НЕЗАВЪРШЕНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАВЪРШЕНИ ПРОЦЕСИ
Отче наш
Ще имате тема за размишление: „Качества на голямото и малкото и на силното и слабото“.
Ако ви запитам, кое е най-положителното знание, което вие знаете, как ще отговорите? Какво подразбирате под думите „да знаеш“? Знанието трябва да го турите в конкретен смисъл. Да знаеш нещо положително, в което никога да не се усъмниш. Във всяко нещо, в което можеш да се усъмниш, има нещо, което не знаеш. Щом се усъмниш, не знаеш.
Фиг. 1
Как може този квадрат да се раздели на равни части (Фиг. 1)? На око как ще го разделите? Де е половината? Точките М и Н половина ли са? Вторият апартамент отдолу нагоре е В по-голям. Представете си, че това е четириетажно здание, един квадрат.
Какво бихте разбрали под думите „незавършен тон“? Завършен тон, чист или нечист, или преходен тон? Има песни, които не са завършени. Мога да ви дам два примера из българската музика – завършена и незавършена. Аз отнасям съвременната европейска музика към преходните. Българската музика отнасям към незавършените, а европейската – към преходните. Не че онова, което ще ви разправям, ще го разберете. Няма да го разберете. То е от рода, когато се разправя една приказка от „Хиляда и една нощ“. Не че ще научите нещо, само за развлечение може да ви разправям. Нещата може да бъдат верни, но има вероятност да не бъдат верни. Тебе ти разправят една приказка, ти се увличаш от самата приказка. След като ти се разправи приказката, ти ще създадеш в себе си същества, започваш да мислиш на основание на разправяното, ти ще създадеш нещо. Туй, което ще създадеш, то ще бъде за тебе реално. Онова, което ти разправят, дали е реално или не, то е друг въпрос. Обаче онова, което ти си създал, то е важното. Да обясня мисълта си.
Някой ти разправя как са го угощавали някъде с една хубава баница. Той ти разправя как е направена баницата. За тебе не е толкова важно дали той е ял от баницата или не. Но след като ти е разправил, в теб се заражда желание да си наточиш една такава баница. Ти си млад момък, разправят ти това, ти казваш на майка си, че са ти говорили за една такава баница. Тази разточена баница на майка ти ще прилича ли на онази баница, за която ти разправяха. Каква е била онази баница, за която са ти разправяли, и тази, която майка ти е разточила? – Тези баници са различни. Неговите условия вън, при които той е ял, и условията, при които ти ядеш, се различават. Туй, което ти разправяха, е преходно състояние. Той ти разправя за една баница, която ял. Туй, което той ти разправя, или баницата, която ти ядеш, кое е по-реално? В дадения случай не е важно, дали онова, което ти разправят е реално или не. Да допуснем, че то е реално, че той ял тази баница. Два случая ще изнеса: единият е положителен, другият е отрицателен. Представете си, че тази баница е реална. Той ти разправя, но ти нямаш условия. След като той ти разправя за баницата, ти ще преглътнеш два-три пъти. Казваш: „Как хубаво са го нагостили, но за мене такъв случай няма!“ Остане мисълта, че този човек има някаква привилегия! Остане, че само той е ял. За него е реална баницата, а за тебе реална ли е? – За тебе не е реална. Това е едно предположение. Идва сега спорът. Той ти разправя, ти отиваш и разправяш същата приказка на един свой познат, че еди-кой си ял такава баница. Толкова хубава, втора баница като нея не е ял никой. Той казва: „Не е вярно това!“ Как ще му докажеш, че баницата, която първият е ял, е такава, каквато той разправя? Вие как ще му докажете? – Ти от втора ръка само си слушал за баницата, как ще разкажеш на трети, че ядената баница е реална? Какви ще бъдат вашите аргументи? Сега първото положение: аз не зная, дали онази баница, за която той разправя, че е ял, е реална. При второто положение, казвам на майка си да ми направи баница, подобна на онази, за която са ми разправяли. Той не знае, дали онази баница, за която са му разправяли, е реална, но тази, която е направила майка му, е реална. Представете си, че онзи е разправял за нещо въображаемо, не е ял такава баница. Ти сега ядеш една баница, направена по примера на онази въображаема баница. Коя баница е реална? Сега схващате ли моята мисъл? Коя баница е реална? – Баницата, която ти ядеш, вече за тебе е реална. Ти минаваш от нереалното към реалното. Най-първо ти говориш за реалното, но после казваш: „Искам да ви наведа конкретно на въпроса за реалното; как от нереалното може да излезе реалното и от реалното може да излезе нереалното.“
Една баница, която той е ял, реална ли е за тебе? – Не е реална. Може баницата да не е реална за него, но за тебе да стане реална. Майка ти ще ти разточи баница по този, нереалния образ.
