НОВИЯТ ПЪТ
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
„Молитва на царството“
91 псалом
Евангелие от Матея, глава 16., стих 1020.
„В начало бе Словото“
Ще говоря върху новия път, по който човек всичко може да постигне, което желае. Всички хора страдат от непостигнати желания. Има нещо, което не е постигнато. Аз няма да се спирам изчерпателно да говоря. Аз само ще нахвърля някои мисли и вие трябва да работите върху това. Аз съм като онзи човек, който само ще даде семенцата, вие ще ги посеете. Когато тия семенца дадат плод, вие ще го опитате, ще видите верността на плода, който те дават, това съдържание, което има. Ние на земята сме пътници, които пътуваме, пътуваме на един голям параход, който някога имал петстотин комини, сега са останали петдесет и шест комина.
Казвам, в пространството на голяма екскурзия сме изпратени и до половината път сме дошли. Земята, както е тръгнала, в пространството има два милиарда и петстотин милиона години и още толкоз има да пътува. Тъй щото и вие има още да пътувате два милиарда и петстотин милиона години и да вземате бележки и да учите. Вие бързате, казвате: „Като умрем, къде ще идем?“ Не е въпросът къде ще идете. Смъртта не е нищо друго освен едно малко наказание. За наказание е смъртта. Да умреш, значи да си удариш крака о някой камък, седнеш, поплачеш, превържеш крака, и пак станеш, и пак спреш. Смъртта според мене е блъскане в яките камъни по пътя. Не си блъскайте краката по яките камъни по пътя, вървете по гладките пътища.
Казва някой: „Като умра, къде ще ида?“ Никъде няма да идеш, ще седнеш на пътя, ще плачеш. Казва: „Къде отива, като умре, човек?“ Аз го виждам, съдрал си гащите, гледа си гащите и плаче. Казва, къде е. Вън от къщи, плаче за съборената къща. Питат ме какво прави. Пита ме може ли тази къща да се поправи. Не може. Имаш ли доста материал да направиш втора? Нямам. Под кирия ще ходиш. Казват: „Къде отидоха онези, които умряха?“ Под наем ходят. То е моето схващане. Казват, отишли при Бога. Че Бог къде е? Бог е навсякъде. И под наем, като си, пак си при Бога. Живееш в своя дом, собственик си, не знаеш как да се разправяш със своята собственост, мислиш, че всичко е твое. Господ те изважда из къщата, туря те наемател някъде да ти господаруват. Не го признаваш за господар, той те туря при друг господар. Ако не признавате господаря, много господари ще имате. Ако го познаете за господар, него ще имате. По-добър господар в света от него няма. Мед тече от устата, от очите му излиза най-хубавото. Даже сега думата „мед тече от устата“ е много материално отношение. Даже не изявява една много малка част от една истина, която се крие.
Човек само като помисли за Бога, веднага ще настане една голяма радост. Я вижте ясното небе, като погледнеш, какъв простор, каква възможност в туй пространство. Вие плувате в това пространство два милиарда и петстотин милиона години, но вие нямате една ясна представа какво са. Ако тия години биха ви ги дали да ги пренесете, колко време ще ви вземе да ги пренесете. Времето и то се носи, то се сгъстява. Един човек, вече станал на четиридесет и пет години, времето събрал, че той тежи шестдесет кила. Друг човек, станал на четиридесет и пет години, тежи седемдесет кила. А пък едно дете, което е на една година, колко тежи? Седем-осем. Защо хората по години се теглят? Сега вие ще дойдете до едно възражение. Ами, като остаряват хората, олекват. Знаете ли защо олекват хората? Старите хора те са търговци, ходили, продавали оттук, продавали оттам. Най-първо имаха стока, но след като продадоха, олекват. Като олекват, какво имат? Олеква стоката, но пари имат в джоба. Старият бръкне в джоба си, казва: „Има нещо спечелено.“
Та казвам, при сегашните условия пътят, по който вървим трябва една права мисъл, за да може човек да възприеме онова, което има, защото всеки един ден носи известни възможности. Ти сутрин се обленяваш, легнеш под юргана. Съвременните културни хора, които са се покрили с един културен юрган, тоз културен юрган седи в това, че има чаршаф, някой път чаршафът е зашит с конци или с копчета, цветът може да е жълт, може да е червен, някой път и черен юрган. Някой път има от тези новите юргани от рода на шалтетата. Лятно време с един юрган може, но зимно време трябват три такива, за да се стоплиш. Дойде зимата, ти се безпокоиш, че нямаш три юргана. Защо ти са три юргана? Казва, не може без юрган. Питам, колко юргана имат птиците? Колко юргана имат млекопитающите? Всяко си носи юрганчето на врата, гърба, някои си носят кожухчето.
