Словото

НОВОТО НАЧАЛО

НОВОТО НАЧАЛО

"Добрата молитва"

91 псалом

"Молитва на Царството"

"Аин фаси"

Ще прочета 91 псалом. Всяка седмица го четете. Четете го общо, не го слушайте. Сега ще Ви го прочета, да го слушате. Като го четете, не може да го слушате.

"Духът Божи"

Ще Ви прочета още един псалом – 23.

"Сила, здраве е богатство"

Апостол Павел казва, че като бил дете, мислел като дете и като станал мъж, напуснал детските мисли. Вярно е. Човек трябва да напусне детинските работи. Кои детински работи? Има детински работи, които трябва да ги напусне, има детински работи, които трябва да запази със себе си. Христос казва: "На децата е Царството Божие." Възможностите за растенето са в децата.

Разликата между едно дете и един стар човек в какво седи? Едно дете е семе непосято, едно семе, което не е започнало да расте, едно семе, което не се е разлистило, не е дало своите листа, своите клончета, не е завързало, не е дало плод. Старият човек е узрял плод. След като узрял старият човек, какво го очаква? Ако неговите плодове не се оберат, няма кой да ги обере, изгниват. На земята, както е в невидимия свят, има неща в нашия живот, които са постоянни. Туй, което се губи, е нереално. Вие сте здрави, един ден чувствате, че не сте здрави. По какво познавате, че не сте здрави или че сте здрави? Има едно състояние. Когато си здрав, всичко ти е приятно, яденето ти е приятно, гледането ти е приятно, когото срещаш, ти е приятно, весел си. Щом дойде болестта, всички тия неща изчезват, станеш недоволен. Хората, които гледаш, другояче ги гледаш. Водата, хляба ядеш, и той ти е неприятен. Въздухът, който дишаш, не ти е приятен. Като се молиш, стане ти противно и спането ти е неприятно, и то ти е неприятно. Легнеш, не може да спиш. Като речеш да станеш, по-напред ти е приятно, сега и то ти е неприятно. Намериш се в небрано лозе. Тази поговорка ще я поправите. Ще кажете: "Ще се намериш в обрано лозе." Като идеш в небрано лозе, ще има какво да ядеш. В едно обрано лозе и да искаш да ядеш, няма какво да ядеш, обрано е лозето. Сега ние мислим, детински работи са.

Трябва да има някои работи, които да ни радват в нашите младини. Че хубави работи са детинският живот. Разбира се, една добра майка, която родила едно дете, което мяза на нея, хубаво е да имаш такова дете, ако имаш едно дете, родено от здрава майка. Болното дете мяза на майка си, постоянно плаче, не иска да яде, не спи вечерно време, десет пъти ще се буди, ще кряска, генерал става туй дете цялата нощ.

Разправяше ми един доктор Дървов. Оставила го една вечер жена му да гледа детето. Тя отишла на забавление. Казва: "За една вечер ме остави, тя отиде да се развлече. Онова дете, като започна да плаче, взех го, носих го на ръце, плаче. Един-два часа плака, употребих всичките методи и правила като доктор, които знаех, не млъква това дете. Виках всичките светии да дойдат на помощ, и то не помага. Виках духовете – понеже се занимавах със спиритизъм. Хеле по едно време ми дойде наум да чета "Отче наш", не бях го чел. Като прочетох "Отче наш", млъкна. Никога не съм чел "Отче наш", както тази вечер го четох. Като го четох, като мехлем падна, детето ме погледна и заспа."

Ние се молим, но нещо в нас кряска. Молитвата не е намясто. Мисълта не върви. Като прочетем "Отче наш", както трябва, детето се утешава. Казва ми: "Тая вечер, като ме остави жена ми, кипнах, как да ми остави тази беля на главата, с туй дете да се занимавам. Хората като лекар ще ме викат, с деца ли ще се занимавам. Идеше ми да кряскам, да й казвам да ме не оставя с детето. Като четох "Отче наш", то млъкна и заспа. Дойде ми нещо много приятно. Казвах си: много добре стана, че имах като лекар такава опитност, бил съм суров. Разбрах, че и аз като това дете някои неща не ги виждам."

Казвам, всички не разбираме, страдаме от еднообразие. Искаме да бъдем щастливи. Ние търсим щастието. На земята не може да се намери щастието. Щастието е много материално. Щастието седи да ядеш, да пиеш водица сладко, да възприемаш светлината сладко, да слушаш сладко, да спиш сладко – навсякъде това е щастие. Да се обличаш, да имаш хубави обуща, да не ти стискат краката, да имаш хубава шапчица. Като се качиш на автомобил, на файтон, да е мекичък, да не те стръсва. Вкъщи като влезеш, да е почистено, да е чисто, яденето да е хубаво, да имаш слуги. Като те посрещнат, да ти вземат палтото, да го закачат, един да ти даде стол. Щастие е това. Искаш да идеш на забавление, дойде автомобил, качиш се. Идеш на театър, слушаш, идеш на концерт, пак се качиш, слушаш. Купуваш дрехи, посрещат те, върнеш се. Туй е щастие. Какво друго щастие? Като погледнеш, лицето не е набръчкано, хубаво е, светлина има, нямаш никаква болест, то е щастие.

