НАЧАЛО И КРАЙ
Ще прочета 16. глава от Матея, ще взема 16. стих. Тя е важна за всеки едного от вас. „Отговори Симон и рече: ти си Христос, син на Бога живаго.“
Всякога човек трябва да има една определена идея в себе си да я преследвате, както Петър казва: „Ти си сина на Бога живаго.“ Всеки един човек, който има тази идея, тогава Христос казва: понеже ти не познаваш, аз ще ти дам ключа на Царството небесно и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небето.
Значи човек в себе си трябва да има една идея, да познава Христа в себе си, защото, ако нямате туй познание, всички други неща нямат един център, около който да се съсредоточат или свържат, всичко е разхвърлено. Не е в много ядене. Мнозина от вас може да имате някой път такива криви схващания. Не е в хубавото ядене. Човек може да яде много, и да няма никаква придобивка. Може малко да яде, и да има придобивка. Та всеки ден, когато човек яде и се насища, достатъчно е заради него, няма какво да се безпокои за утрешния ден. Казано е, утрешният ден пак ще се погрижи, понеже всеки ден е една Божествена епоха. Зад изгрева и залеза на слънцето ние гледаме по един начин. Този, който създаде света, гледа по друг начин.
Ние не знаем защо изгрява и защо залязва слънцето. За нас слънцето изгрява и залязва. Има същества, за които слънцето нито изгрява, нито залязва. Има същества, за които слънцето никога не залязва. Има същества, за които слънцето никога не изгрява. То са философски въпроси. То е въпрос на съзнанието. После вие там, дето сте достигнали, човек ще мине през четиристотин хиляди врати, като дойде до туй положение. Четиристотин хиляди облекла ще съблече, докато дойде до това положение. Четиристотин хиляди степени ще мине, докато дойде дотук, и му предстои още дълъг път, има още толкоз дълъг път, колкото отначалото досега. Ще кажете вие, кога ще извървите този път. Ще го извървите, но като дойдете пред нас, ще има още толкоз – четиристотин хиляди степени ще има, четиристотин хиляди облекла, които трябва да съблечете.
Къде е началото? Началото е там, дето е краят. Който разбира нещата, има начало. Който не разбира нещата, има край. Краят на нещата е нещастие. Началото на всяко нещо е блаженство. Началото на всяко нещо е любов. Краят на всяко нещо е омраза. Началото на всяко нещо е истината, краят на всяко нещо е лъжата. Казва, какъв ще бъде краят? Краят ще бъде лъжа. Щом нещата имат край, те не са вечни, те нямат истина, не е истината, която има край. Щом ти чакаш един край, ти ще дойдеш до лъжата. Казва, какъв е краят? Краят, или онзи, който ти дава пари назаем, той те туря на изкушение. Ти ще искаш пари от него. В началото той показва любовта, казва: „Давам ти тия пари, няма да ги търся.“ Ти осланяш на неговата любов. Един ден не те обича, потърси парите, казва: „Имаш да ми даваш.“ Любовта се е свършила, дойде лъжата на място.
Сега вие не очаквайте какъв ще бъде краят. Началото е всичкото, а краят оставете за другите. Сега то едно, когато човек има в себе си любовта да разбирате какво подразбира под думата „край“. Когато имаш любовта, казваш: Какво има зад любовта? Зад любовта има омраза. Какво има зад истината? Зад истината има лъжа. Зад правдата какво има? Неправда. Дойде някой и ме пита какво има зад лъжата. Зад лъжата има истина. Зад омразата има любов. Зад неправдата има правда. Щом си недоволен от любовта, ще дойде омразата. Тя ще бъде контраст, да ти покаже кое е истинското, което търсиш. Казваш, то е истинското, което познавам. Омразата като дойде, ще познаеш любовта. Сега познаването на любовта е да имаш една идея, на която да разчиташ.
Христос казва, ти какво мислиш? Казва, ти си син на Бога живаго. Сега вие може да имате желание да бъдете като Петра. Хубаво, Петър в един момент казва, че е син на Бога живаго, но пак се явява човешкото. След няколко време, когато Христос започна разправия за някои дълбоки работи, казва, остави се от туй. Казва, мислиш ли, стой малко настрана. Не се мина много време, той напусна онова, съзнанието, което имаше.
Сега туй е във вътрешния живот. Някои имат разположението като Петра, имате любов, ще дойде Христос. Казвате: „Що съм влязъл в този път?“ Ето къде е погрешката. Що съм влязъл в този път, да страдам? Христос казва, трябва да ида в Йерусалим, много да пострадам и да възкръсна. Ако не мина по този път на възкресението, не може. Казва, що ти трябва така да страдаш, нали имаш сили, ще се изпотрепем, ще вземем властта, ще управляваме, няма какво да страдаш.
