НОВИЯТ ЧОВЕК
„Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от вехтия человек с делата му и облякохте се в новия, който се подновява в познание, по образа на тогоз, който го е създал.“ (Посл. к Ефесяняном, гл.4, ст.22)
Съвременните хора страдат от това, че говорят на много езици. Понеже всички езици нямат един и същ знаменател, то и думите в тези езици нямат едно и също изражение, защото всички народи се намират в разни степени на развитие. Като резултат на това, съвременните културни хора не разбират първоначалния език и като превеждат Божественото, правят грешки.
Питам: Кой е Божественият език? Където и да изучавате геометрията и алгебрата, в който народ и да ги изучавате, правилата им са едни и същи. Като французин, като българин, като руснак, като японец или китаец било, вие винаги ще изучавате математиката по едни и същи формули и правила. И тъй, математиката и геометрията аз ги наричам пръв превод на Божествения език и то само в символи. Основата, с която започва геометрията, е точката, а математиката – с единицата. Следователно онзи, който може да научи единицата, ще може да научи и всички правила в математиката, а онзи, който научи точката, ще научи и цялата геометрия. Известна ви е на всички от математиката аксиомата, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Защо именно правата линия да е най-късото разстояние между две точки? Защото правата линия се образува от две разумни точки, а те са две същества, който избират най-късото разстояние за съобщението си и като се подвижат едно към друго, образуват правата линия. Следователно, правата линия не е нищо друго, освен съобщение между две разумни същества. Правата линия в математиката, това е единицата, която съдържа в себе си всичко.
И тъй, всички вие може да образувате по една права линия, но сам човек не може да я образува. Казвате: „Като се движи една точка, ще образува права линия.“ Не, една точка не може да образува права линия, а трябва да се движат две точки една към друга, т.е. две разумни същества, като си подадат ръка, образуват правата линия. Съвременните хора се ръкуват с дясната си ръка. Дясната ръка е правата линия, която е образувана от човешкия ум. Умът се съединил с сърцето на човека и е образувал правата линия. Всички хора, които се съединяват по права линия, имат прави дела, а тези, които се съединяват по крива линия, имат криви дела.
В стиха се казва: „Не говорете лъжа един другиму.“ И тъй, питам ви: Как искате да се съедините с мене, по права или по крива линия? Вълкът, когато пристъпва към своята жертва, никога не идва по права линия, всякога идва отзаде ѝ и от там я залавя. Двете разумни същества, като образуват правата линия, съединяват се в едно и образуват единицата. Тези две същества сега трябва да се подвижат в нова посока, под прав геометрически ъгъл, при което ще образуват плоскост, която граничи с четири точки. И тогава, като теглим един диагонал в квадрата, делим го на две равни части, на два правоъгълни триъгълника, които имат обща хипотенуза – диагонала в квадрата. Хипотенузата показва производната сила на двете величини, на двата катета. На човешки език това казано значи: на единия катет стои бащата, на другия майката, а на противоположния – хипотенузата, стои дъщерята. Следователно, хипотенузата е равнодействующата сила, която регулира всички отношения в света. Значи дъщерята е, която регулира отношенията между майката и бащата, защото те са противоположни сили, които преследват различни интереси. Например, майката и бащата не могат да се обичат, защото техните отношения са основани на чисто търговски сметки. За някоя жена казват, че много плаче за мъжа си. Давайте само 25% вяра на тези сълзи. Такива са сълзите и на мъжете за жените им. Жената казва: „Колко те обичам, умирам за тебе.“ Да, умира тя. Квадратът, това е полесражението в света, т.е. чисто физическия свят, а диагоналът, хипотенузата в него показва онзи велик закон, чрез който се примиряват противоположностите.
Хипотенузата в математиката се нарича единица, а в Божествения свят – Бог. Хипотенуза, единица, Бог – това са преводи на двете точки, които се движат, за да образуват правата линия. Имайте пред вид, че тези две разумни същества, като се подвижили едно срещу друго, за да образуват правата линия, са създали небето и земята, т.е. създали са вашия Господ.
Кажете, кой философ, кой богослов, кой светия може да каже какво нещо е Господ, да Го опише. Като ви питам, кой се наема да опише Господа, то е защото Господ не е такъв, какъвто си Го представяме и мислим. И жената не е такава, каквато мъжът си я представлява. И мъжът не е такъв, какъвто жената си го представлява. Че това е факт се вижда от това, че щом се оженят, не минава и седмица и двамата са недоволни един от друг, но не изказват недоволството си. Жената е малко замислена, мъжът също, недоволни са един от друг. Защо са недоволни? – Защото вън от човека доволство няма. Онзи, който би желал да намери щастие вън от себе си, той се движи в областта на илюзиите. Следователно, двамата млади след като се влюбят и оженят, стават огледала един на друг и не са доволни вече от своите огледала, защото в тях няма живот. Това е старото учение на лъжата, да се лъжем като казваме, че се обичаме. Нали е чудно, когато майката кръщава детето си преди да го роди. Може ли да се кръщава то, да му се дава име преди да се роди? А сегашните хора кръщават децата си преди да се родят. Започват да търсят име. Майката иска да се кръсти на нейно име, бащата – на своето, дъщерята иска друго име – спор се поражда. Не говорете за детето, то не се родило още.
