Не дойдох да разруша, но да изпълня

Ще говоря върху 17-стих на 5 глава от Матея. „Да не мислите, че аз дойдох да разруша закона или пророците: Не дойдох да разруша, но да изпълня“.

Този стих включва три основни идеи. Законът всякога се отнася към твърдата материя, нали? На философски език казано: законът се отнася към туй, което е проявено, към реалността, която е вече проявена и оформена.

Пророците, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човека, т.е. пророкът е човекът, който се стреми да схване една Божествена мисъл,  да я предаде на свой език, да я направи достъпна на своите ближни.

И, като казва, че аз не дойдох да разруша, но да изпълня, то значи, че Синът Божий, т.е. Онзи, Който е създал всичко, Той няма да наруши този закон. Този закон, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законът в своето първо произхождение. Светът започва със закон, т.е. той е първият подтик, който дава направление на човешкия дух.

Представете си, че вие сте изхвърлени в пространството, и тръгнете в туй безпределно пространство, говоря с езика на учените хора, с езика на съвременната наука, както тя определя безпределността на пространството, да направите една разходка с бързината на светлината, какво ще разберете? Защото, казват, че само за да се измине, да се прекръстоса нашата слънчева система, която се състои от 100 милиона слънца, с бързината на светлината която е 300 хиляди километра в секунда, трябва да изминете нещо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискват около 36,000 години. Толкова хиляди ви са потребни, за да минете през тази вселена от едно слънце към друго, а някои изчисляват, че за да минете от една вселена към друга най-близка вселена с бързината на светлината, трябват ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно същество, философ, държавник или какъвто и да е, явили сте се на земята, и претендирате, че имате някакво право, и представете си сега, че някой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселена се състои от 100 милиона слънца, и друга някоя се състои пак от 100 милиона слънца, то питам ви: знаете ли в какво се състои тази светлина, какво има в тия слънца?

И сега, ние седим на земята, играем си, има Господ,  няма Господ има Господ,  няма Господ.  Това е задаване на решаване на един въпрос. Или, другояче, философски казано:

– Ти можеш ли да докажеш, че има Господ?

– Мога да го докажа.

– Ти можеш ли да докажеш, че няма Господ?

– Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа.

– Как? 

– Ето в какво седи философски доказването. Седим на една маса, запалим свещ, и спорим има ли светлина?

– Има.

– Можеш ли да докажеш? 

– Мога.

– Можеш ли да докажеш, че няма светлина?

– Мога. Пфу – изгася свещта.

– Можеш ли пак да докажеш, че има светлина?

– Мога. Запаля свещта.

– Можеш ли да докажеш, че няма светлина?

– Пфу – изгася отново свещта. Значи, има Господ – светлината свети; няма Господ – духна светлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване.

Тъй постъпват учените хора. Някой философ духне в ума ти, загаси свещта, каже ти: „няма Господ“. Няма Господ разбира се, тъмнина е вътре. Дойде друг философ, запали свещта, ти, има Господ. Трети я пак изгаси, няма Господ.  Това е то всичката философия на философите. Има ред философски трактати, които започват, говорят там за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаят, какво е това трансценденталното.

Питам: когато Господ създаваше вселената, вие знаяхте ли каква беше земята, вие бяхте ли Негови съветници? Някой геолог намерил едно малко камъче, и според него описва каква е била някога земята. Това са само възможности, допущания.

Турците казват „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрек, но питам: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трябва да се научим да мислим правилно. Спасението ни е там.

