ТРЕВА, КЛАС И ПЪЛНО ЖИТО
Защото земята от само себе си произвежда първом трева, после клас и напокон пълно жито в класа. (Мк, 4:28)
Ще чета 4. глава от Евангелието на Марка, до 35. стих[1]. Ще взема 28. стих: „Защото земята от само себе си произвежда първом трева, после клас и напокон[2] пълно жито в класа.“
Преведени тия думи на съвременен език, представляват една притча – дадена на деца. А когато е преведена на възрастни, трябва да се измени нейният вътрешен смисъл. Павел на едно място казва: „Когато бях дете, разсъждавах и мъдрувах като дете, а като станах мъж, напуснах това, което е детинско.“ (І Кор, 13:11) Следователно всичките неща в своя развой, в своето възходящо развитие, претърпяват видоизменения и тия видоизменения трябва да се схващат тъй разумно, както онази жена плетачка, която плете – как схваща[3] бримките и една по една ги реди, и образува цял ред, и така върви чорапът, който се плете. Ако вие пропуснете една от тия малки бримки, образува се една междина, следователно на изпуснатото място се образува дупка и всички тия дупки на нашия живот, които сега съществуват, се дължат на тия изпуснати бримки.
Някои питат: „Защо е тази дисхармония?“ Казвам: Пропусната е някоя бримка от колелото на Живота.
Сегашният главен стремеж на хората трябва да бъде да схванат и да изправят своя живот. Онзи, който може да разбере смисъла на своя вътрешен индивидуален духовен, съзнателен живот, той е намерил правилния път и неговият живот ще се развива правилно и нормално. Когато говоря за индивидуалния живот, не разбирам частния живот на отделно лице – не. Когато човек схване отношението с Цялото в Битието – на каква степен на развитие е и какво трябва да прави – той не може да живее единично. Вън от общия съзнателен Божествен живот той не може да живее. Както детето от само себе си не може да се зачене и роди, тъй и човек от само себе си не може да се зароди и роди – непременно трябва да има някой, който да го зароди и роди.
Тъй семето в земята отде е дошло? От само себе си израства ли? Казано е в Библията „по образ и подобие“ (Бит, 1:26). И тази земя, пръстта, е, която има сила да направи семето като трева, т. е. подобно на нашия живот – да му даде един несъзнателен живот – един живот на движение. И този живот мяза[4] на една цев[5] – от едната страна влиза, от другата излиза. И всички хора, които водят този несъзнателен живот, приличат на тази тръба; казват: „Да си похапнем и пийнем!“ Тогава какъв е смисълът? И учени, и философи казват: „Смисълът на нашата тръба е да влиза и излиза“. Не е това смисълът на живота – само да влиза и излиза. Влизането и излизането не разрешава въпроси. Ако вие кажете: „Да извадим нещо от касата“, а не извадите, а после: „Да турнем“ и не турнете, как мислите, какво ще стане? Казвате: „Аз извадих и турнах“ Да, мислено, но мислено тургане[6] и изваждане не важи за касата.
Сегашните хора казват: „Да направим това, да извадим тези погрешки на този живот“. Тургат и изваждат и после не върви. Защо животът не върви? Те смятат наум, наум само смятат. А казва се в притчата: „Семето трябва да се турне в земята, да му се даде вода и живот“ ( Мк, 4:26-28). Има връзка между тревата и Бога – Бог, като създал света, е дал живот на тревата, следователно животинският живот е излезнал[7] от тревата. А на човека да се даде плодът – и човешкият живот е произлезнал от плодовете. От Живота започва да расте и се развива човекът.
Тревата и житното зърно са два полюса, а класът – това е средата. Защо зрънцата са наредени тъй в една правилна градация? Правили ли сте своите наблюдения върху житното зърно – как едно след друго се нареждат и разликата по ред между всички е тъй различна в своето естество, както между две деца, които се раждат от една майка. Между две зърна има толкова голямо различие, както между сина и дъщерята или между две сестри. Но ние въпреки това не виждаме това различие и казваме, че всички зърна са едни и същи. Не, не са.
Сега защо Христос взема за пример тук житото? Произходът на житото е велик. Цяла една йерархия в Небесния свят от възвишени същества са дошли на Земята, когато е станало грехопадението, те са пожертвали своя живот за въздигането на съвременното човечество. И тия житни зърна са все от ангелски произход, в тях има същества от всички йерархии – от най-възвишените до най-низшите. А съвременните хора, като вземат тия същества в своя шиник[8] и спорят за житото по колко да струва. И някой път казват, че е много скъпо, а сега е дошло житото да се продава по 4 лв. И казват, че било много скъпо, а житни зърна има от 16 000 до 20 000 в един килограм. Ний сме се научили само да продаваме и купуваме.
