НОВО РАЗБИРАНЕ
„Добрата молитва“
„Аз ще се подмладя“
Много тесни схващания имате за подмладяването. Ако един човек не мисли, не е млад. Като престане да мисли, остарява. Ако един човек престане да чувства правилно, и той остарява. Ако не може да върши работа, и той остарява. Да бъде млад в лицето. Младостта е в лицето на човека.
Някой казва: „Аз съм млад, защо ще се подмладявам?“ Той не разбира какво нещо е младостта. Колко мъчно може да се убедите. Вие за пример искате резултат. Переш една риза в мътната вода и очакваш да бъде чиста. Тя ще бъде чиста като водата. Ако водата е чиста, и ризата може да бъде чиста. Трябва да има и малко сапун. Чиста вода и добър сапун – пере.
Старостта е един търговец с голям капитал без стока. Пари има, колкото искаш. Стоката е важна. Хляб може да имаш, но не може да ядеш. Защо не можеш да ядеш?
Вие разсъждавате и казвате: „Аз не съм разположен.“ – „Не си разположен? Много добре. Защо не си разположен?“ – „Не може да мисля.“ – „Защо не можеш да мислиш?“ – „Туй не ми е свойствено.“ – „Кое ти е свойствено?“
Сега, съвременният свят и всички имат една крива основа. Ние мислим, че светът с насилие може да се оправи. Светът с насилие може да съществува, но с насилие не може да се оправи. Един цигулар, който не знае да свири, може да вдига шум. Има някой – като свири, ще се разболееш. Има други, които като дойдат да ти посвирят, ще оздравееш. Има човек – като дойде да работи на лозето ти, лозето тръгне напред. Някой, като дойде да работи на лозето ти, ще развали лозето ти. Много хора не знаят как да копаят – като копаят, изсичат жилките на чуканите. Някои, като режат лозето, не знаят как да го режат.
Пратил един поп слугата си Стоян да изреже лозето. Пита го: „Стояне, знаеш ли да режеш лозе?“ – „Зная.“ Отива, изрязва го. Пита го дядо поп: „Плаче ли лозето?“ – „Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш.“
В религиозния живот казвате: „Аз го зная.“ Не е лесна работа да бъдеш религиозен. Духовен цигулар е, който знае да свири без погрешка. Който само търка, свири само две парчета, „Цвете мило, цвете красно“, не е цигулар. Не е лесна работа да изсвириш „Цвете мило, цвете красно“.
Питам ви сега, вие защо остаряхте? Питам, защо осиромашахте? Щом си сиромах, кои са причините? Сега нас ни казват – като идем в другия свят, ще се подмладим. Тъй е, ще се подмладим. То е – като идем в училището, ще ни приемат. Тъй е, но не всякога. Ще идеш в училището – има конкурс. Ако издържиш изпита, ще те приемат; ако не издържиш изпита, няма да те приемат. В България мнозина отиват в университета, но някои имат долни бележки: три и половина, четири и половина – не ги приемат. Някои имат пет, пет и половина, шест. Които имат шест, те имат възможност да бъдат приети.
Един човек, който не познава истината, колко ще му туриш? Каква бележка ще му туриш на този, който не познава истината?
Старостта най-първо иде и започват да те болят краката, боли те вратът, ходиш изкривен. Младите, като заболеят, лесно оздравяват. Старият, като заболее, вярва в болестта. Боли го кръстът. Младия, и него го боли кръстът, но той не вярва. Казва: „Аз съм млад.“ Старият казва: „Остарях сега.“
После, като се поогледате в огледалото, не се харесвате.
Как остаряхте, как ви туриха този образ, защо ви го натрапиха на главата? Уж все растете, по-хубави да станете и един ден – освен че по-хубави не ставате, но и каквото имахте, изгубихте. Ходихте на баня да се окъпете, за да се подмладите, а тия теляци, които те търкат – ти остаряваш. Някой път са ви търкали теляци, които не знаят.
Аз виждам, остарели сте от теляци.
За пример в сегашните бани аз виждам, след като разтрива, ще счупи едно яйце и ще го тури на главата. Питам: „Защо го турихте туй яйце?“ – „Да станат косите по-меки.“ Не зная дали стават по-меки.
