НЕПРЕОДОЛИМО ЖЕЛАНИЕ
(На 2 декември Учителят не дойде.)
„Добрата молитва“
(Прочетоха се темите „Предназначението на християнството“.)
За следния път пишете темата „Защо плачат малките деца“.
Защо хората са ходили голи? Защо първият човек е бил гол? Писанието казва, че като се отворили очите на първите хора, видели, че били голи. Адам видял, че бил гол. Предполагат, че или човек е бил гол, или“ познал, че е гол. Трябва да се знае дали действително е бил гол или като е съгрешил, е станал гол. Писанието казва: „Да не се види вашата голота.“ Под думата „голота“ се разбира един неоформен характер, един човек, който обича да греши. Казва се – голота има в него. Значи няма в него знание. Той представя, че има знание, когато няма. Представя се, че е добър, че е щедър, когато не е такъв. Някои хора се представят като много добри. Някои се представят, че са много лоши. Но с това той иска да каже: „Аз не съм от слабите хора.“ Да не се намериш в някое особено положение. От вашето гледище трябва да бъдем добри. Какво подразбирате под думите „да бъдем добри“? Ние разбираме следното. Ако един човек ни даде пари назаем, ако ни нахрани, той е добър. Значи, ако ни даде всичко, което искаме, той е светия, той е добър за нас, а пък, ако не извърши това, което искаме, той е лош. Прави ли са тези съждения? Донякъде. Те са верни петдесет процента.
Човек, който прави добро, той е толкова светия, колкото и аз съм светия. Светията на светия прави услуга. Банкеринът на банкерин заема. И ние казваме, че е много добър. Той заема, защото има трима гаранти. Има трима милионери, които гарантират. И ако той не плати, хващат гарантите да платят. Да допуснем, че аз отида при някого, за да ми даде пари, и той ми казва: „Нямам пари.“ Говори ли той истината, че няма пари? Има пари. Той ще намери някой долап, че е дал кредита си някому, ще се извини и ще каже: „Ще имам предвид.“ Ние ще считаме ли този банкер намясто? Намясто е. Аз нямам право да ходя да искам пари от него. Ние казваме – той е длъжен. Щом е длъжен, трябва да има някой закон. Ако отида при някоя банка, касиерът е длъжен да изплати на мене известна сума кога? Когато нося някой чек. И ако този касиер не иска да ми изплати, тогава той спрямо този закон, който съществува, се счита за престъпник. Но ти отиваш без никакъв чек и казваш: „Аз имам внесени пари.“ Той не вярва на думите ти. Има ли право човек да не вярва? При сегашния строй на нещата няма право да ни вярва. Той казва: „Докажи.“
Сега положителната страна да разгледаме. Аз бих направил един опит. У вас имате ли конци? Но не малки конци. Дайте ми сега четири дълги конци за един фокус. По един метър дълги. (Учителят Взе четири конеца и ги размеси.) Сега можете ли да ми кажете кой конец на кого е? Конецът е ваш, като дойдете да се хванете за него. Конецът е ваш само когато се хванете за него. Щом не се хванете, той не е ваш. Сега за изяснение ще ви кажа следното. Вие имате такива кълбета с конци, но не знаете да работите и ходите голи.
А виждате, че друг се е облякъл. Ще кажете: „Защо се е облякъл онзи, а аз ходя гол?“ Онзи превърна конците на дреха и три пъти се облича на ден. Има какво да се облича. А пък ти нищо не си направил, няма с какво да се облечеш.
Нека дойдат тук при мене една млада сестра и един млад брат. (Един млад брат и една млада сестра държат в ръцете си по един конец. Конците са кръстосани.) Имат те един спор. И двамата няма да си пущат ръцете. Как ще разрешите въпроса? Кой трябва да пусне? Да остави ли единият конеца си? Не, всеки трябва да си пази конеца. Ще пуснеш едната ръка и после пак ще заловиш този край.
