НА ЕЗЕРАТА
„В начало бе Словото“
„Добрата молитва“
„Молитвата на Царството“
„91 псалом“ „Отче наш“
Тайна молитва
Сега каква е задачата ви, когато се измивате тук с водата? Кой от вас има хрема? Сега престанете да правите студените бани. Вие ги правите безразборно. В измиването първоначалното е да се отворят порите, да може тялото да диша отвсякъде. Вие се плашите, когато ви духне вятърът. Във всеки един акт вие трябва да пристъпите с вяра. Вие отивате със страх, уплашите се, и нищо не може да се постигне. Като се поливате, вие трябва да отивате със съзнание, така че порите ви да се отворят. Ако е само да се полееш с вода, то е като един камък – и тогава всичко е безпредметно. Но ако ще се полееш да се отворят порите, да се образува една реакция, тогава е добре. Ако тази реакция не се образува, никакъв друг смисъл няма.
После, като си лягате – всички ще се ограждате. Най-първо, като си лягате, помолете се да ви пазят. Или оградете се със своята мисъл. Всякога, когато човек си е лягал, без да сe е молил, без да се огради, той ще се простуди. Защото в природата всичко е живо – навсякъде камъните и всичко е живо. И като те намерят отворен, те ще дойдат у тебе и ти ще се простудиш. Те са като бръмбарите – щом надушат нещо, веднага отиват там. Аз гледам, в моята палатка съм турил мед – като го надушили, всички идат, нападат го. Влизат вътре, вземат си и никой не ме пита дали аз позволявам. Дето и да туря меда в палатката си, те все намират меда. Вие мислите, че с вас става другояче. Та и в топлите бани е същото – някой, като го е страх, уплаши се и веднага дойдат тези същества. Та за баните вие ще пристъпите, като че отивате при един свещен акт. Всяко нещо, което човек прави, той трябва да знае, че е свещено. Другояче той се уплаши от водата, от вятъра, от облаците, от камъните, от мравите – от всичко се плаши. Е, какъв човек е той тогава, като се плаши навсякъде? Пък кашлицата, хремата не е нищо друго освен: отвътре искат да извадят лошото у вас, което се е набрало. Пък вие не знаете как да го изпъдите. Кашлицата и хремата излизат през носа. Ти като кихаш, всичко лошо излиза оттам. Пък кашлицата на физическото поле значи: всичко лошо, което се е набрало, пак да го изхвърлите навънка. Ти ще примамиш лошото с кашлицата и ще го изхвърлиш навънка. Това е една специална наука.
Та като си лягате и като ставате, това трябва да бъде за вас един свещен акт. Вие си лягате и не се ограждате, вие не се молите. Ако човек само механически изчете една молитва, нищо не се ползва. Ако влезеш на едно място и буташ чуждите звънци, все чужди хора ще излязат, но твоят приятел няма да излезе. Ако не бутнеш звънеца на твоя приятел, той няма да дойде. Има хора там, но когото търсиш, го няма там. Много голяма работа е това – да знаеш на кой звънец да бутнеш.
Аз ще ви приведа един пример: един наш приятел, който замина за другия свят, доктор е той, че жена му го оставила да бави той детето, пък тя отишла на театър и закъсняла. Че като се разплакало това дете. Той като лекар употребил един метод, втори, но детето все плаче и той казва: „Никога не съм се молил, че тогава се молех за пръв път – виках един светия, втори светия – детето все плаче; най-после казах: „Господи Исусе Христе, избави ме от това дете.“ И като повиках „Господи Исусе Христе“ – и детето млъкна.“ Три-четири часа той носил това дете, и свети Никола викал, и ангелите викал, но най-после, като извикал „Господи Исусе Христе“ – дошла помощта. Някой път и ние така викаме светиите, но никой не иде на помощ. Всеки минава и заминава. Всеки си има специална своя работа. И в природата съществува един закон: ако нашата работа е по-важна от тази, която хората вършат, те ще ни помогнат; но ако нашата работа не е по-важна – ни глас, ни слушание. Пък ние някой път си представяме, че нашата работа е важна, а той си върви. Тъй че, щом не ти помагат, ще знаеш, че работата ти не е важна -другите хора имат по-важна работа от тебе. Ако нашата работа е важна, непременно ще дойде помощ, а ако на другите хора работата е по-важна, никой няма да ни дойде на помощ. Сега тези са елементарни работи.