Питам, кой от тия хора при сегашните условия може да има. И да го имаш, ще започнат да ти завиждат. Като видят, че къщата е хубаво направена, казват: "Откъде взе тия пари?" Крал ги е. Ако минат някои говеда и овци и те погледнат, и питат откъде. Някоя овца казва: "От одраните наши кожи, от вълната, кожата, вълната, продадоха ги." Дърветата ще кажат, като минат: "Отсякоха ни." Всички ще започнат да ни съдят. Може ли ние при тия условия да бъдем щастливи?

Човек на земята може да бъде щастлив по три начина. Когато е носител на любовта, знае как да носи любовта. Когато знае как да носи мъдростта. Когато знае как да носи истината. Три неща има, ако той знае как да ги носи, ще бъде щастлив. Или казано: да знае как да постъпва с ума си, да знае как да постъпва със сърцето си, да знае как да постъпва с душата си. Да постъпва добре с ума си, значи умът му ще му даде светлина. Да знае добре да постъпва със сърцето си, значи ще му даде топлина. Да знае да постъпва добре с душата си, ще му даде сила. Душата дава сила на човека. Ние употребяваме душа и не знаем какво дава. Важно е това, което ни дава и което опитваме. Какво нещо е душата? Душата е много духовна и много материална. Тя свързва света. Цялата вселена живее в една грамадна душа, всичките наши души и ние живеем в тази голяма душа. Както и да я описваме, остава неразбрана.

Казвам, когато ние сме здрави, ние имаме силата на душата, душата дава сила. Без сила нещата в света не може да се приложат. Допуснете, че живеете в един свят красив, с градини и хубави плодове. Всичко ви е забранено да вкусите. Минавате през извори, които текат, но ви е забранено да пиете вода. Минавате в един свят, дето има хубави дрехи, но ви е забранено да ги облечете. Всичко е красиво. Концерт има, забавление, не ви позволяват да идете, само ви показват мястото. Знание има, но ви е забранено да слушате това знание. Питам, какво ви ползва вас, че всичко туй ви показват. То ще ви бъде цяло нещастие.

В 91 псалом има две положения. Едното – в което се пази здравословното състояние на човека. Човек трябва да пази своето здравословно състояние. Никога не допущайте в ума си една отрицателна мисъл. Отвън тя ще дойде. Една отрицателна мисъл може да хлопа по десет пъти на вратата ти. Мълчи, не питай кой е. Ще похлопа веднъж-дваж. Аз съм превеждал примера, имахме един дядо Георги, наш приятел, мене често ме търсеше. Като дойде, първо мене ще намери. Винаги дядо Георги носеше яйца, пази такива неща за продан. Никому не ги даваше, само на мене. Защо на мене ги продаваше? Защото тогава яйцата струваха по един лев, аз му ги плащах по шест-седем лева и по десет лева. Оценявах малките работи. Дойде, казва: "Не, не, никому не ги давам." Някой път занят съм с работа, той хлопа на вратата. Аз си мълча вътре. Похлопа тихо, аз мълча, слушам, но си гледам работата. Още по-силно тропа, после още по-силно. Вие ще кажете: "Защо го оставят така силно да тропа?" За да има какво да ви разправям. Аз, като седя в стаята, казвам: дядо Георги, който хлопа отвън, това съм аз. Дядо Георги отвън, това съм аз, който чета. Мене ми е приятно да видя себе си какъв съм, когато продавам, приятно ми е да видя себе си, когато чета книга. Така аз гледам, това е, което аз зная. Аз знаех, че дядо Георги отвън, това съм аз и аз съм дядо Георги вътре. Дядо Георги мислеше, че отвън е друг и отвътре аз съм друг. По това се различавахме.

Казвам, добрите и лошите страни на хората, то сме ние в дадения случай. Представете си, че вие запеете една песен, има ехо. След като сте пели песента, след пет минути иде ехото. Каквото сте пели, това ще дoйдe. Ти слушаш себе си, ши си пял невярно и отзвукът на пеенето е неверен. Не се пее, какво е туй. Следователно онова, което се отразява от нас, ние не познаваме. Отражението не е правилно. Изпей по-хубаво. После пак слушай. Още по-хубаво пей, изпей три-четири пъти, дотогава, докато ехото ти е приятно. Сега някой път аз знаех, че дядо Георги силно ще хлопа. Знаех, понеже песента, която съм пял, не беше хубава, проверявам, чакам ехото. Някой път, когато съм пял хубаво, хич не го чаках да хлопа. Като иде, аз отварям вратата, без да хлопа. Някой път го карам да хлопа.

Най-трудното нещо е да се отучим да се гневим на хората. Кипнеш. Гледам, много хора, удари си крака о камък, разсърди се, още веднъж го ритне. Като ритне, оттегли си крака. Камъкът не е виноват. Казва: "Знаеш кой минава?" Трябваше още преди да си удари крака, да вземе този камък да го тури настрана.