Ние, съвременните хора, сме много смешни. Турил някой бяла връзка. Защо? Някой турил черна, някой червена, някой синя. Казвам, без връзка не може ли? Може. „Хубаво е, все човек трябва да има нещо. Без дрехи човек не може да бъде.“ Може без дрехи. Щом те оберат разбойници, ще ходиш гол.
Казвам, да знаеш добре да мислиш. То е дреха. Ти сам трябва да си създадеш дреха, която е най-хубава.
Сега, ако всинца ви изведем на хижа „Алеко“, ще зъзнете. Много скъпо е за една вечер да престоиш: трябва да платиш сто и пет лева за легло. А за подпалването на печката трябва да заплатите сто и петдесет лева. М то няма много удобства. Излезеш отвън, мъгла има, намръщило се. Казва: „Какво търсиш тук, защо си дошъл?“ Искаш да се разходиш – духа вятър. Искаш да гледаш слънцето – забулили го, няма го.
Ние често мязаме на затворници. Някой път те обвинят – направил си нещо, за което си виноват. Някой път набедили те и седиш в затвора, докато им дойде разположение да се заведе това дело. Ти седиш четири-пет месеца в затвора, чакаш. Там те вардят, не ти обръщат внимание. Няма да ти дадат една стая, която ти обичаш.
Сега всички вие седите и казвате: „Не съм ли свободен?“ Мислите, че като сме в нашия свят, ние сме свободни. Не сме свободни. Всички не сме свободни, не се разбираме.
Казвате, че този брат не е добър. Какво разбирате? Всеки брат е добър, който носи кошница – на този една круша, на онзи една круша. Братът е добър да даде на всички. Щом братът минава и нищо не дава, не е добър. Носи грозде, не дава. Казвате: „Не е добър, голям егоист е.“ Който е добър, дава гроздето на другите. Който е егоист, употребява гроздето за себе си. Казвате: „Той е много добър човек.“ Добър човек е, да дойде да светне в салона. Като дойде, не да е бедняк, но едновременно да разполага.
Някой път идат бедняци, искат между нас да останат. Ние не искаме бедни хора, богати искаме. Казва: „Да го накараме да вярва в Господа.“ Като дойде, трябва да вярва в Господа. Ние искаме даровити хора. Каквото Господ е вложил в тях, то да се роди. Сега – да му турим ние дарбата. Казвам му: „Ти не си за при нас.“
Вие всички викате какви да е хора. Гледам, повикали сте някой, пък челото му сбутано, брадата му сбутана. Като дойде, гледа оттук-оттам да задигне нещо. Нас не ни трябват такива хора. Той казва: „Учителю, този повярвал в Господа.“
Когато една мома повярва в един момък, мислите ли, че тя е готова заради момъка? Този момък търси една мома, иска да се жени, но, най-първо, иска тази мома да бъде здрава, да има мускули, да има мозък, да има сърце, сърце здраво, понеже иска да работи. Не само хубава на вид.
Работа се изисква в света. Някой ти дал някоя мотика. Идеш на лозите – мотиката не е хубава. Самата мотика не е хубава и ръчката не е хубава. Дадат ти една цигулка, какво ще свириш? Тя е пукната, струните разлепени, лъкът е от три-четири конеца. С какво ще свириш? Трябва един хубав лък, един хубав инструмент.
Във вас има страх, скрили сте капитала. Някои сте много богати, мълчите и казвате: „Сиромаси хора сме.“ Не сте сиромаси. Как сте сиромаси хора? Той дошъл да се учи при мене. Един ученик, който отива при един учител музикант и намира погрешки – той не е за учител, не знае да свири.
Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа.“ Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно“. Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно“, какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно“ на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя“, какво разбираме?
Най-първо казвате: „Иван минава.“ Казвам: „Иван се спря.“ Защо се спира Иван? Очаква да му помогнем нещо. Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване.“
Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.
За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек. Вие искате да бъдете красиви в живота. Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане. В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.
Казваме, ние вярваме. Ако имаме една вяра, ако тази вяра не може да внесе сила в нас, три неща има: или ние не разбираме вярата, или вярата не ни е разбрала, [или] ние не сме я намерили.
Казвате: „Вярваме в Христа.“ Какво вярваш в Христа? Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го.“
Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.