„Не говорете лъжа един другиму!“
Говорете с положителен език за нещата. Говорете за името на детето само след като се роди то и след като се оформи. Преди да се родило детето, мълчете. Затова в източната наука се казва, че трябва да се мълчи и онези, които не разбират този дълбок математически език, се учат на мълчание. Сега има стари и млади хора, които учат мълчанието. Е, хубаво, можеш ли да мълчиш, когато си гладен? Когато си сит, разбирам да мълчиш, но когато си гладен, ще говориш по всички правила, ще разрешаваш всички математически въпроси, ще говориш с стомаха си и ще го питаш: „Какво искаш, братко?“ – „Гладен съм, ти си по-умен от мене, услужи ми, още повече ти си отвънка, а аз отвътре.“ Ти му казваш: „Външните условия са лоши.“ – „Нали ме обичаш, услужи ми, защото иначе и аз и ти ще страдаме.“ Коя е най-правата линия, най-късото разстояние, по която слиза храната? – Гърлото. Някой път лекарите хранят болните и по друг начин, но той не е естествен.
Павел, който бил и мистик и окултист, в цитирания стих, казва: „Облякохте се в новия човек, който се подновява в познание, по образа на тогоз, който го е създал“.
Сега аз пак ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите от всякакъв вид стеснение, защото ви виждам, че се стеснявате. Мома, кога люби някой момък, бои се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се стеснява, която се бои да се изкаже, не е любов, но и ако се много изказва, пак не е любов. Ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си. „Няма да я скрием под шиник“, казва Христос. Няма да отидем и в друга крайност обаче, да турим свещта на течение.
Сега ще ви попитам, защо е необходима равнодействующата сила? Задавали ли сте си въпроса, как се ражда омразата, лъжата в света, защо хората лъжат, мразят?
Христос казва: „Любете враговете си.“ Той е обосновавал това на един вътрешен закон. Това, според нас е неестествено – да любиш враговете си. Омразата всякога произтича от ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момък, веднага в ума му ще се яви омраза. Като му отнемете любовта, с която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се омразата. Следователно омразата показва, че любовта отсъствува. Тогава как да излекуваме омразата? – Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: „Как да дадем тази хубава мома на този недостоен момък? „ Че кой момък е достоен в света? Според мене, ако един момък е достоен в света, всички са достойни, ако един не е достоен, всички са недостойни. Такъв е математическият закон. Всички момци са под един знаменател, но имат само различни деления. И всички моми са под един знаменател, но с различни деления.
За да обясня тази идея, ще ви приведа един стар окултен разказ, който се среща в всички народи. Когато Господ направил света, заинтересувал се да види как живеят хората на земята, затова слязъл некъде на изток, дето намерил един учен брамин. Тръгнали двамата по света. Браминът задавал на Господа много дълбоки въпроси. Дошли до едно място , браминът казал: „Господи, много съм жаден, вода искам.“ – „Ще попитаме този говедар там, той ще ни каже, де има вода,“ отговорил Господ. Понеже воловете на този говедар си пасли спокойно по полето говедарят си легнал на меката трева, дигнал си краката нагоре и си свирил. Господ го запитва: „Де има вода наблизо?“ Той показал с крака си, де има вода и продължавал да си свири. „Какъв мързеливец е този младеж, не се повдига, а лежешком ни посочва де е водата“, казва браминът. Този говедар си свири и мисли за своята възлюблена и казва: „Господ е вътре в мене, не Го признавам отвънка.“ Като вървели по-нататък, срещнали една млада, стройна мома, носи вода с кобилици. Господ казва на брамина: „Видиш ли тази мома, ще я дам на говедаря.“ – „Но той не я заслужава!“ – „Не, той е най-добрият момък, той я заслужава“, казва Господ.
От ваше гледище ще кажете: „Изборът не е прав.“ Кажете ми, де е правият избор? Бих желал да срещна момък и мома, които преди оженването си и след оженването си, през целия си живот, да не са роптали и да са жертвували всичко един за друг като за Господа. Има ли някои такива? Не. Всички си изпъшкват, мъже и жени и си казват: „Ех, този дявол, тази дяволица ме излъга, измамих се.“ Защо се измамили? – Защото интересите им не се съвпаднали. Измамата произтича от противоположни интереси. Момъкът, като се ожени, иска да му се роди син, т.е. иска първо да излезе неговия образ в света. Горко, ако излезе момиче, казва: „Ех, момиче, жена се роди!“ Ако пък майката иска да се роди Момиче, а се роди момче, тя е недоволна. Пред хората те не изразяват недоволството си, но иначе и единият ц другият са недоволни. А с това и майката и бащата действуват развращающе при възпитанието на детето.
Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бъдещето развитие на ума и на сърцето на детето, те го подтикват към бъдещи престъпления. Защо? – Защото родителите на детето не са създадени по образ на познанието. Безразлично е, кой е дошъл по-рано на света, момчето или момичето. Кажете на детето си „добре дошло“ и благодарете. При първото творение па човека, който бил направен по образ и подобие Божие и синът и дъщерята се раждат едновременно, а при второто творение на човека, първо се ражда синът, а после жената, сестрата, като е била направена от реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаем, че Адам е първия човек, бащата.“ Не, Адам не е никакъв баща, Господ е баща и Той извади от Адама реброто. В Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече от мене, не е достоен за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече от Мене, Който създавам всичко, не е достоен за мене. Синът, който имате тук на земята, той е само по форма ваш син, вие имате друг син, друга дъщеря. Кои са те? Те са създадените по образ Божий, те имат знания и ако дойдат тук на земята, ще донесат такава любов, че и майката и бащата ще бъдат доволни.