Сега нека дойдат един стар брат и една стара сестра. (Кръстосват се четири конеца.) Тези два конеца спориха, тук е спор между двама. Единият трябва да отстъпи. Ако пуснем единия конец, какво се разрешава? Разрешен ли е въпросът? Не е разрешен. (Сестра Олга Славчева пуска конеца.) Въпросът разрешен ли е? Не. Да допуснем, че една мома си има един любовник. Да кажем, че тя люби и друг мъж. Тя като люби един момък, това е частна собственост. Като люби и друг мъж, тя е колективна собственост. Може ли тя да бъде жена на много мъже – да бъде колективна собственост? Ако тя има четири-пет мъже, какво е разрешила тя? Или нека разгледаме въпроса другояче. От един банкер вземеш пари или вземеш пари от четири души. А ако имаш да дадеш на четири души, въпросът е още по-сложен. От един банкер да вземеш пари, е трудно, но от четири души – е още по-трудно. А от десет души – още по-трудно. Кое е най-хубаво? От никого да не вземаш пари. Може ли? Може. Ще стане обмяна. Аз имам жито. Ти имаш пари. Давам житото, вземам парите. Да нямам никакви задължения.
(Учителят посочва конците.) Сега работата е оплетена.
Четирима души са оплетени. Та казвам, всеки един въпрос трябва да има един начин за решение – да отстъпиш. Ще пуснеш единия край на конеца и ще се оттеглиш, после пак ще вземеш този край. Но този конец ще си го държиш. Няма да оставиш конеца. Конецът е твоята мисъл. Няма да я оставиш, но ще дадеш възможност на тая мисъл да действа. Ще вземеш конеца си и ще си отидеш с него. Когато единият човек остави конеца си, това не е хубаво. „Имам убеждение“ – ти казваш. То е старо убеждение. Старото убеждение е много хубаво. Ако имаш един стар пръстен, ще го разтопиш, ще направиш от него един хубав пръстен и ще му туриш един скъпоценен камък. Този стар пръстен не струва ли пари? Струва.
Та всяка една твоя мисъл трябва да я впрегнеш на работа. Вие сега разрешавате въпросите по съвсем друг начин. Всички хора са роби на известни малки удоволствия в дадения момент. Той иска да не пусне конеца от двете му страни. Но ако не пусне конеца – единия или другия край, ако не пуснат конците и двамата, тогава какво ще излезе? Ако теглят и двамата тези конци, последните ще се скъсат. Нали знаете, че децата турят такива конци и теглят. Тогава могат конците и на двете страни да се скъсат. Скъсването може да умъртви и двамата. Питам, щом умрат и двамата, каква работа ще се свърши? Вие ще кажете – втори път като се преродя. Да умираш за едно скъсване на конеца, да докарам работите дотам – за два конеца, разумно ли е? Да не ти дойде на ума, че има и друг начин. Ако не умираш и разрешиш въпроса, ти си умен. Господ казва: „Пусни едната си ръка!“ Въпроса – или със своята мисъл, или със своето сърце трябва да разрешиш въпроса. Ще пуснеш едната си ръка. Или сърцето ти трябва да отстъпи и да даде, или умът ти.
Какво значи даване? Аз схващам въпроса така. Обидени сте за един център. Всеки държи с едната си ръка. (Учителят държи Всички други краища.) Тогава как ще се разреши въпросът? Вие не сте свободни. Никъде не можете да отидете. Вие сте в едно поле на дейност, в което по никой начин не може да се освободите. От мене зависи дали да пусна, или не. Ако ви пусна по една орбита, вие ще се въртите около мене.
Да допуснем, че не ви пусна конците. Какви ще бъдат моите съображения? Вие ще кажете: „Той ми влияе.“ Какво мога да ви влияя с един конец? Какво мога да взема по този конец? Или какво мога да ви дам по него? Почти нищо. То е само една фантазия, че аз в случая съм господар на положението. Тези конци могат да се скъсат, и тогава цяла една система се изгубва.
Приложението на закона е – има една проста мисъл. Двама души се карали, спорят се. Мислите се групират по същия закон. Много мисли и чувства имат същите отношения, както отношенията в едно семейство. Човек е цяло едно общество. Ти трябва да разрешиш спорните въпроси между своите мисли и чувства. Ако ти разбираш своята мисъл, всяка една твоя мисъл представя едно възвишено същество, някой ангел, който временно обитава в тебе. Ти може да станеш проводник на този ангел за бъдеще този ангел да се въплъти. Този ангел е взел твоята мисъл под наем. И в бъдеще може да стане една твоя дъщеря или син, ако мисълта е добра. Но ако мисълта ти е лоша, то за бъдеще ще се въплъти един дух на подземието и ще имаш син, който ще постъпва според царството, отдето е дошъл.