Ти имаш една крава. Казваш: „Аз много обичам нашата крава.“ Защо я обичаш? Тази крава ще я гледаш, мляко трябва да дава четири-пет килограма най-малко. Трябва да дава шест, седем, осем, десет кила. Като ти даде кравата, е по-добре. Доволен си. После, гледаш млякото дали е рядко, или гъсто. Ще го чукаш, ще изкараш масло. После се интересуваш какво теле ще роди. Туй теле не е за кравата, то е за теб, да може да го продадеш някъде. Един ден, като умре кравата, да знаеш да одереш кожата и да си направиш цървули. От единия край до другия има нещо егоистично. Хиляди години ще минат, докато се освободите.
Допуснете, че аз съм тръгнал на екскурзия. Имам едни обуща, които ме убиват. Не съм аз виновен. Като тръгна на дълъг път, стискат ми пръстите и пръстът започва да ме боли. Докато се кача на хижата, вече пръстите ме болят и не съм разположен да ходя. С тия обуща не се ходи.
Та казвам, мислите, които имаме, с тях далеч не може да идем. Имаме много желания и с тях надалече не може да идем. Имаме постъпки, но и е тях надалече не може да идем.
Сега казвате, човек се подмладява. Под подмладяване какво разбираме? Съградиш една къща, тясна е къщата. Имаш една стая два метра широка, три метра дълга, един метър и половина или два метра висока. Ти желаеш по-хубава къща. Къщата е такава, каквато е направена. От тази къща трябва да се излезе, нищо повече. Ще идеш в по-широка къща. Пет-шест метра да има на дължина и ширина и три метра височина. После, да има всичките удобства. Влезеш в една къща, трябва да бъдеш здрав. Защо ти е хубава къща, когато си болен?
Някой казва: „Обичаш ли ме?“ Вас ви е страх да кажеш дали го обичаш. Ти, като кажеш, че обичаш, трябва да му дадеш нещо. Как ще докажеш теоретично, че обичаш някого? Кои са признаците на обичта? Щом обичаш себе си, че имаш една инсталация в ума си, светлина ще имаш. Щом обичаш себе си, че имаш една добра инсталация в сърцето си, сърцето ти ще бъде топло. Щом обичаш душата си, трябва да бъдеш силен.
Само силният човек може да обича. Болният обича, но той иска да вземе. Казвате: „Болният обича.“ На четири са му очите, очаква да му се даде нещо. Беднякът казва: „Аз те обичам.“ Обича ме, аз трябва да му занеса дреха, трябва да му занеса хляб. Той благодари за туй.
Ние обичаме, но ние очакваме любовта да дойде. Казвате: „Аз го обичам!“ Не е лошо да обичаш по този начин.
Събрали се двама инвалиди, и друг път съм привеждал този пример, единият сакат с единия крак, а другият сакат и с двата крака. Сакатият с единия крак казва на другия, сакат с двата крака: „Я стани да ми донесеш вода.“ – „Какво ще стана? Вързани са и двата ми крака. Ти имаш здрав един крак, ти стани да ми донесеш вода.“
Вие как ще разрешите въпроса? Онзи, който има един крак вързан, по-лесно може да стане. На когото и двата крака са вързани, не може да стане.
Ако нашият ум няма светлина, ако сърцето няма топлина и ако душата сила няма, какво може да се направи? Нищо не може да се направи.
Казвам, всяка сутрин човек трябва да среща любовта. Всяка сутрин човек трябва да среща мъдростта. Всяка сутрин човек трябва да среща истината. Като срещнеш истината, ти трябва да бъдеш свободен, свободно може да ядеш. Като срещнеш мъдростта, ти си свободен, ще знаеш как да ядеш. Като срещнеш любовта, ще знаеш не само как да ядеш, но ще знаеш и как да използваш тази храна.
Не само човек трябва да яде. Под думата „живот“ разбираме, като стане човек сутринта, да ти е приятно че си станал на крака. Да ти е приятно, че имаш хубав глас, да ти е приятно, че имаш хубаво тяло, да ти е приятно че сърцето ти тупти, да се радваш. Като ядеш, да се радваш на яденето.
За пример аз, като отида горе на хижата, някои тук казват: „Ще дойдат да бомбардират София. Учителят напуска София, по-далеч да бъде от бомбардировките.“ Аз три-четири дни съм далече, после съм дошъл тук, бомбардировка пак може да има. Нали имате вяра и казвате, без волята Божия нищо не става. Де е онази идея, че без волята Божия нито един косъм не пада от главата на човека? Туй е вярно: без любов, без мъдрост, без истина нищо в света не става.
