НА ОБИЧНИТЕ УЧЕНИЧКИ О. К. Н. Д. Мария, Савка, Паша, Марика, Сотирка
В съвършената изявена, проявена, осъществена Любов Божия:
Добродетелта никне;
Правдата расте;
Истината цъфти;
Мъдростта върже;
Любовта зрее.
Всяка душа, която ходи по светлия път на вечния живот, добива своето блаженство, всегдашно Благо на Божия Дух.
Вложи Истината в душата си и ще добиеш свободата си.
Пусни светлината в ума си и Мъдростта ще ти даде знанието си.
Приеми Чистотата в сърцето си и Любовта Божия ще дойде в своята пълнота.
Имайте сърцата на малките деца и Господ ще бъде с вас. Беззаветна самоотверженост.
Моя мир, светлина, обич с Духа на Отца святи да пребъде с всички вази.
9. 12. 1922 г. София
Н.Л. К. Б.
Мила Савка,
Поздравлявам те с Именния ти ден. Какво да ти пожелая? Да, това: Да постигнеш, с течение на времето, добродетелите, върху които ние сега работим, да станеш една жива Пентаграма. Спомням си за миналата година, като ти дойдохме на гости целия хор. Тази година, като ти дойдат, представлявай си, че и аз съм с тях и ти пея за Мусала.
Ти че си заета аз не се съмнявам, но все остава време за два реда нали?
Какво се е наредило в София? Как са нашите братя и сестри от класа?
Аз получих от Мика това хубаво писмо, което нашия мил Учител ни е писал.
Как много се радвам аз като го чета, но скоро ще се разделя и изпратя обратно.
Савка, тука ти изпращам и работата си, която ще предадеш на Учителя, като го поздравиш сърдечно и запомниш хубаво това, за което ще ти говори и ми опишеш подробно, защото аз очаквам с нетърпение и съм като онази сестра, която била доволна и от укрухите4.
Как е сестра – майка ти?
От тука нищо няма какво дати пиша и описвам, освен мога да кажа за себе си, че се питам защо съм още тука и защо стоя, но щом стана на краката си разбирам от тяхното състояние моето стоене тук.
Поздрав сестрински на майка си, сестри: старата Попова, Гумнерова, Янакиева и които питат за мен и нашия клас.
Целувам те: Сотирка 15.12.1922г.
НА ОБИЧНИЯ НИ УЧИТЕЛ
Истината
У мене Истината се формулира тъй: Истина е това, което е. Търсих го и разбрах, че то е Божията любов.
Правих опити да вложа Истината в душата си. Зная, че не съм успяла в това.
Ваша ученичка: Марика
20. 12. 1922 г. София
„Милост и Истина се срещнаха
Правда и Мир се целунаха
Истина от земята ще прозябне
Правда от небето ще надникне.“
Истина изявена чрез Добродетелта – това е Правдата.
Мария 21.12.1922 г., София
НА НАШИЯ ОБИЧЕН УЧИТЕЛ
Четвърто писмо от неговите малки ученички от класа на добродетелите: Мария, Паша, Марийка, Сотирка и Савка – 22.12.1922г.,София
Учителю,
Привет Ви днес донасям от моите сестри, Истина, Мъдрост, Любов и Правда. Към тях аз обич храня, но съм далеч от тях. В мислите си спохождам ги и 4-те, Доброто от тях, аз искам да отбележа в душа ми жадна за тези добродетели велики: Истина, Мъдрост, Любов и Правда.
С всяка поотделно в разговор влезнах:
О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов?
Истината: Лицето ù беше сериозно, очите ù гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума:
„Истината е това, което е.“
След туй, тя затвори очите си, на устата ù се показа една лека усмивка, гласа ù се измени, тя продължи:
– Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов!
Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе:
– Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла.
А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчанието и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам.
Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена.
Сотирка: Мъдростта, това е процес на узряване. Като кажа – Мъдрост, веднага си представям един безкраен простор, а себе си виждам малка, много малка, струва ми се, че аз, която размишлявам за Мъдростта, се намирам на Мусала и оглеждам наоколо величествените гледки. Всичко около мен е мъдростта, а аз, малката, аз стоя на този връх, гледам и се учудвам на всичко това около мен, а при това си мисля, че един ден, може би ще обхвана всичките тези простори. Като наблюдавам всичко туй, питам се: Мъдрост къде ли не си ти? В морската песъчинка, ти там си; в капката вода – пак тебе намирам; в минералите; в растенията; в животните; у човека, като цар на земята и създател на всичко; денят и нощта с красивото небе, накичено с милиарди небесни брилянти. Каква Мъдрост е всичко това! Мъдрост, тебе те намирам в микроскопическото, отивам към безкрайното и там с тебе пак свършвам. Затайвам дъха си, затварям очите си, не гледам нищо вече отвън скривам се във вътрешността си и там е Мъдростта! Издигам гласа си към Създателя и Твореца на всичко мъдро и велико в света: Поклон пред Тебе, о Боже, с колко Мъдрост е пълно делото на Твоята ръка!
