НАСТЪПВАНЕ И ОТСТЪПВАНЕ (НЕРАЗБРАНИТЕ РАБОТИ В ЖИВОТА)
„Добрата молитва“
Ако един човек извърши една работа и ако двама я извършат, каква ще бъде разликата? Ако една и съща работа я извърши един и същи човек и ако я извършат двама души, в какво ще се състои разликата? На вас ще се види малко странен въпросът. Въпросът беше за един човек, за двама души, но представете си, че имате две очи и работата се състои във възприятието на един и същи предмет от двете очи. Например може да е една ябълка, круша и т.н. Вие може да си затворите едното око и с едното око да видите предмета. Като го гледате с едното око, ще бъде ли ясен образът? Когато аз разбирам за двама души, подразбирам две очи хармонизирани, допълват се тези очи. Клетките, които образуват очите, имат еднакви навици, еднакви стремежи, еднакви мисли, еднакви желания. Както хората, които имат еднакви стремежи, в една и съща посока. Щом тази посока се наруши, съществува двойственост в човешките мисли, чувства и постъпки.
Има един начин на гледане, но важно е как сега работите. Защото вие работите по стария начин. Да дам един пример за стария начин. Вие по стария начин разчупвате хляба, а пък по новия начин ще режете хляба с нож. Кой начин е по-добър? С ръце ли да го пречупваш, или с нож да го режеш? (Един брат каза, че с нож е по-лесно, а с ръка е по-хубаво.) Пречупването на хляба е само едно обяснение. Допуснете, че искате да счупите един хляб с едната ръка, нали човек трябва да бъде господар на себе си. Допуснете, че той има само една ръка. Какво трябва да прави? За да счупи с едната ръка, той трябва да има основа. Той ще тури на масата хляба и по един начин ще счупи. Ако е с една ръка, той дълго време ще мисли, ще намери някоя площ, дето трябва да тури хляба, а пък ако е с две ръце, няма да търси площ. Ще счупи хляба.
Затова господарят все търси слуга. В дадения случай слугата е една площ, на която ще туриш предмета, на който ще чупиш. Слугата трябва да седи, да чака, докато счупиш хляба. И като счупиш хляба на гърба му, слугата ще се изправи. Това е нещо непрактично. Та по-добре е наместо човек да бъде господар, да бъде слуга. Слугата има по-големи преимущества, понеже слугата има две ръце, а господарят една ръка. Всеки човек, който не може да мисли право, той има само една ръка. А пък всеки човек, който може да мисли добре, той има две ръце.
За да мислиш, непременно трябва да имаш контраст, една противоположност. Ако нямаш този контраст, предметът няма да ти бъде ясен. Или другояче казано, едно яйце, за да се развие, трябва да има два полюса. Това нещо е изразено в елипсата. Тези два полюса определят формата на елипсата. Като знаеш полюсите, ще знаеш възможностите какви са на това яйце. За пример можеш да имаш яйце на орел. на патица, на камилска птица, на малки птички. Какви са яйцата на малките птички? Какво е яйцето на коли брата? Следователно по външната форма на едно яйце донякъде заключаваме каква е възможността и ще заключим какво ще бъде по ръст това същество, което ще излезе от това яйце. Приблизително ще можеш да предскажеш. Едно яйце на камилската птица се равнява на 24 кокоши яйца приблизително. Това е по закона на аналогията. Кокошката, патицата, това са знакове в природата.
Защо ни се дава един знак в математиката? Например имаш корен квадратен √±, √+–, (– ). Тук имате знаците, но не са написани писмата, с които да оперирате? При тези написаните скоби имате границите, но нямате съдържанието вътре. – ( ) +Ако аз видя тези скоби, за мене това е едно измътено яйце. С минус отпред и плюс отзад. Ако кажа така: +( ) -, за мене това е едно яйце, което не е измътено. Какво трябва да турите вътре в едно яйце? Яйцето има милиарди клетки, и всяка клетка е започнала свойта дейност. Като турите яйцето под кокошката, цялата дейност на тези клетки определя формата на това пиле. Всяка клетка работи самостоятелно и съдържанието на тези клетки образува органи, системи и се образува цялата форма на пилето.