Като кажат хората: „Ний сме много културни“, казвам: Съвременните хора са научили две действия само: продаване и купуване. Едното е изваждане, а другото – събиране. А то е главното на реда. Ние сме достигнали само да продаваме и купуваме, нищо повече. Следователно намираме се на една степен в своето разбиране, която е много долна в този живот. Попитайте вие всички съвременни културни хора, попитайте религиозните хора откъде идат. Те ще кажат: „Господ ни е пратил от небето.“ Какво е отношението между Господа и тях? Сеячът не е подобен на семето – между семето и сеяча има голяма разлика. Подобие има, но какво е то? В какво седи това подобие? Туй „подобие“ още на земята го няма и този „образ“ още не е сформируван[9].
Ще ви приведа един разказ в миналите векове на човешката култура. Съществували две царства, едното – пиесисти, а другото – салюмани. В тия два културни народа имало два обичая. Отишъл при пиесистите един човек на гости, приели го много любезно – почнали да го гощават с много хубави гозби. Но след 30 дни го приспали и след това му изрязали от бута най-тлъстото място, едно парче, за да видят какво е месцето на този гост. Излекували го и пак след 30 дена – другата задница. Този гост не знаел какво става с него, защото те го приспивали, докато той съвършено се обезобразявал. Връща се той у дома и разправя за своите приключения при пиесистите, че били много любезни, много хубаво го гощавали, обаче тялото на човека пострадало, особено тия, меките части. След това отишъл и при другия народ, салюманите. Те също го угощавали добре, също го приспивали, но му пускали кръв, от която си правели златни пръстени. Тъй много пъти пускали кръв на госта си, че като се върнал в своето отечество, станал на кука. Научил всичко той и в едната култура, и в другата. Те се отличавали помежду си.
Сега ще кажете вие: „Слава Богу, че ние сме надраснали обичаите на тия два народа.“ Не, не сме ги надраснали. Тия обичаи и сега още съществуват между нас. Имате някой приятел, който ще ви кани, ще ви угощава, но задницата ви ще обърне на дедермон[10], а от другия ще се върнете краен неврастеник[11]. И няма да знаете причината. Причината е, че първият ще опита вашето месце, а вторият ще си направи златен пръстен. Тия две раси са на астралния свят. Тук често постъпват по същия начин – обезобразяват хората. Тия всички рани се дължат на пиесистите, а другите заболявания на неврастениците се дължат на салюманите.
Наистина, съвременната наука е един разказ, но един разказ, който ние оправдаваме. Има микроби, които ни пускат кръв и които ни изпояждат месцето. Питам: защо се явяват всички тия противоречия, коя е причината? Някои казват – злото. Но причината на злото? Защо злото съществува, защо съществуват войни, убийства, крамоли между хората? Ще кажете, че това е закон на необходимостта. Проверили ли сте този закон? Ще кажете: „Така е наредил Господ.“ Проверили ли сте това? „Съвременната култура го изисква.“ Проверили ли сте това? Нима съвременната наука изисква това – да се правят джамбони[12] и разни консерви в тенекета[13] вътре?
Сега имаме ред такива философски твърдения, които не се обуславят на никакви научни основи и на никакви морални принципи. За пример – ний казваме, че един човек е лош, а друг – добър, но с какво мерим добрия и лошия човек? Тъй пиесистите угощават много добре човека. Ще кажете: Това са хора културни – тъй трябва да живеят. Но когато дойде рязането на месото, няма да знаете причината и как ще си обясните това, като се върнете с тия рани? И как бихте си обяснили, питам, това? В тия две раси е имало желание да се опита човешкото месо. Причината е малко по-дълбока. Този закон го изваждаме психически от живота, той е верен. Когато двама се обичат, в единия се ражда желание да мушне онзи, когото обича, за да го почувства, да му отреже от месото. Защо се мушкат? Които се обичат, те се мушкат. Всичките мушкания и страдания не стават от омразата, а от любов. Следователно омразата е едно последствие от Любовта.
Вий ще кажете, че аз обвинявам Любовта. Не, не я обвинявам, но аз гледам другояче на нещата, по-философски. Но от ваше гледище това е едно противоречие. Когато в земята има едно семе, нима земята не го изпухва[14], взема му черупките и като остане онзи Божествен живот, тогава почва новият живот, започва да се сформирува новото растение. Така и Любовта ще ти нареже гърба, ще ти напука кожата. „Трябва да станеш нещастен, трябва да страдаш, защото страданието, казва Любовта, е един подтик към разбиране на моята същина.“ То е разрешение.
И питам: Ние, съвременните хора, които избягваме тази жестокост, мислим ли, че смъртта не е по-жестока? Тя нарязва не само дебелите части, но взема всичко и оставя само костите. От гледище на физическия свят и на съвременния живот това е жестоко. За онзи, който не знае да гради, а само събаря, това е тъй, но за онзи майстор, който разваля къщата, за да съгради по-хубава, това е една благородна черта в него.