Не е само един човек да говори един език. Има много хора, които говорят английски, френски, но като ви слушат да говорите на френски, те ще ви се смеят. Един американски професор, който предавал в един френски университет и минавал като капацитет по френски, отива в един хотел и говори на келнера по френски, но келнерът знаел по-добре френски от него. Та когато човек ще говори на някакъв език, той трябва да го знае основно. Та и вие трябва да знаете езика на небето много хубаво. И произношение трябва да имате. Ако не знаеш произношението на езика – ни глас, ни слушание. Природният език е точен. Затова в небесния свят влизат и чувствата. Ако ти това, което мислиш, не го и почувстваш дълбоко в душата си, не го слушай. Не само да се разклати и небето, но трябва да вземе и сърцето ти участие. Не вземе ли сърцето ти участие, никаква услуга не можеш да очакваш. Ако това, което мислиш, не почувстваш, и небето не може да те разбере. И действително ние всякога говорим сладко, щом има обич. Щом няма обич, всякога в езика има дисонанс. Сега ще се учите на този небесния език. Ако го научите, хубаво. Но той за една и две години не се научава. Даже на земята, като учиш ти английски, най-малко ти трябват едва-две години, докато го научиш донякъде. Така е и за всички езици.
(6:20 ч.)
Сега ще ви прочета трета глава от Първото послание към коринтяните.
Апостол Павел се обръщаше към тогавашните верующи, тези верующи и сега живеят. Вие сега всички, които седите на лагера, все има нещо да ви съблазнява. Един се дразни от едно, друг – от друго. Много работи не можете да си ги обясните защо стават. Не само това – снощи и аз не можах да си обясня като вас – постоянно дигаше шум платното на палатката ми: „Тъ-тъ-тъ-тъ.“ Казвам, какво искаш? „Тъ-тъ-тъ-тъ.“
„Понеже сте още плътски; защото докле има между вас завист, разпря и разногласие, не сте ли плътски и не постъпвате ли по человечески?“ (1 Кор. 3:3) Вие седите и казвате: „Онази сестра е напреднала, знаеш ли какво казва тя? Ама друга пък сестра има още по-напреднала, знаеш тя какво каза? Ама чакайте, Учителят какво каза.“ Този е авторитет, тази сестра е авторитет, онази сестра е авторитет; после, тази е напреднала повече. Всеки все има някой авторитет. Знаеш как ги определям? Като ида при една чешма, тургам си стомната и видя за колко време ще се напълни. Една чешма, която ще напълни котела ми за половин час, тя е авторитетна за половин час. Ида при друга чешма – за петнайсет минути се напълни стомната ми, тя е авторитетна за петнайсет минути. Ида при трета – тя за една минута напълни стомната ми, друга – за пет секунди я напълни. Питам, при коя чешма ще идете? Тази на петте минути или на петте секунди? При петте секунди, разбира се – най-авторитетна е последната. При нея веднага котлето е пълно.
„Кой е прочее Павел, и кой е Аполос?“ (1 Кор. 3:5) Всеки според труда ще приеме своята заплата. Който работи за Господа, няма какво да иска да става авторитет. Нека бъде най-първо авторитет на себе си, това е хубавото. „Защото ние сме съработници на Бога.“ (1 Кор. 3:9)
„Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос.“ (1 Кор. 3:11) Под думата „това основание“ Павел разбира Божествената любов. Ако нещата в света не се вършат тъй, както Божият Дух диктува, нищо не може да се постигне. И огънят ще опита всекиго какво е направил. Значи ще дойде огън. И това, което остава – то е от Бога, а което изгори, не е. (Искат да турнат възглавница на камъка, на който Учителят седи.) Аз зная да правя и камъните меки. (Камъкът е студен.) Той, камъкът, не е опасен. Права е мисълта у вас. Но как мислите, този камък корав ли е? Не. И не е студен. Този камък има убеждение и има и философия. Всеки човек, който има здрава мисъл, челото му е студено. Та аз, когато пипна някой студен камък, аз му казвам: „Я ми кажи нещо, разправи ми нещо.“ И аз седя прав, а той ми говори. Нали когато учениците ги преслушват, те стоят прави.
