НОВОТО В ЖИВОТА
Отче наш
Размишление.
Чете се темата „Разлика между живота и смъртта“
Трябва да има нещо хубаво в смъртта, защото, когато хората станат тъжни, искат да умрат. Смъртта е като един процес на освобождение. А пък животът е по някой път процес, който свързва нещата в страдание. Необходимо ли е всеки един, който се е родил, да страда? Всеки, който се ражда по този начин, по сегашния начин, все страда. Питам, човек защо страда? Всеки човек, който вземе пари назаем, трябва да ги плаща. Има една статия във „философски преглед“ – „Биология на смъртта“. Може да я прочетете. Какви са схващанията?
Смъртта и животът, това са два дълбоки предмета. Всъщност какво означава животът и какво означава смъртта, отчасти знаем. Вие не сте умирали, за да знаете какво нещо е смъртта. Вие не сте и живели, за да знаете какво нещо е и животът. Отчасти живеете и отчасти умирате, тъй щото отчасти знаете за живота и за смъртта. Всеки ден човек умира и всеки ден оживява. Често казваме, че трябва да се живее. Как трябва да се живее? При това ние живеем, и защо трябва да се повтаря, че трябва да се живее? Има едно друго разбиране. Човек живее и иска да живее при такива условия, че животът да се прояви правилно. Има известни условия, при които животът правилно се проявява, понеже животът е условие за това, което ние наричаме растене.
Трябва да се изучават правилата на живота. Необходимо е човек да започне с живота. Той не може да има никакви постижения, докато не се научи да живее. Ако е за живота, имаме всичките форми, при които животът се е проявил. Тъй както го намираме, няма изменение, животът се проявява. Но не всяка форма нас ни е приятна. Всичките тия форми под човека, последната форма, която човек има, и той се стреми към други. Значи има други форми, към които животът може да се прояви, условията, при които животът може да се прояви.
Цялата съвременна култура, изобщо всичките души имат стремеж към тази новата форма на живота. Докато вие не се поставите в новото положение, как ще разберете новия живот? Стария живот вие го разбирате. Всичко в сегашния живот вие знаете. И да ядете знаете, и да дъвчете знаете, и да ходите знаете. Дотолкоз, доколкото мисълта се отнася до живота, знаете и да мислите.
Няма същество, колкото и да е малко, да не знае да мисли за туй, което е необходимо за живота. Даже най-малките животни, и в тях има мисъл, как да намерят храна, как да хванат жертвата, ред такива дребни разсъждения имат. Но тия разсъждения са обикновено за съществуването.
Да кажем, у вас се заражда едно желание да ядете. Вие не знаете произхода на яденето. Защото казваме, това, при което една форма живее, друга умира. Вземете, от един и същ вид: насекомите, пеперудите и гъсениците. Туй, при което гъсеницата живее, пеперудата умира, и туй, при което пеперудата си поддържа живота, гъсеницата умира. Устройството на пеперудата е друго, тя си има един хобот. Може да извадите един морал. Пеперудата е достигнала до известно положение, да си намира най-хубавите сокове, и прекарва един живот по-сносен, отколкото живота на гъсеницата. Обаче работата е, че когато пеперудата снесе яйцата, нейните яйца постъпват по стария начин. Колкото пеперудата и да е светица, като снесе яйцата, нейните деца слизат по-долу от нея и страдат. Та има едно отклонение.
Затуй има един закон: никога синът в ранната възраст не мяза на бащата. Той ще прояви едно качество по-долу от него, едно отклонение има. Тъй е при сегашния морал. Детето не може да бъде тъй морално, както бащата. Дъщерята не може да бъде тъй морална, както майка си. Моралът е привичка, отпосле се придобива. Не онзи вроденият морал, не онези духовни качества, които човек носи наследствено.