Следователно Бог събаря, за да съгради нещо по-велико в света. Господ ще събори сегашната наша култура, един ден ще остави само костите в гроба. От тази култура на ХІХ и ХХ век, от тази култура на религиозни вярвания ще останат само мъртвите кости. И като събори Господ костите на всички културни хора, учени, патриарси, проповедници и други, които философстваха, Той ще им каже: „Мъртви кости, кажете, какъв е смисълът на живота?“ Те ще кажат: „Господи, ние не знаем, ние сме разединени.“ Рзединени сте, защото сте изгубили Любовта. Всички искате да почивате на удовете[15] си и бълха да не ви ухапе, да бъдете прекрасно облечени, да бъдете заобиколени със слуги и слугини, да бъдете герои, да носите Гергьовски кръстове[16] и да кажете, че сте хора културни, а като дойде до възвишеното, да кажете: „Такъв живот не е живот.“
Но цялата съвременна култура се дължи на микробите. Първо идват глистите, след тях – къртовете[17]. Къртовете са много полезни, защото те като окисляват земята, принасят полза, и винаги, където е минал кърт, всичко се раззеленява, а където е клекнал човек по нужда, всичко изсъхва. И казва този човек: „Аз съм културен.“ Казвам: Културен човек – на сушата. Влезте в съвременните домове, в църквите, в училищата – няма искреност, няма никаква Любов.
Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката.“[18] Днес като дадеш пари, всичко става с тях. И служба с пари се намира, и в църквите за пари служат, и майките с пари раждат, и в училището – пари. И булката, като ѝ се турне гердан, тръгва и става майка. Майката, която представлява нещо най-благородно, и тя се е опетнила – трябва да ѝ турнат гердан и златен пръстен, и тогава ще каже: „Моето детенце – аз съм майка.“
Някой казва: „Аз вярвам в Бога, защото имам злато.“ Ти не вярваш в Господа на Любовта, а вярваш в Господа на златото, на силата. Съвременните хора вярват в парите. Казват: „Аз вярвам.“ Казвам: Твоят господ е в кесията. Твоят господ казва: „Парице, парице, всесилна царице, с тебе – в рая, без тебе – накрая“[19]. С такива схващания, които ние имаме, не само българите, но и целият съвременен културен свят какъв културен мир[20] и какъв подем може да се създаде?
Трябва един нов морал, който да преобразува душите и умовете на хората. И аз бих повярвал, че тази нова култура е дошла само когато хората заработят без пари. Друго нещо да се дава. Всеки един от вас трябва да намери един модус[21] – нещо, което да замени парите. Без пари може да се живее, но без душа, без ум и без сърце не може да се живее. Без пари – може, умни трябва да бъдем. Съвременните хора са направили парите един идеал. Парите трябва да станат слуги, а сега те заповядват на целия свят. Няма тайни, които парите да не могат да разгадаят. Какви ли не шифровани телеграми царе и министри са ги пращали, държали са ги под ключ, и тия хора, през ръцете на които са минавали, са ги разгадавали, като че са ясновидци. Държали са ги в затворени каси и тия каси са се отваряли по един магичен начин. След като се наброи 1000, 2000, 10 000 златни и касата се отваря, и ключът става разгадаем с всесилната парица.
Женското сърце, което Господ е заключил със седем ключа, хората и него са отключвали с пари. Като дойде някой момък при момата, турне ѝ една верижка, даде ѝ 1000, 2000, 10 000 – тя даде ключа и тъй нататък, докато той вземе всичките ключове. И после тя казва: „Излъга ме. Аз не мислех за тебе така.“ Човек, който борави с пари, не може да бъде честен човек. Женското и мъжкото сърце никога не трябва да се отваря с пари. И онази мома, която даде седемте си ключа, седем пъти по седем ще се прероди в света и ще мине такива велики страдания, които ако тя би знаела, главата ѝ щеше да побелее девет пъти. И ако ме питате вие защо са тези страдания – защото вие сте дали ключовете на вашето сърце с пари. Някои от вас сте се покаяли, пак ще ви поставят на изпит. Как ще издържиш? И да не те съблазнява толкова парицата.
И сега семето ще бъде посято вътре в нас. Защо искат хората тия ключове? Най-възвишеното и най-благородното – това расте в човешкото сърце. Човешкото сърце е олтар, където гори огънят на Живота. Умът е светилникът на този олтар, а всички желания са огънят отдолу, който се подклажда и трябва да го има при жертвоприношението. Желанията трябват – когато ни дойде някой човек на гости, ний ще заколим някое от тия желания. И Авраам[22], когато му дошли 3-4 ангели, им заклал едно теле (Бит, 18:1-8). То има мистичен характер – ти ще заколиш едно желание и то най-хубавото, ще го опечеш и ще нахраниш госта си с него. Ще принесеш в жертва едно желание – най-чиста храна ще дадеш. А Господ е казал преди три хиляди години: „Не ви искам нито телина[23], нито да ми колите волове“ – казано е от пророка, в 66 глава от Исая[24] (Ис, 66:3), че който коли вол, е като онзи, който убива човек; а който принася агне в жертва, е като онзи, който прерязва гръцмона[25] на псе.
Следователно ние сме още далеч-далеч от Истината. Някой ще спечели малко, ще рече: „Аз ще дам на църквата 10-15 хиляди лв.“ и мисли, че е направил много. Или ще направи златен ореол на света Богородица и мисли, че много нещо е направил. Къде отидоха тези златни и сребърни ореоли в Русия? Болшевиките ги стопиха. Божественият Дух иска да каже: „Не такива венци Аз искам от вас.“ Не ви го казвам това за упрек. Когато един наш брат или една наша сестра страда, ние на тях трябва да окачим тоя венец, там да турнем ореол. Който иска да се убие, той има нужда от венец. Църквата – това е човешкото сърце – като вика, ние трябва да отговорим. И може тогава да направим разлика между сегашното учение и това.
