Словото

НАУКА ЗА ЕЗИКА

НАУКА ЗА ЕЗИКА

Тайна молитва.

Какво става със снега и с леда, когато се топят? Те губят своята красота и цвят. Под думите сняг и лед разбираме илюзиите, с които човек живее на Земята. Както снегът и ледът се топят и нищо не остава от тяхната форма, красота и цвят, така и илюзиите се топят и изчезват. Като се намери пред такова положение, човек казва: „Животът няма смисъл, не си струва да се живее“. Защо животът няма смисъл? Защото илюзиите на човека изчезват. Снегът изчезва, топи се, но идеята за чистота, която се крие в неговия цвят, остава вечна. Белият цвят е символ на чистота; тази е причината, поради която хората се стремят към белия цвят. Те носят бели и долни, и горни дрехи, особено през лятото.

Съвременните хора имат задача да изучават целокупния живот, а не само неговите частични прояви. Те имат предвид изучаване живота на душата, нейното слизане и възлизане, т.е. раждане и заминаване. Раждането не е нищо друго, освен обличане със светли, с бели празнични дрехи. Раждането, младостта е обличане на душата с бели празнични дрехи, а остаряването и смъртта представляват събличане на белите, светли дрехи и обличане на стари, тъмни дрехи. Като се погледне в такива дрехи, човек казва, че е остарял, и тръгва по магазините да търси нови, светли дрехи, с които отново да се облече.

Не е лесно човек да съблече старите си дрехи и да се облаче в нови. Колкото и да е недоволен от старите си дрехи, мъчно се отделя от тях – той е привикнал, не му се иска да ги свали от гърба си. Ценни са старите дрехи на човека, защото върху тях е написан целият му живот, те са пълни със спомени и преживявания. За да облече нови, той трябва да препише на тях всички опитности, които е придобил на Земята. Това, което учените наричат предаване на наследствени черти от едно поколение на друго, не е нищо друго, освен преписване върху новите дрехи на всичко онова, което е било написано на старите. В това отношение човек наподобява списък, в който са написани книгите на една библиотека. Има грамадни библиотеки, които съдържат около един милион и половина или два милиона книги. Който завежда тази библиотека, той си знае как се справя с нея. Не е лесно да се чисти праха на тия книги.

Във всички времена и епохи хората са се стремели да се домогнат до положително обяснение на живота и днес още се стремят към правилното му изясняване. Като не разбират благата и привилегиите, които имат над всички животни, хората казват за някого, че се е родил в щастлив момент на Земята. Всички хора са родени в щастлив момент. Какво по-голямо щастие може да търси човек от това, че се е родил човек, изправен на два крака, а не животно, което ходи на четири? Да има за основа добродетелта и на нея да стъпва – това е една привилегия за човека; да бъдат ръцете му свободни – това е друга привилегия. Животните са лишени от тези привилегии. Ръцете им, които символизират закона на Правдата, са превърнати в крака. Правдата у тях не е застъпена. Мозъкът на човека е поставен в съвсем различно от това положение, в което е поставен животинският. Засега човек представлява най-усъвършенстваната машина на Земята, снабдена със свое вътрешно радио, за да схваща вълните, които идат от Разумния свят.

Днес всички хора търсят щастието вън от себе си, без да подозират, че то се крие във върха на техния език – каквото каже езикът, всичко става, чудеса може да прави той! Езикът повдига човека, но може и да го събори – това зависи от огъня, с който е запален. Ако е запален от огъня на ада, човек се намира в голяма опасност – запали ли се с този огън, той се излага на големи страдания и ако не знае как да се справя с езика си, ще се намери в големи мъчнотии. За да избегне тия мъчнотии, човек трябва да познава науката за контролиране на езика.

Езикът на човека е един от органите, свързани с Висшия свят. Интелигентно същество е езикът. Милиони клетки работят в него, за да поддържат живота му. С езика си човек яде, опитва вкуса на храните, говори, пише като писател. Една лоша дума, казана с езика, с години не може да се забрави. Човек носи последствията на тази дума дълго време.