Ония, които ще дойдат горе в пространството, ще ги познаем. Дойдат, пущат бомбите, ще ги знаем какви са. Те не носят Божиите благословения. Вие казвате, пущат бомби. Ние сме виновати. Те идват да наказват виновните хора. Този ще убият, онзи ще убият.
Казвам, трябва да вървите по Божиите пътища. Идат германците в Лондон, хвърлят бомби. Те отиват за наказание, казват: „Трябва да служите на Господа.“ Англичаните отиват в Германия, пущат бомби, и те отиват за наказание. Казват: „Трябва да служите на Господа.“ И американци хвърлят бомби, и русите на бойното поле хвърлят бомби. Всички казват: „Трябва да служите на Господа, туй е за наказание.“
Казвам, да дойде мирът. Мирът в света не може да дойде, както сега мислим. Докато се бият, бащата може ли да занесе мир вкъщи? Не може да занесе мир вкъщи.
После мнозина от вас сте англичани, мнозина от вас сте германци, мнозина от вас сте българи. Всички ви виждам с аероплани, експедиция има за наказание. Този накажете, онзи накажете. Гледам, някоя сестра се готви да нападне. Приготвила е аероплана, бензин има.
Като се върнах от Витоша, намерих моя прозорец отворен от долната стая. Човек трябва да се зарадва, като е отворен прозорецът – влязъл повече чист въздух. Исках да зная въздухът, който е влязъл, донесъл ли е нещо, или е изнесъл нещо. Исках да го видя от кой въздух е. Може като екскурзиант да е дошъл на хижата. Взел дърва, въглища, услужил си човекът.
Когато обичаме Бога и когато не Го обичаме, работите другояче стават. Трябва да убедим света в едно нещо. Всичко става в света, когато обичаме Бога и вършим Неговата воля, но когато не Го обичаме, работите стават другояче.
Подчертана е. Ако е подчертана с една линия, ако е мома, само момък ще я бие. Ако има две линии – двама души ще я бият; ако има три линии – трима души ще я бият. Най-първо ще я бие зетят, после – свекървата и най-после – свекърът. Какво значи подчертана? Момата като влезе, защо ѝ трябва любов? Любовта ѝ ще изгори тоягата на възлюбения и няма с какво да я бие. Тя ще бъде толкоз умна, че свекървата, тоягата с която ще я бие, ще я продаде, и свекърът ще бъде без тояга. И тогава (Учителят заличи трите линии подчертани) неподчертана е. Неподчертаните работи аз обичам.
Някой път ние осъждаме хората. Направи някой погрешка, казвате: „Лакомо яде.“ Колко е лаком? Колко ще изяде? Може ли да изяде повече от едно кило? Не може да изяде. Четири-пет, шест круши ще изяде. Но ако крушите са големи, не може да изяде и толкоз.
Мен ми донесоха една круша, която тежи шестстотин грама, повече от половин кило. Две такива круши едвам може да ги изяде.
Ето в какво седи. Ние тръгваме за „Алеко“. Казват: „Да вземем автомобил.“ Казвам: „Оставете автомобил. На крака ще идем.“ Като тръгваме на екскурзия, в ума си нямаме автомобил. Ако има – добре, ако няма – пак добре. Имаме автомобил с две колела. Ще се качим на него. Всякога е сигурен. Казват: „Кога да тръгнем?“ Казвам: „Сега слънцето изгрява късно, ще тръгнем късно.“ – „В четири часа, в пет часа?“ Казвам: „Ще тръгнем, когато сме готови, и няма да бързаме.“
Тръгнахме полекичка, и като тръгнахме сутринта в шест и половина, в три и половина след пладне бяхме на „Алеко“. Пет часа и половина до обед и три и половина след обед – девет часа. Аз вървя и давам командата. Три[ма] братя се натоварили с раници, пъшкат. Единият брат беше много натоварен, влизам в положението му. Другият брат – и той натоварен. Една сестра – също с раница, а другите сестри малки торбички носеха. Аз носех само бастуна си. Вие седите тук и идеализирате: „Отидоха горе на „Алеко“.“ Тримата братя да ги викам втори път, ще кажат, че имат работа.
