НЕПРЕРИВНО ДВИЖЕНИЕ
Размишление
Ще прочета 90. псалм. Ако можете, направете един превод на този псалм, направете го сегашен. Втория път, който от вас може, го направете. Сега знаете ли какво нещо е превод? Запример да преведете от английски на български или от старите езици на английски, или от български на английски. Разбира се, че ние сега не може да превеждаме на старите езици. В псалма вас ви се виждат странни думите „гняв“ и „ярост“. Че те са най-разбраните думи. Ако има думи, които разбираме, те са „гняв“ и „ярост“. Когато някой ти се разгневи, разбираш думата. Когато стане яростен, пак разбираш. Това любовта, те са отвлечени работи, трябва тълкувание за тях. Аз бих желал някой от вас да направи някой хубав превод, не само поезия, да не пише така: „Планини високи, долини дълбоки.“ Той е доста хубав псалм. Там дават на човека осемдесет години, значи в неговото време животът бил до 80 години, а във времето на Якова животът бил 120 години. Във времето на този псалмопевец годините дошли до осемдесет, значи с четиридесет намалели, а в наше време са шестдесет, наполовина.
От какви вещества се правят най-хубави свещи? („Восък, лой, китова мас.“) Някой път свещите не може да горят поради своя фитил, някой път жицата не тече. Ние казваме, че в течение не става горене.
Сега всички вие трябва да разбирате философията на живота. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10. Сега защо се туря запетая между цифрите? Ако не турите запетая, значи работата не е довършена. Човек, който в живота си няма запетая, точка, няма двоеточие, точка и запетая, удивителна и въпросителна, казваме, че е много прост човек. Онзи, който изучава графологията, туря запетая, точка, гледа къде да ги тури. Защото в български, гледам, списатели, които турят запетая и точка, дето не трябва, а някъде турят повече, отколкото трябва. В граматиката има известни правила, които следват известни методи. Ние свършихме с числото 10. Сега, представете си, че имате числото 1567. Това число може да е предметно число, оки жито. Или допуснете, 1567 оки вода, или толкоз оки пясък, или толкоз прашинки, или зрънца. Обаче, ако това число го превърнем в живо число, психологическо число, тогава всяко едно число има свое значение, то вече е една формула.
Сега да разберем какво нещо е формата. Да кажем, имате 5 грама сладка дъвка, 6 грама дървено масло, 7 грама катран и 1 грам вода. Това е едно правило за правене цяр за циреи. Тогава 1567, това е една формула за правене цяр за лекуване на циреи. Сега вие да не би да направите това за лекуване. Това е само за изяснение. Тогава числата, както са поставени, едното водата, завзема първо място, понеже е динамическа сила. Най-голямата сила представлява водата. Пет е сладката дъвка. Значи това, което излиза от водата, шест дървеното масло, то е изцедено вече. И седем катран. Като вземете тия числа, стоят вътре в природата на основание на това съотношение. Числата имат своя интензивност.
Да допуснем, че вие имате една ябълчна семка. По какво ще се познае интензивността на тази семка? (>п ш, който разбира, ако разгледа семката под микроскоп и като сравните ред семки, ще видите, че те се различаваш. Онези от вас, които не са наблюдавали, мислите, че са еднакви. Онези семки, в които е вложена по-голяма жизнена сила, те се отличават и после вие можете да проверите силата на тези семки. Ако създадете всичките условия, тя най-първо расте, бързо надебелява, има съразмерност в нейната дебелина. При това има една правилност в пущанията на своите клонища, в изясняването на листата. Всичко това върви по един определен път. Тези, които са се занимавали с тази динамическата ботаника, те са запознати с онова, което става вътре в растението.
Казвам, ако вие по този начин не разбирате силата на числата, с които природата работи, вие няма да разберете техния вътрешен смисъл и какво отношение има спрямо вас. Да допуснем, че вашият първи пръст е по-дълъг, то е вече едно число. Може да имате един пръст 9, 10, 11. Има една величина от десетичната система. Ако първият пръст е 9 сантиметра или 10 сантиметра, или 11 сантиметра, на един човек на 21 години приблизително какво ще кажете за отношението на тия числа? Да допуснем, че вашият втори пръст е 10, 11, 12 сантиметра, третият пръст е 9 1/2, 10 1/ 2, 11 1/2 и четвъртият е 6, 7, 8. Това са числата приблизително на пръстите.