Думите, изказани чрез езика, крият голяма динамична сила в себе си; като знаете това, изучавайте езика си, както географът изучава земята, както астрономът – небето. Не мислете, че езикът е един безотговорен мускул в човешкия организъм. Всеки орган в организма крие в себе си велики тайни; езикът, затворен в устата на човека, също крие в себе си велики тайни, които трябва да се изучават.

Сега ви предстои изучаването на езика. Който разбира науката за езика, той е маг, всичко може да направи. Който разбира науката за окото, той всичко вижда, всичко може да направи. Хората говорят за възпитание и самовъзпитание, а не знаят откъде да започнат; те изучават френология, физиогномия, хиромантия и ред още науки, но не се спират върху езика. Те не подозират, че трябва да започнат от езика – от най-малкия уд в своя организъм.

Доброто и злото са написани на езика. При всяка добра или лоша проява на човека езикът започва да се движи: при доброто се движи по един начин, при злото – по друг. От човека зависи как да направлява езика си, но за да дойде до това положение, той трябва да изучава неговите движения. Голям маг е човешкият език. Той е израз на разумността в човека. Окото е наблюдател, вижда нещата отдалеч, а езикът прави познанства, посреща и изпраща хората – в това отношение той е голям дипломат.

Като говоря за езика, аз нямам предвид неговата външна форма т.е. мускула, от който е направен. Аз имам предвид силата, която се крие в него. Езикът е свързан със словото, а силата на човека е в словото. Като мисли за езика си, той се свързва със словото; като мисли за словото, той се свързва с Истината. Казано е в Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Като мисли за Истината, човек се свързва със свободата; като мисли за свободата, свързва се с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на Земята именно за това – да изучава словото, истината, свободата и живота, в които е потопен. Дойде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите си нещастия пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, и в ада може да се чувства като на курорт. За разумния и мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад.

Съвременните хора се нуждаят от знание, но не книжно, а живо, проявено знание. Някой гледа линиите на ръката си и казва, че линиите на сърцето, на ума, на живота, на съдбата му са добре развити. Всъщност той не проявява нито ума, нито сърцето, нито живота си. Добре развити линии са ония, които имат живо проявление. Какво се ползва от красивите си пръсти, ако не проявява своята воля, справедливост, разумност, съобразителност? Човек се нуждае от живи линии, а не от мъртви. Когато Словото влезе в човека, тези линии напълно оживяват.

Казано е в Битието, че Бог е направил човека от пръст, после му вдъхнал живо дихание и той станал жива душа. Значи докато Бог не беше вдъхнал живо дихание, човек е бил безжизнено същество; щом вдъхнал живо дихание в него, т.е. щом вложил Словото Си, човек станал жива душа. Велик момент представлява създаването на първия човек; едва ли има по-велик момент за човека от този, както и за всички живи същества. Първият човек, като модел, и до днес още е изложен на показ, да го гледат всички живи същества, всички ангели.

Първият човек, т.е. оригиналът, е на Небето, а останалите хора, които съществуват по лицето на Земята, са копия на този оригинал, по-далеч или по-близо до него. Който иска да види какво представлява оригиналът на човека, трябва да отиде на Небето – там ще види какво значи изкуство. Който е видял този образ, той никога не може да го забрави. Откакто е създаден и до днес той е жив и продължава да живее. Иска ли да го следва, човек трябва да работи върху себе си, всеки ден да изправя линиите си, да ги съживява. Ако човек не може да прави добро, ръцете му са мъртви; ако не може да мисли добре, умът му е мъртъв; ако не може да люби, сърцето му е мъртво; ако не може да движи очите си правилно и да вижда красотата на нещата, той е мъртъв за Истината. Ще кажете, че всички хора движат очите си. Не всички движения не са правилни; в движенията на хората има разлика: едни са механични, а други – живи, съзнателни.

Съвременните хора трябва да приложат мисълта си, да се освободят от механичния живот. Например като се натъкват на неблагоприятни условия, те търсят механични начини да се справят с тях. Ако е студено на ръцете им, слагат ръкавици, за да се стоплят, но понякога и ръкавиците не помагат – ръцете им пак са студени. Те не подозират, че с мисълта си могат да се изолират от студа – мощно нещо е човешката мисъл.