После, отиваме на „Алеко“, дават ни една стая най-студена. Туряме въглища в печката, но ситни на прах, не горят. Около собата седим, но като я запалихме, не гори. Студена, стаята не е отоплена хубаво. Пък няма други въглища. За въглищата искат по сто и петдесет лева на кофа, и при това не горят. Казват: „Нас ни трябват въглища. За въглищата пари вземаме. Дърва може да си вземете колкото искате от гората.“ За въглищата искат по пет лева на лопата. За една кофа – сто и петдесет лева. И не горят.
Един брат взе брадвата и като набраха дърва, отоплиха стаята, стана като баня. Последната вечер имахме трийсет градуса топлина. Казвам, навсякъде трябва хора с инициатива, с готовност.
Като вървим по пътя, помагам на тия братя, натоварените. Те не знаят. Пращам повече ток. Като пусна ток, този брат се ободри. Като погледна, на него пускам ток, да му олекне, да носи леко.
Някой път турям едно зрънце. Казвате: „Какво се различава с едно зърно?“ Турям отгоре на зърното кърпа, поставям си ръцете отгоре и тогава хлябът иде.
Съзнанието на човека е житното зърно. Човек, на когото умът е отворен, сърцето е отворено и душата е отворена, и хлябът винаги иде.
Седях аз там и разправях на един брат. Тълкувам му житеното зърно. Казва: „Разбрах в какво седи житеното зърно.“ Седим горе и казваме: „Трябва да пратим някого да донесе хляб.“ И преди да пратим, една сестра от горната хижа (от Черния връх) изпраща един голям хляб по един брат, който дойде и седя при нас двайсет и четири часа. Дойде друга сестра – и тя носи хляб.
Ето житеното зърно – турихме кърпите и отгоре ръцете си.
Казвам: „Отгоре от Витоша за нас мисли. Прати ни един самун хляб.“ Той го прави. Една сестра иде, и тя носи хляб.
Господ и оттук мисли за нас. Този брат иде отгоре, носи хляба. Аз виждам в него – Господ носи. Аз, като гледам, казвам: „Господ е и в мен.“ Единият брат носи – Господ е в него; сестрата носи – Господ е в нея, и аз вървя напред смело, защото Господ е отзад. Моето разбиране е това. Аз, като гледам Господа в него и във всичките, вървя напред с бастуна си.
Казвам, да виждате Господ навсякъде. Господ е, Който приготовлява хляба от София и от Витоша. Този товар Господ го изнесе. Аз се уча от тях как Господ работи. Аз като поглеждам, уча се. Този брат има любов, носи.
Сега, имайте вяра, Господ е във вас. Той ви помага. Имате един кон – Господ ви помага. В една държава има законност – Господ е вътре. Посрещнат ни хората, аз се радвам – Господ ни посреща.
Тръгваме, вали дъжд. Казвам: „Трябва да си вървим. Няма да вали и проваля. Господ като е с нас, няма да вали.“ Тръгнахме – надолу по-лесно се върви. Нагоре вървяхме все нагоре, до хиляда и осемстотин метра се изкачихме. Искаха по-нагоре да се качим. Казвам: „По-нагоре не бива.“
Та в живота ние трябва да благодарим дотогава, докато слънцето изгрява. Господ е с нас дотогава, докато звездите [светят]. Господ е с нас дотогава, докато вятърът духа. Господ е с нас дотогава, докато хлябът иде. Господ е с нас.
И ние, като вървим, като погледнем назад, всичко туй трябва да ни насърчи.
Вие казвате: „Това нямаме, онова нямаме.“ Каквото имаш, там е Господ. Туй, което нямаш, то не е Господ. Празен е умът ти – Господ не е с тебе. Празно е сърцето ти – Господ не е с тебе. Нямаш сила – Господ не е с тебе.
Ние, като се качихме горе, всичко, каквото имахме, братски го изядохме. Платихме, и доста скъпо струва една разходка. Питат: „На хижата, Учителю, остана ли доволен?“ Доволен съм от студената стая, доволен съм от лошия кюмюр по сто и петдесет лева кофата. Но аз останах доволен от дървата. Аз съм доволен от самуна, който слезе отгоре от Черния връх, доволен съм и от самуна, който дойде от София.
Ние всякога сме доволни на туй, което любовта донася, което Божията мъдрост дава. От тия неща всички сме доволни. Всичкото доволство е там.
Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна. Сутринта валя, после вятър имаше. Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър. Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.
Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти?“ – „Не, свикнал съм.“ Питам другия брат – и той свикнал. Питам сестрата – и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.
Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници!“ И вие да свикнете. В живота има мъчнотии. Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.
Минава един цар и вижда – голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек.“ Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.
Ако ти заболееш само от една дума, ако ти заболееш само от един поглед, че не те е погледнал, както трябва…
Мислех, че на „Алеко“ има електричество, пък то нямало електричество. Дадоха ни една газена лампа – не може да се чете на нея. Доволни останахме.
Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха – дойдоха още много – приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.
По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем. Не обръщайте внимание, няма никой.“ Като запяхме, много хубаво пяхме. Един брат казва: „Като с оркестър, като че орган има.“ Всичките гласове се чуват хубаво. Онези, които слушаха, казват: „Много хубаво пяхте.“ Но самунът дойде отгоре. Пяхме до дванайсет часа. В дванайсет часа легнахме и в един заспахме. Сутринта отидохме на изгрева. Единствения ден, когато слънцето се поусмихна, мъглата се дигна и се отвори небето. Доста хубаво се отвори.
Знаете ли защо пяхме хубаво? Бяхме десет души. Като махнем нулата, остава Господ.
Човек трябва да бъде доволен от живота. Щом човек е доволен, това е присъствието на [Бога]. Пееш хубаво, доволен си, Бог е с тебе. Какво ще правиш? Ако си доволен, Бог е с тебе. Не си доволен – отсъства.
Гледам, някои сестри казват: „Остаряхме!“ Хубаво, че сте остарели – поумняхте. Едно време, като млади сестри, замотавахте ума на младите братя. Сега вече не ги замотавате. Гледам, някой път, когато замотавате някоя прежда на кълбо, кълбото оттук-оттам го прекарват. И когато е разбъркано чилето, няколко часа взима докато се размотае.
Не се срамувайте от любовта. Не се срамувайте от Божията мъдрост. Казва: „Не съм умен.“ Нищо не значи. Казва: „Не съм умен.“ Умът още не е цъфнал. Ще цъфне. Всичко в нас, което Бог е вложил, ще се развие.
Има едно правило. Боли те кракът. Що е болката? Някой те е хванал, то е ръкуване. На всичките болести съвсем други са причините. Има някое същество, дошло в краката и е недоволно. Има други същества, дошли в кръста ти и са недоволни. Има някои същества, дошли във врата – недоволни са. Да направим, всичко в нас, което живот иска – да са доволни. Страда кракът ми – трябва да внесе ред и порядък. Някой път болят го краката, зависи от мисълта му, зависи от сърцето му, а някой път болката зависи от душата му.
Когато умът, сърцето и душата са в пълна хармония, никъде болест не може да има.
Сега, аз считам, светът на болестите е един свят вън от Господа. Господ като дойде, ти ще оздравееш. Дотогава ти боледуваш – Господ е вън. Ти не мислиш – Господ не е с тебе. Започнеш да мислиш – Господ е дошъл. Започнеш да чувстваш – Господ е дошъл. Започнеш да работиш, зарадвай се, че Господ е с вас. Сега сте дошли – Господ е с вас.
Казвате: „Да идем в онзи свят.“ Онзи свят е свят на любов, свят на знание, свят на свобода. Ако ние имаме светлина, оня свят е тук. Тази светлина, като дойде, ни осветлява. Оня свят постоянно иде в нас.
Най-първо оня свят трябва да дойде в нас, за да идем в него. Ако оня свят не дойде в нас, и ние не може да идем в него. Най-първо Бог трябва да дойде в нас, за да идем и ние при Него. Едно дете, което майката не го ражда, то не може да иде в прегръдките на майка си. Всяко дете, което майката го е родила, то отива в прегръдките на майка си.
Казвам, ние трябва да бъдем родени от Бога, за да идем при Него. Ако не сме родени, не може да идем при Него. Ние искаме, без да бъдем родени, да идем при Него.
Ти не можеш да слушаш музика, ако нямаш ухо. Ти не може да гледаш светлината, ако нямаш око. Ти не можеш да опиташ Божиите блага, ако нямаш уста. С устата опитваме Божиите блага. Казва Христос: „Аз съм живият хляб.“ Мъртвите неща не се ядат. Живите неща се ядат. Да благодарим, че имаме толкова работи.
