той има едно съвсем ново понятие. И Кришнамурти, който иска да заведе хората да ги направи щастливи и който се стреми да живее безличен живот, той сам не е постигнал още това. Той сам се облича много хубаво, много модно, много модерно, както аз съм облечен и нашарен. Че туй безличен живот ли е? Туй, което проповядва, в неговото облекло има едно противоречие. И той, като говори на хората, противоречие има в неговото говорене. Защото туй, което говори, той и сам не вярва. Или най-малкото не е намерил думи, с които да изкаже тази велика истина, да бъде понятен. Той казва – човек трябва да бъде безличен, но той е много хубаво облечен. И после той не живее още безличен живот, той се пази от жените като от вряла вода. И много е прав. Пази се от тях, защото, като дойде една жена, тя ще иска да го прегърне. Тази ще го прегърне, онази ще го прегърне, тази се влюбила в него, онази се влюбила и най-после неговото учение… Съвсем друго ще почнат да искат от него – Кришнамурти да ги направи щастливи по обикновения начин, по който хората стават щастливи.
Например ние искаме един човек да ни предаде своите мисли, да ни остави своето богатство, да ни даде нещо от своя вътрешен живот и т.н. Туй е неразбиране. Че то е още едно насилие. Например християнството от толкова време казва – Христос умря заради нас. Че е умрял, то е негова работа. Но умрял е заради нас. А че ние трябва да грешим и да ядем в гостилницата, и да го караме той да плаща заради нас, то е едно неразбиране на учението Христово. Ние ще съгрешим и казваме:
„Той Христос ще ни прости.“ Днес един грях прощава, утре друг грях. Това не е правилно разбиране. Христос казва: „Както ме е Отец научил, тъй и аз ви научих.“
Питам, как ви е научил Христос? Вие, които искате да ядете на сметката на Христа, говорили ли сте с него? Съгласен ли е той на туй учение? „Ама един проповедник е казал така.“ Имате ли някакъв документ с него, че работите на негова сметка, че с него може да ядете и пиете постоянно? Нямате. Слушате един проповедник, който е дал тълкувание на един стих и казвате: „Така ми казаха, че Христос е казал тъй.“ Възможно е да е казал Господ тъй. Възможно е, но ако не е казал? Тогава, ако влезнете в една гостилница, в която правилото е така: „Днес с пари, утре без пари“, какво трябва да направите тогава? Бръкнете в джоба си, ако имате пари. Правилото е да седнете и да се наядете хубаво по всичките правила. И тогава вие ще се запознаете с гостилничаря, той ще ви каже: „Заповядайте, нас ни е много приятно да имаме такъв клиент, ти тук ще ядеш.“ И ти ще кажеш: „Много е добър този гостилничар, много учтив, отлично готви.“ Но влезете вътре, бръкнете в джоба си, нямате нито пет пари. За да не опитате горчивините на този гостилничар да ви покаже пътя навънка, какво трябва да правите сега? Да ви кажа как трябва да се измъкнете из гостилницата, без да ви обиди. Кажете ми вие, вие как мислите? Като влезете в гостилницата, какво трябва да направите? Някой от вас ще каже: „Аз ще му проповядвам.“ Но има друг един закон, който казва: тук се проповядва, след като се наядеш, но преди да си ял, ти не можеш да проповядваш. И ако речеш да проповядваш, преди да си ял, ще ти покажат пътя навънка. Сега, щом нямате пари, какво трябва да правите в гостилницата вътре? Е, казвате, тъй и тъй е казано: който няма пари, да не яде. И какво трябва да прави? Е, спечели пари, че яж. Нали така? Или иди да работиш. Вие ще кажете на гостилничаря: „Господине, чух че във вестниците има едно обявление, че във вашата гостилница вие се нуждаете от един слуга. Аз съм един слуга и дойдох да ви се представя. Не може ли да услужа на вашите свещени гости? Не съм от гладните, но искам да прислужа, да се науча как ядат хората.“ И почни да услужваш. Изходният път е този.