Божественото в този път не се постига по обикновен начин. Някой път кажеш: „Аз ли съм най-глупавият човек. Другите уредиха живота си. Аз ли съм най-глупавият, да уредя живота си.“ В туй положение ти си в положението на апостол Петра, защото кой е този, който страда? Божественото се бори. Божественото е, което води, то е, което страда. Кой страда – детето или майката? Майката. Бащата и майката страдат. Детето знае само да плаче. Единствената работа, откакто се роди, докато порасне, все плаче. Дойде бащата и майката – плаче. То е магическата тояжка на земята. Като заплаче, дойде майката. Какво искаш? Хляб. Даде му. Пак има някаква нужда, плаче. Какво искаш? Дрехи. Даде му. Обуща му дадат. Детето знае само да плаче. Не бивайте деца. Писанието казва, не бивайте плачливи деца, само отворете устата хубаво. То е философия, да знаеш хубаво да говориш на майка си, да ти даде нужното.
Казвам, същественото във вас е да имате онова разбиране, искате да имате сила, да имате власт, но за да дойдат и да ви дадат ключовете на Царството небесно, трябва да познавате Христа, да имате вътрешно мистично познание. Този стих е съгласен с друг, казва, Отец ще дойде и жилище ще направи във вас. Щом имате туй познание, щом дойде Христос, ще дойде Отец. Той има ключ за Царството Божие. Тогава, каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небето. Когато дойде вътрешно съмнение, колебание, страдание, съзнанието ви трябва да се повдигне. Апостол Павел, след като се разби техният кораб, излезе на острова, събираше дърва, ухапа го една усойница, какво стана? Имаше едно страдание, стисна го, той го носеше, стисна го и си гледаше работата, стисна го в огъня.
Огънят, това е любовта. Стисна го в огъня. Ти не може да разрешиш въпроса. Всичките въпроси вън от любовта са неразрешими. Каквато и философия да имате, нищо не можете да разрешите, философията не се разрешава. Аз имам хляб, но нищо не разбирам как е направен, нося го в торбата. Има един философ, който никакъв хляб няма, философства как е направен. Той философства, аз ям, той философства, аз ям. Питам сега, кой печели – който яде или който философства какво нещо е яденето, как става храносмилането. Казвам, отлична философия. Ти със своята философия и аз с моето ядене – кой научи повече? Аз научих нещо положително. Този човек разправя, така ще се смели храната, но гладува, ако не му дам хлебец. Той знаеше защо ми разправяше. След като ми говори толкоз, казва: „Дай ми от хляба.“ Когато вие проучвате някого, той носи празната торба, вие пълната. Той знае смисъла на хляба и философия, вие носите хляба, но философията не знаете. Той казва: половината на хляба дръж за мене, половината по този начин ще го ядеш.
Сега ще вземете вътрешния смисъл. Да се изучава Словото Божие не по механически начин, но да имате непреодолима вяра. Човек трябва да има една вяра, която да не търпи никакво колебание, но да бъде фиктивна. Какво ще убеждавате? Аз съм опитал нещата хиляди пъти и не съм намерил изключение. Един закон действа математически точно, по-точно, отколкото човек предполага. Ще ме убеждава някой, че утре слънцето няма да изгрее. Дойде времето. Точно в часа слънцето се покаже. Той казва, едно изключение, утре няма да изгрее. Идвам утре, слънцето пак изгрява с една малка разлика във времето. Времето, през което слънцето изгрява и залязва. Значи някой път слънцето изгрява по-рано, някой път изгрява по-късно, някой път залязва по-рано, някой път залязва по-късно. Но след като проверя, дойде до един закон – не може слънцето да не изгрява. Разбира се, ако ме турят в едно място, дето слънцето не може да го виждам, че слънцето не изгрява, може да ме убедят. Слънцето изгрява, но условия няма, да видя.
Казвам, не влизайте в затворите на тъмнината, не се хипнотизирайте, да кажете, тази работа няма да я бъде. Как няма да я бъде? Слънцето няма да изгрее. Всичко може да стане, но слънцето ще изгрее. Онзи ден един брат, който нищо не знае от метеорология, но той даваше една опитност кога времето ще се оправи. Казва, лошото време ще трае или 24 часа, или 48 часа, или два деня, или осем деня. Сред 24 часа времето, ако не се подобри, ще се подобри след два деня. Ако след два деня не се подобри, след осем деня непременно ще се подобри. Той казва едно свое наблюдение, казва още: утре слънце ще имаме, ще изгрее слънцето, осмият ден наближава. Казвам, макар да е мъгливо, ще изгрее слънцето. Не само ще изгрее, но ще се махнат мъглите, облаците, напълно ще изгрее слънцето. Както виждате, сутринта станахме, слънцето изгря.