И тъй, квадратът образува дома, раждането на двете деца, а като се подвижи този дом, образува се обществото, образува се кубът. Ако се подвижат всички страни, всички плоскости на куба, накъде ще отиде? Той ще се подвижи по обратния път с движението на линията. Когато се подвижат страните на куба отвън навътре, образува се права линия. Срещуположните две страни на куба образуват една права линия, една единица и другите две срещуположни, при движението си образуват друга права линия, втора единица. Тези две единици дохождат в стълкновение и като не могат да отидат нито в една, нито в друга посока, образуват буквата „Т“, т.е. образува се квадратът.
Следователно, когато се каже, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение. Някои искат да кажат, че духовният свят е навънка, но той е навътре, ще концентрираш ума си навътре в проекция. Няма да се спирам върху това, да ви разправям, накъде е този свят. Този свят вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постъпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, няма какво да отгатва и ако не я обича, пак няма какво да отгатва. В първия случай умът показва, че има проявления, има любов. Ако не я обича, това показва, че умът и сърцето не са съединени заедно, значи умът няма това, което трябва, следователно от това се ражда недоволство.
Проверете този закон. Вземете коя и да е от играчките на вашето дете и у него ще се роди недоволство. Всички недоволства в света са все от материален характер, хората искат къщи, земи. Ще кажете: „Как да се оправи света?“ – Дайте всекиму това, от което се нуждае, т.е. дайте работа на човешкия ум. Не спирайте ума на човека от деятелност. Според мене, момък и мома, ако са развалени, ще ги оженя. Ако и тогава са недоволни, ще им дам къща, ниви; ако пак са недоволни, ще им дам лозя, каруца и в края на краищата, като започнат тези неща да им говорят, те ще се задоволят. Това е велик закон. Ако сърцето и умът останат без желания и без мисли, ще бъдете недоволни. Следователно, сърцето и умът трябва да се занимават с нещо. И тъй, спазвайте първия закон: да не спъвате никой човек в развитието му и да не мислите, че еди-кой си е недостоен за това или онова. Не, всеки човек, според своите разбирания, схващания, е достоен. Ако според твоя ум намираш, че някой е недостоен, ти спъваш сам себе си.
Аз говоря за тези неща като за математически величини. Всяка мисъл, която се проявява в ума и всяко желание, което се явява в сърцето, е на място то си. Престъпление ще се яви само тогава, когато спънеш ума и сърцето на човека в неговия развой. Когато проследим съвременното общество, виждаме, че всички престъпления се раждат именно там. Например, некъде мъж и жена си живеят добре. Дойде при тях някой мъж, който не е могъл да си намери мома, каквато желае, хвърли око на тази чужда жена. Дойде втори, трети мъж, хвърлят око на същата жена. Започнат тези мъже да се бият помежду си за тази жена, да си съперничат, но тя не е делима. Дойде четвърти мъж, и той се явява съперник. Тогава тя казва на тези мъже: „Почакайте ме да родя четири дъщери, ще ви оженя всички.“ И тъй тя ще ги примири. Това може да ви се види малко смешно. Ще кажете: „Всички тези приказки не мязат на религиозни неща“. Питам ви: Ами тези религиозни форми, които сме имали досега, каква полза са допринесли на света? Ако те бяха тъй хармонични, както трябваше, щеше ли да има толкова страдания? В тях има нещо нехармонично, неизгладено, което внася лошото в света. А тези неща ние трябва да ги изгладим. Някои казват, че не съм правоверен. Как ще определите дали съм правоверен или не?
Ние имаме единица, с която трябва да мерим всички неща. А тази единица е Бог на Любовта и Мъдростта. Следователно, Бог, като се проявил в Любов и Мъдрост, образувал е единицата. Единицата е човекът. Тази единица, като се разделила, образували се мъжът и жената или с други думи – Бог извадил една единица или криво ребро от човека. Жената, като била у мъжа, изкривила се, затова Бог я извадил от там и ѝ казал: „Ти няма да ходиш вече тъй изкривена, както си ходила, докато си била у мъжа, права ще ходиш!“ Но понеже тя си знае стария навик – криво да ходи, се ще покаже ребро, се ще прегърне, като ребро ще обхване. И тъй, днес все ребра се прегръщат: „Ох, моето пиленце“, но светът не отива напред. Не, ние не се нуждаем от такива прегръдки, от криви ребра. Никакви прегръдки!
Ако двама млади, които се обичат, се срещнат, да не се прегръщат, но да се съединят по права линия и без да се приближат, ще се целунат и веднага отдалечат. Всички целувки, придружени с прегръщания, са криви ребра, които имат всякога лоши последствия. Това ви говоря и в символична и в права смисъл.
С други думи: твоята мисъл, твоето желание, да не е никога раздвоено. Имаш известно желание, но казваш: „Може да е криво“. Да няма никакво раздвояване. Ако е криво, не го изнасяй на света. Трябва да бъдеш абсолютно верен на себе си. Като изкажеш едно желание или мисъл, в тебе да не остане никакво съмнение, пукнатина, че си извършил някакво дело, от което да те е срам. Ако срещна на улицата една мома с изкривена уста и аз я целуна – устата ѝ се изправи, то хората наоколо, които ме гледат, ще ме осъдят ли? – Не. Но ако срещна една красива мома и като я целуна, устата ѝ се изкриви, какво ще кажат хората? Ще кажат: „Този непрокопсаник!“ Вие се усмихвате. На колко моми сте изкривили устата? Пък и вие, моми, на колко момци сте изкривили устата? Пък и вие останалите! Сега ще се заемете да изправите устата на всички хора, на които сте ги изкривили, като ги целунете. Само така ще изгладите грешката си. Това е Божественото учение.