И той ще ми покаже какво имам да правя. Тогава той ще те погледне и ще ти покаже мястото, което заслужаваш. Ако не, ще ви покаже пътя навънка. И в природата – който има, ще седне да яде, който няма – ще се опретне да работи. Аз ви показвам един закон в природата. Който има, ще седне и ще яде, а който няма, ще каже: „Във вестниците е публикувано, че сте имали нужда от прислужник. Аз съм един такъв.“ И господарят ще ви покаже, и вие ще почнете да служите. И няма какво да опявате като някой обран поп, че служите в тази гостилница. И сега някои от вас сте недоволни от живота, че бял ден не сте видели. Вие оставете това. Разберете, светът е гостилница, в която с пари се яде. Без пари се слугува вътре, да спечелиш. И като слугуваш целия ден, него ден гладен ще бъдеш. И като спечелиш нещо, господарят ти ще ти плати и ще те изпрати навънка. И на другия ден можеш да влезеш да ядеш. Но най-първо ти ще слугуваш. И преди да си работил, ти нямаш право да ядеш. Нищо повече.
Сега според вашето разбиране вие ще кажете: „Къде е Божията любов, Божието милосърдие, правда?“ Оставете се с вашите стари разбирания, греховни разбирания. Тия разбирания родиха всичките разногласия, противоречия. Всичките злини, които днес има между хората, са родени все от тия неправилни разбирания в живота. Любов, любов, но в името на любовта се върши нещо, което не е любов. И все за любов се говори, за правда, все за човечество, но се вършат други неща, противоречия. Понеже основният закон е: с пари се яде, без пари се работи. Имаш пари – ще седнеш да ядеш. Сега ще преведеш какво означават парите. Първото обяснение на физическото поле, това са парите. Второто положение, на което трябва да преведеш парите, или равносилното на парите в един по-висш свят, това е знанието. Ти нямаш право да ядеш, преди да имаш знание. Да идеш да работиш, значи ще идеш най-първо да добиеш знанието. И след като добиеш знанието, ти ще знаеш как да ядеш. Сега това е вторият превод. Първият превод с пари, вторият превод със знание.
Та казвам, ако ние нямаме знание в живота, тогава как ще ядем ние от благата на самия живот? Не е позволено това. И Ева се опита да яде без пари. Сега второто изяснение. Ева се опита да яде без пари и какви бяха лоши последствията. И ядоха без пари и двамата, но казаха: „Вънка! С пари!“ И когато Господ каза на Адам и на Ева: „От това дърво няма да ядете“, понеже тук с пари се яде. От това дърво се яде само с пари. И второто положение – само който има знание, само той може да яде. Който няма знание, не се позволява. Той трябва да работи. Който няма знание, значи няма пари не се позволява. Той трябва да работи. Сега това е едно обяснение. Има и още по-далечни обяснения. Но понеже вие вървите по пътя на онова механическо разбиране, вие сега имате разбиране, че като дойдете в света, вие искате да ви прислужват като на един княжески син – дето отидете, всичките врати да ви са отворени. И вестниците да пишат само за вас. Е, хубаво. Вие така искате. Законът в света е, като влезете в един дом, тия хора имат едно пиано, ще ви поканят да посвирите едно класическо парче. После ще те поканят в друг дом. Ще идеш като княжески син. Но тия хора обичат изкуството. Ще ти дадат перо и книга, да нарисуваш нещо за тях. Ти ни бъкел не знаеш, ще си отидеш. После на трето място ще идеш на гости. Но те са поети, ще ти дадат един албум, да им напишеш нещо. Ти не знаеш.
