НОВОТО В НЕБЕТО – СТРАДАНИЕТО
5 ч.с. Отлично, ясно време! Чист хоризонт. Небето ясно, отворено. Изгрев.
Нарядът:
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
Евангелието на Йоанна 18 гл. от 20 ст. до края.
В Начало бе Словото.
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл да свидетелствува за Истината. Да страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има си своята причина. Казано е, че всеки, който греши, трябва да страда. Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним. Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва да пожъне това, което е сял. Това отчасти е вярно. Майката може да страда заради своето дете. То като боледува, тя като го лекува, без да иска, тя страда. Ако искате да направите благодеяние някому, като го носите на гърба си, ще усетите известна неприятност. И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори. Представете си, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас. Питам, какво ще стане с вас? Ще намерите дъното на морето.
И във всичките верующи има едно желание да избегнат страданията и всеки се стреми да живее добре, за да не страда. И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел – да се уреди живота им. И Христос дойде, и Той искаше да се уреди някак си. Проповядва на хората едно учение здраво. Нищо не искаше от тях. Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може да си обясни. Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва да Го посрещнете. И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
Сега по някой път вие може да се чудите, как е възможно това. Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха. Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма да издържат. Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа. Казва: Не, не съм от учениците Му. Един го казва това.
Но това, което трябва да научим е, че някой път добрите хора трябва да страдат и за грешните. Трябва малко една мисъл, за да се разбере този въпрос. Някои разбират въпроса много повърхностно. Че грешникът за греховете си трябва да страда. Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва да страда! И добрият човек е хляб, който трябва грешните да изядат, за да живеят, и да оздравеят. Не трябва да им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат. Той ще ги умори, няма да им даде живот. Ако вие трябва да страдате на същото основание, страданието така трябва да си го обясните.
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще си ги обясните? Хората не искат да страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат. Запример някои хора има, които ги е страх, да не ги убие някой; страх ги е, да не умрат. И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго. Защо човек го е страх от Смъртта? Защото не я разбира. Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх. Та може да се каже, ония души, които идат да се въплътят на Земята и тях ги е страх. Колкото и да ги считаме, онези, които идат да се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание да се бият за своето отечество. Онези, които идат, идат да помогнат на човечеството. Някой път и те почнат да съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия. Казват: Трябваше някак си да се предпазим.
Сега въпросът не е за страдания и радости. Въпросът е да може човек да се подига в света. Ако човек може да се подвизава сам, щеше ли да мине той без страдания? Без страдания не може, ако не се ражда. Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде. Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава. Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава. Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва да умрем, за да се освободим. Сега въпросът не е да го разрешаваме временно, но ние искаме да уредим живота си на Земята. Но има друго разрешение на задачата. Дадена е задача, която трябва да разрешите. Тъй както сте свършили една задача, която трябва да свършите. Вие не сте пратени на Земята, за да живеете; вие не сте пратени на Земята, за да станете търговци; не сте пратени да станете учени хора, нито да станете музиканти, нито да станете певци, нито философи. Пратени сте като слуги да извършите волята на Бога. Да извършите волята Божия. Една много малка работа да извършите, и да се върнете назад. Защото ако е за музика, туй, което ще научите на Земята с вашата музика, на Небето то ще бъде само крякане на жабите. Ако е за философия, която ще научите на Земята, на Небето то ще бъде една дървена философия; ако е за поезия, в онзи свят вашата поезия ще бъде само една детинска играчка. Ако е за изкуство, ще бъде същото. Единственото нещо, с което може да се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания. Вие него не го знаете. Там то е единственото малко нещо, което ще внесете. То са страданията. Като разправяте за страданията си, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва да научим и те ще кажат, да слезем на Земята и да опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте. Следователно, единственото важно нещо, което може да научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли. Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние да опитаме това нещо. Сега казвате: Това нещо не е било на Земята, да страдаме; не идвам на Земята да страдам. От вас зависи. На никой страданието на сила не се налага. То е един свободен избор. И то е една привилегия на напредналите души. Които са много напреднали, те се решават да слезнат, да видят какво нещо е страданието.
Аз говоря за вътрешния смисъл. Има нещо в страданието което никой по никой начин не може да ви го обясни. Философски не може да се обясни. Човек страданието трябва да го опита. И ние казваме: Христос дойде на Земята да опита страданието, да го опита, да го види. И като се върне в другия свят, да има какво да разправя за своите страдания. И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството. И всички, които са на Земята, и които не искат да страдат, те не могат да се спасят. Ти какво ще занесеш в другия свят. Коя ще бъде ценността като идеш в другия свят? С какво ще се явиш там? Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката. По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори. Ти си добре дошел там. Има с какво да живееш. Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята. Но щом носиш страданието, можеш да влезнеш. Тогава става ясно, дето казва апостол Павел: С какво ще се похваля аз. Аз ще се похваля със страданията.
Та казвам сега, туй ви е достатъчно сега. Малко, но сладко.
"Блажени страждующите, защото е тяхно Царството Божие".
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека /три пъти/.
5,35 ч. с.
На поляната всички направихме евритмическите гимнастически упражнения!
25-то Неделно Утринно Слово, държано на 23.05.1937 г.