Сега това, което ще ви кажа, вие искате да го турите в торбата си или искате да си похапнете от него. Ако ще го турите в торбата си, нищо няма да ви дам, защото аз искам да ходите свободни. Е, допуснете сега, че вие живеете в един ангелски свят, дето всички хора са съвършени и добри. Вие всички ще бъдете радостни и весели, няма да има никаква съблазън, никакво противоречие и вие целия ден ще бъдете разположени. Всички ще имат хубаво разположение. Каквото пожелаете, всички ще ви услужат. Това е тяхното разположение. Но сега представете си, че сте в един свят, диаметрален на този, при един лош господар или при един лош слуга, неразбран. Представете си, че вие сте заставени да седите в този свят – какво трябва да правите? В първия случай, при този съвършения свят, всеки ще ви услужи и вие само ще възприемате от тях. А във втория случай, ако вие слезете от този, съвършения свят, при тези несъвършените, вие за тях трябва да станете като един извор: на този ще кажете нещо, на онзи ще кажете и ако на всички вие можете да им повлияете те да станат добри, вие ще имате знание. Но ако вие кажете: „Защо Господ така направи света?“ С този се скарате, с онзи се скарате; на този кажеш една остра, горчива дума -той ти ушие две плесници; идеш при друг – той те бутне. В умствено и сърдечно отношение ти можеш да бъдеш по-силен от тях, но физически те са по-силни. Така всички вие или мнозина от вас се намирате в един свят, слезнали сте от небето, имате много знания. На ръце са ви носили, пък сте слезнали тук в неразбрания свят на силните хора – какво трябва да правите?
Питам, като срещнете един вълк, какво трябва да правите, какво трябва да му кажете? И ако срещнете една мечка, можете ли да я впрегнете като един кон да ви тегли каруцата? Рибата от водата не можете да я извадите. И ако я извадите, тя ще умре. [Растението] трябва да живее в почвата. Ако вие извадите едно цвете от почвата, то това цвете не може да расте, то трябва да бъде в почвата. Колкото и да го обичате, вие няма да му кажете: „Ела на гости при нас.“ Ти ще ходиш на гости при него, а то ще седи на мястото си.
Та сега трябва да има разбиране. Вие не размесвайте нещата. Вие искате като вас цветето да ходи. В почвата не може това. Вие искате рибата да ходи като вас по земята. И това не може. Искате да снемете птицата от въздуха като вас. Не може. Това са все символи. Има мисли и желания, които мязат като рибите; мисли и желания, които мязат на цветята; други, които мязат на мечките; други мязат на вълците и т.н. Вие трябва да се справите с всяка една ваша мисъл и желание според естеството на мисълта и желанието.
Казва някой: „Изпъди тази мисъл от себе си.“ Ти знаеш ли как да изпъдиш една мисъл? Знаеш ли как се изпъждат мислите? Знаете ли как са изпъждали турските деребеевци? Като дойдат няколко души при вас, как ще ги изпъдите? Казвате: „Изпъди го!“ Като дойдат тези турци при един българин, българинът им направи баница, вземе една кокошка или агънце и направи чорба, после извади ракийца и този турчин, като седи един ден, каже: „Чорбаджи, много съм благодарен на тебе“ и си отива.
Та вие имате едно ваше желание или мисъл, но тя е много силна, как ще я изпъдите? Вие мислите, че лесно ще я изпъдите. Деребей е тя, сила има в себе си. Ти ще постъпиш според естеството ѝ – ще я нагостиш и ще кажеш: „Пак заповядайте.“ Няма да ѝ кажеш: „Да си идеш вече“, но ще кажеш: „Пак заповядайте, много сме благодарни, че вие ни посетихте. Във вашето присъствие се усещам отлично. И пак, като се смислите за мен, заповядайте.“ Тогава тя си заминава и е доволна от вас. Че и в Писанието законът е същ, казва се там: „Любете враговете си.“
Вие Божия закон на любовта ако можете да го прилагате навсякъде според естеството на вашите мисли и желания или, казано иначе, според естеството на растенията и на буболечиците, на хората – навсякъде мислите имат своето приложение. По хиляди начини могат да се приложат, аз казвам – трийсет и пет милиона форми има, по които могат да се приложат мислите и желанията на хората. Подразбирам, целият душевен мир на човека – желанията, мислите и чувствата на човека, това са ред същества. Казват, човек създал някоя форма. Ти можеш да създадеш формата, дрехата на желанието, но самото желание – то иде отнякъде, то е едно живо същество. Ще седи при тебе година, две, три, четири, пет и гледаш един ден – желанието изчезнало, заминало си. Някоя мисъл дойде при тебе, седи четири-пет дена, и си замине. На мястото ѝ дойде друга нова мисъл.