Та в туй отношение всички сте като децата, нито един от вас не мяза на онова духовното, към което се стремите. Не сте такива и не можете да бъдете. Във вас има заложби на пеперудата, да се храните с нейната фина храна, да придобиете нещо по-хубаво. Защото пеперудата има нещо хубаво, красиво. Гъсеницата, където и да ходи, все ще направи някаква пакост, ще направи някоя дупка на някой лист на някое дърво. Всичките гъсеници изпояждат листата на дърветата, изтребват ги.
Казвам, когато се прави една аналогия, трябва да знаете, че състоянията, през които минавате, ще трябва да минете естествения път, за да се развиете. Цялата бяла раса, ние като разсъждаваме, минаваме едно положение на трансформиране. Докато ние не излезем от тия условия на живота, ще вършим престъпления. Вземете кой да е от вас, турете го при една каса, вие ще видите, че веднага ще се изкушава при касата. Защо? Аз гледам на въпроса така. Турете една гъсеница на един черничен лист и ѝ кажете да ходи по листа, но да не бута. Може ли да я туриш на листа, и да не бута? След няколко часа ще видиш, че ще направи нещо. Може да четеш морал, колкото искаш: това не е хубаво, онова не е хубаво. Казва: „Ами трябва да се живее.“ Казвам, тя не знае още философия, но все таки, ако на туй дърво се изядат две-три или повече листа, то жертва нещо от себе си, за да живее гъсеницата.
Щом се намериш пред една каса, то е същото положение, както гъсеницата при дървото. Казва: „Защо да не бръкна, един лист да извадя?“ Питам, има ли някакво престъпление, ако гъсеницата изяде един лист. Или има ли някакво престъпление, ако бръкнеш в касата и извадиш една английска, извадиш един лист и го туриш за черни дни? Съществува ли в природата един закон, който да ограничава тия постъпки? Този закон е написан по отношение на ония порядки и положения, които хората са установили. Щом бръкнеш в касата, хване те човешкият закон и те ограничи.
Ако всичките листа бъдат изядени от гъсеници…
Казвам, човешкият живот е едно последствие и води едно друго последствие след себе си. Сега, докато ние не дойдем да се освободим от условията на гъсеницата, не може да имаме живота на пеперудата. Човек трябва да превъзмогне известни форми. Сегашното възпитание, с което хората сега се възпитават, не могат да постигнат тази цел, която съществува в природата, познанието на истината.
Допуснете сега, че вие три деня не сте яли. Дойде някой, донесе един хляб, зарадвате се. Според правилата той трябва да даде половината, но у него се заражда желание да даде по възможност по-малко, за да задържи по-голямата част за себе си, като мисли, че по-голямо количество от храната ще ви даде по-дълго съществувание. Сега какъв трябва да бъде моралът?
Представете си, че този човек, който казва, че е гладен и жаден, иде отнякъде. Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със стомна, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я. Този човек на пътя срещнете, казва: „Моля, може ли да ми дадете малко вода.“ Как трябва да постъпите? Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор“. Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна. Обаче, ако вие не се спрете да му дадете вода, ще каже: „Голяма жестокост, той не ми даде вода.“ Или ще седнете на мястото и целия ден гуляете, ядете и пиете, изпиете цялата стомна. След като изпиете цялата стомна, той и вие ожаднеете. Той казва: „Вода няма ли?“ Казвате: „Аз зная един извор. Ще се качите с празната стомна, ще си напълните стомната.“ Този е правилният път на възпитание, да се качите и двамата. Той вече туй няма да го счита за обида. Той казва: „То е хубаво място. Аз ще дойда втори път да си налея вода.“
Някои казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа.“ Той казва: „Как?“ Има една мъчнотия. Че тази работа е лесно поставена: щом повярваш, ще се спасиш. А при това казва: „Как да повярвам?“ Де седи мъчнотията, че не може да повярва? Както онзи умореният пътник казва: „Аз съм уморен. Краката ми са откъснати. Колко има?“ „Три-четири километра.“ Казва: „Не мога да отида.“ След като си почине, отива.