Ще ви кажа, някои искат да станат много духовни, че не трябвало да бъдат много тлъсти. Съгласен съм, човек не трябва да бъде тлъст, но не съм съгласен и човек да бъде много сух. Две опасности има. Тлъстината е опасна, но и сухотата е опасна. Ще се учите на събиране, ще съберете тлъстината и сухотата и ще ги разделите по братски. Ще кажете на тлъстия: на тебе половината и на сухия половината. Като разделиш по братски тлъстината и сухотата, те ще се разберат. Трябва да има братство между сухотата и тлъстината. Сега, кажете ми, кой е братът и кой е сестрата. Как бихте ги разрешили? Ако кажа, че тлъстината е сестра, а сухотата брат, вие ще ме запитате защо брат е сухотата и защо сестра е тлъстината. Братът е минал през огън, та се стопил. През огън минал и като дойде, предава на сестра си, казва: „За да не се стопиш, сестра, трябва да ми дадеш от твоята мазнина, защото, ако не ми дадеш, Господ ще те прекара и тебе като мене през огън. Едно време и аз бях една мазна сестра. Като не изпълних волята Божия, Бог ме прекара през огън и ме направи брат. Сега съм сухият брат, който разбира волята Божия. Пък ти, тлъстата сестра, мазната сестра, трябва да се обхождаш добре с мене.“
Ще кажете, това е алегория. Горко на тлъстите сестри, които не дават. Горко на сухите братя, които не вземат. Блажени тлъстите сестри, които дават. Блажени сухите братя, които вземат. На тях е Царството Божие на земята. Блажен онзи, който сее, блажен и онзи, който жъне. Блажен онзи, който участва в сятото и жънатото. Значи под думата „тлъст“ разбираме, един човек има семе и семето трябва да го посее на нивата. Който е сух, трябва да работи. Под сухи хора разбираме трябва да работиш. Станеш от леглото, кажеш: „Пак на работа.“ Казва: „Да сме малко мазни.“ Ако всичките хора бяха мазни, щеше да бъде най-голямото нещастие. Благодарение, че има сухи хора, тия хора работят. Ако всички почиваха или всички работеха, животът ще стане несносен. Уморят се ръцете, уморят се краката, трябва да починеш. Недоволството в нас е една чрезмерна умора.
Постоянно сме заети с една мисъл да станем богати. Днес има богаташи, които имат сто милиона, двайсет милиона, има богати, които имат един милиард. Питам, ако имаш един милиард, какво ще направиш? Никога не трябва да товарим ума си с излишни мисли. Никога не трябва да товарим сърцето си с излишни желания, никога не трябва да товарим тялото си с излишни постъпки. Туй е новото в света. Да се освободим от всичко онова, което е излишно. Да остане само онова, което е съществено и което носи радост и веселие за твоята душа.
Три неща са потребни в света, за да дойдем до това. Ние без любов не можем да се разтоварим и без мъдрост не може да се разтовариш, и без истина не може да се разтовариш. Когато говоря за любовта, някой път разбирам да се разтовариш от ненужния товар, който носи твоята душа. Виждате онзи вол, който е впрегнат, тегли една кола натоварена. Какво има на колата? Гледам, цялата кола натоварена с камъни, волът пъшка. Какво се ползва волът, който тегли тия камъни. Питам го защо ги тегли. „И аз не знам.“ Хубаво, волът има извинение, но ние, които сме хора свободни, Бог, който ни е направил по образ и подобие, защо трябва да влачим тия ненужни камъни, защо трябва да влачим този ненужен пясък, защо трябва да влачим този ненужен товар някъде?