Нали мнозина от вас различавате любовта, казвате: „Няма я първата любов.“ Та коя е първата любов? В какво седи първата любов? Вие намерите някой Петко, Стоян, Драган и мислите, че сте намерили любовта. Това е само дрехата на любовта. Някой от другия свят е дошъл в дрехата на Драган и като си замине той, вие гледате само дрехата, тя остава. Казвате: „Отиде младата булка.“ Но бялата копринена рокля седи там, окачена на гвоздея. И казвате: „Какво беше едно време.“ Че и вие може да сте един Петко, Драган, Стоян – но това са само дрехи. Че вие сте се влюбили в някого – това е една дреха. Може би някой да се е влюбил във вас, тогава един ден ще кажете: „Този брат не е, както по-напред. Едно време аз го обичах този брат, но сега не го обичам. Тогава идея имаше в него, но сега няма никаква идея в него.“ Това е неразбирането на онзи великия живот, който расте във вас. Но не мислете, че тази дреха прилича на Божественото. Умно разбирайте живота. Младата булка съблякла своята хубава рокля, окачила я на гвоздея, а тя някъде се е опретнала – ходи, шета насам-нататък, меси, приготовлява нещо за гостите. След като си свърши работата, дойдат познатите и ти видиш младата булка пак облечена. Разбирайте живота в неговата дълбочина. Вие не се заблуждавайте от външните форми.
Някой път вие вземате символите, казвате: „Ние вече знаем какво ще ни говори Учителят.“ А, знаете! Онова, което аз ще ви кажа, и което вие чувствате – ден на ден не си мязат. Нещата в света никога не се повтарят. Те са все в нова форма. Затова всички трябва да бъдете бодри и да знаете, че има нещо велико в света, което трябва да открием. Трябва да разбирате Божествения свят. Целта ни е да се облечем – това значи да се облечем в истината. За пример един ден аз слушам, двама души си говорят: „Ние дойдохме на курорт, а Учителят ни впрегна камъни да носим, мостове да правим.“ Искам да кажа: ще правиш мостове вътре в себе си. И ти имаш много такива места мочурливи – ще впрегнеш всичките си сили, ще проправяш пътя. Това е един процес на природата. Това, което става отвънка, става и отвътре.
Ако аз ида при някоя круша, че няма никакви окапали листа отдолу, какво ще помисля зарад нея? При сухите круши никога листата не падат. Но като ида при някоя круша, дето има листа окапали, казвам: тя е отлична. Окапала е, но отгоре пак расте. Като ида някъде, че намеря всичко чисто, намясто – няма окапали листа, казвам: по-добре е онзи свят на окапалите листа със зеленина по дървото, отколкото един свят, дето няма никакви листа.
Та и ние искаме: всяко едно нещо, което правим, то е осмислено. Ще говорим, ще работим, да кажем, половин час; аз съм турил един час да преместите толкова камъни. Но в тези камъни, дето аз съм ви накарал да ги преместите, има такова голямо богатство. Всеки един камък, който вие поемете да преместите, той е пълен с животворна сила, електричество и магнетизъм има в него. Аз, като искам някой път да сменя своето състояние, като хвърля четири-пет камъни, усещам, че съм направил нещо. Вие не считайте, че е безполезно хвърлянето на някой камък. Имаш едно неразположение или една лоша мисъл – хвърли четири-пет камъни, веднага енергията от канарите е влязла в тебе и ти се усещаш бодър и свеж. И ти казваш: „Мога да направя това.“ Ти значи си усетил тяхната сила. Те са много големи юнаци. С векове седят те и на буря, и на дъжд, и окото им не мига. Те не са страхливи. Та не е само това, както някои казват: „Празна работа е това.“ Когато човек не върши нищо, тогава е празна работа. Но въпросът е друг – ако бих ви накарал на един път, където хиляди хора минават и където няма тези камъчета, тогава е съвсем друго. После, не е само да хвърлите камъните, където не трябва. Има някои места, където не трябва да ги бутате, но ако е в планината, това е друг въпрос. Та ще се учите. После, и не всеки камък трябва да хвърляте. Вие трябва да имате силно желание да научите нещата.