Аз говоря на всички, знайте, че няма нито един между вас праведен. Да не кажете: „Аз днес не съм толкова грешен.“ Който се хвали с това, той се хвали с греховете си. Един грях и 100 греха са равносилни. От една въшка произлизат 100 въшки, значи едната и стоте са едно и също нещо. И така за некого казват: „Той е православен, евангелист или човек от Новото учение.“ Безразлично е какъв си, но ако това учение ти изкривява ума и сърцето и след като възприемеш тази философия и отидеш в всичките полета, разгледаш какво има там, а като се върнеш си нещастен, какво те ползува това учение?
Една търновка ми разказваше следното: „Ходих в всички полета на небето, видех богове и богини, но не искам да живея между тях, небето пет пари не струва. Всички богове и богини дойдоха при мене, донесоха ми каляски, букети, говорят ми че съм била това онова, но всичко е празна работа, залъгват ме. Не ги искам!“ Тази жена е видела стария свят – старото небе, стария ментален и астрален свят. Тя е видела отрицателните неща в тези светове и затова се погнусила. Тази жена казва: „Искам да живея на земята, да се стопли там моето сърце.“ Всички казват, че тази жена е смахната и мъжът ѝ иска да я заведе в лудницата. Не, тя е много умна, тя е в пътя на спасението и казва: „Аз не искам да живея тъй, както досега съм живяла!“
Обект на любовта е истината. Имайте пред вид, че у вас не може да се събуди истинска любов, докато не любите истината. Сега, като ви говоря, ще ви направя една операция, искам да бъдете герои, да я издържите без упойка. Аз мога да направя операцията и с упойка, но това ще е с страхливците. Ще забия ножа, но гледайте да издържите, да не кажете „ох“. Като ви направя добре тази операция, трябва да останете доволни. При тази операция трябва да се премахне лъжата от света, но за да се успее, трябва да се обича Истината. Не обикнете ли Истината, лъжата непременно ще се яви, тя е неизбежна. Ако жена не люби един мъж, тя ще извърши някое престъпление, ако мъж не люби някоя жена и той ще извърши престъпление. Трябва некого да обичаш, законът е такъв. Най-малко нещо и да е, но ти трябва да любиш. То може да бъде мушичка, бръмбарче, цвятенце, птичка, но непременно трябва да любиш. Ако можеш да любиш всички, това е най-добре. Ще започнете любовта от Истината. Като тръгнете от любовта към Истината, ще си образувате мярка, с която ще измервате всичко в света.
„Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на тогоз, който го е създал.“
Познания трябва да имате. Аз бих ви препоръчал да прочетете всички хубави книги, написани досега. Това може да ви отнеме и хиляда години, но нищо, ще ги прочетете и след това ще се заемете с тази отворена пред вас книга. (Библията, Евангелието.) Тези братя, който са писали тази книга, в нея са описали земята в предшествуващите ѝ фази. Знаете ли каква е била по-рано земята, каква е била по-рано слънчевата система? Между всички тези планети е имало пътища и съобщения, чрез който жителите от една планета се съобщавали с жителите на друга. Тези планети се въртели около себе си, а също и около своето първоначално слънце. Казва се, че между планетите се породило нещо, което станало причина на раздори, вследствие на което са взели днешното си разположение. Слънцето се настанило в центъра, а наоколо му започнали да обикалят останалите планети.
Да оставим, обаче, настрана тези окултни твърдения, те са маловажни по отношение на въпроса, който разглеждаме. Но това движение на планетите, па и цялата слънчева система, показва какъв е бил човекът вътре в себе си още в първо време. Слънцето е емблема на човешкия ум. Венера е емблема на любовта, Марс – на силата у човека, войнствен е той, Сатурн – на правото, Юпитер – на всички религиозни форми, който сега съществуват, а Луната считат емблема на въображението, майка, в която се зараждат всички идеи.
Тези външни символи са емблеми на това вътрешно състояние, което днес е изчезнало, поради това, че между чувствата, ума и волята на човека има дисхармония. Съобщенията между тях не са прави. Някой път искате да се проявите, да обичате некого, но казвате: „Времето не позволява това, а може и той да ме излъже.“ Нима любовта трябва да се страхува от лъжата? – Не. Слънцето като изгрева, огрева еднакво всички същества, макар и те да вършат престъпления. Престъпленията съществуват вътре в нашето въображение, чрез което създаваме тази външна дисхармония. Мразиш некого и мислиш, че той ще направи нещо лошо и с това създаваш злото. В Божествения свят няма тази дисхармония, но [в] външния свят в всички същества се явяват малки пришки, върху които поставят разни медикаменти, а те предизвикват известни неприятности. Който причини тази дисхармония, то като се лекува болестта, тя се връща към него.
Но вие запитвате: „Защо е създаден така света?“ – Светът е много добре направен, той е създаден в обятията на Любовта и Мъдростта. За да проверим това, ние може да направим един жив опит. В какво се състои той? Всички съвременни религиозни хора казват: „Да избягаме от земята, да отидем на небето да живеем.“ Така и всички ленивци в този свят се за богатство говорят: „Дано умре баща ми, майка ми, брат ми, та да ми оставят наследство да живея“. Същите хора разискват и върху политиката: „Дано ни дадат тези-онези земи“ и все заграбват. Обаче тази земя, за която всички спорят, Господ ни я дал наследие на цялото човечество, а не принадлежи в частност нито на един народ. Ако бихте имали тази Божествена Любов и Мъдрост, всички бихте се ползували от благата на земята. Ще ви обърна внимание да поправите старата си канализация, да подновите старите си връзки, тъй както Бог ги е направил.