Който разбира тази динамическа сила на числата, той може да ги преведе, да ги тури в известен ред. Най-първо той ще направи дълги наблюдения. Сега числото 9 в дадения случай е едно завършено число. То не може да иде по-надалече. Този човек, който има 9 в този порядък на нещата, той, като обещае нещо, той ще го направи, няма да те излъже. Понеже няма време да го отложи, той ще бъде заставен от външните условия да направи нещата.
Ще кажете, как тъй? Забележете, че този господин го заболи корем. Той непременно ще иде при доктора. Защо? Защото обича живота. Ако аз кажа, че Господ в доктора ще дойде, той непременно точно навреме ще дойде, той не може да откаже. Ще Ви кажа, че числото, което има на първия пръст, е причина, подразбирам, че то има такава динамическа сила, както коремоболието или пък човек, който очаква да вземе пари. Нямаш нито пет пари в джоба. Числото 9 е така сложено, че ти си точен, понеже си заставен, тия хора са точни, понеже или корем ги боли, или имат да вземат, или отвън има обстоятелства, които заставят човека, каквото каже, да направи.
Има друго число, което пък има такава сила, че каквото каже, няма да го направи. Ще мине ден, два, три, четири, казва: „Няма условия.“ За него казвам, корем не го боли. Той има пък да дава. Значи в първия силите са положителни, във втория има отрицателни сили. Защо някой път ние отлагаме? Искате да идете някъде, казвате, не може днес. Ще си дадете отчет коя с причината. Динамически може да има една причина, която е или положителна, или отрицателна.
Сега вие трябва да разбирате малко по-другояче този закон. Вие може да изучавате динамиката на небесните тела, вие си представяте, че има някакъв център, както нашето слънце, и едно тяло обикаля около този център в кръг, тъй както с пергел, еднакво е отдалечено от всичките точки. Но не е така. Няма пито едно тяло в пространството, което да се движи в кръг. Орбитата е някъде спитена, някъде е продълговата. Следователно някъде е по-близо, някъде по-далече. Сега ще кажете, така е в динамиката. Така е и в живота. Някой път вие вкъщи имате син или дъщеря, ако сте женен. Някое от вашите деца обичате повече. Сина ако обичате, той е по-близо до вас. Дъщерята ако обичате, тя е по-близо до вас. Някой път нямате обич, тя е по-далеч от вас, от вашата орбита. Някой път вие не обичате, по-далеч сте, не може да проявите вашата любов, понеже сте по-далеч. Казвате, едно време имаше нещо топло, сега поизстина. Казвам, ти си далеч.
Как се казва най-далечната точка на земята от слънцето? Афелий. Тази небесна динамика има психологическо отношение и към живота. Всичките физически прояви в света са разумни, те произтичат от висшето съзнание. Нашето съзнание се движи от това съзнание в своето разширение. Ние го представляваме, че се движи механически, но има нещо, което е подобно на движението. Ние казваме, че в природата има приливи и отливи. Приливът на едно място е отлив на друго място. И отливът на едно място е прилив на друго място.
Следователно между всинца ви стават вътрешни промени. Онзи, който не знае, ще каже: „Вдъхнових се.“ То вдъхновението е друг закон, вдъхновението, то е привличане. Това, дето някой път казват, че любовта намаляла, говорим не за тази Божествената любов, която действа в живота. В живота има намаляване и увеличаване на живота. Станеш сутрин, искаш да работиш. Друг път казваш: „Искам да мисля.“ Чудни сме, когато казваме, че ще мислим. Станеш по някой път сутрин, ще ядеш, понеже има хляб. Някой път станеш, не може да ядеш, казват ти: „Яж!“ „Не ми се яде.“ Не че не ти се яде. Хляб няма. Понеже те е срам да кажеш, че няма хляб, казваш: „Не ми се яде.“ Те са бабини деветини. Вие, като дойдете до същността на нещата, да се говори на един положителен език, ще говорите другояче.