И от тебе, нежна сестрице, що върху Любовта работи, искам да чуя две думи, да се поуча и от твоята опитност.
Любовта: Тя беше тиха и погълната в себе си.
Паша: Като размислих за Любовта, намерих, че трябва да урегулирам най-първо отношенията си към Бога като постоянни, неизменни и равни. Повтарях си: „Аз трябва да любя“ и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше. Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская.
Тя спря, гласа ù се задави, а и аз се замислих много върху чутото.
А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека.
Правдата: Тя беше мълчалива, а думите ù бяха отмерени.
Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата. „Милост и Истина се срещнаха, Правда и Мир се целунаха.“ „Истината от земята ще прозябне, Правда от небето ще надникне“
Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя.
Добродетел – това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата. Не съм добродетелна. Много скърби преживях и много сълзи пролях докато да призная тази истина в душата си. Аз разбрах, че няма у мен Добродетел. Но сега аз желая силно и горещо: нека преживея още толкова скърби и нека пролея още милиони сълзи, но да придобия тази основа в живота си – да бъда добродетелна! Истина, Светлина и Чистота, това е Добродетелта, аз която жадува моята малка душа. И страда и скърби и радва се и плаче все за това. Светлина, Истина и Чистота, това е зова, това е вика, това е един апел, който отправям към вас!
Няма по-велик живот за ученика от този, в който той е заедно със своя Учител, затова научете ни да го използуваме и да се не спъваме в този път • път с Учителя.
Само Вие Учителю сте, който ще ни изведе на желания бряг при добродетелите.
С Вас Учителю, от смъртта към вечния живот, от суетното към идейното, от скръбта към радостта.
Само в изявената, проявена и осъществена любов на Бога, чувствата, мислите и действията на човека се усъвършенствуват.
Ваша ученичка Савка
Любов
Да обичаш заради самата любов е велико. Не е любов само този, който ти е приятен. Аз нямам от тая любов. За да любиш, трябва да си чист.
Добродетел
Добродетелен всякога и навсякъде, значи да имаш и да можеш винаги да даваш.
Добродетелта е проявена Любов, значи трябва да имаш Любов, за да си добродетелен.
Правда
Правдив е само умният, интелигентният човек. За да си правдив, трябва да имаш светлина, знание, за да виждаш причините на нещата. Аз имам ли правдивост. Само в моменти.
Истина
Любов и стремеж към истината, към Слънцето!
Истината ще ви направи свободни, защото лъчите на Слънцето ще стоплят ледовете, с които сме обвити и ний ще се почувстваме свободни. Истината, това е идеала, високия идеал.
Истината във вашия живот как се проявява? Тя изключва лъжата. Само чистосърдечният човек може да казва истината.
[Любов]Работата за този месец ми бе върху Любовта.
Едно нещо, което ми се видя като трудно разрешима задача, но наложителна, то бе: да урегулирам отношенията си към Бога, като постоянни, неизменни и равни. До колко успях в това, не смея ни най-малко да се лаская. Знам едно, което беше с мене през целия месец, продължава и сега: чувствувам се в особено трескаво състояние, външна температура нямам, а вътрешно, душевно имам треска. Дадоха ми се много случаи да проявя тази любов, но аз от себе си не съм доволна. Може би душата ми от това се и тресе. Не разбирам добре състоянието си. Не се опитвам и да философствувам.
Паша 22.12.1922г.
Месец Март
Мъдрост – светлина и знание
Светла Мъдрост, за да те разбера, като че нарочно трябваше всичко да притъмите пред очите ми. Всичко до тогава поставено в ума ми, уж на положителна нога, всичко изгуби смисъл. Разби се туй несигурното, привидно знание и мъдрост, но болка страшна причини ми. Празнина, пустота пред мен. Страх, голям страх ме овладя, да не загубя туй солидното, здравото и сигурното в света, което Божествена Мъдрост се нарича – която сал в Словото Божие чувах, виждах и разбирах.
[Почеркът е на Паша ]Месец Април
Любов – Чистота
„Само чистите по сърце ще видят Бога.“
Детето е чисто по сърце, но детето в пълната смисъл на думата. През всичкото време на размишление върху чистотата, като нейно необходимо, предшествуваще я качество е смирението.
Смирение пълно, безгранично, абсолютно, пожелах го и всегда го пожелавам. Последна в света си казвам да остана, но смирение да изработя и душата си в тишината му безмълвна да обгърна.
[Паша]Месец май
Добродетел – Жертва
„Ако искаш да влезеш в царството Божие, раздай всичкото си имане на света, на бедните и ела и ме последвай.“
Мислих много върху този стих в свръзка с работата ми за през този месец и разбрах жертвата в този смисъл: богатството, което трябва да раздадеш на бедните, то не е само материалното, но всякакво лично богатство, като лични чувства, желания – раздай тях на бедните, т.е. на света, пожертвувай ги, из хвърли от себе си личния елемент. И тогава, ела и ме последвай!
[Паша]