Защо трябва да живеете? Вие отсега трябва да образувате вашия бъдещ живот. Вашият бъдещ живот ще зависи от това, как вие мислите сега. И ако вие сега не може да внесете хубавите възвишените мисли в себе си, какво бъдеще може да имате?
Вие искате сега някой да ви обича. Каква обич може да има между тези конци? Целият този конец трябва да живее, да се образува едно дърво на живота. Този спор е спорът на Дървото на познанието на доброто и злото. Тогава по закона на познаването доброто и злото как ще разрешите въпроса? Когато между двама души има отношения, единият дава с ума си, а другият дава със сърцето си. Ако и двамата дават с ума си или със сърцето си, тогава въпросът няма да се разреши.
Да допуснем, че вие имате едно дърво. Корените представят сърцето, а клоните – ума. Листата и цветовете са други сили, които функционират. Всяко дърво, което няма корени и клони, не може да функционира, не може да има съществувание. Този закон има приложение. Морално вие не можете да успявате, докато не разбирате закона. Трябва да имате едно правилно понятие, че трябва да отстъпвате. Да допуснем, че Господ държи тези конци и ти казва: „Пусни конеца! Пусни единия край на конеца!“ Ти можеш да кажеш: „Ще ми вземат конеца.“ Няма да ти го вземат. Пусни единия край. Двама души са в спор. Как ще се разреши въпросът? Ако единият иска да има двата конеца, той е на кривата страна. Всеки си взема своя конец и няма спор. Но утре дойде ново заплитане. Как ще го разрешите?
Вие казвате – известен спор е много труден. Както виждате, няма никаква трудност. Какъв спор има, който не може да се разреши? Представете си, че аз си държа ръката в този център на дейност и вие сте децата. В дадения случай от мене зависи. Аз държа единия край на конците. Аз държа центъра. Да направим превод. Влиянието на онзи, който държи в центъра краищата на конците, символизира влиянието на известни психични центрове на разумни същества. Ако тия същества са възвишени, тогава е едно. Но ако са низши, това значи да попаднете в ноктите на дявола. Въпросът си има разрешение. Не че този въпрос не е разрешим. И той е разрешим. Искам да ви покажа нагледен начин. Има въпроси, които първоначално лесно могат да се разрешат, но колкото повече децата влизат в една система, толкова въпросът за разрешението става по-труден. Но има един начин, един магически начин за разрешение. В дадения случай аз, който държа този конец, аз се намирам под същото влияние на други действащи сили. Аз не съм единственото лице, което разрешава въпроса. За вас може да съм единственото лице. Но ако вие мислите, че тази е единствената система и няма друг изходен път, вие се намирате в заблуждение. Да допуснем, че аз съм под влиянието на други сили и щом ме заставят да си оттегля едната ръка, то въпросът е вече разрешен.
Може да има спор между двама души. Единият отстъпва, и тогава въпросът се разрешава. Ще отстъпите, ще пуснете единия край на конеца и ще си вземете конеца за спомен. В съвременния свят има едно смътно понятие за морала, за отношенията ни с Бога. Отношенията ни с Бога не са такива, каквито ние си въобразяваме.
Малкото дете е било в ръцете на майка си. Тя го е носила, тя го прегръща, целува, къпи, храни. Но това дете един ден израсне – и майката престава да го къпе, да го носи на ръцете си, да го храни с мляко, да го целува. По-рано детето може да мисли, че майката изявява любовта си към него, като го къпи, като го носи. Но сега какво ще мисли? То може да помисли, че отношенията на Бога и на майка му спрямо него са се изменили. Защо? Защото растежът на детето, развитието на неговия ум и сърце са станали причина майката да измени своите външни отношения спрямо детето. Какво престъпление има в това, че майката не къпе сега своето дете, не го носи на ръцете си. Длъжна ли е да прави това? Тя е длъжна да го прави, докато детето е на три години, но щом стане на четири години, детето трябва да стъпи на краката си. До три години майката е длъжна да го храни, да го кърми, но като стане на четири години, то трябва да дъвчи.