Законът, който твори, е един и същи, само че законът, който действа в човека, е по-сложен, а при кокошката е по-прост. Силите, които действат в нисшите същества, те действат по първобитен начин, а пък при човека всичките процеси са чрезмерно сложни. Например една кокошка с едно желание не се бори. Ако ѝ дойде желание да яде, кокошката веднага го разрешава. Тя ще яде, а пък човек ще мисли. Като ѝ сложиш жито и царевица, тя веднага ще почне да яде житото, а после, като се наяде, няма да барне царевицата. Ако турите при човека едно блюдо със супа, паприкаш и баница, човек ще яде и от трите. Ако турите тези трите блюда на кокошката, тя ще избере едно от тях и като се наяде, остава другите. При човека процесът е сложен и разбирането на човека е сложно. Човек постъпва при яденето така, но и при другите работи той постъпва по същия начин. Една кокошка, като влезе в едно лозе с узряло грозде, няма да пита чие е лозето, но ще гълта. Но човек като влезе в лозето, ще се спре да мисли да откъсне или не.
Та във всичките онези процеси, в които вие дълбоко не мислите, вие имате точно методите и начините на животните. Някой път ти мислиш както вола, както кокошката. Не мислиш. Спестяваш времето, но при спестяването на времето често резултатите излизат лоши. А пък човек като мисли, мисли дълго, тогава резултатите са по-добри, макар и времето да е по-дълго. И винаги, когато човек е употребил резултатите на животните, винаги е грешил. Ако в центъра закачим конец и въртим този конец, ще се образува кръг. Страничните точки няма да съвпадат с елипсата, а горните и долните ще съвпадат. При всяко едно движение плюсът и минусът се менят. Ако в един момент ти си положителен, в следующия момент ще бъдеш отрицателен, а пък в друг един момент ще имаш положение на равновесие – нито плюс, нито минус, в покой.
Плюсовете и минусите какво означават? Плюсът е настъпателно движение, а минусът е отстъпателно. Щом има минус, аз отстъпвам. Значи изгубил съм сражението. Щом има плюс, спечелил съм сражението и вървя напред. Ако вие сте положителни отвън, такива ще бъдете и отвътре. Ако вие сте човек, който не мислите много дълбоко, какъв ще бъдете отвън? Глупостта ви настъпва, а с ума си ще отстъпвате. Или глупостта ви ще отстъпва, а пък с ума си ще настъпвате. Има две посоки – отстъпите ли на невежеството и настъпите ли на разумното, отстъпите ли на лошото и настъпите ли на доброто.
Та в тази елипса човек прави едновременно две движения – настъпателно и отстъпателно. Ако човек няма тези две положения, той не може да работи. Само че настъпателното е в такава посока, а отстъпателното е в друга посока. Например умният човек се качва горе – това е настъпление, а пък глупавият слиза долу. Всякога един човек може да се определи умен ли е, или глупав. Ако тежи повече от нормата, той е от глупавите, а пък ако тежи по-малко от нормата, то е от по-умните. Колкото е по-лек, толкова е по-умен. Щом се намалява притегателната сила на земята върху клетките, човек става по-умен. При отслабването на притегателната сила ти имаш разумни желания. Ако си философ, ти вървиш и виждаш една златна монета. Ти вървиш и я отминеш, а пък глупавият, като върви, ще се наведе и ще я вземе. Защо му е тази златна монета. Той ще каже, че тази монета е потребна. При известни условия да, но при известни условия тази монета ще ти причини вреда. В миналата война имаше много хубави ножове, поставени на земята, но като ги вземеш, като ги бутнеш, става взрив. Та войниците после се научиха да не ги бутат.