Твоята душа е обременена с някои страдания. Какво е страданието? То е ненужен товар, който ние сами си създаваме. Ти станеш сутрин и не искаш да впрегнеш ума си на работа. Като стане човек, какво трябва да мисли сутринта? Аз, ако бях цигулар, ще изсвиря една песен на слънцето, ще си наглася добре цигулката. По някой път, гледам, на някои цигулари не нагласена цигулката, не излиза нищо. Между „ре“ и „ла“ няма съгласие, между „ми“ и „ла“ няма отношение. Свири хубаво, но един дисонанс има. Казвам, нагласи цигулката си. Какво ти коства? Някой път има голям майсторлък, някой път големи цигулари се ухитрили, имат такива заврънтулки, завъртват по малко като микрофон. Много лесно се нагласява с такива микрофони. Ако ги нагласяваха, всичко щеше да върви по мед и масло.
Казвам, сутрин, като станеш, ще нагласиш клечката на твоята воля, малко ще я нагласиш. Знаете ли какъв е тонът? То е тон „до“. „До“, „ми“, „сол“, „до“. „До“ е волята, сърцето е „ми“, умът е „сол“. „До“, „ми“, „сол“, като вземеш, това са основните тонове, можеш вече да свириш като цигулар, както искаш. Като станеш сутрин, твоята воля не е в хармония с Божествената воля, защото светът не е създаден само заради тебе. Той е създаден за безброй същества, на които волите трябва да се координират в даден случай. И всеки един, който знае как да се координира с всичките същества в битието, ние го наричаме щастлив човек, не се сблъсква с хората от земята. Станеш сутрин, мислиш дали Господ те обича. Ако станеш сутрин, мислиш дали баща ти те обича, дали брат ти те обича. Как не те обича баща ти? Хляб има на масата, мляко има на масата. Питаш дали майка ти те обича. Майка ти турила хляба, маслото на масата. Ти мислиш дали брат ми, сестра ми ме обичат. Тия братя и сестри турили столовете около масата и те викат да ядеш. Какво има да мислиш дали любовта им е насвят. Щом хлябът е сложен на масата, любовта им е насвят, любовта на майка ти и на всичките е насвят. Ти иди да вземеш участие в общото благо. Яж с тях наедно.
Казвам, всяко нещо, което правим, като станем сутрин, няма по-хубаво от пробуждането на любовта към Бога. Бъди благодарен на онова, което Бог ти дал. Щом станеш, на краката благодари, че можеш да се държиш на краката си. Може краката да не те държат, да имаш нужда да ти помагат. Първото нещо, като станете сутрин, благодарете на Бога, че той ви дал краката, които представят великото добро в света. Краката представят основата на живота. Един човек, който не може да седи на краката, той няма основа на живота. Един човек, който не знае да ходи, как да си движи краката, той няма основа. Ходенето е едно изкуство. Ти, като излезеш от къщи, ако не знаеш как да ходиш всеки ден, работата няма да ти върви. Знаете, че по някой път от свиването на колената зависи щастието на човека. Ти минаваш някъде, трябва да се свиеш. Минаваш някъде, няма да вървиш да се блъскаш. Ще се наведеш, ще прегънеш краката си. Ако краката не се прегъват, ще си блъснеш някъде главата, може да си блъснеш окото, работата ще остане. Ако знаят краката как да се прегъват, ще минеш безопасно през онези големите мъчнотии, които животът е поставил по пътищата. Някой път минаваме през клекове, няма да си повдигнеш главата, но ще бъдеш много внимателен.
По някой път задавате въпроса, кой създаде света. Че вие дотам не сте дошли. Вие започвате да учите музика и едва учителят ви казал първия тон, и вие питате защо е създадена музиката. На място ли е този въпрос? Ти, първо, научи се да свириш, да пееш, че като станеш виден певец, тогава питай защо е създадена музиката. Ти в старини си задай въпроса, защо Господ създаде музиката. Аз да ви кажа: музиката е създадена за развлечение на младите. Красотата е създадена за развлечение на възрастните, а почивката е създадена за развлечение на старите. Какво значи почивка? В музиката трябва паузи. Певецът пее и една четвърт или половина мълчи, за да вземе въздух. В себе си трябва пауза в живота.