Ще кажете, че не е правилно човек да се бори със студа чрез мисълта си, т.е. не е правилно да изразходва енергията на мисълта си напразно; не, щом има мисъл, човек трябва да я прилага навсякъде. Човешкият организъм разполага с такава топлина, която може да му помогне да преодолее всички външни условия. Топлината на човешкият организъм и неговата мисъл са в състояние да преодолеят всички неблагоприятни условия в живота. Освен външния студ, в човека се явява и вътрешен, предизвикан от голяма скръб; за да се справи с него, той трябва да увеличи своята вътрешна топлина. Това са процеси, които стават постоянно в човека.

Когато живее правилно, човек запазва нормалната топлина на сърцето си и нормалната светлина и сила на ума си; не живее ли правилно, постепенно ги губи, вследствие на което прибягва към външни, спомагателни средства. Когато желанията на човека станат повече от възможностите за тяхното реализиране, той нарушава своя естествен живот, поради което се натъква на големи мъчнотии и противоречия. Всяко желание, всяка мисъл, всяко чувство трябва да се хранят – те са живи същества и животът им трябва постоянно да се поддържа. Няма ли достатъчно храна, с която човек да задоволи желанията си, едно след друго те умират и му създават ненужни страдания. Лятно време и бедният овчар може да завъди много овце, защото има богати пасбища, на които ще се хранят; зимно време обаче условията са други – пасбищата са покрити със сняг, никъде няма трева и овчарят е длъжен да ги храни сам, да им купува храна. За неговите средства това струва скъпо и като не може да ги изхрани, една след друга овцете измират. И те страдат и той страда.

Следователно не раждайте повече желания, отколкото са възможностите ви за тяхното отглеждане. Няма ли възможност да храни много мисли и желания, човек трябва да се ограничи с една мисъл, с едно желание, но да ги изхрани добре, да станат самостоятелни, сами да поддържат живота си.

Следователно, дойде ли човек до положение неговите мисли, желания и постъпки да станат самостоятелни, да му помагат, това значи да бъде маг, да разполага с магическата пръчица по всяко време. Пожелае ли да яде, той ще тропне с пръчицата и яденето ще бъде пред него; нахрани ли се, пак ще тропне с пръчицата и яденето ще се вдигне. Докато дойде до положение да бъде господар на своите мисли и желания, човек първо ще им бъде слуга – те ще заповядват, а той ще изпълнява. В пътя на човешкото развитие това е неизбежен процес – за да бъдеш господар, първо трябва да бъдеш слуга; за да бъдеш учител, първо трябва да бъдеш ученик.

Като говоря за хора, които владеят магическата пръчица, мнозина се съмняват в това – те казват, че не са виждали такива и не вярват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува; ако пък вижда нещо, това не значи, че е видял реалността на нещата. Той слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия, които пеят и говорят, съществуват някъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т.е. сенки, а не действителност. С тия, които говорят и пеят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да разговаряте – те минават за нереални величини. Всъщност едни от тях са реални, а други – нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще разговаряте с тях и ще разберете кои са действителни лица и кои – недействителни.

Да се върнем към науката за езика. Като не познават тази наука, хората се чудят защо страдат. Ако я познаваха, те щяха да разберат, че много от страданията им се дължат именно на непознаването и, на неспазване на нейните закони. Някой казва, че обича някого, но след известно време престава да го обича – защо? Защото не прилага правилно законите на езика – той не знае кога каква дума да произнесе, вследствие на което е казал много думи на възлюбения си. И възлюбеният му, от своя страна, отговорил по същия начин. И двамата се обидили един друг и не искат повече да се видят.

Като изучавате науката за езика, приложете я първо към Бога: обикнете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила и се учете от Него. Той ще ви учи как да говорите, какви думи да избирате, как да движите езика си и т.н. Като обикнете Бога, тогава можете да обичате и хората. Постъпите ли обратно, постоянно ще губите любовта си. Ако Бог не е взимал участие в живота на човека, ако и до днес не продължава да се интересува от неговия живот, нищо не би излязло от него. Бог каза: „Да направим човека по образ и подобие Свое“; Той вложи в човека особена способност – да говори. Говорът е присъщ само на човека; никое друго живо същество не може да говори – само на човека е дадено разумното слово, да говори съзнателно. Затова е казано в Писанието: „По думите си ще се оправдаеш и по думите си ще бъдеш съден“ – от езика на човека зависи неговото щастие или нещастие.