Ще влезнете във връзка с Невидимия свят. Ний проповядваме една Истина, има само една вяра. Вярата е само една, ние сме престанали да ходим с вярвания. Това са живи факти и закони, които виждаме всеки ден. Във всички живи същества ние виждаме нещо по-велико, отколкото хората виждат.
Сега вие ме разберете. Ще кажете: „Дано и ние да видим“, но ако вашите очи се отворят, ще внесете анархия на Небето. Човек, който има очи, не трябва да върши никакви престъпления, абсолютно никакви престъпления, никаква лъжа не трябва да влиза в неговото сърце. Казва някой: „Да прогледнем!“ Може, но отхвърли ли лъжата, убийството, отхвърли ли злобата? Вложѝ Любовта в душата си и ще прогледнеш в един ден. Вложѝ Любовта, и в един ден целият твой живот ще се измени, и ти ще станеш силен и мощен, и ще вършиш това, което Господ иска. И ние, като сме загубили Господа, чакаме Го да дойде. Момата чака своя възлюблен да я избави от бащата и майката, и като я избави, турне ѝ венец – спасението дойде. След 3-4 месеца момата не е добре, казва: „Излъга ме, отидоха ми младините.“ Защо не е добър възлюбленият? Той е от черните братя, от онези, които режат задницата и пускат кръв. И като я напече[26], каже ѝ: „При майка си иди, дай парици!“ Докато майката каже: „Няма вече.“ А той ѝ каже: „Не те искам тебе, пари, пари искам.“ Синът каже на баща си: „Пари, пари.“ Братът: „Пари, пари.“ Учителите: „Пари, пари.“ И целият свят сега е на парила[27], защото все за пари говорят хората. Не е започнала онази еволюция – от трева да се образува едно стъбло, което да създаде подтик на ония възвишени мисли, да се преобрази Животът. Не е голяма мъчнотия да се преобразува Животът и съвременните хора трябва да дойдат дотам – да кажат Истината.
Едно време имало един цар – бил много тщеславен[28]. След като носел всички дрехи, всички платове, най-после казал:
– Искам един такъв фин и хубав плат, който да бъде тъй хубаво ушит, та да изглежда, че не е бутнат с човешка ръка, и с тези дрехи да оправя света.
Най-после се явяват двама души и казват на царя:
– Ний ще изтъчем такъв плат.
Отпуснали кредит, турнали стана и започнали да тъкат без ръце. Праща царят министрите си да видят, отиват един по един, докато отишли всичките 10. И казват:
– Отличен плат, като него няма.
Дошло време, царят се облякъл с новите дрехи и тръгнал. Събрали се хора, музики свирят, всички гледат, но нищо не виждат, пък и кой смее да каже, че няма плат? Но ето, че едно дете на 5 години извикало:
– Царят е гол!
Та и ние, съвременните хора, морално сме оголели като този цар. И умствено сме оголели.
Кажете ми вие сега една ваша оригинална идея, която досега да не е изказана. Аз ще ви дам 100 000 лв. Кажете ми една идея, която да не е изказана в света! Ето едно средство веднага да станете богати. В Америка преди 25 години някой дал 25 000 лв. за една нова идея, а аз ви давам 100 000 лв. И всички превръщаме все една и съща каша от брашно, въртим я, въртим я и нищо не излиза от кашата. От първоначалната каша станаха слънцата и Земята, а от вашата каша нищо не излиза. Защо? Защото ние не сме още в състояние да признаем онази велика Истина. Ние отричаме всичко и своя живот отричаме. Ако попитаме някого отде иде, ще каже, че е от Франция, от Америка, но ако ни попитат отде идем на Земята – не знаем какво да кажем. „Еее, не знаем, чакай да видим учените хора какво казват.“ Те ще кажат, че сме дошли от малък микроб, който се уголемява и уголемява. Но тези учени хора видели ли са този микроб? Бяха ли те там, отде е слязъл този микроб? Тогава той не беше много малък. За в бъдеще тепърва ще се изучава как се е образувал този микроб. Съвременната наука отново трябва да изучава научните въпроси.
Всичко в света съществува. Всичко съществува първоначално. Животът на Земята, който се проявява, той не се е проявил още всецяло и до неговото завършване трябват милиони години. Ако първоначално е било микроб, а сега е минал като човек, какво ще стане от него, на какво ще се обърне след толкова години, като минат?
Аз бих желал да ми дадете една скица – на какво ще се обърне човекът. Виждали ли сте Ангели, Херувими, шестокрили Серафими – виждали ли сте ги? Някои може да ги са виждали. Турете си на ума да мислите – Новото учение изисква най-съзнателно да се проверят тия истини, които съществуват в света.