Казвам, ония богатства, които са вложени, богатството, което Бог е вложил във вас, вие трябва да обърнете внимание на него. Голямо богатство е вложил. Богатство е вложил в главата ви, то е живият свят, който сега е създаден. Човешката глава е създадена по особен начин. Главата на растенията когато се създаваше, светът имаше съвсем друг облик. Когато се създаваха главите на животните, земята имаше друг облик. В света сега се създава един нов човек. Тази глава, която носим, трябва да я оставим. С тази глава не се върви. Нова глава ще дойде. В тази глава, която имаме, се гради нова глава. Затова умират хората. За да се освободят от старите глави. Когато човек не може да приеме една нова идея, в света да я приложи, трябва да му се даде една нова глава, да разбира новото. Когато едно сърце не може да разбира новото, човек умира, за да се даде ново сърце, да разбира новото. Когато едно тяло не може да разбира новото, човек умира, за да се даде ново тяло, което да разбира новото. Затова умират хората. За да дойде новото тяло, да разбира.
А защо се раждат? Раждат се, защото Божията благост край няма. Господ казва: направете опит с дебелата глава, дайте му нова глава, дайте му ново сърце, дайте му друго тяло. Дойдат до Господа и казват не разбират. Казва: „Вземете му старото тяло и му дайте ново.“ Онова малкото дете плаче пред Господа и казва: „Ще слушам.“ Като му дадат, пак е вироглаво.
Едно дете отишло да учи при един виден философ по естествените науки. Пък той за пръв път измервал захарта на везни, дали бучките са еднакво направени. Детето не разбирало големите работи. Той уравновесявал везните. Казва, че намерил онзи ъгъл, под който се измерва тежестта. Той се загледал нанякъде и детето взело една бучка, няма равновесие. Чуди се. По-напред всичко беше в равновесие, сега, гледа, едната страна натежала. Пита се къде е погрешката в измерването на захарта. Детето мислеше, че той не знае. Той казва: „Я ми кажи къде отиде едната бучка.“ „Аз казва не видях.“ Казва: „Как не си видял, че тя е влязла вътре в тебе през устата ти, как да не видиш?“ Той бил умен човек. Като го хванал за пъпа, бучката излязла навън, дошла пак на везните и така разрешил въпроса.
Вие ще кажете, една бяла лъжа. Той ще бутне на пъпа. Онзи казва: „Аз не видях бучката.“ Ще излезе тази бучка, трябва да дойде на везните. Понеже въпросът не се разрешава иначе, бучката трябва да се върне на своето място.
Казвам, тия бучки са нашите желания, които ги тегли онзи философ на везните. Нека той си направи своите изследвания. Ще поискате, ще кажете: „Може ли да ми дадете една бучка?“ Щеше да му даде не една, но три. То си позволи да си вземе бучка от везните. Не вземайте сладките бучки от Божиите везни. Гледайте, докато въпросът се разреши.
Та първото нещо е доброто, което Бог ни дал. То е основата. Като станеш сутрин, направи едно добро, да покажеш, че е добро. За днешния ден всеки трябва да направи едно добро. Три пъти да го направи. Да изтълкувам думите „три пъти да направиш добро“. Да го посадиш, да го полееш и да го обереш това е доброто направено. Доброто, което го посадиш, трябва да го полееш, да изникне и до вечерта от туй добро да откъснеш плода и да го опиташ и да кажеш: „Туй, което днес посадих, отличен плод има, радвам се.“ Ще идеш при Господа, ще занесеш този плод и ще кажеш: „Господи, това е моята днешна работа.“ Да опитаме плода и да принесем този плод дар. То е жертвата, която хората трябва да принесат. Вечерта, като се върнеш, какво ще занесеш на Господа? Като се върне бащата от работа, какво донася на своите деца? Донася подаръци, донася нещо за ядене, нещо съществено. Когато дойде един учен човек или един музикант, подарък носи. Музиката, която свири, тя е подарък. Художникът, като дойде, какво донася? Той донася хубавите картини, които са храна за нашите очи. А когато дойде добрият човек, той донася онзи аромат, защото, когато цветята цъфтят, то е доброто. Те поканват далечните пчели да събират от богатството, което носят в себе си.