Казвам сега, къде е мъчнотията за вярването. После питам, как трябва да вярваме. Все таки, ако анализираме мисълта, онзи пътник, ако го накарате да иде на извора, казва: „Как да ида?“ Не знае ли той как да иде? Знае. Той другояче разбира. Казва: „Как да ида? Уморен съм.“ Но той предполага, тъй както е отслабнал, не може да издържи. Може да има известни мъчнотии, които не може да се преодолеят.
Сега на всинца ви трябва една мисъл, преодоляюща мисъл. Хората на съвременния век са изгубили основната мисъл. Имат един импулс, с който може да побеждават външните условия, и са по-силни. Има някои хора са свикнали. Вземете една циганка, която проси. Оттук я изпъдят, оттам я изпъдят, но тя ходи от къща на къща, казва: „Говорете, говорете, но дайте ми малко хлебец.“ Казват: „Защо не работиш, не те ли е срам?“ Казва: „Дайте ми едно парче хляб.“ Отива от едно място на второ, трето, четвърто. Ако е благородник, ако на първата къща го изпъдят, на втора не отива. Защо? Циганката не го счита за срамно. Онзи благородник на втора къща няма да иде.
Някой път добиеш религиозно убеждение, в положението на циганката си, ще ходиш от врата на врата. Някой път си в положението на онзи благородник, казваш: „Не отивам аз, не се излагам на такива унижения.“ Някой иска пари, не му дават. Казва: „Не отивам.“ Той се намира в трудно положение. Похлопа и на втора врата, не му дадат и там, казва: „Не отивам на друго място.“ На третия ден отиде на трето място, на четвъртия на четвърто, пето, увеличава. И той се намери в положението на циганката, казва: „Ще се пресрами човек.“ Тури дебелите очи.
Питам, положението на циганката какво е? Положението на циганката е красиво до известна степен. И положението на благородника е красиво, тази срамежливост. Кое е заставило циганката да ходи и да проси? Вие казвате, немотията. Добре, но немотията сама идва ли? Немотията ние каним. Сиромашията сама иде ли при човека? Ражда ли се някой човек сиромах? Някои хора се раждат по сиромаси, някои – по-богати. Но разгледано така философски, когато станем много красиви, сиромашията при нас иде. Всичките сиромаси хора при богатите идват. Богатите хора ходят при богатите на гости, и всичките сиромаси ходят да ги безпокоят. Всичките сиромаси се струпат при богатите, казват: „Дай, дай.“
Питам, какво трябва да прави богатият? Едно правило. Ако е извор, той трябва да тече. Никаква философия. Той трябва да тече толкова, колкото извира. Ако си една щерна, правилото е, като бръкнеш с кофата, толкоз вода ще даде. После, ако вземете повече, ще се изчерпа щерната. Най-после бъркате, няма, повече от това не може да даде. В дадения случай има известни положения, които вие не може да направите, понеже сте в положението на една щерна. Водата в щерната не може да бъде тъй прясна, както водата на един извор.
Казва някой, всякога трябва да бъдеш разположен. Аз съм извор, ще бъда разположен, ще пея отдалече, ще ме слушате. Но ако аз съм някоя щерна, ще бъда тих и спокоен. Тъй както един ученик, когато учителят го вдига, може да бъде тих или може да вдига шум. Питам, кое положение е по-хубаво, да е кротък и да не вдига шум никакъв, или да вдига шум? Мнозина от вас казват: „Искаме да бъдем тихи.“ Казвам, тихи като щерната. Аналогия правя.
За да може да изясним живота в неговото естество, да го направим красив, трябва да имаме известни образи. Ти ако бъдеш една щерна, няма нищо красиво. Красив е животът и тогава, но не мяза на онзи бликащия извор.