Казвате: „Не съм разположен.“ То нищо не значи. Че условията не ми помагат, то нищо не значи. Условията, това са измислени неща. Хората в света са поставени под един закон. Ти ще се движиш, ти искаш да се движиш по един начин, то ще се превърне в друго. Вие знаете, че човек може да се спре. Най-първо се движиш до гарата, качиш се на трена, твоето движение спре, тръгне влакът. Твоето движение е турено във влака. Но дойде, развали се пътят, спре се влакът. Веднага забръмчат телеграфи, телефони движението спира на едно място, започва на друго. Всички взимат участие в движението. В природата има течение. В света, щом си в една система, когато мислиш, че твоят трен спрял, всички други същества, които имат съзнание, скачено с тебе, те работят. Тъй щото движението, което е в тебе, което иде отвън, то се предава, има един вътрешен стремеж да се уравновеси това движение.
Да кажем, аз по този път не искам да вървя. По този път няма да вървиш, но ще вървиш по други. Казва: „Няма да вървя.“ Тогава ще те носят. Умрелия го носят. Защо умират хората? Разсърдил се, не иска да върви. Казва: „От къщи не излизам навън.“ Но дойдат, изнесат го на тарга с попове. Не само това но го турят в гроба. Дойдат, изнесат го навън. Тук една тревица, там друго нещо излязло, всичките тези тревици го изнесат навън. Ние казваме, че се разкапва. Не се разкапва, но го изнасят навън. Има същества в природата, искат да се покажат, че знаят, че се инатят, не искат да излязат от къщи.
Сега вие ще кажете: „Не може ли ние да се противопоставим на нейните закони?“ Онзи, който има работа с живата природа и иска да ѝ противодейства, тя никога не противодейства. Тя казва: „Не искаш да излезеш от къщи? Много добре. Щом не искаш, ще накарам други да те изнесат.“ Тя е много мека. Няма да каже, че твоето поведение е лошо. Казваш: „Искам да си почина.“ „Много добре“ казва. Но щом си легнеш да си починеш с юргана, с чаршафите, тъй съблечен, като станеш сутринта, ще се намериш в особено положение. Ето вие не може да се самовъзпитате, понеже според съвременните философи вие мислите, че човек е свободен, че е фактор. Човек при сегашното положение, при сегашното развитие никакъв фактор не е в света, никак не е свободен. Що ще се заблуждавате.
Казва: „Свободен съм.“ В какво седи тази свобода? Свободата трябва да се разбира в какво седи. Ние ни най-малко не сме свободни. Най-първо, трябва да се разбира свободата. Свободата съществува в известни съотношения на нещата. Преди нас са живели същества и вие мислите, че природата, която е свободна, че тя ще ни остави да нарушаваме нейните закони. Законите на природата, това са методи и вие мислите, че тя ще ни остави свободни да нарушим нейната свобода. Не, никога. Силният никога няма да остави слабия да го спъва и умният никога няма да остави глупавия да го спъва. Добрият никога няма да остави злия да го спъва.
Казва някой, нямало зло. Те са празни работи. Казва, че нямало и добро. Може така да говорим, че нямало добро и зло. Аз казвам: „Нямам да ти давам.“ Казва: „Имаш да ми даваш.“ Казвам: „Нямам.“ Сега са по-умни хората, имат полици, когато дават пари, имат свидетели. Вика съдията свидетеля, пита го: „Този даде ли пари на онзи?“ „Даде.“ „Колко?“ „Хиляда.“ Как ще откажеш сега? Ти ще кажеш: „Няма да му давам. Аз имах да му давам хиляда лева. Дадох му ги.“ „Свидетели имаше ли?“ „Нямам свидетели. Аз имах доверие. Ще му представя клетва.“ Сега онзи, който казва, че от мен има да взема хиляда лева, лесно ще се закълне, лесно ще плати. Хубаво, аз му представя клетва, мисля, че ще се страхува, но този човек не го е страх от клетва, закълне се. Ти като казваш, че няма да му давам, ти освобождаваш ли се от хилядата лева? Да допуснем, че те осъждат, но нямаш нито пет пари, нямаш и имущество. Съдията тегли една резолюция да идеш в затвора. Ти седиш в затвора и онзи трябва да плаща за тебе.