Следователно, иска ли да говори с Него, човек първо трябва да очисти езика си. Ако при разговора си със своя ближен човек трябва да чисти езика си, колко повече трябва да бъде езикът му чист, когато отправя молитвата си към Бога. Ще каже някой, че при Бога човек може да се яви такъв, какъвто е; не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. Трябва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите със своите приятели? Той е ял, пил, цяла нощ не е спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, първо трябва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да разговаря. Трябва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отрязани ръце, за да му засвидетелства своята обич? Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува и после, като оздравее, ще го приеме на разговор.

Истинска молитва е онази, която човек отправя към Бога след като се е изчистил, преоблякъл, т.е. след като се е върнал в състоянието, в което първоначално е бил. Човек трябва да се върне в първото си положение, както е бил създаден, и оттам да започне живота си. Той трябва да се яви при своя Създател в първоначалната си красота и чистота – в това седи достойнството му. Всяка домакиня, която сама чисти и нарежда къщата си, има достойнство за себе си, за своя дом; оставя ли всичко на слугите си и мисли само за обличане, за разходки, тя няма достойнство.

Достойнството на човека се заключава във владеенето на науката за езика. Владее ли тази наука, ще знае как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото; каквото и положение да заеме, лесно ще се справя с него.

Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на Земята, за да изправи по-грешката си. От княз на Небето той слезе на Земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него като папагали. Не се поддавайте на лъжите му! Слушайте го какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се поддавате на неговото влияние. Ако някой път ви повали на земята, пак не се поддавайте на влиянието му; знайте, че краят решава борбата.

Не мислете, че всякога ще бъдете над мъчнотиите. Ще падате, ще ставате, но няма да отстъпвате от принципите на Божественото. Дойде ли страх, безверие, малодушие, обезсърчение, пак не се поддавайте! Знайте, че това са противодействия, които не са ваши. Дръжте в ума си мисълта, че ви е дадена сила, разумност, светлина, за да виждате нещата, да ги разбирате и да се справяте с мъчнотиите. Бог е на страната на ония, които се борят за Славата, за Името Му. Той никого няма да изостави, но трябва да минете през борби, през мъчнотии и изпитания. Каквито и противодействия да срещате, знайте, че те се дължат на вашите неприятели, които искат да ви спъват във великата цел на живота ви.

В какво седи великата цел на човешкия живот – да бъде свободен и да служи на Любовта, това е. Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който каквото каже, става. Свободният познава езика на Природата и разговаря с нея; той я слуша и и се подчинява, но и тя го слуша. Каквото му изпратят Животът и Природата, всичко приема с радост и без страх. Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания, а ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага; който ги разбира, той се ползва от тях, а който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо.

Като не разбират законите на Живота, някои казват, че без да учат, Духът ще им каже какво да правят. Не е достатъчно само да ви говори Духът, но вие трябва да бъдете готови каквото ви каже, да го изпълните. – „Ами ако ни каже нещо, което не ще можем да направим?“ Каквото Духът казва на човека, той може да го направи. Чуете ли да ви се казва нещо, което не можете да направите, ще знаете, че това не са думи на Духа. Духът спусна от Небето плащаница, пълна с различни животни, и каза на Петър: „Вземи и яж!“; той отговори: „Господи, не съм ял нищо нечисто, не мога да ям и сега“.

Това, което Бог е осветил, е чисто. Апостол Петър не разбра символа, който беше скрит в това видение. Ако на религиозния човек кажат, че трябва да изучава всички науки, той отговаря, че не се интересува от други науки, освен от Божествената. Това е неразбиране; за да стане силен, човек трябва да изучава всички науки. И не само да учи, но той трябва да сложи в действие своя ум, своето сърце и своята воля, като започне от най-малките работи.