Ако един войник е бил убит, отговор има, отговорът е: от него има там една златна монета. Ако я вземеш, ще имаш голяма неприятност, голямо нещастие. Един човек купил една черкезка кама, но кама, с която бил убит човек. Щом погледне камата, у него се заражда желание да мушне някой човек. Идва му тази идея. Най-после, за да се освободи, да не се хипнотизира някой път, че да убие другиго или себе си, заравя я някъде в земята, за да не го изкушава. Това са изключителни случаи.
Една мисъл не може да се реализира, ако чувствата не вземат участие. Ти няма да имаш тогава подтик. Можеш да имаш подтик, но няма да имаш мисъл, и тогава чувствата няма в каква форма да се изразят. Следователно в човека вземат участие чувствата и мисълта. Тези двата полюса на елипсата са чувствата и мисълта на човека. А пък тази посока, линията на елипсата, това е човешката воля.
Волята не е резултат, но тя е едно ново направление на човешката воля и чувство. Новото направление, в което чувството и умът се проявяват, е носът. Ако имаме втора една елипса от устата и трета една елипса отвънка на брадата, тогава ще имаме цялото човешко лице. Това, което умът извършва, е по отношение на мисловния свят. От устата е това, което могат да извършат чувствата, а от брадата е това, което може да извърши човешката воля. Тогава имаме цялото лице.
Фиг. 1
Най-първо ние разглеждаме частично какъв е носът на човека. Между цялото лице и носа има отношение. Между цялото лице и ума има отношение. Между цялото лице и брадата има отношение. Ако искате да знаете интензивността на човешките чувства, ще мерите от под носа до средната линия на устата. Колкото това разстояние е по-голямо, толкоз чувствата са по-благородни. Колкото носът е по-дълъг, толкоз умът е по-силно развит. Хората с дългите носове не са винаги практични. С тъпите носове са практични много пъти. Онзи с късия нос е като онзи, който иска да завладее света с тичане и после умира.
Често някой път вие искате да реализирате някои ваши желания, но с реализирането им вие ще умрете. Не реализирайте вашето желание. За да се реализира това желание, непременно в това желание трябва да участват умът и волята. Ако не, тогава такова желание не ви е потребно. Представете си, че вие възприемате известна храна в стомаха си и тази храна остава само в стомаха, не се смила. Не се превръща в жизнени сокове. И не може да се превърне в кръв. Или да допуснем, че е станала на кръв, но тази кръв не може да влезе в мозъка и да се превърне на сила. Значи пак ще имате неприятност. Значи една храна трябва да се смели в стомаха; после тази храна трябва да мине през белите дробове, после трябва да влезе в мозъка, за да се превърне в тази разумна енергия.
Следователно всяко едно желание трябва да мине през три степени: през физическия свят – стомаха, през света на живота, света на чувствата и най-после да се реализира в мисловния свят. Как ще познаете дали всяко желание има тези три качества. У човека има едно чувство, на което той всякога трябва да обръща внимание и да не реагира. У човека при всяко желание има едно чувство, което точно определя какво трябва да направи. Но ние реагираме спрямо него, след това идва един лош резултат. Ние постигаме мисълта си, но след това постижение има такива мъчнотии, че ние съжаляваме за това постижение.
Например сутринта може да сте здрав, имате желание да отидете на Витоша, но някой ви казва да не отивате. Ти разсъждаваш и казваш: „Защо да не отида, денят е хубав.“ И после решаваш: „Ще отида.“ Но едно нещо вътре ви казва, че този ден ще има голяма буря. Сняг, дъжд и като отидете, вие ще бъдете оквасени като мокра кокошка и ще се върнете назад. И ако не сте взели мерки, може да се простудите и един-два месеца да боледувате. Ако вземем Витоша като една емблема, има едно вътрешно ръководство и всякога се казва на човека какво трябва да прави. Определено е от чисто окултно гледище, разгледан въпросът.