Сега важна е мисълта. Вие казвате, че някой път се ограничавате. Казвате: „Трябва правилно да мисля.“ Че кои са формите за правилното мислене? Казвате: „Трябва да имаме известна форма на обхода.“ Кои са правилните форми на обхода? До известна степен сме усвоили някои форми на обхода. И в животните има една обхода. Хората, и те си имат обхода. Всеки народ си има обхода. Да кажем, двама души верующи се срещнете. Като се срещнете, какво положение трябва да вземете? Външната форма, каква поза трябва да вземете? Срещнете се, как трябва да се ръкувате, как трябва да погледнете, с коя дума трябва да се посрещнете?
Българите казват: „Къде си ходил?“ или „Как си?“, „Как е жена ви?“ Турчина да го питаш как е жена му, ти за всичко може да питаш, ти ще създадеш цял един скандал. Защо? Може би, като са хвърлили фереджетата, да са други? Само да зададеш въпроса, как е жена му.
Двама духовни хора с коя дума трябва да започнат разговора? Аз да ви дам една форма. Аз започвам с новото възпитание. Срещна в една тъмна нощ някой пътник, посрещам го. Как трябва да го посрещна? Със свещ в ръка или с фенерче. То е най-правилното посрещане. Той се е заплеснал някъде, не знае пътя къде е. Аз го посрещам, той се ориентира. Тази моята свещ в дадения случай ще му послужи.
Значи с онази мисъл, като срещнеш своя ближен, да хвърлиш светлина в пътя на неговия живот, то е едно приятно посрещане. Той е наскърбен, обременен, трябва да носиш своята свещ.
Как трябва да посрещнеш гладния? Гладният да посрещнеш с пълна торба пресен хляб, че отдалече да мирише, хляб, направен със симидена мая. Вие казвате: „Ти как си?“ Как си, как си – няма смисъл това „как“. Трябва превръщане на енергиите. И трябва да обърнеш ти този процес. Вие как започвате? Турците си имат свой начин на посрещане, гърците посрещат по свой начин, англичаните също. Англичанинът казва: „Hey.“ H – по тази река мостът е направен, може да минеш. Ако е лодка, турена в морето, може да се разхождаш. Но работата е, че като влезеш в морето, може да излезе една буря.
Българинът все с гемия ходи, и без гемия се връща.
Има в природата известни методи, с които може да работиш. Разумният живот започва с един естествен метод. В тия методи, в този процес човек може да си подмлади живота, да се разшири неговата мисъл, да се разширят неговите чувства, да забогатее. Главното е, че трябва да станете богати. Но богатство не по този начин, да натрупаш богатство, че на стари години да живееш. На стари години ще си прегънеш краката, ще пъшкаш. Казва някой: „Ще живея на стари години.“ Зей, коньо, за зелена трева. Ако на млади години не живееш, ти и на стари години ще вдигаш краката, ще се огъваш, ще охкаш.
Старият живот е животът на влюбените. Като срещнеш някой стар, той все за възлюблената говори, все говори за едно време, за младите години, че това било, онова било. Разправя за неговите младини, че възлюблената го оставила. Боли го кракът, боли го кръстът. Ние за стари години събираме средства. Има известна идея, която е скрита, за старите години. Но тъй, както ние разбираме, ние сами си създаваме нещастието. От поколение на поколение бащата събира, синът събира, но постижения няма.
Та в новия живот ни учат да не събираме по този новия начин. Ние мязаме на този Плюшкин, който събира гвоздеи, петала, все може да потрябват, казва.
Има една нова форма в природата, която е вложена. Ние сме на прага на новата епоха, когато гъсеницата да стане пеперуда. Трябва да се измени начинът на храненето, трябва да се измени начинът на мисленето, трябва да се измени начинът на ходенето. Трябва пресъздаване на всичко. Между старото и новото ще бъде тъй, както между старата и новата дреха. Ти няма да облечеш върху старата дреха новата дреха. Ще направиш една хубава баня, ще съблечеш всичко старо. Вехтите дрехи ще закачиш на гвоздея, новия костюм ще облечеш. Ти не може да правиш никакъв компромис. Новият костюм се различава от стария. Защото, ако речеш от новото да туриш на старото, ти нито на старото ще помогнеш. Ти ще облечеш новото.
