НОВОРАЖДАНЕ
(Небето облачно. Времето тихо и меко.)
Отче наш
„Духът Божий“
Ще прочета трета глава от Евангелие на Йоана.
Малко размишление
Съществува едно голямо противоречие в човешката природа. В миналото и в настоящето учените хора различно го обясняват. Когато се извади, гроздовият сок най-първо е сладък, но след 5-6 или 10 дена той се вкисва. Това вкисване не става от самия сок. Намерено е, че някои малки квасни гъбички оставят своите дарования. Много са щедри. Като турят своите дарования, своите подаръци, последните вкисват сладкото вино. Тези квасни гъбички, като влязат в сладкия сок, почват да се мият там, имат си банята, къпалнята, имат си своите клозети. И при такива блага как няма да се вкисне сладкият сок.
Всека една човешка мисъл, каквато и да е тя, всяко едно желание, оставя своите утайки в живота. Затова в невидимия свят, разумните същества са приготвили филтри и тези филтри се състоят в това, че един човек, който живее в материалния свят, в тялото, трябва да се роди изново.
Ако гроздовият сок, който е придобит от гроздето, се тури веднага в някое запушено шише, за да не могат да проникнат тези малките същества, той остава сладък.
Най-голямото противоречие на човека произтича от неговото хранене. Всичките други противоречия са външни, а пък яденето е един процес, който произвежда едно вътрешно противоречие. Вземете например в съвременния живот месоядците, които ядат месо. Те имат толкова нечистотии вътре в себе си, толкова отрови, че те развалят живота. Защото месото носи всичките качества на онова животно, от което произлиза. Месото носи всичкия мислов и сърдечен свят на животното, та каквото е животното, от което е месото, такъв става и човека. Ако един човек би се хранил целия си живот със свинско месо, той щеше да добие качествата на свинята. Да ви представя следното: Когато една свиня намери под едно дърво някои плодове, веднага ги изяжда, такива каквито са си – кални. И след това почва да рови около дървото и като рови почват да падат круши отгоре и тя мисли, че тя ги е изровила от земята. В нея няма желание да измие плодовете. Тя мисли, че като рови из земята, всичко може да направи, че всичко става с ровене.
Сега съвременните хора понякога мислят като свинята. Те, като изорат земята и хвърлят житото, казват: „Ние накарахме житото да расте.“ А пък било е време, когато житото е расло, без да го садят хората, само си е расло. Първоначално зрънцата на житото са били така едри както ябълките и както крушите. И колкото хората ставали по-умни, толкова житото почнало да се смалява. Като станали по-умни от свините, житните зърна станали като сливите. Като станали по-умни от слона, житните зърна станали като дренки. То е най-якото дърво. Това дърво цъфти най-рано и зрее най-късно. Има един анекдот. Той е следният: Дренът цъфтял най-рано. Искал да си свърши работата. Дяволът, като видял, че той цъфти най-рано, казал: „Това дърво е мое.“ Той си мислел, че дренът като цъфти най-рано, ще узрее и най-рано и че той ще може да яде от дренките. Обаче какво било учудването му когато узнал, че най-после узрява. Този е първи път, когато дяволът се е излъгал в своя избор. И като се разгневил дяволът, направил дренът много твърд, че който човек бият с него, да знае, че късно зрее. И за това писал една теза: „Не вярвайте в дърветата, които рано цъфтят.“ Но дренът, тези дренки, имат едно лечебно свойство. Когато стомахът на един човек е разстроен, като яде дренки се оправя стомахът му. Дренките и тиквата имат едно свойство – че много се обичат. Дренката е много пестелива, а пък тиквата е щедра, в нея има голямо тщеславие. А дренката е много скромна. Попитали дрена защо не прави такива големи плодове. Той отговорил: „Големите работи само за шест месеца издържат, а пък дребните – векове.“
Да дойдем до филтрите: Никога не яж една храна, която не обичаш.
Добрата молитва
Полянката над палатката на Учителя
Беседа, държана от Учителя на 19 август 1939г., Събота, 5:30 ч., Рила – Седемте езера