Казвам, ние на земята сме цветя, да цъфнем. Богатство, което Бог е внесъл, да го разпръснем в света, да дойдат работливите пчели да го вкусят, да съберат мед и да го занесат в своите кошери. Всяка мисъл, то е цвят, който трябва да цъфне в ума. Всяко желание е цвят, който трябва да цъфне в сърцето, и всяка постъпка е цвят, който трябва да цъфне в тялото. Ако човек не цъфти в тялото, ако не цъфти в сърцето и ако не цъфти в ума, този човек не е здрав. Здрави са ония хора, които постоянно цъфтят и които постоянно завързват, които постоянно зреят. Това е животът, да ги използват окръжаващите около тебе, и те да се ползват.
Та казвам, в любовта имаме три степени. Има една любов, която цъфти в тялото; има една любов, която цъфти в сърцето; има една любов, която цъфти в човешкия ум, която цъфти и в човешкия дух. Но то са отвлечени работи. Има неща, които за в бъдеще ще изпитаме. Ние едва сме влезли в началото на онзи хубавия, красивия живот. Ще дойде ден, когато вашите братя и сестри ще ви посрещнат. Както тук сте събрани, ще видите усмивка, всеки ще ви покани на гости. Сега вие минавате през града, никой не ви поканва. Едва ще влезете в някоя бакалница, искате да вземете нещо, но трябва да платите. Бакалинът минава за много щедър, но каквото даваш, и той толкоз дава. Ако нищо не дадеш, и той нищо не дава.
Сега някои казват, без пари. Но трябва да се заместят парите с нещо. С какво ще ги заместите сегашните пари? Не са нещо лошо парите, те са една обмяна. Прави се един мост, по който трябва да минете, трябват греди. Може с дървени греди, с железни греди. Трябва да заменим железните греди. Не съм съгласен с железни греди, понеже желязото като минеш през него, ръждясва, не е устойчиво. Аз съм за златни греди. Ако някой мост е направен от златни греди, колко време може да останат? Та казвам, в нашия живот всички мостове трябва да бъдат направени от злато. А пък камъните от моста трябва да бъдат от диаманти. Ако на един мост сега има диаманти, колко време ще останат? Всичко туй ще хвръкне.
Та казвам, има една възможност да не изгубим онази красота, която душата носи. Ние сме смешни, ние питаме Господ накъде е. Всеки ден Господ ни гледа. Вие се карате с някого, казвате: „Абе такъв ли те създаде Господ, такъв будала не трябва да живееш.“ Господ те слуша. Ти, умният човек, който се мислиш за умен, критикуваш другите. Ти критикуваш другите, дом нямаш, жена нямаш и критикуваш другите, че не възпитали добре децата. Никакъв баща не си съвет на бащите даваш. На себе си съвет не можеш да дадеш, а другите хора учиш. Казваш: „Пей хубаво.“ Как да пея ми кажи. Всеки така може.
Сега вземете основния тон на тялото „до“. Той си има една периферия. Кои са оркестрантите на „до“. Цял оркестър има в тона „до“, той е капелмайстор. Ако на една своя мисъл ти не можеш да ѝ дадеш достатъчно светлина, ако на една своя мисъл ти не можеш да ѝ дадеш достатъчно звучност, ако на една своя мисъл ти не можеш да ѝ дадеш достатъчно ухание, ако на една своя мисъл ти не можеш да ѝ дадеш достатъчно сладчина, ако на една своя мисъл ти не можеш да ѝ дадеш достатъчно мекота тогава какъв мислител си ти? Това е, което ние учим на земята. Художникът, когато рисува една картина, може да тури плътни сенки тогава картината придобива друг характер. Ако аз видя, че на очите някой художник е турил сенки, показва, че този човек минава през големи изпитания, затова турил сенки. Ако турил светли сенки, така усмихнат, показва, че животът е по-весел. Художникът турил дебели вежди показва, че този човек минал през големи материални изпитания, затова веждите са станали дебели. Някой нямал такива физически мъчнотии веждите са тънички. Сега всичките млади момци търсят моми с тънки вежди, защото дебелите вежди показват, че онзи, който има дебели вежди, показва, че има много да плаща. Онзи с тънките вежди материалните му работи почти са уравновесени. Ако разглеждаме ние веждите на хората не искам това да го вземете буквално, не искам да говоря върху тия въпроси, защото веждите на хората не са направени насвят и виждам, че хората не са както ги направил едно време, виждам, че са се изопачили.