Онзи мъж, който излъгва някоя жена, отнима я от мъжа ѝ, като ѝ обещава че ще ѝ даде всичката си любов; тя се съгласява, но като остарее, той я натирва и тя окъсана и изнемощяла, връща се при мъжа си, изповядва му се. Така и блудният син – изхарчва всичко и бос, гол, връща се при баща си.
Тук работи един закон, който трябва да разберете. Той се изразява в следната мисъл: Ако първият не може да ви даде любов, вторият никога не ще може; ако първата мисъл не даде плод, втората никога не ще може. От злото излиза зло, от доброто – добро.
Направете разграничение между Любовта и вяра та. Любовта е създала човешкото сърце, а вяра та способствува за образуване на ума, тя го подканя. Значи всички сокове на ума са в вяра та. Ако искате да сте интелигентни, трябва да имате абсолютна вяра, а не вярвания. Да имате вяра, но в що? – В Първата причина на Любовта, понеже тя е разумна. Бог, когато изказва Своята Любов, обмисля добре нещата и после ги изказва. Следователно в тази проявена Любов всичко е свято, чисто, разумно, в нея се намират всички условия за развиване на ума ви. Тази Любов не е сляпа. Но ако влезете в този свят на Любовта без вяра, ще създадете дисхармония в себе си. Обичате некого, не се съмнявайте дали той ви обича. В всяка форма, в всеки човек живее само един Бог, т.е. всички форми, всички същества са носители на една единица, на един Бог. Ако обичате Бога, той никога няма да ви излъже, но ако се съмнявате в Него, ще изпитате много горчивини. Затова се казва, че Бог ще опита Любовта си върху всички същества, които не Го лъжат, които Го обичат.
Сега може да ме запитате: „Е, какво е заключението от всичко говорено, какво трябва да правим.“ Не, аз не правя заключвания, заключения, аз правя отключвания. Кривата логика казва: „Дайте заключението!“ Ние се от заключения страдаме. Логиката казва: „Човек е същество с два крака, следователно, всяко същество с два крака е човек.“ Логически заключения.
Правата линия е най-късото разстояние между две точки.
Единицата е основа на всички други единици. Но как тъй, тази мъртва единица, ако не е разумна, може да образува други единици? Следователно, първата единица е разумна, тя може да се размножава, да се разплодява. И слънцето е единица. Знаете ли каква култура имат жителите на слънцето? Ще кажете: „Дали има хора на слънцето?“ – Да, има много по-разумни от вас. Най-простите същества на слънцето са 100 пъти по-разумни от най-умните хора на земята. Направете си заключение, най-умните същества там, колко пъти по-високо ще стоят от най-умните тук на земята. Ще кажете: „Слънцето е в огнено състояние, как живеят тези същества там? „ Както виждате, тези същества са толкова умни, че могат да живеят в огън, а ние не можем. Нима има по-голям огън от любовта? Някоя мома, като люби некого и не знае как да люби, казва: „Изгори ме този огън. „ Изгарянето показва, че противоположни елементи не могат да любят, затова ще изгорят. Като се казва, че всички грешници ще изгорят, то е, защото те не могат да живеят в огъня, а праведните – могат. Когато се казва, че земята ще мине 7 пъти през огъня, грешниците казват: „ Дано този огън не мине в наше време!“ Не, сега, сега иде този огън. Седем пъти ще минете през този огън, мъже и жени, моми и момци! Онези, които са готови, ще се целуват по права линия, а онези, които не са готови, ще скърцат с зъби, то е кривата линия. Скърцане с зъби да няма, а всичко да е по права линия!
Някои казват, че на онзи свят ще има скърцане с зъби. Вие мязате на слугата Стоян, който бил изпратен от господаря си свещеник с писмо и 5 хубави риби до друг свещеник. Първият пише в писмото си: „Преподобни, изпращам ти с слугата си 5 хубави риби.“ Стоян, като вървял из пътя, хапвал по малко, по малко от тях, докато ги изял всичките и занесъл само писмото на свещеника. Той чете писмото и го запитва: „Стояне, тук има 5 риби?“ – „А, намерихте ли ги, дедо попе, мен ми трепереше сърцето от страх, че ги няма!“
И сега всички хора намират изгубените риби се в писмата. Момата чете писмо: „Възлюблена, аз ти изпратих 5 риби, много те обичам.“ Да, но рибите ги няма, изгубени с. Момата се радва, но това не е обич. Рибите, рибите! Не само в писмото, че те обича, и че е готов да направи всичко за тебе. Това са далавери. Наблюдавал съм някоя мома чете писмо от възлюбления си, цяла се прояснява, после го тури близо до сърцето си, радва се. Да, но рибите ги няма, Стоян ги изял. Знаете ли кой е Стоян? Той е дяволът. Не давайте на дявола нито риби да носи, нито писма да пише. Птичките, когато се любят, никакви писма не си пишат, а се срещнат, целунат и разделят. А момъкът минава покрай къщата на момата, страда, че не я вижда. Пише ѝ писмо. Ако не знае да пише, взима някой писмовник и дава да му напишат някое писмо, копирано от готовите. Пише ѝ: „От как те видех, не мога да спя.“ Казвам на момата: „Като се ожениш и ти не ще можеш да спиш.“ Какво дърво! Аз бих писал така: „Любезна моя, от как те видех, започнах да спя нощно време, а по-рано не можех да спя, дай Боже во веки веков се така да спя!“ Мъжът заминал за некъде, жената пише: „От как замина, не мога да спя, неспокойна съм.“ Мъжът пише същото. Това не е наука. Жената трябва да пише така: „От как си заминал много съм спокойна, не бързай да се върнеш, гледай да свършиш работата, за която си отишъл, Бог да те благослови.“ И мъжът да пише същото на жена си. А то и мъж и жена не могат да спят и работата не се свършва. Дяволът и изял рибите. Това са лъжливи заключения, лъжливи чувства, от които не може да излезе нищо добро. Не се смея на чувствата ви, но казвам, че това е едно лъжливо състояние. Жената трябва да се радва, че мъжът ѝ е отишъл на работа, макар и да чувствува понякога некаква скръб, но да не му я изпраща, а да се моли за него и да му изпраща хубави мисли.