Казвам, в света има много неща, които трябва да ги турим намясто. Да ги турим намясто, но трябва да има една побудителна причина. В света хората работят много по-добре. Защо? Побудителната причина е силна. Един човек не иска да работи, даваш му пет лева, казва: "Не искам да работя." Даваш му десет лева, казва: "Не искам да работя." Даваш му петдесет. "Не работя." Дадеш сто, колебае се, но като му дадеш двеста или триста, готов е. Намериш едно правило, че парите са пубудителна причина – колкото по-добре плащаш, толкова по-добре свършва работата. Колкото по-малко плащаш, работата ще се свърши по-зле. В духовния свят нищо не ти плащат. Как? Казва: "Обичай." "Че какво ще ми платиш?" Направиш му едно добро, второ добро, той вече мисли, че ти си всякога длъжен да му помагаш. Той, като че е генерал, няма никакво отношение към тебе. Дадеш му пет лева, той свие вежди, недоволен е. Казва: "Не знаеш ли кой съм?" Който просиш. Пет лева не се дават. Никаква работа не е свършена. Иска сто лева. Утре дойде, хлопа, пак иска пари. Пак му дадеш десет лева, пак свие вежди, недоволен е. Казва: "Не знаеш ли, мене ми трябват двеста лева." Третия ден иска триста лева, казва: "Не знаеш ли кой съм?" Аз вече се научих кой съм, ти не си се научил аз кой съм.

Та казвам, ето от какво зависи. Ние не съзнаваме една зависимост, която е скрита. Една бедна мома, много красива или даровита с много хубав глас, но със слаба воля, запознала се с един професор по музика, един много добър човек. Той има много добро понятие, нито глас има, нито може да пее. Като видял това момиче като даровито, прекарва своята мисъл, своите чувства и своята воля и тя става голяма певица. Тя в присъствието на професора пее много хубаво. Като го няма, не може да пее. Така давали концерти из цяла Америка, Англия, Германия. Един се влюбил в тази мома, считал, че професорът е едно препятствие заради него. Един ден, когато тя пее на сцената, той тегли куршум на професора, да се освободи от него, да я вземе. Като го ранява, пада професорът, но и певицата веднага престава да пее.

Ние, съвременните хора, като пеем, мислим, че това сме ние. Но има други, от които зависи нашето пеене, като престане тази връзка, ти се видиш, че си престанал да пееш, нищо няма. Някой път този го наричам идеал, някой път го наричам някой светъл дух. Ние това го наричаме присъствие на Бога. Когато той присъства, ние трябва да съзнаваме. Той е, който дава това, и ние сме в най-високото положение. Щом изгубим тази връзка с Бога, веднага изгубваме смисъла на живота.

Когато говоря за любовта, имам предвид онова, в което Бог може да се прояви. То е любов заради мен. Любовта е това, в което Бог може да се прояви. Божията любов в мене е в която. Той може да се прояви в мене. Любов към Бога аз разбирам моята любов към Бога, в това, в което аз може да се проявя. Моята любов към Бога е любовта, в която аз може да се проявя. Божията любов в мене е любовта, в която Бог се проявява в мене. Когато Бог се проявява във вас, радвайте се. Бог винаги се радва, когато ние се проявяваме.

Да живееш добре, значи да обичаш Бога. Не може да се проявиш съзнателно, ако не обичаш Бога. Трябва да има някой да те слуша. Добрият живот има някой, който одобрява. Като правим добро, Господ казва: "Много добре." Като престане в нас да казва много добре, няма резонанс. В света всеки не живее за себе си. Всеки търси да обича или да го обичат. Две положения има. Някой казва: "Кое е по-добро: да обичаш или да те обичат?" Да те обичат, е добро и да обичаш, е добро. Разбира се, първият, който ни обича, е Бог. Ние, които обичаме Бога, е едно последствие. Казва: "Аз съм начало." Началото е Божията любов, краят – това сме ние. "Аз съм началото и краят на всички неща. След всеки край иде ново начало. Краят, то сме ние. Какво ние очакваме? Началото. Всякога Божията любов дава началото на нещата, възможностите да се проявим. Когато ние се проявяваме, в Бога се заражда ново начало, следователно всякога нашият край е едно ново начало на Божието проявление.

Казвам, когато някой път вие мислите, че няма какво да правите, иде новото начало. Вие трябва да бъдете умни, докато сте на сцената, пратени сте артисти, представяте Божията страна. Щом ликвидирате ролята, ще слезете от сцената, ще бъдете публика, че други да играят. Ние някой път искаме да видим каква е тяхната любов в света. Аз не зная как познавате, че ви обича някой. Какво веществено доказателство имате, че ви обича?

Има веществено доказателство. Този, когото вие обичате, се досеща за най-малките неща, от които вие имате нужда, и така ги прави, че ти е приятно. Няма нещо по-хубаво да дава някой, който добре обича. Помислиш за някоя хубава книга, прати ти книгата. Помислиш за някое цвете, туй цвете дойде. Помислиш да идеш на разходка, дойде. Помислиш за някой автомобил, ще дойде. Помислиш за някоя къща, ще дойде. Този, който мисли така, то е само Бог. Каквото сме помислили, той ще го направи. Създадено е небето, то са наши желания. Тия звезди са желания на всичките хора. Бог ги е направил. Пожелали сме слънцето, направил го. Пожелали сме луната, направил я. Пожелали сме звездите, направил ги. Пожелали сме растенията, направил ги. Всичко, каквото сме пожелали, го е направил. Сега от наша страна какво се изисква? От плодовете, които дърветата дават, да му принесем. Ние ще откъснем от тия плодове, да занесем, да му покажем, че сме много доволни. Казваме, че сме много давали от плодовете. Че какво ще занесем при Бога? Една хубава наша мисъл, която е насадена, да му кажем, че тази мисъл е много хубава – ето плода.