Ще ви приведа един пример. Едно време младите моми българки носеха сукмани с дипли, петнадесет-двадесет дипли, направени хубаво, надиплени като сдиплена книга. Като се облече, се счита за красива. Сега и вие имате дипли, но като гледат, казват: „Не си струва, диплите са начупени.“ Казвам, диплите на нашите мисли са така начупени, че кой как мине, казва: „Не си струва.“ Не трябва да се начупва диплата.
По някой път искаме хората да ни обичат. Хубаво е, Божествено е желанието да бъдем обичани и да обичаме. То е Божествен импулс. То е право. Казва някой: „Аз не се нуждая от любовта на хората.“ Не е въпросът там. Ние се нуждаем от любовта на Бога, нуждаем се от любовта на нашите ближни, нуждаем се от своята любов, нуждаем се от любовта на растенията, на животните, нуждаем се от любовта на въздуха, светлината, нуждаем се от любовта, откъдето и да се прояви. Ние се нуждаем от всичката любов, която съществува. Туй е преимуществото в света.
Та казвам, сега да не ви плаши мисълта. Растенията ще ти предадат своята любов чрез своите плодове. Въздухът ще предаде своята любов, като влиза в дробовете и като излиза навън. Ако знаеш как да го приемеш в себе си, той ще ти даде от благата. Светлината, като влиза, ако ти разбираш, ако добре я приемаш, ще ти предаде благото, което носи в себе си. Съвременните хора искаме нещо, но не знаем. Казваме за някакъв бъдещ свят някъде в небето. Къде е туй небе, не го знаем. Онази мома мисли, че като се облече с хубави дрехи, с хубава шапка, ще я предпочете нейният възлюблен и че ще я обича. Ще я обикне действително, но щом дойде до действителния живот, като дойде до готвенето, обущата няма да ѝ кажат как да готви. Хубавите обуща няма да ѝ кажат как да меси брашното. Нищо няма да ѝ каже хубавата шапка. Кое ще ти каже хубавата шапка? Кое е хубавата шапка? Краката ще те научат как хубаво да ходиш. Ръцете ще те научат как хубаво да работиш.
Някои майки много обичат децата си, постоянно ги държат при себе си. Освободете малко децата на земята, няма да ви ги откраднат. По някой път вие даже се страхувате за ръцете, тъй сте хванали ръцете. Не бойте се, вас ви е страх. Някой път сте прекръстосали краката, да не би краката да ви вземат. Оставете краката свободни. По някой път си затваряте очите, да не ви откраднат очите. Няма да ги откраднат. По някой път туряте памук в ушите, да не би някой да влезе вътре. Оставете ушите свободни, възприемайте новото, което Бог ви говори.
Всеки ден, всяка сутрин трябва да чуете гласа на Бога, който ходи в райската градина. И сега ходи. Господ днес излиза, иде Господ. Че иде Господ, вие се плашите от него, не искам да ви казвам, че иде Господ. Казвам, виждам лицето на Бога, че изпраща една любовна вълна, поглежда, за да види тия деца. Казва: „Добри са тия деца.“ Много доносчици има Господ, с хиляди се оплакват, казва: не бой се, каквато пакост ти направи, каквото ти вземе, аз ще ти го дам. Колкото ти вземе, толкова ще ти дам. Колко ти взе? Сто? На ти двеста. Някой триста ти взема, той ти дава шестстотин, той двойно връща. Има ли нещо да се оплаквате. Брат ти взел сто, Господ ти дава двеста. Ти печелиш. Ако той не беше ти взел стоте лева, ти при Господа нямаше да идеш. Ако нямаше престъпление в света, съдиите нямаше да съдят на масите и животът щеше да бъде несносен. Тъй като има престъпление в света, има съдии да съдят. Учителите ако нямаше деца, какво щеше да бъде. Свещениците, ако нямаше хора в църквите, какво щяха да правят?