Този закон трябва да действува между вас. А вие се съберете и казвате: „Ах, кога ще се отърва от тази моя съседка?“ Няма отърваване, вие сте в ада. За да излезете от него, трябва да се освободите от лъжата и да се въоръжите с истината на Любовта. Тогава Христос ще каже: „Мой възлюблени, ти вече не лъжеш“ и ще простре ръката си върху тебе. И Господ постъпва така. Вие казвате: „Боже, аз се много мъча.“ Той казва: „Доволен съм, че се отдалечихте от мене, за да научите мъчението, но когато се освободите от лъжите, аз ще простря ръката си по права линия и ще ви спася.“
Това е то истината, да се движиш по права линия. Истината има само едно измерение, тя е основа на всички други измерения. Точката е като единицата, начало на всички други единици. Наблюдавайте как се тъче. Тъкането става по права линия, всички точки едновременно вървят в три посоки. Освен това движение, има и други движения, които вие не виждате, те стават в вашите мисли и чувства. Всички същества, от най-малките до най-големите, се намират в движение, тъй че всички ние вървим по ритъма на този Божествен закон. Вие не може да се спрете нито за една секунда от своя път, спрете ли се, ще разстроите целия Божествен свят. Не, няма да се спирате и когато страдате, казвайте: „Радвам се, че страдам.“ При най-големите окови, като се намерите, или когато ви заплюват, казвайте: „Радвам се, че съм окован, радвам се, че ме плюят.“ По-добре да те плюят, отколкото да не те плюят. Животът без слюнки е по-страшен от този в ада. Затова Христос казва: „Блажени сте, когато хората говорят всичко върху вас на лъжа, радвайте се, защото е голяма вашата заплата на небеса, т.е. в света на хармонията.“
Та сега вие, ако чакате да се оправи този свят отвънка, нищо няма да стане. Каквото управление и да дойде отвън, и то ще коли и беси, както и другите. Светът трябва да се поправи от вътре, всички хора да дойдат до съзнанието, че са братя и да изправят своите недъзи. Сега ние се страхуваме. Страх ви е от какво? – От делата ви. Едно време хората сами си правиха идоли, осветяваха ги и им се кланяха, молеха, а след това започваха да се боят от тях. Казваха: „Ох, Ваале, да не ни направиш някоя пакост!“ Един чук на този Ваал! Никакви идоли, никакви ваали не ви трябват. Трябва да слезем в Бога, Който ни е създал по образ и подобие, да заживеем в любов. Само така ще може да разрешавате всички научни проблеми, а пред вас стоят такива велики проблеми за разрешение. Земята ще се промени, ще се преустрои, нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят, всички океани, всички градове, които сега виждате, ще бъдат пометени, църквите, училищата – също. В света ще зацарува архаизъма, остатъци на миналото. Тогава ще дойде една нова велика наука, която ще преустрои всичко това в нещо стройно, хармонично.
Не трябва да съжаляваме за това. Нима сегашните ученици трябва да съжаляват за по-раншните фалаги, с които учителите им ги възпитаваха? По-раншните учители казваха за учениците си: „Фалаги, фалаги трябват за тях!“ Най-добрата фалага е любовта, най-добрата фалага е вяра та. Тези фалаги трябва да се употребяват сега. Като вклещиш човека между любовта и вяра та, ще може да го поправиш. А сега хората с бой се възпитават. Не, това е само изтръсване. Прахът и така ще се изчисти. Съвременните хора с своя строй приличат на нашите жени, които взимат сутрин метлата и хайде от стая в стая, чистят, метат. Казват: „Изметохме.“ Да, но стаите след това са пълни с хиляди, хиляди прашинки, които по-рано ги нямаше. Сега дойде някой проповедник, казва: „Хората трябва да живеят тъй, хората трябва да живеят иначе.“ Всичко това трябва да се изчисти, трябва да се отворят прозорците, за да може прахът да излезе навън. Прахът трябва да излезе вън от нашите умове!
За в бъдеще трябва да създадем новия живот в България и да не мислим като англичаните, а мисълта си да впрегнем с любовта. Българите като народ не могат да създадат нещо по-велико от англичаните, ще създадат същата култура. Днес белата раса е достигнала най-високото си развитие в лицето на англичаните и германците, повече не може да се издигне. Те създадоха сила, но ако тази сила на ума не се впрегне с любовта, ще донесе разрушение, борба в икономическо отношение, кой да има повече, а това е процес на разрушение, процес на разлагане. В самата природа е предвиден този процес и затова цялото човечество ще започне да се движи в нова посока.