Казвам, има известни правила, които трябва да проучвате в духовния живот и да не се съмнявате във вашата опитност. Има една вътрешна опитност, на която вие трябва да разчитате и всичкото учение седи в туй, да се даде ход на Божественото в нас, да не месим човешкото в нас. Има едно положение, в което нашето съзнание се размъща. Не размъщай съзнанието. Щом се разтревожиш, щом внесеш някакво съмнение, ти смущаваш съзнанието. Ти, като размътиш съзнанието, няма да подобриш положението, ще пострадаш. Дълго време ще оставиш да се уталожи, без да може да виждаш ясно. Онова, което желаеш, ще постигнеш. Не чакай всичките постижения в света, има определено време. Ти не може да израснеш в един ден, да станеш възрастен, полека. Най-първо ще бъдеш дете, докато дойде твоето съзнание, дълго време баща ти и майка ти ще те повиват, ще излизаш, ще влизаш в коритото, по някой път ще има пръчица, но нищо не значи.
Казва, да станем възрастни. Казва, дотегна ми, вече баща ми и майка ми не ме къпят, завиват, отвиват. Тогава, щом ти дотегна, ти ще започнеш да увиваш и да завиваш, да връзваш и да развързваш. Когато детето иска магическата тояжка на баща си и на майка си, то се оженва и то започва да управлява децата, той ще остарее и той ще даде своята магическа тояжка, ще иде в другия свят да даде всичко в този свят. Казва, свърши се. Кажи, свърших с кривите разбирания на земния живот. Ти все се тревожиш, търсиш някой да те обича. В децата го търсиш – намериш го, изгубиш го. В приятели го търсиш – намериш го, изгубиш го. В богатството, в знанието, най-после оставиш, казваш, отиде. Започваш да мислиш за оня свят, намериш се в една тъмнина. Вие били ли сте в положението на един стар човек, когото всички са го оставили, че отгоре тъмно, отдолу тъмно, той като един пътник, който се е изгубил. Тогава ще дойде в него онова чувство – дано отнякъде дойде някакъв проблясък.
Сега аз ви разправям. Мнозина от вас са минали тия положения. Няма някой от вас, който да ги избегне. Но някой път иде потъмняване на съзнанието. Потъмняването на съзнанието да не ви плаши. Вашето съзнание ще се завърти като земята, ще дойде нещо. Трябва да знаете, че пак ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да познавате, че има един период. Ако не познавате законите на съзнанието, ще се смущавате, когато ще бъдете в тъмнина. Пак ще залезе слънцето, после пак ще изгрее. То е постоянно отпадане, има вяра в Бога, после изгубване. Като изгубиш вярата, то е залязване на слънцето. Като придобиеш вярата, то е изгрев. Ние ще виждаме – и сега виждаме, като изгрява слънцето и като залязва. Има положения на земята, ние, като се поставим, ще виждаме слънцето да ходи и навсякъде ще бъде сутрин, ще върви, но никога не залязва. Той е верен този закон и по отношение на човешкото съзнание.
Сега, съзнанието е потребно, за да може да расте вашата душа. Ние трябва да вярваме в Бога, понеже той е център и ако ние не сме около този център, нашата душа не може да расте. Тогава казвате, какво нещо е Бог? Онзи вътрешен център, който дава еднакви условия на всичките души да растат и да се развиват. Туй, което в даден случай дава растеж да постигнеш своите съществени желания, да постигнеш своите мисли, да реализираш ония блага, колкото и да са малки. Туй, което дава да разбираш, то е Бог. Той е вътре в тебе. Ти, ако търсиш някой друг Господ отвън, ти ще го намериш, но всичко ще изгубиш.
Знаете ли за онзи адепт, който учил един богат свой ученик и му казал: „Ще ти покажа силата на човешката мощ.“ След като му показал много чудеса, искал да го обере, казал: „Ще донесеш всичките скъпоценности, ще затвориш очите и ще ги отвориш, когато ти кажа. Ще видиш едно от най-големите чудеса.“ Тогава богатият донесъл всичките си скъпоценности и затворил очите. Учителят задигнал торбата и си заминал. Като отворил очите, нито учителят му, нито торбата – това е най-голямото чудо. Дойде дяволът, каже като адепта – ще те науча на нещо. Какво ще те научи? Ще обере хубаво по всичките правила, ще вземе и последното, което имаш. Отвори очите си!