Казвам, да благодарим на живота. Както сега се изявява, той е най-добрият живот. Животът, който имаме на земята, той е един от най-добрите при сегашните условия. Аз ви казвам една история, вие я тълкувате криво. Най-лошите работи, които сега стават на земята, са за добро. И най-лошото е за добро. Сега тия лошите работи, които сега стават на земята, са за добро. И най-лошото е за добро. Сега тия лошите работи, които ги виждате, за бъдеще ще бъдат направени на скъпоценни камъни. От всичките лоши думи, които вестниците пишат, които хората си казват, за бъдеще най-хубавите платове ще се създадат. От всичките гнили плодове най-хубавите плодове ще се създадат. От всичко онова, което сега е най-лошо, Бог ще създаде хубавото, на което ние ще се радваме. Не да се обезсърчавате. Човек по някой път мисли, че не го разбират хората. Щом хората мене не ме разбират, аз трябва да ги разбирам. Когато ме разбират хората, аз се радвам, но и когато аз разбирам хората, пак се радвам. Дошъл някой човек при мене. Аз, като го разбирам, ще му услужа. Ида при някой съдия, разбира делото, веднага ще ми даде един съвет. Ида при един учител, веднага ще ме разбере, ще ми даде урок, от който се нуждая. Ако ида при един, който не ме разбира, то е губене на време.
Казвам, ние трябва да идем в природата, понеже тя ни разбира, за да ни даде онова, от което ние имаме нужда. Но трябва да идем в природата, да ѝ дадем онова, от което тя има нужда. И природата има нужда да я обичат. Ти ако минеш и погладиш едно дърво, цялата природа се радва, че си погладил това дърво, дал си ново. Ако идеш в природата и туриш ръката на водата, погладиш водата, цялата природа се радва, че си вложил нещо от своята любов. Ако сутрин възприемеш светлината, зарадвай се, че природата те погледнала. Природата се радва, че ти оценяваш благото, което тя ни дава, и тя се радва, че ние оценяваме тази любов. Казва, умни са тия деца, които Бог е създал. Тя се радва на тях.
Тогава казвам, проявете вашето добро и ходете право. Проявете вашите ръце и бъдете справедливи. Оценявайте красотата, за да оцените вашите очи. Оценявайте звука, хубаво е, за да се запознаете с разумното. Оценявайте уханието на нещата, за да имате едно здравословно състояние. Един човек, който не оценява уханието, в него чувствата не могат да функционират правилно и дишането не е правилно. Човек, който не оценява уханието, което е в неговия нос, той не може да има здравословен живот. И тъй, като се приближа при един човек, всичките хора мязат на цветове. Всеки човек има едно специфично ухание. Като се приближиш при един човек, ще го уподобиш на някое цвете. Често уподобяват хората на цветя.
Казвам, да се радваш, че ти си един цвят на Божествения свят и твоето ухание всички го чувстват. Когато човешката душа изпраща уханието, тогава има напреднали същества, които слизат при него, за да възприемат уханието. Защото всинца сме проводници на великата Божия любов, която се проявява чрез нас. Любовта се проявява чрез всичките същества растения, вода, светлина, чрез малките мушици, чрез малките млекопитающи, чрез хората. Всички са носители на любовта. Под думите „по образ и подобие на Бога“ разбираме изявяването на Божията любов в света чрез хората. Когато човек възприеме добре любовта, той е направен по подобие на Бога. А пък когато проявява своята любов, той е направен по образ и подобие, значи по два начина. Като възприема добре любовта и като предава добре любовта, той значи е направен по образ и подобие на Бога. Щом не възприема любовта правилно и не прилага любовта, този образ е изопачен. Тогава веждите не са на място, очите са разногледи, ушите се изопачават, устата се изопачава, носът, ръцете се изопачават, всичките тия хора са хилави. Сегашният свят се нуждае от една особена красота.
Та казвам, през годината вас ви трябва едно огледало, което да го носите в джоба, както младите моми и младите момци ги носят. Аз съм за огледалата. Като се погледнеш, да пожелаеш да имаш хубави вежди. Вижте в някоя мома хубави вежди и вие да ги вземете. Има някой човек хубави очи, пожелайте не неговите очи да имаш, но и твоите да станат като неговите. Турците имат една поговорка: „Да гледаш красивото, е щастие себап.“ Себап не значи щастие. Една красива дума, хубавото в човека, то е едно благо. Да гледаш красивото движение на краката, то е едно благо. Казва, той гледа краката ѝ. И аз гледам краката, гледам доброто. Тия крака се движат. Колко е красива добротата. Виждам махането на ръцете, казвам: колко е красива справедливостта. Виждам очите, казвам: колко са красиви очите. Виждам ушите, казвам: колко са осмислени, каква красота има в тия уши. Каква красота има в този нос, каква красота има в тази уста.