Ние тепърва започваме една наука. Вие считате някога, казвате: „Аз съм учил толкова много.“ Ти си учил много, но тези практически занятия ги нямаш. Всяка една теория си има своето приложение вътре в живота. Запример вие още не сте изучавали числеността на мислите и желанията. Да кажем, вие сте написали едно число или яви се една мисъл в ума ви – знаете ли какво число представлява тя в дадения случай? Ако знаете числото какво е, можете математически върху него да изчислите какво е то. Но дойде някоя мисъл, вие не знаете числеността ѝ каква е – едно ли представлява, две или три; може и някоя идея да ви дойде или едно желание – пак за вас тези неща не са определени. А твоето желание трябва да е конкретно определено число и да има своята конкретна форма. После, вие не знаете желанието какво е по форма – праволинейно ли е, елипсовидно или квадрат, или върви по счупена линия. Как ще ми разправите вие за него? Вие не знаете пътя, по който желанието идва, как е дошло и как ще си иде не знаете. Пък то е дошло по един точно определен път.
Спрете се вие и не мислете върху вашия личен живот. В личния живот вие сте дошли почти до една степен на развитието, където личният живот в хората е много силно развит. Сега трябва да се развие душевният живот – един живот, който седи много по-горе от личния. За пример аз уподобявам личния живот – вие имате да плащате някому пет стотинки – плащате ги; но има да давате някому хиляда лева – тях замълчава-те. А за петте стотинки вие изплащате всичките малки борчове. Кой е по-силен – който изплаща петте стотинки или който изплаща хилядата лева? Онзи, който изплаща хилядата лева, той вече е надживял личния живот. Та казвам, като се съберете тук на един лагер, да се опознавате; един град е пак един лагер. Ако тук в едно малко общество вие не може да се наредите, да се обичате. Да кажем, видите някой брат или сестра, че постъпи не тъй, както мислите, но вие още не знаете дали неговата постъпка е права, или не – помолете се заради него. Ти мислиш, че неговата постъпка е крива – повикай някоя сестра, че помолете се за него. Или повикайте някоя сестра, която да му даде [светлина], да се просвети този брат. Намирате, неговата постъпка не е права. Ако вие двамата се разговаряте, че неговата постъпка не е права, какво може да се придобие? „Ама някоя сестра може да е казала нещо, тя не трябваше да казва това.“ Е какво трябваше да каже? По-добре, че е казала.
Кое е по-добре – един човек, който е имал наум да каже една лоша дума, или друг, който не говори нито една лоша дума, но да си замине за другия свят? Ами че ако той е много честолюбив човек, че каже: „Вие, диванета, този ковчег защо сте го направили – този дървения ковчег, че да ме хвърлите в земята?“ Той ще ви изпъди всичките, тогава какво ще кажете? Ще кажете: „Втори път, като умираш, хич ковчег няма да ти направим, без ковчег ще бъде.“ Той казва: „Няма какво да правите ковчега заради мен. Аз не съм умрял.“ Пък вие само мислите, че трябва ковчег, а той чувства, че няма нужда от ковчег. Сега вие казвате: „Какво ще го свържат този човек?“ Вие не мислите какво е съотношението: свържат един човек с вериги, ръцете му и краката свържат. Питам: ти, след като свържеш един човек, и той като чувства, че ти си го свързал, мислите ли, че той ще каже някоя любовна мисъл или чувство за вас? Той ще те псува и знаеш ли как. Той си мълчи, но в ума и в душата си той ще те псува, ще ти каже всичките тия епитети. Вие казвате: „Защо трябва да псува човек? Нека мълчи.“ Той може да мълчи, но вътре пак псува. Вие свържете един човек – не го обичате, той няма да мисли добро за вас. Освободете го, развържете го – съвсем друго ще мисли за вас. Вие искате да бъдете светия, тогава другото положение: един човек ти трябва да го освободиш от въжето. Не връзваш краката му – веднага този човек в душата си мисли добро за тебе, той те благославя. Той може да не говори, но аз зная какво мисли той за тебе, а щом вържеш един човек, пак зная – той те псува. Щом освободя един човек от въжето, аз зная – той благославя в душата си.