Ще ви приведа пример из турския живот. Жената на Настрадин Ходжа го укорявала, че бил мързелив, че философствал само и никаква работа не вършел. Настрадин Ходжа мислил какво да свърши, взел един трион, тръгнал из гората, намерил едно дърво, седнал на един от клоните му и започнал да реже. Минава един прост човек – овчар, и му казва: „Друг път рязал ли си клон?“ „Уча се сега.“ „Ще паднеш.“ „Не е твоя работа. Ако падна, ще стана пак.“ Онзи реже клона и пада долу. Казва си: „Онзи човек бил умен и той като знае кога ще падна, ще знае и кога ще умра.“ Настига го по пътя и му казва: „Слушай, ти ми каза нещо, което се сбъдна. Я ми кажи кога ще умра.“ Онзи му казал: „След три деня.“ Връща се, носи отрязания клон на жена си и ѝ казва: „Няма да ме виждаш вече. Тази е първата и последната работа.“ Прощава се Настрадин Ходжа с жена си и казва: „Ще се мре.“
Често и ние постъпваме като Настрадин Ходжа. Той казва: „Ако стана, ще стана.“ Но дали след три деня ще умре, то е въпрос. Онзи му казва: „Ти след три деня ще добиеш опитност, дали умира човек, или не.“
В човека има три мерки. От веждите до долния край на носа – за неговата мисъл. От под носа до устата – за неговите чувства. А долу до върха на брадата за интензивността на неговата воля. Онези, които изучават, вземат само носа, и правят заключения. От долния край на носа до устната средна линия – тази междина е важна. Тази междина у някои е по-голяма, а у други е по-малка. Тази междина наричам подносница или подносник. То си има свои причини. Това са вътрешни процеси, с които трябва да се справите. Ако вие след като мислите, вашето съзнание е будно, това ще ви ползва. Ако вие се занимавате само с физическия свят, тогава няма резултат.
Например, ако гледате, че носът ви е дълъг, но вие не сте умен, тогава какво ще ползва вашия нос. Носът може да има привидно един вид на интелигентност, но динамически той в дадения случай не може да се изрази. Когато вие почвате да мислите, целият нос е като един възприемател. Ако вземете целия нос, трябва да гледате как той е устроен. Ако страните на носа са по-полегати или по-отвесни, човек В своята мисъл ще бъде съобразно с тези плоскости, които играят важна роля. Важна роля играе гръбната линия на носа, но същевременно играе важна роля и линията на носа отстрани. Ако тези плоскости са по-полегати надолу, той е по-философска глава. Ако тези плоскости са по-отвесни, той е по-нервен, по-сприхав. Първият има повече памет. Носът трябва да бъде масивен, мускулест. Някой път носът е направен като от мукава. Не трябва да попадате в известни погрешки като изучавате носа.
Един американец направил един изкуствен нос много хубав, отличен. Платил една огромна сума, извикал един знаменит европейски художник да го рисува. Художникът го нарисувал, но втория ден човекът си побутнал малко носа, художникът се чуди и го нарисува малко изкривен. На третия ден вижда носа на друга страна и художникът казва: „Ще ме извините, почнах да се съмнявам в своето изкуство.“ Изкуствените носове не се рисуват. Човек с непостоянен характер е все едно, че е с изкуствен и изкривен нос на една или на друга страна. Там законите са механически, от друг характер са.
Ние говорим за положителните сили в природата. Когато изучаваме един организъм, изучаваме положителното, не изучаваме онези изкуствените работи. Ако искате вие да поправите вие вашия нос, трябва да започнете с дишането. Вие не може да регулирате вашия нос, да бъдете здрави, ако не знаете да дишате. Вие не сте възприели въздуха и след като го възприемете, да го задържите 10-20-30 секунди до 1 минута и после тихо да го изпуснете. Направете опит да задържите въздуха 35 секунди и веднага ще почервенеете. Самообладание трябва да има човек. Търпението на човека зависи от неговия нос. Не от дължината, но от широчината, от тези странични плоскости. Непременно носът трябва да бъде по-широк, че тези две плоскости отстрани на долния край на носа трябва да се разширят, но хармонично трябва да се разшири. Да съответстват всичките точки – горната точка да съответства на широчината на носа. Дясната страна на носа е творческата страна, а пък меката част, която е отдолу отстрани, е реализиране, възможността за реализиране на нещата. Това са подробности. Тези, които имат тази част развита, интуитивно схващат нещата. Тази долна странична част на носа постоянно се мени. Тя е неподвижната част на носа.