Човек е великото благо създадено, от което има да се учите. Като погледнете очите, да видите, че светлината на Бога излиза от вашите очи. Вие се плашите от вашия опак живот. Като погледнете очите, излиза тъмнина, скриете предмета, който сте взели отнякъде, както туй дете захарта. Бог ви бутне за корема, че всичко излиза навън. Всичко онова, което сме взели без позволение, трябва да го върнем. Злото не седи в самия предмет, но в непослушанието. Никога не вземай онова, което любовта не ти дава. Чакай, попитай любовта може ли да вземеш, попитай може ли да откъснеш един плод. Ако ти каже откъсни, откъсни. Ако ти каже не късай, не късай. Дръж свещено нейната заповед. Любовта каза на първите хора: няма да късате, не е заради вас.
Казвам, в живота всичко онова, което любовта позволява, направете го. Всичко онова, което любовта не позволява, не го правете. Послушание трябва. То е смисълът на живота. Да обичаш един човек, да му кажеш това, което той обича, не онова, което той не обича. За да те обичат, трябва да ти дадат онова, което ти обичаш, не онова, което те обичат. Бог всякога ни дава онова, което ние обичаме, онова, което е за наше благо. Той ни дал ум, понеже го обичаме. Дал ни сърце, понеже го обичаме. Дал ни е тяло, понеже го обичаме. Туй даденото благо трябва да го развием, тялото да го държим в изправно положение. Никакъв недъг не се позволява за бъдещото развитие да има човешкото тяло. Че има тия недъзи, трябва да се оправят. Никакъв недъг не трябва да има човешкото сърце. Недъзите трябва да се изправят. Векове се изискват. Никакъв недъг не трябва да има човешкият ум. Човешкият ум трябва да се изправи. Човешкият ум не е изправен, не е изправено и човешкото сърце, не е изправено и човешкото тяло, развалено е.
Трябва да се започне нова поправка, която се нарича роден. Всички трябва да се родят от Бога. Всички трябва да вложите един основен принцип. По любов да оправите вашите постъпки, не да оправяте постъпките, за които хората говорят, да оправяте онова, което хората не виждат. Ако дойде някой с любов, аз ще му дам най-хубавия хляб, който употребявам. Като не го обичам, ще му дам някое сухо парче. После, ако му дам плод, ще му дам половин плод, само да си върви. Щом обичаш, ще му дадеш най-хубавото, което имате. Най-хубавото от вашите мисли, най-хубавото от вашите постъпки. То е мярката вътре в самия тебе. Така трябва да постъпваш. Туй със закон не става. Щом хората ми кажат, че ти лъжеш, то е насилие. Аз не постъпвам добре и те не постъпват добре. Казва: „Дай ми от мекия хляб.“ Казвам, хлябът може да е сух, и пак да е хубав. Аз ще му дам вода и ще му кажа: „Натопи сухия хляб във водата, ще стане мек.“ Сухият хляб показва, че малко вода има. Някой път водата може да е повече, отколкото трябва, и тогава хлябът изгубва своя вкус. Нещата не трябва да бъдат пресилени.
Тия разбирания, които сега имаме, са прави. Всички говорят за любовта. Хората в света говорят, животните говорят и растенията говорят. Любовта, която е любов само заради мене, е частична любов. Любовта, която споделям с всичките хора, е Божествена любов. Любовта, която може да се сподели с всичките хора, без да се опетни, е Божествена любов. Любовта, която се опитва и се опетнява, е човешка, не е лошо.
Единственото нещо, което никога не се опетнява, е любовта. Затова да не ви е страх. Единственото нещо, което в света не се петни, е Божествената мъдрост. Единственото нещо, което не се петни в света, е Божията истина. Следователно вложете ги тях като основа, и вие ще бъдете чисти и ще имате Божието благословение.
Добра сестра, справедлив брат, разумен баща и любяща майка трябват на света.
„Отче наш“
Четвърта съборна беседа 26 август 1941 г., вторник, 5 часа, София – Изгрев
