І. Какво представлява заминаването за Онзи свят?
Заминаването на човека за другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. То не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова, или посаждането му в земята, за да израсте отново. Трябва ли при такива случаи човек да губи равновесието си? Да замине човек за другия свят, това значи, да напусне къщата си и да излезе вън от нея. Физическото тяло е като водолазна дреха. Като влезе някой във водата, туря си водолазна дреха, но като излезе, има ли нужда от нея? Не, той я оставя.
След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като малко немощно дете. Когато някой от Небето се роди тук, хората на Земята се радват, а на онези горе малко им е мъчно. Когато някой от Земята се качва горе, тук скърбят, а горе се радват.
ІІ. Какво става с душата след заминаването на Онзи свят?
На Онзи свят ще сте с тези, които най-много обичате. Ще ви посрещнат онези, които ви обичат. Ако баща ти те обича, ще те посрещне. Детето ще го посрещне майка му. Приятелят ще го посрещне приятелят му. Като заминеш, паметно ще остане само доброто – Любовта, която си проявил.
Като замине човек отвъд, същественото от мозъка той си го взема. Човек има материален и етерен мозък. При смъртта човек оставя материалния си мозък, а взема със себе си етерния. Етерният мозък е, който организира материята. Значи, човек взема ценното със себе си.
Целият земен живот на човека се филмира и като отиде на онзи свят, показват на филм целият му живот – като дете, като възрастен и като стар.
ІІІ. Какво върши една душа след заминаването си?
Човек след заминаването си има следните работи:
· първо, да посещава Небесните училища;
· второ, да работи на Божията нива и то или между скоро заминалите, за да ги ориентира в новите условия, или между хората на Земята, като ги предпазва от зло (например може да му се даде задача да поправи един грешник на Земята);
· трето, известно време заминалите участват в процесите на Природата, например работят върху растежа на растенията.
ІV. Препоръки след заминаването на душата за Онзи свят.
1. Когато някой си замине, ще заровите тялото, но ще знаете, че душата не е в тялото. Душата е свободна. И този, който заминава, трябва да знае, че той е жив – няма да стои в гроба. Може около 40 дни да се позадържи около тялото си и после ще се освободи, а може и след няколко дни, много скоро, да се освободи. Направете тайна молитва над заминалия и му пожелайте добър път. Смъртта е нещо тържествено. Който заминава, иска мир и спокойствие, светлина на ума и мир на душата, за да може, като разглежда живота си, да използва погрешките на миналото.
2. Някой е заминал. Близките му дават обяд за него. Да дадат обяд, обаче никой не се моли за заминалия. Тогава той идва при мене и ми казва: „Дадоха обяд за мене, но никой не се помоли за мене.“ Трябва да му се изпрати една хубава мисъл. Нашите молитви им помагат. Нашите хубави мисли към заминалите – това е храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят.
3. Заминалите желаят да не ги забравяме, да мислим за тях. Като мислим за тях, те се радват. И никога не искат да си спомняме за техните прегрешения. Някои заминали души са толкова напреднали, че могат да си създадат веднага едно тяло; после никак няма да подозираш, че той е от другия свят.
Някой път заминалият ще намери някой жив човек на Земята, чийто трептения са близки до неговите, и ще ти се проявява чрез него: ти току-що се запознаваш, а той вече ти се усмихва някак особено и познато.
4. Онези, които са на заминаване, са много чувствителни, те са като излъчени. Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават. Защото те го чувстват като бодеж от игла. Тогава трябва да има наоколо тиха и спокойна атмосфера.
Когато замине някой наш ближен и казваме „Взеха ми го, отнеха ми го!“, това не е вярно, понеже той не е ваш. Изобщо казано, трябва да знаете едно: положението на заминалите на онзи свят е десет пъти по-добро, отколкото на Земята. Така мислете! Заминалите живеят колективен живот. В другия свят има колективизъм. И никой не може да дойде индивидуално, когато иска. Ако цялото общество, към което принадлежи, иска, той ще дойде.
Ние говорим за неща, които знаем. Когато бащата замине, работите на децата се уреждат по-добре. Той помага отгоре. В онзи свят хората, които се обичат, се виждат, а които не се обичат, не се виждат. Има закон: онези, които обичаме, да държим в ума си най-хубавото за тях. Хубавите спомени приближават заминалия до вас, дори ще го видиш.