Сега, много пъти вие служите на тия учители. Христос казва, всички ония, които дошли преди мене, са крадци и разбойници. Той подразбира всички ония, които са дошли за себе си, не са дошли да дадат свобода на човешката душа.
Казвам, по какво се отличава Божественото в нас? То носи преизобилен живот, което в нас дава живот. Пазете вътрешната връзка и не търсете по механически начин отвън. Като ядеш – не че хлябът ще внесе новия живот – и хлябът иде като едно условие да подкрепи този живот в тебе, ти от хляба ще извадиш туй, което ти трябва. Ти на живота трябва да дадеш работа. Ти ще работиш за живота, за да те учи. Всеки ден, като се храниш, ти в самото хранене ще придобиваш нещо. Вие сега се храните, без да знаете.
Казвам, ядете или пиете, всичко вършете за слава Божия. Защото, ако не ядеш, забележете, колко си неразположен. Щом започнеш да дъвчеш, има нещо хубаво, което се внася. Ти си неразположен, започни да дъвчеш. Ти си неразположен, обезсърчен си, казваш, тази работа няма да я бъде. Казваш, няма да я бъде, но я започни да ядеш. Като започнеш да ядеш, дойде някоя светла идея, казваш, ще се оправи тази работа. Щом се наядеш, слънцето изгрява. Яденето, това е изгрев. Нищо повече. Гладът, това е залез. Това са все процеси. Като започнеш да ядеш, слънцето изгрява. Това са условия, които дават възможност да растеш.
Казвате, като станем сутрин, да посрещнем слънцето. Нима слънцето се нуждае от някакво посрещане. Нима ти ще донесеш нещо за слънцето. Слънцето изгрява, без да го посрещаме, и залязва, без да го изпращаме. Но ти като идеш, в съзнанието това да е положено. Ти казваш, аз какво придобих от слънцето? Слънцето, ако разбираш езика му, дава, но ако не разбираш езика му, по-скържаво от него няма. Ако разбираш езика, по-благосклонно, по-богато от него няма. И в разбирането на нещата е същото. Ти, ако разбираш нещата, ще се ползваш. Някой път излезеш на слънце. Може да трепериш. Може да излезеш на тридесет градуса студ, измръзнат ръцете, нищо не дава слънцето, трябва да се грееш на огъня. Онзи, който разбира езика на слънцето, той при тридесет градуса студ, той ще се сгрее, той ще се изпоти. То преизобилно дава.
Всеки човек според съзнанието си може да привлече известна енергия. Енергия, която се привлича в душата, ще живее. Всяка енергия, която се реализира в нас, живее. Под думата „живее“ разбираме, в което съзнанието е пробудено. В живота срещнете един човек. Казвате, глупав е този човек. Защото неговото съзнание не е пробудено за тебе и нямате връзка. Ти не го обичаш. Срещнеш другиго, обичаш го. Защо? Защото неговото съзнание е пробудено. Всяко съзнание, което е пробудено, дава нещо от себе си, то е извор, тече нещо от него. Тогава между хората, когато се образува любовта, – вие ако бяхте ясновидец, щяхте да видите, че става преливане. От две места става преливане на Божествените енергии. И в туй преливане в нас се заражда Божествената любов в нас. Любовта е преливане в нашите души от духа, което иде в нашите души.
Казвам, затуй именно вярата е един процес. Вие се спирате и казвате: „Колко ли време той ще ме обича?“ То е човешко. Любовта не иде от хората. Колкото цялата вечност ще заеме. Онзи, който те обича, той живее във вечността, той ще те обича цяла вечност. Щом не го обичаш, тази вечност престава. Тогава има две вечности. Има една вечност на радост и една вечност на страдание. Какво ще стане, като не го обичаме? Защо трябва да го обичаш? Да бъдеш радостен. Ако не го обичаш, ще страдаш. Ако го обичаш, ще се радваш. Тогава схващайте мистичната страна. Ние обичаме Бога дотогава, докато съзнаваме, че обичаме Бога. Божественото, чрез което любим, през милиони врата и да минаваме, през което стъпало и да се качваме или слизаме, която дреха да събличаме и да обличаме – защото обличането на една дреха е Божествено, събличането на една дреха е човешко; влизането през една врата е Божествено, излизането през една врата е човешко.