Сега, не искам да ви кажа какви трябва да бъдете. Казвате: „Не сме добри.“ Другояче разбирам. Всяко едно шише може да стане ценно. Колко струва хубаво бяло шише? Трийсет лева. А едно кило розово масло колко струва? Маслото, което турите в туй шише, става ценно.
Казвам, нашата мисъл става ценна, когато влезе в Божествената светлина. Нашето сърце става ценно, когато влезе в Божествената любов. И душата ни става ценна, когато ѝ влезе Божествената сила. Ние трябва да бъдем проводници на Божията светлина, на Божията любов, на Божията топлина, на Божията сила. Те са наши права.
Казваме: „Аз не може да бъда здрав.“ Ние всички може да бъдем здрави. Болестите не са нещо ново. Болестите са стари неща в света, най-старите работи.
Болестите служат често за опознаване на хората. Някой човек е жаден или друг някой е гладен. Като дадеш хляб на гладния, ще се запознаеш с него. Като дадеш вода на жадния, ще се запознаеш с него. Не е лошо, ако човек жадува един-два часа.
Радвайте се на онова, което може да направите. Пеете някой път и искате да знаете дали хубаво пеете. Ако времето е бурно, като запееш, да утихне. Ако е мрачен денят, като запееш, да се изясни. Влезеш в някой дом, дето хората се карат. Като влезеш, да настане мир, да се примирят всичките хора.
Вие питате кога ще престанат хората да се бият. Само на нашата земя си трепят главите. В слънцето много добре живеят. И и на луната много добре живеят съществата – не се карат, войни няма. И на Венера живеят в мир, и на Меркурий. Единственото място, дето се бият, е тука.
Сега питат какво да направят със земята, за да се помирят хората. Търсят причини. Хората на земята се бият по единствената причина, че малко имали за ядене, осигуряват яденето. За ядене се бият. Искат повече земя: едни имали повече, други имали по-малко.
Това е причината, икономически причини. Малко обида има.
От Невидимия свят – тези, които имат малко, ще им дадат повече; тези, които имат повече, ще вземат от тях и ще научат хората да живеят братски.
Вие, които имате неща излишни, защо ще ги носите? Ако носите цялата ваша покъщнина с вас, като тези братя, които бяха натоварени до хижа „Алеко“… Но ако изнесеш цялата къща до хижата, ще се откажем от много работи.
Нас ни е потребно само ценното в живота.
Няма нещо по-хубаво от организираната мисъл, която влиза в ума ти и която ти помага, и която живее с тебе. Няма нищо по-хубаво от едно организирано чувство, което ти помага. Няма нещо по-хубаво от една организирана сила, която ти помага.
Казвам, без Божията любов в света, и милиони да ни дадат, не можем [да бъдем доволни]. Богат може да бъдеш, учен може да бъдеш, всичко може да имаш – недоволен си.
Имаш любовта – доволството иде. Имаш Божията мъдрост – доволството иде. Каквото и да имаш, без нея не си доволен. Имаш истината – доволен си.
Що е любовта? Доволство.
Що е мъдрост? Доволство.
Що е истината? Доволство.
Ако не си доволен, нямаш истина. Докато истината е с тебе, ти си свободен. Докато мъдростта е с тебе, светлина имаш. Докато любовта е с тебе, живот имаш. Докато любовта е с тебе, ти не остаряваш, подмладяваш се, доволен си.
Щом те напусне любовта, животът се обезсмисля.
Казвам, най-главното нещо – любовта ни трябва, да се подмладим; мъдростта ни трябва, да осветли вътрешния живот; истината ни трябва, да бъдем проводници на свободата, да имаме простор навсякъде да ходим.
Свободата разбира широк простор – да можеш да се движиш, да мислиш, да чувстваш, да не си ограничен.
Един живот трябва да имаме, в който да се движим и да изучаваме работите, които Бог е създал.
Изпейте „Аз мога да любя.“
Доброто, това са всичките живи семенца организирани. Жито, ябълки, плодните семена са доброто. Всяка мисъл, която може да расте и се развива, тя е добро.