Казвам: Има незавършени тонове. В природата, в живота има незавършени тонове. Цитират едно изречение от Битието. Казва се там, че Бог направил небето и земята. Земята била незавършена, неустроена, Дух Божий се носел по повърхността на земята. Какво е създал Бог? – Бог е създал небето и земята, и земята била неустроена. Какво подразбира това? Небето създал и земята създал, земята била неустроена. Същевременно какво разбирате? – Две неща могат да бъдат създадени, които са неустроени. Има една тънка мисъл, която на вас не ви идва наум. Противоречието произтича, че има една тънка мисъл, която не ви идва наум. Защо именно земята била неустроена?
Представете си един извор, отначало извира така. Представете си, че цялата река е прекопана до морето. Представете си, че взема най-малко сто години на този извор, докато тръгне водата от извора и стигне до морето. Водата, която излиза от началото на реката, е незавършен процес. Там, дето има едно корито, а няма още вода, то е незавършен процес, неустроена е, в проекция е. Когато казваме, че небето било устроено, а земята неустроена, разбираме онези сили, които са действували в небето, а не действуват на земята. Земята е само в проекция. „Дух Божий се носи.“ Сега тия състояния съществуват. Често съществува туй във вашето съзнание, във вашия ум, във вашето сърце съществуват тия процеси. Във вас има известни процеси, които са незавършени, нещо, което знаете, че е така. Нещо, което знаеш, че не е така, искаш изведнъж да стане. Може ли изведнъж да стане? – Сто години се изискват, докато стигне до края. Водата като стигне до края, какво ще стане тогава? Ще се образува реката. Значи имате една река, която се влива в морето, по която може да работят корабите, да влизат, да излизат. Дотогава, докато водата не е стигнала до края, по тази река не може да се плава. Тъй е. Питат: „Какво ще стане сега?“ – След като реката е завършена, по нея ще може да се плава вече. Следователно, когато вие свържете едно начало с един завършен край, само тогава може да се почне един процес, по който вие може да работите. Имате една работа, един процес, по някоя точка от този процес не е достигнала до този предел. Питате, като стигнете до този предел, какво ще започнете? – Корабите ще започнат да работят – вторият процес. Да ви обясня. Допуснете, че един майстор прави цигулки по модела на Страдивариус. Работи година, две, три върху цигулката и още не е направена, остава вече полировката. Като завърши цигулката, какво ще направи? – Ще дойде вторият процес. Той като направи цигулката, всички ще говорят за нейната направа. Някой казва: „Аз мисля, че като направи цигулката, след това няма нищо.“ Като направиш една цигулка, ще започне друг един процес. – Ще опитат какъв тон има тази цигулка. Ще дойде големият майстор, ще опъне четирите струни на цигулката, ще почне да свири върху направената цигулка. Ще вземе един тон, втори, трети, ще опита всичките позиции. След като опита, ще намери, че е добре направена. Завършен е този процес. Какво ще стане? – Ще свири едно класическо парче, второ, трето, четвърто. Колко време ще е необходимо да изсвири на тази цигулка всичките написани музикални парчета? – Не се знае. Колко години ще ви вземе да изсвирите десет милиона парчета?
Онзи, който разсъждава философски, казва: „Направи Господ земята. Какво от това?“ Или някой път аз съм слушал някого: „Човек, след като умре, къде ще иде?“ – Ще иде в оня свят. Какво има? – Ще живее хиляди години. След като е живял хиляди години, какво ще постигне? Дошъл си до края на хилядата години, значи от извора си излязъл, влязъл си в морето, образувал си река. На тази река ще започнат да функционират кораби, ще започне работа. Излязъл си преди хиляда години, направил си цигулка, ще свириш, ще слушаш. Цигулката и цигуларят ще имат работа. След хиляда години някой казва: „Какво ще стане?“ – Ето какво ще стане: Един господин в Америка след като говорил, държал речи, казва: „Какво ми остава сега?“ Казвам му: Иди си у дома да спиш. Той мисли, че вече няма никакъв друг процес. Това е неразбиране. Ти не може да туриш прекъсване на една човешка мисъл. Някой казва: „След този живот няма друг живот.“ Как ще преведем „няма друг живот“?