Когато дойде Божественото, ние ще имаме онзи пълен живот в нашето съзнание, ще знаем защо стават нещата. Не в цялата вечност, но в даден случай, в днешния ден да знаем програмата каква трябва да бъде. Да се качите на едно стъпало, да съблечете една дреха, да имате една радост, да седнете да си починете, да започнете да благодарите на Бога, да направите няколко упражнения, като се върнете, да направите една сметка за всички ваши придобивки, които сте придобили.
Казва Петър: ти си син на Бога живаго. То е вече любовта. Синът значи отношението, когато Божественото съзнание е пробудено, има връзка. Аз наричам връзка между Божественото съзнание и нашето, ще направим най-хубавото нещо, когато чувстваме тази връзка. Тази връзка, като чувстваш, тя прави всичко наоколо, тя мяза на свещта, която носиш в тъмната нощ, всички неща наоколо виждаш, виждаш пътя, нещата около тебе се осветляват. Като изгрее слънцето, е същият закон. Именно слънцето изгрява, за да насърчи всички пътници, които вярват в Бога, понеже слънцето е едно светило, което осветлява пътя.
Както слънцето изгрява всеки ден, това показва, че Божественото съзнание никога не ни оставя там, дето е то, има светлина. Слънцето, или Божественото в тебе, казва: там, дето съм аз, ще има винаги радост, ще има любов, ще има винаги знание, ще има винаги свобода. Сега, не че самото слънце е духът. Силата не седи в свещта, но в онзи, който носи свещта. Като изгрее слънцето, считайте, че зад него има един, който носи слънцето. Тогава съсредоточи ума си към него, защото той тебе търси.
Казвате, къде е Господ? Зад слънцето. Защото онзи, който носи свещта, той е зад свещта. Ти не туряш свещта зад себе си, но свещта туряш напред, ти си зад свещта. Така и Господ. По човешки ви говоря. Той е зад слънцето, с ръка държи слънцето, навсякъде го носи. Щом не вярваш, Бог скрие свещта, тогава какво става? Ще останеш в тъмно. Започнеш пак да се молиш. Извади капачето на свещта. Като тури фенерчето, свети.
Вие може да кажете, че това са детински обяснения. Търсете някои философски. Има философски, като онзи адепт ще ви каже, затворете очите. Ние говорим едно учение, казваме, отворете очите, ние правим едно чудо, когато вашите очи са отворени. Вие казвате, чудесни работи прави този човек. Отвори очите, когато слънцето изгрява. По-големи работи по-голямо чудо от това не търси. Като изгрее слънцето, то е чудо, отвори очите. Всеки ден като работиш, може богат да станеш, може да връзваш и да развързваш, може да направиш всичко.
Ако вие сте верни на малкото, има специфична работа, която всеки трябва да свърши. Може да имаш една хубава цигулка, да имаш един хубав лък, направен от добрия майстор. Може да имаш най-учения учител. При всичките условия пак се изисква нещо. Ако не учиш, нищо няма да постигнеш. Трябва сега труд. По четири-пет часа да свириш. Цигулката нищо няма да направи, учителят нищо няма да направи, то е само едната страна. Даже един човек, ако работи, – даже учител да няма, цигулка да няма, ще се научи да пее. Ако няма цигулка, той има една малка цигулчица, на нея ще започне да се упражнява.
Казвам, трябва сега една усилена работа. Никой за вас не може да свири. Да свирят хората за вас, то е привилегия. Може да ви свирят, но веднъж, дваж, триж. Ако искаш някой тебе да ти свири, той може да се откаже. Само може да свириш, когато искаш. Ние разбираме, по-хубава работа от живота, който Бог ни дал, няма. Изисква се една свещена работа. Не мислете много какъв ще бъде краят на нещата, какво ще стане. Какво ще стане? Слънцето, като изгрее, какво ще стане? Изворите ще потекат. Какво ще стане? Нивите ще узреят. Какво ще стане? Хамбарите ще се напълнят. Какво ще стане? Хората ще се обновят. Какво ще стане? Хората ще се примирят. Какво ще стане? Мъртвите ще възкръснат. Какво ще стане? Неправдата в света ще се вдигне, правдата ще дойде, ще настане мир, радост и веселие. Туй е, което иде в света. Ама кога ще бъде? Когато очите са отворени.
Сега днешният ден, след като слезем на лагера, ще направим една екскурзия до Бъбрека. Там ще направим своите упражнения. Ще поемем към Дамга нагоре. Ще тръгнем към осем и половина часа, да бъдете готови. Вземете малко за ядене. Сега ще закусите. Подир обяд ще се върнем.
51 лекция, 13 август 1930 г., Седемте рилски езера