Новото само по себе си трябва да съществува. Казват, да примирим стария живот с новия. Стария живот няма какво да го примиряваме с новия живот. Новото може да услужва на нас. Старото е било добре някога. Сега, при новия живот, трябва да се научи новата форма. Условията, които ни са дадени, тия условия трябва да ги използваме. То е сега новото. Който може да използва, – хубаво. Който не може, ще се намери в едно противоречие. Наука е, да се научиш да живееш по известни правила. Защо, казва, трябва да се живее? Добре, зло не трябва да се прави. Малцина, ако разберем в буквалния смисъл, може да живеят добре. Колко от нас може да живеят един добър живот? Вътрешно и външно може.
Сега разбрахте ли? Нали знаете онзи свещеник, който питал: „Разбрахте ли?“ „Не разбрахме, дядо попе.“ „Щом не сте разбрали, няма какво да се безпокоите.“ „Разбрахме, дядо попе.“ „Щом сте разбрали, няма какво да разправям.“ Един софизъм. Да не разберем, в дадения случай си има своите причини. Не е до разбирането на нещата. Има някои неща, като ги видим, ще ни създадат известни неприятности. Приложение се изисква в живота. Природата си има естествен път. Приложението сега, то е най-красивият живот. Казва: „Да го видим.“
Много пъти, като богатите, ще си създадете известни удоволствия, но ще си създадете някой път и известни неприятности. Контрастите са силни, не че е лошо само по себе си.
Вземете един от великите закони, по които се води природата. Казват, човек трябва да бъде милостив. Вие какво разбирате под думата „милост“? Под думата „милост“ разбирате, вие сте били слуга някъде, господарят се отнася лошо. Искате да бъде милостив към вас, снизходителен, кара ви да страдате. Но какво разбира милостта? Милостта съдържа едно чувство вътре в човека. Може ли човек да има милост към всичките хора? Кой изисква повече милост? Слабият изисква. Но гарантирани ли са всичките хора да са силни, да нямат нужда от милост. Никой в живота не е гарантиран със сила.
Казвам сега, в какво седи милосърдието. Човек трябва да бъде милосърд, да култивира своето милосърдие, понеже, като не разбира закона на милосърдието, изисква от другите хора да бъдат милосърди. От нас се изисква това, което в нас го няма. Когато човек страда, в закона на страданието най-първо се учи законът на милосърдието. Само чрез страдание човек се научава да бъде милосърд. Когато научи закона на милосърдието, страданието престава. Единственият лек, с който се лекува страданието, то е милосърдието. Стани милосърд, веднага страданието ще престане.
Тогава иде друго обяснение. Защо страдаш? Защото не съм научил закона на милосърдието. Не че затова страдаме, но нямаме този лек. Страданието ще дойде като едно последствие, но то може да се лекува чрез милосърдието. Може да извадите ония общи положения. Злото в света се лекува как? С доброто. Но злото може и да се лекува с какво? С милосърдие, с любов, с истина и тъй нататък. Животът в този смисъл ще добие една фаза, по-реална за възпитание.
От моето гледище, някой път в живота има една фаза. Ако влезете в едно училище на живата природа, има едни невидими лъчи, едно чувство в човека. Всяко едно състояние произвежда, има едни скрити лъчи, които излизат. Ти със затворени очи ако гледаш, има известно чувство, с което ще почувстваш хората. В дадения случай всяко едно качество, което се появи в човека, има едни спесифични лъчи.
Някой път вас ви стяга нещо. Тия лъчи са именно, които въздействат. Тия лъчи по някой път образуват около нас този прах, който постоянно като пада, запрашасваме. Образува се около ни една кора. Ако ние не внимаваме, ще си създадем едно нещастие. Затуй човек трябва да бъде морален, за да спаси живота си. Трябва да има топлина, да разчупи тази кора, която е около нас. Тази кора е както когато се образува лед около един извор, по повърхността на едно море или на един извор. Не е погрешката, че може да замръзва. Ако замръзва, показва, че топлината е малко. Но този силният извор, той не може да замръзне, той постоянно тече, ще бъде отворен.