Сега аз ви говоря за един свят, дето се ражда милосърдието. Някой път някои хора са много милосърдни. Тук има икономически условия. Осъден си, но онзи трябва да плаща всеки ден по сто лева. Вижда, че в десет деня отгоре хиляда лева отидоха. Съдията те осъдил за три месеца, дойде онзи, казва: „Господин съдия, аз му прощавам.“ „Защо?“ „Защото кесията отиде, досега хиляда лева отидоха, десет хиляди ще отидат, докато седи.“ Ние трябва да разберем причината на това, което вършим, свободни ли сме да извършим това?
Някой казва: „Аз съм готов да слугувам на Бога.“ I ю по закона на страха и насилието ти не може да слугуваш на Бога. Ти имаш два избора или трябва да дойде остенът. Ако не искаш, остенът няма да дойде, няма да те изнесат на тарга. Ще те поканят да излезеш, но ако не дойдеш, на тарга ще те изнесат. Казва: „Ама аз не вярвам в нищо.“ Празна работа е. Ще повярваш и оттатъка ще минеш. Ти казваш: „Аз не вярвам, че ще ме изнесат. Няма да изляза.“ Щом те турят на таргата и те изнесат, какво ще мислиш? Ако ти не вярваш, че може да те изнесат из къщи, като те изнесат, как ще обясниш закона? Тогава твоят ум ще работи от причините към последствията.
Казвам, ти по-далеч от числото 9 не може да идеш. Ако 9 пъти си взимал пари назаем и не си ги връщал, на десетия път няма да ти дадат. Ще ти кажат: „Девет пъти съм ти дал, не си ги върнал. Няма да ти дам.“ Или девет пъти ти си ги връщал, веднага резултатът е определен.
Сега, когато ние разискваме тия динамически числа, ние трябва да сме свободни от всичко. Когато говорите, вие ще започнете да мерите показалецът колко сантиметра е. Трябва да имате точна наука откъде да го мерите, понеже може криво да го мерите. Аз съм виждал мнозина да мерят пръста. Така не се мери. В науката в тази мярка с един милиметър точно трябва само тогава е наука. Аз говоря за точните числа. Това число 9 е точно число, има съдържание. Щом имаш това число, вече е определено в човека. Като дойдеш да ми искаш пари назаем, казвам: „Не може ли да те препоръчва някой познат в града?“ „Нямам.“ Казвам: „Дай си ръката.“ На първия пръст казвам: „Ти препоръчваш ли го?“ Казва: „Премери ме.“ Девет сантиметра. На Втория казвам: ‘„Ти препоръчваш ли го?“ Казва: „Премери ме.“ Премеря го, тегля една резолюция, казвам: „Отпуща се един кредит от десет хиляди лева.“ Не казвам 12565, отпуща му се едно число от десетичната система. Защото, ако аз му туря друго число, ще променя целия ред на нещата. В природата аз ще изопача неговия характер.
Може да ви кажа, че има една статистика в окултната наука, когато дадеш пари някому, ще ти кажа дали ще плати, или не. От сбора на тия числа може да се определи ще плати, или не. Може той да ти ги върне или ти ще ги вземеш. Сега да не дойдете до закона на суеверието. 123467 допуснете това число. Казвам, тези пари този човек никога няма да ги вземе. Как няма да ги вземе? Онзи, който взима парите, е честен човек, той е богат. Има две възможности. Казвам, няма да вземе парите. Този човек, който дал това число, непременно банкеринът ще умре за една година. Сега аз казвам това само за изяснение. Идущата година по това време банкеринът няма да го има. Обаче, ако не беше турил това число, той щеше да бъде жив. Само така има смисъл, дето казва: за всяка дума, която казват, хората ще бъдат съдени.