Пита някой: „Какво мисли той заради мен?“ Ще ти кажа: ако ти го връзваш, той те псува; щом го отвържеш – най-хубавото говори за тебе. Това е най-правата философия: развързвайте хората от въжетата. Развързвай всеки човек, развързвай. Не свързвай никого. Някой казва: „Аз ще го свържа него“ – той ще те псува. Онези, които са свързани, те псуват. Кучето, което е вързано, и то все псува. Там на лагера, на „Изгрев“, има един господар, кучето му все лае. Пита господарят: „Какво има?“ Казвам: все псуват, кучетата. Като ги развържат, те дойдат при нашия лагер, те казват: „Аман от този господар, да се махнем от него – не ни оставя свободни.“ Това кучетата говорят.
Дръжте сега новата философия. Сега вие като се съберете на едно събрание, вие, сестрите, защото понякога аз съм ходил при сестрите – викат ме да им говоря, виждам: и всички сестри, и те псуват на общо основание. Казват: „Не знаем, но не можем да живеем помежду си.“ Аз казвам на себе си: вързани сте. Та казвам, бих желал едно събрание на развързани хора. Ако сте вързани, като срещнеш някого, кажи: „Развържи ме, моля, да не псувам.“ Защото онзи вързаният, той е като онзи, на когото кракът е охлузен. Той не може да каже, че не е охлузен кракът му. Та тази е новата философия. Та като идвате тук, при този лагер или при онзи, свободни да бъдете.
Казват някои: „Какво му дойде на Учителя да ни кара там на баира да се молим“ – вързани сте. Че хубаво, аз нямам нищо против това – ти можеш да се молиш и в колибата си. Ако си вързан, работи в колибата си; но ако не си вързан, качи се горе да се молиш. Пък и друг един закон има: еднообразието, седенето на едно място, е един много опасен закон. И даже като идеш на едно място, не стой – мести се от едно място на друго, промени двайсет-трийсет места, докато намериш едно място, което ти хармонира. Някои от вас, идете на едно място, че заспите. Не стойте там дълго време, станете. После, хрема имате. Намери си едно място, където да е завет и където слънце да пече. Сутрин като станеш, ти си разположен духом. [Умий се], избирайте местата. Ако си неразположен, виж къде е погрешката – камъните тук са тъй наредени, може да си направил някое разногласие между тревите и те започват да те псуват, или седнеш на някое цвете или трева, и те псуват. Ще бъдеш внимателен да не свързваш растенията. Аз, като ходя, съблюдавам това. Да няма някое цвете, което иска да се прояви – да не направя някой дисонанс, че то разбира нашето съзнание.
Че ако аз държа тази идея в ума си, като вляза между хората и тези хора, всеки един, си имат свое желание. И те искат да се проявят.
Та трябва да имате един нов възглед за живота. Ако така пазите хармонията в природата и така вървите в живота си, вие ще се развивате правилно. По този начин работи Духът Божий в света. Ако дойдете, вие ще гледате тия канари, камъните и всичко наоколо много хубаво и тогава ще почне да ви става приятно. А иначе ще се върнете между хората и ще почне обратният процес.
Най-първо, като влезете в едно общество, вие се радвате и после казвате: „И тук сме неразбрани.“ Та най-първата идея: ние трябва да разбираме хората, а не хората да разбират нас. Като влезете при хората, гледайте да ги разбирате, защото, щом хората ни разбират какви сме ние, аз ще ви кажа какво ще стане. Щом сиромасите разберат, че ти си богат, те ще почнат да идват при тебе. Един по един ще се нанижат, ще почнат да ти говорят сладки думи. Един ще каже: „Може ли да ми заемеш сто хиляди лева?“ Друг ще дойде, ще ти каже същото – сто, двеста, хиляда лева, и всеки ден ви говорят по един и същ начин: „Заеми ми, заеми ми.“ И целия ден ти ще слушаш еднообразие и ти ще кажеш: „Аман.“ Дотяга ти да даваш нещата по един и същ начин. И тогава онзи умният човек, богатият, като види, че идва някой при него, той ще му каже: „Иди на еди-кое си място и вземи колкото ти трябва.“ Дойде някой да проси, казвам: „Иди и си вземи, колкото искаш.“ Но вие ще кажете: „Той ще бръкне и ще вземе повече.“ Не, в тази каса всякога има толкова пари, от колкото той се нуждае. Ако той иска сто лева – сто лева има в касата; дойде втори, той иска хиляда лева – бутва касата и гледа вътре – точно хиляда лева. Кой колкото иска, толкова лева има. Значи никой не може да обере касата.