Представете си, че А (в чертежа на Фиг. 1) е едно начало, В е край. В една работа може ли да има две начала? – Не може. Едно начало може да има. Следователно има едно начало, има и един край. Питам сега: След това начало и след този край какво има, какво остава? – Всяко начало и всеки край, след като се съберат на едно място, образуват движение. Всякога движението подразбира събирането на едно начало и на един край. Всякога, когато едно чувство дойде до крайния предел, дава ход на една най-елементарна мисъл на човека. Така вървят. Казвате: „Те са отвлечени работи.“ Ако една мисъл е отвлечена, какво от това? Какво подразбирате под отвлечена мисъл? – Отвлечената мисъл не я виждаш, не можеш да си я представиш.
В перспективната геометрия онзи геометрик туря плоскости, завърта ги, неговият ум работи. Той туря една линия, прави картина, плоскости чертае. Никаква плоскост няма. В неговия ум има, но ти забъркаш работата, не знаеш тази плоскост къде отива. Онзи, който разправя работите, разбира тези плоскости, те за него са определени. Сега вие искате вашият живот да бъде успешен, да направите нещо. Ами че трябва да знаете пътя, по който трябва да работите. Вие считате, че на някой човек всичко му върви в живота. Мислите, че то е нещо произволно. Казвате: „Късметлия е този човек!“Какъв късметлия? Онзи, който направил цигулката, късметлия ли е? Той употребил 2-3 години, работил, тънко изработил. Някой път може да оценят цигулката няколко милиона, някой път може да оценят много малко работата му. Казват: „Как му провървяло!“ Как няма да му провърви? Направил нещо хубаво. Ако вземете една дъска, от която всеки от вас може да направи цигулка, вземеш три-четири парчета дъска, туриш ги едно до друго, заковеш ги. Искаш да продадеш това за цигулка, но не ти върви. Че как ще ти върви? Казваш: „Това е една цигулка, на която можеш да свириш.“ Не отричам, може да е цигулка, но какви ще бъдат тоновете, които излизат?
Всяка една мисъл, която се образува в човека, трябва да бъде завършена, хубаво направена. Всяко едно чувство, което се заражда, трябва да бъде завършено, не заковани четири дъски с гвоздеи. Завършени трябва да бъдат нещата, добре изработени. След туй ще започне един процес.
Вие досега не знаехте, че българите имат една музика с незавършени тонове. Вие не ги знаете кои са. Те може да са толкова тънки, че едва ли ще направите разлика. Ще има една разлика, Не мислете, че незавършените работи не са хубави. Хубави са, но са незавършени. Началото е хубаво – започната работа, но незавършена работа. (Учителя свири.) Това е една песен с незавършени тонове, незавършена песен. Няма изходен път. То е замотан кръг. (Учителя свири.) Това е незавършена песен, тропаница има, незавършена работа, като тропа, вдига прах. Защото българинът, като тропа бързо, майсторски тропа? Какъв майсторлък има в едно тропане, дето се дига само прах? Дигал прах и казва, че хубаво играел. Много повече прах е дигнал, отколкото е играл. Та когато вие във вашата мисъл дигнете повече прах, това са незавършените тонове. Сега да дойдем до преходните. Завършени тонове няма да ви свиря. С преходните тонове ще ви дам един модел от европейската музика. (Учителя свири.) Това е преходна музика. Тук всички тонове са преходни. Има стремеж към някъде, към завършените тонове. Всякога, когато си в областта на един незавършен тон, ти усещаш недоволство. След като си играл толкоз, най-първо си играл, доволен си Като играеш, след като спреш, казваш: „Уморен съм, много тропах, много играх, прах се дигна, изгубих си времето.