Ти пишеш едно число. Ако това число само го упражняваш, то е един въпрос, но ако това число е като една сила в живота, има друго отношение. Ако туй число е вътре в природата, ако се спреш пред онзи, който дава парите назаем, даже и беден да е, ще бъдеш внимателен какво даваш. Някой път вървите по пътя и на просяците давате пет стотинки. Тръгна ли светът на добре? На българите Каравелов насече каравелчетата. Провървя ли? Той насече по една и две стотинки. Какво спечели, провървя ли на България от сеченето на дребните пари, напредна ли една държава? Насече ги Каравелов и си отиде с каравелчетата. Вие казвате, пет стотинки да му дадеш. Пет стотинки не му давай. Задръж петте стотинки в джоба си, върби си, нека този просяк погладува малко. Щом аз имам пет стотинки в джоба, правилно е да ги задържа. Този човек отива на училище, не го спирай. Той ще си купи геврек, няма да издържи урока. Нека гладен да върви. Пет стотинки не му давай. Ама аз съм милосърд. Празна работа е това. Ако твоите пет стотинки ще го спасят, той не струва спасение. Че как тъй пет стотинки да ти дам, до пет стотинки ли си дошъл. Също е и за пет лева, и за пет хиляди, и за петстотин хиляди, и за пет милиона. Назаем не взимай. Мен да ми дадат пет милиона, няма да ги взема, защото животът ще иде.
Вие сте чудни някой път. Ти ще вземеш парите, но идната година няма да те има. Щом ми дадат петдесет хиляди лева, аз ще ги погледам и от тях може да взема едно малко количество, колкото за един обяд, ще взема само 12 лева. От петдесетте хиляди ще взема само дванадесет лева, които ще ме свържат с разумни същества, и ще имам повече, отколкото ако взема петдесет хиляди лева. Ще ме претрепят по пътя. Казвам, не ги искам тия пари, те са нещастни. Внасят лакомия. Казвам, законът е верен. Колко трябва да взема? Ще се спреш. Няма да вземеш. Понеже всичко взимаме, затова много сме наредени. Когато дойдем до разумния живот, в света числата са разпределени, те вървят по определен начин. Разумните знаят кога да вършат доброто. Казват, доброто без време се прави. Не, навреме се прави доброто. Как е казано за доброто, кога да се прави? Доброто при сегашните условия се прави само веднъж на седмицата. Всеки ден доброто не се прави. Вие ще кажете всеки ден. Само един ден в седмицата се прави доброто. Ако вървите по този ден, вие ще се благословите. Всеки ден ако правиш добро, ще се изтощиш. Вие сте чудни сега, когато казвате, че не трябва да се прави добро.
Да ви приведа един пример. Мака, която роди дванадесет деца, може ли да ги подува? Подува, значи суче това дете. Не че в нея има желание, но тази майка трябва да има мляко. Когато ние идем при някоя чешма, която тече, колкото пръста, няколко души може да идат, но хиляда души може ли да идат и да си вземат вода от водата, която тече като малкия пръст? Невъзможно е. Има нещо невъзможно в природата. Когато казваме, че някои дни, някои седмици или години са неблагоприятни, разбираме, че онази енергия, която излиза от природата, е ограничена, тя е полезна на друго място.
Казвам сега, този човек с числото 9 е отстъпчив човек, той има свои съображения. Той не е твърдоглав, не е своенравен, много внимателен. Казва, лесна работа. Но ако първият пръст беше 11, имаме един човек упорит, когото едва ли с девет чифта биволи ще извадите. Такива хора има навсякъде. Те са опозиция всякога. Казва: „В мен това е един нрав.“ Енергиите на неговия пръв пръст не функционират правилно. Първият пръст, той е съединен с личността на човека. Той е човек със свое индивидуално развитие. Той казва, най-първо аз. Какво казва вторият пръст. Това е правото. Слугата търси правота. Господарят не търси правото. Като вдигнеш втория пръст, малко е смешно. Ако го покажеш, даже е обидно. Или да покажеш безименния пръст, или четвъртия, смешно е. Защо? Като покажеш показалеца, има смисъл, ама не може да покажеш втория. Казва, произволно е. Не са произволи, в природата няма произволи. Може да има една причина отвън, която да свива този пръст, ако нямаш съзнание. Аз гледам съзнанието, този човек ли прави това нещо или има някакво съзнание отвън, което го прави. Някой вдигнал ръката си, върви и пее: „Заплакала е гората, гората и планината.“ Този пей много хубаво, съзнанието е отвън. Той няма съзнание. Причината, която повдига пръста, съзнанието, е вън от нас.