Бог казва, че се радва на истината, която е в нас. Истина значи всички възможности, които Бог е създал в света, да му покажем, че ние сме доволни от този живот. Сега има много работи. Ние като деца казваме: да възраснем. Най-първо сме недоволни от детинството. Ставаме възрастни, казваме: "Много работа имаме. Да се оженим. Деца имаме. Чакай само децата да станат възрастни, да ги оженим, ще живеем добре." Оженят се, народят деца, викат те туй дете да гледаш, онова дете да гледаш, това дете заболяло, онова дете заболяло, къщата изгоряла, тебе те викат. Не им върви.

Какво щастие може да има при такива едни условия? Даде ти Господ едно дете, не си доволен. Даде ти момиченце, не си доволен. Даде ти второ момче, трето, четвърто, десето, както Яков дванадесетина, да оставим дъщерите. Защо на евреите не им върви? Те имат четири основи, на които почива еврейският живот. Яков отиде при Давана, влюби се в Рахил и заради нея работи на баща й седем години. Дядо му го изигра, не му дaдe Рахил, дaдe му Лия, която не вижда. Човек с развалени очи не обича истината, не е човек, който разбира истината. Трябваше да работи още седем години за Рахил. Казват му: "Всеки лош-добър, у нас така е обичаят, по-напред даваме старата. Младата не може да се даде."

Кое е старото? Което нищо не струва, с развалени очи. После се дава хубавата. Яков трябваше да работи четиринадесет години. Яков излъга брата си, взе благословението за една паница леща. Сега Лаван излъга Якова за седем години. Лия е паницата, казва: "Направи, каквото трябва, после другата." Като се ожени за двете дъщери, работи му четиринадесет години и дядото се показа какъв е търговец, продаде дъщерите си. Дъщерите му взеха боговете, които имаше, златните богове му взеха. Най-после Яков реши да излезе от при дядо си. Но се заражда между двете сестри спор. Едната роди две деца. В началото, като нямаха деца, едната даде слугинята си да роди, да има син. Втората и тя даде слугинята си. Четири жени имаше. И тия дванадесеттях сина, родени от четирите майки от един баща, какъв беше характерът? Както на тази с развалените очи.

Ние сега имаме един ум и едно сърце – човек е женен за две жени. Някой път умът е мъжки, сърцето мъжко. У мъжа сърцето е женско и умът е женски. У всички жени умът е мъжки и сърцето е мъжко. У мъжа, когато сърцето и умът са мъжки, той е мъж. Изменен е порядъкът на нещата. Каква трябва да бъде жената? Светлината каква е? Човешкият ум има тази слабост, че той не се занимава с реалните работи, той изучава само отраженията на нещата. Умът не знае какво е в действителност реалността, а нейната сянка. Ти не познаваш човека вътре. Туй, което изучавам, е човешката душа. Човешкото сърце е, което опитва нещата, то изучава по-съществено. Умът изучава външните условия на живота.

Казвам, ако ние се водим по ума, ще имаме хубави неща, автомобили, всичко ще имаме, но ще ни липсва нещо. Мислите ли, ако един здрав човек ви сготви едно ядене и ако един болен ви сготви, ще бъде едно и също нещо? Може и здравият, и болният да турят същото масло, но яденето, сготвено от здравия, има един вкус, а това от болния – друг вкус. Мислите ли – един дрехар, който има проказа, ви ушие една дреха, че той не е турил проказата в дрехата? Може да е най-хубавият плат, но няма да мине много време, и проказата от дрехата ще мине във вас. Мислите ли, че един човек, който ви дава пари, може да ви даде двадесет-тридесет хиляди лева, но тия пари са крадени, те са с кръвта на убити хора, мислите ли, че то е благо заради вас? Вие се радвате, но проказата е минала.

Храната, която иде от невидимия свят, трябва да мине през чисти ръце. Всичко трябва да бъде чисто. Хлябът, който вземаме, трябва да бъде чист. Ако онези, които правят хляба, бяха чисти, ако ония, които шият дрехите, бяха чисти и всички наоколо ако бяхме чисти, друг порядък щеше да има. Сега навсякъде се забелязва нечистота. Онзи, който продава дрехите, е нечист, онзи, който прави хляба, е нечист и ти не си чист. Какво ще излезе от един нечист свят. Противоречие. Турците казват: "Всичко туй, като е тъй, какъв ще бъде изходният път?" Представете си, че един знаменит певец пее. Дойдат няколко деца със своите тенекии и дрънкат, той пее. Те дрънкат наоколо, какво ще чуете? Питам, може ли да ви бъде приятно пеенето на този певец? Те ще развалят всичко.