Сега, Христос някъде засега Моисеевия закон, в който имаше нареждания, как трябваше да живеят евреите, обаче, Христос тук в друг смисъл засега законите, според които трябва да живеят хората – според законите на живата природа. Когато ние престъпваме тия закони, в тялото ни се зараждат всички болести. Всички съвременни болести се дължат на престъпването на тия закони. Най-първо, от нередовното ядене се разваля стомаха ни. От нередовните чувства или от неправилното проявление на чувствата, се демагнетизирва слънчевия възел, и вследствие на това, в дихателната система се явява едно стеснение, поражда се бронхит, или задушаване, или охтика. След туй, от неправилната употреба на нервната енергия, нервната система се изтощава, и се добиват съвременните нервни болести, главно неврастения. Затуй Христос казва: „Не дойдох да разруша закона.“ Важно е приложението на закона във фамилията, в домовете, а не в църквата. Законът трябва да царува в домовете вътре. Нали когато ще се роди едно дете, майката ще трябва да разбира онзи велик закон, какво направление, какъв наклон да даде на този живот. Първият наклон, който майката даде на детето си, той определя неговата бъдеща съдба. Сега ще кажете: как тъй? Е, представете си, че аз държа една площ, и ѝ дам един малък наклон, и вие слизате по него, ще можете да слизате тъй преспокойно. Но ако дам един такъв силен, голям наклон, какво ще стане с вас?  – Цяла една катастрофа. Следователно, всеки един живот върви по една площ, и в него е важен този момент, първият подтик, който майката дава на своето дете. Не само това, но важен е моментът, когато ще се даде една проповед, когато човек се обръща към Бога. Важен е наклонът в този момент. Важно е, когато четете някоя книга по философия или каквото и да е друго, какъв е наклонът, при който ще възприемате една мисъл.  Следователно, важно е какъв наклон сте взели в този момент, защото всички тия мисли вървят по някакви закони.

Христос, Който познава закона, казва: „Аз не дойдох да разруша, но да изпълня“.

Сега, ние като влезем в този път, мислим, че можем да пристъпим закона. Не. Ако един праведник преяде, по същия начин ще го боли корема, както един грешник. Ами че праведният в какво трябва да се проявява? Праведният трябва да бъде умен човек, да знае как да яде, да се задоволява с малко, и да знае как превръща тази енергия от туй малкото. Ние съвременните хора много работим, малко печелим. И почти целият ни живот сега е превърнат към това стремление да си изкараме прехраната, както и птиците. Ние и птиците в туй отношение си мязаме. Гледаш някое врабче, ходи цял ден,  тук кацне, там кацне, на плета кацне и ти казваш: „Колко е свободно то!“ Да, но то цял ден ходи, гледа, где да намери храна да се наяде. Вечерта казва: „Слава Богу мина деня, намерих си малко храница“. На другия ден,  то пак си търси храна. Казваш: „Колко хубаво гледа!“ Гледа хубаво, търси си храна. Да кажем, вие сте агент на някое осигурително дружество. Ставате сутрин, казвате си: „Господи помилуй, кого да осигуря днес?  А, ще отида при този там Петко Драганов, той е богат, ще го осигуря за 50–60,000 лева.“ И отиваш да го убеждаваш, търсиш прехрана за себе си и за децата си. Не е лошо. На другия ден,  пак ставаш, казваш: „Господи помилуй“. Имаш някоя възлюблена, вземеш перото, драс-драс, написваш нещо – поет си. Проповедникът стане сутрин,  седне и той да мисли. Чакай, дойде му наум нещо, вземе Библията, прочете някой стих, ще проповядва върху него. Прочита стиха: ако не се покаете… Ако не се покаете, като че той е най-големият праведник, та за другите… ако се не покаете. Ами ти ако се не покаеш?

Сега, да се върнем към нашата мисъл. Има закон в света, който трябва да спазваме. Този закон е необходим за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бъдещето общество, непременно мъжът и жената трябва да знаят този велик закон, защото, казва Христос: „Този закон няма да се измени дотогава, докато небето и земята преминат. Нито една резка от този закон няма да се измени“.

Е, хубаво, тогава Христос казва: „Какво се изисква за изпълнението на този закон? “ Има два начина за изпълнението на този закон.

Единият начин е чрез страх, както в животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение.

Вторият начин е чрез закона на Любовта, на Мъдростта – не само да обичаш, но да си мъдър да изпълняваш Божия закон.

И сега, ние съвременните хора, сме дошли до една фаза, дето за всеки човек трябва да се дадат специални условия, за да се проявят неговите способности. Ние живеем в тъй наречения „век на огъня“. И сега се иска много малко, за да се прояви този огън у всеки човек.