И не правете тази погрешка, за която ще ви приведа един малък разказ: Дал Господ малка нива от 4 декари на един беден земледелец, когото Той пратил на Земята, да се развива, но му дал много камениста почва. 20 години орал човекът с жена си и децата, но нищо не ставало. Употребил всички съвети, които му давали хората – нивата не раждала. Осиромашал той, но веднъж, като седял при нивата си, минал един старец – мъдрец, който му казва:
– Защо, братко, тъй си се умислил, отчаял?
– Как да не съм? Господ ми даде една нива, двайсет години работех, но тази нива нищо не ми даде. Господ има към мен много лошо разположение и мисля да се скрия, да избягам. Господ не ме обича.
Тогава старецът изважда и му дава три златни зрънца:
– Аз ще ти дам един метод – ще ги посадиш на три места, ще ги поливаш и няма никому да казваш. И нивата ще почне да ражда.
Старецът си заминал. Когато земеделецът взел тия зрънца, те почнали да се уголемяват в ръката му и той си казал: „Може да ги продам, няма да ги посаждам. Двайсет години работих на нивата, сега ще взема много пари за тях и няма да работя.“ Турил ги в торбата и тръгнал за града. Отива при един златарин и казва:
– Имам едни особени златни зрънца.
Изважда ги от торбата си и вижда вътре три гъби. Златаринът му казва, че нещо е мръднал и такива не минават. Връща се той на нивата, отваря торбата, намира пак три златни зърна. Казва си: „Ах, този магесник ме направи на мръднал пред хората!“. Заровил той трите зърна с торбата и тръгнал да бяга. Но не му провървяло, пак страдания – загубил зрението си. И вече бил на умиране, когато пак минава същият старец и го пита:
– Защо плачеш? Кажи, за да ти помогна.
– Е, едно време един човек като теб ме направи да бъда присмех на хората и сега загубих и зрение, и здраве, та вече не искам и твоите добрини.
– Но аз искам да ти помогна.
Връщат се двамата на нивата и гледат, тя буренясала. Изравят торбата със зърната, старецът изважда първото зърно и казва:
– В името на Любовта да се възвърне твоето зрение!
И той прогледнал. Взима старецът второто зърно и казва:
– В името на вярата да се върне здравето ти!
И човекът оздравял и се подмладил.
– И в името на третото зърно твоята нива да дава изобилен плод!
И действително след една година неговата нива давала най-много плодове.
– Знаеш ли защо не ти тръгна на добре? – запитал мъдрецът. – Защото зарови зърната с торбата.
А торбата, това е вашият егоизъм. Когато вземете Божествената истина, няма да мислите какво ще стане с вас, а ще кажете: „В името на тази Любов, в името на Вярата, на разумната Вяра, и в името на Надеждата – третото зърно, да има плод!“ И тъй ще дойдат всички добрини.
Сега питам ви: Вашите зърна къде са? Или трябва да дойда с вас да ги изровя? Върнете се на нивите си, всички да се върнете да изровите тази торба, да се възвърне вашето зрение, вашето здраве и нива ви да дава изобилен плод.
Това е мисълта, която Христос в вложил. Земята е човешката душа, в която посятото израства, когато Любовта царува, когато Надеждата е свързана с човешката душа, и с всички тия сили, които са в нас, и с всички възвишени желания. Ако вие бихте имали тази Любов и ви заведат на ешафода[29], у вас ще дойде една велика радост, че си отивате в своето отечество. Земята не е нашето отечество. Сегашните условия, при които ние се намираме тук, това е един затвор и всички тия спорове, наричам спорове на затворници. Сега в този затвор, за да се развием, трябва да вложим Любов. Вие още не знаете тази Любов. Някой ще каже: ,,Ах, гори ми сърцето!“ Да, Любовта гори, но ако този огън те изгори, това не е Любов. Тя е наука, която трябва да учите. Сега трябва да учите какво нещо е Любовта, за да извадите тия семена от торбата.
Отсега ще знаете що е Любов: вашето сърце ще има друг темп, вашите очи, мисли, чувства ще бъдат други. В света няма да има бесилки. Когато дойде Любовта, няма да има Народни събрания, дето се бият. И в Англия се бият там служителите на народа. И казват: „Бог е Любов, да се любим.“ И аз съм опитвал от тази любов, 30 дена като те хранят, после от гърба ти месо ще извадят. Момите казват: „Гори сърцето ми.“ Не, не, питам: „Готови ли сте да жертвате всичко за Бога?“ ,,За Бога“ разбирам – за всичките свои братя на този свят да пожертвате живота си. Ще кажете: „Ако се пожертваме, какво ще стане с нас?“ Ако ние се самопожертваме, хора ще станем! Ако житното зърно не влезе в пръстта, то няма да израсне (Йн, 12:24), а като умре, то се увеличава. И човек, като се самопожертва, той се увеличава и неговият дух става мощен и силен.
Вие приказвали ли сте с Господа на Любовта? Аз не отричам, че сте имали разговор. Много добре започват хората, 30 дена те гледат много добре, хубаво те хранят, а после тази Любов е като на салюманите – добре те угощават, но да му мисли кръвчицата, а животът е в кръвта.
Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот.“ (Йн, 10:10) А ние, съвременните хора, отиваме все да вземаме. Аз не съм видял някой да донесе нещо. Момата отива да вземе и момъкът иска да вземе. И турците казват: „Който е по-сръчен, той взема заeка.“ И всички хора отиват все да вземат, а ний трябва да дадем онзи принцип, като дойдем някъде, най-първо да дадем в името на живата Любов – да се възвърне твоето зрение в името на живата Вяра – нека се върне твоето здраве. И когато аз проповядвам, казвате: „Много е хубаво, но то е неприложимо.“ А как мислите, че трябва да се приложи? Нов плат ще си купите, нови разбирания, всички ваши стари идеи и разбирания ще турнете настрана.
Не искам да хвърлям върху вас упрек, че сте грешници, но ви казвам: Вие, братя, с всичкото знание, което имате, искате да лъжете Господа и себе си, и в училище Го лъжете, и в църквата, и в домовете, навсякъде Го лъжете! Защо светът не се е оправил? Господ казва: „Защото ме лъжете.“ За някого казват: „Той е престъпник.“ Осъдят го и го обесват и всички вестници пишат, без да се гледа дали това е правилно.
В Русия един престъпник отива да се изповяда на един монах, на излизане този престъпник туря ножчето в джоба на монаха, а било закон монасите да не издават нищо, каквото им се каже на изповед. И когато искат да осъдят престъпника, той казва: „Вижте къде е ножчето, намират го у монаха и го турят на въжето[30] – разбраха ли съдиите, че този човек е виновен? Ние всички трябва да бъдем съдии, и когато мислим, всички трябва да мислим, и когато чувстваме, всички трябва да чувстваме. „Жена ми ме обича.“ А ти обичаш ли я? „Учителят ме обича.“ А ти обичаш ли го? Взаимност трябва да има и тази взаимност трябва да бъде поставена на една висока чистота – Абсолютна чистота. Не трябва да има раздвояване. Няма по-мерзко нещо от това да се използва Любовта на някого. Любовта е нещо свещено и човек не трябва да допуска нищо нечисто на 10 километра от своята душа. И когато почнем тъй да мислим, всички ще бъдете други.
Като дойде Христос, това ще стане и тук. Животът на Земята трябва да се преобрази. Трева трябва да изникне, да израсте нагоре – докато израсне във възвишения живот. Ако вие на Земята не можете да издържите вашите страдания и се съмнявате във вътрешния смисъл, то и на Небето няма да го намерите. Следователно Земята от само себе си направи първо тревата, после класа и най-сетне онова житно зърно (Мк, 4:28), което дава емблема или символ на нашия живот.
Сега върнете се у дома и направете опит – не чакайте да се преобрази този свят, вашият свят по-скоро може да се преобрази.
Питаше ме един господин преди 3-4 месеца, когато бях в Русе. На една височина изкопават кладенец 35 м дълбочина, а пò на ниско, на 50 метра, изкопават също кладенец, който бил 50 метра дълбок и инженерите се чудят за това. Но и нависоко има благоприятни условия. Трябва да копаете, да намерите ония извори на Живота си и вярвайте в едно нещо: колкото по-големи мъчнотии имате, толкова условията за вашето развитие са десетократно по-добри; и колкото сте по-охолни, толкова условията са по-лоши за развитие на душата. Сиромашия и богатство – това не са спънки за нашето развитие, ако идват естествено. Сиромашията стимулира всеки на труд и постоянство и след като прекара беднотията и дойде богатството, то е да използва човек всичко, каквото е придобил от по-напред. Като дойде богатството, то ще разкрие всичките ваши слабости, а сиромашията ще ви накара да използвате всички добри условия, при които можете да се повдигнете. Само онзи, който издържа богатството е с мен, а който не го издържа, той не е с мен.
И тъй, това зърно подразбира Божественото учение, което ще израсне в нас. Сега от кое зърно ще бъде – от това на пътя, на каменистата почва, между тръните ли, или е от ония зърна, паднали на добра почва? (Мк, 4:3-20) Аз се обръщам към вас като към ученици, да разрешите тази задача. И как ще я разрешите? Ще запалите свещта на вашата Любов в зърното. Само който е запалил този огън, той ще обича тази Истина. Под този Божествен огън на Любовта вие ще намерите тайните разгадки[31] на вашето сърце. Кажѐте тъй: „Аз искам да зная тази Любов.“ Някои хора казват: „Ние имаме Любов.“ Но аз ги виждам и чета едно недоразумение. „Ами ако има някоя лъжа?“ Няма лъжа. Ако имате Любов, лъжата ще дойде, но тя ще ви бъде помощница. Всички сили на света ще дойдат да ви помагат. На този огън всичко се събира, те ще ви познават, няма да имате неприятели. Нямате ли Любов, задницата ще ви бъде на дедермон направена и много златни пръстени ще има от вашата кръв. Имате ли тази Божествена Любов, не сегашната Любов? Колко години трае сегашната Любов в женитбата?
