Нептун се разглежда като октава на Венера. Докато Уран действа на ума, то Нептун влияе повече върху човешките чувства. Венера е принципът на обикновената любов, достояние на всички живи същества. Нептун е принципът на висшата, идейната, Божествената Любов, която е достояние само за онези, в които е пробудено космичното съзнание. Тези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази Любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Тези хора мечтаят за “Царството Божие” на Земята и са проповедници на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но всъщност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
В хороскопа Нептун е главен показалец за дейността и проявите на Бога като Любов само във висшите светове, където тази Любов се проявява без всякакви грешки и в пълна хармония. Тази планета показва главно и връзките, отношенията и обмяната на човека с висшите светове и Вдъхновението. От добрите съчетания на Нептун с другите светила и главно със Слънцето ще съдим за дарбите и способностите на човек да общува с висшите светове и да възприема техните идеи и замисли като вдъхновения. Количеството на грешките и нарушенията, които човек в миналите си животи е направил спрямо висшите светове на Любовта и спрямо техните представители на Земята, ще познаем по лошите му съчетания.
Нептун е показалец на всички видове човешки гении, които са се проявили в областта на изящните изкуства, а също така и отношението на човека към гениите и изкуството въобще. Той е умерен, влажен, воден, експанзивен, плодоносен, променлив, неустойчив. Всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептун. Понеже неговите вибрации са много възвишени и ни свързват с един свръхсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора с естетически вкус, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане.Но съвременните хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептун. Той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или лудостта. В недобра позиция предизвиква неврози, афазия и др. Предизвиква също и заплетеност в работите и усложнения в предприемачеството. Когато е в лош аспект предразполага към измама, към двойнственост в живота и невменяеми постъпки. В организма предизвиква разпадане на тъканите и предразполага към линеене.
Когато Зевс става “главно божество” на Олимп, той разделя властта над света мужду двамата си братя – Посейдон (Нептун) и Хадес (Плутон). Хадес получава господство над подземния свят, а Посейдон трябва да управлява океаните. Контактите с великия океан на колективното подсъзнание, вечният склад на образи и мечти, могат да доведат до силни психически земетресения и да ни завлекат в бурното царство на Посейдон. Като цяло обаче астролозите възприемат Нептун като мека, почти женска планета, защото той е силен в хороскопите на идеалисти, музиканти, художници, танцьори. Също е характерен и за алкохолиците, наркоманите, терапевтите и онези, които следват духовно призвание. Типичният нептунов тип е като от друг свят, неговото зрение е настроено на вътрешната действителност, в която да гради фантастични замъци – наслада за масите – или пък да доведе собственика си до мрачния подземен свят на бягството и постоянната обида. Тази мечтателност трябва да ни постави нащрек за факта, че Нептун действа като носител на допълнителен архетип, не само на бурния, отмъстителен морски Бог Посейдон. Става дума за духа на Дионис – силно забележим в съвременната ни култура. Не трябва да се чудим в такъв случай, че нептуновият тип хора притежават женствена мекота, а също че мъжете от този тип са най-меките от пола си.
Дионис обаче е най-вече Бог на религиозния екстаз. Екстазът е и дар, и фатален недостатък на нептуновата личност. Как тогава трябва да управляваме силата на екстаза? Легендата за Дионис ни дава два възможни отговора. Единият е любовна връзка, основаваща се на най-висшите нептунови идеали. По време на бурното си пътуване по света Дионис в крайна сметка стигнал до острова Наксос, където открил изоставената Ариадна. Той се влюбил в нея и те се оженили, като скоро след това бил допуснат до компанията на олимпийските Богове. Чрез брака си той добил зрелост и уравновесеност и изоставил скитническия живот. В този мит се забелязва, че Ариадна е била жертва – една от наранениете от любовта. Нептунианецът по принцип е привлечен от връзки имащи характер на спасител-жертва, като така той лекува собствените си вътрешни недостатъци и постига зрелост на душата. За Нептун се приема, че е най-висшата октава на Венера, а тя екзалтира в неговия знак – Риби. Това предполага, че най-висшата проява на Нептун е универсалната, всеобхватна Любов и състрадание.
Но макар нептуновата връзка да е опасна поради заложените в нея отношения спасител-жертва, второто разрешение на дилемата на Дионис е дори по-трудно за преглъщане. Митът разказва, че Богът слязъл в подземния свят открил майка си и заедно с нея се качил на Олимп. По същия начин нептунианецът може да избере да слезе в подсъзнанието, да се срещне със света на мечтите и образите, които превръщат живота му в радост и мъчение. Той може да предпочете да се сблъска с Плутон, тъмният господар – или в този случай тъмната господарка – на подземния свят. Според орфическата версия самата Персефона е майката на Дионис. Но майката може да погълне детето си, ако то навлезе твърде далеч във владенията й. За нептунианеца директното слизане в подсъзнанието може да се окаже фатално, но ако има достатъчно смелост може да постигне и спасение.
Ако приемем Нептун за воден Бог, който се надига от огромното море на първичното съзнание, ще получим представа за Божество или личност, което е много по-концентрирано в хаотичните чувства и инстинктивните процеси, отколкото в подреденото, дисциплинирано и логично царство. Личните чувства до определена степен управляват нептуновия тип, но по-скоро Нептун представя универсалните чувства – онези, които текат през океана, съдържащ по малко от всичко и всички. С толкова силна чувствителност и мекота, повечето нептунианци не се справят добре във външния свят, освен ако не са надарени с добре поставени Юпитер и/или Сатурн да е доминанта. Но с времето те откриват, че тяхното предизвикателство в живота е да запазят контакта с вътрешния си духовен център, докато продължават да действат на материално ниво. Риби и Нептун имат способност, за разлика от всички други знаци и планети, да се разтварят във всичко около тях. Така че, те имат също и най-слаб товар от лично его или окови. Когато човек е под влиянието на силно действащ Нептун, може да му липсва усещане за личностно определение, или воля, или цел, или идентификация във външния свят, а резултатът може да е толкова болезнен, че да е нужна силна слънчева или сатурнова енергия, за да върне човека обратно. Същата липса на определение може да важи дори за вътрешния му свят – ако Нептун не е подкрепен от силна Луна или Венера, може да има силни съмнения и обърквания по въпроса какви са вътрешните вярвания на човека.
Като цяло отрицанието може да се разглежда като “гледане встрани” от действителността. Когато тази действителност (Сатурн) е игнорирана или пренебрегната, Нептун се качва на трона с мечти, фантазии, пристрастяване, неконтролеруемо раздразнение и т.н. А точно това е нещото, което трови обществото ни като остатък от Ерата на Рибите. По принцип пристрастяването произлиза от зависимост от нещо/някого, а тази зависимост – от усещанията за безмисленост и срам. Срамът пък започва с нечие чуждо (по принцип на родител) измиване на ръце и прехвърляне върху нас вината за собствената им безстойностност. Това е разигравано в семейната система отново и отново. Тоест, цикълът се повтаря непрекъснато, докато накрая отворим очи и посмеем да видим себе си в огледалото – такива, каквито сме, а не чрез очите на отрицанието или фантазиите, които сме градили около себе си толкова време. Разбира се, този процес изисква много смелост и сила, затова повечето хора предпочитат пътя на най-слабото съпротивление. Като се разглежда астрологическата позиция на Нептун, обикновено може да се посочат онези области, в които сме най-склонни към отричане и самозамайване.