Сега, второто положение: пророците трябва да дойдат, да се пробуди у нас разумното, и тия закони трябва да се приложат. За да се приложат законите, ние трябва да почнем да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до известни познания, но тия познания не са достатъчни, защото за в бъдеще животът ще се усложни, ще стане по-сложен, ще се измени.

Какво е положението на съвременните млекопитающи? Едно време те са били господари, сега са слуги. Едно време черната раса са били господари, сега те са слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всяка една раса е дала нещо, тя проявява своя закон. Следователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.

Но следующата раса, която иде, тя е една от най-благородните раси, аз я наричам раса на Любовта. Тя ще внесе една нова култура, в която хората ще се познават по особен начин. В тази нова култура няма да има такива хотели, като сегашните. Като влезеш в един град, няма да се записваш отде идеш и къде отиваш;  няма да има, както сега, позволителни, право да пътуваш и други подобни. Във всички градове, дето ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидеш в един град, най-малко 10 души ще те поканят у дома си, и между тях ще има спор, кой да те приеме; и в който дом отидеш, той ще има привилегия между другите, че него си посетил.

А сега какво? Отидеш в един град, и всеки си отива в хотел. Тази нова раса ще бъде умна, няма да бъде месоядна раса, ще се храни изключително с растителна храна. А сега ние престъпваме закона. Някои учени хора казват, че месото съдържало по-голяма хранителност. Да, то съдържа по-голяма хранителност, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млекопитающи са достигнали до човешкото съзнание, и като ги колим, от страх в техния организъм се образува една отрова. И в съвременните културни хора тази отрова е причина за разните нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всяко едно животно отделя такава отрова. Съвременните лекари признават това, но казват: „Без месо не можем“.

Да, който иска да бъде от тази раса на Любовта, трябва идейно да се откаже от месото. Ние трябва да пресъздадем нашия организъм;  ако не го пресъздадем, ще имаме същите побуждения, каквито у животните. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и един вълк?  Да кажем, че лисицата е по-умна, по-хитра от някое тревопасно. Нима слонът е по-долу от лисицата, по-малко интелигентен от нея? Слонът със своя хобот може да свърши 10 пъти по-голяма, по-хубава работа от лисицата.

Ще каже някой: „Добре, но и славеят, който пее тъй хубаво, храни се с мушици“. Ами гълъбът, който се храни само с зрънца, седи ли по-долу от славея? Гълъбът се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранят с мушици, и те имат философия, като тази на хората. Обаче гълъбът поддържа друга философия, казва: „И с зрънца само човек може да се храни“. Тази философия поддържат те. Гълъбът на опит показва, че неговата храна е по-хубава. И виждаш ли много славеи, който се хранят с мушички, както пеят, пеят си на някое дърво, падат и умират. Защо? – Заразили се.

Казвам: „Ако един ден славеят се храни само с зрънца, ще има по-хубав глас, отколкото сега“. Така и нашите певици, които имат хубав глас, ако пият винце, това-онова, няма ли да се развали техния глас?  Казвам: „Ако една певица иска да запази своя глас, не трябва да яде нищо кисело, лютиво, да не яде месо, да не пие никакво винце или какво и да е друго питие“. Една певица за да пее добре, трябва да има възвишени, благородни чувства, да ѝ се даде подтик.

Сега, Христос казва: „Не дойдох да разруша, но да изпълня закона да науча хората как трябва да живеят.“ Питам сега нашите философи: От 2,000 години заели ли са се те да кажат в какво седи изпълнението на този закон? Мислите ли, че ако съвременният християнски свят биха се заели да направят един опит да приложат Христовото учение, нямаше да имат резултат? Туй не е упрек. Гръцката църква и римската църква се спориха с хиляди години за един символ: от где произтича Дух Святи, и още не са го разрешили. Католиците са канонизирали едни светии, православните не приемат техните, те са канонизирали други – има спор между тях. В туй не седи въпроса. Христос не е дошъл да канонизира светиите.