Затова в нас има два вида движение едните са съзнателни, другите са несъзнателни. Вървиш някой път, вдигнеш си едното рамо, не знаеш защо, това са несъзнателни движения. Най-първо всичките тия неволни движения, които не са под твоята воля, да ги подведеш под един знаменател, ще намериш причината. Някои същества дойдат в тебе, следователно съкратяват твоите мускули. Ако тия същества са като тебе, те веднага, таман спреш ръката, повдигат целия ден, все се повдига този пръст, все заповядва.
Казвам, ако ти дълго време повдигаш първия пръст, ще дойдеш до едно място, дето ще почувстваш едно изтощение. Че някой път първият пръст може да те спаси, пък може да те тури и на въжето.
Казвам, при сегашния живот, като се стремим към добрия живот, в този стремеж ние искаме да се съединим с едно по-високо съзнание, което да упражни едно благотворно влияние върху нас. Когато ние се стремим към Бога, ние казваме трябва да вярваме. Тази вяра трябва да има отношение към нас, какво благо ще донесе за развиването на моите способности, за развиването на моите чувства, за развиването на моя организъм. Вярата ни към Бога Бог ще определи и средата, в която аз съществувам, тази вяра трябва да знае какво ще произведе в дадения случай. Тогава, ако вие искате да подобрите вашето материално състояние, вие не може да имате положението на един калугерин, който целия ден се моли в стаята. Калугеринът се моли, по други му носят в стаята да яде. Той се моли, но той дава заповеди от килията да му донесат да яде. Ти като калугерина с мотиката ще се молиш, ще копаеш, ще се молиш, ще копаеш това е в реда на нещата. Казва: „Не съм навикнал, трябва да имам стая, да се моля.“ Вие се заблуждавате.
В света не съществува такъв закон в природата. Н природата и молитва, и работа едновременно вървя т и мисъл, и чувства, и воля всичко това едновременно става. Да се молиш, и по пътя може да имаш една хубава молитва. Това са специфични неща. Може и по Витоша да идеш. Казва, на Витоша не може да идеш, на Света гора не може да идеш, на Бедите планини в Индия не може да идеш, тогава какво ще правиш, ако речеш да се молиш? Ама времето да е хубаво. И времето не е хубаво, слънце няма.
Та казвам, тия живите числа, това са сили вътре в душата на разумни сили. Ако ти си беден човек, с такава една ръка винаги всичките хора наоколо ще бъдат свързани с тебе, ще бъдат на разположение, искат да ти услужат. Но щом премериш пръста, нямаш това отношение, той не изважда петте стотинки и пет хиляди лева. Ти ще ходиш в училище. Това, дето наричат лошата съдба, то е съотношение на числата. И нашият организъм няма това отношение. Да ви приведа един пример. Срещнете запример някой момък. Той има вкус, гледа някоя мома, той търси една мома, подобна на майка си, той гледа да мяза на майка му. Ако лицето е изменено, гледа да има съотношение. Този момък, като намери същото съотношение, каквото имала майка му приблизително. После той казва: „Аз имах една сестра, тя имаше много хубава ръка.“ И той гледа нейната ръка, ако тя е умряла, и той я обича.
Простите хора, които не разбират, казват: мен ми се харесва неговото лице, има нещо във веждите, в очите или на дядо му, или на баба му, или на някой приятел любим той уподобява. Лицето вече е едно определено число, турено във форма, в израз, в геометрическа форма. Непременно, ако избирам един приятел по този закон, добре ще минете. Ако имало опущение в числата, ще кажеш излъгал съм се, мярката не е правилна.