Та сега Бог е престанал да има такива отношения към вас, каквито е имал едно време. Отношенията на сегашните хора са много по-добри, отколкото първите. Вие като ходите на баня, търсите теляци. Който влезе в банята, търси теляк. Няма по-лошо от това, да имаш теляк. Най-лошата баня е с теляк, а пък най-добрата баня е без теляк, защото, като оставиш този теляк с кесия да изтърка този кир от тялото ти, толкова хубави работи ще изчисти от тебе, че с години не можеш да възстановиш своето предишно положение. И аз зная богати, които са отивали на баня и после им е тръгвало така зле, че след години всичко, което имали, е отивало. Аз знам много професори, които, след като ги е търкал този теляк, след това всичко изчезвало от тях и са ставали шашави. Сега ще ми препоръчат теляци. Някой казва: „Препоръчай ми някой добър теляк.“ Никакви теляци не ви трябват. Нищо повече. Теляците са за света, а не за вас. Има сестри, които си служат още с теляци. За напредналите казвам сега – никакви теляци. Няма нищо по-хубаво от това, сам да се разтриеш. Ако намериш някой светия теляк, нека те измие, но обикновен теляк – не. Ако някой светия е вътре в банята, подложи гърба си, но ако не е светия, тури си сам ръката и се изтъркай.
Та искам да ви наведа на мисълта – да бъдете самостоятелни. В известно отношение ученикът трябва да бъде крайно самостоятелен. Аз мога сам да се изчистя. То е най-хубавото упражнение. Но ще кажеш, че на някои места не мога да стигна с ръката си. Ще кажеш: „Мога!“ Господ ти е дал твоята ръка да не остане място на тялото, дето твоята ръка да не може да пипне. Това е човекът. Ако е беден човек и няма пари да плати на теляк, ще се изчисти хубаво. По-смешна работа от теляци няма.
Ти имаш да разрешаваш една мисъл. Ти търсиш някой теляк, който да те поразтрие малко. Ти остави помощта всякога да дойде при крайния случай. Когато ти употребиш всички средства, има един момент, когато един човек ще дойде и ще ти направи много малка услуга. Ти си приготвил клечки, дърва, но нямаш кибрит. Дойде някой човек, драсне – и запали. Да не ходи той да ти носи дърва. Ти, след като си мислиш дълго време, след като си приготвил всичкия материал, дойде един учен човек, драсне и запали огъня. Това е Божествен закон. Божественият закон действа с най-малките сили. Това, което се нарича the finale causis. Последните сили са най-малките сили, с които се действа. Ти казваш: „Дошъл съм до края. Няма вече накъде.“ Щом си дошъл до края вече на твоята беднотия, ти си на спасителното място. Действай вече с тези най-малките сили, с които стават всички изправителни неща.
Ако не дойдеш до най-крайната сиромашия, че като бръкнеш в торбата си, да вземеш най-малките трошици и да ги изядеш и после да не намериш друга трошица, за да я туриш в устата си, дотогава ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът. Че това е философията на живота. Ако ти не може да оцениш малката трошица, не разбираш живота. Тази трошица е като житното зърно – може да стане като ябълка. Всички маги, които са завършили своето развитие, всички мъдреци имат тази сила. Ти като му дадеш своята празна торба само с трошици, той като бръкне и вземе една трошица от тебе, тя ще стане един самун. Вие сега седите и разглеждате въпросите от механическо гледище. Вие искате целия свят да обърне внимание на вас. В самата ти идея, да обърнат внимание на тебе, има нещо лъжливо. Ако светът сега трябва да обърне внимание върху нас, ако небето сега трябва да обърне внимание на нас, ние сме изгубени хора. Ако сега остане Бог да ме обикне, аз съм изгубен човек. Това е лъжлива философия.
Любовта на Бога е от самата вечност. Бог всякога има към мене едни и същи отношения. Само че човек в съзнанието си може да съжалява, че не е съзнавал по-рано тая любов и у него се заражда една вътрешна скръб. Ако човек мисли, че Божията любов към него трябва да се увеличи и че Бог не го обича вече, или че Бог за почва да го обича, това са човешки идеи, лъжливи идеи.
Или можем да имаме идеята, че някои хора могат да ни мразят. Това е лъжливо. Те ни мразят, понеже ние мислим, че ни мразят. Аз мога да накарам когото и да е от вас да ме мрази и мога да накарам когото да е от вас да ме обича. В един час мога да накарам и да ме обичате, и да ме мразите. Нали сте имали случаи, да допуснем, че имате някой ваш приятел и треперите за него. Той много ви обича. Но ако той забие една игла в кожата ви на дълбочина два сантиметра, във вас ще дойде едно чувство на отмъщение, ще искате да го блъснете. Защо да не се усмихнеш и да кажеш: „Много ми е приятно, забий още повече – на четири сантиметра.“ И колкото повече забива, вие да кажете: „Ох, ох, колко е хубаво.“ Пък ти казваш: „Безобразие е това.“ Питам тогава, де ви е любовта?