Това не е за упрек, но казвам, че Христовото учение е обществено учение, то е, за да научи всички души как да живеят разумно, да създаде добри домове, да научи всички братя и сестри, слуги и господари, майки и бащи, да живеят всички по закона на Любовта, Мъдростта. Слугата да е доволен от работата си, и същевременно да е независим. Да работи съвестно и в работата си да каже: „Господарю, аз съм готов да се жертвам заради тебе, но да лъжа, да крада заради тебе, това не мога да го направя. Ти можеш да ме изпъдиш, но аз искам да бъда свободен. Всяко нещо което е право, мога да го изпълня“.

Сега, като се явяват тия въпроси, ето какво трябваше да направи християнския свят. Ако всички християни, ако всички свещенници, проповедници, както от православната, така и от евангелистката и католическата църква се съберяха, за да намерят един начин, един метод, за един месец да се обърнат всички към Господа, и да кажат: „Господи, дай Твоята сила, да изявим на света как трябва да се живее“. Тъй трябваше да направи духовенството, когато предстоеше на християнския свят да воюва. Щяха ли да им забранят, ако те изпратиха едно писмо до духовенството на целия свят със съдържание: всички ние еди-кой си ден ще се съберем, ще се обърнем към Господа да се молим да отклони тази война. Щеше ли да има война тогава? – Нямаше да има. А какво стана? Евангелските проповедници в Америка тръгнаха със своя народ, английските проповедници – с Англия, брамините там, германските с Германия, ходжите – с Турция, българите – с България, всички взеха участие.

Питам сега: Где е тук законът, где е пророкът, где е разумното изпълнение на закона, на волята Божия? – Няма го. И казват духовниците: „Ние не сме в състояние да спрем войната“. Да, вярно е, те не са в състояние, но са в състояние да се молят на Бога. Господ щеше да спре войната. Чрез това те щяха да имат един жив опит. И туй, което разяжда съвременното човечество, то е, че навсякъде в християнския свят съвременното духовенство има една слабост,  че не иска да признае своите погрешки. Аз казвам: „Най-напред духовенството трябва да признае своите погрешки, да ги изповяда.“ Умният трябва да признае погрешката си. Той трябва да каже: „Аз направих една погрешка“.

Ами ако аз съм един касиер, и направя едно погрешно начисление, и дам на някой човек 10,000 лв. по-малко, отколкото има да взима, не трябва ли да пратя да повикат този господин, и да му кажа: „Господине, аз направих една погрешка в своите изчисления, дал съм ви 10,000 лв. по-малко, вземете си парите, извинете ме!“ Умният човек трябва да признае своите грешки. Е, ние, които искаме да служим на Бога, не трябва ли да признаем своите погрешки? Хубаво, един народ се познава по своето духовенство.

И тъй, като влезеш между един народ, ще гледаш какви са неговите духовници, неговите учители, неговите управници. Всички тия духовници, всички тия учители, всички тия управляющи, могат ли да бъдат по-добри? – Могат.

Сега, една лоша черта, която има у българите, тя е, че българинът е фаталист. Той казва: „Тази работа няма да я бъде, няма да върви“. И не върви тази работа. Той е развил в себе си туй чувство да схваща лошите моменти. Той не разбира още закона, че може да противодейства. Затова казва: „Туй дете трябва да умре, тъй му е писано“. И умира детето. Че аз мога да уморя всеки едного от вас. Как?  – Като не му дам 40-50 дни да яде. И как да не умре? – Ще умре, и оттатък ще мине.