Казвам, ако не беше този закон да съществува в света, тогава всичките наши отношения са празна работа. Има нещо в природата, което е постоянно. Постоянни са тия величини на числата. Затова ние се стремим към разбирането на този велик закон да приведем числата в геометрическа форма, геометрическите форми да приведем в органически и органическите да приведем в психологически, докато това проникне в нашето съзнание. Тогава ще се зароди вътрешната хармония.
Има един закон, по който може да познаеш дали ще свършиш една работа. Искаш да започнеш едно предприятие или искаш да се учиш и не знаеш дали ще свършиш, или не. Може напълно да знаеш дали ще свършиш, или няма да свършиш. Ако ти първия ден, когато отиваш в училище, в душата ти е всичко тихо и спокойно, отлично ще свършиш. Ако тебе те назначават на служба някъде, пак може да узнаеш дали ще свършиш, или не. Ако си спокоен, отлично ще свършиш. Ако отиваш на работата раздвоен, мислиш за това-за онова, няма да свършиш. То е закон. Ако те назначават на служба и имаш притеснение, ще се измени тази работа, докато дойдеш до онази служба, в която сърцето ти е съвсем спокойно.
Природата е определила всеки човек за каква работа е годен. Няма да казваш: „Ама защо тук ме туриха.“ Когато ще слизаш на едно място, ако ти е определено, не казвай: „Няма да слизам.“ Където ти е определено, където е писано името ти и в един салон ще намериш името си. Няма да казваш на кое място ще сядаш на първо или второ, дето и да е. Някой казва: първото число. Първото число някой път е опасно. Последното число някой път е спасително в това отношение на числата.
Сега, когато ние дойдем да изучаваме числата, трябва да имаме една естествена величина, върху която трябва да се спрем. Тази естествена величина се отличава по това най-първо, да кажем, ще определиш себе си. Запример вие знаете ли кое число сте? Вие кое число имате, не знаете. Но приблизително всеки един от вас може да определи кое е неговото число. Напишете 1, спрете се дали ви харесва Ако не ви харесва, не е ваше.. Напишеше 2, не Ви харесва и него изтрийте. Пишете 3 и това не ви харесва, 4, 5, 6, пишете 11, 12, 13, докато дойдете до едно число, което ви харесва. В дадения случай това е числото, което теб ти помага. Онези, които взимат билети за лотария, писано е на самите числа ще спечели или няма да спечели. Ако ми дадете номерата на четири билета от лотария, който сте спечелили, аз може да определя числото на следующия билет, който ще спечели и колко ще спечели.
Сега аз не искам да се занимавам с тези работи. В тия произволни работи има един вътрешен закон, който определя нещата. И в живота е така. Вашият живот на земята е напълно определен от нас. Невидимият свят е определил напълно, знаят какво ще излезе от вас, ще спечели ли вашият билет, или няма да спечели, ще имате ли много страдания, или няма да имате. Не механически, но числата имат съотношение. Всеки ден вие може да измените съдбата си, ако разбирате науката. Как ще измените? Тръгвам сутрин в 9 часа, но все ме сполетява нещо. Изменя, тръгна пет минути или по-късно, или по-рано върви ми. Филипс Фокс е намерил едно число, с което му е вървяло. За колко деня той обиколил земята? Ако една работа не върви по един начин, ще измените числата, ще измените деня. Някой път правите пазарлък. Казвам, много добре е да платите за една къща осемдесет хиляди лева. Ако платите повече, е лошо. Ако платите по-малко, пак е лошо. Една къща, която има две хубави стаи, една кухня, една маза, една наблюдателница отгоре това е хубава къща.
Когато правиш къща, не се цигани. Положи основа, направи я насвят. Малка да е, но хубава. Една стая ще вземеш мярка или три на пет, четири на пет ще туриш хубаво число. Тури шест на дължина, пет на широчина. Направи хубава стая. Защо ти е? Ще прокопсаш. Ако направиш по-малка, няма да ти върви. Ти направиш три на три не ти върви. Казва: „Как тъй? Нали съм свободен.“ Ти си свободен да правиш къща, каквато искаш, но резултатите няма да бъдат същите. Нека оставим лекцията.
Божията Любов носи пълния живот.
31 лекция, 20 март 1929 г., София, Изгрев