Питам, ти, в който дом влезеш, все ще покажеш своето невежество. И ще кажат: „Голям простак е този княжески син!“ И всичките съвременни хора са големи простаци, и всичките религиозни хора са големи простаци. Първокласни простаци, които казват: „Синове Божии сме, – казва – чада Божии сме ние.“ И след туй тия чада ги виждаш какви ли работи не правят, от нищо не разбират. Това може да направи, онова може да направи. Той седи и всичките княгини, колкото ги искаш. И те казват така: „Е, какво знаеш?“ Е, нищо не зная, но хората не постъпват право. И тогава вие виждате практиката. Аз тълкувам, онзи вол е влязъл в гостилницата и като няма пари, казва: „Господине, нямате ли нещо за ядене?“ И гостилничарят го впрегне да оре цял ден на нивата. И този вол днес оре, но на следующия ден ще бъде с цилиндър и фрак. Ще седне на масата и ще яде. Днес е вол, утре ще бъде господин с цилиндър. И вие ще кажете: „Почтен господин. Ама той целия ден ора, за да яде.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „Това е унижение в живота.“ Унижение е това, че не разбираме. Който разбира, не се унижава. Унижението е не че някой е станал вол, унижението е това, че той не разбира, че е вол. Има много хора, които са волове, без да знаят, че са такива.
Та ще ви приведа онзи пример. Умира един турски бей. Ще разкажа един разказ. В Цариград е това, в един цариградски вестник. И като умира, той мисли, че ще иде в онзи свят, в рая. Но като умира, въвеждат го в една магарешка форма, в едно магаре го тургат вътре. Вижда магарето това и тръгва. Потегля магарето и той върви с магарето заедно. Хваща го един дърварин и го натоварват. Той обаче мисли, че в тази магарешка форма ще го познаят хората. Обаче карат магарето с дърва в същия дом, дето той е живял. Отиват, но магарето не иска да влезе вътре. Теглят го, не влиза. Казва си – ще го познаят тук. Минава един дервиш, който казва: „Аз ще го накарам да влезе, но ще ми платите колкото искам.“ И той се приближава до магарето и му казва: „Те не те познават, че си ти.“ И магарето влиза тогава. И онези се чудят какво е казал дервишинът на магарето, тайната каква е. Няма да те познаят, че ти си в това магаре. Никой няма да те познае. И магарето влязло. Вие по някой път се срамувате, че какво ще знаят хората за вас. Няма да ви познаят. Вие в магарешката форма никой не ви познава. Влизайте си вътре и излизайте, никой няма да ви познае кой сте вие, те не знаят. И по-добре, че не ви познават.
Сега тия малките работи изнасям, за да се пречистите, да имате една чиста мисъл, понеже с онзи ропот, който сега има в душата ви – целият свят е пълен само с един вътрешен ропот. В нас, в душата ни – ропот, ропот. Всеки казва: „Това не е право, онова не е право.“ Че на кому е станало туй, което иска? Ама каза – виж царят как заповядва. Царят заповядва, и на него му заповядват. Онзи каруцарин заповядва на конете с камшика, но и на каруцаря му заповядват. Онзи взводният заповядва на взвода си, и на него заповядват. И всичките заповядват. И не знаят откъде е тази заповед. И всички хора са под заповед. Тебе ти заповядват – ще ядеш, искаш – не искаш, ще ядеш. И ако не ядеш, господарят, който те е пратил да ядеш, ще ти наложи да ядеш на общо основание. И после казва господарят – ще идеш да спиш. Ще си хвърлиш дрехите. М ти ще ги хвърлиш. После пак ще станеш.
Питам, кой от вас е свободен, който да прави туй, което иска? Ти си станал музикант. Защо? От обич към музиката ли? Не. Да си изкараш прехраната. Ти си станал поет. Защо? Пишеш на хората, но искаш да ти платят за това. Ти си станал проповедник. Защо? Даже ти си станал майка, да роди няколко деца, че на стари години да те хранят. Казва: „Аз родих няколко деца.“ Де е онова съзнание, че ти иде в света да изпълниш волята на онзи, който те е пратил на земята. Ти казваш: „Уповах се на Бога.“ Не са лоши тия работи, но ние имаме едно неразбиране. Туй разбиране е право за по-нисшите царства, така е, но човек, който е направен по образ и подобие на Бог – другояче трябва да разсъждаваме ние. При всичките условия аз трябва да бъда доволен. И за всичките противоречия, които стават в моя живот, за мене, разумния човек, трябва да има друго изяснение. Аз като слушам тия плочи, които се въртят, те са за децата. Аз им зная произхода. Срещнал съм се с тях, които са ги писали и знаят оригинала на плочите къде е.