И Христос сега казва: „Аз дойдох да изпълня закона“. А този закон на Любовта сега трябва да се проповядва, трябва да се изпълни между всички духовници. А сега, между всички духовници има спор, те признават, че има един Христос, че Той е Син Божий, но не изпълняват Неговата воля. И при туй положение, хората не могат да се обърнат към Бога, колективно те не са се молили, и днес, те още не могат да се решат, да кажат: „Господи, ела ни на помощ“! Ами че духовниците са канали. Те не виждат, че светът може да се разруши, и казват: че Господ само чрез тях трябва да проговори. А аз казвам сега, че Господ никога не е говорил чрез духовенството. Те ще ме извинят, но така е. В старата еврейска църква пророците всякога са излизали от простия народ. Които са ставали пророци, все от народа са излизали и към никакво племе не са принадлежали. Имало е пророци от говедарите. Казва един пророк „Господ ме взе от говедата и пророк ме направи.“ Той е бил говедар, но умът му не бил говедарски. Опасността на духовниците е там, не че те имат зла умисъл, но като се вдават на обществен живот, не могат да схванат волята Божия, не могат да разберат Божествения закон. Ами че аз не съм ли правил опити със себе си? Със себе си правя опити. Кесията ми е пълна. Дойде един – дам му; дойде друг – дам му; дойде трети – дам му, изпразни се кесията ми, и после казвам: „Ами за мене няма“. Но, законът казва: „Дай!“ Ами нали вярваш?  – Да, но и за себе си трябва да мислиш. Щом мислиш за себе си, и ти ставаш като другите хора. Трябва да се изпълни закона! Е, хубаво, аз съм здрав, взема мотиката си, отида на лозето, копая, и пак си изкарвам своята прехрана. И у нас трябва да има убеждението, всички да имаме по един занаят, да бъдем готови на всяка една работа. А сега ние се събираме и мислим, кой е праведен човек. Писанието казва: В света няма праведен човек.

Праведен човек е само онзи, у когото Бог живее, или който е съединен с Бога. И когато аз употребявам думата Бог, не разбирам този Бог, когото вие търсите на небето, но този Господ,  Който ви дава деца, дъщери и синове, който урежда работите ти. Когато си болен, помолиш Му се, Той ти помогне, оздравееш. Някой път си уреждаш работите, не могат да се уредят, Господ ти ги урежда. Детето ти е малко глупаво, помолиш се, почне да се вразумява. Една вътрешна сила е Той, но хората не я знаят. Има една сила в света, която може да опитате. Всеки един от вас може да опита тази сила.

Сега, някои ме питат: Каква е целта ти, защо проповядваш?  Ако аз съм дошъл в света да проповядвам едно учение, каквото всички други проповедници проповядват, тогава няма нужда да идвам, но аз проповядвам едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега са проповядвани. Христовото учение е учение, което трябва да се приложи в живота в най-малките опити, в отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има в света, може да се съберат един ден,  да се помолят на Бога, да им помогне, за да приложат това учение. Могат да го приложат, и тогава ще се разберем. Иначе, не е въпросът, какво е говорил Господ в миналото. Аз казвам: Какво говори Господ днес това важи. Този Господ за мене е жив.

И Христос днес не е туй, което е бил едно време. И аз мога да ви докажа това. Едно време Христос беше разпнат на кръста, и Неговите ученици се разбягаха. Сега Христос е великан, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега с Него горе има 144 хиляди души, които са завършили своята еволюция. Ако Той с тия 144 хиляди души приложи своята сила в каква и да е посока, Той ще е в състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христос е слаб. Ако Христос днес със своята сила съсредоточи мисълта си към кой и да е народ, Той всичко ще разтопи. Пред лицето Божие, пред Христовата мисъл ще се разтопят всички неща.

Сега, някои ще дойдат, и казват: „Да приложим ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съвременни учения, всички съвременни теории може да се приложат, но само върху този вътрешен принцип. Всички растения могат да растат, само ако има почва. Почва трябва нали? Всяка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвам: Христовото учение е една почва за всички социални учения. В тази почва всичко може да се приложи; всички съвременни социални, политически партии, защото, да признаем, всички партии, изобщо, без разлика, имат нещо идейно, макар че имат неща, които не са приложими. Всичките тяхни идеи могат да се приложат само въз основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съм казвал много пъти, че майките и бащите могат да приложат Христовото учение. Как?  Вие трябва да вярвате в Христовото учение, и когато се ражда син или дъщеря, вие трябва да знаете какъв наклон да дадете на вашето дете. Майката може да вдъхне на детето си разумност и интелигентност,  може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиот. Бременната жена не трябва да се бои от нищо, трябва да ѝ се внушава безстрашие, тя трябва да бъде смела и решителна, без страх и тъмнина трябва да ходи тя. Туй трябва да се проповядва на бременната жена. Нейният ум трябва да бъде бодър, да е зает с всички възвишени и благородни мисли, и то не само с мисли от отвлечения свят, но и с всички реални истини, които занимават днес съвременното общество. Бременната жена не трябва да се плаши от нищо. Тя трябва да бъде крайно оптимистка, да каже на детето си: „Слушай, мама, аз искам от тебе да бъдеш един съвършен човек, да носиш всичкото благо в света, и да знаеш, че човек всичко може да направи в името Божие“. А сега, как ще може онази бременна майка да вдъхне нещо велико, благородно в детето си, когато тя се страхува, мъжът ѝ по цели нощи не се връща в къщи, съседките ѝ я дразнят, и тя постоянно плаче. Какво ще бъде туй дете? Туй казвам на младото поколение. Някой казва: „Да не се жени човек“ . Не, нежененето не разрешава въпроса. Всеки човек иска да обича и да бъде обичан.