В песента:
Аз мога да любя, добър да стана,
аз мога да любя, милостив да стана,
аз мога да любя, справедлив да стана,
любовта трябва да бъде причина да се добие някаква добродетел. Ако човек е милостив, той е добил голямо богатство; ако е справедлив, той е добил голямо богатство. Милосърдието е на сърцето, а справедливостта е на ума. Ние казваме: „Аз мога да любя, добър да стана.“ То е нещо на нашата душа вече. Да стане добър човек, той помага на душата си. Той може да помогне на своето сърце, на своя ум.
Когато пеем в песните, някой път трябва да пееш за ума, някой път трябва да пееш за сърцето си, някой път трябва да пееш за душата си. Някой път в музиката кръщават темпото в песните „анданте“, друг път „алегро“.
Гради се една къща – то е анданте. Съградена е къщата, дава се увеселение в къщата – това е алегро. Биволската кола – това е анданте. Тури бензин в автомобила – това е алегро. Тук е силата, която функционира, не е биволската кола. Някой е анданте, понеже е биволска кола. С биволската кола е безопасно – не може да се обърне. А с автомобил е опасно – при някой завой може да се обърне.
Най-безопасното пътуване е анданте, най-опасното е алегро84. Може да има форте в това алегро. Според мене в андантето на музиката ти се примиряваш със своите взимания и давания, изплащаш полиците си.
Не може да пътуваш бързо, когато плащаш. Като свършиш плащането, ще дойде алегрото, освобождаваш се от всичките вземания и давания. Аз разбирам, като свирят [алегро] в музиката, казва: „Освободих се от полиците.“ Като свири анданте, казва: „Готов съм да плащам.“ Като свири анданте – тук една полица, там друга полица.
Много са умни музикантите. Не искат да кажат, че имат да дават, казват: „Анданте!“ – кой каквото има да плаща, да си изплати. Музикантите като изплатят, казват: „Ха пейте алегро.“
Изпейте една песен анданте.
Изпейте една песен алегро.
(Изпяхме „В зорите на живота“ и „Блага дума“.)
В света няма по-хубаво нещо – Бог да ни обича и да е на наша страна. То е най-хубавото. Сега Бог е с нас и иска алегро да вървим, не анданте. Сега тия хора, които се бият анданте, не може да се подвижат. Бързо плащат полиците си – алегро. Анданте – мислим, полекичка пеем, той мисли само за нещо, тихичко пее, очаква нещо. Алегро – ще тръгне напред, малко му трябва. Който пее алегро, с малко се задоволява; който пее анданте, много иска.
Сега, не пейте анданте вече. Господ казва: „Ха раниците на гърба!“ Оня свят е хижа, в която трябва да идем. Много добре уреден свят е той, в който трябва да живеем. За нас този свят е много добър, оня свят е хижа. Оня свят е хубаво уреден. Там ще ни приемат, но после пак ще ни изпратят тук. Казват: „Както тук сте живели, така живейте на земята.“ Ще идем в оня свят да се научим как да живеем, че като дойдем на земята, да знаем. Ние искаме да живеем там, каквито са вашите възгледи с вашия стар морал.
Аз съм виждал търговци, които, като закъсат, отварят тефтерите си и някой има да му дава петнайсет лева – вземе го на око. Ако е богат, хич не го търси. Щом осиромашее, го търси. Оставете тия старите тефтери.
Един търговец ходил в оня свят насън. Като се събудил, казва: „На оня свят не живеят, както ние тук. Донесете всичките тефтери и запалете огъня с тях.“ В оня свят тефтери няма. Тефтерите трябва да се изгорят. Няма човекът, какво ще му вземеш? Има да ти дава, но е голтак. Седиш, тревожиш се, не може да ти плати.
Да дойде новото, в което всеки от вас да е готов да даде като малък извор.
Няма по-хубаво нещо – да мислим. Всеки трябва да мисли хубаво.
Няма по-хубаво нещо – да чувстваш радостта на другите.
Няма по-хубаво нещо – да постъпваме добре и да знаем, че Господ е с нас.
Като погледнем, да видим, че Неговото лице е весело. Да видим, че Той е доволен.
Аз харесах, както пяхте сега. И андантето го изпяхте хубаво, и алегрото изпяхте хубаво.
Вярвайте – в този път Господ е в нас.
„Отче наш“
„Отче наш, Който си на небето“ – знаем го вече.
8 лекция, държана от Учителя на 24 ноември, 1943 г., София – Изгрев.