Сега вече всички разумни мъже и жени не мислят да въртят палците си и да казват: „Дали ме обича Господ, дали ще ме слуша?“ – Кой Господ? Че Той е вътре в сърцето ти! Казват: „Не, в небето е Господ.“ Че небето е вътре в нас! Виждал съм някой благочестив християнин или някой калугер, с голям корем, стои смирено, скръстил ръце на корема, казва: „Аз вярвам.“ Това значи: Вярвам в благоутробието си. Отиде при владиката, казва: „Владико свети, вярвам в това, в което и ти.“ – „Е, да те благослови Бог!“ Аз не говоря за благоутробия, а за човешката душа, в която има благородни мисли и чувства. Ръцете да не стоят на корема! Ако дойде твоят възлюблен и държи ръцете си на корема, това значи: „Ти имаш ли парички, аз ще те пожертвувам за корема си“. Ако и момата си скръсти по същия начин ръцете, това значи: „Готов ли си да се жертвуваш за моето благоутробие?“ Не, ръцете няма да стоят на корема, свободни ще бъдат, ще седнат двамата един до друг и ще се запитат: „Готова ли си в името на любовта да се жертвуваш за мене? Аз не искам чеиз, не искам пари, къща, взимам те такава, каквато си.“ И момата да каже същото. Така и двамата да си направят сами своето гнездо и с труд, с работа да го отглеждат и да снасят в него своите яйца. Яйцата аз наричам идеите и желанията. Тогава Господ ще каже: „Това гнездо е благословено, аз ще изпратя моето слънце, моите благословени духове да донесат всичката благодат върху него и да бдят над техните пиленца.“ Бих желал вече да няма прегрешения, макар и да не стане изведнъж това,
Всичко, което ви говоря, не го налагам, но искам да стане доброволно, да обмислите добре думите ми. Вземете от думите ми като абсолютно верни само 25%, 75% оставете настрана. Давам ви срок от 1000 години, за да изпълните всичко, което ви говоря. Онези, които не са доволни, искат по-малък срок, нека изпълнят всичко за 100 години, други – за 10 години, а които и от този не са доволни, нека за 1 година или за 6 месеца, на други давам срок 2 седмици, на някои 3 дни или 1 ден. Ако има недоволни и от този срок, намалявам го: 6 часа, 3 часа, 1 час, 1/2 час, 10 минути, 1 минута, 30 секунди, 1 секунда – толкова е най-малкият срок. Който от вас се намери на срока от 1 секунда, да му мисли!
Дадох ви различно дълги срокове, всеки да се намести според място то си. Не се ли наместите, мислете му. Ще дойде вятърът, той ще ви намести. Затова да не заемате първо място . Някои искат да се поправят след 1000 години, а седнали на първо място , скръстили ръце на корема си. Със скръстени ръце не ви искам! Дясната ръка е ръка на Мъдростта, тя е създадена за благословение, а лявата – за любов, да се помага с нея. Като простреш ръцете си над некого, това са сили, които влагаш в него. Като простре някой ръката си над вас, вие може да почувствувате всичкото благословение, а може да почувствувате и всичкото проклятие на света. Може да станете проводник на злото, на ада, но може да станете проводник и на доброто. Тъй че, може да опитате всички злини и добрини. Преди да простре някой ръцете си, нека си зададе въпроса: С ада или с небето съм скачен? Ако е скачен с ада, да държи ръцете си на корема, а ако си скачен с небето, простри ръцете си над бедните, над страждующите, да им помогне.
Сега искат ли още някои от вас да живеят по образа на стария човек? Знаете ли колко кожи ви е одрал старият човек? Окултистите казват, че човек, за да завърши своето развитие му трябват 777 главни прераждания. Значи в толкова прераждания старият човек ви е одрал 777 кожи. Толкова пъти сте орали на неговата нива и след всичко това, той ви одрал кожата. Какво сте придобили? – Нищо. Сега Живият Господ, Който ви е създал, казва: „Деца, облякохте се в новия човек, който се подновява в познание, живейте според него!“
Като ви наблюдавам, виждам че някои ме обичат много. Зная защо ме обичате. Обичате ме, защото давам. Някои идват при мене, мислят, че ще ме излъжат. Няма да ме излъжете. Не ме обичайте само защото давам. Оставете да се прояви в вас Бог. Нека се прояви в вас това, което Бог е вложил още в първо време, когато ви е изпратил на земята. Бих желал да се проявят у вас Божиите мисли и желания, а не тези ваши, второстепенни мисли и желания. Казвате: „Аз ви обичам.“ Знаете ли, че тези, които са ме най-много обичали, най-големи пакости са ми правили, а онези, които най-много са ме мразили и най-голямо добро са ми направили. Ходих из България и най-голямото добро ми направиха комунистите. А свещениците говорят най-големи лъжи против мен, пращат шпиони да ме шпионират. Защо трябва шпиони да дохождат? Нека дойдат направо до мен. Аз казвам: Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, а не само за България. Не искам да кажа, че това учение трябва да се нарече „дъновизъм“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. Важното е, че това учение проповядва всички братя и сестри да не се изнудват, а да се обичат. Това е, което искам, а не след хиляда години, да вземат и изопачават мислите ми, като на Христа: „Господин Дънов, тъй казал, Господин Дънов иначе казал.“ Господин Дънов е казал, че всички хора трябва да се обичат. Ама как да се обичат? Тази Любов е една, тя е истина, която съгражда домовете, семействата, обществата и народите. Аз бих желал хората да познаят този велик Господ, от когото са произлезли. Една воля има, тя е волята Божия и никакъв господин Дънов. А като се дойде в Божията Любов, тогава ще се напишат имената на всички, които са работили за Бога, но това е друг, външен въпрос. Кой е бил Дънов в миналото си, това никой не знае. За в бъдеще може да дойде под друго име. Ще ме питат: „Знаеш ли чие е това учение? То е на Дънов.“ Ще започнат да ми разказват от де е родом той, какви са били майка му и баща му. – „Учен човек е той!“ – Не, всички хора са прости, само Бог е учен. – „Ама свят човек е бил той!“ – Не, само Бог е свят. Ако у мене живее Божията Любов, Божията Мъдрост, само тогава съм умен, учен, свят човек. Светии, в които няма Божията Любов и Мъдрост, не са светии. Свещеници, проповедници, у които няма Божията Любов и Мъдрост, не са свещеници, не са проповедници. С това не искам да се нахвърляте върху другите, но искам да покажете на другите хора, с какво се отличавате от тях.