Аз съм превеждал този пример, дето един французин, като се оженил, първата година дал на жена си 3 000 целувки, втората година – 2 000, а след 5 години нямало вече никакви целувки. Значи до 5 години има целувки. Живот без целувки мяза на цветя без вода. Ако много целува човек, то е лошо, но и никак да не те целуват, пак е лошо. Не да те целуне и да те полее с пепеляна вода[32], а с чиста вода да те полее. Аз разбирам целувки, но от онези, които носят живот и сили в човешката душа. Като те целуне някой, да ти израснат крила, а не като те целуне, да кажеш: „Аз се опетних, отиде всичко“. Значи е било пепеляна вода.
И бих желал вие, сестри, да си давате сестрински целувки. А вие, братя, какви целувки си давате? Не после да кажете: „Как мирише“ – това е една формалност. Всичко трябва да произтича от дълбочината на нашата душа. А сега старите ще кажат: „Срамота е да се целувате, не е прилично!“, но и те са се целували едно време. Сега старите стават разумни. Старият казва на младия: „Ти с пепеляна вода да не целуваш.“, т. е. може да целуваш, но да бъдеш целомъдрен. Целувките трябва да са редки – като те целунат веднъж в живота или на годината, тази Любов ти ще я помниш през целия си живот, стига целувка да е. Но няма я, аз виждам все пепеляна вода.
Ще кажете, че все за Любов говоря. Че за печени кокошки ли да говоря!? В Любовта има нещо съществено и ние трябва да я създадем в себе си. Турете условия на волята. Най-първо дайте място на тази Божествена Любов, да заговори във вашата душа. И ако искате да знаете как, идете при някой земледелец. Той хвърга[33] семената не много дълбоко, като разрови само четири-пет пръста и те поникват. Та и вие ще изринете отгоре четири-пет пръста, и ще сеете. Тъй всички благородни семенца , които сега се крият, ще поникнат. И казвам: Пред вас има друг един свят. В този свят всички вярват – това е бъдещият, новият свят, който сега иде. И ако вие не приемете Любовта, в Новия свят не може да влезнете и ще има мушкане и дупкане. А щом влезете в Новия свят, ще има целувки, каквито Ангелите си дават и ще ви израснат крила.
Аз днес ви говоря в името на тази жива Любов, която трябва да преобрази всичко. И когато тя дойде, ще има песни от единия край на Земята до другия; ще пеят и хора, и птички, и цветята ще пеят. И не само цветята ще пеят, но и изворите. Всичко ще пее най-хубави песни и вие ще почувствате една Божествена симфония и ще кажете: „Това е смисълът на живота.“ Каквото е ваше, това не е живот. Когато моят живот няма място в тебе – няма живот, но когато ти участваш в моя живот, в съзнателния живот, тогава имаш почит и живот. Ние може да действаме, да растем, докато сме свързани с Бога. В деня, в който се поколебаем да любим, да вярваме, да се надяваме, веднага почваме да отслабваме. Тогава се ражда унилост, тогава сме всички неврастеници, недоволни сме. Казвам: Ти си се отделил от баща си, от брата си – върни се при тях.
А първата ваша сестра знаете ли коя е? Аз ще кажа коя е първата ваша сестра. Това е Любовта. И следователно мъже и жени, намерете вашата първа сестра – Любовта. Тя е много богата, тя е създала цялата Вселена и всеки ден праща своите слуги, като казва: „Братя и сестри, върнете се при мен!“ Бог е Любов. Да, Бог се проявява в първата наша сестра – Любовта. Не сте ли виждали вашата сестра? Виждали сте нейния образ. Понякога тя иде в дрипели[34], та се предрешва[35], защото се крие, инак зло би я унищожило. Вие не разбирате тази Любов, понякога тя се крие в страданията. В най-големите нещастия тя ще ви погали и ще си замине и като си замине, веднага ще ви стане леко на душата. Да знаете: когато дойдат големите страдания, тази Божествена сестра на Любовта е дошла в дома ви. Това не е алегория, това е велика Истина. Само една сестра имаме. Тя е първата сестра – първата и последната! Сестри други много има, но тя е първата сестра на Любовта.
„Който има уши да слуша, нека слуша.“ (Мк, 4:9) Или пак ще ми кажете: „Ако това е истина, голяма лъжа трябва да е.“ Най-голямата лъжа, но и най-голямата Истина. Зад най-голямата Истина седи най-голямата лъжа и зад най-голямата планина седи и най-голямата сянка. Зад най-голямата Любов седи и най-голямото зло. Ако злото е много голямо, търсете Истината, търсете и Любовта и ще я намерите – вие не сте далеч от Божествения свят.
И казва Христос: „На какво да уподобя царството Божие? Семе, което се хвърля на земята и от само себе си произвежда първо трева, после клас и напокон житно зърно.“ (Мк, 4:26-28) От това житно зърно, оттам води началото си нашият разумен живот, който ние сега започваме.
В тази беседа целта ми е да ви кажа, че вашата първа сестра ви кани на гости, всинца[36] имате покани. Тя ви е приготвила голямо угощение. Сега ще кажете: „Кой ще ни заведе?“ Всеки сам да иде, аз ви давам поканите. Като си идете, кажете: „Ще идем и ние на угощението.“
Беседа, държана от Учителя на 8 май 1921 г., София.