Каква е тази любов? Сега всинца минавате за светии и в дадения случай сте светии. Аз ви признавам всички за светии. Светии, които всякога не светите. Светии сте, но по някой път имате известни съображения и не светите. Туряте калпаци и се скриете. Аз срещна някой светия, който ми казва: „Ако така постъпваш с мене, аз вече няма да дойда в дома ти.“ Така ми казва този светия. Казах му: „Че ти и сега не си в дома си.“ „Най-първо аз нямам дом. Аз съм бездомник и ти се самозаблуждаваш, че си в дома ми.“ Този дом е чужд. Спорният въпрос е там, дали този дом е мой. „Ти искаш да ми станеш наследник. Аз ти казвам истината – че този дом не е мой. Аз имам да плащам на стопанина наем.
При любовта има правилни отношения. В любовта противоречия не трябва да има. Разумно трябва да разрешаваме въпросите. Ако аз зная, че вие имате отношение към мене, което Бог е поставил в самата вечност, в самото начало на вечността, тогава всички тия отношения аз трябва да ги зачитам и от това зависи моето щастие, моето бъдеще. Тогава аз обичам Бога. Това е любовта ми към Бога. И ако вие в дадения случай съзнавате, че моите отношения към вас са отношения, които Бог е поставил, и вие зачитате тия отношения, от вас зависи вашето щастие. Този закон не може да се измени. Ако мислите за някоя друга философия, мамите се. Не съществува друга философия, който и да ви проповядва. И ако в света съществува добро и зло, то те съществуват по единствената причина, че две същества имат два възгледа за Бога. Едните същества мислят, че тия отношения не са от Бога, когато са от Бога. Те отказват. Когато аз съзнавам, че отношенията, които имам към тебе, са от Бога и когато съзнавам, че твоите отношения, които имаш към мене, са от Бога, тогава аз съм радостен. Същото така и ти – когато ти съзнаваш това, което Бог е направил, а именно тези отношения. Когато аз и ти съзнаваме, че отношенията, които имаме един към друг, са от Бога, тогаз ние сме дошли до онова правилно разбиране.
Всеки един човек трябва да разбере тези връзки, трябва да разбере отношенията, които са Божествени. Като срещнете един човек, трябва да разрешите въпроса най-напред, дали тези връзки са от Бога, от вечността. Ако са от Бога, радвай се, зачитай ги. Вървиш из гората и гледаш, че иде една голяма мечка. Какво трябва да направиш? Ще вземете кръгом и ще започнете да марширувате много бързо, ще обърнете гръб и ще хукнете да бягате. Необходима е тази мечка. Тази мечка е изпратена от Бога да ви срещне на пътя, за да опиташ своята смелост. Ти казваш: „Господи, аз всичко може да направя за тебе.“ Господ казва на мечката: „Иди при това мое дете, да го опиташ.“ И човек види мечката – и бяга. Какво трябва да прави?
Той ще я погледне и ще каже: „Пратена ли е тази мечка от Господа, или не?“ И да се спре той там и да чака. Ако ти чакаш мечката, какво ще стане? Ако ти я чакаш и разбираш, че тя е изпратена от Бога, тя ще дойде, ще клекне и ще започне да ти лиже краката. И тогава ти ще вземеш и ще я погалиш, ще я помилваш. И тя ще се върне, и ти ще се върнеш – и ще имаш една хубава среща. Ще кажеш: „Колко хубаво е.“ Сега си изменихте мнението за мечката. Колко хубаво същество е мечката. И ще разбереш душата на мечката.
Сега превеждам този закон. По някой път всеки един от вас може да стане мечка за другите. Мъжът, жената може да стане мечка. Ти със себе си по някой път може да станеш и страшилище, и тогава можеш да кажеш: „Аз се ужасявам от себе си.“
Ти да си напълно убеден, че това, което ти чувстваш, мислиш и постъпваш, това да са отношения, които са образувани във вечността. Вие сте в един период на опознаване на отношенията, които са образувани във вечността. Това е философия. Разгадаете ли този въпрос, всички спорни въпроси се разрешават веднага, както при опита с конците.