Аз зная, мога да обработвам земята по особен начин. Ако аз взема да обработвам един декар земя по свой начин, а друг обработва 100 декара земя, от моя декар ще изкарам толкова храна, колкото вие ще изкарате от вашите 100 декара. В моето жито, изкарано от един декар земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото в житото от вашите 100 декара. Има начини, как да спестяваме времето, и пак ще ни остане още доста много време. А сега, при нашето невежество, ние казваме: „Тъй е казал Господ“. Не, ние сме се отбили от онзи естествен, велик път на нашето развитие, че заради нашите грехове животът ни е станал толкова напрегнат, толкова нещастен, че не можем да си отдъхнем, и като си легнем, цяла нощ не можем да си починем спокойно.

И Христос казва: „Аз не дойдох да разруша закона и пророците, но дойдох да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвам. Аз казвам: „Вие, които сте готови, ще направим една крачка напред.“ Не трябва да се спрем тук долу, защото, ако се спрем тук, нищо не сме спечелили. Следующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме пет чувства, шестото чувство трябва да дойде. Всички трябва да бъдем пророци, да предвиждаме нещата, от далеч да ги предвиждаме. И всички трябва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господ да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?“ – Можем. Няма по-сладък от Божия глас, от Онзи Великия. И тогава навсякъде, където ходиш, в душата ти ще има радост и веселие, ще има нещо разумно, и с който човек се събереш и влезеш в разговор, ще разбереш дълбочината на неговата душа, на неговите мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнат да си услужват един друг.

А сега, ние живеем всеки сам за себе си. Не, ние хората, които вярваме в Бога, сме в състояние да направим всичко. Туй е новото учение. Ние сме в състояние да направим всичко. Не чакайте вие спасение от другаде, спасението е в Бога, и силата е в Бога. Тази сила днес може да я имате. Аз съм ви казвал и друг път.  Не търсете велики неща, започнете с най-малките опити. Непременно с най-малките опити започнете. Тия опити са следующите: да направите едно подобрение в домовете си.

Някой път казвам: „Тия неща са мъчни в приложението си, понеже в природата има известни сили, които противодействат. И тия сили произтичат пак от хората. Има хора в света, които са колективно съединени, и като не желаят да дойде доброто в света, противодействат“.

За пример, вземете гърците, те желаят, щото от България нищо да не стане. Туй е една колективна мисъл.  И българите трябва постоянно да се бранят от тия мисли. Има народи, които несъзнателно си пращат лоши мисли, и всякога трябва да се пазят един от друг.

Затуй всеки един народ трябва да бъде духовен, да има мощна сила, за да отблъсква, да отпраща назад. И ако ние живеем в Името Божие, в Неговата Правда, няма да има сила в света, която да може да ни победи. И Христос казва: „Аз не дойдох да разруша закона и пророците, а да изпълня закона“. И всичките народи трябва да съзнаят туй, и духовниците трябва да го съзнаят, и светът да го съзнае, понеже пак казвам: „Решено е, и указ има издаден от невидимия свят и Небесният Цар е изпратил прокламации до всички, и ангелите са взели разпореждания, че за в бъдеще, всички лоши хора ще се намерят в затвора.“ „Нека го знаят всички това!“

За в бъдеще има шанс да живеят само добрите и благородните хора. Само те ще останат на земята. Няма да има изключения. Туй ще го опитате. Не се лъжете! Времето на злото мина, ще престанат престъпленията. Решено е и свършено е. В Божиите решения няма обратни процеси. Следователно, този свят Господ ще го прекара девет пъти през огъня, но свят ще стане Този огън ще бъде разумен огън.  Хората ще поумнеят. В тях ще се роди особено съзнание. Те вече съзнават това, във всички хора има хубави желания. И вие не трябва да бъдете страхливи.