Коя е най-малката работа, която човек може да свърши? Това е един от трудните въпроси. Като стане сутрин, трябва веднага да се изправи на краката си и да благодари за всичко, което му е дадено. След това ще наблюдава каква е първата мисъл, първото чувство и първата дума, които са минали през него, и да следи как ще прекара целия ден; те определят посоката на неговото движение. Като знаете това, стремете се да мислите за красивото в света, а не за неприятните работи, които са временни, преходни положения в човешкия живот. Станеш ли сутрин, отправи една светла мисъл, едно красиво чувство и една сладка дума към Господа; постъпиш ли така, всичките ти работи ще се наредят добре.

Хората не успяват в живота си, защото очакват щастието си по начин, какъвто разбират. Това е невъзможно. Ако срещнете двама мъдреци, ще видите, че и те не действат по един и същ начин; те могат да имат еднакви цели и стремежи, но методите им са различни. Двама души в един и същ момент не могат да произведат едно и също явление.

Коя е първата дума, която човек трябва да произнася всяка сутрин, като стане от сън? Ще кажете, че е думата любов. Наблюдавайте се и вижте кой каква дума произнася. Първата дума, която човек произнася, е различна за всеки, при това всеки ден той произнася различни думи. От начина и интонацията на изговарянето зависи силата, която е вложил. Например някой казва на възлюбената си, че я обича. Това не е достатъчно, за да я убеди в обичта си. Силата на обичта, на любовта на човека, се определя от интонацията, с която тия думи се произнасят.

Любовта е колективен, а не единичен акт – когато някой люби, цялото Небе и цялата Земя взимат участие. Някой иска да люби, но никой нищо да не знае за любовта му. Това не може да се избегне; Бог е Любов, следователно, любиш ли, всички знаят за твоята любов. Не е въпрос да криете любовта си от хората, но вие трябва да любите по всички правила на Великата Любов. Някой казва, че обича някого, а после съжалява, че не е разбран, че не се е изказал право. Божествената любов не мисли за последствията; тя има предвид принципа – щом принципът е прав, и последствията ще бъдат добри. Приложи ли човек закона на Любовта правилно, този закон ще произведе в целия Космос малък подтик. Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в цялото човечество. Това прави и любовта на майката към детето, на богатия към сиромаха, на сиромаха към богатия и т.н.; всеки акт на Любовта, колкото и малък да е, е акт на целия Космос. В Любовта взимат участие всички живи същества, от най-малкото до най-голямото.

Често хората говорят, че този или онзи не заслужва да бъде обичан. Това е неразбиране на Любовта – Любовта не се дава по заслуга. Когато котката, кучето и другите животни обикалят около човека, причината за това е Любовта – тя ги заставя да отидат при него, за да ги нахрани, а той ги храни от Любов. Ще каже някой, че не иска да слуша мъркането на котката. Докато котката мърка, петелът кукурига, птичката пее, кучето лае, животът се изявява; престанат ли животното или човекът да се изявяват по свой специфичен начин, и животът в тях престава. Радвайте се на всичко живо, докато има живот в него. Животът на всички същества е ценен; той крие в себе си известни тайни, които трябва да се изучават.

Като ученици, вие трябва да изучавате науката за езика, за да облагородите своя характер. Много от страданията на хората се дължат на чрезмерното движение на езика им. Не е достатъчно човек да мълчи само външно – мълчанието е вътрешен процес. Той е в зависимост от самообладанието. Може да прилага самообладанието само онзи, който обича своите прояви, своите мисли, чувства и постъпки, своя език и словото, което излиза от него. Като обича себе си и е в хармония с всичко, което излиза от него, той ще обича и обкръжаващите: растения, животни и хора – своите ближни. Като обича себе си и ближните си, той ще обича и Бога, ще обича съществата в цялото Небе. Само при това положение може да си служи с магическата пръчица; като тропне с нея, каквото пожелае, всичко става. Той разбира дълбокия смисъл на стиха: „Аз Съм алфа и омега на нещата“. Бог е алфа, начало на нещата, а човек – омега, т.е. край на нещата.

Днес всички хора трябва да разбират смисъла на мъркането, на пеенето, на мисълта. Думата мъркане, започва с буквата М – закон на абсолютна жертва. Следователно всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пеенето – като закон за реализиране на нещата, през мисълта – като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши Волята Божия. Това значи да се свърже човек с Първата Причина на нещата.