“ Недоволен си. В незавършените тонове ти всякога чувствуваш недоволството. При недовършена работа – тя няма край, не излиза работата, а пък в преходните тонове в тебе има едно малко обнадеждаване. Че това, непостижимото в света, има надежда да се постигне. Аз слушам, някой път пеете незавършени песни. Кога ти можеш да определиш точно, че песента не е завършена? Завършените песни никой не може да пее. Как ги разбирате незавършените песни? Значи, дето не му върви, българинът трябва да измени тоновете. (Учителя свири и пее: „Недей синко, какво правиш?“) – Какво ще направи, ще тропа или ще плаче. Вие седнете и плачете. Това какъв процес е? – Незавършен. Плачеш или те боли крака – един незавършен процес е. Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не можете да си дадете отчет. Казвате: „Защо ми е?“ – То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българската музика, казват: „Гениална е, хубава!“ Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени. В тоновете трябва да се даде нещо. Някъде чувствата са завършени, тоновете не са завършени. Най-първо вие турете на една песен незавършени тонове, после преходни тонове, докато дойдете до положението на завършените тонове. Един завършен тон е мощна сила. Завършеният тон е една река, дошла в морето, кораби могат да плават от единия край до другия. (Учителя свири.) Този тон е незавършен. Това е преходен тон. Той е в трета позиция. По какво може да познаете? – Липсва му нещо. Както и да го пеете, незавършен тон е той. Туй е преходен тон. Следователно незавършените положения на вашата мисъл трябва да знаете, че са като едно преходно състояние. Вземете сега самото пеене. Учителя пее: „Господи, Който си на небето, да се свети името Ти“ и т. и. Аз бих дал на „Отче наш“ друго пеене. (Учителя я пее по църковному.) Тона е едно незавършено пеене. Дайте ми едно преходно състояние на „Отче наш“. „Отче наш“ е незавършено. Преходно как трябва да се пее? Мъчна работа. Преходно трябва да се пее „Отче наш“. (Учителя я пее на друга мелодия.) Това е преходно състояние. Ти вече слизаш. С туй може да работиш. Имаш вдъхновение. Когато опростотворявате работите, вие идвате до незавършените процеси. Там нещата не стават. Не че са лоши, но то е начало на нещата. Вие трябва да минете в едно преходно състояние на вашата мисъл, за да влезете в пътя на постижението. Казвате: „След като постигна, какво ще придобия?“ Чудни са хората, когато питат, след като постигнат, какво ще придобият. След като постигнеш това, което желаеш, какво ще постигнеш? Ако желаеш живота и го придобиеш, какво ще постигнеш? Той, без да е постигнал живота, казва: „Какво от това, като съм придобил живота?“ Вечният живот не е придобил, казва: „Какво от това?“ Той още не го е придобил. Това не е мисъл. Така не се разсъждава. Казва: „Какво от това, като зная да свиря?“ Ето какво. Аз, ако зная да свиря, имам една раница, изсвиря един преходен тон, раницата слезе от гърба ми. Ти, който не знаеш да свириш, като свириш, раницата ще седи на гърба ти. Аз, като изсвиря преходните тонове, ще имам нещо в джоба си. Ти, като изсвириш, ще бъдеш гладен, нещастен, отчаян, около теб ще се заредят ред нещастия. Най-после ще замислиш да се освободиш. По кой начин ще се освободиш? Представете си, че вие сте слуги, прати ви господарят за вода с една стомна от десет килограма. Носиш стомната и най-после отмалее ти ръката, искаш да се освободиш от тази тежест. Разсърдиш се, удариш стомната, счупиш я. Какво ще направиш със счупената стомна. Върнеш се вкъщи, искаш да се освободиш или ще кажеш, че си искал да счупиш стомната. Ако кажеш, че си искал нарочно да я счупиш, нарочно си я блъснал, какво те очаква? – Като се върнеш вкъщи, те чака тояга. Онзи твой господар е сприхав човек. Казва: „Аз нали те пратих за вода, на какво основание удари стомната?“ Какво ще допринесеш, като удариш стомната? – Ще те набият. Право ли си разрешил? – Не си разрешил нищо. Най-после второто положение – да избегнеш боя, ти си излъгал. Какво си спечелил? Ти спечелваш една черта в характера си – ставаш страхлив. Като лъжеш, ти си един страхливец.