На всички духовници, свещеници в България трябва да им се говори. Само по този начин ще се подигне българският народ. Нека се даде на българският народ един Господ на благородството, че да им се отворят сърцата, да покажат своя характер. Туй е благородство! Туй е българската църква! Нека излязат всички попове владици, които и да са те, добре дошли ще са, нека пожелаят да се подобри църквата, но не само привидно. Аз съм за Царството Божие.

Някой казва: „За църквата трябва да сме“. Не, аз съм за българския народ. Народът е, който е създал църквата. Той е църквата. Всички народи са църквата. Всички тия същества, които са свързани с нас и работят, те създават църквата, а всички свещеници и владици от народа излязоха.

Следователно, там е, във всеки един народ Бог живее и се проявява. Туй трябва да го съзнаем, и трябва да се молим, за да се подигне народа. Това е общата идея, която трябва да съзнаем. Казват някои: „Ти правоверен ли си, ти българин ли си?“ Казвам: „Аз съм определил какво нещо е българинът.“ Четири качества трябва да има той. Може да четете някои от беседите ми, ще видите какви са тия качества[1].

Аз бих желал да се създаде у българина този новия тип, а той може да се създаде, защото българинът има добро сърце. Той има един практичен ум, излъжеш ли го един път, и светия да си, в нищо не ти вярва вече.

Българинът е много практичен. Той пита: Туй учение, което проповядваш, с пари ли го проповядваш или без пари, за себе си ли го проповядваш или за другите? Той казва: „Щом е без пари, щом е за благото на другите, тук има нещо друго, аз ще си помисля“. Кажеш ли му, че проповядваш за пари и за себе си, той казва: „Тогава туй учение и аз мога да го проповядвам“ . Той е много практичен и неговата философия не се лъже. Затуй ние трябва да бъдем искрени и честни.

Първото нещо е да бъдем чистосърдечни. От всички онези, които ме слушате се изисква абсолютна чистота, искреност, светлина, никакво двоумение, никакво двоеличие, никакво користолюбие! Трябва да бъдем образци на един велик, възвишен морал. Нищо да не ни съблазнява. И млади и стари, да бъдем един образец! И тогава няма да има стари.

Туй трябва да бъде идеал на младото поколение: Вяра непоколебима, любов безкористна, воля диамантна, пред която и смъртта, и всички неволи в този свят отстъпват. Това е живият Христос. Хора иска Той! Той ги има, но и вас кани сега. Вас кани Той, и ако вие не дойдете, други ще дойдат. Но ако всички изведнъж дойдат?  Защо да не подемем тази работа изведнъж?  Хиляди и милиони хора има, вдовици и сираци има, как ще им помогнем на тях?  Ако всички ние съединим сърцата си в едно, ако всички съединим умовете си в едно и кажем: Този живият Господ да дойде на помощ! – В един ден ще оправим България, и във всеки град, във всяко село ще има мир и радост,  ще има свобода в душите на всички. Души трябват сега, сърца трябват! Не да се надхитряваме, но да си отдаваме почитание един на друг, ще се надпреварваме в отдаване на почитание един към друг.

Следователно, ние не идем да разрушим закона, а да изпълним този велик закон на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Това трябва да се всади във всеки един ум, и казвам: Проверете тази истина. Ако някой от вас не вярва, направете само един опит с моите думи, за да се убедите в тях. Направете само един опит, но искрено го направете. Вие, които ме слушате, за да се убедите в истинността на думите ми, направете един опит, не два опита, само един опит, давам ви позволение. Направете опита, и резултатът ще зависи от вашата вярност.