Който е свързан с Първата Причина, той е човек на Истината – изнася фактите каквито са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване. Човекът на Истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с чистотата, с белия цвят; когато се говори нея, и Природата взима участие. Ето, вън вали вече снегът който показва, че науката за езика е в зависимост от чистотата, от белия цвят. Снегът със своя бял цвят внася освежаване в човешките умове и разположение в духа им. Върху тази наука може да се говори само в снежно време, за да стане проясняване в умовете ви. За да приемете тази мисъл, трябва да имате Вяра, която от нищо да не се разколебава, Вяра без съмнения, без страх.

Мнозина допускат теорията за прераждането и се успокояват, че ако в този живот не реализират желанията си, в друг живот ще ги реализират. Мислят ли така, те изпадат в заблуждение – програмата за сегашния живот сега трябва да се изпълни, не може да се отлага за друг живот. Всеки ден, всеки час, всяка година има своя програма, която трябва да се изпълни навреме. Който не я изпълни, остава да повтаря класа, както правят мързеливите и неспособни ученици. Никой не може да влезе в Небето, ако не е изпълнил програмата на живота си правилно. В човешкия мозък са вложени много сили, които още не са събудени; някои от тях трябва сега да се събудят и приложат. Като е дошъл на Земята, човек трябва съзнателно да работи за своето пробуждане, за да използва силите, скрити в неговия организъм.

Като ученици, вие трябва да изучавате действителния живот, който включва мислите, чувствата и постъпките на човека; всички заедно представляват наука за езика. Велика наука представляват мислите и чувствата на човека; те са динамика на живота и тази динамика се регулира от човешкия език. Може ли да си служи правилно с този регулатор, човек лесно се справя с противоречията на живота – той знае, че сиромашията и богатството, знанието и невежеството, слабостта и силата са условия за растене. Чрез богатството си човек може да влезе във връзка със сиромаха, да му помогне и да се обмени с него; чрез знанието си се свързва с невежия; чрез силата си се свързва със слабия. Това не са външни връзки, но връзки на души, които се пренасят и на онзи свят. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това да го посрещнат приятелите му на онзи свят? Страшно е да бъде самотен било на Земята, било на Небето. Създавайте добри, здрави връзки помежду си, за да си помагате едни на други, защото казано е в Писанието: „Достатъчно е злото на деня“.

Мнозина се запитват защо съществува злото. Това е наука, достъпна само за боговете. Ако обикновеният човек бутне тази наука, той ще се види в чудо. Срещнете ли злото на пътя си, не го пъдете, но поздравете го любезно и се оттеглете настрани.

Един селянин се връщал с кола в селото си. В колата била и жена му, с която разговаряли нещо. Недоволна от мъжа си, жената скочила от мястото си и го набила добре. Един от съседите им ги настигнал и като видял как жената бие мъжа си, казал: „Ако имам такава жена, щях да я смажа от бой, нямаше да се оставя да ме бие“. Жената чула тези думи, но замълчала. След това, без да я види съседът, слязла от колата си и се прехвърлила на неговата. Като се обърнал назад, той останал учуден как и защо тази жена е влязла в колата му.

– Какво искаш от мен?

– Нищо не искам, аз съм твоя жена и ще ме водиш у дома си.

– Слизай веднага от колата! Не те признавам за моя жена!

– Мълчи, че сега и тебе ще набия. Ще ме водиш у дома си, да ме види жена ти.

– Моля те, слез долу, не ми създавай безпокойства и тревоги!

Като започнал да се моли, тя му казала:

– Ще говориш ли друг път лошо по мой адрес? Ще се заканваш ли да ме биеш?

– Моля те, остави ме свободен! Втори път няма да говоря против теб.

Тя слязла от колата и стигнала своята, с която продължила пътя си до селото. Жената дала добър урок на съседа си – да не предизвиква злото.

Сега и на вас казвам: срещнете ли злото, поздравете го, без да разговаряте с него, без да се борите. Злото е сила, с която могат да се борят само велики, напреднали същества.

Тайна молитва.

17 лекция, 18 декември 1929 г., София, Изгрев

Категории