Сега мнозина от вас имате мъчнотии в живота. Що е мъчнотията? – Пратил ви Господ на извора със стомната. Отмаляла ви ръката, казвате: „Тази стомна не мога да я занеса, тя е много тежка.“ Но има друго положение. Десет килограма не можеш да носиш, вземи два килограма вода. Да ви дам едно разрешение: тури два килограма вода в стомната, макар тя да побира десет, ти тури два килограма. Ако се върнеш, господаря може пак да те бие, че не си я напълнил, но все таки, като му донесеш два килограма вода, той ще те удари само веднъж, може и никак да не те удари. Ако той е сприхав човек, като донесеш два килограма вода, може да те хука, но може да не ти каже нищо. В едно нещо бъди уверен: понеже твоят господар няма опитност, ти не му казвай, че си турил два килограма вода в стомната. Той нищо не знае, няма понятие. Господарят никога не е вдигал десет килограма стомна, той не знае колко тежи. Той вижда само формата, но колко тежи, колко вода съдържа, нищо не знае. Ти като занесеш два килограма вода, той ще мисли, че са десет килограма. Ти не му казвай, че си занесъл два килограма вода, ти занеси стомната като пълна. Питате: „Не е ли това една лъжа?“ Питам: Какво отношение имам аз, длъжен ли съм да му казвам какво има в стомната, длъжен ли съм да му казвам, че няма десет килограма вода? Но аз ще ви покажа къде е погрешката. Същевременно ти си и господар, и слуга. Казвате, че слугата не трябва да лъже. Съгласен съм. Че и господарят не трябва да бие слугата. Вие ще кажете, че господарят има право да наказва слугата. Казваш: „Господарят трябва да бъде много любезен със слугата.“ Но вие едновременно сте и господар, и слуга. Направиш една погрешка, какво наказание ще си наложиш, колко тояги ще си удариш? Ако определиш десет тояги, как ще си ги удариш? Едновременно ако ти си господар и слуга, какво ще правиш? Слугата и господарят в моя ум – единият е начало, другият е край. Следователно господарят е началото, слугата е краят. Двамата представляват едно тяло в мене. Следователно господарят никога не трябва да се сърди на слугата; слугата никога не трябва да одумва господаря си. Ти си едновременно и господар, и слуга, как ще се одумваш? Като господар ще се одумваш и като слуга ще се одумваш. Ти си същият – и господар, и слуга. Какво трябва да правите? Ако слугата е донесъл две кила вода, какво трябва да правиш? Ще кажеш: „Много голяма стомна, много далеч е мястото, на голямо разстояние.“ Трябваше да го съжалиш. Аз, умният господар, трябваше да му дам една малка стомна. Далеч е мястото, много голяма стомна дадох. Вторият път, като дойде, ще му дам малка стомна, ще му дам стомна точно от два килограма. Сега обяснявам идеята за господаря. Искам едно психическо обяснение да ви дам: какво нещо е господарят и какво нещо е слугата. Човек е и господар, и слуга. Човек отвън е господар, отвътре слуга. Слугата отвън е проекция на нещо друго. Пак ще ви приведа един пример. Ти не се познаваш, понеже един образ е взет от твоите младини, ти си слуга – младият. А пък господарят е взет в старини, когато е на 80 години, с брада. Тебе ти се струва, че господарят и слугата се различават по форма. Но той е един и същ – на младини е слуга, на старини господар. Всичките стари хора са все господари. Всеки, който остарява, става господар. Всеки, който се подмладява, слуга става. Следователно младият не може да бъде господар, старият не може да бъде слуга. Когато нищо не можеш да правиш, ще станеш господар. А пък когато всичко можеш да правиш, ще станеш слуга. Туй е правилното разрешение на въпроса.
Някой казва: „Дотегна ми да ми господаруват хората.“ Да не ви дотяга това положение. Вие сте един и същ, какво ви дотяга? Ако сте остарели, ще заповядвате, има кому да заповядваш, нали си господар? Казваш на краката: „Я, Стоянчо и Драганчо, днес на работа.“ Сега на млади години ходиш, бързаш, а на старини едва пристъпваш. От вас зависи да разберете. Вие идвате до един социален въпрос. – Отвън господар. Ако нямате една права философия за живота, не може да се оправите. Светът не може да се оправи, понеже нашите възгледи за живота са криви. Ние не мислим тъй, както Бог създал света. Христос казва: „Отец ми работи и аз работя.“
Господ работи, вие искате да почивате. Откъде накъде? Вие сте остарели.
Сега какво разбрахте? Каква беше темата? Всякога, когато имате едно начало, имате и един край. Трябва да знаете, че щом дойде краят, тогава започва истинската работа. Преди да дойде, преди да се съединят началото и краят, няма работа. Това са състояния незавършени, преходни състояния. Тогава започва истинската работа в живота. Когато едно начало се свърже със своя край, започва истинската работа. Тогава започваш да влизаш в завършените процеси. Незавършените процеси, преходните процеси, се стремят към завършените процеси. Това е.
Аз ви турих една нова основа, върху която можете да градите, върху която можете да построите вашата бъдеща философия. Всичките ви работи ще тръгнат другояче; може да се спрем някой път върху квадрата.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
36 лекция от Учителя, държана на 26 юли 1935 г., София, Изгрев.