[1] Тази беседа досега не е излизала в печатен вариант, нито е включвана в някой от съществуващите каталози. Открита е през 2014 г. от добросъвестни, скромни, Божии работници и любезно предоставена на жадните за Слово души. Благодарим! Ръкописът е разчетен от стенограма, изписана с красив почерк, вероятно на стенографката Савка Керемедчиева (1901-1945).
[2] Напокон (остар.) – най-подир, най-накрая.
[3] Захващам.
[4] Мязам (ост.) – приличам.
[5] Цев – 1. Къса тръба от кухо стъбло или друг материал, която се използва за навиване върху нея на прежда при тъкане. 2. Къса метална тръба на оръжие, през която се изстрелват куршумите.
[6] Тургам е диалектна форма на турям, слагам.
[7] Излязъл – думите излеза, излезат и излезна, излезнат (излезнеш, излезне и т.н.) са некнижовни в съвременния български език.
[8] Шиник (тур.) – дървен цилиндричен съд за зърнени храни – към половин крина: 8 – 10 кг.
[9] Сформирувам – сформирам.
[10] Вероятно дармон, дръмон (от гр. dremyni) – решето с едри дупки.
[11] Неврастения (от гръцки: слабост на нервите; от τὀ νεῦρóν, неврон – „нерв“, и ὰσθενὴς, астенес, „слаб“) – вид невроза, която се проявява с нарушение на съня, умора и намалена работоспособност, повишена раздразнителност и др.
[12] Джамбон (от фр.) – шунка.
[13] Тенекета (мн. ч. ср. разг.) – тенекия.
[14] Изпухвам – вероятно от пухвам, набъбвам, издувам се.
[15] Уд (ост.) – крайник, орган на тяло.
[16] Георгиевски кръст е награден знак към ордена на Свети Георги, даван на нисшите военни чинове. Съществува от 1807 до 1917 г. и се присъжда за изключителна храброст, проявена в бой срещу неприятеля. Кръстът е висша награда за войници и подофицери, докато офицерите се удостояват с ордена на Свети Георги.
[17] Кърт (ост.) – къртица.
[18] „Който плаща, той поръчва музиката.“
[19] „Парице, парице, всесилна царице, с тебе – в рая, без тебе – накрая” е парафраза на популярното в края на ХІХ век стихотворение на Петко Славейков „Песен на паричката“ (1861 г.). Тази фраза се използва от Учителя в множество лекции и беседи.
[20] Мир (ост., старослав.) – свят.
[21] Модус (лат.) – разновидност, начин.
[22] Авраам е праотец на израилтяните и според библейската книга Битие е първият от патриарсите на еврейския народ. Името му на еврейски означава велик баща. За да изпита верността му, Бог поискал от Авраам да принесе в жертва своя син Исаак, но в последния момент превърнал момчето в агне. Бог казал на Авраaм да напусне родния си дом в Ур и да завладее земята Ханаан. Там Той сключил завет с него – заради верността си към Йехова Авраам получил обещания, че ханаанската земя ще принадлежи на потомците му.
[23] Телина – вероятно телешко месо.
[24] Пророк Исайя е живял през VIII в. пр. Хр.
[25] Гръцмон (разг.) – гръцмул, гръклян.
[26] В смисъл да се подложи на натиск, да се принуди.
[27] Парил (ост.) – скара за парене на горещ извор или в баня.
[28] Това е приказката на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“.
[29] Ешафод – издигната на публично място площадка, на която се изпълнявали смъртни присъди.
[30] Тази история е разказвана и в др. беседи на Учителя: „Разправят история за един руски проповедник на 85 години. Отива един престъпник, който убил руския княз, да се изповядва пред този стар отшелник, как е извършил престъплението. Тъй като полицията започнала да го издирва, при изповедта си той поставя ножа, с който е извършено убийството в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди-кой си проповедник и там ще намерите ножа.” Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож?” Той казва: „Дойде един да се изповяда.” Но полицаите не му хващат вяра. Какво ще каже този отшелник? Осъждат го. Как ще се оправдае? Вие ако сте на мястото на проповедника и сте дали обещание, че нищо няма да кажете, ще трябва понесете престъплението на престъпника.“
[31] Разгадка (ост.) – разгадаване, решение.
[32] Пепеляна вода – буквално вода примесена с пепел. При католиците Великденският пост започва не в понеделник, а в сряда, наричана Пепеляна (dies cinerum – ден на пепелта). На този ден вярващите си посипвали косите с пепел (в по-ново време – само с вода и малко пепел в нея) в знак на разкаяние за сторените през годината грехове. В народната традиция се вярва, че когато корите за баница, юфката и др. подобни продукти се направят с пепеляна вода, стават по-хрупкави и вкусни. В народната медицина пепеляната вода се използва при лечение на някои болести.
[33] Хвъргам (разг.) – хвърлям.
[34] Дрипел (ост.)– парцал, дрипа.
[35] Предрешвам се – преобличам се.
[36] Всинца (ост.) – всички.