Вие непременно трябва да дишате дълбоко, ако искате да бъдете здрави. От дишането зависи и човешката нервна система в какво състояние ще бъде. И да не бъдете разсеяни, когато дишате. Да не бъде разсеян умът ти. За много предмети да не мислиш, но да мислиш за едно нещо. Например ти дишаш и се тревожиш по един въпрос, тревожиш се, но не знаеш какви са последствията. За пример някой ти казва: „Аз чух, че един твой приятел говорил така и така лошо за тебе.“ А пък ти кипнеш. Бъди тих и спокоен! Ти не си го чул с ушите си. Ти няма какво да вярваш какво ще говорят хората. Няма нито един от вас, на когото, като турят този бръмбар, да бъде спокоен. Вярвайте само на онова, което чуете, и то не само с едното си ухо, но като го чуеш с едното ухо, обърни и другото. А пък, като го чуеш с двете си уши, помисли върху чутото и си направи едно разрешение и заключение.
По някой път и положителните хора, и добрите хора като правят погрешки, тези погрешки са в техния нос. Ако направите една цигулка – хубаво. Но ако не е довършена, тя няма да даде добър глас. Зависи от цигуларя дали е хубаво направена, после и от качеството на струните, също и от лъка на цигуларя.
Под думата „нос“ ние разбираме онова съчетание на мисловния свят, който се изразява в носа на човека. Да допуснем, че вие имате една мисъл, която ви безпокои. Как ще отмахнете това безпокойство? Допуснете, че вие минавате през гората и треперите, да не се появи мечка. Вечерно време, посред нощ, като върви някой човек, слушал съм да вика, да пее и като пее, мисли има други хора, не го е страх. И вие, като минавате през гората, ще пееше. Мечката, като е там, като чуе, че пеете, тя сама ще се отдалечи и ще каже: „Тук минава един певец. Той ни най-малко няма да е лош.“
Онова, което препятства на сегашните хора, е, че те са недоволни от това, което имат. Но това са резултати. Това, което имате сега, това са резултати на миналото. Не сме прави, че сме недоволни. Ние мислим, че този резултат е произволен. Не. Както сме работили, такива са сегашните резултати. Както сега мислим, това ще дойде като резултат в бъдещето. Това, което може да се поправи, е сегашното. Ще го поправим. А това, което не може да се поправи, ще го оставим настрани, но непременно един човек трябва да създаде един свой свят, една своя система и трябва да живеете в този свой свят. Има една философия, в която човек трябва да вярва. Животът е напълно определен. Всичко онова, което вие трябва да направите, да живеете, е точно определено. Предвидено е. Предвидено е, но все остава вие да го реализирате. И ако го реализирате, вие ще бъдете доволни, а ако не го реализирате, вие ще бъдете недоволни.
Едного осъждат за 20 лева, които взел с взлом от една къща. Адвокатът, за да го защити, казва: „Той нямал зло намерение в мисълта си, понеже на масата имало 20 хиляди лева, но той не ги взел.“ Обвиняемият започнал да плаче. Всички помислили, че се разкайва, но той казал: „Плача, понеже не можах да взема 20 хиляди лева.“
Някой път ние виждаме малките условия и не можем да видим големите. Хубаво е човек да види големите условия за доброто, което може да направи. И хубаво е някой път да не видим големите условия за злото, което може да се направи. И всеки път бъди благодарен за това, което си направил. Ако си направил една добра постъпка, благодари, че си я направил. Ако си направил една лоша постъпка, благодари на
Бога, че не си направил по-голяма. Някой път ние се спираме и казваме: „Не трябваше да направя това.“ Умният човек всякога благодари.
Резултатите са положителни и отрицателни. Човек настъпва и отстъпва. По-добре е настъпване в доброто и отстъпване в злото.
„Отче наш“
Двадесет и осма лекция на Младежкия окултен клас 21 април 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