Често ние допущаме при най-хубавите Божествени работи тия деца да развалят хубавото, Божественото с дрънкане на тенекии. Дойдоха да ми се оплакват, че една сестра говори много лоши работи. Който иде, този пъди, онзи пъди, позволява си да говори разни неща. Как си го обясняваш това? Много естествено. Понеже тя заминава за оня свят, вече всичките нейни роднини от кол и въже се събрали и се карат. Тези, които злословят, те са нейни роднини, които искат да вземат. Вие като идете, казват да се махате. Само ние, които сме тук, ще вземем, вие нямате нищо. Тогава ще ви псуват. Вземат ли те да псуват, да се карат, казвате, че сестрата псувала. Казвам, един ден като идете за другия свят, ще се съберат вашите роднини, ще се псуват, защото ще искат да вземат нещо. Все ще има някоя дреха, два-три плата, рокли ще има. Често идват други и вие казвате – той хърка. Туй хъркане не е, те влизат през гърлото и спират дишането. Те се карат. Хъркането го образуват роднините. Казвам, когато някой умира, че хърка, то са роднините, няма го него. Когато говори лошо, то са роднините. Някой път някои говорят много хубаво, някои се псуват на общо основание. Казвам, понеже искат да опитат кое е тяхно, турят всичките плочи, каквито има. Цял един калейдоскоп, те къде отишли? Че къде отишла – плоча има. Плоча има за дрехите, десет рокли, плочата пее песента. Снемат тази плоча, турят друга. Дванадесет чифта обуща, плочата пее дванадесет чифта обуща, онези пишат дванадесет чифта обуща. Третата плоча колко пари имала? Сто и двадесет хиляди лева. И онези плащат сто и двадесет хиляди лева. Преди да идете в другия свят, ще ги повикаш, ще им кажеш: "Не искам да се карате, като замина за другия свят."

Христос дава една притча, какво трябва да бъде. Един господар повикал слугите си и на всеки дал от имането си. Той си заминал. След време той решил да дойде, слугите започнали да се смущават. Като дойде господарят, трябва да дават толкоз. Казвам, и вие, преди да заминете, ще видите вашите и ще им кажете: "Не искам да се карате, след като си замина. Като си замина, да няма караница." Не оставяйте дъщерите да бъдат Ваши наследници. Всеки един от нас има преизобилно дадено от Бога. Трябва да разчитаме на онова, което Бог ни е дал. Да не разчитаме на неща, отвън които може да дойдат. Те са второстепенни. Аз считам, че някоя вечер звездите може да правят светлина или месечината да прати светлина, то не може да крепи човека. Ако остане звездите или месечината да ни пращат светлина, не зная какво би станало. Хубаво е да гледаш звездите. Светлината, която дават всичките звезди, не може с милиардна част да се сравни със светлината на слънцето. Слънцето, което за една секунда ни дава, всичките звезди, които има, които ние ги виждаме, една милиардна част не могат да дадат от това, което слънцето дава.

Казвам, единственото нещо, на което може да разчитаме, то са благата, които идат от Бога. Кое е Божественото благо? Когато една част ти направи една услуга, ти се радвай на услугата, тя е от Бога. Вестниците не са писали, ти се радвай, то е Божественото. И ти чувстваш неговата радост. Всякога радостите в нашата душа се дължат на онези, които са ни направили благо. Те се радват, и ти се радваш на онова, което получаваш. Онзи, който го е направил, го е направил по Бога. В света всичките неща, които правим, трябва да ги правим по Бога. Не трябва да направим едно дело без Бога. Сега да бъда по-ясен. Какво значи едно дело? Представете си, по човешки направените дела са празни шишета. То е човешки порядък. Много хубави шишета. Ще идеш по човешкия порядък, ще ти дадат едно шише. В Божествения порядък ще ти дадат едно шише, пълно със съдържание. В Божествения порядък формата винаги съответства на съдържанието. Лошата форма съдържа лошо съдържание. В човешкия порядък не е така.

Казвам сега, щом сте недоволни, вие сте в човешкия порядък. Щом сте доволни, вие сте в Божествения порядък. Един светски човек, който е доволен, е по- близо до Бога, отколкото един религиозен, който постоянно е недоволен. Иска да стане праведен, да стане по-добър. Заблуждение е. Доброто, което Бог е поставил в мене, аз трябва да го проявявам. Дотолкоз, доколкото проявявам в мене, дотолкова аз съм добър. Колкото използват доброто, по-добър съм. Колкото по-малко използват доброто, по-малко добър съм. Искате да говоря истината. Истината, която е в нас, да я проявим. Божията любов, която е в нас, да я проявим. То е една от великите задачи в живота на всеки един човек. Земята може да ти даде един пример.

Често аз гледам котката, която е с козина. Като дойде вкъщи, ще се поглади в краката ми, приятно ми е. Мърка нещо. Има нещо, което мърка. По такъв начин го направи, поглади се, приятно ми е. Дойде някой човек, не ти е приятен. Как тази котка знае как да се погали, човек да не знае. Казва: "Аз не може да го гледам." Хубаво, защо не може да го гледаш? Представете си, че вие сте на един изпит.

Един приятел дошъл веднъж при тебе, който те изпитва. Нека да вземем запример парите. Най-първо поиска сто лева, ти му дадеш. Казал, след пет деня ще ги върне. Не ги връща. Освен че не ги връща, но казва: "Дайте ми двеста лева. Ще ги върна след десет деня." След десет деня пак не ги връща, поиска триста. След петнадесет деня пак не ги връща, насъберат се. Като го гледаш, казваш: "Този пак дошъл." Ти си поставен на изпит, той те изпитва. Най-първо иде приятелят и взема хиляда лева. Внася петстотин лева, ти не знаеш какъв ще бъде краят на нещата. Кой разрешава въпроса. Всякога ние сме много бързи. Искаме буквалното, трябва да спазим. Но в Божествения порядък не върви по нашите часовници. Пет наши часа не съответстват на пет часа в Божествения порядък. Десет деня от нашия свят не съответстват на десет дни от Божествения свят. Един Божествен ден е равен на хиляда години. Когато Господ каже един ден, хиляда години трябва да чакаш. За един Божи ден, което Бог обещава, ще стане. Като го направиш по човешки, искаш 6 този ден да стане, то не става. Казваш: "Излъгаха ме."