Та сега главното е да се научите да говорите хубавите неща. За хубавите думи вие ще се ползвате. Умния свят аз наричам изключителен живот. Един ден при мен седи една сестра, подула ѝ се страната, зъб я боли; минава друга една сестра – друга мисъл седи в нейната глава. Какво ще вземеш от едно болно място? Ако ти идеш при някоя круша, където крушите са из-гнили, какво ще вземеш от нея? Същността на човека седи в онази мисъл, която той може да има в дадения случай, защото ние трябва да храним Божията мисъл. Ти като бутнеш един човек с ръката си, ти трябва да носиш в ръката си, в мислите си най-хубавото, което Бог ти е дал – ти трябва да го освободиш. Ти като го бутнеш, че той да е благодарен от твоето бутване. Ти само като положиш ръката си, той с години да е благодарен, че си положил ръка на него.
Та казвам, всички от вас трябва да имате този морал. Като се ръкувате, да мислите, че всички трябва да бъдат в съгласие с Бога. Това е новият живот. Като положиш ръката си на него, той да е благодарен, че си положил ръка на него, защото ние всинца сме органи на Бога. Чрез нас излиза Божествена енергия.
Аз не казвам, всички имате добри желания, но някой път вие правите несъобразни постъпки. Значи не влагате във вашите постъпки една вътрешна съобразна мисъл. След туй постъпките ви остават сами, тъй както когато някой сам гради къщата си – хване камъните, натрупа ги – те не са наредени като един строен градеж, а са само нахвърляни.
Днес прочетете тази глава (1 Кор. 3) и мислете върху нея, защото онова, което вас ви спъва, това са пак чуждите мисли отвън. Има много непотребни мисли и желания, които идват. Гледам тук, и в моята палатка денем са се събрали около стотина големи мухи и целия ден бръмчат. Аз ги зная защо идват – има там нещо за ядене и всички бръмчат. Понякога аз съм замислен и някоя кацне на крака ми и каже: „Че дай нещо за ядене и на мен. Ти имаш толкова много и ние сме гладни. Нас никога не са ни гощавали хората.“ Това говорят тия пъстрите, едрите, хубави мухи.
И тъй ни остава мисълта: „Вие сте храм Божий, Дух Божий живее във вас.“ Това е великото сега. Докато станем онези същински храмове, където Бог живее в нас и да обичаме всичко онова, което Бог е вложил. Пък днес, понеже и сестрите, за да имате право, може да отидете там, горе – има хубави камъчета бели, може да ги пренесете при чешмата, за да придобиете малко енергия. Вие, като вземете един камък, да знаете каква енергия ви трябва. Ти, като вземеш камък, кажи му какво искаш той да ти даде. Разбира се, не тъй – по заповед. Но който от вас обича, да направи това нещо от обич – той като мине оттам, ако вземе, ще спечели. Пък ако някой не занесе камъни, пак добре – печалбата е за вас, вие ще спечелите. Каквото и да направите, все печелите. Пък ако нямате потреба, то е друго. Аз пак ще се радвам.
Сега днес си почистете хубаво колибите, наоколо всичко, измийте се, пригответе се, понеже е ден на любовта – когато се е създал човекът. В кой ден се създаде човекът? Нали шестия ден човек стана от пръст – облякоха го тъй, както е сега, но е станал жива душа. И той, като е погледнал на света, зарадвал се е. И вие ще кажете: „Днес е денят, когато ние се родихме в света“ – и ще се радвате. Пък утре, събота, има друго назначение. Събота е ден на почивка, а неделя е ден на възкресението – избавление от греха на света. Сега тази сутрин аз ви говорих за некултурните мисли и за некултурните желания в света.
(6:25 ч.)
Ха да слизаме вече надолу!
Беседа, държана от Учителя на 1 август 1930 г., петък,5:15 ч. Елбур, второто езеро от Седемте рилски езера6.