Тази сутрин закъснях с десет минути, понеже гледах на кой човек са се заплели конците и исках да го убедя, че трябва да пусне единия край на конеца. В този спор бяха замесени четири души. Казах им: „Пуснете единия край на конеца.“ Десет минути трябва да им разправям и затова закъснях. И въпроса не можаха да го разрешат. Сега подобно е и с вас. Вие казвате: „Учителят лесно пуща тия конци, но я да дойде на нашето място, и тогава как ще ги пусне?“ Аз съм на вашето място. Ще ги пусна по същия начин и ще се оттегля. Нищо повече. Законите са едни и същи както за мъдреца, така и за глупеца. Само че мъдрецът съвършено изпълнява Божиите закони, а глупецът не ги изпълнява. Но законите са едни и същи за мъдреца и за глупеца.
Любовта седи в постоянно изпълнение на волята Божия. В това седи любовта. А пък щом изпълняваме волята Божия, тогаз се появява и вторият закон – нашите отношения тогава са правилни. И тогава всичко върви добре.
Вие сега искате лесния живот. Всеки един от вас, който иска лесния, удобния живот без мъчнотии, без страдания, той иска теляк. Който иска живот с труд, той казва: „Без теляк. Никакъв теляк!“ Те не ви трябват.
Някой път, когато имате спор, вземете конци и започнете да правите тези упражнения. И тогава вижте коя сестра трябва да отстъпи или кой брат трябва да отстъпи. Направете си едно упражнение за пет, десет, петнайсет, двайсет минути. И след като разрешите въпроса, ще се хванете за ръка. Сега вие седите и казвате: „Остаряхме.“ Значи, докато бяхте млади, имахте кредит. Като сте остарели, жалко е, че сте изгубили своята младост. Има още по-голяма опасност. Ако не знаете да спазвате закона на вашата старост, тогава е опасно. Но ако спазите закона на вашата старост, вие ще се подмладите, ще се обновите. Ако вие знаете един ден как да постъпите по Бога, вие ще се подмладите. Който да е от вас може да направи чудеса, но да няма никаква абсолютно отрицателна мисъл. Да кажем, че някой хваща един брат за ръката. Щом го хване този брат, да не се роди никаква отрицателна мисъл. Да кажем, че една сестра хване един брат за ръката. Ако сестрата е много красива, с много магнетизъм, той няма да пита защо тя го хваща. Няма да прави въпрос. Ще му е приятно. Но ако тя е малко грозна, той ще пита каква е целта. Дали не е това примамка? Грозният и красивият са еднакво красиви. Някой път грозните са по-красиви, а някой път красивите са по-красиви. Когато хванете за ръка някого, да не се яви във вас отрицателна мисъл или желание. Ако онзи е бил скъперник и като го хванете за ръката, изчезне у него скъперничеството, или ако е бил жесток и като го хванете, стане у него смекчаване, и той каже: „Не трябва да се живее така“ – тогава вие сте станали проводник на Божия дух, който работи вътре в света. Сега това може да стане по всякакъв начин. Това може да стане чрез вашите физически ръце, чрез вашите чувства, чрез вашите мисли и чрез вашите постъпки.
Аз не искам да се откажете от това, което имате, но искам сега да притурите към това, което имате, новия метод. Всеки ден трябва да се придобива нов начин. В това седи развитието. Мнозина бихте разрешили този въпрос. Например, намерили сте се в трудно положение и ако знаете как да постъпите, как да извикате известни мисли, ако разбирате известни закони, вие ще решите правилно въпроса.
Някой път дойде някой при мене и му казвам: „Твоите работи ще се уредят.“ И аз зная как ще се уредят. Дойде някой път при мене и му казвам: „Твоите работи няма да се уредят. Така е писано.“ Ако ти в даден случай, когато се намираш в трудно положение, можеш да извикаш една Божествена мисъл отнякъде, то твоите работи ще се уредят. А светът е пълен с такива мисли.
Две сестри спорят. И двете сестри са бедни. Двама бедни не могат да живеят на едно място. Или да кажете, че две сестри спорят, но и двете са богати. Двама богати на едно място не могат да живеят. Ще туриш богатия на мястото на бедния. Ако ти за любовта не може да отстъпиш на една сестра, тогава нямаш любов. Ти казваш: „Тази сестра аз не мога да я обичам.“ Че ти никога не си я обичал. И ако я обичаш, значи Бог те е посетил, защото обичта е от Бога. И ако не я обичаш, значи Бог не те е посетил и Бог те изпитва сега. Бог ти казва: „Ако ти сега може да станеш един проводник, тогава добре. Аз трябва да я обичам чрез тебе.“ Ти казваш: „Нямам време. Мога да направя това с някоя друга сестра, но не с тази.“ Тогава ти даваш на Бога упътване какво трябва да прави. Ти да кажеш: „Да бъде волята ти, Господи.“ Че тя е една душа, излязла от Бога. И ако ти станеш проводник, ще видиш тая душа.