Сега всички сте остарели, не сте така красиви както едно време. Защо? Вие, когато бяхте млади, обичахте да послъгвате хората. Има една бяла лъжа. Младата мома се карала с майка си, но щом види своя възлюблен, засмива се, любезна е. Таман господарят или някой началник хукал някой по-малък или своя служащ, иде по-големият началник и онзи, като че нищо няма, изведнъж се измени.

То е един неестествен живот. Казва: "Аз трябва да се проявя, както съм." Как трябва да се проявиш? Според мене естествено е да се проявиш според законите на любовта, естествено е да се проявиш според законите на Божията мъдрост и естествено е да се проявиш според законите на Божията истина. Според мене естествено е да се прояви според законите на Божествения живот, живота, който излиза от любовта. Според мене естествено е да се прояви според законите на Божественото знание, после според законите на Божествената свобода, която има. Ако се проявиш тъй, както не е, то не е Божественият порядък на нещата.

Сега иде другото възражение – лесно се говори. Прави сте. Лесно се говори. Казва какво било, че дал пет лева. Разправяше ми един мой познат. "Един ден – казва – бях закъсал, останал ми е само един лев в джоба, мислех да взема неща да ям. Три деня не бях ял, намислил бях да си купя едно симидче. Какво ще се прави, като изям и този лев, какво ще стане? Таман мислех, седях, гледам, към мене иде един просяк. Около мене богати хора, но той иде право към мене и нещо ми казва: "Дай лева." Изваждам и давам лева. Едно време имах един лев, симидче мислех да си купя. Започнах да мисля за лева и тръгнах. Вървя по пътя и си казвам: "Хак ти на тебе. Твоята глава е дебела. Ти за себе си имаш големи работи. Малко си мързелив, не работиш, чакаш оттук-оттам да ти дойде, искаш да се покажеш пред хората." Мърморя. Казвам, дадох лева, що бях толкова глупав, да му дам лева. Казвам на себе си: "Мълчи сега. Хак ти е сега." По едно време гледам един мой приятел, от десет години не бях го виждал. Той се засмял, казва: "Иванчо, ела ми на гости днес." Иванчо е гладен, ще дойде. "Готов ли си?" "Готов съм." Той не знае, трябваше да му разправям. След като ме прие, след като се нахраних, хубаво ме угости, баница ме нагости, казвам му: "Много ти благодаря, че ме срещна. Не знаех какво щеше да стане с мене." Този приятел казва: "Не бой се, ще се намери работа."

Това е един пример. Аз го давам един от действителните примери. Станало в България. Някой българин свършил във Франция, с висше образование, иде във Варна. Варненските богаташи го хващат да учи децата им да свирят на цигулка, на танци. Скарал се с един, уволняват го. Среща го един негов приятел и го нагостява. Този Иванчо след време станал секретар на тогавашния валия турчин. Неговия приятел набедяват, че е бил комита, имал писма. Събират всичките негови книги и писма. Този Иванчо го спасява от въжето. Като среща приятеля си, казва: "Ако не беше ме нахранил тогава, сега щеше да пострадаш." Всичките писма, които били подозрителни, взел ги и ги унищожил. Казва му: "Този обяд те спаси."

Правете добро и никога няма да направите погрешка в живота си. Няма по-хубаво нещо – да спазвате Божествения порядък. Тъй както днес живеят, всичките хора живеят в Божествения порядък, животът, днес както се изявява, навсякъде, където и да погледнете, има Божествено, само на повърхността има кал. Щом се измие тази кал, съдържанието остава Божествено. Всички имаме Божествено съдържание. Няма някой, който да не иска да живее добре. Като дойдем до самия живот, е мъчно. Да пееш, не е мъчно. Когато времето е студено, пил си студена вода, пил си коняк, това- онова, гърлото ти е простудено, не може да пееш. Зависи от много малка причина. Не си спазил правилата, които ципицата иска. Искаш ти, тя не се подчинява, не иска да пее.

Казвам, човек е добър, когато неговият ум знае как да се проявява. Човек може да живее добре, когато сърцето му е добро. Щом сърцето е неразположено, и умът е неразположен, и волята не може да се прояви. С волята всичко може да направим, когато умът е в своята чистота. С волята всичко може да направим, когато сърцето е чисто. Без чист ум и без чисто сърце волята е слаба. Та първо умът трябва да приеме Божествената светлина и сърцето трябва да приеме Божествената топлина. Тогава иде човешката воля, тогава иде душата, която проявява своята сила, използва Божествената светлина и Божествената топлина. В Божествения пламък човек добива най-хубавото, пречиства се неговата кръв. Когато възприема светлината, тъй както трябва, той ще се освободи от съвременната нервност. Светлината, която не се приема добре в мозъка, тъй както трябва, човек става нервен.