И тъй, да турим нашата Любов в истината, да дадем подтик в мислите, в доброто – да създадем нова система и тогава да се вслушаме в онзи велик глас на живия Господ, да чуем какво ни говори Той чрез новото учение, чрез Божествената наука. А тя е наука, чрез която може да се стопли сърцето, да придобие температура 35 000 000 градуса, а умът да добие такава светлина, че всичко да се вижда през нея, като се изпрати в пространството, да се осветли цялата вселена или най-малко цялата земя.
Ще дойде ден, когато домовете ни ще се осветляват от светлината на умовете и няма да има нужда от електричество. След 1000 години може да има само начатки от тази наука, след 350 000 години ще има нещо повече, а след 150 000 000 години ще бъде почти официално приета тази наука.
Ще кажете: „Ние се обезсърчаваме, като слушаме за толкова далечни времена.“ Мене ме радва времето, радват ме дългите срокове. Когато ми се говори за къси срокове, аз затварям очите си. Времето и пространството, това са Божествени закони. Дето няма време и пространство, там има робство, а дето има време и пространство, там няма робство. Хората казват, че този свят е безпространствен. Не е вярно това, безпространственият свят е образувал пространствения. Следователно, безпространственият свят включва пространствения свят в себе си и всякога може да го създаде.
И тъй, духовният свят не е безпространствен, а е пространствен и по време и по пространство, само че времето и пространството в него не са като нашето време и пространство. Това е в разрез с съвременните философски възгледи, но вложете в себе си любовта и вяра та по принцип и не се лъжете. Поставете в себе си желанието да придобиете познания за Любов и вяра, пребродете цялата земя от единия до другия ѝ край, в краен случай идете и на небето, но научете какво нещо е вяра та и любовта, за да може да кажете: „Любовта е връзка на съвършенството.“
Днес ви изпращам от училището с тази велика мисъл, да не се прегръщате и каквито фигури да образувате, били те петоъгълници, шестоъгълници или какви и да са те, но да са с прави линии. Числата, с които работите, да са цели, а не дробни. Дробните числа са за другия свят. Човек, който си играе с дроби, греши. Когато вземеш един човек, а той мисли, че трябва да вземе с себе си дробта, не му вярвай. Ако имаш да даваш некому един лев, а той мисли и за некакви стотинки, които ти си забравил, не очаквай много от такъв човек. Оставяйте стотинките за другия свят. Дробите не са величини от този свят, те са величини на човешкия дух. На земята може да се действува само с реални величини и то само четни: 2 × 2; 4 × 2 и т.н. Седем души могат ли да живеят на земята? – Не могат. Един човек може ли да живее на земята? – Не може. Дванадесет души могат ли да живеят? – Могат. Тринадесет? – Не могат. Шест? – Могат.
И тъй, положете вяра та в ума си, любовта в сърцето си, за да познаете Бога като Истина вътре в себе си. Познайте Бога, освободете се от всички стари връзки, че като дойде вашият възлюблен да го познаете. Знаете ли как му е името? – Не знаете. В Писанието се казва, че той ще дойде инкогнито и е същество с друг, особен ум от вашия. Ако знаете Божествения език, ще го познаете, ще се разберете. Вашият възлюблен има особен знак и ще го познаят само тези, които са го виждали. Ще кажете: „Той е!“ Сестрата ще каже: „Той е брат ми.“ Приятелят ще каже: „Той е приятелят ми.“ Всеки ще носи този знак на челото си и няма да има абсолютно никакво излъгване и така ще се познават хората. Сега хората казват, че дяволът дошъл в света и турил печат. И наистина, само двама поставят печат на хората: Христос и дяволът. В какво се различават тези два печата? Ще ви обясня различието, за да не ви оставя в невежество. Качествата на Христовия печат, печатът на любовта са: Любов, радост, мир, дълготърпение, кротост, смирение, благост, милосърдие, вяра и въздържание. Печатът на дявола е 666 и неговите качества са: прелюбодеяние, плът, чародейство, ревност, кощунство и т.н. Тези са качествата на двата печата, които сега се удрят върху челата на хората. Тези печати ние ги разбираме и в тях няма никаква лъжа.
Тъй че и Христос и антихрист поставят своите печати. Не се плашете. Видите ли у някой човек печата на Христа, подайте му братски ръка. Видите ли на челото на някой човек печата на антихриста, на дявола, заобиколете го!
Беседа, държана на 13 март 1921 година.