Та казвам, има едно противоречие. Влязъл съм в гостилницата, пък пари нямам, не зная какво да правя, как да изляза навън. И след като излезеш, казваш: „Той животът няма смисъл.“ Животът, гостилницата без пари, няма смисъл. И животът без знание няма смисъл.
Сега не разбирайте, че аз искам да отричам вашия живот. Аз за сегашния ваш живот и дума не правя. Сегашният живот, какъвто и да е, той е живот на плочите. Хубави са тия плочи, нямам нищо против плочите. Но казвам, в новото разбиране от тия плочи вие ще научите много обикновени работи. Папагалите и те се научават да пеят тия арии и песни по грамофоните. Но ако искате да влезете в истинския живот, трябва да напуснете плочите. И трябва да научите добре да пеете без плочи. Може би някой казва – и един ден и децата ще ги учат плочите. Ще влезнат там в училището, ще турят плочите, и те ще почнат да преподават азбуката. Това дете, като му говори плочата, ще се научи най- после да говори. Но друго е като дойде онзи оригинал, учителят, който създава плочите. Другояче е като имате реалността на нещата. А реалността ще познавате по едно нещо. Тя никога не повтаря два пъти едно нещо. Туй, което не се повтаря, е реално, туй, което се повтаря, е преходно. Ако страдате, то е в една преходна форма и ако се радвате, пак е в един преходен живот. И когато се радвате и изгубвате радостта си, вие сте в един преходен живот. Туй, което е постоянно, не се губи. Радостта и скръбта, които се сменят. Това показва, радостта е граница на един свят, който е преходен. Вие трябва да влезете в един свят, дето тия граници не се сменят. Да дойдете до едно положение, дето вашата радост да не се сменя, в скърби и скръбта ви да не се сменя. Христос казва: „Сега скръб имате, но ще дойде време, когато аз ще ви видя, и тогава скръбта ви ще се промени на радост. И ще влезете в разбирането на живота.“
Та онези от вас, които можете да разберете, сега всеки от вас може да ви заблуди. Вие искате да сте щастливи. И аз туря една плоча, и тя казва: „Вие сте нещастен, глупав човек в света.“ И почне тази плоча да се върти: „Ти си най-глупавият човек, ти си най-глупавият човек.“ И ти повярваш в това нещо и станеш глупак. На другия ден туря другата плоча: „Ти си най-умният, ти си гениален.“ На третия ден туря пак другата плоча: „Ти си глупак.“ И най-после ти се заблудиш, не знаеш, казваш: „Един ден съм глупак, един ден съм гениален, трети ден съм праведен, втория ден съм грешен.“ И вие сте в света на постоянните промени. Той е този свят, той е на забавленията, но не го считайте за реален. И не казвайте: „Защо Господ направи този свят тъй?“ Преходният свят Господ не го създаде, други същества са го създали. Този, който създаде тази гостилница, дето пише „Днес с пари, утре без пари“, тази гостилница не е направена от Господ. Той е умен, казва да не го лъжат, тук с пари се яде, а който няма пари, да работи. „И още видях аз всеки труд и всяко сполучено дело, че затова му завижда ближният му“ (4. стих). Затова в света всеки завижда. Ти завиждаш на един човек, който е влязъл в гостилницата, който яде, понеже има пари. И ти му завиждаш. Но той казва: „Аз вчера орах“ (5. стих). „Безумният сгъва ръцете си и яде плътта си.“ Ами че целия ден като седиш и сгъваш ръцете си и се тровиш, и ставаш – и нямаш пари. Ходиш, виждаш, навсякъде приятели работят. Нали ядеш плътта си. Нямаш разбиране. Някой казва, че бил на земята чужд. Че чужд ще бъдеш, щом влезнеш в една гостилница и нямаш пари. Ще бъдеш чужд, щом нямаш знание. Щом имаш пари, ще бъдеш свой. Щом имаш знания, ще бъдеш свой.