Ние трябва да живеем и вследствие на това да преодоляваме външните условия, които съществуват сега в природата. Те са създадени някога и ако не внимаваш, може да се поставиш в едно неблагоприятно положение, което може да ти принесе хиляди страдания. Ако сме разумни, много страдания може да се избегнат. Някои страдания при сегашното положение са непотребни. Има известни спесифични страдания, които трябва да дойдат.
Какво е сега спесифичното страдание? Спесифичните страдания от този род, те са особени страдания. Трябва много да платиш, за да дойде едно такова страдание. Има такива страдания, кои то в живота на човека идат само веднъж. Има спесифични радости, които идат в живота само веднъж. Между всички тия обяснения има една връзка.
Сега има един метод за самовъзпитание. Тъй както сега сте изоставени, по този начин както вървите, той е естествен път за самовъзпитание. Предполага се, че вие знаете. Мнозина от вас, аз ви виждам, щом се даде една задача, търсите лесния път. Казвате: „Как да я направим, я ни кажи как да развием темата.“ Един пита как да развиете темата, после втори пита: „Ти как разви темата?“ Иде и той, тръс-тръс, напише я. Идва с една готова вече тема. Един може да е мислил, друг може да е мислил, някой оттук-оттам напише, скърпи нещо.
Сега да имаме едно музикално упражнение. Аз разбирам, сутрин не се пее. Човек, преди да е ял, не пее. Светските хора концертите си не дават сутрин, вечер ги дават. Обаче ние даваме концертите си като птиците. Ще употребите пеенето. Не че аз искам да ви направя певци, но то е един от най-хубавите методи за самовъзпитание. Колкото да не знаеш да пееш, пей в ума си. Най-малко трябва да употребиш половин час на ден, да попееш на себе си. Ако не пееш, работата не върви.
Сега считайте, че сте млади и трябва да пеете. Младите трябва да мислят, а старите трябва да пеят. Казвате: „Аз глас нямам.“ Без глас пей. Аз зная тук английски мисионери, като дойдоха, и казваха: „Като се научим хубаво български, ще говорим.“ И така си заминаха в Америка, без да се научат да говорят български. Други, които говореха и правеха погрешки, се научиха.
Всеки един тон си има своя област. (Упражнение с основните тонове.) В дадения случай музиката е, за да се смени състоянието. Имате едно неразположение на духа. Дотогава, докато не можете да пеете, състоянието не може да се смени. Щом започнете да пеете, ще се смени състоянието. Всякога трябва да турите известна музика. Музиката има особени чувствания. Има чувствания, които се произвеждат от пеенето, от музиката. Тя произвежда тия чувства. Като дойдат тия чувства, може да ги употребите за смяна на състоянието.
Човек, който иска да бъде добър, непременно трябва да пее на себе си вътрешно. Може гласа му да не чуваш, но българите казват, да си тананика. Той ще ходи и мислено ще пее. (Учителят пее и свири тонове с фигури.)
Сега вземете една дума, която да започва с буквата Ш, да кажем „широко“. Ти започни с буквата Ш, тя дава широчина. Ти употреби този шин. Той съдържа известни вибрации, внася нещо ново в мисълта. Казваш: „Защо ми е да пея?“ Ти ще пееш, не артист да станеш, стани и пей. Казва: „Аз правилно не може да пея.“ Как не. Ти според своята музика ще вземеш тоновете. Ти може да нагласиш своята цигулка, но пей според своето пеене. Според истинската музика пеем, но всеки един човек, като пее, ще знаеш с какви гами си служи. Неговата музика е точно навреме и намясто.