Та казвам, ние ходим по старите разбирания. Ние искаме от хората туй, което те никога не може да направят. Един човек, да бъде певец, той трябва да е създаден. Може би хиляди поколения са работили. Една много даровита майка и един много даровит баща, те са предали тия дарби на сина или на дъщерята. Ако не беше майката или дъщерята, никога нямаше да бъде. Трябва най-първо да благодарим на баща си, трябва да благодарим на майка си, трябва да благодарим на окръжаващата среда, на ония, които имат разположение да го слушат. И те придават. Публиката предразполага човека да пее. Ако публиката не го обича, какъв певец ще стане? Но ако и певецът няма разположение, пак не може да пее.

Казвам, три неща трябват. Бащата и майката трябва да имат предразположение, певецът трябва да има предразположение и публиката да има разположение, тогава нещата стават. Това значи предразположение на ума, предразположение на сърцето и предразположение на човешката душа създават всичките добри условия за развитие.

Тук сега трябва да се прилага. Трябва някой път да се съберем. Ние се събираме и даваме наставления: трябва да се живее добре. Казват, как да се живее добре? Как трябва щедро да даваш? Казвам, кое е щедростта? Имам един лев в джоба, давам го. Да намериш някой да даде, то не е щедро даване. Да ходя да вземам пари назаем да правя добро, то е престъпление. Човек трябва да дава туй, което има в джоба си. Нямаш в джоба си, кажи: "Нямам." Срам те е да кажеш "нямам". Каквото имам, давам, и на мене отнякъде да дадат – това не е Божествен порядък. Аз нямам нито стотинка, има едно житено зърно, давам му го, казвам: "Вземи туй житено зърно, след три-четири години ще бъдеш богат. Първата година посей туй житено зърно, ще имаш четиридесет стръка, четиридесет класа, всеки клас ще ти даде по шестдесет зърна. Втората година ще ги посееш, по четиридесет стръка, и така три- четири години. Ще имаш достатъчно. Казваш: "С едно зърно ще ме залъгва." Не, туй зърно струва повече от десет, от сто лева, които може да ти дам.

Сега ние сме, които не обръщаме внимание на Божествените неща, които съдържат тайната на живота. Имаш едно житено зърно, то може да ти бъде по- полезно. Ти носиш един диамант на пръста. Той е повече, отколкото десет хиляди лева, които имаш в банката. Този диамант на пръста ти донася нещо, онези пари в банката нищо не донасят на здравето ти. Богатството, което има отношение към нас, богатство, което не приляга на силата ни, не е богатство. Богатство, което не приляга на ума ни, не е богатство. Богатство, което не приляга на сърцето ни, не е богатство. Всички неща трябва да имат отношение към нашия ум, трябва да имат отношение към нашето сърце, трябва да имат отношение към нашата душа. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, която не допринася нещо на човешката душа, на човешкия ум и на човешкото сърце, те са безполезни.

Казвам, ние сега трябва да бъдем благодарни на Бога. Да благодарите, че сте остарели, не такива стари. Само старите хора в небето светят. Всичките хора в небето, които светят, са стари, отпреди милиони години са. Слънцето, което е светило, е старо. Слънцата са проявени деца. Има други тъмни слънца, те са деца, които са непроявени. Тия тъмните деца произвеждат много неприятности. Този закон не е ли верен? Я ми кажете в първите години какво са ви допринесли вашите деца. Една майка носи девет месеца в утробата си едно дете. След туй с колко мъчнотии излиза навън, докато излезе, докато го убеди, че трябва да излезе навън. То иска да седи, тя го убеждава, че трябва да излезе навън. Не, казва, искам в тебе да седя. Тогава не иска да излезе онова дете, казва: "Тук ще седя." Какво става? Тогава детето може да умре. Някой път детето се разгневи, че иска да излезе по-рано. Тя ще го убеждава, но то излезе на четири месеца и тя го пометне. След туй, като излезе навън, какво прави? То ще опитва любовта на майка си. Ще се намаца с парфюм. Тя с вода ще го мие неведнъж. Тя ще го мие по четири пъти от тия парфюми, ще го чисти една-две години, тя го увива, развива – гений ще стане. Похвално е поведението на майката.

И ние трябва да имаме туй търпение с нашите мисли и желания. По някой път те се парфюмират, деца са. Като станат възрастни деца, престават да се парфюмират. Когато децата се обидят, често се парфюмират. Често идват да ми казват: "Тази сестра се парфюмирала. Кажете й." Няма защо, нека се намаже. "Кажете й." Не може да й кажа. Тъй се вчесала, накъдрила си косата. Оставете я. Ама ноктите си боядисала. Някой път гледам, като ми целунат ръката, червено. Ако някой път не погледна, като ме целуне, напарфюмиран съм, начервен съм.

Бъдете весели във всички противоречия на живота. В големите противоречия на живота, тогава се проявява Божията любов, тогава се проявява Божията мъдрост и Божията истина. Който вижда тия противоречия, той е далече. Този обикновеният живот не е Божествен, той е Божествен порядък на нещата. Когато сте при големите противоречия, тогава Божественото действа. Господ иска да създаде нещо велико. Колкото повече страдате, толкова по-голямо бъдеще имате. Колкото по-усилено работи умът ви, толкова по- голямо бъдеще имате. Колкото по-малко работи, и бъдещето ви е такова. Не се отказвайте от онова, което иде. Благодарете на Бога не само за доброто, но за всичко онова, което ви изпраща, благодарете. Няма нещо, което Бог да не превърне в добро. То е само привидно. И безлюбие, и страдания, и противоречия в ума и сърцето, всичко това Бог един ден ще го превърне, ще го измени. Не се сърдете. Знаете, като дойдат изпитанията, благодарете. Добър пример имате в живота на Йова. Жена му казва: "Кажи една дума." Той казва: "Само за добрите ли неща трябва да благодарим на Бога?"

