„Сега ще ви дам една задача. Всеки ден всеки един от вас, след като прочете една страница от Словото Ми, ще пуща по едно левче в една кутия с думите: „Господи, днес аз пущам това левче за Твоето Слово“. След като се навършат 365 дни, следващата година по това време ще си донесете левчетата тук на събора и аз ще ви предам втората част на задачата“. На следващата година всички в торбички донесоха своите левчета. Тогава той им казва: „Сега предайте левчетата от вашата задача, а ние ще ви подарим беседи за тях“. (Галилей Величков, ІV том на „Изгрева“, стр. 213)
*****
„Като станеш сутрин една мисъл всеки ден. За 365 деня по една мисъл. Не каква и да е. Тури най-хубава мисъл, от която ти да си доволен, но да не се зароди в тебе желание, че трябваше да каже друго нещо. (28 февруари 1936 г., лекция на Специалния клас)
*****
„Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечата поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София, всеки ученик, всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и той каза: „Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили.“ Това беше около 1930 г.
Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно. Да се опаковат книги, че да се изпращат по влака, да се държи точна сметка, кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на средства. Във всяко нещо той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели.
Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си се провалиха финансово и се разсипаха.
Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото закона е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни да ги пуска в кутия и да казва: „Това е десятък за Бога“ и събраната сума да няма благословение. Тази сума така събрана има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката мисли за беседите и казва „Туй левче го заделям за Божието дело за издаването на беседите.“ Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл.
Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.$(Борис Николов, ІІ том на „Изгрева“, стр. 206)
Изводи:
1. От словата и на Г. Величков, и на Б. Николов се разбира ясно, че беседите не се продават, а се подаряват:
„Сега предайте левчетата от вашата задача, а ние ще ви подарим беседи за тях“
„Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме.“
2. Издаването и разпространяването на беседи е важно дело, но то при Учителя винаги е съпроводено с благородни средства и методи, като почива на здрава принципна основа: „Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството.“ Оттук се вижда причинно-следственото разбиране, че първо се подхожда идейно и принципно и тогава всичко останало се нарежда, а не обратно – първо да поискаме парите на хората с фиксирана корична цена, за да се подкрепи издаването, а тогава чак да очакваме духовния ефект.
3. „Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно. Да се опаковат книги, че да се изпращат по влака, да се държи точна сметка, кой какво е дал и какво е получил.“ Знаем кой е Боян Боев и как е работил – единствено и само безкористно, с идеята за Слава Божия. За цялата си всеотдайна и тежка работа той не е получавал нито лев. Дори не е знаел и не се е интересувал, че на стенографките Учителя е давал от време на време някакви средства. Това свидетелства Елена Андреева в своите спомени в ІХ том на „Изгрева“.
4. Учителя е бил против всякакви търговски дружества и фирми, тъй като е прозирал фаталния край на такъв вид начинания. Той не е насърчавал търговията в Братството, тъй като това не е задача за Школата и нейните ученици, това е задача за света. Който не го е послушал и изпивал горчивата чаша до дъно, защото там законите са безотказни. „Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си се провалиха финансово и се разсипаха.“
5. Не само Боян Боев е работил безкористно и безвъзмездно, но и всички братя и сестри по време на Учителя. Другото е просто немислимо: „Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя имаха желание да работят идейно и безкористно.“