Този опит е следующият: Разболеете се, на умиране сте, кажете си така: „Ако думите на онзи човек, който ни проповядва там, са Божествени, в името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, аз ще слушам, ще ти служа“. Или, някой от вас се забатачил в много борчове може да го осъдят на 10 години затвор, и къщи, всичко да изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учител,  който говори в името на Любовта е Божествено, истинно, нека Господ ме освободи от тази беля, аз ще посветя живота си за служене на Бога. Ще има резултат, ако издържите думите си, ако посветите живота си на Бога, но речете ли да върнете назад, два пъти по-зле ще е за вас, от вас нищо няма да остане, ще бъдете пометени.

Направите ли опита искрено, ще имате едно доказателство, че аз говоря една велика, жива истина, която съм проверил. Жив е Този Господ,  може и други да направят този опит, но ще бъдете искрени, искрени, искрени, чистосърдечни в душата си. Аз искам да познаете този Господ,  който ви е пратил, да видите, че Той е жив, и иска да се развивате. Не искам да ви проповядвам, че има Господ или няма Господ.  Аз говоря едно велико учение. Туй учение днес може да го проверите. Аз съм го проверявал, с мене заедно са го проверявали и други, и вие всеки ден можете да го проверите. В мене няма какво да се съмнявате. Чудни са хората! Аз не съм взел днес никого на сила да му казвам: „Ти ще вярваш.“ Не, оставил съм всеки свободен, ако иска да следва. Казал ли съм някому: Не, тук ще подпишеш. Ако обичате, абсолютно свободни сте и вие, искам и аз да бъда свободен. Няма какво да ви критикувам, нито вие мене да критикувате. Аз влизам във вашето положение, имате големи мъчнотии. Ние ще ги поверим на Този велик Господ на Любовта, на Мъдростта, на Истината. Той е в състояние да ни освободи от всички тия страдания, от които главата ни е побеляла. Иначе, може още дълги години да робуваме, няма нищо по-лошо от смъртта. Какво ни очаква още? Няма по-велико нещо от това, да живееш в мир и Любов с Бога. То е едно общение. То е нещо толкова велико, за което няма думи в човешкия език, с които да може да се изрази. Половин час живот прекаран с Бога, струва повече от милиони години прекарани тук на земята. То е нещо много велико. Там ще разбереш великия смисъл на живота, в него ще се отвори Битието, там ще видим каква връзка съществува между всички същества, от най-долните до най-висшите, каква хармония, какво пение има между техните души. Ще видим колко велико е Божието и ще кажем: Струва човек да пренесе всички страдания, всички мъчнотии, за да си подигне живота, да слави Господа с този си живот, със сърцето си, с ума си, с душата.

И аз бих желал вие така да разберете днес. Този великият Христос. Христос днес е велик, за в бъдеще ще бъде още по-велик, увеличава се Неговата сила.

Христос казва: „Не се заблуждавайте, никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече“. Това е великото учение. Бог на Любовта е, Който може да го привлече.

И Христос казва: „Само аз мога да ви покажа пътя за Отца“. Това е новото учение. Ако вашият Бог ви е привлякъл към Отца, и ако Христос ви е показал пътя към Отца, вие сте от онези, които ще разберете новото учение, ще наследите Царството Божие. Не бойте се, вървете напред!

Бих желал всички да сте привлечени от този Божествен Христос. Христос да ви покаже туй великото в света. Тогава вий ще се повдигнете, ще бъдете хора от шестата раса, няма да се поколебавате, няма да бъдете като един твърд камък, но ще бъдете като една диамантна стена, ще бъдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като светлината, и ще носите радост и веселие навсякъде, ще славите Божествената Любов, в която само Бог на Любовта се проявява. И Христос казва: „Идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят в Дух и Истина“. Понеже Бог е Дух, Духът на великата Любов,  Духът на великата Мъдрост,  Духът на великата Свобода, ще бъде не само за един човек, но за всички народи по лицето на земята, които слушат Неговия глас, които живеят в Неговата свобода. Амин.

Резюме от беседа, държана на 18 февруари, 1923 година. 10.30 ч. с., неделя.