Една сестра ми разправяше един сън. В София става тревога, търсят някого, търсят един брат, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в този човек с белите дрехи имало един друг човек като пихтия и като гръмва срещу тоя човек, онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава. Та някой път вие сте облечени в бели дрехи, но тази пихтия е вътре у вас и когато вие се освободите от него, вас ви олеква. Проникват вътре в човека тези нисши астрални същества. Те могат да проникнат в човека и да го обсебят. Ние трябва да се освободим от стария човек, който като пихтия е обсебил хората. В Божията любов всички трябва да сте готови за една велика жертва. В себе си човек трябва да каже: „За Господа всичко ще направя.“ При най-големите несгоди, които съществуват, това е разрешението. Ще дойдат изпитания. Вие всички сте на добър път, но учителят ще ви даде една мъчна задача. Не че не ви обича. Вие трябва да я разрешите. Господ всякога се радва, когато правилно разрешаваме задачите. Ако не ги разрешите, втори път като дойдете, ще ги разрешите.
Вие сега сте светии, но от кои светии. Вие светите много хубаво за себе си, но нито един от вас не поставя свещта си да свети на другите. Вкъщи ви като влязат, всичко свети, всичко е чисто, но вън – не. Хубаво е това, не е лошо. В известни часове през деня вие трябва да излезете със своята свещ навън. Това е вашата мисъл. Не мислете само за себе си. Няма по-лошо положение от това, човек да мисли от сутрин до вечер само за себе си. Най-хубавото в света е от сутрин до вечер да мислиш за Бога, да мислиш за всичко, което Бог е създал и в което ти участваш. Като мислиш за този и за онзи, като мислиш за хората, ти за себе си мислиш. И като мислиш за Бога, ти за себе си мислиш. А като мислиш само за себе си, ти с това привличаш всички нещастия върху себе си.
Сега главната мисъл, която остава, е следната. За първо отделение всички имате дипломи, минавате с отличие, но това ни най-малко не показва, че вие сте свършили второ отделение. Може някои от вас да имате диплом за второ отделение, но трето отделение не сте свършили. Миналото е минало. Използвайте настоящето. Вие сте изминали миналото. Настоящето трябва да минете. То е най-важното засега. Една важна задача. Вие ще срещнете мечката в гората и ако познаете, че тя е пратена от Бога, вие ще познаете какво нещо е мечката. Страданията разглеждайте от чисто Божествено гледище. Знанието, което имате, трябва да служи като една основа за онова, което трябва да извършите. Защото, ако нямате това знание – аз ви говоря за знанието, което трябва да добиете за следния момент – никой от само себе си не може да намери своя път.
Някой казва: „Аз всичко може да разреша.“ Той не е прав. Друг казва другите да разрешават за него. И той не е прав. В нужния момент ще дойде един, който ще ви покаже как да разрешите своята задача. Защото, като влезеш в един непознат град, все ще се намери някой, който да ви упъти. Все ще ви даде един адрес, дето трябва да се спрете. Във всяка една мъчнотия онази мисъл, която ще ви даде разрешение за тая мъчнотия, тази мисъл е от Бога. Сега споровете, които имате, разрешавайте тъй, както ви показах при конците. Всеки трябва да отпусне единия край на конеца. И си вземете конец вкъщи. Това е една мярка, по която може да се разсъждава.
Сега турете любовта като една действаща сила. Във вас да остане желание, непреодолимо желание, следната идея. За Бога, за когото аз живея, всичко мога да направя. Постоянно трябва да събуждате в себе си този стимул. Всеки ден да казвате: за Бога всичко мога да направя. Тази мисъл да имате постоянно – и ще започнете тогава да виждате Божието лице. И като видите Божието лице, ще кажете като слепия: „Сляп бях едно време, но сега виждам. И съм доволен, че прогледнах.“
„Отче наш“
Тайна молитва
Десета лекция на Общия окултен клас 9 декември 1931 г., сряда, 5 часа София – Изгрев