Кого да изкараме да изпее една песен, от старите или от младите? Сестра К-ова, изпейте „Зора се светла зазорява“. Трябва да се пазите, има вкостенели форми, има известни мъчнотии с наслояването на известни форми, непотребни в ума. Човек трябва да пусне формите на онзи извор. Сега изворът, като излиза по реката, има своя форма. Животът трябва да слиза от извора надолу. Има естествена музика в мисълта. Човек трябва да бъде свободен, да има този морал на извора.
Тази идея трябва да седи в ума ви, да бъдете свободни. Някой път ние искаме да се харесаме един на друг. Един на друг ние не можем да бъдем идеал. Трябва да имаме идеал извън сегашния живот. Аз наричам: един певец да влезе в къщата на своя приятел и да изпее една песен, че да седне. Веднага ще се измени тяхното състояние. Сега, ти като пееш, какво е станало? Казват, ще се уплашат. Една песен, ще се свърши въпросът.
Казвам, новото трябва да се отличава с тази голяма пластичност. В стария живот младият понякога иска да бъде като стария. Най-после, младият става като стария, лицето става продълговато. Има определени мускули, изгуби своята сила. Той придобие една външна физиономия на стар човек, но изгуби съдържанието на стария човек. По-добре е да запазим съдържанието, вътрешната форма да се моделира според модела. Ако сега изваем една форма, формата на стария е красива, но изгубила съдържанието. Старият човек казва: „Остарях.“
Сега в новото трябва да влезете. Всичките стари вярвания, религии са с този метод, който е неестествен. От всички стари обичаи, от всички стари морални правила трябва да се освободите. Вие ги дръжте в старата дреха, но новите вярвания в новия живот носят съвършено нови правила. Всички трябва да направите едно разграничение между старото и новото, не може да ги сплитате. Най-първо, ще се научите. Един метод има, да си съблечете старите дрехи и да облечете новите. На другия ден пак ще ги облечете, и пак ще ги съблечете.
Хубаво, по стария начин ще започне животът. Един ден е достатъчно, като носим новото. Но ви се вижда, че и днес трябва. Не казвайте, че той не живее добре. Кажи: „Брат ми днес е с обикновените работни дрехи.“ Като го видиш с хубав костюм, кажи: „Много хубаво е облечен, с един отличен костюм, така както животът изисква.“
Казвам, тия две състояния трябва да ги култивирате в ума си. Дойде, да кажем, едно страдание, кажете: „Такава е волята Божия.“ Видите, че някой човек се радва, ще се зароди желание, защо той да се радва. Кажете: „Такава е волята Божия, той да се радва.“ Видиш някой скърби: „Такава е волята Божия.“ Влюбил се някой: „Такава е волята Божия.“ Оставила го жена му: „Такава е волята Божия.“ Забогатял: „Такава е волята Божия.“ Осиромашал: „Такава е волята Божия.“ Здрав е някой: „Такава е волята Божия.“ Заболял някой: „Такава е волята Божия.“ И едното, и другото състояние на своето място е красиво.
Ако аз осиромашавам, има си своите причини. Ако аз забогатея, с моето богатство не съм сам в дадения случай. То е състояние на хиляди същества. Аз съм в положението на ред богати хора, затуй съм богат. Онази река, понеже тече в една долина, дето има много притоци, стана голяма. Съчетание има. Ако няма съчетание, не може да стане голяма. Богатството е съчетание на богатите условия. И сиромашията е съчетание. Но и едното положение, и другото положение в дадения случай не са верни. Най-първо, тази мисъл трябва да ви стане естествена за самите вас: „Такава е волята Божия.“ Като кажеш, да ти стане приятно, че Бог ти дава един живот, ти да си благодарен.
Сега страдате. Защо? Защо страда човек? Представете си, аз зная една история. Едно време, когато някой те залюби, най-първо ще отреже от дебелото месо, да види колко те обича.
Сега искате да ви обичат. Ако всеки от вас би дал едно парче от месото, да ви опита. Сега искате да ви обичат, но много лесно минавате, без да дадеш нещо.
Божията Любов носи пълния живот.
26 лекция, 19 февруари 1930 г, София, Изгрев