И тогава питам, ако вие не разбирате Божиите пътища и не разбирате неговите закони, и не ходите по неговите заповеди, питам, можете ли вие да бъдете щастливи? Само разумният син, който разбира волята на баща си, който служи на духа на баща си, който служи на любовта на баща си, който изпълнява волята на баща си, може да бъде щастлив човек.
Та сега аз превеждам щастието на Кришнамурти. Аз го превеждам: като влезеш в гостилницата според учението на Кришнамурти, трябва да имаш пари. Щом нямаш пари, трябва да работиш. Щом спечелиш, ще влезеш, иди, яж. Щом спечелиш, щом искаш да влезеш, трябва да имаш знание. Значи безличният живот. И той е прав. Казал ти някой, че ти си невежа. Кришнамурти казва: „Туй да не те смущава, ако ти не постъпваш справедливо.“ Ти трябва да знаеш всяка една твоя постъпка, в дадения случай постъпваш ли справедливо. Защото, ако ти, както постъпваш и нарушаваш своя мир, ти не можеш да бъдеш щастлив човек. Ако ти не владееш своята мисъл, своето чувство и своята постъпка, как можеш да бъдеш щастлив човек? Не можеш да бъдеш щастлив човек.
Сега искам да разберете право. Ще кажете – аз разглеждам дълбоко нещата. И ще кажете, че той много се облича, нали така? Че ако той се облича много, е лошо, но ако той съвсем се съблече? То е пак същото. Някой може да ходи гол. В него има друго съзнание. И ще ви обясня с един малък пример. Един от Сократовите ученици, след като слушали дълго време своя учител, че трябвало много скромно да ходят, да не бъдат облечени много, да бъдат облечени малко неглиже, да не обръщат внимание на света, той един ден се облякъл със скъсани гащи и се виждаха голотиите му. Погледна го Сократ и му казва: „Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти гащи.“ Ти и
съдрани гащи като носиш, можеш да бъдеш горделив, и като си облечен много хубаво – пак. Можеш да си добър, и хубаво като си облечен. И може да си добър, и да си гол.
Та тия неща трябва да държите в разбирането на Божиите пътища. Три неща помнете. Всичко туй аз го свеждам в три неща. Да се ръководиш от Божия дух. Да се ръководиш от Божията любов. И да служиш според Божия закон. Или другояче казано: да служиш на Божия дух, да служиш на Божията любов и да изпълняваш Божия закон. Да служиш на туй, не да търсиш одобрението на хората, но онова, което правиш, и за тебе да е право, и за твоите ближни да е право, че който види, че така, един художник, който рисува хубаво, или един скулптор, който хубаво е нарисувал една картина, да каже: „Хубава е тази картина.“ И всеки музикант, който има хубав тон, ще кажат за него: „Хубаво свири този човек.“ Реалното е всеки човек, който го слуша, да каже: „Правилно е туй.“
Та сега ви пожелавам да знаете кое ви мъчи. Като гледате, да знаете кой ви измъчва. Казвате: „Много ми е тъжно.“ Да знаете кое ви измъчва. И помнете примера: в гостилницата трябват пари, трябва знание. В сегашния ви живот трябват пари и трябва знание, без които, ако ги нямате, ще ви покажат пътя навънка.
Станете сега.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. “ (Три пъти)
19 утринно слово 3 март 1935 г., неделя, 5 часа София – Изгрев