Когато дойдат изпитанията, когато дойдат болестите, благодарете и на туй. Когато си болен, ако не може да се молиш, здрав как ще се молиш? Здрав не се молиш, болен не се молиш, тогава какъв човек си? При богатството не си радостен и при скръбта не си скръбен, какъв си? Да скърбиш, какво значи? Да скърбиш, значи да поправяш работата. Какво прави майката, като се парфюмира детето? Вземе вода, измие го, преоблече го. След няколко часа пак се напарфюмирало, тя пак го измие, пак чиста дреха тури. След като го измие, вземе че го целуне. Казва: "Колко си хубаво."

И ви казвам, след като измиете вашите мисли и желания, целунете ги. Всичките желания и мисли, коитo имаме, отлични деца са. Трябва да благодарим, те ни учат на най-хубавите уроци.

Това значат тия двата псалма – да живеем. Тогава злото в нас няма да дойде. В каквото положение да се намерим, всичко туй ще се превърне на добро.

"Мога да кажа"

Има неща определени, които трябва да имате предвид. Цигулар, който има мъчнотии, не е знаел да свири. В най-мъчните работи да бъде майстор. Да няма мъчно, което да не може да изсвири. Всичко, каквото е писано, да може да го свири. Един художник, като рисува, да няма мъчна работа за него. Не че да няма мъчна работа, но да знае как да ги направи. Онези, които говорят, трябва да бъдат богати в речта, да знаят всяка дума къде да я турят.

Всички търсим лесния път. Дойде някой, развълнуван е. Нека е развълнуван, нека кряска. Що е сръднята? Ако вие бяхте глух, щяхте ли да чуете. Някой си свил веждите. Ако си сляп, щеше ли да видиш, понеже си видял. Когато човек няма мъчнотии, няма свити вежди. Представете си, срещате един човек с гладко лице и друг с набръчкано лице. Кое лице има по-голямо съдържание – гладкото или набръчканото? В гладкото лице капиталът не е турен в обращение, няма приход. В туй набръчканото лице има вече един капитал, който е в обращение. Не трябва да имаме много бръчки. Да имаме бръчки, но разумни бръчки. Ако са начупени, няма капитал, има вземане-даване. Голям търговец, тридесет-четиридесет милиона обращения, но като направят преглед в края на годината, няма приход. Каква полза, като има тридесет-четиридесет милиона обращение, а хиляда лева не е спечелил? Един човек има двадесет хиляди лева операции, пък има две хиляди лева печалба. Ние сме големи фирми. Казва: "Той е отличен богослов или отличен философ." Всинца сме отлични хора. Няма някой, който да не е отличен. Ева беше отлична, направи голяма погрешка. Ева направи погрешка, но направи и едно голямо добро. Адам послуша жена си, но Адам го виждам, направи една от епохалните добрини, които вие не знаете. Вие говорите за едно първо прегрешение, но за доброто, което Ева направи, нищо не знаете. За Адама първата погрешка, която направи, знаете, за доброто не знаете. Адам направи едно добро, което е похвално. Цялото небе знае – Ева направи една погрешка, но направи и едно добро, сега цялото небе похвалва Ева за доброто, което направи. Не трябва да се спираме само върху погрешките. Само една погрешка има, която направихме.

Да се спрем върху едното добро, което направихме. Не за онази любов, която сме изгубили, но за онази любов, която сме спечелили. Не за онази мъдрост, която сме изгуби, но да се спрем за мъдростта, която сме спечелили. Не за истината, която сме загубили, но за истината, която сме спечелили. Казвам, спечелената любов на Адама, спечелената мъдрост на Адама, спечелената истина на Адама са много по-велики, отколкото изгубените.

Сега ще попитате какво трябва да правите с тях. Ще ви кажа ясно какво трябва да правите. Христос, който беше Син Божи, като дойде на земята, имаше ли автомобили, файтони, модни обуща носеше ли? Какво трябва да правим? Тъй както трябва да живеете, живейте сега. Ако като Син Божи трябва да живеете скромно, защо вие да не живеете. Вие искате този, който нищо нямаше, да вървите по неговия път. Ядеше и пиеше с митарите и грешниците. Никого не осъждаше. Само веднъж се разгневи, взе камшик и изпъди търговците от храма. Хубаво е по някой път, като се разгневи, да превърне масите. Казва, всички тия не в храма, навън.

Не се карайте на баща си и майка си, не се дразнете с вашите братя и сестри. Когато искате да се караше, ще ви дам един пример. Във Варна един българин имал голям крак, отишъл да си купува чехли. Обиколил всичките чехлари, да си купи, но никъде не можал да си намери. Отива при един турчин чехлар. Като мерил-мерил, турчинът му казва: "Калапсъз, да се махаш. Никакви чехли не ти стават." Българинът излязъл из града по една местност, близо четири километра от града, обръща се и казва: "Сен калапсъз."

Та и вие, като идете четири-пет километра, кажете: "Сен калапсъз."

"Отче наш"

4 Утринно слово 31 октомври 1943 г., неделя, 5 часа София – Изгрев

Категории